Реших отново да публикувам от моето творчество. От доста време се чудя дали да го правя, но все пак помислих и размислих Ето едно стихче, написано от преди близо 1 година:


Приятелството

Приятелството е мило на сърцето.
Как леко е с със него да живеем!
Божествен дар изпратен от небето,
че идва ти от радост да запееш.

Една звезда ти свалих с мисълта си.
Вземи я. Тя е дарът на душата.
В беда ли си, сложи я на дланта си,
и нека да ти свети в тъмнината.

В тревожна нощ видях те в съня си,
ветреца ти развявяаше косите,
вървиш сама по пътя към дома си,
зареяни блуждаеха очите.
20.05 2005г

Хм, интересно, определено интересно.
Защо обаче имам чувството, че лирическия герой и "безименната" са нещо повече от приятели. Съгласи се, че мотивът за развеяната коса е често срещан сред романтичната лирика. Откъм рима и ритъм ми хареса, но свършва някак отрязано, сякаш авторът(ти, де ) е имал идеята, видно е, че е успял да я приведе във вид на стихотворение, НО логически е незавършено. Поне спомени причината за и после покажи как приятелството помага на проблема й...
Като цяло ми хареса, критиката е крайно доброжелателна, а и аз нямам навик да се правя на литературен критик на форума и не коментирам творчество, което не ми харесва.
Поздрав и продължавай. Имаш способност да го развиеш, използвай я

http://www.pcmania.bg/phpbb/viewtopic.php?t=22838

Е хайде де, колега... Дори заглавията са идентични...

Вече си вземам поука. Все пак да вметна, че това е от "ранното" ми творчество. Имам обемисто, което ще побликувам в най-скоро време. Иначе повечето от творчеството на патриотична основа. Мисля, че бях побликувал отделни фрагменти, някъде към по-здните страници на творческия.
Благодаря за споделеното мнение.

Ето още едно от по-новите. Засега тактично проспускам да публикувам патриотична поезия.

Но ще дойде време

Но ще дойде друго време
пак ще бъдем на земята,
плодовете да беремe
що посяла е душата.

Аз и Ти във китна пролет
в Ерата на водолея,
ще пристигнем с вихрен полет,
пак със тебе ще живея.

А във днешната програма
сам посял съм семената...
В нов живот - любов голяма
да поникне във душата.

Затова след теб останах
плевелите да изчистя,
срещу злото сам застанах
та душата да е чиста.

Ревност, злоба и омраза,
завист, гордост, гняв, обиди,
за душата са зараза
и достойни за Темида.

В друг живот не ще да има
страх, тъгата и вината,
и дори да идва зима -
пролет ще цъфти в душата.


Да, ще дойде друго време,
пак ще бъдем на земята.
Плодовете да береме
що посяла е душата.

30.06.2006

Доста ми хареса, въпреки "нарочно" допуснатите граматически грешки ( береме)
Продължавай да пишеш, и не се срамувай да публикуваш и патриотичната лирика