[Изтрито]

Вместо две неща, напиши едно - не обяснявай какво искаш да кажеш, а го кажи. В това е смисълът.

И да, няма смисъл, като последните няколко творения тук. За жалост.

Дорога Юлия Юрьевна... я вiтаю тебе для твiй... вiрш...

п.п. Но защо спира едва до там? Виси.

Въпреки явното противоречие... Смисъл има, като абстрактна чувствена поезия, но ако някой (Зубро?) търси универсална и общочовешка стойност, може да спре още на първия ред. Римата в повечето случаи я има, по ритмичността обаче има какво да се работи.
Сива Радост, защо мислиш, че увисва? На мен завършенко ми изглежда.

"Куб. Мартини. Шапка. Тичане. Айрян. Цайси. Падам. Песничка. Гледам. Телевизия. Колонки. Линия. Лампа."

Има смисъл в горното, но само аз - геният! - го виждам. Вие сте просто глупаци, щом не ме разбирате!!!

Смисъла е че това е поредното умерено успешно поетическо прозиведение,неблестящо с нищо особенно освен сравнително добър и равномерен такт,посветено на изтърканата до безкраиност и все пак винаги актуална за хората на вашата възраст тема за любовта,радоста от неиното споделяне и болката когато то отсъства....

А ако искате смисъла ето ви го,стих по стих:

"Навън е тъмно.В коридора също.
А в мрака някой някого прегръща."

Без да се конкретизира се поставят вреемевите рамки на деиствието и се уточнява лирическото пространсто,както и темата:
Нощ,Мрак,Близост но все още не известно каква....

"Чакам.Какво - не знам.Но и други чакат.
И чувам как хиляди часовници тиктакат. "

Имаме кратко описание на характера на чуствата макар и на под съзнателно ниво...Болезнено очакване...Както и предаставяне на едно от последствията на любовта преди тя да бъде сподолена-изостряне на всикчи сетива и най-вече на усещането за продължителноста на времето,доакто лирическия герой-героиня е отдлен(макар и метафизично) от обекта на чуствата...

"Студено е.Огнените езици се укротиха.

Тревогите по бледното лице пък се стопиха"
Тук мрака от изгасналия огън е представен като убежище и място където най-накрая може да започне облекчаването на товара на съответната любов чрез споделянето на съответните чуства...Имаме и интересен контрапункт на стандартното клише-сравнение "любов-
пламък" като тук любовта по скоро е представена като хлада,което говори че макар и в стиха героинята да намира отеха в релания живот тя все още не е намерила отклик на своите чуства(естествено това е чисто хипитетично)....

"Силен гръм.Стряскащ.И после пак.
Но прилича ми на глас.Ясен.Благ."

Разбиване на идеалистичната тишина и мрак..Раздиране и раздвижване на творческия хоризонт...С една дума-Отказ...Отхвърляне и буря от думи,мобосноваващи избора...И все пак лирическата героиня(също както и авторката вероятно) продължава да изпитва неездраво привличане към него чрез уточнението въпреки всичко как звучат думите....

"Парфюм от рози.Може би червени.
Усмивка и две очи засмени. "

Розата винаги е била метафора за чуства..Но проблем с неопределеноста на цвета и евентуалния червен такъв(отново романтично клише) говори за несигурност...За съжеление не е разбитраемо от чия страна...На обекта на чуствата или на изпитващия ги...И въпреки това в самото им присъствие дори и под тази неопредлена(може би приятелска форма) героинята намира радост и утеха....

"Думи,подредени нетипично.
Омайни.Някакси различни"

Във външноста си те различни...В подредбата си нетипични...В привидноста си алогични...А в деиствителноста и същноста си бяха те безлични...

Още само една строфа е нужна, според мен. За да се затвори рамката, само за това... Когато се допълни рамката, се допълва и смисъла.

Как му се викаше... синтактичен паралелизъм му викахме в прозата... в поезията..?

A
според мен последната строфа е добавена , колкото да има нещо..Тя въобще не се връзва със цялото стихотворение и е по скоро кат' добавка ..Общо взето , хубаво е , ама прекале-ено много станаха стиховете,разказите,романите,томовете или както щете го наречете за таз любов/самоубииства..Лично на мен почва да ми писва , верно че са теми , над които може мно-ого да се размишлява и които могат да се описват по безброи начини , ама то има едно време дет' почва да омръзва..
П.С. Лично мнение .

жалко.

Юлия Юрьевна, харесва ми стилът ти. Но май е още в БЕТА фаза. Продължавай!
Зубро Зубрев, отново напомняш за себе си. Ти имаш поведение!

Хах, сега видях:

Прощавай, че не ми хареса. По принцип не съм критичен, но не мога ли да изразя мнението си? И не, тя няма да ти пусне...

Бог ми е дал на първо място собствено мнение и на второ - възможността да го изказвам свободно, за което съм безкрайно благодарен. Докато има автори, ще има и критики, а докато ги има критиките - ще го има и подобряването. Посочвам недостатък на работата на даден потребител и ако той ли тя реши, че си струва да промени въпросната точка, става по-добър творец - така работи надграждането. Дист има потенциала да се развие изключително много, ако иска, но за това се иска работа - а когато всички са доволни от теб, за какво повече да се бъхтиш? И не би ли било ужасно терзанието да не знаеш колко критики са останали недоизказани, просто ей така - за да не обидим някого. Между другото, има близо осмина души, които не се "правят на простаци" в Общия и те са много мили хора.

Смисълът за теб се губи. Аз го виждам. Просто замълчи...

Какъв бслъсък на воли се е развил тук, каква битка...



Според мен има два типа изкуство. Такова, което правиш за да си го гледаш и да му се радваш сам, и изкуство, което правиш, за да му се радват другите. Това стихотворение ми прилича на първият тип и не е необходимо да бъде разбрано и харесано от останалите, но ако някой му допадне - прекрасно, авторът ликува! Аз не го разбирам, затова не критикувам.
Дано това поуспокои развихрилите се страсти, макар на простаците им доставя удоволствие да псуват и те биха продължили. Надявам се поне разумните спрат, за да различим кой кой е.