Юлия Юрьевна написа:
Смисълът за вас се губи.Аз го виждам.
Смисъла е че това е поредното умерено успешно поетическо прозиведение,неблестящо с нищо особенно освен сравнително добър и равномерен такт,посветено на изтърканата до безкраиност и все пак винаги актуална за хората на вашата възраст тема за любовта,радоста от неиното споделяне и болката когато то отсъства....
А ако искате смисъла ето ви го,стих по стих:
"Навън е тъмно.В коридора също.
А в мрака някой някого прегръща."
Без да се конкретизира се поставят вреемевите рамки на деиствието и се уточнява лирическото пространсто,както и темата:
Нощ,Мрак,Близост но все още не известно каква....
"Чакам.Какво - не знам.Но и други чакат.
И чувам как хиляди часовници тиктакат. "
Имаме кратко описание на характера на чуствата макар и на под съзнателно ниво...Болезнено очакване...Както и предаставяне на едно от последствията на любовта преди тя да бъде сподолена-изостряне на всикчи сетива и най-вече на усещането за продължителноста на времето,доакто лирическия герой-героиня е отдлен(макар и метафизично) от обекта на чуствата...
"Студено е.Огнените езици се укротиха.
Тревогите по бледното лице пък се стопиха"
Тук мрака от изгасналия огън е представен като убежище и място където най-накрая може да започне облекчаването на товара на съответната любов чрез споделянето на съответните чуства...Имаме и интересен контрапункт на стандартното клише-сравнение "любов-
пламък" като тук любовта по скоро е представена като хлада,което говори че макар и в стиха героинята да намира отеха в релания живот тя все още не е намерила отклик на своите чуства(естествено това е чисто хипитетично)....
"Силен гръм.Стряскащ.И после пак.
Но прилича ми на глас.Ясен.Благ."
Разбиване на идеалистичната тишина и мрак..Раздиране и раздвижване на творческия хоризонт...С една дума-Отказ...Отхвърляне и буря от думи,мобосноваващи избора...И все пак лирическата героиня(също както и авторката вероятно) продължава да изпитва неездраво привличане към него чрез уточнението въпреки всичко как звучат думите....
"Парфюм от рози.Може би червени.
Усмивка и две очи засмени. "
Розата винаги е била метафора за чуства..Но проблем с неопределеноста на цвета и евентуалния червен такъв(отново романтично клише) говори за несигурност...За съжеление не е разбитраемо от чия страна...На обекта на чуствата или на изпитващия ги...И въпреки това в самото им присъствие дори и под тази неопредлена(може би приятелска форма) героинята намира радост и утеха....
"Думи,подредени нетипично.
Омайни.Някакси различни"
Във външноста си те различни...В подредбата си нетипични...В привидноста си алогични...А в деиствителноста и същноста си бяха те безлични...