Пътеката


Момчето вървеше само, по тясна, горска пътечка. Нощта вече се беше спуснала над главата му, но то продължаваше да крачи, макар и да не виждаше нищо пред себе си. Пътеката беше права и равна, и младежът беше щастлив от този факт. Струваше му се, че нощта ще мине по-бързо, ако върви по толкова хубав път.
Както си подскачаше по него, изведнъж усети, че се е променил. Навлезе в друг участък от пътя. Сега беше осеян с дупки. Момчето се постресна за миг.
- Ами сега? Тъмно е, не виждам нищо, как да мина? Не, ще опитам! Рано ми е да се отказвам!
Забърза крачката си, но започна да се препъва постоянно, и реши, че бърза прекалено много. Позабави, започна да стъпва по-предпазливо, и нещата като че ли се нормализираха...
Изгря луна, светла, голяма и красива, като първата любов. Около нея имаше множество ярки, бели звезди, които изглеждаха, като прехласнати по нея. Слабата светлина давана от този небесен спектакъл, беше достатъчна, за да покаже пътя, на момъка. То се затича напред, зарадвано, преизпълнено с надежда. Но от бързия бяг се измори, и реши да полегне, за да почине няколко минути. Но тъмни облаци, завидяли на светлия му път, пуснаха черна завеса и всичко отново потъна в мрак. Ами сега...? Дали да не се откаже... "Ха, страхливец..." - младежа се възмущаваше от себе си. Как можеше такива мисли да минават през галвата му... Не, той ще продължи.
Закрачи отново. Спъна се. Падна по най-болезнения възможен начин, и заплака. Не искаше да се върви повече по пътеката, не искаше да се изправи. И той не знаеше колко време е седял така, преди да си каже, че е длъжен да продължи, но му се стори цяла вечност... Изправи се с неимоверно усилие, по-скоро като по рязко зададена команда от висш офицер. Със сълзи на очи, стиснати юмруци и очестено дишане, младежът поднови своя ход по пътеката.
Изморен от пътя. младежа спря, сложи потни длана на коленете си, и се задъха. Но усети нещо странно зад него... Нещо необичайно топло. Обърна се... слънцето! Красивото, жълто и топло слънце, сега беше изгряло. То озари целия му път, правейки го напълно видим. Всичко беше светло и весело, докоснато от първите слънчеви лъчи. Нощта си беше отишла и всичко сега беше по-спокойно. Нови сили се вляха в младежа, и той отново поднови краченето си. Пътят му започна да криволичи, и дори вече имаше камъни. Но това беше без значение, той стъпваше бодро със боси ходила по твърдите тях. Гледаше право напред, забравил вече за нощта. Пътят му се видя лесен, харесваше му да върви по него. Слънцето му даваше увереност, каквото никой друг не му беше дал, в такова количество. И така...
...до другата нощ...


Да, знам, кратко е. Да, знам, съкс. Ама все пак трябваше да го напиша...

... умора... почивка... или смърт... и в двата случая сме свободни...

Затворени зад решетки... заробени от узорпатори... погребани в ковчег... все без свобода..?

Не... ми харес.... ва особено.... пробва..... йсевне..... щопо-дъ...... лго като жанр.......

ПП: Обърнахте темата на гавра, деца!

Идеята е интересна....
НО!
Първо - има правописни и стилистични грешки.
Второ - има неуместни сравнения. (Офицер?!)
И най-важното трето - ако някой напише още един мрачен псевдофилософски разказ в творческия БЕЗ ДА ОБМИСЛИ ВНИМАТЕЛНО ТВОРБАТА СИ, вече много ще се карам. Мда.
П.П. Дист, кръстил си се на убийствена банда, имаш интересен поглед към живота... Бива ли да не се стараеш повечко в писателските си опити? Следващия път - по добре!
@ Зубро: Колкото по-дълга е творбата, толкова по-малко е тя разказ, защото отива към по-големите формати - новела и т.н. И кои са по-дългите жанрове? Ако това беше поредното фентъзи, щеше да е много по-лошо... Днес всеки втори пише фентъзи. Без да може да предложи нещо хубаво.

Firzen, и всеки втори може да пише философски разкази, защото те не са нищо друго освен едни обширни сравнения, доста често като това - написани без много да се мисли, да се подбират думите и сравненията в самото него, без да се редактира каквото и да било. Такъв разказ може да се напише за точно десет минути, както и нескопосано фентъзи или какъвто и да е друг текст, който не заслужава да бъде коментиран сериозно. В думите събиращи се на точно десет реда, написани от Вортекс има много повече смисъл и философска мисъл отколкото в тази пътека.

Ъм.... "обширни сравнения, доста често като това - написани без много да се мисли, да се подбират думите и сравненията в самото него, без да се редактира каквото и да било" не са философски разкази... Както и куп митични създания и набързо нахвърляни събития не са фентъзи истории.
А в думите на Вортекс има толкова истина, доколкото се идентифицираш с неговия душевен мироглед в момента. Аз пък лично намирам думите му чужди за себе си.
П.П. Това Вортекс ли бил? Абе, тея смени на никовете...

Именно, но повечето хора в момента си мислят, че тези жанрове са точно това и затова всеки втори "може" да пише (постави тук какъвто жанр си поискаш).

Ха, а не е ли целта на 'разбирането' на философските разказки именно такава, че да те накара поне за миг да погледнеш света през очите на пишущия и през призмата на неговото битие?

Хареса ми..това на Лина също
Просто ми харесва стила на тези двамата

Ще взема под въпрос критиката. Наистина, беше написано за 20 минутки, но просто нямам време за повече. Хрумна ми като идея след като излязох от банята...