Свещ. Лъжица. Игла.

Кратък е пътя на веществото, започващо от семето и завърващо в мозъка. Кратък е и момента. Прочее, кратки са всички подобни моменти - навярно е прекалено много за едного да надзърне Извън за дълго... а тези, които го правят просто умират...

Всичко се случва толкова бързо - в единия момент усещаш хладнината на стоманата бавно впиваща се във вената, а в следващия вече чувстваш систолите и диастолите на сърцето ти бавно да избутват отровата към мозъка ти... и бавно погледа ти се размазва...

Вече не съществуваш физически... усещаш странно чувство, все едно кука са забожда зад пъпа ти и се издигаш... носиш се през материята, все едно всичко е от вода... Изведнъж коленете ти силно се удрят в твърда повърхност и едва усещайки болката отваряш очи...

...за да видиш Звезди. Истински Звезди, с истинска мощ и истинска Светлина насред истински мрак на истинска Вселена. Вселена пълна с истински стойности, истински чувства, истинска истинност и истинска чистота. Истински мрак, процепван от милващите лъчи на милионите звезди...

...седиш на колене, без сила да се изправиш... без воля да се изправиш... само топлите милувки на звездните лъчи те карат да искаш да се изправиш за да можеш да си колкото се може по-нависоко и по-близо до тях... за да можеш да усещаш прекрасната им нежност колкото се може повече... Бавно поставяш длани на коляното си и се изправяш, след което бавно затваряш очи и се отпускаш...

...топлината те обгръща и сякаш отново издига тялото ти... блажени чувства изпълват цялото ти същество...

...рязко отваряш очи и чувство за несравним студ те прорязва... инстинктивно се опитваш да си поемеш въздух, но сякаш някаква клапа е прекъснала достъпа на кислород към дробовете ти... опитваш да раздвижиш ръцете си и краката ти, но не си способен на това... сякаш невидима сила ги е застопорила в това положение, в което се намират... всичко притъмнява... имаш чувството, че припадаш... виждаш разноцветни светлини... и накрая - целувка. Красиво същество с прекрасна усмивка се приближава до теб и нежно те целува по устните...

...ярка светлина разкъсва всичко, което виждаш... Моментално покриваш лицето си с длани и чуваш отдалечен глас:

- Вие оцеляхте. За малко да ви изпуснем...

Нямаш силата да отговориш, както нямаш и желанието...


Питаш се - жив ли съм?

Чудо! Жив си

По скорошен дейвствителен случай ли е писано? ..

Не ми хареса. Нищо съществено не си написал.

Опитай се да го прочетеш както четеш поезия, а не проза.

Момче.. не ме зарибявай пак по Продиджи космос... предупреждавам те!!!

Ако трябва да е поезия, нека е поезия. Няма такова нещо като поезия във вид на проза - просто... смесване на жанровете. Няма логика в това... а така или иначе, дори и да беше в стихове, щеше да му трябва завидно количество рима, за да се преодолее натрапващото се изреждане на какви ли не картини - може идеята да е била да са емоционално въздействащи със своята образност, но се получава някак си объркано и накъсано. Иначе похвална творба. Просто моят вкус е по-различен.

Друго имах предвид... пак ще се изразя лаконично, все пак - не дири образността на прозата в моите разкази, защото да я намериш няма - 'образността' която е тук е изцяло с цел внушение, но не на прекия смисъл на думите и словосъчетанията... За това пояснявам - прочети целия текст, след това прочети последния ред и тогава разсъди. :) Така ще стигнеш до една от истините. Ако стигнеш до нея, ще стигнеш до всички истини в текста. :) Хайде, и наслука...

п.п. Аз продължавам да пиша във форума и да давам разяснения за това, което съм имал предвид. Зле.

Как бе, Зубро, та това е най-хубавия разказ в творческия от доста време насам

Просто обичам по-... ъхъм, по-логичните произведения. Човек може да открие много смисъл в подобни творби, но това в никакъв случай не значи, че авторът просто не е надраскал произволно заплетени изречения в пристъп на скука. Така гледам на нещата аз. Имаме едно подобно момиче в училище, повечето й есета са просто изредени думи - могат да ти създадат интересни картини, ако затвориш очи и си представяш достатъчно живо, но... това са си просто хаотични думички, а истински доброто творчество няма много общо. АЗ така виждам нещата, с МОЯ си тесен светоглед.

Защо не направиш разширена версия ? Според мен, ще стане още по-хубаво и красиво. Ти избираш, просто казвам... давам низък съвет :)

Ммм... мисля, че първо трябва нещо да се случи, за да мога да напиша продължение или 'разширена версия'... кой знае, ако имам достъп до собствения си компютър отново... ще видим...