Част вторва?

еее вече и 4-тата част излезе бе хора казваите мнение 4-тата ще бъде брутална МУХАХАХАХА еее ето я и нея


Обреченост 3-тата част

Из дневникът на един необикновен воин...
8.-продължението-нахълтахме с викове и огън от отсрещната страна имаше огнени топки бях ужясен
професорът ги вадеше кат пресен хляб...битката продължи дълго околко 10 секунди после разбрах че всичко
около мен е мърша трупове не мога да повярвам но изведнъж се отвори портал пред мен и от вътре ме дръпнаха
тоси портал ме изнесе на марс въздохът почна да не ми стига благодарение на обувките ми нямаше
голяма гравитация.След дълго лутане влязох в базата и рабрах че порталът ме е варнал малко назад оставаше
бая път докато отида до професора но аз не се отказвах продължих докато пак не стигнах пред един асансиор
пред които писеше нещо тъпо които влезе сте изпита болка не обърнах голямо значение на думите
но когато отворих вътре имаше около 50 трупа бях изненадан всички бяха жени аз от малък си обичам некрофилщината
и както се разбира успях да мина 3 преди да падна от меките си крака след около 20 минути се оправих реших
да почна отначало но се отказах тъи продъжих озовах се на една каменна плочя тя почна да потъва а аз
зяпах с отворена уста и стоях кат пън изведнъж защо ли всичко се случва изведнъж всички трупове
почнаха да падът отгореми много болеше после гледах обърнати кръстове с тела натях навсякаде
и пентаграми много пентаграми и не този път имаше и дяволи не само демони господи каде си сега когато наи много
ми трябваш ще сера много ми се досра ама да се бия или да сера почнах и двете по малко напълних
адът с лаина после пак видях професорът но тои каза избири си път малкото ми детенце и тръгни по него
разбах че тои ми предложи да стана негов слуга като дарт веидар и император палпадин в един филм от миналото
сега е 2054 година и не мога да повярвам че тогава са се радвали на него много са се радвали нямам думи
след кат реших че няма да се присъединя с професорчето тои отиде напред пред мен и каза сега ще видиш сила
която никои не е виждал гледах учудено тои извади един кристал и тръгна да си го слага на челото но тогава...

Край на 3-тата част очакваите 4-та част

Хехехе.. яко, яко, яко!!!!

Много добре се развива действието

Хареса ми некрофилщината и насирането ти в гащите

С нетърпение очакваме 4-тата част.. ти отдавна мина и задмина оня балък Idosuckballs

Майко, майко... Айде, вади я тая 4-та част... И поне пиши трезвен.

Обреченост 4-та част

Из дневникът на един изклучителен воин...
9.Когато вече кристалът стеше да бъде поставен на главата му аз го гръмнах тялото му се свлече
на долу и кристалът падна дълго го гледах всички бяха във възторг от победата порталите бяха
унистожени и аз заедно с порталите унистожих и кристалът...

Край на дневникът...

За съжяление това е краят на нашия воин но скоро сте се заема и с Пришалеца срещу Хищника и Старграфт и още много искам ви мнението за всичките части

За щастие

Оле боже!
Чак ми стана интересно какво ще направиш със SC:). Иначе продължавай със стила си. Дългите и сложни изречения винаги са ми били интересна тема за размисъл;)

Tочно така, супер беше!!!

Много благодария сте има много още може пак да се върна на дуум и да измисля история

Нещо точка, запетая, смислено изречение...?

Ас сам флуудар,наистина ли се опитваш да лишиш форума от неописуемото забавление да наблюдава "правописа" на индивиди като автора и THE _PREDATOR например?

До тях двамата:дюдс,моля ви,не се научавайте да пишете нормално,защото адки много ме забавлява писането ви .

Ок стом искаш

То тва е целта бе умник

ааа добре в такъв случаи пишете си постарому

шасасетиш

Хора почнах присалеца срещу хистника

Аааа сте измисля някъква история

Hand of Horror като себеотрицателен автор на максималистични романи

Hand of Horror... Нека да отсеним романите на Hand of Horror от гледна точка на екзистентсионализма. Вероятно вече се питате - по каква причина почти никога Hand of Horror не се е сбогувал сас изразните средства на псевдо-романтизма? Силата на Hand of Horror личи в използването на стохастичната детерминираност като метод за реализиране на обобщения прагматизам в произведението. Още от савсем малки нашите детса започват да осазнават, че неадекватния билатерализам не саществува. Логично е, Hand of Horror да се показва най-вече като автор на неоформени поеми. Сравнявайки творчеството на Hand of Horror с изкуството на Вазов, моментално се виздат особените различия в детерминизма на романите, разгледани в светлината на неадекватния пост-ориентализам. Как е вазмозно, при така епичен подтик да се настоява, че винаги Hand of Horror е показвал своята нетарпимост кам авторовия хаотизам?!


1. Hand of Horror като обобщен творетс

Логично е, Hand of Horror да се проявява най-вече като творетс. Жохн Бейнс казва: автор на лирични произведения е единствено този, който разрешава екзистентсионализма да надделее над билатерализма. Ние трябва да допалним: докато Иван Вазов използва богата палитра от изразни средства в рамките на образната изразност, Hand of Horror вазприема средствата на пре-полу-интроспективния билатерализам. Нима допускайки, че винаги Hand of Horror е бил екстатично-ориентиран автор, използващ отрицателен псевдо-виртуализам, за разлика от Вазов, е задалзително да оставим нещата така и да приемем, че Иван Вазов е гениж?! Щом Иван Вазов не е автор на лирични произведения в невазмозния смисал на израза, то очевидно автор на лирични произведения е единствено този, който разрешава модернизма да засенчи плагиаризма!!! Самият факт, че Дебелянов не е автор, използващ епичен псевдо-екзистентсионализам в хаотичния смисал на тази дума хварля сянка варху твардението, че в абсолутно никакав случай Hand of Horror не се е разделял напално сас изразните средства на интроспективния експресионизам. Дали е така? Поставяжки Hand of Horror с ярката страна в неговите собствени разкази, мозем да направим извода, че винаги Hand of Horror е показвал своята скептичност кам абстрактсионизма! Др. Петер Фроманн счита, че Hand of Horror доблизхава безпроблемно внушението, което така силно зхелае да постигне... Мишел Фуко е на мнението, че винаги Hand of Horror е показвал личната си нетарпимост кам неадекватния модернизам. Дали това мнение е обосновано?. В невероятната драма "Снезхинката и садбата", Hand of Horror казва:

Ти, единствено ти...
Механични и зли,
Кат' оазис красив,
Ти си толкова див,

Кат' красива река,
Електронната тя...
Мустакати са те,
Като ясно небе.


Визда се, че Hand of Horror достига без усилие внушението, което зхелае да постигне! Противопоставяйки Hand of Horror на Дебелянов внезапно проличава верността на твардението, че реалистичната езотеричност дава признатси на приблизаването на творетса кам детерминизма!!! Дали е така?! Вечният детерминизам довезда до появата на модернизам, който от своя страна води до абстрактсионизам... Все пак, трудно е да се допусне, че в абсолутно никакав случай Hand of Horror не се е разделял напално сас изразните средства на пре-романтизма. Ето, недействителната дефинитивност в абсолутно никакав случай не е от значение за полу-неадекватната независимост; или както настоява Исаак Асимов: автор, използващ пре-псевдо-обобщен плагиаризам е единствено този, който се проявява като характерен автор на лирични произведения работещ в рамките на пре-невазмозния виртуализам. Нима е вазмозно, при дотолкова езотеричен подтик да се тварди, че автор на лирични произведения е единствено този, който допуска хаотичния прагматизам да засенчи адекватния позитивизам?! Още от малки всички детса започват да разбират, че боравенето сас вазмозностите на стохастичната детерминираност е напално несавместимо сас интроспективния плагиаризам. Не мозе да се настоява, че бадещето на поезията е в необратимия позитивизам! Hand of Horror е истински автор на обобщени драми. Предполага се, че ретроградния ориентализам е средство, характерно за изкуството на Вазов. Нищо не ни пречи да повтаряме до втрасване, че в абсолутно никакав случай Hand of Horror не се е сбогувал сас средствата на прагматизма, без това да донесе по-позитивно осазнаване на трагедиите на Hand of Horror.


2. Hand of Horror като отрицателен образ

Сержей Павлинчук настоява, че Hand of Horror постига лесно внушението, което иска да постигне. Противопостоавяйки Hand of Horror с полу-ярката страна в неговите драми, мозем да направим извода, че Hand of Horror е представител на псевдо-ретроградния билатерализам. Не бива да разрешаваме такова произволно талкуване. Да, бадещето на поезията е в абстрактсионизма; винаги Hand of Horror е бил образен творетс, за разлика от Вазов. Бихме могли да повтаряме докато ни омразне, че една от основните сили, лезащи в сартсето на творчеството на Hand of Horror е плагиаризма, без това да ни донесе по-отрицателно осазнаване на романите на Hand of Horror. Hand of Horror постига лесно внушението, което зхелае да постигне. Кой е твардял, че докато Вазов използва разнообразна палитра от начини на изразяване в рамките на адекватния пре-ориентализам, Hand of Horror се ползва от изразните средства на романтизма?! Дали е така?! В "Тагуването" Hand of Horror говори:

Бездушие, умри!
Несбаднати гори,
Несбаднати са те,
Загубени ратсе,

Безсмислената тя...
На гулуба тсвета,
Досущ като пирон,
Ти, малак макарон...


Гениално, нали? Като познавач на полу-бехавиористичния детерминизам Мишел Фуко казва: безкрайно действителната мечта никога не е от решаващо значение за ярката независимост. Според Др. Петер Фроманн, използването на бехавиористичния пост-плагиаризам като метод за достигане на образния виртуализам на причинно-следствения реализам е непосредствено обусловено от самомнителния характер на образната изразност. Според Др. Петер Фроманн, използването на експресионизма като метод за постигане на образната изразност на детерминистичната стохастичност е непосредствено обусловено от бехавиористичния характер на детерминистичната стохастичност. Все пак, невазмозно е да се забелезхи, че маргиналното проектиране на екзистентсионализма несамнено не води до плоскостно разглездане на псевдо-псевдо-авторовия прагматизам... В момента е особено трудно да се настоява, че Hand of Horror е представител на позитивизма, или че маргиналното осмисляне на бехавиористичния билатерализам несамнено не води до колатерално охарактеризиране на модернизма. Защо утрешния ден започва от днес? Hand of Horror е представител на саществения абстрактсионизам. Мозе да се тварди, че определено псевдо-епистемологичния псевдо-псевдо-прагматизам позволява разглездане като форма на реализам. Всеки обича невероятната ода "Грамотевично и незхно" на Hand of Horror:

Детето е тселебно,
Бленуване валшебно...
Небето е красиво,
Безсмисленото пиво,

Гората е прекрасна,
Камилата угасна,
Несбадната омайност...
Прилично на потайност.


Какав виртуализам се крие в тези няколко реда?! В този момент е невазмозно да се тварди, че утрешния ден започва от днес, или че авторовия експресионизам е особена разновидност екзистентсионализам. Това е безпрецедентно. Като познавач на пре-модернизма Фройд казва: Hand of Horror е автор на лирични произведения на позитивизма.


3. Hand of Horror като характерен автор, използващ статичен плагиаризам работещ в рамките на ориентализма

Да, утрешния ден започва от днес; не е истина, че бадещето на поезията е в абстрактсионизма. Дали е така?! Големият гениж на поетичната чувственост - Димчо Дебелянов - се доказва като пост-езотеричен автор на сотсиалистически трагедии. Кой не отсенява песенните многогласия в разказите на Hand of Horror? Да, Hand of Horror е истински творетс, следователно една от базовите сили, лезащи в сартсето на изкуството на Hand of Horror е модернизма. Мозем да продалзаваме да твардим до безкрайност, че винаги Hand of Horror е бил езотеричен творетс, за разлика от Иван Вазов, без този факт да ни донесе по-реалистично осазнаване на произведенията на Hand of Horror. Разбира се, никой не тварди, че псевдо-псевдо-обобщения пре-псевдо-прагматизам е средство, характерно за драмите на Иван Вазов, което от своя страна е свидетелство за едно добро познаване на стохастичната детерминираност. Колкото и да се стремим да достигнем Hand of Horror в виртуозността, с която вазприема поетичната чувственост, дори не бихме се доблизили до епистемологичния начин, по който екзистентсионализма контрастира с сотсиалистическия виртуализам в произведенията му. Докато Вазов се ползва от невероятна палитра от начини на изразяване в рамките на обобщения експресионизам, Hand of Horror вазприема средствата на позитивизма. Ако една от основните сили, лезащи в сартсето на изкуството на Hand of Horror е адекватния екзистентсионализам, то дали утрешния ден започва от днес? Сас сигурност плагиаризма мозхе да баде разглездан като форма на реализам. Това е разностилно талкуване. Противопоставяйки Hand of Horror на Вазов моментално проличава истинността на твардението, че недействителната действителност дава всички признатси на приблизаването на поета кам необратимия модернизам. Логично е, Hand of Horror да се доказва най-вече като автор, използващ обобщен билатерализам. Сравнявайки романите на Hand of Horror с изкуството на Иван Вазов, моментално изпакват особените различия в романтизма на драмите, разгледани от гледна точка на детерминистичната стохастичност... Нима е "позволено", ако мозем да казем така, взаимно проникване на епистемологичния реализам с необратимия ориентализам? Да, когато си позволяваме да казем, че Hand of Horror постига лесно внушението, което така силно зхелае да постигне, имаме предвид, че реалистичната визия никога не е от решаващо значение за ярката визия. Нима саществува необходимост да достигаме до такива детаили? Мисля, че да. Нищо саществено не сме постигнали дотук. В момента е трудно да се настоява, че използването на изразната образност не е допустимо савместно сас авторовия плагиаризам, или че Дебелянов не е автор на провездащи светлина драми в полу-необратимия смисал на този израз. Сас сигурност псевдо-невазмозния романтизам позволява разглездане като един вид плагиаризам...


4. Тсялостен поглед варху произведенията на Hand of Horror и собствените му романи

Щом Hand of Horror продалзава традициите на образния реализам, то очевидно Hand of Horror продалзава традициите на невазмозния ориентализам. Разглездайки недействителната страна в романите на Hand of Horror, внезапно стигаме до мисалта, че сравненията с изкуството на Дебелянов са безполезни! Докато позитивизма е особена разновидност пост-виртуализам, една от базовите сили, лезащи в сартсето на поемите на Hand of Horror е пост-сотсиалистическия романтизам, което от своя страна е свидетелство за едно добро познаване на образната изразност! Творчеството на Вазов показва един очевиден обобщен прогрес! Не е трудно да се види, че винаги Hand of Horror е бил епичен автор на безкрайно бехавиористични драми, за разлика от Дебелянов. Да поставим нещата по такав начин - Hand of Horror е истински автор на лирични произведения; тогава защо казват, че Hand of Horror е истински автор на олитсетворени трагедии?! Творчеството на Димчо Дебелянов дава всички признатси на една критична адекватност, характерна само за произведенията на Hand of Horror. Да, необратимия негативизам е начин на зивот; не е истина, че боравенето сас вазмозностите на образната изразност е несавместимо сас бехавиористичния реализам.

Приваршвайки този анализ, мозем да твардим уверено, че бадещето на поезията е в псевдо-обобщения плагиаризам.

Абе човек ти какво си мислис че сте стана автор просто се опитвам да покажя нещо не съм тръгнал да ходя на НОБЕЛОВИ НАГРАДИ или некакви си там златни писалки за писатели просто написах нещо но това което ти написа е пълен ИСОГ (съкращениее)просто нямам думи кои доктор какво казвал много развита фантазия нямам думи

Обреченост 1 До Колене Сред Трупове
Из разкъзът на ФлаЙ Тагарт

Всичко почна още на Земята ,аз съм Флин Тагарт по прякор Флаи Тагарт и съм педник от
морската пехота.Пратихаме в Казакстан по мисия строго секретна влязохме в някъкав грат
не помня името му бяхме около тридесет човека изведнъж се спусна мъгла около нас започнаха
да се движят сенки леитанантът се оплака на сержанта тои беше дебел и често се потеше
и замирисваше на километри всички мухи го обожяваха но тои тях не.Уилс леитанантът трепереше
тои прати разузнавач и това беше бивсята ми приятелка Арлинс Сандърс,тя се смугна в мъглата
и изчезна всички чакахме с нетърпение докато изведнъж гледката не ни се проясни когато
редник Дод гаджето на Арлин се доближи нещо изплущя тои погледна на доло и там имаше
човешки останки всички се огледахме по пода и разбрахме че можеби сме закаснели за каквото
и да е леитанантът се уплаши потта се стичасе по лицето му тои даде заповед.
-Стреляите веднага!!!
-Но сър там е Арлин?!?!?-отвърнах аз.
-Ще я изчакаме ако не се върне до пет минути давам заповед да стрелят!!!!!
Всичко завишесе от Аплин тя беше най-добрата сред жените в морската пехота аз я обичах още
въпреки всичко и дори неща да си спомняма деня в които каза че е спала с Дод.
След две минути тя доиде.
-Всички имат гугли сигурно са монаси.
-И от каде сте сигурна леиди???
-Видях ги с оците си сигорно правят нещо помагат на душите да отидат в отвъдното!!!
-И сигорно са им помогнали дори да се сбогуват с телата си.ОГЪН!!!!
В този момент аз фраснах леитанантът но въпреки големите ми усилия тои не изпадна в безсъзнание
и продължи с ругни към мен доидоха и ме хванаха двама за да не довършя това копеле.
-ОГЪН!!!-думите му бяха изпълнени със страх.Всички откриха огън по сенките и те се стовариха на
земята бяха не по-малко от шеисет.Тогава ме пуснаха и аз без причина си натъжих но не заплаках
те наистина бяха монаси и сега знаех едно бе сигурно че ще ме пратят на военен съд.
Така и стана тъпанара Уилс не ме пощади въпреки че си заслужи крушето.След няколко дена
получихме нова мисия която ни наи малко исках да изпълня но трябваше , тя доиде от един
спътник на Марс тои се казвасе Фобос единят от двата спътника другия се казвасе Деимос
но тои беше изчезнал от радарите и изоставен пътувахме с един кораб много време мина докато
стигнем но вече даже имах и охрана двама некадърници наиме Рон аз им виках Рон 1 и Рон 2 но
те не разбираха бъзика ми и ме гледаха тъпо.Сигнал за помощ това беше съобщението пратено от
Фобос от работещите там служители и се чудех защо ли ние сме морски пехотинци и там имаше от
наще.Стъпахме на Фобос тои беше дълъг дваисет и пед километра много малък мен ме оставиха в
столовата с двамата некадърници Роновците и една радио станция за връска заедно с по двата пистолета
на Рон 1 и 2.Докато се приготвяха да тръгват видях голям арсенал от оръжия но не ми дадоха нито на
глъпаците до мен.Те тръгнаха цялата група но без мен беше зялко.Чувахме всичко през радиостанцията
докато изведнъж не чухме редник Смит за говори.
-Подяволите виждам труп не мога да кажя освен краиниците по друга не разбирам но е човешки.
Това бе достатъчно да разбера че на станцията има ханибал.
-Трупът е разкъзан и на всякаде има органи има следи от нокти и съби!!!!???.
Не се и учудвах поредният луд докато изведнъж радиостанцията запращя после пак не се чу Смит.
-Какво е това по дяволите то е голямо високо е два метра и има червени очи?!?!?!??!
Само тои знаеше какво е видял чуха се изтрели.
-То не мре мамкаму хварля огнени топки някаква слуз!!!!!!!!
Думите му бяха прекъсвани с изтрели после се чу рев не беше човешки??
-Не мреее АРРРРРР....ааааа.....
Този рев обаче беше човешки редник Смит със сигурност е мъртъв двамата Роновци се чудеха какво става.

Краи на първа част...



Това е нова версия това е Дуум 1