Заглавие: Омагьосаната жаба Жаба (магьосничество и несподелена любов) Публикувано на: 26 Ное 2005 23:05
Имало едно време... какво е имало един Бог знае, ама хората говорят, че ималко няк'ва си там жаба. И... К'во можем да кажем за таз жаба? "Била зелена и крастава!" ще речете вий... и сте прави! Само че имало и нещо друго - а именно - била омагьосана жаба, бре мили ми читатели! Мда, така е било, та и таз ми ти значи жаба си висяла в блатото и си чакала красивия принц от проклятието да я целуне, та да се превърне в един Бог знае какво... И така през останалото време тя си подскачала весело из блатото, вечер квакала, сутрин хъркала, и хич да не е - скука било.
Писнало й обаче, дошло й до гуша, значи, да чака и решила сама да потърси пустия ми ти принц дет един Господ го знае къде'й са е сврял. И така тъгъдък-тъгъдък тръгнала зелената невеста, ама добре че се усетила навреме, че е жаба, та се поправила - подскок-подскок...
... Подскок-подскок... Подскок-подскок... примряла от глад горката! И... насреща й изскача, значи... тъмен силует! И той й проговаря с подземен глас:
- Аз шъ те нахраня, жабо, хърт-хърт, щоту гледъм, чи си гладнъ! Хърт-хърт.
- Благодарско, пич! - отговорила му жабата. - Айде давай насам вече, че примрях!
И оня ми ти ка'т започнал!
- Да ти пецкам зилената ******* с мойта, хърт-хърт, надиница ********! И майкъ ти дъ, хърт-хърт, зиленъ пачъ тъкава, дъ та тръшни крастъта!
А жабата, един Бог знае как, зела да се храни и тъй заситила глада, па му казала да спре. И той спрял, ма не преди да си довърши, де.
- Кърти Къртов-Къртиста са казвъм, щеш ли ми станиш жина? Ни съм принц, мъ ко да прайш! Хърт-хърт?
- Не! - казала жабата. - Щом като не си принц - ще си ядеш чопката сам!
И тъй и станало, понеже т'ва все пак омагьосана жаба, един Бог знае що. А зелената продължила да търси докато не срещнала едно мъъъничко момиченце, съвсем колкото нея голямо. Брей, казала си жабата, такова хубаво момиче ще да знае къде да намеря принц!
- Ей, момиче, голямо колкото човешки палец, ама да умра ако знам какво значи палец, да знаеш къде мога да намеря принц?
- Един Бог знае де!
И ша-ла-ла, обърнала се и както си си тананикала си тръгнала, обаче малко по-нататък паднала в цвъчката на една Бог знае каква птичка, и се удавила. Жабата се ядосала от случката, ама айде да си замълчи, в памет на горкото момиче, нали.
Съвсем малко по-пред нея друга гледка се разкрила - Говедо и Мечка се карат там нещо, един Бог знае за какво, ама баш врява си правят и жабата такваз, ядосала се, че свинята вдига гюрултия и такваз се развикала:
- Ве ей! Свиньо ебана! Образуваш ми нерви, ве! Ще ти сондирам стомах в лицето!
А свинята си е свиня, все пак, и продължила квиик-квиик, та жабата повърнала си стомаха върху говедото му с говедо, па замълчало завинаги.
- Дйерби и жабата, с'ти, напра'о приколи приятелчето ми! Сакаш ли ми станеш невеста, м? Ай, ве, ш'е готено! Не'ам владения ка'т на принц, ма ин'че 'сички ме уважават, как!
- Нема, брате, щом като не си принц... ша пуцаш, ама не мене!
Лоша жаба била тя, вобще много сърца разбила по пътя си към един Бог знае какъв принц. Ама няма и няма, под път и над път гледала, обаче - йок! И съвсем се ядосала, значи, па един ден не издържала и си изкряскала:
- Пу да пукнеш дано, пуст принц!
И тъй и станало, 'ко мислите, до нея паднал човек, а на челото му издълбано, кат на Хари Потър, не че жабата знае кой тоз Хари Потър, надписче "Принц".
- Тюх! Убих го!
- Жив съм, жив съм! - немощно промълвил принца, а жабата ведната живнала!
- О, жив е той, жив е, тука до мене! Целуни ме, принце!
Оня обаче веднага я отрязал:
- Па ако тря'а та целувам по-добре да пукна, ма!
И пукнал, колкот' да не е без хич тъй направил...
- 'Бахти... - зяпнала жабата.
И продължила, де, къде ще ходи, ама си имала едно на ум вече какво приказва. Скок-подскок, скок-подскок... Отчаяла се! И си седнала на зеления крастав задник да реве.
- Защо ревеш? - над нея стояло няк'во циганче таквоз, черно, или не са е къпало просто, 'щото много сухо това лято излезе. А иначе жабата си изплакала мъката пред него, де, един Бог знае 'що, а оня вика - Не е важно да целунеш принц, а истинската си любов!
- Така ли!
- Ами да! - хилило се момчето.
- Ми тогаз... Убичам Тъ!
И му се хвърлила на врата, няма тука тън-мън - туй направила, а онуй 'ша целува, де 'ша ходи.
- Хърт-хърт...
- Дйерби...
- Квиик!...
Живота й прехвърчал пред очите й... и 'кат са свършило 'сичко - пак била жаба.
- Бахти... - рекла пак.
- Ем ти ко мислеше, че ще стане, ма? За жабешки бутчета се роди, на жабешки бутчета 'ша си и станеш!
Па после в тигана, масълцето, на бавен огън и с бакшиш 'щото била вкусна.
И тъй. Мда.
___________________________________ Ahhh, she looked into your jingles, And saw what laid beneath, Don't try to save yourself, The jingle is complete
Fading gently, Jingling through
Nothing else can jingle
|