Част 1-ва

8:03
Усещам, че слънцето вече ме дращи по лицето. Отварям си едното око и си викам: "Ееееей, Рак да та убий бееее, много бързо изпече!! Вече време за работа стана, пък ма мързиии....!!". Решавам да си полежа още някоя друга минутка.

8:51
Опулвам се стреснато. Погледът ми се стерлва към малкия часовник на шкафчето отсреща. Обаче пущината е много малка и немога да я фокусирам както трябва. Разтърквам гурлясалите си фарове и .... оооо нещастие! Закъснял съм с половин час! Решавам да се изтрелям от леглото. Едва се отлепвам от топлите ми завивки, когато физиономията ми застива с особено изражение. Звукът от хрущене на гръбнак си е страшно нещо. Приведен като седемдесет годишна старица, стенейки от болка и псувайки всякакъв вид роднини, додрапвам до банята.

8:57
Стряскам съседите със зловещ вик в момент на ярост: "КАК ТАКА НЯМА ВОДА БЕЕЕЕЕЕ ЕЕЕЕЕЙ, ООХ КРЪСТА МИ!!!"

8:58
Псувам като животно.

9:17
Разплул съм се на предната седалка в такси. Бакшиша ми говори нещо, но решавам че не заслужава моето внимание, особено когато си подремвам блаженно. Усещам че говоренето на бакшиша прераства в истерични крясаци: "Мръдни от скоростния лост бе! Мръдни 'ше се утрепем бе!!!". Свистят спирачки.

9:24
С кафенце в ръка се прмъквам в офиса, надявайки се закъснението ми да остане незабелязано.

....

част 2

9:27
Разлагам се на стола пред оклепаното ми със сос от дюнер бюро. Паля цигарка, след което отпийвам едра глътка от кафенцето. С отегчена физиономия стартирам беглото ми подобие на компютър, от което на предишния ден беше изпълзяла някаква тлъста хлебарка. Смазаният и труп все още трябва е някъде наоколо.

9:31
Интересно, никой от колегите не ме депресира заради закъснението ми, което е доста необичайно. Отпийвам от кафенцето.

9:44
Мълчанието на колегите започва да ме притеснява. Паля цигарка. Прокънтява зверска кашлица. О, да! Сутрешни белодробни медузи, известни още като черно-зелени храчки - моите лични любимци. Надявам се колегата пред мен да не се усети, че съм му подарил няколко от гореспоменатите.

9:52
Телефонът ми звъни. За мое голямо щастие това разбирасе е шефът.

9:53
Крясъци...

9:54
Крясъци...

9:56
Заплаха за уволнение...

9:57
Шефът ми затвори. Паля цигарка.

Не ми харесва.

И?
Твое ли е?
Нещо му куца.
Прилича на едно от онези произведения, които уж трябва да са смешни, но всъщност са банални. Нещо му куца хумура.

Съжалявам че не ви харесва. Не съм се старал да го правя прекалено смешно. Просто разказвам едим мой реален работен ден с мъничко автохумор. Наистна съжалявам.

Не ги слушай тия! :Р .. Мен пък ми хареса! Продължи го пък които не му се кефи да не го чете ... о.О

продължаваи бе:) мене ми стана интересно...(тои маи номера на тва е е да се превиваш от смях)

ех тая критика не ги слуши хареса ми чакам следващата порсия

Аре бе не се предаваи:)