Добър вечер!
Реших и аз да напиша тема.. Тема, която да се различава от останалите "от ден до пладне" теми. Силно повлиян от вече изтритата "празна" тема на nlight. (така и не разбрах мотивите на admin-а) се опитах да сътворя нещо по-креативно, нещо иновативно, нещо по-.. но уви. Не мога. Извън пределите е на мойте граници да напиша в една тема колко съм възмутен и да не изговарям вече изговорените слова. За това реших просто да разкажа една история. Една кратка и може би тъжна приказка за някои от нас..

Once upon a time..
имало един булевард, името не е от значение, но както и да е този булевард едно време не е бил булевард, а малко пътче. Калдаръм. Малка група инициатори се заловили за работа и скоро булевард
започнал да има що-годе пригледен вид. Проправяли се нови пътища. Идеи са идвали от всякъде. Постепенно калдаръма започнал да се оформя, като улица и хората, които го изграждали се чувствали като собственици на тази улица, но тя не била тяхна, тя била на всички. Както и да е, по тази улица се строяли нови сгради с причудливи форми, а създателите се радвали на своя труд, постепенно се изграждали като личности и изпитвали удовлетворение. Имало е и светофари, които регулирали трафика и обмена на нецензурирани думи както от пешеходците така и от шофоьорите, които минавали от време на време по тази вече разраснала се улица. Всичко било, да не кажа перфектно. Всички се чувствали страхотно и преживявали незабравими сакрални моменти играейки на улицата. Но деградивния прогрес бил неизбежен. Улицата станала булевард. Цензура нямало и боклуците извирали от кофите. Светофарите се развалили, и буквално процента на катастрофите за година скочил до неизвестни до този момент висини. За регулиране и дума не можело да става. Започнали да минават всякави хора по булеварда и въпреки, че нямало етнически разногласия групата инициатори трябвало да напуснат, защото не можели да търпят някакви си там да тъпчат това, което те наричали идилия. Идеи за възстановяване на едновремешната улица се появили, не без успех. Мълвата притискала малцинството. Създали се нови улици, но нещо не се получило. А и да си призная същото малцинство, същите основоположници малко или много се изчерпали. Сякаш са те изхвърлили от родината ти и са те оплюли безпричинно. Хаос. Хората вече се стахували да играят на улицата, случайно да не ги блъсне кола или по-лошо камион с клонинги, които псувайки, псуват и себе си. Точно решение още не е открито. Имаше опити за винетки и пропуски, не се прие. Направиха се малки пресечеки, където групата инициатори да контактуват и да играят спокойно своята игра. Безуспешно. Няма смисъл да казвам какво се случи, мисля ще се сетите, не всички сте ограничени профани. Безпрецедентен успех за някогашните строители няма и наддали ще се постигне някога. But hey, that's the way it is..

THE END

Ами и двамата сте зле ... В този форум флууд има откакто се е разбрало че е на РС Мания ( ако изобщо е имало такъв момент ) ... както и да е - това което имам предвид :

В началото , ти просто си част от флууда и някак си не го забелязваш , когато обаче се задържиш известно време , изграждаш и някакъв вкус и представа за това как една и съща тема не трябва да се пуска по 100 пъти и колко неадекватно изглежда разказ в Творческия написан на Шльокавица . И тогава изведнъж : "Абе тука всички нови ли са толко зле ?" ; "Баси в тоя форум има спам" . Ами не е така , променете си гледната точка и го осъзнайте .

Да , има и форуми в които го няма този момент , но нима са на печатно издание в голям тираж , което за 7 години се превърна в институция ? Ами не са ... Едно го казахте правилно , всичко започва с навлизането на повече хора , но и двамата определено не сте видяли онзи начален момент за който говорите , а просто заблуждавате самите себе си ( преден абзац ) .

Кокльо , а ти не мога да разбера , какво се опитваш навсякъде да се правиш на ултра-тийнейджъра-изрод-хейтър , недоволен от всичко до което му се обърне окото . Глътни два Лексотана и легай да спиш .

Да ми казваш какво да правя е меко казано разсмиващо ... не го прави ако обичаш ... нямам намерения да се занимавам с кютуци ... върни се в темата на Зайото и прочети какво съм написал ... след тва прочети и темата за пушенето ... и спри да ми говориш ... осъзнай си тъпите грешки и заглъхни ... а това на къв и на какво се правя си е лично моя работа ... ти като се прайш на идиот аз бъркам ли ти се? Не, нали? ... айде тихичко сега ...

Последното което искам да добавя : интересното е че в началото ми правеше впечатление на свестно момче . Не мога да разбера сега , къв е тоя егоцентричен идиотизъм който го вадиш . И прав си , ще "заглъхна" , щото си прекалено безнадежден , че да има смисъл да се занимавам да търся оня юзър с който преди време дори се бях сприятелил . Прави квото знаеш , няма да ми слушаш коментарите повече ...

Не така де Слим, темата си беше много хубава преди да се появиш. Хората даваха своето мнение, всъщност мнението на повечето хора в тая общонст, даваха го в един стоиностен и интересен вид. А в случея ти наби няква контра и реши да се правиш на различен.

ОН топик

Когато аз стъпих на асфалта видях много коли да профучават по улицата, всички се движеха в една посока. Ако имаше някой в насрещното платно, то той караше картонен автомобил. Спусакаше се от баира към който се стремяха всички. В хартиеното му убежище нямаше двигател, нямаше нищо. Колата му беше направена без старание, приличаше на детска играчка. Отдоло обаче идваха мощни джипове и излъскани лимузини. Те просто преминаха през картонения безличник и продължиха устрема си към високото. Върху пътя останаха картонени кори, до мен се търколи едно от колелата на нещастника. Всъщност вдигнах от земята ролка от тиксо, огледах я и я хвърлих нанякъде. После оправих врътовръската си и се качих в металически зеления си Ягуар. Исчаках потока от коли да ми позволи да влза в платното и поех пътя на другите. Това беше отдавана

Вече богаташкия булевард е само мит, за него само се говори, той се струва на всички някак вълшебен, магичен и непознат. И сега отвреме на време се срещат истински автомобили, различни от хартиените жабки или ракетки, които безцелно се реят върху разнищения и пълен с локви път.
Но все по - често хората избират други улици, с хубав асвалт със здрави светофари си ред и възпитани шофьори. Но аз още съм си тука, развалил съм една хартиена жабка и съм я направил на фунийка в която тръскам от цигарата си за да не правя бокук в колата. А вие как сте?

Никога не съм разбирал хората от отсрещната срана на булеварда, те си живеят в своята половина, аз си живея в моята и битието си върви. Опитах се веднъж да пресека булеварда, уви той сякаш беше като непреодолима бариера между два свята.. поток от коли се изсипа върху мен и не посмях да продължа напред. Не съм страхлив човек по душа, но тази невидима сила ме отблъскваше и беше решила, че аз няма да мина оттатък. Разтъпках се по прашната пътека успоредна на булеварда. На дълбоки вдишвания поемах от мръсния въздух, създаден от огромното движение, вървях и си мислех, мислех си за другата страна, където всичко беше цветно, хората бяха щастливи, отглеждаха семейства, работеха, взимаха добри пари за това, същинска утопия. Всеки ден гледах как хората от другата страна с усмивки отиваха на работа, с усмивки се връщаха вечер у дома. Ах, как мечтаех да съм от другата страна, и аз да съм щастлив, да опитам от идилията, поне за малко. Дълги години търсех начин да мина тази бариера между два свята, моя - прашен, пълен с проблеми, доста често тъжен, и отсрещния - живот, пълен с наслада, радост от малките неща, щастие.. Уви, един ден мечтата ми беше изпълнена, а както казват няма нищо по-лошо от сбъднатите мечти.. някакви хора тръгнаха да правят ремонт на булеварда, и движението спря за миг, но този миг беше достатъчен за да пресека и да се озова в така желаната отсрещна страна.. Поживях малко там, и аз бях щастлив, но започнах да виждам истината.. щастливата майка, която всяка сутрин с усмивка излизаше с децата си вечер беше пребивана от пияния си съпруг.. Всички плащаха огромни данъци на политиците, които привидно се грижеха за хората си.. Дори полицайте бяха корумпирани, до последния.. Всичко, в което вярвах се оказа една долна лъжа. Не можех да повярвам. Сега, все още съм там, и отчаяно се опитвам да се върна към стария си прашен, проблемен, доста често тъжен, но значим и изпълнен с предизвикателства живот.. моята малка утопия.

Така да бъде ...


Търсейки един офис , попаднах на този булевард . Всъщност по онова време , булеварда беше просто една еднопосочна уличка близо до центъра на града , пълна с желаещи да направят от нея нещо повече . Много от тези желаещи обаче , просто не осъзнаваха , че в опита си да се уредят с положение и да търсят развлечение на уличката , те просто я превръщаха бардак . Някой хвърляха боклука си по тротоара , други трошаха пътните знаци , а третите - старите жители - наблюдаваха всичко това и се опитваха да живеят в него . Един светъл ден , общината нареди ремонт , оказа се че уличката имала потенциал . И така наяве излезе един голям булевард , връзка към много извънградски шосета . Големия булевард беше нещо повече от уличка , но преимуществата и недъзите и се запазиха почти изцяло . Най-често населението по булеварда беше преходно , малко от жителите оставаха за дълго . Всеки се опитваше да измъкне най-доброто от него , да го направи приятно място за пребиваване , но точно това че начините и представите за добро прекарване на много хора се преплетоха стана причината булеварда да бъде главно едно огромно поле на различни по вид караници . И днес , булеварда продължава да си съществува - с неговите стари баби и дядовци , живеещи по тихите си апартаменти , с неговите улични кучета винаги озлобени , с неговата атмосфера караща очите на новопристигналия да светнат , с неговата нехаеща градска управа , с неговите контейнери пълни с боклук и най-важното - с неговите широки платна и тротоари , съдържащи толкова много живот в себе си .

Nlight[bs], твоят разказ за пореден път ме покърти!

Не занам за вас но булеварда ми харесва такъв какъвто е. Ако нямаше хора с противоположни възгледи , мисли и светоусещане просто нямаше да е толкова интересно.

Тъй ами.То егати простото дето щеше да бъде.Всички хора - по шаблон.

Minotaur King[SB], сега във форума сякаш няма чак толкова силни личностти, или по-скоро старите, най-силните личности, от които можеш да вземеш нещо за себе си, си тръгнаха или имат друга работа.

На тази малка уличка попаднах един ден, случайно може би, посочи ми я приятел, който беше минавал веднъж или два пъти по нея. Попаднах тук, видях хората, интересни хора, различни хора. Всеки ден минавах по тази уличка. Запознах се с интересните хора тук. Станах приятел с някои. След време осъзнах, че и аз съм станал част от тази улица, част от хората, които и принадлежат. Поне за известно време. Всичко обаче си отиват един ден, нови хора идват, някои застояващи се трайно, някои само минаващи, някои весели и забавни, други попаднали в беда, дошли да търсят решение. Хубава уличка беше. Нямаше го дима от колите и шумът на тяхните мотори. Хората ходеха, срещаха се, поздравяваха се. Научаваха неща за себе си.
Аз и сега съм пешеходец, върващ тихо сред хума на коли, бибиткания, псувни и гняв, на този булевард. Хората минават, отварят прозореца на колата си, изхвърлят боклука си и продължават. Други са изнервени от ежедневието, спират, излизат от колите си, само за да се сбият с другия побеснял шофьор. Те са сиви, еднакви, правят едно и също и нищо оригинално. Някои си мислят, че им пука за тази улица, но всъщност ако наистина беше така нямаше да я мърсят. Някои от старите пешеходци все още минават от тук, стъпвайки внимателно, движейки се бързо за да не бъдат блъснати от беснеещите коли. А на някои им беше писнало и сами се хвърлиха върху капаците на колите. Тях сега ги няма. Приятелите им, като видяха това и те избягаха от улицата. Сега само минават понякога, рядко, или за да потърсят някой от старите години или за да видят какво става със старата им порастнала уличка. "Поне не е станала безлюдна малка уличка" казват те и продължават по пътя си.

Тази вечер трябваше отново да ходя до Булеварда. Още с първите си стъпки по чисто новият асвалт ме побиха тръпки. Всичката кръв, пролята на това забравено от бога място, беше заличена. Сякаш момент от историята просто беше изрязан и изхвърлен. Млад човек е убит някъде на Булеварда, дали някой ще го забележи, дали някой ще извика линейка, не, не мисля така. Останахме само ние, хората, които все още не сме загубили умовете си за пари, злато и лъскави вещи. Ние никога няма да забравим какво се случи тук, и какво предстои да се случва.
Отново седим, аз и ти, на същата маса, в същото заведение на ъгъла на Пресечка 5 на Булеварда. Прибирам чисто новия си телефон в джоба. Над него е старият, но надежден, зареден, и готов да убива полу-автоматичен пистолет Глок. Днес е вечерта за разплата, денят на страшния съд, както искате го наречете.. денят, в който, по вероятно, ще умрем, аз и ти, заедно, за пореден път. Гася цигарата си Синьо Виктори в пепелника на масата, отпивам последната глътка кафе и ставам. Ти мълчаливо ме поглеждаш и тръгваш след мен, знаейки, че си направил правилния избор. Никога не съм те подвеждал, поне до днес.
Излизаме на Булеварда. В далечината не се вижда никой, освен момче и момиче, прегърнали се, които се разхождат по една алея до нас. Ти отиваш до момчето, подаваш му две банкноти от по 50 лева и им казваш да отидат някъде далеч от тук за тази вечер. Никога не съм го разбирал, този твой морал. Имаше нещо красиво в цялата ситуация. Намираш ме с очи как купувам поредната кутия цигари, знам, че някой ден ще ме убият, но днес това не е от значение, и без това ще умрем.
Поли, ех, Поли.. момичето, за което бях готов на всичко, дори да изоставя теб, и работата ни. Вярвах, че е моя, вярвах, че няма никога да се разделим. Но един път я откриха, разбраха коя е, и я убиха, без дори да им мигне окото, тук, на Булеварда. Не можах да я спася. Този ден умрях за първи път. А днешният ден беше за отмъщение. Казват, че любовта била най-справедливата кауза. Казват, но аз не им вярвам. Днес просто искам реванш. Просто за да покажа кой е по-добър. С теб вече нямаме цели, нямаме мечти. Аз няма какво да губя, освен теб, ти нямаш какво да губиш, освен мен, знам го.
Тръгваме по Булеварда, вървим спокойно, но бързо, сякаш се опитаме да победим времето на собствената му игра. Спираме се пред най-лъскавата къща по тези места. Пред входа е паркирно изящно Порше. Не мога да определя модела, никога не съм разбирал от коли. Колко тъжно, че ще трябва да бъде погубено, то, къщата, и всички в нея, заедно с нас, аз и ти.
Влизаме вътре. Много сме добри в това. Правили сме го десетки пъти, аз и ти. Обезвреждаме охраната и се качваме на втория етаж. Влизаме в спалнята на Шефа, или поне бившия ни такъв. Убиваме него и жена му, без заглушител. Няма кой да ни чуе тук, или някой да се заинтересова какво се случва. Следва синът му, около 12 годишен и както казваха вестниците, много интелигентен. Два куршума и той е на земята. Не, имам си морал, просто днес не съм го взел със себе си. Следва дъщерята на Шефа. Може би най-красивото създание, което съм виждал, след Поли, естествено. Влизам в стаята й и посягам за пистолета. В този момент усещам силна болка. Ти, стари приятелю, ме убиваш, хладнокръвно, в гръб. Нямам време да реагирам, падам на земята и се боря за последните си секунди жалък живот.
Колко красиво може да бъде едно предателство, но, приятелю, знай, че аз уважавам това твое предателство, Защото за любовта си струва да направиш всичко, дори да убиеш човека, който те е създал. Пожелавам ви, приятелю, най-доброто, на теб и нея. Ах, толкова исках да я видя за последен път, преди да ви напусна завинаги. И все пак се радвам, приятелю, за теб.
А пък мен не ме мислете, аз изпълних дълга си тук, нямам вече за какво да живея.

Млад човек е убит някъде на Булеварда.. Дали някой ще го забележи?.. Дали някой ще извика линейка?.. не, не мисля така.

Булеварда дишащ , пулсиращ . Жив по своему - мъртав за всички останали . Малък куб запазен във времето разбран от малцина отдавна заминали си строители . Това бих казал сега . Сега когато краката ми стъпват по разбитата настилка и режещият чакъл . Дори и сега живецът не е напуснал това място - този път в безкрая . Някога .. някога мислех друго ятче . Тогава за мен всичко беше студена , безмълвна настилка а истински важното бяха хилядите забързани в трафика пешеходци с фалшиви лица и познати трепети . Тези хорица заливащи булеварда давеики го във собствените си ежедневни мисли и терзания . Не знам тяхните стъпки или тяхната душевна тежест повече разбиваха настилката и надали ще разбера . Дори това не е важно . Важна е само истината за булеварда и неговата посока . Посока прозряна от малцина . Истинското предназначение подарено от истинските строители . Истината за пътя отвъд . Вървеики по булеварда , докосваики студеният асвалт ние се учехме как да живеем и развиваме . И когато се научехме откривахме "прохода" отвъд . Сега малцина минават през прохода за да се върнат за миг назад в миналото .

Няколко интересни и хубави метафори, безспорно.

nlight, не мислиш ли, че малко доста избяга от идеята на темата?

... а иначе истината беше проста. Историята разказваше, че булевардът бил построен от една бригада добри хора, начело с някакъв инженер, който по образование бил уеб дизайнер. Но булевардът бил изграден с парите на малката групичка хора, която по това време живеела на все още малката уличка. Със средства от техните данъци, били закупени материалите и платено на майсторите. И всички живущи на малката уличка единодушно решили на нейно място да се изгради големия булевард. С разширяването на булеварда, много нови хора се заселиха около и на него. Всички граждаии на вчерашната малка уличка много се гордееха с новопостроения си булевард. Грижеха се за него, почистваха го и го украсяваха със зеленина и пъстроцветни цветя. Булевардът се превърна в една от най-красивите улици в малката държава.
А това разбира се доведе на него много нови хора, които веднага получиха статут на негови граждани, макар да нямаха почти нищо общо с коренните му жители. И тогава булевардът, който едно време беше тиха и спокойна уличка, а сега голяма магистрала с по пет ленти за движение във всяка посока, се оказа построен в една демократична държава, в която определяща роля имаше мнозинството с повечето си гласове, тласкащи политиката на булеварда в желаната от по-големите маси посока. А на малката групичка първостроители на булеварда, със своите малко гласове и малки данъци, се наложи да се претопи в населението на булеварда.
По този начин булевардът продължи да се развива в една посока, далеч по-различна от първоначалния замисъл на неговите създатели, а именно не майсторите, изградили го, а тези, които бяха платили за него с изкараните с кървава пот и труд, средства за него. За това и голяма част от тях си тръгнаха, макар и с голяма тъга налегнала сърцата им...

Защото не знаеш каква е идеята на темата. (;

Нима ти знаеш?