Ми какво да кажа...поредната простотия, родена от 2-ма болни мозъци...
Btw от начало не беше предвидено да бъде разказ, така че странното начало да не ви прави впечатление Оу да, JazzJack пише със зелен bold, а аз само с bold.


...всичко започна в един час по история...


Отец Григорий

Майка му била чистачка, а баща му – бивш тюлен от секретните морски сили на Руската подводническа флота на СССР. Иначе били мирно семейство...дядо му бил 20 години морска чайка, после станал тюлен и накрая работил 2 години в зоопарк като крокодил. Баба му произвеждала пиратски компакт – дискети с пиратски версии на Super Mario.Четиримата дружно живяли в малък бункер насред пустошта на Антарктида. Един ден обаче, малкият тогава Григорий спокойно си играел с няколко минигъна и една все още неизгърмяла граната, когато забелязал нещо да шава до кашоните с амуниции. Когато отишъл да погледне, станало чудо...явил му се ангел господен и му дарил бронежилетка с думите:
- Брониран бъди!
И той бил брониран! Обаче един ден баща му се напил и вместо в банята влезнал в склада с динамита и се изсрал на атомната бомба. Григорий се събудил в Таджикистан и започнал да учи хората на християнство и как да си правят пуканки. Един ден...в града пристигнали група кръвожадни туземци, носещи табелки, гласящи: „Славков, президент!”, които се заселили и същевременно окупирали баничарницата „При Цецо”, по ирония на съдбата намираща се в близост до скърпените кашони и палмови клонки, оформящи скромното жилище на вече порасналия отец Григорий. След като разбрал за пристигналата група закоравели езичници, той решил да ги вразуми...и излезнал пред баничарницата с вдигнат жезъл и казал:
-Вашта баба канибалска, да ви изсъхне бозата да ви изсъхне, излезте от баничарницата и се покръстете, личка ви ленина™!
Тогава от небето слязъл свети Димчо със Светата Базука Неверницоубийка… На мястото на баничарницата издигнали възпоменателна кебапчийница и направили кебапчета от канибалите и нахранили всички циганета в Таджикистан.Day, like any others…ще кажете вие...точно обратното! Истината е, че отец Григорий, всъщност е един изстрадал човек. Още през далечната ’69 големия сняг, при гледката, как баща му се прибира накъркан к’ат пор и после се изсира върху атомната бомба, детето се травмира за цял живот. От взрива, то се абстрахира! Едното му око изкача от очната яма и му засяда в пъпа. От тогава той вижда света по...”различен” начин... Но това не му пречи да продължи напред и да се засели на едно по-хубаво място...влажните и пусти улици на Таджикистан... И да, той е прошляк, но това не му пречи да прави това, което най му допада в живота – да играе на „Не се сърди човече” със своя съквартирант по кашони, Бат Киро кухата лейка. Ежедневието на Григорий било допълнително натоварено и с факта, че никой не го приемал на работа, понеже го смятали за урод, поради промененото разположение на лявото му око. Той бил принуден да се прехранва с личинките, загнездили се между пръстите на краката му и да пие вода от локвите. Но това било до един определен момент...Един ден богатия Педро Педеледро де Педи ил Пед ал Пе де П, го извикал на гости, за да му се оплаче. Тази година му се случили три странни неща. Кобилата му родила крава, кравата му родила кобила, а жена му родила баница. Педро Педеледро де Педи ил Пед ал Пе де П му обещал, че ако оправи нещата, ще му подари цяла плантация с личинки, за да не бъде никога вече гладен. Григорий се съгласил. Отишъл в обора и разменил кобилата и кравата и казал, че е накарал кобилата да роди кобила и кравата да роди крава. Обаче не ставало да размени баницата с жената и да каже, че е родила бебе. Чудил се какво да прави, и се сетил да извика свети Димчо Баничарски. Дошъл Димчо, Григорий му обяснил ситуацията и Покровителят на Баниците и Баничарките превърнал баницата в бебе, което обаче било леко грозно и тъпо, и имало баница вместо дупе и боза вместо...сещате се. Майката, като видяла бебето, умряла от тумор на гърдата. Педро Педеледро изгонил Григорий завинаги...Бедният човек...изгонен, грозен и прелъстен от кобилата на Педро Педеледро де Педи ил Пед ал Пе де П, бил принуден да скита по зелените морави на Бангладеш, докато не намери някоя сродна на неговата душа. След цели 5 години безцелно скитане, отец Грогорий решил, че вече е време да излезе от задния двор на своя стар приятел Бат Киро кухата лейка и да се пробва още веднъж в живота. Бат Киро от своя страна през тези години, се превърнал от див селски рейнджър, в най-уважавания и богат човек в града, след като спечелил на „Бинго” и намерил ключове, които по-късно се оказали ключове от 5-етажно имение, с изглед към градската тоалетна...така Григорий най-сетне заживял спокойно. Всяка сутрин, когато ставал се наслаждавал на прекрасния изглед към градската тоалетна и на насраните дечица, които просели отпред. Това продължило още 5 години, когато най-сетне един упорит мравояд съборил покрива на имението. Когато го намерили, Григорий стърчал от комина до кръста, а главата му била отхвърчала в паничката на просещото дете...

THE END

The Nightmare & JazzJack

п.с. админа е ‘дърт коч’! (това го каза JazzJack )

ако искате може да сканирам листата,дето ги писахме в часа по история и музика в тетрадката на The Nightmare

Нямате талант, момчета... сега с Фреш довършваме първата част на нашата изродщина, ще ви покажем как се прави тая работа.

Я ги покажи да се порадваме малко.:)Това супер много ме изкефи. 8)

Тихо зубро, това нашто е изкуство, вашто ще бъде имитация

Това е изкуство. Само дано не ми дойде на мен музата, че ще взривя нефтозавода с вдъхновение. Сериозно тая простотия беше добра.

Е не сте големи изроди . Обаче е много яко.

Изроди сте,пи4ове

Ех,няма ценители на изкуството в днешни дни...

Браво, браво, вече сте достатъчно опитни да се явите на конкурса "АЗ тъпея в часа по музика."

Един охлюв от моя клас се вика Емил Кочев

Да мойте идоли, утре имам час по музика и мисля че знам какво ще правя с един френд ( идиот ) от моя клас

Трябва да имате повече часове по история