Гарван. Бррр. Черно.
Духът, дух нечист, сиромах роден.
Плачът, риданье ефтино, престорено.
Посипано със хилав и фалшиф сатен.
Като че в кафез от смях далечен е затворено.
Тъй леко е да пратиш камъка по несигурна усмивка,
Да зацапаш с кал и леш пригладена, неопетнена риза,
Да захвърлиш изтеклата и вехта покривка,
Да метнеш чума и сподавен плач по деликатна роза.
На вран кон язди,
Чер, игра не знае.
Оре в ума чужд бразди,
По мисълта нарежда, лае.
Това, приятелю, си ти, съм аз, е той и тя.
Сме всички ние, там, във вероятността.
p.s. Ще има още. По-късно.
Стихчета, приказки.
- Till Death Comes
- Мнения: 130
- Регистриран на: 11 Юни 2004 19:51
- Местоположение: Където дебне сянката.
- Stiiv Olstin
- Мнения: 151
- Регистриран на: 07 Сеп 2005 13:19
- Stiiv Olstin
- Мнения: 151
- Регистриран на: 07 Сеп 2005 13:19
ми аз не поясних кои няма да го разберат , ти сам се сложи в тва числоskandalouz написа:Шшшшт!Тихо! Това стихотворение е предназначено за оторизирани лица! Ние непросветените нИ можем го разберем...но,виж, d4rk е от просветените и разбира всичкоcreator написа:По-скоро ВТФ?Какво повече виждаш в това стихотворение, което ние да не виждаме?Да не си по-човек от нас...?
()
- Outstanding
- Мнения: 141
- Регистриран на: 30 Авг 2005 20:44
- Местоположение: Наоколо
- като тревата
- Мнения: 68
- Регистриран на: 11 Юли 2005 12:06