Това... няма да е литературна творба или научна статия... Това, ще бъдат основните на една творческа дискусия, в която искам хората, имащи дар слово, бистра мисъл, а и свое собствено мнение по въпросите, да вземат участие.

Замислете се... защо е по-лено за малките деца да възприемат света от фентъзи творенията, приказките и нереалния свят, като цяло..? Защо, те по-безболезнено разбират всичко за тези светове? Защо те гледайки през очите на героите, изучават Света, както биха изучавали нашия свят, истинският свят, а не изпитват същата болка и опарване от времето на живот на смъртния човек, изучаващ истинския свят? Защо е така, след като дори говорим за една и съща личност, в процес на изграждане..? Какво се променя в човека, когато порастне..? Изгубва част от издръжливостта си..? Не мисля така... Ако е нужно, ще продължа... нека видя няколко мнения, за да разбера в каква насока ще се развие дискусията и да знам с какви разсъждения да продължа напред... Хайде. Нека бъде.

Отговора е прост - защото хората се развиват, порасват, виждат бял свят, поемат ударите на съдбата и въображението, надеждата и всички тези характерни особености, които споменаваш, се смачкват до едно нищо...

Това, което ти изричаш, логически би трябвало като малки децата да могат да бъдат поразявани от ударите на съдбата по-тежко от колкото, когато са по-възрастни. Но това не е така. Именно обратното е... И тук е парадоксът...

Едно малко дете не е изградило представата си за света и живота на хората изцяло затова може да повярва в написаното и да го сметне за правилно и истинско.
Дете: Мамо съществуват ли тролове?
Майка: Мне мое дете.
Дете: Тъй ли ...

Отговора е много лесен и може да се каже много кратко, но тази вечер ми се пише, така че ще отговоря с малко по-дълъг пост. Да анализираме една детска приказка. Не говоря за Хари Потър или някое "книжле" на Толин, а за класическа детска приказка. Да вземем например "Снежанка и седемте джуджета". 100% чистокръвна фентъзи приказка, четена от и разказвана на деца на много ранна възраст. Да проследим сюжета. Далечно прекрасно кралство управлявано от добър крал, женен за красива кралица, който има още по-красива дъщеричка. До тук всичко е перфектно. Детето вижда, че светът в приказките е перфектен - всички са красиви, добри и така нататък. Но, таткото умира - да приемем това за сблъсък със жестокостта на живота - всеки някога умира и близките му тъжат за него. В приказката на смъртта е отделено едно изреченийце(максимум две) и не се споменава кой как преживява смъртта. Най-много да се спомене, че кралството е в траур, обаче детето едва ли знае дори значението на думата. Това е вторият фактор - на мъчителните събития от живота им се отделя много малко място в приказката и се представят по доста смекчен начин без подробности. След това се разбира, че кралицата има вълшебно огледало - ето още едно добро качество на фентъзи света - там всичко е вълшебно. Там има летящи килимчета, вълшебни огледала, шапки невидимки, бързоходни ботуши, вълшебни пръчици, гусли самосвирки( ) and other kinds of the same stuff. Детето почва да мечтае да живее в този свят и да разполага с всички тези чудесии. Следва сблъскването с едно от най-често срещаните и най-лоши човешки чувства- зависта(майката завижда на дъщерята за нейната красота). Детето обаче е разбрало колко прекрасен е света и едва ли някаква си там завист може му вгорчи представата. От там нататък във приказката следват различни изпитания, срещата с джуджетата изяждането на ябълката. Но несъмнено най-важното нещо е принцът, който се появява накрая. Тук стигаме и до най-важното във всички приказки - добрата сила, която ни предпазва и ни спасява винаги, когато сме в затруднение. Била тя под формата на принц, ловец(не на глави), юнак и да не забравим малкия брат. Като анализираме всички приказки ще видим също така, че доброто винаги побежадава злото(щеше да види Ивъл ако бяхме в приказния свят). Ето това е отговора на въпроса - в приказките доброто винаги е по-силно. Злодеите никога не остават ненаказани. Дали това става в нашия свят няма смисъл да обяснявам, защото всички знаем. Когато порастне човек наистина не губи издържливостта си. Той просто вижда, че реалният свят е в пълен разрез с приказния. Няма вълшебни предмети. Не всеки е красив и добър. Завистта и подлостта те дебнат навсякъде. И най-важното - доброто почти никога не побеждава. Живота те мачка, но не се появява добрия момък да те спаси. Открадват ти колата, но добрата фея не ти носи нова. Живееш в малак къща или панелен апартамент, а не в приказен дворец. Пръчката причинява болка, а не изпълнява желания. Ботушите ти се късат и те забавят като ходиш . Няма смисъл да изреждам още. Това ми беше мнението по въпроса.
Едит(докато съм писал сте пуснали три поста): Докато си малък все пак има някаква сила, която те пази от ударите на живота - родителите. Един родител никога не занимава детето си със своите проблеми. Той показва на отрочето си само добрите страни на живота, така че когато порастне достатъчно, за да осъзнае и лошите, детето е съвсем неподготвено и ударът е тежък.

Ах, ами тези неща са пределно ясни - ясно е, че детето знае, че това е по-лесен за приемане свят и го приема по-лесно. То дори не знаеш, че го приема, защото е по-лесен. Замислете се - защо когато порастне не си помисли за приказките, които е приемало, като по-малко... и тогава да си каже, че може да стори нещо за да превърне живота си в приказка... И точно така хората успяват да постигнат каквото пожелаят в живота си. Съзнанието му не е херметически затворено за външно влияние (книги, телевизия, приятели) и за това родителите не оказват почти никакво влияние...

Ами на първо място, когато порастне, осъзнава, че приказките са измислица. Осъзнава също, че за да превърне живота си в приказка, трябва да се сблъска със страшно много трудности. Съответно преодоляването им ще даде резултата едва след години, а има и опасност да не даде такъв. Накрая започва да се пита има ли смисъл да се бъхти. А пък твърдението ти, че между приказките и постиженията в живота има нещо общо ми звучи най-малкото абсурдно.
Точно защото съзнанието на детето не е затворено, представата за изпълнение с добро свят се подкрепя от книгите и филмите, както и от приятелите. А родителите играят ролята на предпазна стена, която пречи на реалния и жесток свят да разруши невинния приказен свят. Поне в детските години.

А факт ли е, че в действителност ценностите от нашия свят и света на приказките са едни и същи? Факт е.

Аз пък казвам, че не е факт, поне не за нетриниранияа мозък. Приказките са за това да се възприемат ценностите на техния свят в нашия, където ценност може да бъде единствено материалното и удоволствието. Целта на приказките е децата да си изградят идоли, които са добри, честни и умни и да искат да станат като тях, а не като някой тип Боби Турбото примерно. Ако идол ти е точно този индивид, ти ще започнеш да говориш точно като него, да вършиш простотиите, които той прави и така нататък и така нататък. Приказките не са по-лесни за възприемане от истинския свят, но е по-добре да се възприемат приказки от децата, за да знаят те, че ако са добри, ще победят и да изберат доброто за своята страна на битката, за да му помогнат да се справи със злото и да победи. Това е смисълът на приказите. Иначе какво ще стане? Дечицата от малки ще видят, че чичко сводник прекарва някога добри женици през граница за да проституират и си живее живота като цар, а добрите хора страдат и се гърчат. На кого предполагате ще се опита да прилича детето? На добрите хора, които се въргалят в мизерия и се хранят с огризки ли? Или на великия сводник, който винаги какво да яде, кара хубави коли, яде деликатеси и има огромна къща? Ами с последното поколение точно това става. Всички се опитват да приличат на сводника и са готови на всичко за да са като него. Това да не би да е хубаво?
Приказките винаги имат възпитателна цел, всички го знаят, и затова накрая на всяка приказка се вади някаква поука. По-добре е за едно дете да слуша приказки, да гледа театър, отколкото да гледа някакъв филм на ужасите, където убиецът/извънземното/уродът накрая се измъква, затова е измислен така наречения parential control, за да не могат децата да искат да са като Томи Вирцети.

Фентъзито е един (по-точно "основно е един") нереален свят. Също както и фантастиката де. Естествено, както във всяко едно друго отношение, човек иска да има това, което няма (или не може да има) и съответно затова му е толкова интересно да чете, гледа и т.н. за тези светоеве.
Разбира се, всичко, което казаха Ловеца на глави и Сентри, е вярно. Но според мен въпросът е там, че когато хората са малки, т.е. са деца, те могат да мечтаят за един такъв свят. Но когато пораснат и вече разберат със сигурност, че едва ли някога ще са част от тези светове и т.н., и още повече - когато осъзнаят, че мечтането и копнежа по тях са напълно безполезни и лишени от практическа полза, те ги изоставят, може би за да се заемат с далеч по-важни неща като например прехранването си.
Точно тук можем и да забележим, че когато човек има свободно време, той отново се отдава на мечтите си за някой от тези светове - пъстри, интересни, вълнуващи и най-вече - нереални. Това става посреством някоя книга или филм, четена или гледан през свободното ни от грижи и други проблеми време.

Ето ви и един пример - принципно обичам да чета книги или да гледам филми. Дори може да се кажи, че любимите ми жанрове са именно фантастиката и фентъзито. Също така обичам и от време на време да се пробвам аз самия да напиша по нещичко. Но откакто това лято работя и почти нямам време за много други неща, прекратих и четенето и писането. Но пък в неделята, свободния ми ден, чета книжките за Уоркафта. Но - през свободното ми време.

/оффтопик
Хехехе Сентри някой възпитаници на предишното поколение закърмени със " Хубавата мома " , " Златнатая ябълка " , " Момината сълза " и много други са приели първообраза на лошият в играта . И да знаеш то и в приказките вече добрите го духат Какво да ти кажа аз толкоз книжки съм изчел и пак не затачих добрият , първообраза на перфектен хомосапиенс . Но иначе за сутеньора си прав . Но темата е твърде комплексна а аз съм твърде изморен и умопомрачен за да пиша нещо интересно такаче оставям на вас да дерзаете .
/оффтопик


Мда батка прав си отговора е 72 ( или беше нещо подобно ) !

42 е.

п.п. Утре ще си едитна поста, защото в момента не съм в състояние да задържа живота си на място, камо ли да пиша...

Смърт за всички.

Принципно напоследък (всъщност от доста време вече) такива подобни постове просто ги подминавам. Но този път ще си отворя устата, точно както го правех много пъти, много пъти преди време. Както и да е...

За какво е този пост? Толкова е тъп и лишен от смисъл, че убива цялата тема с целия й смисъл. Макар и не чак толкова добра, макар и може би не точно на мястото си, но поне имаше някакъв смисъл и идея в нея. А ето, отново някой, че и авторът й, я убива с глупавите си и безсмислени постове.
Да, "42 е", само че "42" е отговорът на въпроса "Какъв е смисъла на живота", а тук поставеният (при това от теб) въпрос е друг, така че неговия отговор може и да е "72", както предполага Злия.
И защо пък "Смърт за всички"? Аз не искам да умирам. А ако ти искаш моята смърт, защото аз съм част от това "всички", то това се смята за посегателство към личноста ми, което от своя страна е наказуемо. И като направо подминем факта, че и ти би трябвало да си част от това "всички", за което говориш, което води до извода, че искаш собствената си смърт, което е най-голямата глупост, стигаме направо до въпроса - и знаеки, че тези "страшни думи", които биха звучали истински единствено от устата на един, именно, фентъзи герой, са нищо повече от резултат от помрачения, надявам се, временно, твой разсъдък, по дяволите, за какво ги използваш? Именно за да убиеш темата ли? Собствената си тема?
И да, може би основната цел на поста ми е именно да не можеш да си "едитнеш поста", пазейки истинското му съдържание в себе си, точно като някакво древно заклинание от фентъзи свят, запечатващо даден миг, дадено събитие в себе си, досущ като някаква песъчинка от пясъка на времето, изтичащ за този свят. Не, няма да си едитнеш поста! За да ти напомня колко глупаво може да свърши една тема поради една друга глупост.

Мерете си приказките! Винаги! Защото този свят не е само за вас и не сте вие центъра му, дори и когато сте в момента на върховно щастие или унищожително страдание.

Точно - "ай сектир!" от такива глупаци!

Зло, ах ти ламьо, вещице, завистлив брате и змеьо горянин, ти хало, страшилище, дяволе, таласъме, откога искам да та хвана в крачка
Може да си всичко изброено, но си имаш някаква чест поне, която можеш да браниш и си станал човек с тези приказки, а не леке, каквито има много.

Рекс, и ти си прав, децата имат повече свободно време, отколкото възрастните и все пак някои възрастни "запазват детето в себе си" и продължават да четата книги и да мечтаят всеки свободен миг, но пък някои пак предпочитат да са като сутеньора и да се правят на него... въпрос на възпитание... въпрос на приказки

Ммм... няколко лафа, ако може..? Може, естествено, та кои сте вие да ми забранявате...

Така. '42' е числото, което нашия стар другар Зло, желаеше да изложи пред аудиторията, като свой отговор. И то не е отговор на въпроса, за смисъла на живота. То е смисъла на живота, защото то машината си каза, че отговора е щял да бъде по-ясен, ако въпроса е бил известен.

И защо смърт за всички ли..? Не желаеш да умираш..? Ами... на слабо изказвано, аз ще дам подобаващо семпъл отговор - никой не пита какво желаеш и какво не... Това не е посегателство на личността ти и не е наказуемо, най-малкото защото никой от вас не може да бъде сигурен към кой точно е насочено... Още нещо - ти се считаш за част от това 'всичко'..? Фрагмент? Или по-скоро модул? Изваян от матрицата на това 'всичко', което ти представяш? Не, Кралю, не се считам за част от твоето 'всичко', аз съм част от моето 'всичко'. Аз съм всичко. Влез в моята пирамида, и се опитай да бъдеш част. Можеш да се опиташ... Мисля, че ще умреш бързо.

И да, наистина ти запечата пясъците на времето. Но не с моята глупост, а с твоята, най-малкото защото ти нямаш даденостите за да можеш да използваш глупостите, които върша.

И не, не съм убил темата си. Защото не съм написал пост, без смисъл, какъвто беше твоя. А и още повече, че каквото и да стане, ако потребителите имат малко повече ум в главата от средностатистическия българин, ще могат да се досетят, че никой пост, какъвто и да е той, не може да убие темата, най-малкото защото могат да го игнорират.

А, и още нещо. Темата не е моя. Ако беше, щях да съм изтрил поста ти, защото не е по темата.

Кралю, номерчето на постовете ти расте... а ти си стоиш там. Някъде. Хайде, призовавам те.

И да ти кажа - аман от такива глупци.

Tazi tema e mnogo ob6irna i mojebi ne moje da bude daden to4en otgovor!No vapreki tova smqtam da izrazq svoeto skromno mnenie!Na vseki mu e vtrasnalo ot tozi gaden ,mazen,mizeren,ku4e6ki jivot(tip Lasi s termiti i glisti v pustinqta),zatova vseki obi4a da gleda i da 4ete ili da igrae na kompa fantasti4ni igri!Normalno e! Taka izbqgva6 ot jestokata realnosti se abstrahira6 ot ejednevieto,da se po4uvstva6 bql 4ovek,da useti6 ,4e it i si zna4im.Tova bqgstvo ot realnosta -virtualno ili 4rez knigite i filmite pravi jivota po-ponosim i dava nadejda na horata ,4e sveta nqma da bude tolkova sku4en i monotonen,a 6e se slu4ati interesni ne6ta ,a togava vseki 6te moje da prejivee svoeto priklu4enie!Nadqvam se ,4e tova kratko izqvlenie 6te bude odobreno ot vas !Sorry ,4e ne pisah na BG am vij samo avatara mi ise seti 6to ne moga:)!