БАХАХАХХАХАХАХ!!!!

Не, шегата настрана, супер смешна ситуация се получи! Всичко и всички бяха толкова надъхани, щеше да има много разкази (е, има де, не се оплаквам от липса... аз дори все още не съм ги прочел), щеше да има много мнения, щеше да има много неща в тая тема. А какво се получи - от седмица-две седи и от време на време се появява по някое мизерно постченце...
Така, веднага (преди всички да сте ми скочили на ушоните) си признавам, че 99% причината за това съм аз и по-точно "хипер-супер-дупер дълъг разказ", който на всичкото му отгоре, колкото е дълъг, толкова е и калпав и безинтересен. Просто явно не са били много тези, които "са се престрашили" да го прочетат, а покрай него са се отказали и от цялата тема.
Извинявам се на всички, които се интересуват/ха от темата и най-вече и много - на авторите, чиито разкази за съжаление май не се радваха на много голям интерес. Уверявам ви, че не това беше целта на разказа ми.

А иначе заради това и в началото на темата попитах за ограничение на големината на разказите. Горе-долу същото се получи и в Арена 2-ри кръг, където отново аз, отново с "много дълъг разказ" (е, тогава беше само 57к знака), буквално или преносно "убих" темата. За него случай също се извинявам.
Та мисълта ми беше, че може би е необходимо някакво ограничение, което трябва да се въведе за големината (веднага на следващия кръг на Арена, Мистрал лепна ограничение от 20к знака ).

Още веднъж, извинявам се, ако умишлено или не, съм причината темата да "западне" по този начин...

Според мен голяма роля изигра крайният срок който беше... 1 юли... Ден след края на учебната година... А накрая на лентяите, като мен им е най-трудно да си вдигнат някоя и друга оценка и просто нямах никво време точно тогава... А пък и един разказ не се пише ей така за половин час... Аз моята част съм я писал доста повече и все още до никъде не бях стигнал, когато дойде времето за предаването им... Сега дано имам повече време за вторият кръг, макар че всеки ден съм на бачкане, но ще се опитам този път да се справя...

Изкрено се извинявам, че не успях да си постна мнението близките дни, заради проблеми с плащането на нета . Едва сега ще почва голямото четене от моя страна ..но щом така и така съм закъснял за гласуването, Дементед е победител

И аз така мисля.Тоя човек ме разби.

Ето че доживяхме до 2 кръг на конкурса. Първия пост е обновен, срока - даден, темата - написана, остава творците да хващат перото/клавиатурата Успех!!!

И изречението и заглавието са просто перфектни, нямам какво да кажа освен благодаря Demented, направи ми огромна услуга

Реших този път да не пиша фантастика, хорор или фентъзи, защото безспорно това са най-разпространените жанрове във творческия. В какъв жанр съм писал ще видите сами. Айде аз се омитам. Приятно четене.
Театър

“Нов спектакъл – “Магията на Любовта” ще се състои в градския театър в понеделник”
Макар на новината да й беше отделено едно малко каре на последната страница, Димитър я забеляза. Беше прехвърлил целия вестник, но единствено тази новина привлече погледа му. В града беше пристигнала нова театрална група. За човек като Димитър това несъмнено беше голяма новина. И двамата с Йоана бяха до голяма степен вманиачени на тема изкуство и култура. Според много от приятелите им именно на това се крепеше връзката им. Двамата бяха типично олицетворние на хората, на които в гимназията и в университета им лепват названието зубър. Нямаха много приятели и ако не бяха в един курс по информатика едва ли някога щяха да имат смелостта да се запознаят. И двамата живееха все още при родителите си. Не излизаха често от вкъщи, но често можеха да бъдат забелязани, когато имаше нова пиеса в някой от театрите из града. Това беше единствения повод да бъдат заедно. Връзката им беше лишена от всякакви страсти. Дори не бяха правили секс все още. Чувстваха някакво влечение един към друг, но това едва ли можеше да се нарече любов. Несъмнено двамата бяха странна двойка.
Димитър вдигна слушалката и набра телефона на Йоана. Сигналът за свободно се прозвучя три пъти преди тънък женски глас да каже “Ало?”. Димитър позна гласа на Йоана и веднага й съобщи новината. Двамата се уговориха да се срещнат пред театъра и без повече приказки Димитър затвори телефона. Погледна календара, за да види коя дата е понеделник и се изненада. На календара беше отбелязано, че в понеделник започва Фестивалът на Любовта. Беше оградил датата с червен фулмастер и въпреки това съвсем бе забравил за нея.


Пред театъра се беше събрала внушителна тълпа от хора за разлика от обикновено. Димитър съжали, че не бе купил билети предварително. Огледа се за Йоана. Започваше да се стъмнява и щеше да му е много трудно да я открие в тази тълпа. Нечия ръка го докосна нежно по рамото. Той се обърна. Беше Йоана, но той едва я позна. По лицето й почти нямаше грим. Димитър бе свикнал да я вижда с нетънък слой грим по лицето. Този път гримът й се ограничаваше само до лекото червило по устните и спиралата за мигли. Струваше му се, че пред него стои друга жена. Лицето й никога не бе му се струвало толкова красиво колкото сега. Усети, че се беше втренчил в нея. Тя само се усмихна и се протегна да го целуне по бузата. Устните й бяха влажни и меки. Никога преди не бе забелязвал това. Върху бузата му остана лек отпечатък от червилото, но той дори не помисли за това. Пред него стоеше коренно различна жена от тази, която беше свикнал да вижда и той все още не можеше да възприеме бързата промяна у нея. Йоана го прегърна през кръста, но мина известно време преди той да обвие ръката си около фината й талия. Досега винаги се бяха държали само за ръка. Двамата се запътиха към дългата опашка пред касата. Чакането премина в мълчание от страна и на двамата. Йоана беше подпряла глава на рамото му и не казваше нищо. Димитър бе прекалено объркан, за да каже нещо.
На първия етаж не бяха останали празни места. Имаше такива само на централния балкон. Местата там бяха по-скъпи, но пък всичко се виждаше идеално. Димитър плати билетите и двамата се запътиха към местата си. Освен тях на балкона имаше още няколко двойки, повечето от които бяха възрастни. Двамата седнаха на местата си. До началото на предствалението оставаха няколко минути. Димитър отново се обърна към Йоана и погледите им се разминаха. Отнова чувството, че до него седи жена, която не познава го ужаси. Връзката им бе започнала преди няколко месеца и все пак той знаеше токова малко за нея. Съзнанието му започна да го измъчва. За шест месеца беше научил за жената до него по-малко отколкото знаеше за далечната си леля в Италия, която не беше виждал през живота си. Сега изведнъж я виждаше в друга светлина и осъзнаваше, че не я познава.
Йоана не споделяше мислите му и гледаше любопитно към сцената. Промяната във външния й вид видимо му се беше отразила. На няколко пъти бе забелязала, че я гледа с озадачен поглед. Беше очаквала такава реакция от негова страна, така че не се изненада ни най-малко. Мисълта за това я накара да се усмихне едва забележимо.
Залата притъмня. Включени останаха само прожекторите, които осветяваха сцената. Завесите бяха вдигнати бавно. Декорите изобразяваха скучна полянка изпъстрена с най-ралични цветя. На сцената излезе млада жена, която беше облечена доста оскъдно. Държеше микрофон в ръката си. “Дано това да не е някои монолог” помисли си Димитър.
Привет, дами и господа! Преди да започне представлението искам да спомена, че понеже днес започва фестивалът на любовта, ние имаме специален подарък. Двама влюбени младежи в тази зала ще го получат. Кои точно, те сами ще разберат. – в този момент жената изпъна дланта на свободната си ръка. Беше покрита с някакъв златист прах. Жената пое дълбоко въздух и издуха всичкия прах към публиката. – А сега нека представлението да започне.
На сцената излязоха и другите артисти. Започнаха да извиват гъвкавите си тела в добре синхронизиран танц, докато жената, която допреди малко говореше пееше някаква песен възхваляваща любовта.
Вниманието на Димитър обаче беше изцяло заето със златистия прашец, който жената разпръсна върху публиката. Вероятно прашинките бяха много леки, но нито една не се бе приземила върху главата или раменете на някой от публиката. Прашецът дори не се бе разпръснал, а бе образувал малко облаче. “Но това е закрита зала, не може да има вятър, който да движи прашинките” – помисли си Димитър и бе напълно прав. Всички врати в сградата бяха затворени и не можеше да се образува течение. Въпреки това малките златисти частици започнаха да се издигат нагоре. Движеха се точно срещу Димитър и Йоана. Постепенно се издигнаха на нивото на балкона продължавайки да се движат срещу младата двойка. Едва когато стигнаха до тях, прашинките се подчиниха на закона на гравитацията и се посипаха върху главите им. Димитър обаче отдавна ги бе изгубил от поглед. Единствената осветена част в залата беше сцената и златистия прах не блестеше по пътя си към Димитър и Йоана.
Откакто Йоана го намери в тълпата, Димитър не бе поглеждал повече към лицето й за дълго време. Сега отново го направи и този път бе още по-красиво. Формата на очите, на носа, на устните, на шията й. Никога не бе обръщал внимание на тези детайли и сега му се струваха толкова красиви, толкова... “Перфектни!”. До него седеше жена, която познаваше от месеци , но съзнанието му му подсказваше, че я е видял за първи път само преди половин час. Искаше му се да откъсне поглед от лицето й, но не можеше . Някаква тайна, невидима сила го спираше. Някаква сила по-силно от всичко останало. Силно му се прииска да я целуне, но само я докосна по рамото. Тя се обърна и го погледна. В погледа й нямаше нищо въпросително. Сякаш очакваше това докосване. Димитър забеляза, че и очите й са някак променени. Цветът си беше същия, формата също, но погледът, погледът не беше безразличен както преди, беше пълен с нежност и с... “Обич?” – помисли си Димитър. Вече не разбираше нищо. Знаеше само, че до него не седеше същата Йоана, която познаваше. Седеше една нова Йоана, в която той се влюбваше. Протегна ръката си и я прекара през косата й. Тя отново го погледна и се усмихна. За един момент двамата бяха вперили поглед един в друг. За тях този момент продължи цяла вечност. Димитър не знаеше какво да направи. Чувстваше се притеснен. Съзнанието му отказваше да приеме, че пред него стои позната. Изведнъж тя се приближи до него и той усети влажните й топли устни върху своите. Цялото му тяло пламна вътрешно. Косъмчетата на ръцете му настръхнаха. Имаше чувството, че целувката е запалила огън вътре в него иикоя сила на вета не можеше да потуши този огън. Сърцето му биеше учестено. Това не бе обикновена целувка. Беше изпълнена с вълшебство, с магнетизъм, с любов. Двамата продължаваха да се гледат. Огънят бързо изгаряше преградите, които Димитър бе градил сам в съзнанието си през годините. Прегради, заради които всички го мислеха за странник и единак. Огънят изгори и последната задръжка, която спираше страстта у него. Той се наведе и устните му намериха тези на Йоана. Този път целувката продължи по-дълго. От няколко места по-нагоре една възрастна дама ги гледаше едновременно раздразнено и завистливо. На сцената актьотите танцуваха и пееха, но двамата не чуваха нищо. Очите им бяха слепи за всичко останалао, освен един за друг. Огънят бе преминал и в Йоана. Със същата лекота той изгони от съзнанието й всички задръжки. Сега той разпалваше страстта и у двамата. Ръката на Димитър неволно се плъзна и премина по тялото на Йоана. Плътно проследи косата, извивките, талията и бедрата й. Никога досега не я беше докосвал така. Малко преди страсста да удави здравия разум на двамата, Димитър се сети какъв точно е бил подаръкът на театралната група и кой го бе спечелил. Вече чисто първичното започваше да взима връх у тях. Ръката на Димитър все по-често милваше тялото на Йоана. Нейните ръце се бяха увили около врата му и го дърпаше все по силно към себе си. Възбудата преминаваше през телата на двамата и докосваше всеки нерв на удоволствие. Представлението беше свършило и местата около тях се опразваха, но те не забелязваха нищо. Възбудата ги бе завладяла и те не се съпротивляваха. Нямаха сили. Постепенно всички чувства бяха заменени от едно единствено, чисто физическо желание. Телата им жадуваха да се слеят. Димитър повдигна подлакътника на стола си. Йоана облегна глава на своя. Телата им бяха плътно едно до друго. Димитър започна да разкопчава едно по едно копчетата на блузата на Йоана. Нейното желание не беше по-слабо от това на Димитър, но може би съзнанието й не се бе поддало напълно на страстта. Надигна се и му прошепна “почакай всички да си тръгнат.......”

Що не поствате в темата бе:)!
И аз запаочнах да пиша, но от предималко. Главата наистина ме поболква за това ще отида да си хвърля душ и ще излизам, после ще прочета поне разакза на хедхънт-а.
Надявам се да има непомалко произведения от првия рунд и рекс-а да внимава!

Един разказ...
Несериозници, стегнете се, вече е време за оценяване. И аз искам да седя под някоя дебела сянка с бира в ръка, ама временно прекратих ваканцията (до следващия концерт). Ако ще се пише, нека е сериозно, иначе няма смисъл да се продължава...

И за да не съм тотален /офф ще си кажа мнението за разказа на Ловеца. За мен е приятна изненада. И като идея, и като герои, и като сюжет, защото дадох заглавието и изречението със съвсем различна концепция. Забележки към стила нямам, разказът се чете леко и на един дъх, въпреки че не е от най-кратките. Що се отнася до съдържание, мисля, че няма смисъл да правя анализи и коментари. Оставам с впечатлението, че си изживял това, което си написал.

Ловецо, моите искрени поздрави.
Това е то, наздраве ви и безоблачно лято.

Хвала на Хед Хънтъра. Много готин разказ, както каза Дементед, и аз мисля че си изживял нещо подобно, защото много реалистично представяш детайлите. Изключително добър разказ се е получил, да видим конкуренцията /ако има такава де/ какво ще извади. Ръкавицата е хвърлена...

Както се случва напоследък, сроковете се удължават - за разкази до 2-ри, за оценяване до 5-ти....

Може би трябваше и аз да напиша нещо...
"Театър" ах, да, страст...

Може би наистина трябваше, е, сега е малко късно... освен ако не е тази вечер

Театър

Джеймс се събуди в леглото си, точно както си беше легнал в него миналата нощ. Беше чувал, че на ново място се спи зле, но пък чак толкова. Цялото тяло го болеше, но най-много главата. Подобно чувство имаше след като се напи за пръв път, когато беше на 15 години. Боже мой, от тогава се беше заклел да не прекалява с руския алкохол. Когато стана светът се завъртя около него и той падна отново в леглото си. След изключителни усилия той успя да се изправи и да се облече. По дяволите, снощи нищо от храната, която му предложи Елена не му се стори развалена. Когато излезе от стаята си, подпирайки се на стената, той видя как Марк се разхожда енергично насам-натам из къщата, като изглежда на него нищо му нямаше от храната. „Какво ми е, мама му стара...” измънка под нос Джеймс.
- Хайде, поспаланко, – каза шеговито Марк – закуската вече изстина.
- Идвам – смънка момчето – само да отида до банята.
Той се затътри към банята. Когато влезе, веднага завъртя крана и пъхна глава под животворната течност изтичаща през чешмата. Постоя така няколко минути, след това се изправи рязко и се погледна в огледалото. Изглеждаше ужасно. Очите му бяха подпухнали, а косата му беше толкова рошава, че буквално „всеки косъм имаше собствено мнение”. Джеймс се засмя на старата шега и плисна шепа вода в лицето си за да се събуди напълно. Сега се чувстваше по-добре. Той опита да излезе от банята, но когато отвори вратата пред него се появи Елена с няколко сухи кърпи в ръка и му подаде една.
- Ще имаш нужда от това – каза му тя шеговито.
Той и се усмихна и взе кърпата. След като избърса мократа си коса хубаво, той отиде в кухнята. Там го чакаха Марк и Елена седнали на малка маса, а пред мястото отредено за него, стоеше малка купа с бяла течност в нея, най-вероятно мляко, в която плуваха парчета накъсан хляб. На въпросителния поглед на Джеймс, Марк отговори:
- Нарича се попара. Това е нещо като овесени ядки, но е по-хубаво. Ще го харесаш.
Джеймс се усмихна, седна и започна да яде. Всъщност наистина му хареса. Освен хляба, в млякото имаше и сирене и нещо сладко, които придаваха приятен кисел вкус на странното ястие, най-вероятно приготвено от Елена. Момчето се зачуди дали пък това не е някаква китайска, сладко-кисела закуска. Джеймс се усмихна на Елена. Усмихващото се с пълна уста момче накара момичето да се засмее.
- Сладък си. – каза му тя и се засмя. Марк я прегърна и целуна челото и.
- Хайде, наяж се и отиди да си починеш хубаво. – каза той – Довечера сме на представление на трупата, в която играе и Елена.
Джеймс я погледна с учудване.
- Имаме и свободно място в трупата за едно от новите ни представления. – каза тя – Може и да те наемем, Марк каза, че си играл добре в училищния театър.
Момчето се паникьоса. Да, беше играл в училищния театър... обичаше си ролята като дърво или камък, но да играе в професионална постановка... Струваше му се невъзможно.
- Хайде де – каза Елена окуражаващо – имаме едно момче в трупата, с което много си приличате.
Джеймс онемя. По това време вече дори беше забравил какво беше сънувал, но пък нещо точно от този сън го накара да потръпне. Обзе го вътрешен панически страх, параноя, но нещо в него надделя. Първичното беше изтласкано и на негово място се появи друго първично – любопитството. Джеймс не знаеше от къде идва нито едната от емоциите, но пък ги усещаше и двете.
- Искам да се видя с това момче. – каза накрая той.

Същата вечер тримата отидоха на представлението. Елена изчезна преди да е започнало представлението. Тя целуна бързо Марк и отпраши нанякъде. Двамата стари приятели влязоха в залата и заеха местата си. Пиесата не беше нищо изключително и все пак на Джеймс му хареса. Момчето, което приличаше на него, така и не се появи на сцената. Може би беше нещо като сценарист или... Е, Джеймс не знаеше какво може толкова да прави... можеше примерно да се занимава с костюмите на актьорите. След представлението
Елена ги извика да се запознаят с трупата. Марк само кимаше на стари познати, но за Джеймс това си беше цяло приключение. Запозна се с много хора и най-накрая... с момчето.
- Здрасти – каза то с приятен почти детски глас – казвам се Майкъл.
Джеймс се усмихна и подаде ръка. Не приличаше чак толкова много на него.
- Аз сън Джеймс, приятно ми е. – каза той сякаш с облекчение. Майкъл се засмя и се усмихна. Очите му бяха изключително сини, вписваха се идеално с русата му коса.
- Е, явно ще играем заедно в новата постановка. – каза момчето и се усмихна.
- Аз... – зафъфли Джеймс, след това се окопити – да, ще играем заедно.
Момчето нямаше работа, а се нуждаеше от пари спешно. Даже и да не беше толкова добър, колкото се искаше, пак можеше да играе някоя второстепенна роля.
- Идеално! – извика Елена – Ще играеш в главната роля!
Джеймс се опита до откаже, но след известни убеждения, се оказа, че всъщност можеше и да се справи с ролята. Когато тази вечер се прибра вкъщи, в ръце носеше сценария на новата пиеса. Той отвори първата страница и прочете името. „Мечът”, що за странно име беше това?
Всъщност пиесата се оказа не лоша. Разказваше се за момче в средновековието, напуснало дома си, което се хванало на служба при един магьосник. Магьосникът бил добър с него, но един ден го накарал да влезе в една къща и да открадне свещен меч. Момчето било толкова благодарно на магьосника, че решило, че този човек не може да стори зло на никого, а пък и все пак трябвало да се отплати някак за грижите на магьосника за него.
На другия ден.
- Значи след като вляза в къщата, предстои кратка бойна сцена с мечове, така ли? – питаше ентусиазирано Джеймс.
- Да, точно така – каза Ървин – един от другите актьори в пиесата, който играеше един от стражите на меча.
- Значи, вие сте някакъв вид тамплиери или нещо такова и пазите това свещено оръжие от ръцете на злото, така ли?
- Да, да. Ние сме рицари на светлината и пазим мечът от злите ръце на магьосника.
- Този магьосник ми харесваше... Бил е добър с момчето... коварно копеле.
Ървин се засмя. Не очакваше Джеймс да влезе толкова бързо под кожата на героя си. Всъщност не бе очаквал, че въобще момчето ще се навие да участва в пиесата. Но Джеймс се оказа изненада за всички. Постоянно щъкаше насам-натам, питаше по-опитните актьори за забележки по играта, за повече от историята и така нататък. Въпреки, че беше прочел целия сценарий, на Джеймс му беше интересно да разбере какви точно са тези рицари на светлината, какво правят в този свят и за какво точно му е на този магьосник меча. Всички му казваха, че не знаят – сценарият бил взет от някаква стара книга, а това бил завършекът. Джеймс трябваше да се примири с това, че любопитството му няма да бъде задоволено. Интересна му беше и частта с историята на другия главен персонаж – някакъв млад рицар, който толкова бързо се издигнал в чин генерал, че казвали, че е избраник на Бог. Тази роля беше поверена на Майкъл. Някакси тя му пасваше перфектно. Както и ролите на всички останали.
И така минаха две седмици от живота на момчето – в репетиции, наизустяване на текста, който се оказа много лесен за запомняне, и в питане и отговаряне. Тогава дойде и голямата вечер – вечерта на премиерата.
Тази вечер залата беше пълна отгоре до долу. Явно трупата беше доста известна сред жителите на града. И ето го Джеймс – облечен с дрипи, които почти го караха да се чувства като селянче, ето го и Майкъл – издокаран като благороден рицар, с лъскава броня и почти истински меч. Ето го и магьосникът – с черна, почти официално изглеждаща роба и с желязно лице. Когато го видя, Джеймс си помисли какъв глупак ли е било момчето за да му повярва. Въпреки това, когато той се усмихна, на Джеймс му стана ясно. Беше се събрал с група чудесни актьори.
Представлението започна. Играта вървеше чудесно. Джеймс изпълни поръчението на магьосника, влезе в замъка през един таен тунел, замъкът беше нападнат, стражите на мечът отидоха да се бият, а Джеймс уби останалия пазач с меча, който трябваше да открадне. След това се изниза по същият тунел навън. След това чу роговете на рицарите, които го преследваха. Той се скиташе из гората, докато не срещна магьосника. Той взе меча от ръцете не момчето и го наби със сопата си. Когато дойдоха рицарите... Джеймс погледна очите на Майкъл. Погледна лицето му. Видя го отново. По цялото му тяло изведнъж се разля болка и тогава си спомни.
- Стани! – крещеше Майкъл. Джеймс се изпита безпомощен, изпълнен с омраза.
- Ставай! – повтори момчето. Болката на Джеймс сякаш го изгаряше отвън, а омразата – отвътре. Той стисна юмруци и едва се надигна.
- Стани! Ела с нас!
Джеймс се изправи, олюля се на краката си и погледна Майкъл право в очите. Тогава той разбра.
- Не поглеждай назад! Цялата болка от миналото ще се превърне в обич. Стани! Ела с нас! Помогни ни! Помогни на мен! – казаха двамата едновременно. Майкъл се усмихна.

Когато представлението свърши, Джеймс отиде до Майкъл.
- За какво беше целият този маскарад? Кой си ти? Не. – Джеймс се хвана за главата – Няма значение, но моля те, който и да си ти, кажи ми какво стана онази нощ, моля те!
Мишел се усмихна.
- Ще ти кажа всичко – каза той спокойно – само почакай всички да си тръгнат.

Head_HunteR, този кръг ти победи, няма съмнение... всъщност това ще ти го кажа утре де, но предпочитам и тук... даже ме е срам, че си пуснах... нещото... Виртуозно...

Никол се стресна и се събуди. Отчаяно се опитваше да си спомни защо беше толкова наложително да избяга. Панически страх сковаваше крайниците и. “Не бъди глупава!” – каза си и отново заспа. Не спа спокойно. Когато стана след няколко часа, беше сама в леглото. Необяснимото усещане за тревога не я бе напуснало. Отиде до шкафа много тихо и извади бухалка за бейзбол. После се засмя сковано и я остави. Някаква буца беше заседнала в гърлото и докато слизаше по стълбите към кухнята. Влезе, оглеждайки се изплашено, видя Рийд да прелиства вестника по халат и се отпусна облекчено на стола до него. Той се стресна и се задави с кафето.
- Рано си станала – каза.
- Сънувах кошмар – лицето му се стегна – но не мога да си спомня точно какво ме изплаши – той я прегърна успокоен.
- Няма страшно, миличка.
- Много си странен, изплаши се повече от мен. Беше само сън. Глупчо! – тя разроши косата му с усмивка и посегна към вестника.
- Просто се тревожа за теб – опита се да се защити Рийд.
Нещо падна със звън на плочките.
- Ножица?! – изненада се Никол – Заловен на местопрестъплението! Имаш ли оправдание?
Той се стресна. Ники се намръщи, пипна го шеговито по челото:
- Ама какво ти става днес! Да нямаш температура!
- Не можах да спя тази нощ. Отивам в банята – той стана от стола.
- Няма ли да закусиш?
- Не съм гладен.
Никол повдигна рамене и си взе ябълка от подноса на плота. Зачете се. Спря да дъвче. На лицето и се изписаха ужас и съжаление едновременно.
- Това уби и моя апетит – измърмори и захвърли вестника.
- Какво скъпа? – попита Рийд, затваряйки вратата на банята.
Стана течение и първата страница на вестника се размърда. Листа привлече вниманието на Ники – беше срязан наполовина.
- Защо си изрязвал тази статия?! – попита тя отвратено.
- Коя статия?
- За “вампира”!
- Изрязвах тази под нея – той се приближи към нея – виждаш ли, тази за програмата на кината за днес. Мислех си довечера да те изненадам – каза Рийд с добре изиграно разочарование и после се засмя.
Никол въздъхна облекчено. После обаче се укори: “Какво си помисли?! Май имаш нужда от почивка.”. На лицето и се изписа искрено съжаление и каза:
- Извинявай, мили, не знам какво ми става напоследък. Много ми дойде тази история.
- Ей, успокой се. Няма от какво да се боиш – той я прегърна и я целуна по челото успокояващо – убиецът напада жени, които живеят сами, а ти си имаш мен – Рийд и се усмихна окуражаващо.
- Обичам те! Ще се стегна, обещавам! – погледна часовника си и се стресна – Закъснявам!

ВАМПИРА ВЗЕ ОЩЕ ЕДНА ЖЕРТВА
Серийният убиец, познат като вампира, нападна за пореден път снощи. Жертвата е млада жена на около 25 години. Полицията все още не разполага с информация за самоличността и. Починала е от загуба на кръв и единствените рани по тялото са две дупки на врата, като при останалите 4 жертви. Намерена е от един скитник. Била е гола, покрита с кашон. Смъртта е настъпила между 4 и 6 часа тази нощ. От полицията отказват всякаква друга информация за развитието на следствието. Повече подробности очаквайте във вечерният брой.

Това гласеше краткото съобщение на първа страница на един от най – четените вестници в страната. Новото убийство беше най – обсъжданата тема тази сутрин. Някои говореха със страх, други с любопитство, но всички те изнервяха Никол.
- Няма ли да престанете с този “вампир” най – после! – избухна тя – Някои от нас се опитват да работят!
Всички я изгледаха раздразнено – какво и ставаше! Тази сутрин крещеше за щяло и нещяло. Някои се заловиха за работата си, но други невъзмутимо продължиха да обсъждат горещата новина на още по – висок глас. Ники опря пръсти в слепоочията си и въздъхна уморено: “Какво ми става, по дяволите! Защо го приемам толкова лично?! Това е защото не можах да се наспя тази нощ. Ама разбира се! Това ще да е! Тъпото убийство няма нищо общо.”. Тя се засмя и продължи да работи като се опитваше да не обръща внимание на нечовешкия шум.

Прибра се капнала и веднага си легна. Не можа да заспи, но остана да лежи в леглото. Мислеше си за този убиец. Не вярваше във вампири, естествено, но изглеждаше прекалено странно. “Какво ли разбирам аз! Кой знае какво може да измисли един болен мозък. Може пък и да съществуват вампири…”. С усмивка на уста тя потъна в дълбок сън. Събуди се. Беше тъмно. Видя, че Рийд отива някъде. Извика го. Той не се обърна. Тя стана. На вратата той се спря и погледна нещо зад нея. Тя проследи погледа му и се стресна. В леглото видя себе си спяща. “Какво става тук!”. Реши да го последва. Излезе от стаята и заслиза по стълбите. Едно стъпало изскърца. Рийд се огледа и впери поглед в нея. Кръвта и се смрази. Очите му! В погледа му имаше нещо животинско, нещо чудовищно. Той се взираше в нея, огледа се. Явно не я беше видял. През ума и пробяга мисълта, че това не е възможно, но тя бързо я прогони и тръгна след него. Той излезе от къщата и отвори гаража. Влезе в колата. Никол го последва. Рийд отново не забеляза когато тя отвори вратата и седна на предната седалка до него, нито че слезе след него когато спряха. Никол се огледа. Къде се намираха?! Как бяха стигнали до тази улица?! През целия път тя страхливо беше наблюдавала мъжа до нея и се чудеше що за номер е това. Рийд влезе в една сграда. Изкачи се до третия етаж. Никол го следваше неотлъчно, но той явно не забелязваше присъствието и. Влезе през една врата. Защо беше отключено?! “Има си любовница!” – помисли си Ники. Влезе след него в спалнята. Той се беше надвесил над леглото. В него спеше млада, красива жена. “Сега ще я целуне!” Жената потрепна, но Рийд не се отдели от тялото и. Никол не издържа. Извика името му. Той се стресна и се обърна невиждащо към нея. Никол замръзна от ужас. Устата му беше в кръв. Погледна към жената в леглото. От врата и течеше кръв, очите и бяха отворени. Беше мъртва! Погледна отново към мъжа си. Очите му! Събуди се. Развиделяваше се. Рийд спеше до нея в леглото. Обзе я паника. Знаеше, че трябва да бяга, но не знаеше защо. Стана и слезе да си направи кафе. След няколко часа чу Рийд да слиза по стълбите. Той измърмори сънено “Добро утро” и отиде да вземе вестника. Хвърли го небрежно на масата и си сипа кафе. Никол пребледня. Гледаше вестника и не можеше да проумее защо я е страх да го разлисти. Тръсна глава и отпи от кафето си.
- Какво ти е, мила? – попита угрижено Рийд – Изглеждаш бледа. Пак ли кошмар?
Тя кимна.
- Може би е по – добре да си останеш вкъщи днес – предложи той – Нали не си забравила, че ще имаме гости довечера?
Беше забравила. Умът и непрекъснато беше зает с “вампира” сякаш можеше да направи нещо и да разреши случая. Засмя се на тази нелепа мисъл.
- Ще се обадя да кажа, че си болна и няма да отидеш на работа. Почини си днес и се приготви за довечера – Рийд стана, целуна я и отиде се отправи към телефона.
Никол отпи от чашата с кафе. “Да, малко почивка със сигурност ще ми дойде добре. Само да можех да спра да мисля за този убиец!”.

Вечерята мина приятно. Всички похвалиха домакинята. Никол напълно беше забравила за убиеца, когато чу да го споменават. Тъкмо се беше заела да поднася десерта и за малко не изтърва подноса. Спря се на вратата и се върна в кухнята. Погледа и попадна върху вестника. Изведнъж усети непреодолимо желание да го прочете. Сърцето и биеше учестено. С треперещи ръце тя го разгъна. Смрази се. В съзнанието и отекваха две думи: “НОВА ЖЕРТВА”. Чу Рийд да я вика. Опита да се успокои, взе подноса и влезе в стаята. Срещна питащите очи на съпруга си и краката и се подкосиха. Онези очи! Ужас се изписа на лицето и. Рийд я погледна загрижено, но едва доловима сянка на уплаха премина през лицето му.
- Какво има, мила?
- Ъъ… аз… – заекна тя – чух ви да си говорите за онзи убиец.

Рийд се засмя, но усмивката не стигна до очите му.
- Опасявам се, че Ники е твърде чувствителна на тази тема. – обясни той.
Всички се засмяха сковано.
- Предполагам, че тогава ще трябва да сменим темата. – предложи някой.
Разговорът продължи, но Никол не чуваше нищо. Умът и беше зает с мисълта за две очи. Не беше изплашена. Беше плашещо спокойна. Най – сетне кошмарът щеше да свърши. Поне за нея. Вече знаеше защо трябваше да бяга, но не искаше да избяга. Знаеше, че няма начин да избяга от тези очи.
- Ники! Чуваш ли ме? Викам те за четвърти път! Стана късно. Тръгваме си.
Никол се стресна.
- О! Да, разбира се! Благодаря ви за прекрасната вечер.
Всички се засмяха на замислената и физиономия.
- Ама къде витаеш сега?! Знам, че нямаш търпение да останете насаме, но запази благоприличие – на шега я упрекна някой.
Рийд се засмя и се приближи до съпругата си. Обгърна талията и с ръка и и прошепна:
- Потърпи още малко, мила. Само почакай всички да си тръгнат.

В крайна сметка аз ли печеля? Ако е така ей сега ще пратя заглавието и последното изречение на KNspirit.

Валете.

Карам по ред.

Извинение. Задето не спазих срока. Не по моя причина. За жалост, май няма да е за последно.

Хънтър, към теб - за мен взимаш този кръг.

Сентри - самокритика, лошо няма. На мен ми допадна. Вплиташ предишния разказ по добър начин. Само че историята остава малко неясна, за теб - не, но за мен - така е. Не виждам как мога да те критикувам за стил. Значи - това е.

Нова Луна - добре дошъл/добре дошла. Изтъркан мотив, не се сърди. Стилът на писане е доволен за мен. Не виждам връзката със заглавието. Акцентът е върху очите, върху същността. Затова и героинята звучи неправдоподобно.

Смятам толкова, простете. Желая всичко добро.

Ами само гласове за Хед-а, така че той е победител. Чакам на ЛС заглавие + финал. Честито!

Az sy6to glasuvam za Head Huntera!!!!

P.P. Syjalqvam za latinicata , no pi6a ot typ komp... o6te nqmam net ;/

Айде мацки. Хед Хънтър-а прати ЛС с темата, вие сте!!! Този път очаквам по-голяма активност!! Успешна работа!!!

Надявам се може и аз да се включа?