Приказка

[Velina R.]

Ето едно стихче написано преди доста от важен за мен човек...Ще се радвам да дадете мнение.

“Приказка”

Заспиваш ли? Аз май че те събудих?
Прости ми, че дойдох при теб сега.
Сърцето ми се стяга до полуда
В прегръдките на своята тъга.
Самичък съм, а тъй ми се говори...
Устата ми залепна да мълча...
Не ме пъди! Ще си отида скоро...
Аз дойдох тук с на бурята плача.
Ще седна до главата ти...ей тук..
Ще ти разкажа приказка една,
В която е положил зла поука
Един мъдрец от древни времена:
“Един разбойник цял живот се скитал
и нивга се не връщал у дома...
и вместо сърце под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Причаквал той замръкнали кервани
И само денем криел своя нож,
Но ножът му от кръв ръжда не хващал...
Човекът бил от дявола по-лош...
Ала и той веднъж, налегнат от умора,
Под сянката на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
И никой до главата му не спрял...
И само малко дрипаво момиче
Лицето му покрило с ръка...
Заплакал той! Разбойникът!
За първи път обичан...Заплакал той...Защо?
Какво стопило туй сърце кораво,
Не стопляно в живота никой път.
Една ръка по-топла от огнище
на главореза дала онова,
което той не бил откупил с нищо –
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Една ръка накарала тогава...
Сълзи от кървав поглед да текат!...”
Но ти заспа, а тъй ми е студено.
Туй приказно момиче...де е то?!?
То стоплило разбойника, а мене
Ти никога не стопли тъй....защо?!?

[Creator]

Ами, така като гледам, това едва ли е едно любовно стихотворение, въпреки, че прилича на такова. Просто в края откривам един отворен финал и малко негативизъм.

[като тревата]

Да не би този важен за теб човек да се нарича Дамян Дамянов?

[Velina R.]

Ами да ти кажа може и аз да съм била излъганата от тоя "важен"за мен човек, с който загубих връзка и се надявах да открия.....ама явно...lies lies lies

[като тревата]

Не му се сърди,Дамян Дамянов е велик творец,аз също му се възхищавал,сигурен съм,че го е направил ,за да те накара да се почустваш по-специална.Лъжата е красива...понякога,но мимолетна.

[Velina R.]

Лъжата наистина понякога е красива, но от нея малко боли, когато узнаеш истината...наистина това беше един скъп за мене човек, с който загубих връзка изведнъж...скъп приятел....но хубавото и красивото....никога не е вечно...