Точно когато си мислиш, че си се отървал ..Те те настигат.Така се случи и с мен..кой би преположил.Някой може би го е очаквал...някой по-досетлив от мен.
Мрак се спусна пред очите ми, а сенки се заиграха около тялото ми.Вятърът, които би пронизал друг, мен не ме достигна.Не му обръщах внимание, защото си имах по-важна грижа.Грижа, която бях забравил.Дните си минаваха, а аз правех грешка след грешка.Те винаги те настигат..колкото и добре да се справяш..колкото и да си самонадеян, няма смисъл.Идва момент, в който се предаваш на Тяхната милост, Те стават твои приятели и ти ставаш зависим от тях...Горчива тръпка минава през устата ми, когато се замисля над това какво ми предстои...събитие което не пожелавам и на най-лютия си враг!(лъжа)...Еххх...всеки един от нас си е мечтал да се върне назад във времето..да промени съдбата си..Фортуна и този път не бе снизходителна към мен.Сенките продължават своя гротесктен танц, докато аз се опитвам да си поема дъх...но не мога..Вече не мога да усетя приятния мирис на цветя в гората, не мога да доловя аромата на заобикалящата ме среда...Единственото, което чуват ушите ми е далечните, до болка познати гласове в тъмата...Мъчението няма да има край..това аз го зная.Физичния и астрален свят се разчупват пред очите ми и изпратен в небитието зловещо поглеждам нагоре...очите ми не съзират нищо, освен остриета...Остриета готови да се слеят завинаги в едно със мен..Волята, която ми играе номера, сега играе на камък, ножица, хартия със лудостта.Изходът е напълно еднакъв...трагичен.Ахх...поредния стон излиза от устата ми докато тъмнината ме облива със катранени, студени капки..Вътрешно горя в неугасващ огън, ала капките ме пронизват ледено до мозъка на костите ми..гърбът и косата ми натежават от катрана.Тялото ми се свлича в сухата, увяхнала блатна трева, която се е появила докато съм се самооплаквал ...Падайки във лепкава вода аз не се оглеждам..нямам нужните сили. Изглежда, че блатото ме е приютило заедно със своите пиявици и змиорки..Готови да ме хапят и смучат, те се насочват към тялото ми...но колко разочаровани остават когато ме приближат...безпомощно те се въртят около мен..но за какво им е кръвта на човек със изгубена в нищетата душа...?

П.п.Съжалявам, че първото ми творение е на такава вълна, а не е някакво фентъзи или смехория , но просто нямаше как..Важно нещо, което искам да отбележа е, че тази тема не е поредната (с извинение: аз не смятам тъй но повече така смятат) : "Ох, я ме вижте колко съм жалък..аре сега ми съчувствайте!"..Не искам съчувствие просто реших да си излея чувствата тук .Ммм..и също така не мисля че е какъвто и да е флууд след като това е 3-тата моя тема от...1 година насам.
Благодаря за вниманието!

интересно...
няма лошо да си излееш душата пред приятели (надявам се че тези в РСМ сме такива)
наистина - не знам какво ти се е случило точно, но съчувствам...

Човече, наистина ли така се чувстваш? Това ли ти е на сърцето и ума в момента? Нима Фортуна те е изоставила? Теб...? Нима това е възможно? Ако имаш нужда да си поговориш за това с някого, просто ми прати ЛС.

П.П. Ако имаш някакви спомени за един човек с ник Bad Dog, можеш спокойно да ми пратиш ЛС.

Лелееее, Хамелеоне. Дано нищо лошо не ти се е случило,или поне нищо непоправимо... Вчера се разбрахме в ИРЦ,като се появиш пиши /q KNSpirit!!! ще те изслушам,и съвет може да ти дам ако ми е по възможностите... Успешно съществуване човече! Кийп уолкинг както се казва,винаги има светлина в дъното на тунела,проблема е само да я откриеш...

Няма лошо да си излееш душата някъде. И аз съм ревал във форума много пъти и съм го използвал като одушник* на всички проблеми, несгоди, грешки или просто гняв и лошо настроение. Да ти кажа и аз бях минах през един период в който се чувствах като утрепка, безцелно скитаща се и ненужна никому... Това минава. Тогава си мислех, че някого няма да се оправя, но...има едно но....всичко се оправи вече. Въпрос на време е, защото както знаеш времето лекува всичко. Ние Георгевците сме корави копелета, за това - споко ман! Прекарвай повече време с истинските си приятели. Не се затваряй във вас, а излизай навън. Това мога да ти дам като съвети. А един въпрос. Кое те кара да се чувстваш така? Защото темата е "Падението"... Какво толкова си извършил или сгрешил?


Каквото и да е...най-важното е да не се очайваш Вианги помни, че може да е по-лошо и знай, че утре ще бъде по-добър ден от днес. Направи някоя дискотечка, отиди на някое купонче...ще ти стане по-добре. Айде и със здраве!


*не съм сигурен за правописа

Доста интересно бих казал. Бих те зачекнал нещо за пунктоацията но предполагам, че си имаш проблеми и това просто не е толкова важно. Горе главата и да знаеш, че писането разтоварва доста добре.

Disturbed, отдушник е.

Ами какво иначе да кажа, хубаво е човек да си споделя каквото го тревожи, преди да се самоубива. Само че едва ли ще срещнеш нужното ти разбиране, просто всеки си свързва проблемите на другите със себе си... абе сложно е, свързано е с възприятието на човека. Имаше скоро една тема с призив за стоп на песимизма, ама какво да се прави, като масово хората си се чувстват така през известно време.

Направо да беше каза за светлината в дълбините на тунела и щях да те призная, че ме вкарваш във филми.
Хамелеоне - съвета ми е - на езиково равнище е прекрасно, само формата на изказ леко ми дотяга, не знам защо. Иначе идейно куца, но е просто защото не е било предвидено като творба, а по- скоро като изблик. Добре, емоционално е. Харесвам емоционалното изкуство, ама е прекалено спонтанно. Трябваше да го обмислиш повече време.

Е, ти си ми приятелче, няма да се обидиш.

The Chameleon, не се отчайвай. Всичко се оправя накрая (докато не започне отново, но това е друг въпрос...).
Лично аз, съм минал през същото което и Disturbed, и знам, че не е леко...Месец и половина бях това, което си описал, но ето че всичко се оправи, че даже и съм по-щастлив от всякога. Може би това беше цената, която трябваше да заплатя...Пиех успокоителни. Даже и алкохола неможеше да ми оправи настроението...Мислил съм и за самоубийство, но ме е спирало единствено това, че ако го направя ще нараня много хора. А понякога и това не успяваше...
Няма смисъл, както казах, всичко ще се оправи, независимо как!

KNSpirit, но не се знае и какъв е източника на тази светлина...

Може да е свещ, може да е запалка, може да е факла, може и да е пожар в душата...
Попринцип, бих казал нещо, за да засегна всички, но този път, само ще кажа, че сте страхотни християни.

Повдига ми се.

Добре...