Много персонажи се навъдиха а и доста от участващите вече ги няма във форума... за съжаление. Иначе ще има още срещи с мъртвите герои. Иначе продължението ще е чак след Петък 13-ти... Ще видим ако не ми мине черна котка път...

Почнах да го чета туи творение . Ривен като прочета всичко ще ти тегля една критика но май май ще е в положителен смисъл . За момента съм запленен ( не те четкам ) . Моляте не пиши още някой друг ден да не се затормозявам че имам бая да чета !

Трябва да поговорим и за бъдещия съвместен проект дето го спомена - идеята звучи привлекателно !

И така... Мина доста време от както писах по този разказ... А от началото му измина повече от година, ако не и две че и повече сигурно. Мисля, че е време да го довърша веднъж за винаги. Почнах да го чета от началото и реших да го преправя, защото се оказа че има доста недомлъвки, глупости и т.н. и т.н. Та сега ви посвам първите 8 преработени епизода от разказа ми (ще рече 10 Word страници/от 41 за момента общо/). Enjoy
***************************************************************
Историята на Земята:

Епизод 1: „Как започна всичко”

Годината беше 2020, когато човешката раса беше достигнала върхът на технологичното си развитие. През 2015 година беше осъществен първият междузвезден полет от хора. Постепенно те успяха да колонизират Марс, като учените успяха да създадат и изкуствена атмосфера на него. Пет години по-късно, през 2020 година започнаха да се подготвят 2 нови междузвездни полети от вече колонизираният Марс към Юпитер и Сатурн, или по-точно към техните спътници: Йо и Европа (намиращи се близко до Юпитер, съответно на 421 300 км и 670 900 км) и Титан (намиращ се на 1 220 000 км от Сатурн). Тези два междузвездни полета се оказаха едни от най – големите постижения на човечеството, които спомогнаха за развитието по-нататъшните събития, които доведоха до огромни проблеми, за които обаче ще ви разкажа по-късно.
Редом с развитието на технологиите, човечеството се справи и с един от най-големите проблеми в историята си – замърсяването на околната среда. Учени от най – големите и икономически най – силни държави – САЩ, Русия, Германия, Франция, Япония и Англия събраха най – добрите си учени и успяха да намерят разрешение на проблема: по – успешно използване ресурсите на Слънцето и космоса. На среща на страните членки на ООН през 2022 година беше прието създаването на КС (Космически Съюз) и ОЗОКН (Организация за Земна отбрана при космически нападения). В орбита около Земята бяха изградени огромни, космически, защитни бази, които бяха съоръжени с най – модерните човешки изобретения по това време – Силовият Щит (покриващ цялата земя) и Анихилиращите бойни станции, които не позволяваха на нищо да премине през тях без разрешение и оторизация.
Осем години по – късно започнаха проблемите, които доведоха до решението да напиша този “доклад” към Вас - хората четящи това години по – късно... Въпреки благоденствието на всички хора, имаше и такива, които не бяха доволни. Те създадоха тайната “Организация на Недоволните” (ОН), която беше разкрита, но доста късно, за съжаление. Печелейки нечестно парите си те успяха да съберат пари за космически кораб, с който успяха да завладеят планетата Уран, която както и говори името имаше изключителни запаси от опасното вещество. Това им помогна да привлекат на своя страна недоволните Земни държави. Постепенно планетата беше оборудвана с мощни химически оръжия, и не след дълго Недоволните бяха готови за първата Междупланетна Война. Тя продължи повече от 15 години. Недоволните бяха изтрити от лицето на Междугалактическата карта, заедно с планетата им Уран, но с цената на много загуби: човешки и бойни. Половината от населението на Земята беше унищожено от няколко атомни бомби. Цялата военна мощ на Земята беше насочена срещу Уран и беше загубена с помощта на предатели. Накрая на войната равносметката беше плачевна: Земята беше оставена без всякакви оръжия, половината население беше избито, а развитието на обществото ни беше забавено с години. На конференция през 2039 година беше забранено използването на химическите оръжия, и всички останали запаси бяха унищожени...
Един проблем беше разрешен, но тепърва започваха проблемите на човешката раса, защото 2 години по – късно беше открито, че не сме сами. Беше открита нова завоевателска раса в изключително напреднал стадий на технологично развитие и с огромна военна мощ. Проблемите на Земята тепърва започваха.

Епизод 2: “Началото на края”

Година – 2041; месец – март; ден – 14; 07.25 земно време
Място: Щаб – квартирата на ООН;

- Председателю, агент А167 трябва да изнесе доклада си! - каза един от представителите на САЩ. Той е от огромна важност. Преди месец беше изпратена група от дипломати, която да посрещнат новата раса. Ако ми разрешите, нека разказът да бъде продължен от агента ни, който е бил на мястото на събитията.
- Разрешавам! – Отговори му председателят. Моля агент А167 приближете се и ни разкажете какво точно се случи там.
- Няколко часа, след като бяхме натоварени с тази дипломатическа мисия, ние се доближихме до група от кораби – разузнавачи, които ни ескортираха до техният кораб – майка намиращ се на доста голямо разстояние от тук. Те са предвождани от нещо като крал наречен Blood_Lord /Кървавият Лорд/. Най-странното беше, че те владееха телепатия и много бързо успяхме да осъществим контакт с тях. Всяка наша дума беше “попивана” от тях а по – късно и използвана при общуването ни. Разбрахме, че тяхната раса се нарича Воргони. Те се държаха доста странно и прекалено любезно, което ни усъмни до някаква степен. Разказахме им за нас, нашите особености, обществен строй и начин на живот. Бяха изключително любопитни за всичко свързано с нас, като най – вече се интересуваха от технологичното ни развитие и степента ни на овладяване на бойните технологии. От тях успяхме да разберем много малко – че живеят в доста различни от нашите условия на живот. Тяхната атмосфера се състои главно от метан с примеси на азот и хлор. Blood_Lord е техният “крал”, който обаче е един от служителите на главния им повелител. Или обобщено общественият им строй се състои от: Повелител - > следван от много Зорги - > още повече Ксендри - > следвани от крале и накрая стълбицата завършва с бойците. Като цяло расата на Воргоните представлява същества, високи между 2 и 3.5 метра. Те са изключително силни физически с четири ръце и два крака, имат две очи, но нямат зеници като нас, също така очите им са едноцветни, като на дневна светлина са сини, а на тъмно светят в червено. Хранят се с всякаква храна и не се нуждаят от вода или храна с изключение на всекидневна доза от хлоро – метан, без който могат да умрат. Техните кораби са защитени от специален щит, който според нас не може да бъде преодолян лесно или че дори ще бъде невъзможно за нашите оръжия...
Няколко земни часа след срещата ни с краля им, пожелахме да се върнем на земята и поканихме техни представители да дойдат на Земята, за да бъдат обсъдени взаимоотношенията ни... В общи линии така протече срещата, като техният крал ни поръча да ви предадем, че е съгласен с предложението ни и че скоро ще изпрати група от високопоставените си хора.

Година – 2041; месец – март; ден – 14; 08.45 земно време
Място: Тайната база на отцепниците;

- Господа, трябва да решим какво да правим. – Каза един от четиримата хора, седящи в кръг в полутъмно помещение, намиращо се в порутен блок на стария Ню Йорк. Тези извънземни нашественици идват доста навременно. Трябва да ги използваме за да ни помогнат да унищожим ООН. Съгласни ли сте господа?
- Да, извикаха в един глас другите двама.
- Вие господин Goro /Горо/?
- Съгласен съм с вас XBOY/Екс Бой/, но само в това, че е необходимо да действаме бързо.

Епизод 3: „Пазителите на Силата”

Година – 2041; месец – март; ден – 16; 17.55 земно време
Място: Убежището на пазителите на силата;

Той беше един от пазителите. Казваше се X-Maniak /Екс Маниак/ и вече имаше огромен боен опит въпреки сравнително малкото си години. Беше водил десетки, дори стотици битки с най - различни злодеи и винаги ги беше побеждавал без особени трудности. Вярваше безрезервно в силата и се беше посветил на нея вече 25-та година. Намираше се във върхова форма. Макар истинските пазители да бяха останали изключително малко, по-точно само 20 (поне официално), те имаха силата на стотици обикновени войни. Но с времето остаряваха, биваха избивани, гонени от приятели и врагове, предавани и въпреки огромните си способности и умения бяха почти изчезнали. Някои от тях се бяха отказали от света и от съществата, които го населяваха, и се бяха уединили на самотни и слабо населени планети, далече от проблемите. Те живееха главно в самота. Броят им не беше известен на никого, а за света бяха мъртви. Други се бяха отказали от уменията си, а живота им тръгваше в съвсем друга насока...
Сега се свикваше 555-тото събрание на пазителите и X-Maniak беше един от поканените на него. Той отдавна се надяваше да се срещне с най – добрият си приятел GameMan /Играча/, за когото беше дочул, че скоро е имал мисия на Йо (потушаване на размирици по дипломатичен/ и понякога не толкова дипломатичен начин/). Бяха се запознали преди 15 години, когато се бяха срещнали на космическо пътуване до Европа. Тогава бяха все още ученици и това беше тяхната първа самостоятелна мисия. Но случайно или по волята на някой с по – висша сила от тяхната двамата се срещнаха на поредната мисия, която и трябваше да им бъде последната преди поредното събрание на пазителите. И така и двамата се оказаха на един и същ междупланетен търговски кораб. Той беше малък и не можеше да излиза извън Слънчевата Система. Корабът беше на редовна мисия за превозване на провизии и специални материали. По заповед на ООН двамата пазители, бяха избрани за тази отговорна мисия, която трябваше да се разреши без много шум, възможно най – дискретно както се казваше. Тя се състоеше в това да разберат повече за изчезнала преди месеци група от учени изследващи спътниците на Юпитер и Сатурн. Изследванията бяха общи и касаеха както евентуалните им заселвания, така и някои по – специални изследвания на почвата, на климата и съответното изследвания за наличие на други раси или дори цивилизации. Двамата пазители бяха супер амбициозни, но за разлика от X-Maniak, GameMan беше прекалено опърничав (от типа хора, които първо удрят, после питат). Въпреки всичко GameMan имаше много голям опит, а огромното му телосложение му помагаше в доста от ситуациите, в които се налагаше използването на грубата сила. Редовните му физически упражнения и природните му дадености бяха превърнали силният мъж в истинска скала. X-Maniak от своя страна също беше с добри физически данни, но по сила не можеше да се сравнява с приятеля си. През годините на тренировките, той се беше посветил повече на това да развива интелектуалната си сила и другите си умения вместо да обръща само и единствено внимание на физическата такава...
И така двамата пристигнаха на Йо. На спътника на Юпитер отново бушуваше поредната пясъчно – енергийна буря. Мощни взривове причинявани от докосващите повърхността светкавици озаряваха по – голямата част от спътника на величествената и най – голямата ни планета в цялата Слънчева Система. Мощните взривове заглушаваха силният вой на вятъра, а гъстата пясъчна пелена беше покрила цялата затъмнена от слънцето част от Йо. Първата работа на двамата пазители беше да се настанят и починат, а мисията им щеше да започне на сутринта, когато времето се оправеше. Двамата се настаниха в специално направен за тях лагер, успешно защитаван от всички изненади причинени от майката природа.

Година – 2026; месец – Септември; ден – 10; 08.15 земно време
Място: Планетата Йо, базата Йо – 17А;

- Откъде ще започнем? – попита леко сънено X-Maniak.
- Да отидем на мястото на произшествието, да разбием всичко дет’ шава там (и не е човекоподобно) и да си ходим по живо по здраво – отвърна му леко опърничаво GameMan, след което стана и отиде до близкия спидер модел “Анаконда”, обърна се отново към него и му каза:
- Хайде де, няма да годинясваме тук, нали?
- Добре де, добре. – отвърна му X-Maniak, за къде толкова бързаш?
След този кратък разговор двамата се отправиха към близките планини, карайки спидерите си. Силния вятър развяваше косите и пелерините им, все едно бяха перушинки. Не след дълго достигнаха до “Прохода на Смъртта” (Древните предания говореха, че там живеят чудовища, дебнещи заблудени хора, завличайки ги в дълбините на своите подземни градове. Още се говореше, че са надарени с изключителна сила и изключителна интелигентност...
Слязоха от спидерите си и извадиха светлинните си оръжия. Имаше много малко такива оръжия и всяко едно от тях принадлежеше и можеше да бъде използвано само от собственика си. Такова оръжие се правеше само веднъж за точно определен човек. То не можеше да се продава или предава на друг. Оръжието на X-Maniak представляваше средно – голям меч, като острието не беше от метал или някакъв вид материя. Беше по – скоро направен от нещо нематериално. Синкаво – червеникаво сияние във формата на пламък сякаш струеше от него. Този пламък се появяваше и скриваше само при желанието на собственика си. Този пламък беше толкова горещ, че човек можеше да се изгори само докато беше в близост до него. Но в друг случай същия този човек можеше да се вледени от студа струящ от него. Да! Правилно сте се досетили. Това е легендарният и единствен по рода си (поне според легендите естествено) меч „Айс – Флейм”. Оръжието на GameMan съответстваше на ръста, силата и изобщо на всичките му физически дадености. То приличаше на двуостра брадва, но както и оръжието на X-Maniak, така и неговото имаше специални свойства. По единия край на брадвата му имаше зеленикаво сияние. Това сияние обгръщаше GameMan, когато се налагаше да води някаква битка. Действаше като един вид щит, като всеки докоснал се до него биваше отровен. По другия край на двуострата му брадва имаше жълтеникаво сияние. Когато се биеше сиянието му позволяваше да ускорява скоростта си, а също така и да забавя скоростта на атаките на противниците му. Тази брадва също беше единствена по рода си и носеше наименованието „Акс Ъф Дъ Енгър”.
Точно пред тях, на около 10 – тина метра се извисяваше входа на гигантска пещера (широка около 15 метра и висока около 4 – 4.5 метра. Двамата влязоха вътре, като осветяваха пътя си с помощта на специалните си оръжия и на фосфоресциращите им наметала. Пещерата сякаш беше безкрайна. X-Maniak и GameMan влизаха все по – надълбоко и скоро бяха обгърнати от тъмнина. Измъчените им оръжия и метала едва успяваха да осветяват на няколко метра пред и зад тях, така че да не се блъснат един в друг или пък да се изтупат някъде по нос в земята. След доста дълго ходене, пещерата започна да става по – голяма и по – светла, и не след дълго те се озоваха пред изключителна гледка. Пред тях се намираше малък подземен град, който обаче явно беше населен. Двамата пазители се прикриха, за да не бъдат забелязани. Скоро след това забелязаха някакви странни същества. Явно бяха мутанти...
- Нека да ги избием. – каза GameMan.
- Почакай малко. – отвърна му X-Maniak, не виждаш ли, че не сме равностойни. Те са няколко пъти повече от нас, а освен това не знаем дали те са убили учените ни, както и не знаем колко точно са силни и агресивни. По добре да разузнаем.
- Не ми се чака. Искам да свършим по – бързо. За теб не знам, но аз отивам да се бия.
След, като каза това GameMan тръгна да бяга към града, и не след дълго, след като достигна първият пост на мутантите той ги нападна изневиделица.
- Нееее! По дяволите GameMan, понякога си голям глупак. Ох ще си изпатим от глупостта ти.
Няколко минути след това на пода в пещерата лежаха 4 трупа на мутанти.
- Виждаш ли? – каза GameMan, много са слаби. А ти приятелю се притесняваше. Просто минаваме, избиваме всички и си тръгваме доволни от свършената работа.
- Не мислим така. – казаха няколко огромни мутанта появили се изневиделица зад него, след което успешно отнеха двуострата му брадва, която в мига, в който напусна ръцете му изчезна и на нейно място се появи само дръжката й, и с гръмък смях го поведоха на някъде.
- Глупак е твоят приятел. – каза един глас зад X-Maniak.
Той се обърна и замахна с меча си, но разсече само въздуха. Странника се беше отдръпнал на няколко метра зад него и тихо се смееше.
- Хе, хе хе, не бъди толкова импулсивен. Ако исках да те убия досега да съм го сторил. Казвам се Zelux. Аз съм войн – ронин и искам да ти помогна.
- Защо? – попита го X-Maniak.
- Моите родители бяха убити от тези мутанти и искам да им отмъстя. Това достатъчна причина ли е за теб?
- Съжалявам за родителите ти, но моята цел е единствено да освободя приятеля си и да разбера кой е убил учените ни. За сега ще продължим заедно. Но няма да убивам никой мутант, освен, ако не се наложи.
И така двамата тръгнаха към града...

Епизод 4: “Освобождението”

И така X-Maniak и Zelux се отправиха към града, всеки със своята си лична цел. Zelux беше разузнал доста добре преди да срещне новият си спътник и затова двамата единодушно решиха кой да бъде водачът. Естествено X-Maniak държеше под око Zelux, защото още се съмняваше в него. След грешката на GameMan охраната беше чувствително увеличена и вече наброяваше 10 мутанта при затвора и изобщо около 30-40 пазачи по протежение на целият град. Беше изключително трудно птица да прехвръкне, та камо ли нещо по голямо да премине. Двамата бойци бяха изправени пред трудно решение – как по дяволите да влязат в този град. Трябваше или да убиват /приспиват/ един по един мутантите или... И те не знаеха какво. Но на този етап X-Maniak искаше да разбере дали те са убийците на учените, за това предложи на Zelux първо да се приближат и да разберат повече, та ако те се окажат убийците проблема с убийството щеше да бъде разрешен.
И така двамата успяха да се приближат без много проблеми и без много срещи с мутанти. Е наложи се да се оставят един – два трупа и няколко приспани противници... Скоро те се озоваха вътре в града. Насочиха се към най – голямата сграда, където предполагаха, че ще се намира водачът на мутантите. Изключително странно беше, че около нея нямаше много охрана и за това те лесно достигнаха до сградата, преминаха зад нея и с помощта на няколко скока по близките скали успяха да се изкатерят върху нея. Там двамата леко приведени се приготвиха за подслушване и не след дълго търпението им беше възнаградено. Появиха се главният им мутант (висок около 4 метра, изключително силен на пръв поглед), заедно с малко охрана и плененият пазител GameMan. Явно, че разпитът тепърва започваше. Първоначалното “леко” обработване едва не накара X-Maniak да слезе долу и да прати мъчителите му при предците им, но все пак той не беше обикновен човек. Беше пазител и за това реши да изчака малко (преди да им отмъсти). А и беше сигурен, че GameMan няма да пострада толкова много. Той беше достатъчно издръжлив и имаше още прекалено много време докато успеят да го прекършат...
Малко след това водачът им, както се разбра по – късно се казваше diablo_2, се появи в залата, където измъчваха плененият пазител, след което седна на трона си и започна истинският разпит.
- Как се казваш? – попита diablo_2 затворника.
- Аз съм GameMan и съм пазител. Дойдох да си разчистим сметките за убитите от вас учени.
- Ха ха ха ха... Добре се справяш. – отвърна му иронично diablo_2. И за това си дошъл? Заради онези проклети учени, толкова слаботелесни, та изобщо не ни беше интересно да ги убиваме. Те почти не оказаха съпротива. Ха ха, ха...
- Ще те убия! – отвърна му ядосано GameMan, и тръгна към него, но беше спрян от електрошоковите оръжия на пазачите до него. Няколко метра по – нагоре Zelux и X-Maniak вече бяха решили какво да правят. Разделиха се и минаха от двете страни на сградата. Няколко минути по – късно двамата влетяха вътре с гръм и трясък и битката започна. На изненаданите пазачи трябваше малко време да разберат какво точно става и от това тяхно забавяне загинаха няколко от тях (на единият отхвръкна главата, а другият беше стоплен от бластера на Zelux), но след малко те извадиха оръжията си и започнаха да стрелят с учудваща точност по нападателите си. X-Maniak с няколко скока успя да се озове в близост до приятеля си, успя да разсече оковите му с меча си и след това бързо се изправи срещу водача им diablo_2. Междувременно GameMan се беше осъзнал и превъзмогвайки болката си със скок взе едно от падналите на земята оръжия и се присъедини към Zelux. Доста изненадващо, но се справяше доста добре с това оръжие. Почти толкова добре колкото с меча си. През това време и diablo_2 не стоеше със скръстени ръце. Когато видя, че към него се приближава X-Maniak и когато разбра, че тази битка е загубена той реши да направи стратегическо отстъпление (да избяга де), но в желанието си да направи това колкото се може по – бързо X-Maniak успя да му нанесе дълбока рана, и да му отсече едната ръка. С изкривено от болката лице diablo_2 успя да извика няколко думи от рода на (“Пак ще се видим”, и “Ще ти отмъстя X-Maniak”), след което изчезна във вихър от прах. Тримата бойци с общи усилия се справиха с групата мутанти, както и с новодошлите такива и не след дълго пещерата се изпълни с голямо количество бързо разлагащи се трупове. Тримата решиха да разгледат пещерата за някакви останки от учените или изобщо за оцелели. Скоро намериха килията със затворниците. Изненадващо в нея имаше двама човека, които едва се държаха, но въпреки всичко бяха оцелели. От техните думи успяха да разберат, че се казват Zoorty и Doktora (той не каза истинското си име, но по професия бил такъв и за това му казвали така)...
И така петимата спътници се отправиха към изхода на пещерата – това бяха: X-Maniak, GameMan, Zelux, Doktora и Zoorty. Трябваше да се върнат при цивилизацията, защото определено си бяха заслужели почивката.

Епизод 5 “Завръщането”

Година-2026; месец – Септември; ден – 11; 09.15 земно време
Място: Пещерата на планетата Йо;

Когато петимата спътници най – накрая успяха да излязат от пещерата вече се беше стъмнило и за това всички единодушно решиха, че трябва да преспят тук преди да се завърнат в базата. С помощта на доктора те успяха да привържат раните на GameMan, причинени от разпита му. Малко след това си легнаха. Нощта им премина изненадващо спокойно и на другия ден те тръгнаха на път. Трябваше да вървят пеша, защото спидерите им бяха изчезнали безследно. Предстоеше им избор дали да минат през пустинните земи, без да имат много запаси и да заобикалят много или да минат през близката планинска верига и през “Прохода на загадките”. Доста дълго се колебаха, но в края на краищата решиха да минат през прохода. Той беше по – опасен, но нямаше какво друго да направят ако искаха да оцелеят в тази пустинна част на планетата. Скоро след, като тръгнаха започнаха да ги връхлитат проблемите. Първоначално Doktora изтърва дажбите си от храна и вода на земята и благодарение на него трябваше да направят ново преразпределение на малкото останали запаси. След това Zoorty си навехна кракът и другите бяха принудени да го носят по целия път обратно, като за целта успяха да приспособят клоните на няколко паднали на земята дървета и да направят носилка...
И така те продължиха дългият си път към дома. Нямаше кой знае какви произшествия (с изключение на няколко спъвания, изтървавания на носилката и малко синини). Не след дълго те достигнаха подножието на планината, от която започваше планинската верига “Аркади”. Тя се състоеше от 4 различни планини, всяка криеща своите опасности. Първата планина се наричаше “Аргения” и беше опасна заради прекалено рязката си промяна на времето (в един момент все едно се печеш на шиш, а в другия все едно си затворен във фризера), втората планина се наричаше “Нимбус” и беше опасна заради прекалено многото диви животни в нея (редуваха се мечешка лапа до подобна такава вълча, а това беше най–малкият проблем. Освен тях имаше малко пещерни тролове, оцелели през годините и събирайки мощ и злоба (е бяха само по няколко във всяка пещера, но те бяха на всеки стотина метра, и също толкова малко полу – човеци (по точно полу – мутанти, полу – хора плюс бонус – вградените им отровна захапка и докосване). Третата беше “Калеопа” и се говореше, че в нея се помещавала една от базите на “Недоволните” преди години. А сега никой не знаеше какво има там, освен, че наистина беше много опасно място. За петата – “Незнайна” планина се носеха много слухове, защото никой не беше успявал да премине през нея. За сега обаче имаха друг проблем преди да се изправят пред петте знайни и незнайни опасности – трябваше да преминат през “Прохода на загадките”, а там въпросите бяха задавани от господаря на планината.

Година-2026; месец - Септември; ден-11; 22.15 ч. земно време
Място: Улиците на стар Ню Йорк;

“Този нов град! С какво толкова се различава от стария? Не съм по – богат, нито пък имам жилище. Зимата отново трябва едва да свързвам двата края, а не ми е по – лесно и през другите сезони. Тази война, тези оръжия ще унищожат всичко. Не е ли по – лесно да се хвърля от някоя сграда и да приключа с проблемите. Не!!! Не мога да свърша така. Все пак съм човек дявол да го вземе. Не! Ще продължа да чакам. Това поне умея да правя добре. Скоро, да много скоро ще дойде и моят час и аз отново ще стана човек. “ -Из “Философия на скитниците“том 7 от...

Тежък беше техният живот. Той беше чел всичките книги на... По този въпрос... Да! Определено беше съгласен с него. Но сега не му се мислеше – трябваше да изпие бързо намерената бутилка уиски “Джони Уокър”, преди някой да му я вземе или някой да го убие заради нея. Труден беше живота му, но той намираше утеха в забвението наречено пиянство. В далечината се чуваше стар албум на отдавна забравеният Static-X...


Епизод 6: “Преминаване през Прохода на Загадките ”


Година-2026; месец - Септември; ден – 13; 08.35 земно време
Място: Няколко километра от “Прохода на Загадките”;

Не след малко премеждия и прекалено много лош късмет (май някой от тях беше роден на 13 – ти петък, а пред другите явно беше минало цяло стадо черни котки), петимата другари по съдба достигнаха почти до самия проход, а там никой от тях не знаеше какво ги очакваше.
- По дяволите хора! – каза ядосано Zoorty, на неговите носачи, след като го бяха изтървали за пореден път. Боли мъ. – изстена за пореден път. Кога ще се научите да ме носите нормално? Ми, може ли на всяка бабуна да подскачам, като стар картонен Трабант на състезание в планинска обстановка. Все пак и аз съм човек, поне така предполагам.
- Еми какво да направим. – отговориха в един глас Zelux и Doktora. Все пак си доста тежичък. Пък и ние да не сме хамали? Трябва да ти искаме такса за превоза. – каза му Doktora.
- Как ли пък не. Да не съм банка. До сега съм бил затворен при мутанти. Взеха ми всичко, че и пари ли да ви дам? От къде?
- Добре де добре. – каза му Zoorty, Не се впрягай толкова. Гледаме да внимаваме максимално. Нали?
- Извинявам се, че ви прекъсвам момчета, но трябва да видите това. – прекъсна ги GameMan.
Точно пред тях се разкриваше ужасяваща картина: Навсякъде около прохода нямаше никаква растителност, сякаш беше паднала атомна бомба 2 - ро поколение. Нямаше никакъв живот. Всичко беше пусто и мъртво. И този странен вятър, който навяваше хлад, който те смразяваше чак до костите ти, и сякаш правеше сърцето ти да застине от студ. Малко по – напред започнаха да се показват и отдавна изсъхнали трупове на хора, набучени на метални колове. Напред нямаше никакъв друг път, освен този пред тях, и за това те се престрашиха да минат. Водачеството беше поето от Zelux. След малко те достигнаха до „портата на Загадките” и започнаха да я разглеждат, за да решат как да преминат през нея. Изведнъж от една дупка в земята се чуха стенания. Петимата пътешественици бързо се окопитиха и измъкнаха нещастника, лежащ в нея. Приличаше на човек, но имаше малко по – особени черти. Имаше нещо специално в него, някакво излъчване, което те караше да се замислиш срещу какъв човек стоиш.
- Кой си ти? – попита го доста подозрително X-Maniak, и какво по – дяволите правиш тук?
- Казвам се Blaz3. Идвам от далечната планета Калисто. Тук се разби корабът ми, поради което припаднах и се съвзех едва сега, когато минахте от тук. Впрочем, коя година сме?
- 2026. – каза му GameMan. Значи си имаме работа с извънземен. Наистина яко. Как е при вас?
- Нямаме време за губене. – каза му X-Maniak, като прекъсна възможният отговор на Blaz3. Трябва да продължаваме. Що се отнася до теб Blaz3, ако искаш ела с нас. Засега ще сме заедно. Първо трябва да решим как да отворим тази гигантска врата. Някой да има идея?
- Да. – каза Zoorty. Защо не се приближим да огледаме по от близо?
- Добре! – отговориха му всички в хор. Да се приближим.
Щом се приближиха от нищото се появи огромен великан, носещ книга тип “тухла четворка” в лявата си ръка и тежък трион с неутронно зареждане.
- К’во стана с “добрият стар великан “ от приказките носещ обикновен боздуган. – каза недоволно Zelux?
- Ами това беше пра пра пра дядо ми. Той така не можа да продължи, щото не можа да се логне. Много го дисканектва сървъра ни, щото вече е на години. Но... Хъм... Какво ще правя с вас? Вече ми се е втръснало от въпроси, но без тях не може. И то трябва да задам на всеки от вас, който иска да премине.
- Моля!!! – каза му GameMan. Да не се бъзикаш с нас? Защо не вземеш да зададеш един въпрос на всички?
- Ох... Добре! Наистина ми е писнало от въпроси. Тогава отговорете ми на този: “Кой е бил върховният бог при Гърците?” Е? Имате 5 минути да отговорите.
- Някой да знае отговора? – попита напрегнато GameMan. Мозъкът ми е абсолютно празен в момента.
- Само сега ли? – отвърна му ухилено Zoorty. При теб това е перманентно. Хе хе хе...
- Стига момчета! – каза Doktorа. Дайте да се съсредоточим върху задачата, за да не свършим, като другите. Някой да е учил история?
- Всъщност аз. – каза им X-Maniak. Май беше Зевс или Юпитер, ама не знам при гърците или при римляните. Вече не помня.
- 30 секунди момчета. – каза им великанът. 29,28,27,26...
- Мислете по – бързо. – каза Zelux. Кое от двете е?
- ...20,19,18...
- Де да знам! – ядосваше се X-Maniak.
- И аз не се сещам. – каза им Doktorа.
- Мене не ме питайте. – обади се Blaz3, аз не съм човек.
- ...13,12,11...
- Кой пък те е питал!? – тросна му се Zoorty.
- ...5,4,3...
- Отговорът е Зевс! – извика GameMan.
- Ммм... Да! Отговорът ти е верен. Можете да преминете. Впрочем GameMan, как успя да разбереш отговора?
- Еми, просто играх на тото. Бройнах си онче – бонче и то взе, че съм уцелил. За първи път ми се случва.
- Късметлии сте. – каза им великана. А аз оставам тук. Довиждане и успех!!!
След това той изчезна, и не след дълго вратата започна да се отваря. Предстоеше им ново предизвикателство – планината “Аргения”.

“Опитай се да се наслаждаваш на живота, защото той е прекалено кратък” “Из “Философия на скитниците “том 5.

Епизод 7: “Преминаване през планината Аргения”

Скоро след като вратата се отвори петимата спътници се насочиха към следващото препятствие – планината “Аргения”. Вече се стъмваше, за това решиха да преспят и да продължат пътуването си на сутринта. Раните на GameMan и контузията на Zoorty по някаква странна причина бяха отшумели, и на сутринта всички бяха в перфектно здраве. X-Maniak направи всекидневните си ранни упражнения и към 9.00 всички заедно потеглиха на път. Пътя им минаваше по тясна пътека, която водеше до върха на прохода и след това се спускаше стръмно надолу, където отново започваше да се изкачва, докато не достигнеше върха на “Аргения”. Не след дълго шестимата, водени от Zelux, стигнаха до широка поляна.
- Момчета. – каза на останалите Zelux, предлагам да продължим и да не спираме тук. Имам някакво странно предчувствие за това място. Първо, че е идеално за засада и второ, че от тук нямам добра видимост.
- Какво се притесняваш толкова. – тросна му се Zoorty. Все пак сме достатъчно много хора, за да се справим с опасностите. Всички сме в перфектна кондиция.
- Да, но винаги може нещо да ни изненада. – каза X-Maniak, нали?
- Не вярвам нещо да се случи. – каза Blaz3.
- Ти да мълчиш там. – каза му троснато GameMan. Никой не те е питал. По добре мълчи да не ти светна един.
- Хубаво де. – каза обидено Blaz3. Аман от тази дискриминация.
- Предлагам да си починем. – каза Doktora, щото аз взех да се уморявам.
- Добре. – каза Zelux, но само за десетина минути, че просто нямаме време.
И така те седнаха да си почиват, но естествено почивката продължи повече от десет минути. Изведнъж тя беше прекъсната от вика на Zelux.
- Какъв по дяволите е този шум? Нали ви казах да не се застояваме толкова, друг път да...
Той беше прекъснат от внезапната поява на стар вертолет за големи височини модел “Т 67 – Еърсторм”. От който започнаха да се сипят изстрели. От другата страна на пътечката също започнаха да долитат изстрели от бластери. Бяха обградени от така наречените “планински владетели”. Първи от всички успя да се окопити Zelux, който успя да се скрие зад една голяма скала. След малко до него успя да се домъкне и X-Maniak, който междувременно беше успял да измъкне „Айс Флейм” и да отклони няколко изстрела към тези, които ги бяха изстреляли. От другата страна на поляната се бяха скрили GameMan, Doktora и Zoorty, а Blaz3 се беше покрил някъде и никой не можеше да го види.
- Предайте се и ще умрете бързо и безболезнено! – чу се един вик от вертолета. Имате 30 секунди да решите.
- Какво ще правим? – попита Zelux X-Maniak. На мен лично не ми се умира.
- Първо трябва да се справим с вертолета. – каза му X-Maniak. На времето учихме устройството на тези вертолети. Те имат 15 торпедни ракети, 60 милиметрова картечница “Смерд 78” с 3500 патрона. Освен това имат подсилена броня на корпуса и цялото тяло, както и специална отразяваща броня на корпуса. По никакъв начин не можем да го свалим, освен, ако не успеем да счупим стъклото пред пилота, което ще развали баланса на вертолета и ще падне на земята неуправляем. Но как ще стигнем до прозореца?
- Остави това на мен. – каза му Zelux. Само ме прикривай...
Няколко секунди след това Zelux излезе от прикритието си и под кръстосания огън, с помощта на X-Maniak, който отби няколко изстрели към изпращачите им за пореден път, той вече се катереше по близките дървета, прикривайки се между дебелите им клони и многото листа. Вертолетът се занимаваше с X-Maniak и за това никой от вътре не успя да види приближаващият се войн.
Междувременно GameMan и Doktora разбрали от X-Maniak планът на Zelux, мислеха свой собствен план, за да му помогнат. Двамата трябваше да се погрижат за надземните войски, а ако им помогнеше и Zoorty нямаше да е никак зле. Но къде по дяволите беше той? Огледаха се навсякъде, но той беше изчезнал.
По същото това време Zoorty се промъкваше зад гърба на надземните войски, когато един бластер беше насочен към него.
- Предай се, ако не искаш да останеш без глава!
- Охо! Така ли? – каза на противника си Zoorty, като се обърна със светкавична скорост. Той успя да избие бластера от ръката на противника си и с ноктите, които бяха излезли от ръцете му успя да набучи противника си. С няколко бързи движения той доразфасова противника си, изчисти в дрехата му ноктите си, след което ги прибра в ръката си и се захили самодоволно.
- Още не си забравил наученото. – каза някакъв женски глас зад гърба му.
- mirela! – каза Zoorty, като бързо се обърна. Точно теб търсих.
- Предполагам. Как попадна тук, при тези ****?
- Дълга история! Ще ти я разкажа по пътя. Трябва да докладвам на началството. Веднага!
- Докато те нямаше имаше леки промени. Сега шеф е L-I-N-K.
- Той??? Значи най – накрая се е добрал до властта. Но за това после. Най – добре да се изпаряваме. Вашите войници нямат шанс пред бившите ми приятели. Предлагам да отстъпим. Един ден ще се видим пак.
- Добре. – каза mirela. Щом са толкова силни. С нас ще дойдат няколко от доверените ми войни. Що се отнася до другите – да се оправят сами. Да тръгваме!
След това двамата тръгнаха, заедно с още трима война и малко след това достигнаха до голям звездоземен кораб. След малко самолетът вече беше във въздуха, когато се насочи към тайната им база.
По същото време, на бойното поле се водеше жестока битка. Повече от половината войници на изпратените „Отцепници” бяха мъртви, изгорели от собствените си изстрели или убити от случайни куршуми.
GameMan и Doktora също излязоха от укреплението си, и прикривани от X-Maniak, успяха да се доберат до няколко от изпуснатите на земята оръжия. Тогава GameMan наистина се развихри. Първо успя да убие трима войника само с един изстрел, които за техен лош късмет бяха застанали един зад друг. След това уби още двама противници – съответно единият застреля в окото, а другият застреля точно в десятката. До него Doktora също не стоеше със скръстени ръце. С помощта на няколко пълнителя успя да убие няколко противника (все пак не му беше в професията да стреля, а да лекува), и с обши усилия двамата се справиха с цялата наземна армия. Точно тогава обаче вертолетът се озова пред тях. Още преди да успеят да се отдръпнат от вертолета, бяха изстреляни 2 ракети придружени с дъжд от куршуми. За един момент двамата видяха целият си минал живот. Изведнъж поради някаква странна причина и ракетите и куршумите застинаха само на няколко сантиметра от тях. GameMan и Doktora се спогледаха с изненадани погледи, и се обърнаха назад. Същото направиха и изненаданите войници във вертолета. Това беше Blaz3. Той ги беше спасил!? Какви ли още тайни сили имаше?
- Бързо се разкарвайте от там! – извика им той. Не мога да ги удържам дълго. Хайде де к’во чакате. Да не искате да се озовете при предците си?
Без да чакат втора покана GameMan и Doktora бързо се изтеглиха на безопасно разстояние, а Blaz3 прати ракетите и куршумите в небето, където избухнаха с оглушителен гръм. Възползвайки се от отклоненото внимание на войниците Zelux успя да се добере до прозореца на вертолета, бързо да постави нещо на него, и също толкова бързо да се изтегли на безопасно разстояние. Последва мощен взрив, от който ушите на всичко заглъхнаха за няколко минути. Сражението беше свършило, но за съжаление истинската битка тепърва предстоеше. Определено трябваше да си починат, за това решиха да хапнат на бързо и след това да легнат да спят.

Година – 2041; месец – Септември; ден – 15; 08.45 земно време
Място: Тайната база на отцепниците;

Отново се бяха събрали главните шефове на “Отцепниците”. С голямо нетърпение очакваха появата на новия им атентатор. Говореше се, че е най – добрият. И ето, че отвън щаб квартирата им в Стар Ню Йорк проскърцаха спирачките на стар модел кадилак. Не след дълго се появи и той самият. Това беше Deadly_Man.
- Добре дошъл Deadly_Man, приветства го XBOY, след което запали бавно хаванската си пура. След малко, през облак дим му каза: Очаквахме те.
- Знам! Но преди да започнем разговора ни, ще направя една малка демонстрация. Включете си телевизора.
Мъжът до него – Goro извика един войник и му нареди да донесат. Няколко минути след това беше включен на Земен Канал 1. Точно вървяха централните новини.
- Сега ще видите демонстрацията. – каза Deadly_Man, след което извади изпод коженото си яке някакъв механизъм. Набра някакъв код и натисна някакво копче. Миг след това последва експлозия. Явно, че беше на километри, но се чуваше ясно.
- Извънреден бюлетин на новините на Земен Канал 1. – чу се гласа на репортерката идващ от телевизора.
- Увеличете го!!! – каза XBOY.
- Току що беше взривено едно от най – охраняваните места – една от сградите на ООН. - продължи репортерката. Няма жертви, но сградата е сто процента разрушена. За сега не се знае кой е атентатора, но се предполага, че това ще е неуловимия Deadly_Man.
- Явно сте известен. – констатира Goro. Ще трябва да проведем доста сериозен разговор.
- Да. – каза Deadly_Man. Трябва да говорим... За цената.

“Истината е някъде там” - Из “Философия на скитниците “том 5.

Епизод 8: “Преминаване през планината Аргения” - 2 част.

Година – 2041; месец – Септември; ден – 17; 12.45 земно време
Място: Планината Аргения, 2 дена след битката;

И така, след два дни спане нашите уморени герои, вече отпочинали решиха да продължат пътя си, от който все още оставаше твърде много, а и беше изпълнен с безброй видими и невидими опасности. Предстоеше им да преминат през планина с изключителен нестабилен климат, затова трябваше да внимават много. Естествено в началото всичко беше много лесно, докато...
Докато не стигнаха първото голямо препятствие. По протежение на целия път пред тях имаше няколко тона сняг под формата на снежни преспи, а по това време тук беше невъзможно да има сняг. Температурите бяха прекалено високи за това, но явно в тази планина нещата стояха по друг начин. Трябваше да решат как ще продължат напред, защото за връщане и дума не можеше да става.
- Какво ще правим? – попита другите около себе си Zelux.
- Защо Blaz3 да не вземе да махне снега с помощта на силите си? – каза GameMan. Все пак е извънземен.
- Това, че ви спасих ми костваше доста голяма част от силите. – каза Blaz3. Първо, аз не съм всесилен, и второ трябва да се презаредя някъде, за да възвърна силите си.
- И къде по – точно? – попита го X-Maniak.
- Ами, ако наблизо имате електроцентрала или някакъв енергиен източник, и освен това ще ми трябва и “Енергиен медальон”. – каза Blaz3.
- И къде по дяволите да ги търсим. – каза сприхаво GameMan. Тук е планина все пак. Електроцентралите не растат по дърветата! Няма от къде да ги изкопаем тези простотии!!
- Всъщност има откъде. – каза някакъв странен женски глас зад нашите герои. Само трябва да знаете къде да ги търсите.
Всички се обърнаха едновременно, но зад тях нямаше никой.
- Аз съм богинята на доброто. Казвам се ally.
- Богиня ли??? – казаха невярващо в един глас всички. Има ли още такива неща???
- Аз лично не вярвам в такива богове, богини ли там к’во са... – каза Zelux. Вярвам единствено на себе си, и на моите лични способности. А пък и годината е 2041. Дори и да ви има сте отживелица.
- Съгласни сме с него. – отговориха останалите едновременно.
- Дори и да не вярвате в мен или по – точно в нас, аз все пак искам да ви помогна, за да стигнете дома си.
- И как по – точно? – попита Doktora. Ще махнеш снега ли?
- Това не мога да направя. – отговори му ally. Има си неписани закони за това. Но мога да ви кажа къде може да се презареди Blaz3.
- Ми хубаво. – каза X-Maniak. И от къде?
- Няколко метра надясно от вас има таен бункер. Ако и когато го преминете (има много тайни капани) ще стигнете до нещо, като таен енергиен източник, от където ще може да се зареди Blaz3.
- Да, ама на мен ми трябва и “Енергиен медальон”. – прекъсна я неучтиво Blaz3.
- Не ме остави да се доизкажа. – отговори му богинята. За да заслужите медальона всеки от вас трябва да премине през 3 изпитания: на силата, на мъдростта, и на късмета.
- Ново двайсет. – каза ядосано GameMan. Пък и моят късмет е направо велик.
- Не е честно! – добави Doktora.
- Няма честност на този свят приятели! – каза им богинята. Пожелавам ви успех.
След, като каза това тя изчезна на някъде (може би в божествената си резиденция).
- Нека пазителите винаги бъдат с теб богиньо. – извика X-Maniak, а нека да бъде и с нас – добави тихо той.
- Значи наистина ми писна и на мен – каза ядосано Zelux. Всички всячески се опитват да се гаврят с нас. И този непрекъснат лош късмет. На някой да му е минала черна котка път?
- За котката не знам. – каза му Doktora, но предлагам да продължаваме, защото тук наистина е студено. Някой да има по – добра идея?
И така, понеже никой от тях нямаше по – добра идея всички решиха да последват съвета на богинята ally, затова се насочиха към посоченото от нея място, и не след дълго достигнаха до него. Проходът беше около половин метър широк и няколко метра дълбок, но за радост имаше стълба, която водеше надолу. Отново водачеството беше поето от Zelux, който явно се справяше добре, следван от X-Maniak, GameMan, Doktora и Blaz3. След няколко минутно успешно слизане по стълбата те се озоваха пред дълъг, слабо осветен коридор, пълен с вода стигаща до коленете. Точно тук се прояви една от ползите да си пазител. X-Maniak и GameMan извадиха специалните си оръжия, и осветявайки пътя си с тях, заедно със Zelux тръгнаха напред, следвани от другите. Постепенно водата в тунела започна да намалява (явно се изкачваха) и скоро след това изобщо изчезна. Тримата водачи вървяха напред, докато изведнъж Zelux не ги спря...
- Спрете веднага! – каза им заповеднически той.
- Оуу... К’во има пък ся? – тросна му се Doktora, който си беше блъснал носа в гърба на GameMan, който също беше спрял рязко.
- Кьорави ли сте? – ядоса се за пореден път Zelux. Що не си направите мигновената операция за поправяне на зрението? Ще ви е от полза! Не виждате ли жицата на пода?
- Ъхъ. – каза X-Maniak. Наистина не можах да я вида.
- Не се и съмнявам в това. Все пак за това е изисква доста практика, каквато имам аз. По тази част от тунела е бъкано с тях, така че слушайте и правете, каквото ви кажа, ако искате да оцелеете, за да разказвате на децата си (който иска да има де). Капиши?
- Йес сър! – отговориха всички в хор.
- Така е по – добре. Уважението е важно. Сега правете точно това, което правя и аз. Първо се наведете и пропълзете под първата.
След, като каза това Zelux се зае с работата си. Първо взе малко прах от земята и поръси с него невидимата жица. Няколко секунди след това тя беше станала видима, и той минаваше под нея. Последван от останалите всички успяха да минат през невидимите жици. Без проблеми ли казах? Е не беше точно така. Малко след последната жица Zelux без да успее да види стъпи върху една от тях.
- Опаа... – каза нервно Zelux. Май сгафих.
- К’во стана пак? – попита GameMan, който явно беше станал с **** напред.
- Ами стъпих върху една от жиците. Ще трябва да продължите без мен. Ако си вдигна крака всичко в радиус от 300 – 400 метра ще бъде разрушено, а и няма никакъв начин да обезвредите бомбата освен, ако не изключите главното захранващо устройство, което се намира някъде по – нататък.
- Не тръгваме без теб. – каза X-Maniak. Не се знае какви опасности ще срещнем по пътя си и през какви капани ще трябва да преминем. Все ще измислим нещо.
- Единственият начин е на мое място да се сложи предмет със същата тежест, иначе ще има бууууууууууум... И знаете какво следва нали?
- Мога временно да уголемя някакъв предмет до твоята тежест, така че да се измъкнеш – каза Blaz3. Само че какъв ще е той?
- Тук имам един сандвич. – обади се плахо Doktora.
- Ще свърши работа. – каза му Blaz3.
- До къде го докарах. Да бъда спасен от сандвич!?!? Боже...
Малко след това Blaz3 заедно със сандвича бяха обгърнати в странна светлина, и няколко секунди по – късно сандвича вече тежеше около 80 кг. (толкова беше теглото на Zelux, но хубавото беше, че не е 150 килограма, че тогава щеше да е проблем размяната). С малко усилия останалите го повдигнаха и се подготвиха за размяната.
- Трябва да побързате, защото сандвичът е толкова тежък само 1 минута.
- Пригответе се! – извика X-Maniak. На три Zelux се разкарва от жицата, а ние слагаме сандвича на мястото му. Започвам да броя...
- 1...
- 2..., Пригответе се...
- 3! – каза той и с изключителна бързина беше осъществена размяната. Сега да си вдигаме чукалата. Остават ни 15 секунди.
Всички хукнаха да бягат през глава. До взрива оставаха 5 секунди, 4..., 3..., 2..., 1... БУУУУУУУУУУУУУУУУУММММММММММММММММ...
(Какво става с нашите герои ще разберете в следващият епизод...)

Година – 2041; месец – Септември; ден – 19; 19.45 земно време
Място: Планетата на Blaz3;

- Планетяни и планетянки. Пред прага сме на нов голям проблем за расата ни. Вече два слънчеви цикъла от нашият пратеник, изпратен до Дяволската планета, няма и следа. Трябва да решим какво да направим.
- О, пра – велики господарю на господарите The_Martian, предлагам да изпратим един наказателен отряд предвождан от нашият велик командир с мисия до тази презряна за нас планета, и освен това да изпратим екип да намери нашият пратеник Blaz3.
- Съгласен съм! Извикайте генералите!! Дайте заповед за АТАКА!!!

“The truth is out there” - Из “Философия на скитниците “том 5.

Брей, тя сагата си продължавала. Даже и мен ме имало. Аз тази история, поне първия й епизод, го бях чел преди две години, но не знаех, че има следващи части. Или поне не под това име.

Eми остаря сагата ама към края на седмицата, ще се заема да преработя и останалите части а после и новите, че сагата трябва и да свърши някога.

Епизод 9: “Подземният Град”

Година – 2041; месец – Септември; ден – 19; 23.45 земно време
Място: Тунела в планината Аргения;

Взривът беше последван от камара от камъни, отломки, пръски вода и всякакви неща, които се срещаха в изоставения тунел. Облак от прах покри всеки и всичко... Властваше тишината, като се чуваха само далечните звуци на горящите отломки, както и цвърченето на няколкото прекалено любопитни плъха. Нямаше никакви признаци на живот от нашите герои, поне не още. Изведнъж от дебрите на тунела се появи някаква сянка, която оглеждаше пораженията (разрушеният тунел най – вече), след това сянката започна огледа си над изпадналите в безсъзнание тела, извади скритият си в десния си ботуш бластер, насочи го към тях и след, като се отдалечи на безопасно разстояние застина, като явно изчакаше да се събудят. Дълго време след, като бомбата избухна телата започнаха да издават признаци на живот. Първи започна да мърда Zelux, който даже стана и изтърси прашасалите си дрехи.
- Оухх... – каза през зъби той. По дяволите! Мразя ги тези бомби.
След, като се пооправи, той се зае да разбуди и останалите. След малко разтърсване и няколко шамара всички се изправиха на крака, пъшкайки и изтупвайки дрехите си. Дойде времето да преценят пораженията. Всъщност те не бяха толкова големи: на Zelux му нямаше нищо, освен лекото мозъчно сътресение; GameMan имаше само навехната ръка, малко синини и “бумтящи” уши (явно, че бомбата му се беше отразила); X-Maniak както винаги се беше отървал без последици с изключение на прокъсаните си на няколко места дрехи, които го оприличаваха повече на скитник от колкото на пазител; Blaz3 се беше покрил и на него също му нямаше нищо, но най – пострадалият беше Doktora, който беше покрил с тялото си Blaz3, който се оказа като най – важното звено в тази операция. Неочаквано за тях най – накрая се обади и новодошлият, който ги наблюдаваше вече няколко часа безмълвно, застинал, прикрил се в сенките на тунела.
- К’во правите момчета? По каква работа сте тук? – попита ги той, като не ги изпускаше с очи и като ги държеше на мушката на оръжието си.
- Пак ли бе? Кой си ти? – попита го троснато Zelux.
- Въпросите задавам аз! – отговори му заповеднически той. Все пак имам едно предимство, и то е в ръцете ми и е насочено срещу вас. Чаткаш ли?
- Добре де. Добре! Аз съм Zelux – рицар – ронин, другите са X-Maniak – пазител, GameMan – също пазител, другите двама са Doktora, който има нужда от медицинска помощ и Blaz3, който е извънземен и има нужда от презареждане.
- Каква компания. Рицар – ронин, извънземно и двама пазители. Не знаех, че още има такива като вас. Мислех, че сте изчезнали... Аз съм omega-x. Един от 5-те водачи на подземния град. Друго не ви трябва да знаете за момента, а и не ви интересува. Как узнахте за това място?
- Ами каза ни богинята ally. – отговори му X-Maniak.
- Нашата богиня ли? Щом ви е казала за това място сигурно е имала нещо в предвид. Елате с мен ще ви заведа в града ни. Там ще поговорите с останалите водачи на града ни...
След, като каза това той тръгна пред тях, като прибра оръжието си. Другите първо се спогледаха, но накрая решиха да го последват просто, защото нямаше какво друго да направят. Пътят им беше доста дълъг за това трябваше да помагат на Doktora. Той продължаваше напред, като постоянно завиваше на някъде така, че човек да не може да си спомни пътя. Не след дълго започнаха да преминават през няколко разклонения. След малко omega-x, се обърна към тях и им каза:
- Внимавайте защото ще трябва да преминем през “Тъмната Зона”.
- Какво е това място? – попита го загрижено GameMan.
- Това е най – опасното място тук долу. За да се стигне до нашият град трябва да се премине през тази зона населявана от вампири, не мъртви и всякакви гадни същества, които обитават това място още от времето на войните. Писнало ми е от тези мръсни гадини, които се множат адски бързо. Препоръчвам ви да извадите оръжията си и да ни вдигате шум, ако искате да стигнем живи в града. Ясно ли е? Хе хе...
- Да, добре. – казаха всички тихо, след което извадиха оръжията си. Меча на X-Maniak и брадвата на GameMan светеха ярко явно предусещайки предстоящ бой. GameMan обаче реши да извади и любимото си от скоро време бластерче, с което също си служеше доста добре. Doktora също извади бластера си, а Blaz3 най – накрая извади от някъде оръжието си, което се оказа мощен мини лазер.
И така шестимата продължиха напред, като много внимаваха да не шумят. Точно минаваха през едно разклонение, когато Blaz3 случайно спря и се закова на място. GameMan, който се беше заблял някъде се блъсна с всичка сила в него. В резултат на това Blaz3, който беше доста по – слаботелесен отхвърча на метър напред и се срути върху останалите пред него. Шумът от падането им се разнесе по коридорите на подземията. Екота продължи няколко минути, така че едва ли имаше някой в подземието, който да не беше разбрал, че те са тук...
- Бягайте с всички сили! – извика им omega-x, като се втурна напред, а междувременно извади оръжието си. По – бързо...
Другите не чакаха втора покана и тръгнаха да бягат след него. Но скоро започнаха да се чуват отдалечени крясъци и нечовешки звуци, които все повече и повече се приближаваха и не след дълго сякаш идваха някъде до тях. Оmega-x се обърна и стреля. Светлинният лъч премина близко до Doktora, който беше един от последните и един вампир падна покосен на земята. Задаваха се още няколко групи от гадините. Все повече и повече се множаха. X-Maniak обезглави няколко прекалено нахални вампира, а на няколко отсече ръцете, но колкото и да беше странно те не кървяха. Техните сънародници ги оставиха на зомбитата, които се опитаха да ги изядат. Какви безмозъчни гадини. Те не бяха от класата на безсмъртните и почти всесилни вампири... Съществата продължиха да се приближават, като си проправяха път през труповете на обгорените и обезглавени зомбита и обгорените останки на десетките любопитни плъхове, намерили най – накрая достойния си край. GameMan отсече поне няколко дузини крайници на по – нахалните вампири или зомбита, но на тях им нямаше нищо или почти нищо. Проклети безсмъртни гадини!
- Опитайте се да им отрежете главите. И веднага след това да ги пронижете в сърцето. – каза им omega-x. Ето ви и няколко светлинни гранати, но те са още прототипи и не работят както трябва.
След това той извади от робата си някакво оръжие, много наподобяващо на сребърен меч. И се включи към отбраната с няколко усмъртени вампира, които беше пронизал точно в сърцата. GameMan се замисли за секунда погледна брадвата си. След секунда на лицето му изникна ехидна усмивчица.
- Момчета отдръпнете се и ме оставете да се справя с тази бъркотия...
- Абе ти луд ли си бе? – извика му omega-x.
- Ха, ха... Само гледай. Време е за малко фън... „О, брадва на гнева дай ми сила, за да се справя с противниците ми. Позволи ми да ги съкруша с могъщата ти сила и да нахраня остриетата ти с кръвта им!!!”
За няколко секунди GameMan сякаш се преобрази. Учите му станаха кърваво червени, а злокобна усмивка беше озарила лицето му. Той се затече с все сили към групата твари намираща се само на метър и нещо зад тях. Веднага щом достигна до тях той започна да коли, да реже и да сече всичко, до което се докопаше. Навсякъде хвърчаха останките на зомбитата. Вампирите също започнаха да намират смъртта си, въпреки така нареченото си безсмъртие. Все пак и те си имаха слаби места. Но те поне не оставяха трупове след себе си. Просто изчезваха и ставаха на пепел. Минутите минаваха, а малко по – малко гадините започнаха да изчезват и след десетина минути от тях нямаше и следа, като се изключи зловонието, което беше изпълнило въздуха около тях... Кръвнишкият поглед на GameMan започна да изчезва и след малко пак си беше същият мърморещ глупак и смелчага с голяма уста.
- Браво бе пич. Как го направи това? – зачуди се omega-x.
- Ами такъв съм си смел, силен, хубав, ум...
- Не че искам да те прекъсвам, ама виж какво идва зад нас.
Няколко пъти по – голяма група от вампири и зомбита се задаваше от тунела. Този път и силата на GameMan нямаше да им помогне. Трябваше да бягат. Колкото се може по – бързо.
- Да му е** м****а. – извика GameMan и се затича заедно с приятелите си в противоположната посока.
Не след дълго обаче и пред тях сякаш от нищото изникна поредната група от гадини...
- Момчета явно е, че сме обградени. – каза им Zelux. Аз се заемам със зомбитата. Предлагам Blaz3 и Doktora да ми помогнат, а пък X-Maniak, GameMan и omega-x да се справят с вампирите. Съгласни ли сте?
- Даааа. Let the battle begin… - казаха останалите в един глас.
X-Maniak, GameMan и omega-x се обърнаха и посрещнаха първата орда от вампири. Дойде времето и X-Maniak да призове силата на оръжието си.
- „О, могъщ меч изкован от двамата могъщи крале на огъня и леда. Дай ми сила да се справя с враговете си. Дай ми от ледената си ярост и от могъществото на огнения ти пламък. Призовавам те да ми помогнеш сега!!!”
X-Maniak вдигна меча над главата си, завъртя го над главата си и го хвърли към вампирите. Великият меч за секунди беше обгърнат от силна синкава светлина, след което за миг групата от гадините пред него се вледени. Миг след това ярка, но този път огнено червена светлина озари канала и огромната горещина излизаща от меча покоси вледенените вампири. За по – малко от секунда и от тях не остана нищо, дори и капка вода...
Междувременно Blaz3 и Doktora, подпомагани от Zelux стреляха на поразия по зомбитата. Добре, че нямаха пълнители за сменяне, защото и Blaz3 и Doktora стреляха по – почти най неточния начин, или както се казва спазваха приказката „Пуцай куме, пуцай”. Зомбитата изяждаха труповете на убитите си “сънародници”. Първите редици от тях бяха покосени от бластерният огън на тримата приятели. Но идваха още много и не след дълго подът се изпълни с няколко доста големи купчини от тези разлагащи се гадове, а тунелът се изпълни с миризмата на разлагащо се месо и кръв. От другата страна беше същото. Постепенно шестимата бяха притиснати от многобройните гадове идващи от всяка страна и бяха принудени да опрат гърбовете си един в друг и да се защитават с последни сили за не умрат, или дори ако това стане то поне да умрат, повличайки колкото се може повече гадини с тях в АДА... И точно когато всичко изглеждаше трагично, около тях избухнаха няколко големи бомби, които ги заслепиха за малко и успяха да разфасоват една не – малка част от гадините около тях.
- Шефе! Побързайте! – обадиха се няколко гласове от страната на зомбитата.
- Това са дружките ми. – извика на другите omega-x, и веднага щом можеше отново да вижда бързо се запъти към приятелите си последван от останалите, които също се разбързаха, защото видяха нова приближаваща се група от вампири и зомбита. Всички заедно се запътиха бегом към града. Оставаха им още 500 метра, а гадините се приближаваха. Един от познатите на omega-x спря за малко и остави някаква бомба с часовников механизъм. Оказа се светлинна бомба. Имаше много малко от тях и все още бяха в процес на доразвитие, като повечето бяха прототипи. Бяха точно до портите, когато ударната светлинна вълна ги събори на земята. Те успяха да станат и бързо влязоха през отворените, грамадни и изпълнени с шипове порти от титан и облицовани от сребро. Гадините ги бяха оставили... Поне за сега.
- Уф! Баси! Този път бяха много. Нали момчета? – попита приятелите си omega-x.
- Мдаа... – отговориха му те. К’во правеше толкова далече? Знаеш, че там е опасно.
- Знам, знам. Но сега имаме по – важна работа. Трябва да заведа тези хора при управата. Имаме работа за вършене. Впрочем това са Pinko/Розовият/ и Public_enemy /Обществения Враг/, каза на Zelux и останалите той, след като се обърна към тях. Моля последвайте ме, защото имаме важни неща за обсъждане. Но първо ще починем. Трябва да сте свежи за утрешните изпитания, защото предполагам защо сте дошли тук. Но за това утре. Сега е време за почивка.

“Не е важно количеството а качеството (освен когато количеството не е наистина много)”
- Из “Философия на скитниците “том 4.

Епизод 10: “Изпитанията”

Година – 2041; месец – Септември; ден – 20; 10.45 земно време
Място: Подземният град;

Още на другия ден omega-x придружаван от приятелите си Public_enemy и Pinko дойдоха, за да поканят нашите герои да присъстват на събранието на петте, което се провеждаше само при изключителни случаи, като този. Голяма част от 5-те изобщо не се показваха пред хората, които ги знаеха само по техните номера. Само двама от тях всъщност решаваха по – маловажните проблеми на града. Тези двама управници се славеха измежду хората със своята честност, сила и твърд характер. Техните имена бяха omega-x (№3) и Безименният (№1). От двамата omega-x беше доста по – контактният, но пък Безименният се славеше с разсъдливостта си, която в доста моменти се оказваше точна и “на място”. Всъщност градът не беше нито много голям, нито много малък. Той беше толкова голям, така че жителите в него да живеят без много проблеми. Целият беше обграден от огромна стена, която предпазваше жителите в него от честите набези на вампирите и зомбитата. Освен това градът притежаваше самостоятелен водоизточник (недокоснат от никой, оцелял, без да бъде замърсен през войните) и самостоятелен енергиен източник, с който обаче имаха проблеми от доста време, защото се намираше извън града. Тук живееха около 15 000 жители. Града се разрастваше все повече и повече и благодарение на нарастването на хората в него годишно се раждаха 1/1.5 пъти повече хора от колкото умираха. Труповете не бяха погребвани, за да не се превърнат в зомбита или за да не послужат за храна на някоя твар, а бяха изгаряни в специални, определени за тази цел места. Престъпниците от друга страна не се наказваха със смърт, както беше на горния свят, а обратно – с живот, но извън пределите на града. До сега никой не беше успял сам да оцелее извън него, между изпълнените с опасности стени на мрачните тунели...
Никой не знаеше със сигурност, но всички говореха, че са чували, че тези гадини имали водач, който се наричал Дявола, но разбира се всички тези слухове бяха само митове, защото никой човек до сега не го беше виждал, а и не се беше върнал жив, за да го опише точно и за да разкаже дали изобщо съществува.
И така... Около един час след събуждането си X-Maniak, GameMan, Zelux, Doktora и Blaz3 бяха заведени на прословутата среща на 5-те, за която говореха всички в града. Тя започна доста тържествено, но скоро след това беше официално открита и в залата, в която се провеждаше, се възцари тишина. Първи взе думата omega-x:
- Господа. Днес сме се събрали тук, за да обсъдим няколко много важни неща. Първо трябва да решим какво ще правим с новодошлите. – каза със силен глас той, за да бъде сигурен, че всички са го чули и посочи X-Maniak и останалите му приятели. Няколко секунди след това продължи. Аз почти успях да разбера за целта на мисията им, която ги е довела тук – в нашият град, но мисля, че те сами трябва да ни разкажат повече за нея. Моля престъпете напред и ни обяснете по – подробно.
- Но първо искам да разбера как са успели да узнаят за нашият таен град. Кой ви каза за него? – попита Безименният.
- Ако разрешите господа управници, нека да започна от началото. – каза X-Maniak.
Отговор не последва, за това той започна разказа си. Обясни накратко за премеждията им, за съпътстващият ги лош късмет и за мисията, която ги беше довела до тук. Разказа им, също и как богинята ally им беше помогнала, като им беше казала за тайния вход към тунелите водещи към града им. След около половин час той завърши разказа си с молбата да им помогнат с презареждането на Blaz3.
- Доста неприятни преживявания сте имали и за съжаление ще ви се наложи да преживеете поне още няколко такива. – въздъхна Безименният. Искаме да ви помогнем но за съжаление си имаме закони, а те няма как да се избегнат. Ще трябва да преминете през няколко изпитания. Поради ограниченото време, с което разполагаме няма да може всеки самостоятелно да преминава всичките изпитания. За всяко от тях ще трябва да излъчите представител, на когото да разчитате. Но ако той не успее да премине през даденото изпитание не само, че няма да ви помогнем, но и ще трябва да ви помолим да напуснете веднага града ни.
- Сиреч ще ни изхвърлите от града. Боже к’ви хора сте вие бе? – извика недоволно GameMan.
- Съжалявам много, но такива са правилата ни и ще трябва да се съобразите с тях. Господа управници съгласни ли сте с мислите ми?
Всички отговориха с по едно кимване, след което станаха от местата си и си отидоха. Съветът беше завършил.
- И така. – проговори отново Безименният, готови ли сте за изпитанията.
- Да! Колкото по – бързо свърши всичко, толкова по – добре. – отговориха решително Zelux, X-Мaniak и GameMan.
- Ние сами трябва да се справим с тях, защото Doktora не е никак добре, а Blaz3 има нужда от презареждане. – каза Zelux.
- Важното е да сте трима. – каза им Безименният. Трябва да ми кажете кой от вас кое от изпитанията ще се опита да премине.
- Предлагам аз да премина през изпитанието на мъдростта. – каза X-Maniak. Все пак съм пазител и съм научил много по време на обучението ми. Съгласни ли сте момчета?
- Ами да. – каза GameMan. Поне от моя страна. Не се славя с много разсъдливост за разлика от теб. Аз лично предпочитам действията. Чрез тях се доказвам.
- И аз съм съгласен. – каза Zelux и понеже GameMan не се слави и с много добър късмет аз ще взема това изпитание.
- Ок. – каза отново GameMan. Значи аз вземам изпитанието на силата.
- Добре. – каза Безименният. Значи сте готови. Моля последвайте ме.
След, като каза това Безименният поведе тримата герои към неизвестността. Първоначално минаха през няколко подземия, които бяха изпълнени със светлина от хилядите факли намиращи се в тях, след това преминаха през някакви странни места много приличащи на телепорти и накрая се озоваха в голяма и просторна кръгла зала. В центъра и имаше някаква огромна и многоръка статуя явно принадлежаща на някакъв старовремски бог.
- Първи ще бъди X-Maniak. Моля те приближи се към статуята и не се изненадвай от нищо, което ще видиш.
- Разбира се. – каза той и пристъпи напред към статуята.
Точно когато се доближи на около един/ един и половина метра от статуята тя се съживи. Много бавно размърда и четирите си ръце, след което се обърна към X-Maniak и го погледна. От очите на статуята излязоха няколко снопа лъчи, които обгърнаха X-Maniak и след няколко секунди той изчезна от погледа на приятелите си.
- Какво направи с приятеля ми бе? Ще те убия, ако не го върнеш веднага. – каза процеждайки между зъбите си GameMan като се обърна към Безименния и се запъти към него.
- Не се притеснявай. – отговори му той. Приятелят ви е жив и здрав. Просто в момента е в друго измерение.
- Дано да се върне скоро. – каза му Zelux, иначе...
По същото това време X-Maniak беше попаднал на някакво много странно място. То представляваше нещо наподобяващо тунел. Очевидно беше много кратък, защото ясно се виждаше светлината, която сякаш го осветяваше целия, дори и в най – тъмните и скрити кътчета. Изходът беше на няколко метра от него и той се запъти към него. Но въпреки, че беше само на няколко метра от изхода, колкото и да вървеше към него, толкова той си оставаше далеч. Вече вървеше повече от час без дори и да се приближи и на метър към изхода.
- Какви са тези чудеса по дяволите! – промърмори ядосано и изморено той. Явно, че тук действа сила, която не познавам. Какво да направя, за да изляза навън? Хммммм... Предполагам, че ще бъде нещо много лесно. Сигурно отговорът е пред очите ми. Хммммм... Ами ако пробвам да вървя назад вместо напред?
И той наистина пробва да направи това и за негов късмет наистина успя. Не след дълго излезе от странния тунел и се озова на място наподобяващо полянка с кръгла форма. X-Maniak се огледа около себе си и най – накрая успя да вида някаква странна фигура няколко метра извън поляната. Заради странното сияние обграждащо поляната X-Maniak реши да не минава през него, а да извика на фигурата.
- Ей, странниче приближи се. Искам да те помоля за помощ.
- Наистина ще ти трябва. – извика му странната фигура, и като се обърна към него започна да се уголемява и не след дълго се превърна на огромен зеленикав голем. Когато се премести X-Maniak успя да види, че голема държи няколко жени затворени в клетки до него. Погледите им срещнаха погледа на X-Maniak. Стори му се, че искат да извикат, но не могат. Единственото което правеха е да го гледат умолително с тъжните си красиви и насълзени очи. X-Maniak тръгна бързо към него, извади меча си, готов да се бие с него, но точно когато стигна на няколко метра от сиянието се спря, за да помисли: не беше ли това капан.
- Защо не идваш страхопъзльо? – запита го ехидно голема? Женчо! Ела ми де...
- Не трябва да отивам. Може да бъде капан. – каза си X-Maniak, но все пак, ако не беше? Пазителският ми дълг ме задължава да помогна... Но разумът ми казва друго. Преди много години учителят ми Феон ми беше разказвал нещо по този въпрос – как да определя дали едно нещо е истина или лъжа. Ааа... Да... Сетих се...
- Ей! Лигава мутро я ела да ме хванеш. Чакам те тромав глупако с мозък на мишка.
- Аз... Такова... – избоботи някакви несвързани думи голема. Не мога да дойда, щото... Абе я ела тук пъзльо.
- Няма да стане! – каза му X-Maniak. Това е изпитанието и няма да се вържа на него. Да не...
- Добре се справи приятелю. – каза му някакъв глас зад него. Премина изпитанието. Сега е време да се завърнеш в твоята реалност. Не! Не се обръщай. Вземи този медальон до теб като знак, че си преминал изпитанието.
След няколко минути X-Maniak се намираше отново в залата със своите приятели. Беше припаднал.
- Какво му е? – попита загрижено Zelux.
- Няма му нищо. – отговори Безименният. Просто е в шок от преминаването през различните реалности... Но сега трябва да продължим. Наред е Zelux. Моля те отиди до статуята и посрещни съдбата си.
Zelux пристъпи напред към статуята, която направи същото както при X-Maniak. Няколко секунди след това и той се изпари на някъде. Появи се на някакво доста странно място, но за негов късмет това се оказа женски старовремски харем изпълнен до краен предел с полу – голи жени. А освен това той беше абсолютно сам с тях. Но точно когато щеше да се разгорещи с една от най – красивите робини, в харема влязоха неколцина въоръжени до зъби мъже, които го погнаха. Но късмета му отново проработи и успя да се измъкне от тях с помощта на част от дрехите си, които им се харесаха много. Но това не беше най – хубавото. Малко след това се озова в държавната хазна и тъкмо когато щеше да си вземе нещичко, за да си погаси дълговете в къщи и охраната го спипа. Но не за дълго. Докато те се бяха забляли в нещо той успя да им избяга и да се скрие. Но скривалището му се оказа, че е бърлога на койоти... Явно халифа имаше доста странни разбирания за домашен любимец... Но и от там успя да се измъкне с “малкото” си късмет и силните удари на меча си (в момента разполагаше само с него). И така препятствие след препятствие благодарение на прекомерния си късмет Zelux не можа да бъде хванат нито от стражите, нито от ядосаните животни, ... , нито от красивите робини (е за това последното доста съжаляваше ама какво да се прави). Вече се беше стъмнило когато отново беше обграден от някакви лъчи и не след дълго отново се намери в стаята с приятелите си. На врата му беше окачен златен медальон.
- И така. – каза доволен Безименният на GameMan. Само ти остана, заедно с последното изпитание. Готов ли си?
- Разбира се. – каза самодоволно той, като се приближи към статуята. Готов съм, но...
Той беше прекъснат от появяването на богинята ally:
- Спрете! – каза властно тя. Нямаме време за губене. Последното изпитание ще бъде променено. В него ще участват някои от приятелите ти GameMan, а може би и самият ти.
- Но това е нарушаване на правилата богиньо. – каза объркано Безименният. Не трябва ли да се допитаме до съвета за разрешение.
- Не! – извика му заповеднически тя. Последното изпитание ще бъде виртуална игра. Тя ще ви върне назад във времето, когато са господствали елфи, дракони и джуджета и когато магьосниците са били в стихията си. Играта ще започва утре. Трябва да решите кои от вас ще влязат в играта, но имайте предвид, че тя е съвсем реалистична. Ако някой от вас умре там – в този измислен свят, то той няма да живее повече и тук.
След тези си думи ally изчезна в облак от ярка светлина, като остави героите пред трудния избор – кой от тях да участва в играта?

“Богините и Боговете са, за да нареждат на смъртните какво да правят” – из мислите на някой тотално умопобъркан ум

Епизод 11: “Виртуалната игра”

- И така. – каза Безименният, малко след като се събудиха от шока при преминаването между световете X-Maniak и Zelux. Трябва да решите заедно със своите приятели кои от вас ще отидат на това приключение. Вашата цел ще е да намерите медальона, който ви трябваше. Преди малко богинята ally ми разказа по – подробно, по телепатичен път за мисията ви. След като решите кои от вас ще тръгнат, ще трябва да влезете в играта. Още, когато попаднете във виртуалния свят всеки от вас ще трябва да си избере като какъв клас герой ще играе. Дали това ще бъде войн, магьосник, крадец или друид решавате вие, но трябва много да внимавате, защото ще ви повторя отново, че ако умрете там, умирате и тук.
- Много приятно. – каза Zelux. Изборът ни не е много голям нали така?
- Всъщност си прав. – каза X-Maniak, при положение, че Doktora е все още контузен, а Blaz3 също не може да дойде, защото не е зареден, а без неговите “специални” умения няма защо да го взимаме. Оставаме само аз Zelux и GameMan...
- Всъщност ще сте четирима, защото и аз ще дойда с вас.
- Ми много хубаво. – каза GameMan. Значи ставаме четирима. Ще падне колене. Ха, ха...
- Започваме подготовката утре. – каза отново Безименният. Но трябва да ви предупредя, че няма да бъдем посрещнати много радушно. Преди много години влязох в играта с такива като вас, но се завърнах само аз... За съжаление. Но може да срещнем и някои добри, “стари” приятели.
След тези си думи Безименният тръгна по обратния път за града. След няколко многозначителни погледа тримата останали “герои” решиха да го последват. А и имаха ли избор изобщо? Дълго си говориха по пътя, като всеки даваше идеи като какъв да играе във виртуалната игра. Доста време спориха и така и не стигнаха до консенсус. Явно беше, че всичко щеше да се разбере, когато влязат в играта. Когато се върнаха в града бяха настанени в удобно жилище, запазило се през дългите години под земята, след което се нахраниха обилно с най – различни вкусотии избрани лично от Безименния. Няколко часа по късно те вече спяха дълбоко, като във всеки от тях се беше загнездил страхът от неизвестното. Но страхът идващ от Безименния сякаш “струеше” от него, защото беше по – различен. Той не идваше от незнание за опасностите, а по скоро от прекаленото им познаване. Сякаш нещо го разкъсваше вътрешно и някой ден всички щяха да разберат за него. Дали това нещо беше добро или зло? Не знаеше. Но беше сигурен, че това нещо щеше да бъде грандиозно.
Рано сутринта към 7.30 Безименният се събуди, след което събуди и останалите.
- Момчета. – каза им той. Предстои ни дълго пътешествие, от което някой от нас може и да не се върне. Ще преминем през много препятствия, капани, боеве, а може би и някой от вас да срещне любовта. Но преди да тръгнем, нека се нахраним добре. След това – играта. И нека добрите да оцелеят и доброто да победи.
- Да! – възкликна X-Maniak. Дано да се окажем достатъчно силни, за да изпълним мисията си.
- И дано да имаме късмет. – каза Zelux.
- И дано да имаме достатъчно умения и воля, за да се справим с проблемите. – добави GameMan.
- Е това беше първото умно нещо от дълго време, което чух от теб. – каза отново Zelux и се захили.
- Еее!!! Стига си се заяждал де. – ядоса му се GameMan.
- Спокойно де. – каза му Zelux. Не се *****. Само се шегувах.
- Не се карайте момчета. – каза развеселено (заради Zelux) X-Maniak, имаме по – важни неща да правим.
- Да да... – каза по – весело GameMan. Ама ми писна Zelux да се заяжда с мен.
Стаята се изпълни със смях, към който се включи и Безименният. Неговият смях обаче беше някак престорен.
След, като се нахраниха четиримата се отправиха към залата за виртуални игри. И не след дълго я достигнаха. Тя беше под формата на сфера с излизащи от нея пет лъчи, като по този начин напомняше доста на слънце. От вътре не беше по – различна. Подът беше от някакъв специален самопочистващ се материал напомнящ доста на мрамор. От него сякаш излизаше някакво сияние, което омагьоса нашите герои, стъпките им отекваха по него, като понякога им се струваше, че някакви гласове от него им шептяха, и ги викаха поименно. Следващата зала също беше толкова странна. Тя беше също така кръгла на вид, и около стените и имаше странни статуи, които също им се стори, че са живи. Те изглеждаха толкова “жизнени” сякаш бяха направени от някакъв неземен творец. Сякаш бяха направени от Бог. X-Maniak се опита да попита Безименният за тях, но той не му отговори. Той сам трябваше да стигне до отговора. През дългото си обучение той не се беше срещал с такава красота и изящество. На времето учителят му беше казвал много пъти, че “очите на човек лъжат” и че “истината за нещата се крие вътре в човека - в неговата душа”. Точно тази душа на човек никога не го лъжеше – тя му показваше само истината. И тогава той разбра истината. Той я почувства и беше ужасяваща. Всички тези “статуи” всъщност бяха на живи хора, които обаче не бяха успели да се завърнат успешно от играта и виртуалният свят. Той реше да скрие истината от приятелите си, но вътрешно си обеща да направи всичко, на всяка цена, за да оцелеят...
Не след дълго достигнаха до главната гейм – зала. Тя се намираше на най – горният етаж на “слънцето” и имаше формата на звезда. В центъра на залата се намираше супер – компютъра, който поддържаше играта (по точно само започването и, и излизането от нея). Около него имаше 6 специални места (по едно във всеки лъч). Всяко място представляваше голямо и много удобно кресло (ако можеше да се нарече така), като от него излизаха много и най – различни по цвят и големина кабели. Най – отгоре на облегалката имаше специален шлем с много приспособления на него, който явно служеше за връзка с виртуалния свят. Някакъв човек, приличаш на доктор, излезе от една тайна врата точно срещу Безименния и другите. Той ги подкани да се настанят на “креслата”, след което им постави виртуалните шлемове, заедно със специални очила. Няколко минути след това доктора им сложи някакви специални лекарства инжекционно, които според него “Ускорявали прехода”. Малко след това те започнаха да виждат само отделни цветове и да чуват отделни звуци и още малко след това изпаднаха в безсъзнание. (Преминаването в играта беше доста трудно и се равняваше с преминаването в друг свят).
Туп, туп... Туп, туп... Туп, туп... Това беше единственото, което чуваха през цялото време. Това беше ритъмът на сърцата им... Първи започна да излиза от безсъзнанието X-Maniak, благодарение на своите сили и умения. Първоначално той нито чуваше, нито виждаше нещо, но след известно време дочу някакъв странен механичен звук, който му каза:
- Добре дошли във виртуалния свят, секция Древност, играта “Виртуален Свят” с единствената мисия да оцелееш. Моля изберете прототипа на героя си: можете да бъдете магьосник (добър или зъл), войн (добър или зъл), крадец (добър или зъл) или друид (добър или зъл). На този етап другите герои са временно под реконструкция заради вирусна атака изтрила част от базата данни. Моля направете избора си, и след това изберете от списъка видът и дрехите на героя си.
X-Maniak се позамисли за кратко, след което избра класът на героя си – ДРУИД. Той го предпочете пред магьосника заради това, че можеше да лекува, а и му се искаше малко почивка от битките. Освен това искаше да бъде сигурен, че при нужда ще може да излекува някой от другите при нужда. Той натисна виртуалният бутон изправил се пред него.
- Вие избрахте клас Друид. – каза монотонно компютъра. Моля изберете облеклото и определете видът си...
X-Maniak реши да е с дълга кестенява коса и кафяви очи, висок и набит, но не много мускулест и с чип нос. Беше облечен в дълга кафява роба, с цвета на очите му, на зелени ивици, имаше високи и дървесно – зелени ботуши, както и подобни на цвят риза и панталони. На кръста си имаше колан, а отзад на гърба си имаше средно голяма кафява раница облепена със странни резки. На челото си имаше странна татуировка под формата на вълк.
- За да завършите трансформацията си вземете този пръстен и извикайте “Друидска форма”.
- Друидска форма! – извика X-Maniak, след като взе пръстена и си го сложи.
- Командата приета. Започвам трансформацията.
X-Maniak беше обгърнат от светлина, която го заслепи за няколко минути. След това силен и монотонен шум временно го оглуши и не след дълго той видя пред себе си голяма дъбова гора. Около него пееха птички, цвърчаха всякакви гадини, виеха вълци... На земята до него беше раницата му. Той я отвори и намери вътре папирус, на който пишеше:
“Човече! Ти, който чешеш това знай, че мисията ти ще бъде дълга и изпълнена с опасности. Ти си поел ролята на друида, а мисията ти е да помагаш на хората и да цериш раните им. Трябва да помагаш на духа им при нужда. Мисията ти започна вече!!! За повече инструкции отиди до страноприемницата „При Странника”. Тя се намира само на няколко километра от тук, точно след дъбовата гора. Успех в начинанията страннико.”
След, като прочете папируса X-Maniak се насочи към страноприемницата...
Дойде редът на Zelux. И той както и X-Maniak беше изправен пред избора за клас на герой.
- Моля изберете класът на прототипа ви, с който ще се представяте в играта. – каза компютъра с традиционния за него металически глас, след което пред Zelux се показаха бутоните за избор. Той мисли доста дълго време, след което се спря на КРАДЕЦА.
- Вие избрахте за ваш прототип клас Крадец. Моля потвърдете.
Zelux потвърди.
- Изберете облеклото и външният вид на прототипа си.
Zelux избра своят герой. Той беше с дълга черна коса, тъмни очи и чип нос. Беше облечен с черни дрехи (за да се крие в сенките), черно дълго наметало (което можеше да го покрие изцяло) и черни ботуши. Беше препасан с дълъг и черен кожен колан, като на него имаше специална кесийка, в която да носи инструментите си.
- За да завършите превръщането си моля вземете тази златна брошка и извикайте “Направи ме Крадец”.
- Направи ме Крадец! – извика той, след което беше обгърнат от тъмни гръмотевични облаци. Светкавиците излизащи от него временно го ослепиха, а страшните гръмове го проглушиха. Озова се в нещо като тунел, което в последствие се оказа шахта от градската мрежа. Точно до себе си намери странен свитък, който бързо взе и отвори. В него беше написано:
“Крадецо! Това е една от най – старите професии по тези земи и се надявам да се справиш и да не посрамиш братството ни. Предстои ти дълга и опасна мисия, която надявам се ще помогне за разширяването на влиянието на кастата ни. За повече информация отиди до страноприемницата „При Странника”. Пожелавам ти успех.”
След, като прочете свитъка Zelux се отправи към възможно най – бързо към страноприемница…
Дойде и редът на GameMan.
- Изберете класът на героят си в играта и след това потвърдете. – каза му компютърът.
GameMan избра за себе си война, след което потвърди.
- Моля въведете описанието и облеклото на героя ви.
Той беше с руса и дълга коса с няколко червени кичура, сини очи и прав нос. Беше облечен с голяма кожена ризница, покриваща цялото му тяло, голям метален шлем, покриващ почти изцяло лицето му, с процеп по протежение на целия шлем. На гърба си имаше голяма кожена раница, а в ръката си имаше голям двуостър меч. На челото си имаше белег нанесен от удар с меч. От зад на гърба си носеше още и голяма и масивна “тролска” брадва.
- Вземете тази обица и за да завършите трансформацията извикайте “Fight or Die”.
След, като направи това GameMan започна да пропада в бездната от “нищо”. Не след дълго се озова на земята. Точно до себе си откри парче кожа, на което пишеше следното:
“Ти си войн! Не трябва да посрамваш войнската си каста!! Трябва да помагаш винаги на хората в беда!!! Това е твоята мисия. Приключението ти ще бъде дълго и опасно, но ти ще се справиш с него, защото си войн. Успех в бъдещата ти мисия. За повече информация отиди в страноприемницата “При Странника”. ”
След, като прочете това GameMan се отправи с бърз ход към нея, защото беше едва пред градските порти…
Последен трябваше да мине през избора на клас герой Безименният.
- Моля изберете персонажа си. – каза му компютъра с познатият ни монотонен език.
Той бързо избра магьосника. Беше с дълга синя коса с няколко бели кичура. Имаше сини очи и чип нос. Освен това беше облечен в дълга синьо – бяла роба с гравиран нокът на нея, на гърба си имаше голямо черно наметало. В ръката си държеше масивен жезъл от специална нечуплива сплав. Беше с дълги синьо – бели ботуши, стигащи до колената му. Дрехите му също бяха сини с няколко бели и няколко черни резки. На челото си имаше специален знак, който отговаряше на магическата му гилдия – Ледена топка. Освен това около него имаше леко синкаво (ледено на цвят) сияние, което го обгръщаше.
- Вземете този кристал и извикайте силно “Магия” и ще завършите трансформацията.
- Магия!!! – извика силно Безименният.
От камъка му започна да струи синкава светлина, която го обгърна, след което го превърна за кратко в леден блок, след това се превърна във вода и се стече в такава форма на земята, където формата му се възвърна. Около него беше изписано с магически думи някакво послание:
„Магьоснико! В теб има огромна сила, която ще ти помага, за да преминеш през опасностите, пред които ще се изправиш. Пътят ти ще е труден, но ти трябва да се справиш заради магическата кула, на която служиш. Успех в начинанията. Повече информация за мисията ти ще намериш в страноприемницата „При Странника”.
След, като прочете това Безименният се отправи към страноприемницата…
Към края на деня всички се събраха в „При Странника”, от която започваше приключението им.
- Приятели! – каза им Безименният, който беше пристигнал първи. Нека да ви запозная с един човек.
Като каза това някакъв странник облечен в дълга черна роба излезе от един от тъмните ъгли на страноприемницата и им се представи:
- Казвам се ТheUnknownOne. Може да се каже, че ще ви помогна доста в пътуването. За сега ще ви придружа. Тепърва ще разберете кой съм аз и какво мога.
- Винаги ли е така загадъчен? – прошепна тихо на ухото на Безименния X-Maniak.
- Това не е нищо. – отговори му също толкова тихо Безименният. Тепърва ще разберете какво е тайнство...

Година – 2041; месец – Септември; ден – 15; 22.45 земно време
Място: Тайната база на отцепниците;

- И така каза Deadly_Man. Знаете, че цената ми зависи от целта.
- Целта ти, като и наградата за унищожаването и ще бъдат порядъчно големи. – каза XBOY.
- Трябва да унищожиш сградата за преговори на ООН и то, когато там са представителите на всички световни сили. – добави Goro.
- Както казвам “Няма нищо невъзможно” – каза Deadly_Man. Но ще ми трябват доста средства, техника и “жива сила”. Сам няма да мога да се справя. За начало искам 5 000 000 милиона кредита, плюс 1 500 000 кредита за взривни вещества и оръжия, плюс 2 000 000 кредита за наемници... А да... Плюс допълнителни разходи, ако изникнат. Все пак това ще е доста мащабна операция.
- Доста скъпа операция. – каза недоволно XBOY. Ще си помислим за парите.
- Изборът си е ваш. – каза Deadly_Man. Мога да мина и без взривяването на ООН.
- Добре! – каза Goro. Ще ти дам парите, но ще трябва да внимаваш. Ако те хванат ще те ликвидираме, ако се провалите – ще ви ликвидираме, ако избягате...
- Ще ме ликвидирате... Знам, знам... – прекъсна го Deadly_Man. Не се безпокойте. Другата седмица започвам работата, а сега ще се отдам на заслужена почивка.
След, като каза това Deadly_Man излезе навън, запали кадилака си и в облак от искри се запъти на някъде заедно с аванса от 500 000 кредита.
- Дано да не съжаляваме за това. – каза XBOY.
- Аха. – отвърна му изнервено Goro. Дано да не ни излезе през носа.

Епизод 12: “Виртуалната игра – началото ”

След, като петимата участници в играта най – накрая се събраха в страноприемницата и след, като привикнаха с новите си самоличности, решиха да обсъдят по – обстойно задачите си в тази виртуална игра.
- Най – важната ни цел ще е да намерим медальона, с който ще заредим Blaz3, и естествено да останем живи. – каза им X-Maniak.
- Да... Но къде ще го търсим? – запита го GameMan.
- До колкото знам. – каза Безименният, той се намира при краля на джуджетата. Той го спечели от един от 5-те на зарове.
- Значи заради глупостта на един от вас, и заради неумението му да играе на комар сега ние сме набутаните!!! – ядоса се Zelux. Като не може да играе поне да не се захваща с такива неща!!! – продължи още по – ядосано той.
- Нека да се успокоим. – намеси се Безименният. Не можем да променим миналото. Колкото и да ви е неприятно ще трябва да свършим тази задача успешно. Предлагам утре да се екипираме добре и да започнем пътуването си. Съгласни ли сте?
- Дааааааааа... Не че имаме избор. – отговориха останалите в един глас, като от гласа им се долавяше леко притеснение и досада.
Малко след изгрев слънце на другия ден вече всички бяха станали, за да се подготвят за дългото пътуване. Първата работа на GameMan след, като се нахрани беше да излъска вече поочуканата от многото спечелени битки броня. Замисли се дали да не трябваше да си избере нещо по – новичко вместо този боклук. Е гъзарията беше преди всичко. След около час желязната броня придоби много по – добър вид и даже започна да лъщи на слънцето. Фамилният герб на GameMan, който се намираше точно отпред – на гърдите на бронята му беше придобил някакво странно червеникаво сияние, а точно под него беше изписано някакво число. Когато го видя GameMan се подсмихна ехидно. През толкова приключения беше минал, толкова беше убил и сега всичко това беше записано върху бронята му. На нея беше написано числото 65.
По същото това време Zelux също подготвяше екипировката си. Тя беше изцяло черна, за да може вечер да се слива със сенките и да може да върши тайните си задачи или за да може да обере някого или някакво място. Вечер беше изключително трудно да го различиш от сенките, а на Zelux му беше много лесно да излезе зад гърба на някой и да го нокаутира с удар в тила. Тъмната и дълга черна пелерина, която имаше го покриваше изцяло, за това тя беше едно от най – важните неща в облеклото му. В таен вътрешен джоб той държеше малко пари, както и шперцовете си (без които не отиваше никъде). Имаше специален кинжал, който можеше да се огъва и който беше препасал около кръста си (скрит от колана и токата му), а в още един таен джоб Zelux носеше гаротата си (с която приспиваше или в краен случай убиваше противниците си), както и шишенце с приспиваща течност и няколко димки, а на гърба си в специална ножница държеше и любимият си меч (той беше от специален закален магически метал, с красиво изваяна дръжка от черен метал. На дръжката му беше изваян ледено – синкав надпис, който гласеше: “Justice“).
Подготовката на X-Maniak започна с кратка медитация, след което поупражнава бойните си умения. Беше облечен изцяло в зелени, като гората през пролетта, дрехи. На гърба му стоеше вечно спасяващият му живот меч. Той имаше много специални умения. Когато до него се приближеше някой неприятел с опасни намерения или просто при предстояща опасност, мечът му сам излизаше от ножницата и заставаше в ръката на притежателя си. Толкова пъти му беше спасявал живота по този начин. В джобовете на робата си държеше няколко шишенца с лековита течност, която затваряше раните и възстановяваше живота на този, който се нуждаеше от това. X-Maniak имаше още специални умения, като например дарбата му да говори с животните, с които беше приятел, които защитаваше винаги и биваше защитаван от тях, когато се наложеше.
Безименният завърши подготовката си почти последен, макар че започна по – същото време, когато започна и Zelux. Реши да поупражнява магическите си умения, а след това се отдаде на малко левитация, за да премисли нещата. Издигна на 20-30 метра над земята и изпадна в транс. Той се рееше в небето като обмисляше предстоящите приключения. Беше магьосник на леда и беше прекарал много години в упражнения на това изкуство. Беше минал чирачеството още преди 20-тина години и вече беше адепт. Благодарение на жезъла си, който беше с голям синкав скъпоценен камък на върха, той беше увеличил силите си и може би след още толкова години, ако продължеше развитието си щеше да успее да се превърне в наистина велик магьосник, който нямаше да има нужда от жезъл, за да прави силни магии. И въпреки всичко някъде дълбоко в себе си имаше лошо предчувствие за настоящата мисия. Нещо много голямо се задаваше, и той не знаеше какво точно. Само знаеше, че то е много по – силно от всички тях. Освен това имаше чувството, че нямаше да се завърне жив от тази поредна мисия, но това нямаше почти никакво значение за него. Беше живял достатъчно дълго, за да не съжалява, ако не продължи да живее. Все пак най – голямата му цел беше всички други да се завърнат живи и здрави, а той... Времето щеше да покаже.
Естествено подготовката на ТheUnknownOne беше най – тайнствената и една от най – продължителните. След няколко часа той най – накрая благоволи да се появи. Беше облечен в огромни и блестящи доспехи, от които се виждаше само малка част заради огромната жълта роба, която беше облякъл. Най – накрая всички разбраха, че не е точно това, за което го мислеха. Той беше възрастен, но беше изпълнен с огромна сила. Масивното му тяло и големият му ръст издаваха величие, пред което всички се преклониха.
Преди да тръгнат всички се запасиха с храна и вода за около седмица, точно толкова за колкото предполагаше Безименният, че ще свършат. Взеха и малко пари от собственикът на страноприемницата, който беше стар приятел на ТheUnknownOne. Слънцето все още се издигаше високо в небесата, от където заключиха, че все още не бе станало обяд. Всички единодушно решиха да вървят пеша, защото никой от тях нямаше достатъчно пари, за да си купи кон, камо ли да купи пет.
Вървяха вече няколко часа, когато Zelux видя, че срещу тях се приближаваха група войници, които носеха някакъв мъж окован с вериги с тях. Няколко минути след това те се приближиха на около 300 – 400 метра от тях.
- По дяволите!!! – възкликна изненадано ТheUnknownOne. Това е приятелят ми KILLER. Нямате представа колко пъти ми е спасявал живота. В какво ли се е забъркал този път. Надявам се, че няма да се наложи, но ако е нужно ще трябва да го освободим със сила. Задължен съм му все пак.
- И от къде на къде? – попита го хапливо GameMan. Защо трябва да се забъркваме със стражите само защото това бил “твоят приятел”, който ти спасявал ******* няколко пъти?
- Той ще ни помогне в мисията. Има такива умения, които ще са ни необходими. Но нека първо да поговоря със стражите и с него. След това ще решим какво да правим.
Той изчака да се приближат, след което ги заговори:
- Извинявайте господа. – каза им той и след това си свали качулката от главата. Можете ли да ми кажете какво е направил този мъж.
- Какво искаш старче? – каза гневно един от стражите. Не е твоя работа.
- Ей, това е Господарят на Животните. – каза му друг страж. По добре внимавай с него.
- Е старче? Чакам! – продължи с още по – нагъл глас първият страж.
- Може да съм стар, но в мене има още много сила, която е достатъчна да те победи. Този човек, който държите е мой приятел. За това питам какво е направил.
- Ти кой се бе? – каза гневно първият страж. На какъв ми се правиш ти бе? Абе...
- Чакай, чакай. По – спокойно бе... – прекъсна го другият страж, след което продължи. Ние сме от охраната на крал Мирад 3-ти. Вашият приятел се опита да го убие и сега го водим в градския затвор, за да получи заслуженото си наказание.
- Мога ли да поговоря с него за малко? – попита вторият страж ТheUnknownOne.
- Само за няколко минути.
ТheUnknownOne отиде до KILLER и го запита тихо:
- К’во по дяволите си си мислел, като си тръгнал да убиваш цар? Как се забърка в това?
- Ами какво да ти кажа... Мирад 3-ти си е виновен за това, че се опитах да го убия. Той от години властва над земите си и всички хора са пропищели от него. Той е тираничен и жесток човек, и за това всички го мразят. Просто реших да им помогна и да ги отърва от него. А имах и лични търкания с него. Той отвлече момичето, което обичам, защото я хареса и сега я иска само за себе си. Един ден ще намеря начин и ще я освободя, за да сме заедно отново. Що се отнася до него ще го убия при първа възможност.
- Ще ти помогнем да избягаш и да си върнеш любимата, но след това и ти ще трябва да ми помогнеш.
- Разбира се. – каза му KILLER. Щом я освободим и си разчистя сметките с царя ще ви помогна.
Веднага след това ТheUnknownOne се върна при останалите и на кратко им разказа всичко за приятеля си и царя. Всички единодушно решиха, че трябва да му помогнат да се освободи, а след това царят да получи възмездие за делата си. ТheUnknownOne изрече някакви думи на странен език, който беше познат само на Безименния и след няколко секунди се превърна в гигантски лъв, след което се изправи срещу стражите. Първият от тях тръгна да го напада, но с една лапа през лицето от страна на ТheUnknownOne той беше повален на земята и изпадна в безсъзнание. Вторият страж припадна само при вида на лъва. X-Maniak скри двамата стражи в близката горичка и ги завърза здраво, като им запуши устите с техните собствени дрехи. По същото време Zelux с помощта на шперцовете си успя да освободи KILLER от веригите. Няколко минути след това всички се намираха на път към замъка на Мирад 3-ти.

Година – 2041; месец – Септември; ден – 19; 10.45 земно време
Място: Тайната база на “Отцепниците”;

Най – накрая след 2 дни път Zoorty и mirela стигнаха до тайната си база. Посрещнаха ги група от отцепниците изпратена да ги ескортира при L-I-N-K. Минаха през няколко тайни тунела, като постепенно започнаха да се изкачват и не след дълго се озоваха в главната сграда. Там ги чакаше и L-I-N-K седнал на нещо наподобяващо трон.
- Ааа... Най – накрая се появихте. Защо се забавихте толкова mirela?
- Имахме проблеми шефе, а и срещнахме и стар приятел. – отговори му тя.
- Как е L-I-N-K? – попита го Zoorty с насмешка. Значи най – накрая постигна целите си. Как умря..? Знаеш кой?
- Блудният син се завърна. Надявам се да си с нас. Той умря доста трагично и безславно. Затиснаха го няколко скали, които “случайно” паднаха върху него, когато минаваше. Хе, хе... Напълно “случайно”.
- Разбирам. – каза му Zoorty. Е аз съм с вас.
- Радвам се да науча това. Не бих искал да се бия срещу теб. Впрочем какви проблеми имахте mirela и защо се завърнахте само пет човека при положение, че бяхте повече от 30.
- Ами шефе срещнахме бившите приятели на Zoorty, и те се оказаха твърде силни.
- Моля!!! – извика гневно L-I-N-K. Няколко човекът са избили половината ми армия от обучени войници почти без никакви проблеми? Кои са те и колко точно бяха? 20 или повече?
- Само пет човека шефе. – каза му mirela. Това бяха X-Maniak (пазител), GameMan (същият като X-Maniak), Zelux (рицар – ронин), Doktora и Blaz3 (извънземното).
- Трябва да си получат заслуженото! Някой от вас трябва да отиде в стария Ню Йорк и да се срещне с другите шефове на отцепниците. Те не зная за кадровите размествания, които настъпиха тук. Освен това трябва да се срещнете и с шефовете на останалите „тайни“ бази, които се намират в Сан Франциско, Колорадо, Сибир, Алпите, София, Отава и Рим и да направим една среща, за да обсъдим проблемите на организацията. Предлагам с това да се заемите вие. – L-I-N-K посочи mirela и Zoorty.
- Разбира се шефе. – каза му тя. Ще се заема веднага.
- А ти Zoorty? – попита го отново L-I-N-K. Ще помогнеш ли?
- Става. – отговори му той. Ще ви помогна, но не мисли, че ще ти викам шефе. Капиши?
- Не се и съмнявам в теб. – каза отново L-I-N-K. Започвате веднага.
- Аз взимам Сан Франциско, Колорадо и Сибир. – каза mirela.
- За мен няма никакво значение. – каза Zoorty. Значи за мен остават Алпите, София, Отава и Рим. Ще се заема веднага с тях веднага.
- Добре значи се разбрахме. – каза им L-I-N-K. Що се отнася до “приятелите” ти ще се погрижа лично за тях. На вълка за това му е дебел вратът, защото сам си върши работата. Е аз няма да бъда сам. С мен ще има само около 100-тина човека. Ще чакаме да дойдат сами, и тогава... Ще има страшна разплата.

Година – 2041; месец – Септември; ден – 20; 21.45 земно време
Място: Планетата на Blaz3;

- Господарьо The_Martian. Подготовката за наказателната акция е дадена, но преди това трябва да ви кажа нещо важно. Пристигна пратеник от съюза на пазителите. Нещо във връзка с Дяволската планета.
- Нека да влезе! – отговори му той.
Няколко минути след това в тронната зала влезе мъж на около 30-тина години, облечен в дълга кафява роба, която скриваше всички части на тялото му с изключение на главата му. Той се приближи към трона и поздрави The_Martian.
- Моите почитания владетелю на извънземните. Казвам се b-boyRazoR. Изпратен съм с мисия до вас от съюза на пазителите, която се отнася до Дяволската планета. Информацията е строго секретна и е от от изключителна важност.
- Последвайте ме в тайната ми зала за срещи. Там на четири очи ще ми разкажете по – подробно. Изпратете госта ми до стаята. – нареди той на слугите си. Аз ще дойда след малко.
След, като b-boyRazoR отиде да чака в залата The_Martian попита един от приближените си:
- Започнахте ли атаката вече? Корабите ми тръгнаха ли?
- Да сър! – отговори един от тях. Скоро ще достигнат до Дяволската планета и нашите неприятели ще си платят за убийството на нашия пратеник.
- Добре! Кажете ми, когато стигнат до планетата. Искам да се насладя лично на победата ни... И на техният разгром. Сега отивам да поговоря с нашият височайши гост. Не ме безпокойте до тогава.
След, като каза това The_Martian слезе от трона си и се запъти към тайната стая за срещи, където очакваше да чуе важните новини, които му носеше b-boyRazoR. Явно, че бяха много важни, щом беше изпратен от самия съюз на пазителите.

Година – 2041; месец – Септември; ден – 17; 18.45 земно време
Място: Дяволската планета;

Някакъв кораб се приближаваше с голяма скорост към планетата.
- Подайте заповед на кораба да се идентифицира. Ако не направи това унищожете го. – каза огромен мутант, който явно беше един от главните на планетата.
- Сър това е корабът на краля ни. – каза му изненадано друг мутант. Получаваме сигнал за помощ с нашата сигнатура.
- Веднага го прихванете и го приземете с помощта на приземяващите лъчи. Господарят най – накрая се завърна. Подгответе планетата за посрещането му. – каза по – висшият по чин мутант.
След 15-тина минути корабът най – накрая беше приземен и razor_creator (главният мутант) вече чакаше господаря си. Той излезе от космическия си кораб и падна на земята, защото беше тежко ранен.
- Господарьо diablo_2! Добре ли сте? Извикайте най – добрите доктори! ВЕДНАГА!!! Иначе ще падат глави. – извика razor_creator.
- Е още се държа. – изхриптя той. Подгответе защита ни. Разбрах, че The_Martian подготвя наказателна акция срещу нас. Заради... Оня...Малък... Blaz3. – след, като каза това той припадна, и с помощта на razor_creator, diablo_2 беше отведен в болницата.

Епизод 13: “Виртуалната игра – Замъкът на Мирад 3-ти ”

Няколко часа, след като се стъмни “добрите момчета” пристигнаха пред замъка на Мирад 3-ти. Въпреки, че вече беше тъмно много ясно се забелязваше с просто око големият брой стражи, които охраняваха замъка. Постоянни патрули от по 4 – 5 човека обикаляха непрестанно замъка, като от време на време бяха заменяни с други. В същото време от най – високата кула на замъка се процеждаше някаква странна зеленикава светлина. Няколко мига по – късно от там се чу и някакъв пронизителен вик, който разтърси целият замък. KILLER изскърца със зъби. Трябваше да бързат.
- Ако нещо се случи с нея. – каза KILLER. Ще отмъстя... Ще отмъстя по най – жестокият начин на този предател... Този...
- Знам. – каза му Безименният, като сложи ръката на рамото му. Ние всички ще отмъстим, но вярвам, че тя е добре. Поне за сега...
- Как ще влезем? – попита X-Maniak.
- Да избием всичко живо. – каза GameMan.
- Не! – каза му Zelux. Стражите са прекалено много и все някой от тях ще ни убие. По – добре да се прокраднем вътре в замъка, да се доберем до краля и приятелката на KILLER.
- Съгласен съм със Zelux. – каза ТheUnknownOne. Но може би ще ви трябва малко помощ. Магическа помощ.
- Мога да се справя с пазачите пред замъка, и може би и с някои вътре в него, но само толкова. – каза им Безименният. Моите сили в момента са все още нестабилни и бързо се изчерпват.
- Ти ни помогни да влезем. – каза му Zelux, а след това остави работата на мен.
- Добре. – каза му той. Отдръпнете се. Дано да мога да направя това, което искам.
Когато всички се отдалечиха на безопасно разстояние Безименният започна някакво дълго и странно заклинание:
Андано мел галано ден мивал гетер дален икар занд ефир. Мидао! Тефир!! Дел!!!
От него започна да излиза някакво странно синкаво сияние, което постепенно го обгърна. След няколко минути обгърна и целият замък, като замрази всичко в него.
- Магията ще действа за кратко време. – каза Безименният. По – добре побързайте. Влизайте в замъка.
- Благодаря ти приятелю. – каза му ТheUnknownOne. Надявам се да се видим скоро.
Когато останалите се доближиха до вратите на замъка на Мирад 3-ти пред тях се откри някакво огромно чудо. Всички стражи бяха застинали в най – причудливи пози, а по вратата на замъка се бяха образували ледени късове, като заедно с това тя беше покрита със скреж и беше станала почти изцяло бяла на цвят. GameMan се засили и нанесе тежък удар с масивната си тролска брадва, като в резултат вратата се разцепи и частите от нея паднаха на земята с ужасяващ грохот. Останалите завързаха вледенените стражи с въжета за близките дървета, като ги оставиха на Безименния за “съхранение”. Започнаха да се изкачват по масивното стълбище на замъка, и не след дълго достигнаха до огромна и изпълнена със заледени фигури на стражи, слуги и гости на замъка стая. От нея излизаха два коридора, като единият от тях водеше към горните етажи на замъка, а другият водеше към килиите, където най – вероятно бяха задържани всички, които не се подчиняваха по някакъв начин на Мирад 3-ти.
- Предлагам аз и ТheUnknownOne да слезем надолу и да освободим приятелката ми. – каза KILLER, а X-Maniak, GameMan и Zelux да се справят с този... Този... Цар... Щото, ако го докопам аз...
- Добре. – въздъхна X-Maniak. Да тръгваме момчета.
И така ТheUnknownOne и KILLER се отправиха надолу по стълбите. Те бяха огромни и се извиваха стръмно надолу, като свършваха някъде в дълбините на замъка, където никой от тях не знаеше какво точно ще намерят, или какво ще ги намери тях самите. След доста уморително ходене на долу и няколко леки схватки с няколко групи стражи, които завършиха с безболезнената и понякога не толкова безболезнената им смърт двамата приятели достигнаха до подземията. Точно тогава пред тях се разкри страхотна гледка. Пред тях стоеше затворен в специална магическа клетка ледено същество. Да! Това беше леден елементал. Едно от легендарните същества, надарени със специални сили и способности. Заедно с него беше затворена и приятелката на KILLER.
- Помогнете ми. – каза с вече омаляваш глас леденият елементал. Казвам се Icewarrior и съм затворен от много години тук от подчинените на Мирад 3-ти. Имам нужда от помощта ви за да не умра, а и приятелката ви също е много зле. Но нямам идея как ще направите това. Трябва ви силен магьосник за това.
- А такъв нямате, нали? – попита ги тайнствено появилата се от “нищото” фигура.
- ScReAm!!! Отново ти! – процеди между зъбите си Icewarrior, след което се сгърчи от нов пристъп на болка...
- Да! Отново аз... Сега е време всички да умрете.
След, като каза това от ръцете му излязоха няколко странни пипала, които се обвиха около ТheUnknownOne и KILLER, като успяха да спрат позакъснелите им атаки. ТheUnknownOne се превърна за кратко в кондор и успя да се освободи от пипалата, след което отново се превърна в човек и започна да говори на някакъв странен език. През това време KILLER извика на ТheUnknownOne да се отдръпне колкото се може повече, след което извика силно “Берсеркер”. След няколко секунди той започна да се ядосва, мускулите му се увеличиха многократно, вените му се изпълниха с кръв и започнаха да бият ритмично, като се съобразяваха с новия и ускорен ритъм на сърцето му. Още няколко минути по – късно с ужасяваща сила и скорост той успя да помете пипалата, след което се насочи към първото мърдащо нещо, което видя – ScReAm. И точно когато почти беше достигнал до него, с няколко махвания на ръцете, ScReAm успя да направи поредната си и още по – могъща магия. Той успя да го затвори в огнена, затваряща се сфера, след което затвори в същата сфера и ТheUnknownOne, който въпреки 3-те си успешни бягства от нея, най – накрая се предаде.
- Така, така пиленца... Хванах ви в капана... Сега е време да умрете...
- Няма да стане така ScReAm. – каза зад него Безименният, който тъкмо се беше появил зад гърба му.
- И какво ще ми попречи? – каза му ScReAm, ти ли?
- Не! – каза му Безименният. А Icewarrior.
Като каза това Безименният вдигна жезълът си, произнесе няколко тайнствени думи, и Icewarrior беше освободен.
- Дааааааааааааааааааааа. – извика със задоволство той. Сега ще се разплатим ScReAm.
- Някой друг път Icewarrior, някой друг път. – като каза това, ScReAm изчезна смеейки се в облак от мъгла и прах. Когато всичко свърши KILLER успя да се освободи и да се добере до приятелката си.
- Скъпа! – извика и той, като се доближи до нея, добре ли си?
- Аз... Да... Добре... Съм... Обичам... Те... – прошепна му тя, след което издъхна в ръцете му.
- Нееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее.... – Извика отчаяно той и се опита да свести любимата си. ScReAm някой ден ще те намеря... И тогава ще страдаш жестоко за това, което направи с нея.
- Приятелю... Остави я. Тя ни напусна...
- Да... Прав си ТheUnknownOne... Безименни и ти Icewarrior... Ще се погрижите ли за нея?
- Да... Ще се погрижим...
Като казаха това двамата започнаха кратко заклинание, като след няколко минути от приятелката на KILLER не беше останало нищо...
- Приятелю сега тя ще почива и ще те чака на едно много по – добро място... Бъди сигурен в това...

<Следва... >

Епизод 14: “Виртуалната игра – Нови герои на сцената”

И така... X-Maniak, GameMan и Zelux се отправиха нагоре по стълбището. Те извадиха оръжията си, и предвождани от Zelux скоро стигнаха до поредното разклонение. Решиха да продължат нагоре, но не след дълго бяха спрени от гласа на Zelux.
- Чакайте малко!
- Какво има бе? – каза му разсърдено GameMan, който се беше сблъскал с X-Maniak, и сега разтъркваше нараненият си за пореден път нос.
- Да какво има наистина? – попита го зачудено и X-Maniak.
- Все пак си има предимства да си крадец. – каза им той, и продължи. Вие може да не виждате, но целият тунел напред е изпълнен с най – разнообразни капани, а мисля че чувам и далечните разговори на няколко стража. Мисля, че ще е по – добре да се разделим, защото не само ще ме забавите, но и може да стъпите на някой капан и след това... Не ми се мисли какво ще стане. Най – добре се върнете назад и тръгнете по – другият тунел. Аз ще разбера какво има нагоре, и след това ще се върна. Предлагам да се чакаме долу.
- Добре приятелю. – каза му X-Maniak и му стисна ръката. Дано имаш успех.
- Да, да... Успех. – каза му нервно GameMan, като продължаваше да разтърква носа си.
След, което тримата приятели се разделиха, а Zelux продължи нагоре внимавайки за капаните. Той се изкачваше внимателно и скоро забеляза поредният капан.
- Я сега да видим. – помисли си той. По дяволите... Не съм виждал такъв вид капан, но мисля, че съм чувал за такъв, още преди 7 - 8 години.
Той се наметна с плаща си и се огледа много внимателно за някакви лостчета, плочки или нещо подобно, и скоро усилията му се увенчаха с успех. Една плочка точно от дясната му страна, но най – долу, близо до пода, стоеше някак си неестествено и го накара да се усъмни. Той внимателно се наведе и опипа повърхността и. Да! Определено можеше да се направи нещо с нея. Натисна я и тя хлътна в стената, като след няколко секунди до него се показа нещо, като табло, на което имаше два бутона и две ръчки. Бутоните бяха син и кафяв на цвят, а що се отнасяше до ръчките – едната от тях беше дръпната надолу, а другата беше нагоре. Zelux се зачуди на странният пъзел, който се откриваше пред него. След дълго преценяване на възможностите той реши да не пипа бутоните (тези странни цветове не му говореха нищо, виж ако бяха зелен и червен щеше да е друго) и насочи цялото си внимание към лостовете. Предполагаше, че “падналата” ръчка щеше да премахне капана, затова реши да я вдигне нагоре. Миг по – късно, само благодарение на бързината си той успя да избегне една огромна стрела, която профуча само на няколко сантиметра от главата му. След, като се огледа Zelux забеляза, че плочката започва да се е прибира, затова той

Епизод 20: “Божествени размисли, или просто размислите на един човек “

Не знам какво точно да правя. Не съм сигурен дали това, което правя или съм правел е добро. Какво е доброто? Какво е лошото? Винаги съм се стремил да бъда добър. Или поне да бъда златната среда. Не знам... Помня детството си. Беше трудно. Но кое детство е лесно. Помня и трудностите, през които трябваше да премина, за да стана това, което съм в момента. Много хора съм наранил през живота си. Твърде много. И трябва да си платя за всичко, което съм направил. За всичко, което съм сторил на хората, които държа, които обичам, за които съм готов да направя всичко. А чувствам, че нещата се изплъзват от ръцете ми. Чувствам, че нещо с мен не е така както трябва да бъде. Чувствам, че се променям. Към по – лошо мисля. И заедно със света около мен. Живеем в труден свят. Тежък свят... Жесток свят. И за да оцелеем трябва да се взимат трудни решения, тежки, дори жестоки... И трябва да се правят жертви. Някои, от които твърде тежки, твърде големи. А по някога твърде лесни на пръв поглед, но с такива последствия, които... Опитвам се да бъда добър. Опитвам се по дяволите. Или мисля не трябваше да изричам тези думи. Дявол, Бог, ад, рай. Все места или същества, които се надяваме да има, да съществуват или не. Не знам. Твърде много болка около мен, твърде много болка за хората около мен. Някои от тях успях да спася. Други не. И болката за всеки загубен човек ме изпълва с омраза, която от своя страна изливам на хората около мен. Дадох всичко, на което бях способен в момента. Дадох душата си, раздадох се или поне се опитах. Помагах, когато можех... Даже и на тези, които не ме ценяха и които мразех или поне не харесвах. Опитвах се. С всичко, което правех да изкупя грешките, които волно или неволно бях направил през мизерното си съществувание. Някои грешки, бих повторил, потретил, ако е необходимо. Нищо, че знам, че не е правилно. Други грешки никога няма да повторя. Трети? Не знам... Направил съм толкова много грешки. През годините виждах как светът около мен се покварява. Виждах как всички стават по – зли, по – затворени. Виждах деградацията. Виждах упадъка. А безкрайната самота, в която доброволно или не, вече не съм сигурен, попаднах изцеждаше всичката добрина, на която бях способен и изпълваше сърцето ми с омраза, болка и страдание. Но въпреки всичко добрата част в мен се запази и надделя над лошата ми и мрачна страна. И ден след ден, час след час, всяка секунда дори воювам с всички сили, за една окончателна победа. И тогава само едната страна, победната страна ще стои на краката си. Другата страна ще бъде заточена, ще бъде прокудена, ще подвие опашката си и с писъци и развяваща бялото знаме символизиращо падението ще се отправи там, от където е дошла. А другата страна, победителката ще застане победоносно над руините, които сама е създала и бавно ще започне да сътворява наново, ще започне да съгражда по свой образ и подобие, това, което до скоро е разрошила. Но тогава борбата няма да я има. Няма да ги има двете страни на една монета. Ще има само една страна. Само ези или само тура. Зарчето ще съдържа само едно единствено число. И тогава няма да имам право на избор. Ще постъпвам само добре, или само лошо. И така ще бъде с всеки и всичко. Просто няма да имам избор... А така и не съм сигурен кой точно искам да победи. Дали да бъде добрата ми страна, или да бъде лошата такава. От една страна винаги съм искал да помагам, от друга страна ми е писнало всичко живо да се възползва от добрината ми и след това да ме захвърля като непотребен парцал, който си използвал и след това се освобождаваш от него. Писнало ми е да се раздавам винаги почти за всичко, по някога повече друг път по – малко, в зависимост от настроението. Но винаги, когато ножа опре до кокала аз сядах и свършвах това, което трябваше да свърша. Писна ми също от някои хора, които само вървят по течението и чакат да видят какво ще стане. Писна ми от без инициативните хора, които не правят нищо. Толкова хора, а често аз, човека, който не обича да действа прибързано, обича да премисля по няколко пъти, се налага да действам и да свърша работата на останалите. И все някой трябва да я свърши да му се не види. Все някой. Така или иначе се опитвам да правя това, което мисля, че е правилно в момента. Е често правя и неща, които не мисля, че са правилни, но просто все някой трябва да ги направи. Кажете му съдба. Но чувствам, след години, които съм изживял, че малко по – малко започвам да се предавам. Че малко по – малко тъмната ми страна надделява. Гневът е изпълнил сърцето ми, а последните капчици добрина и любов към хората, които обичам малко по – малко започнаха да изчезват. Не знам до кога ще издържа. Времето е малко, много малко и никога не е достатъчно, а и хората, които бяха около мен не ми помагат кой знае колко много, поне не така както ми се иска. Трябват ми нови хора, нови идеи, нещо ново, което да ме накара да се променя в посоката, която за мен е правилна. Надявам се. Надявам се да не е твърде късно за мен самия. Надявам се и името, което забравих, което се принудих да оставя, да мога най – накрая да си върна, без да се срамувам. Без...

- Внимавай братко. Не е лесно това, към което си се устремил. На мен ми костваше много. А на теб може да ти коства душата. Знай, че ще бъда с теб мислено, с душата и сърцето си. Но не мога да дойда с теб там, където ще отидеш сега. Но ако преминеш успешно. Ще те чакам. И тогава отново ще бъдем заедно, а ти ще си заслужил името си и правото да бъдеш отново сред нас. Върви братко и успех... Успех в Ада...
- ally... Ще се върна... Обещавам...
Така започна последното пътуване на Безименния. Пътуване, от което изходът е само един и искрено се надявам да се завърне от него. Дано да успееш братко мой. Заради теб самия, заради твоите приятели, които се нуждаят от теб и заради всички нас, които се нуждаем, за да съградим на ново света, такъв, какъвто трябваше да бъде и какъвто рано или късно отново ще стане...

Епизод 21: „На път...”

Къде съм? Не виждам нищо... Момент. Ето, че виждам някаква светлинка. Но къде се намирам? Последното, което помня е как спасих приятелите си и как падна пещерата. И после нищо. Само тъмнина... И откъслечните образи на сестра ми. Но какво става? Не трябваше ли да съм умрял? Или може би съм? Къде съм? И какво става с мен???
- Започна да задаваш правилните въпроси... Безименни...
- Но кой си ти? И къде съм?
- Ооооо... По – полека. Не ме ли позна? Виждали сме се няколко пъти. Е няколко пъти беше по – купони, но ти не си точно най – големия купонджия нали? Но сме се засичали. Но ти естествено не ме помниш... И к’ви са тия глупости с името? Сестра ти какво мисли по – въпроса?
- Познаваш сестра ми??? Но тя е... Не! НЕ!! Не може да бъде. Не може да си ти... Но това означава, че съм в... Но... Та ти си...
- Оооо. Що не спреш с глупостите най – накрая. Писнало ми е да ме наричат с различни имена. Може би просто трябва да си сменя имиджа. Може да свърша някоя добрина за разнообразие, да освободя пет шест грешника, да си сменя жилището. А... Забравих. Това вече го направих. Е все пак коя година сме вече. А и ми омръзнаха старите мъчения, котли, огньове и тем подобни отживелици. И това дето все още ме наричат „дявола”, „сатаната”, и още какви ли не простотии. Вече всичко е бизнес за това ме наричай Джо. По – кратко е, а и обичам разнообразието... Е Безименни? Разбра ли, или да ти го повторя пак? Или да те наричам...
- Недей! Това име не трябва да се изрича. Не и докато го заслужа отново.
- Браво на детето. Хе, хе, хе... Обичам силните момчета...
- Да, да много смешно, няма що... Що вместо това не ми обясниш какво става и защо съм тук?
- Ами елементарно е. Ти си в Ада. Само, че само на половина. Имаш шанс да се измъкнеш, ако оцелееш на изпитанията ми, или на прищевките ми, ако искаш да ги наречеш така...
- И защо съм тук?
- Защото се гътна бе човек. Умря. Гушна букета. Гушна прасковите. Помириса здравеца. Ритна камбаната. Да го кажа по някой друг начин?
- Не мерси няма нужда. Не съм малоумен.
- Оооо. Ама детето било обидчиво...
- Да, да... Казвай сега к’во да правя, че ми писна от теб.
- Е не толкова бързо. Не ти ли харесва гостоприемството ми? Щеше ли да ти е по – добре при старите обстоятелства? Щеше да се попечеш малко. Хе, хе... Но вече не ми е забавно така. Има много по – изтънчени методи. Що се отнася до теб. Ами ще се наслаждаваш на гостоприемството ми известно време.
- И колко точно?
- Ами... Докато ми писне от теб, или докато не се откажеш сам и не ми станеш постоянен гост. Тогава ще ти дам специално направен за теб билет за мача на звездите на Ада срещу загубеняците от ФК Ангел 00. Даже се чудя как са си избрали това име. Трябваше да го кръстят ФК Ангел WC. Ха, ха, ха, ха...     Е това е ежегоден мач. Даже ще ти уредя едно от хубавите места. Виж колко съм добър...
- Мдам. Цъфтя от щастие. Даже корени пуснах. Я казвай по – конкретно.
- Щом искаш... Както се казва „Добре дошъл в Ада”. Ако оцелееш тук си тръгваш с еднопосочен билет за горе, ако не си оставаш тук, а влака за горе си отива за теб. Разбираш ли?
- Мда. Кога започвам?
- Веднага... Просто се събуди. Ха, ха... Ще има да се смея...

<Следва...>
-------------------------------------------------------------------------------------
И така... След толкова много време най - накрая се сетих да продължа разказа си, или сагата. Че бая големичка е и поне още толкова ще има. Иначе поправих доста грешки и неразбирателства в първите епизоди и написах 2 нови, които както винаги не излязоха точно така, както си бях премислил. Но вместо да ги напиша като отделно разказче ги вмъкнах нещата в този. Скоро продължавам с идеите но твърдо съм решил до края на лятото най - накрая сагата да свърши. Надявам се да ви хареса...

П.П.:Остана една последна промяна на ВСИЧКИ имена, но ще бъде накрая. Сега просто не ми се занимава.