Това, че има недовлни е нормално. На някои не им харесва, защото има още за дооправяне. На други не им харесва по една илид руга причина, на трети не им харесва, защото просто не им харесва...
Аз не бих казал точно, че не ми харесва, но за да се хареса на хората(не на масите ламове, ама тва е отделен въпрос...) трябва да пипнеш още доста. Засега това е последното, което можеш да наречеш "разказ с герои от форума". Какъв е смисъла да е с хора от форума, като няма нищо общо с тях? Това мисля вече го казах, както и други хора. Историята започва банално, няколко недомислени момента. Постарай се да направиш нещо със следващата част, което да покаже повече развитие, по-малко ненужни описания и пояснения... и щом ще е разказ за съкровища, приключения къде ми е мистерията? Искам си солидната доза мистерия. Тая тема не я изчетох цялата(6 страници, пфуу), но като гледам малко са сериозните постове по темата. Обмисли хубаво следващата част, пък може да излезе нещо.

EviL, ако имаш и време в излишък, както имаш търпение, драсни една част за ЕДвА2

Head_HunteR, да ти кажа и аз не мога да си се представя като белокос старец с наклонности към класическата музика, но пък мога да го преживея(за сметка на това Hellwind в своя разказ почти ме е докарал на външен вид ). Честно да си кажа, отначало очаквах в разказа да има някаква "мистификация" на участниците, като всеки герой е създаден по прототип на човек от форума и ние сами да трябва да откриваме кой какъв е, но уви.

KuzMan, ако това е била целта ти, постигна го. Наистина го постигна. Всъщност дори това "възраждане" ме вдъхнови да драсна няколко реда, които скоро може да се появят тук. Поздравления за успеха на начинанието. Стила ти на писане ми допада, но прекалено многото герои наистина затрудняват разказа като сюжет и сериозно забавят развитието. Може да се получи нещо добро, ако преработиш всичко и го сложиш в една нова тема, където вече няма да става дума за разказ с хора от форума, а за обикновен разказ. Въпреки това сега ще последват и някои критики.

EviL, признавам, продължението не беше това, което очаквах. Когато го прочетох си дадох сметка, че сюжета започва да става банален, а това най-много го мразя. Въпреки това реших да си замълча, защото имаше и перспективи и все още вярвам в KuzMan, че ако се поокопити, отърси се от множеството имена и герои, ще успее да напише нещо интересно. Въпреки това, за сега няма достатъчно голям успех. Всъщност си дадох сметка, че и стила е леко по-слаб отколкото си мислех, когато прочетох два разказа на Head_HunteR(наистина са много добри, и двата), просто явно отдавна не бях чел нищо достатъчно качествено. Нивото на KuzMan е една класа над останалите, но и една-две класи под това на добрите автори от форума. Въпреки това, ако започне да пише сериозно, мисля че може да се осъвършенства и да ги настигне. Извинявам се за грубата нападка.

KuzMan, ако предложението на EviL е още в сила, възползвай се от него, ще ти е полезно, човека, ако не друго, знае как да пише.

Ех ех злото ми Какво щеше да правиш ако ме нямаше. Може би щеше да си харесаш друг, но все пак се радвам че избра мен - Трогнат съм, имаш добър вкус (хахах)
На всички ни е ясно особено на теб, че ти започна да се занивамваш с мен, но сега няма да тръгна да се оплаквам я - I am the chosen one
Относно това кой какво прави на вън, си ни е лична работа на всеки. Аз съмия имам доста ангажимети (както и доста от вас) за да се изнервят с каквито и да е било спорове тук. За мен това е малък начин за разсейване и развелчени
За това мисля, че няма смисъл повече да се дразним един от друг

Ghost Master няма кво да се лъжем. Аз ще пиша опеделено, въпреки случващото се, но ... не ми харесва, че дори и ти не си доволен. Кво да ти кажа ... кофти работа малко.

Я се стегни момче и пускай Епизод 3 Не ги слушай. Мен лично ме кефи и не само мен

Искам да призова всички да не пишат в темите за пилотния и втори епизод и да пишем само в тази тема. Тук ще пускам епизодите и тук ще правим всички коментари. Не пишете повече в другите две теми. Такива съобщения ще пусна и в тях. Всичко пишем тук.

Най-добре се обърни към Стелт да ги локне...

Явно избранникът ти започна да усеща болката... обичайно чувство което аз никога не изпитах, но не съм глупак и знам кое пари. Виждал съм много огън и много писъци съм чувал. Звучат точно така.

Направо получих душевен оргазъм като прочетох това
Благодаря за положителната критика. Разказа няма да го пускам тук. Който иска ще може да го прочете, когато излезе списанието, а то ще излезе when it's done

Абсолютно съм съгласен с точки 1 и 2 и само ще добавя, че тези, които не успяват да схванат какво се има предвид, заслужават да им се лепне титлата "Флудър Ламерски". Относно ника, според мен само собственикът му има правото да се разпорежда с него. И точно това е "в границите на етичното". Колкото до "спора" между Злия и Аксъл, искам само да напомня да прочетете поста на UrbanSmoker от една друга тема...

Лично се присъединявам към мнението за излишно многото герои и имена, които при това действително карат читателят да си направи погрешна асоциация с аватара на дадения ник. Това Кузмане, ако си спомняш, ти го казах още в началото. И въпреки че на доста хора не им харесва именно заради това, твое решение си е дали ще продължиш по този начин или ще пренапишеш разказа без никове. Може би компромисен вариант е да просто да спреш да включваш още и още герои (това е напълно естествено според мен!).

И каквото и да става, не се отказвай да пишеш! Дори и този ти опит, като цяло, да остане слаб, то със сигурност ще те научи на някои техники и похвати, които ще можеш да използваш в по-нататъшни опити за писане.

Като за начало, Рекс, ще отговоря на въпроса ти постнат в другата тема: Определено не си ме убидил. А колкото до разказа мисля да го пиша с герои от форума, колкото и да не ви се харесва това, защото аз напимер много се кефя на това и до голяма степен не бих прочел продължението на един разказ, ако той не е с герои от тук ... нинам ... мен просто ме влече това. Колкото до големият брой хора ... аз се оправям и дори ми е приятно с толкова хора. Вярно е, че част от тях остават в сянка, но не може всички да са на преден план. Последната част от хора, който ще се включат в разказа ще са в този 3-ти епизод, който ще пусна след малко. По-напред в разказа едва ли ще видим нови персонажи.

Бялото съкровище

Епизод 3

Тежките стъпки на бягащият старец по коридора ме притесниха допълнително. През главата ми минаваха какви ли не мисли. Може би бе се случило нещо със г-н Ghost Master или със дъщеря му? Бързо скочих от леглото и отворих вратата. Sentry се облегна на мен и между тежките му вдишвания се разбраха думите:
- Constantine … e … тук.
Камък падна от гърдите ми. За щастие мислите, които ме разтревожиха за секудна, бяха само плод на моето доста бурно въображение. Сега, обаче пред мен стоеше друг въпрос: “Какво прави тук Constantine по никое време? Нали щеше да дойде в 9 часа?”. Нямах време, а и възможност да се замислям дълго върху това. Облякох бързо халата си и тръгнах към гостната на първия етаж. Sentry каза, че ще отиде да събуди шефа и заекът му. Слизайки по стълбите, се стараех да не давам възможност на въображението ми да създава каквито и да било хипотези и с бърза крачка влязох в гостната. Гледката беше много контрастна – едновременно доста тежка и адски красива. Constantine стоеше на дивана. Той беше видимо физически отпаднал. С няколко леки рани по лицето и една по-тежка на дясната ръка. Явно му се беше случило нещо доста неприятно. Сигурно се питате какъв контраст или по-точно какво красиво нещо виждам аз в това. Красотата стоеше на тридесетина сантиметра от Constantine. Това беше The Crow. Тя беше взела спирт и памуче и дезинфекцираше раните на гангстера. Тя ме погледна с големите си влажни очи, но аз нямах време да се разсейвам. Веднага се сетих за документите, които Constantine трябваше да носи. Огледах се и видях книжен плик на масата, в който предположих, че са важните книжа. В този момент в стаята влетяха г-н Ghost Master и заекът му. Когато шефа видя в както състояние е Constantine, се обърна към него с думите:
- Какво се е случило?
Чернокожият гангстер се надигна леко от дивана. Притисна раната на дясната си ръка с лявата и подхвана:
- Когато си тръгнах от тук, запалих колата и се отправих към скромната ми къщата. Когато наближих намалих скоростта, защото видях в къщи блуждаещи светлини. Предположих, че са от фенерите на хората, които определено бяха нахлули без моето разрешение. Досетих се, че са дошли за да откраднат документите за които говорихме – и посочи плика на масата. – Аз спрях колата пред дома ми и изненадващо скочих през прозореца. Те откриха огън по мен. Добрах се до бюрото и успях да взема книжата. Засилих се обратно към прозореца, но при този скок доста се порязах на стърчащите стъкла – той отдръпна ръката си от раната. – Бързо скочих в колата и сред дъжд от куршуми успях да се измъкна. Чак тогава се замислих от къде, подяволите, са научили за съкровището. Рязко набих спирачки и обърнах колата към затвора. Там охраната ми каза, че по-рано днес баща ми е бил убит. От там директно дойдох тук.
Constantine се отпусна, вдиша дълбоко и се облегна удобно на дивана. Г-н Ghost Master подкани JazzJack да донесе кафе, а през това време, аз реших да задам няколко въпроса на чернокожия:
- Познаваш ли хората, който стреляха по теб?
- Не съм сигурен. В цялата бъркотия нямах време дори да мисля. Въобще не можах да ги погледна.
- Мислиш, че те са изкопчили информацията за съкровището от баща ти преди да го убият?
- Сигурен съм в това. Баща ми нямаше врагове в затвора. Предполагам, че не те собственоръчно, но тяхни хора в пандиза, са свършили черната работа – довърши Constantine.
Забелязах, че за човек загубил баща си, той беше доста добре психически, но в ганстерския свят сигурно беше свикнал на такива новини. В този момент JazzJack влетя в стаята, носейки кафето. Constantine отпи от кофеиновата напидка:
- Вече нямам нищо. Не мога да се върна в дома си и нямам семейство. Остана ми само тази кола, продупчена на места от коршуми и тези документи. С тях трябва да започна всичко на ново – каза гангстера и удари с юмрук по масата.
- Спокойно, Constantine – успокои го шефа – Когато намерим съкровището, ще имаш достатъчно пари и слава за да живееш един прекрасен живот. Сега просто трябва да разгледаме документите.
Чернокожият изсипа документите на масата. Аз забелязах, че една част от тях бяха много стари а друга изглеждаше … в доста добро състояние.
- Това са византийките писания, а това са записките на дядо ми – говореше Constantine докато ги подреждаше.
Първоначално се заехме с разчитането на документите на стареца, защото никой от нас не разбираше езикът, на който бяха писани старите писания. JazzJack каза, че имал някаква представа от писаното, но след превода му излезе, че съкровищетео не само, че не е бяло а ми не било изобщо съкровище. След лекуващия смях от преводите на JazzJack, за наше щастие беше станало девет часа и Ashaman дойде на работа. Това беше прекрасно, защото ако не той, то никой друг нямаше да може да разчете древните документи. Аз реших, че трябва да стоя малко по-далеч от тази история и се запътих към затвора да проверя цялата тази работа със смъртта на бащата на ченокожият ни гост. За щастие имах връзки в затвора. Един от главните хора в охраната беше мой брат. Казва се Steel. Като малки с него бяхме напълно неразделни. Разбирахме се чудесно и това ни даваше идеялната възможност да бъдем добър екип. Бяхме доста луди и нямаше някой, който да ни се опре. Но трябва да призная, че той често ме спасяваше, от кашите които забърквах. Все пак той ми е по-голям брат. Steel е луд маняк на тема Star Wars. Когато не е на работа прекарва часове в гледане на филмите, четене на комикси и каквито и да било занимания свързани с фантастичната поредица. Но сега не отивах при него да обсъждаме последният епизод, който аз все още не бях гледал, а за ценна информация. На входа влязох без никакъв проблем и бързо намерих брат си. Проведохме един доста кратък разговор, в който разбрах, че снощи един затворник е починал. Така било записано в протокола: “починал от естествена смърт”, но не беше така. Имало голям бой в двора. Десетина човека нападнали старецът и под натиска им той издал всичко, след което бил убит. Дори и брат ми беше чул, че ставало въпрос за някакво съкровище. Разбрах, че нямаме време за губене и трябва да тръгваме преди мълвата за съкровището да се е разнесла. Скочих в BMW-то и лудо го подкарах към дома на г-н Ghost Master. Там те вече бяха приключили с разглеждането на документите.
- Разбрахме, че има няколко противоречия, между книгата в библиотеката и документите тук – разказа ми накратко JazzJack – според книгата, съкровището е в Европа и се предполага, че е някаде на скандинавския полуостров и за това се нарича бяло. Но според документите то е в Азия. Предполагаме, че трябва да е в северната част за да се нарича бяло.
- Аз пък разбрах, че новината за съкровишето се разпространява бързо и трябва да тръгваме преди някой да ни е изпреварил – добавих аз.
Г-н Ghost Master стоеше на масата и правеше някакъв списък. След като го довърши той се обърна към мен:
- Така … за пътуването ще ни е нужен екип от хора специалисти в различни области. Аз направих списакът. Ще ни трябва един специалист по автомобили, влакове, кораби и всякакви механични техники; археолог; няколко здрави момчета; един изпечен крадец; един компютърен мозак; един шпионин или детектив под прикритие; готвач; шофьор; пиротехник и някой който да поддържа настроението.
- Доста дълъг списах – казах аз – Според мен може да зачеркнех някой места, вече. За говач взимаме The Hatter, за шофьор мен, душата на компанията ще е Sentry. Мисля също, че е задължително да вземем JazzJack и Ashaman. А аз бих могъл да поема и мястото за техник.
- Дадено – удобри шефа идеята ми – А сега да се заемем с набирането на останалите.
Качихме се на колата и аз като човек познаващ добре града, тръгнах към първият човек от списакът – археолога. Познавах един такъв живееше на кръстовището на 16-та и Central Avenue. Казваше се Indiana Jones. Човек много вманиачен в работата си. Разбираше то архиология и това си личеше. Съвпадението на името с всеизвестният герой от приключенски филми не беше случайно. Той си бе придобил този псевдоним след множеството си добри открития, а сега му предстоеше да направи най-голямото, заедно с нас. Той беше дочул за съкровището и каза, че е очаквал да го повикаме. Беше си събрал багажа и каза, че докато ние съберем другите хора от екипа, той ще ни чака в имението на шефа. След като вече имахме археолог, трябваше да намерим здрави момчета, които да ни пазят и да ни съпътстват в това тежко приключение. Веднага се сетих за брат ми и Maiden. Но освен тях мислех да вземем и още някой. Това беше Барса. Той е съотборник на Maiden и знам, че те двамата са доста сериозни и мощни хора и с тях бих се чувствал в безопасност. Сега ни трябваше изпечен крадец. За щастие и тук имах подготвен човек. Преди две седмици излезе от затвора за поредица банкови обири. Нямаше по-добър човек за тази работа от него. Това беше Brolly. Когато се запознах с него, той беше човек с психически отклонения. Смяташе се за един от последните оцелели от една древна раса на супер войни. Имаше само едно желание – да убива, но за щастие нямаше тази възможност. Сега вече е в добро психическо състояние, но ако не си пие хапчетата е доста опасен и зъл човек. Той също лесно се нави. Оставаха ни пиротехник, шпионин и компютърен мозък. Бяхме спряли на едно кръстовище докато аз обмислях къде да намеря тези хора. Аз лично бях скаран с компютрите и за мен под “компютърен мозък” влизаше всеки, който можеше да пусне и спре PC-то, но се сетих за един, който надминава всички. Еxistence не веднаж беше източвал ценна информация за мен от ФБР и ЦРУ, а веднаж дори източи малко пари с които обзаведох моето BMW с високотехнологичните джаджи, които дори не използвам. Той беше нашият човек. Доста въодушевен от краткия вариянт на историята, той се нави и се включи в екипа. Последната му работа била като градинар и той изгаряше от желяние да се върне в света на виртуалната реалност. Ред беше на пиротехника. Този човек трябваше да е маняк, но все пак разбиращ от пиротехника. Да знае колко и кога да използва, за да не ни взриви без да иска още в началото на пътуването. Докато описвах образа му с думи, той ми изникна в съзнанието. Това беше The Nightmare. Единственото липсващо звено беше шпионина. Все пак аз имах някой в предвид. Не го познавах лично, но знаех името му. Това беше Demoness. Влязохме в един гараж, където поправяха коли и аз се провикнах:
- Търся Demoness, някой знае ли къде е?
Из под една кола се подаде едно прелестно създание. Червенокоса красавица с големи очи и малко моторно масло по носа.
- Аз съм Demoness – каза тя. – Какво искате?
Аз останах потресен. Бях живял в измама. През целият си живот мислех, че Demoness е мъж, а сега излезе една мадама, която без проблеми можеше да бъде шпионин и то от най-добрите. Разказахме и историята накратко, а тя отказа. Беше доста неочаквано за нас, но рискувахме като и оставихме адреса:
- Тръгваме утре в седем. Ако размислиш … знаеш – намигнах и аз и с г-н Ghost Master се върнахме към имението.
Вече беше свечеряване. От великолепния екип само Indiana Jones беше с нас. С другите щяхме да се срещнем на зазоряване. Вечеряхме и след това без дори да пием уиски, си легнахме, защото утре ни очакваше голям ден: началото на голямото пътуване.

Не е никак лошо, но ако забутваш разказите така извътре по темата ще настане голяма бъркотия...

Имаш ли друго предложение?

Копирай ги в 1-вият си пост! Така ще са заедно и който иска може да го прочете цялото без да се рови по страниците...

Готово Виж го! Добре стана!

мм добре е.само това ме издразни малко :
брей ето ти универсален мъж
Keep up the good work.[/quote]

Не е:) ама нали съм шофьор и то добър и би трябвало да разбирам от техника

И този епизод беше добър,но не ми харесва,че имам доста по-малка роля от останалите,но както и да е.Ще очаквам следващия епизод с нетърпение...