Здравейте,
не искам да се оправдавам, но нещата които се случиха след пилотния епизод доста ме разстроиха. Трудно писах и бях доста несигурен след нападките към мен и ... резултата е на лице. Един доста размит епизод в началото и по-стегнат към края, но стилът се е опитал да се запази. Нямам какво повече да кажа, освен че ако има следващ епизод, то там ще се случат много повече неща и ще се постарая да се върна в началната творческа линия. Приятно четене.

Разказ с герои от форума на PC Mania(все още без заглавие)

Епизод 2

Г-н Ghost Master нахлу в библиотеката със силен шут на вратата и с вик:
- Реееекс! Какво става тук?
Рекс дори не помръдна. Стоеше седнал и четеше много съсредоточено писмото, предружаващо колета. Шефът погледна към библиотекарят Ashaman, който вдигна рамене изразявайки незнание. JazzJack тръгна напред и грабна писмото от ръцете на Рекс, който тъкмо го дочете.
- Чети на глас! – подкани го шефа.
Асистентът му започна да чете, без въобще да запъва, а Рекс нервно тичаше между големите библиотеки пълни с книги и определено търсеше нещо. Искам за кратко да ви привлека внимание върху образа на библиотекаря Ashaman. Той беше един доста начетен човек, но определено обичаше да клюкарства. За човек, който прекарва десетина часа от деня си в библиотеката той знаеше доста неща, случващи се навън, но и беше много интелегентен и образован човек. Често той казваше някой друг израз на френски, както философите на гръцки или латински, но да се върнем на писмото.
JazzJack четеше:
“Драги ми г-н *Ghost Master,
имам за вас едно много изгодно предложение. Знам, че вие сте човек с много пари и много власт. Знам, също, че обичате предизвикателствата и приключенията. Точно поради тези причини реших да се обърна към вас. Името ми е Constantine. Мисля, че няма нужда повече да се представям. Знам, че за пръв път чувате името ми, но с власта и възможностите, които имате, не би трябвало да ви представлява трудност да разберете всичко за мен. Нека мина на въпроса: предложението ми е да се сдобием с много пари, но тъй като със самата си същност те едва ли биха могли да ви съблазнят, аз ви предлагам да се сдобием с тях под формата на съкровище. Злато, сребро, много скапоценни камани, документи на стотици години, останки от стари цивилизации и много други богатства. Местонахождението на това съкровище е загадка за мен, както и за вас, но аз имам много ценна информация която би могла да ни заведе при него. Обърнах се към вас, защото аз нямам финансовата възможност да си позволя това приключение. Ако вие сте заинтересуван … намерете ме”
Отекчен от цялото това писмо аз бях се запътил към кухнята, когато чух как Рекс крещи:
- Открих го! Намерих го! Ето го!
- Какво намери? – попитах с досада аз.
- Съкровището за което говори Constantine е легендарното “бяло съкровище”…
- Бяло съкровище?! Нали не вярваш в такива глупости? – прекъснах го аз.
- Според тази книга то се намира в Европа. Последно е било притежание на византийците, които го скрили, но не оставили никаква карта или оказания за откриването му. Императора на …
Докато Рекс цитираше книгата аз забелязах, че всички освен мен бяха повярвали на историята и поне малко бяха хлътнали по това “бяло съкровище”, което е много изненадващо имайки предвид простотата на писмото и липсата на каквито и да било приложени доказателства.
- … търсено е от много изследователи, но никой не го е намерил. Предполага се, че е просто мит – довърши Рекс и затвори книгата.
- Видяхте ли? Няма такова нещо. Хайде да ядем! – призовах всичи аз.
- Млъкни! – контира ме шефа грубо.
Аз седнах на стола подпрях главата си с ръка и очаквах продължението на тази смешна история.
- Кой е този Constantine? – обърна се шефа към Ashaman.
Ashaman силно криеше своята клюкарска същност, но под проницателния поглед на г-н Ghost Master всеки си казва всичко … често го сръвнявам с Бойко само дето г-н Борисов е малко по-дебел и по-грозен.
- Constantine … той е водач на гангстерска групичка в един от крайните квартали. Негар е, живее сам с бадната си. Те са неговото семейство. До колкото знам е човек, който държи на думата си и определено може да му се вярва. Скоро го пуснаха от затвора. Беше вътре за въоражен грабеж.
Докато всички размишляваха над писмото, аз реших да отворя колета. Вътре имаше една много красива, може би златна, корона. Беше покрита с лъскави камачета и беше много … “фйешъан”, както казваше Maiden. Подхвърлях си я аз, когато Рекс забеляза, че пише нещо на гърба на писмото: “P.S. В колета пращам това, което моят дядо е открил от съкровището. Златната корона на …” В този момент аз изтървах скъпоценния предмет на земята. Осъзнах, че цялата история може би е истина. Огромната зала на библиотеката беше потънала в тишина. Всички стояха безмълвно и всеки мислеше за съкровището, за короната, но аз мислех за глада който ме гони. Пълна тишина. “Лято, свечеряване, време за вечеря” мислех си аз. Тишината беше разцепена от тембърния клас на г-н Ghost Master, който изненадващо ни подкани на вечеря.
Седнахме на дългата маса в трапезарията, а готвача поднесе вечерята: тележки паржолки по испански и за десерт пудинг на доктор Йодкер. Творецът на тази вечеря беше The Hatter. Много го уважавам този човек … всъщност аз уважавам всеки, който може да готви качествено. Тhe Hatter е човекът, който работи за г-н *Ghost Master най-дълго. Той е много скромен и прибран човек. По-скоро той се цепи от колектива от колкото те от него. Странно, че по време на вечерята, дори и госта ни, Maiden, не каза нито дума, въпреки известното си чувсто за хумор. Изненадах се за втори път в този ден, когато шефа обяви работния ден за приключен и ни разпусна всеки на където поиска. Странно беше за мен, че той не спомена нищо за съкровището, но … всъщност не ме интересуваше толкова много. Поканих JazzJack и Maiden на по чашка, а шефа тръгна директно към спалнята си. Ние тримата се настанихме в една от големите всекидневни на имението. Стаята беше в старинен стил: камина, бар с алкохол, пияно, килим от меча кожа, много трофеи от ловните подвизи на шефа и глави на елени по стените. Седнахме около класическата маса от ренесанса, наляхме си по едно уиски и отново онова мълчание. Чуваше се само звука на леда в чашата ми, който се докосваше до стените на стъкленият съд. Опитах се да подхвана тема за последния мач на Maiden, но те бяха претърпяли позорна загуба с 0:4 и темата бързо беше отрязана. След като втори път наливах в чашите, а все още никой не каза нищо, разбрах че нещо не е наред. Това не беше типично за нас. Можехме да коментираме жени, коли и футбол до сутринта, но не и днес. Нещата просто не вървяха. Минаваше 11 часа и аз реших, че е по-добре да си отивам. Maiden ме помоли да го закарам. Аз бях на 3 чаши уиски, но това не ми попречи да подкарам черното си BMW 1999-та из нощните улици на Сан Франциско. Оставих футболната звезда до тях и се отправих към скромната квартира, в която живеех. Легнах си бързо, но за моя изненада въпреки алкохола който бях консумирал не можех да заспя. Постоянно си мислех за бялото съкровище. Гледах тавана и си спомнях усещането на короната в ръцете си, а хлебарките щъкаха покрай мен. За миг заспах, но бързо се събудих препотен. Станах бързо и се облякох. Излязох и отново се хвърлих в BMW-то. Беше 4 часа. Улиците бяха пусти. Срещаха се само пияни бездомници, спящи по тротоарите. Ревът на двигателя озвучаваше наколко преки около мен. С дяволска скорост се озовах пред имението на г-н Ghost Master и забелязах, че не само мен ме гони безсъние. Влязох вътре с викове:
- Какво, подяволите, става тук?
JazzJack ми даде недвусмислен знак да пазя тишина. В съседната стая шефа говореше по телефона: “Да … да … тук ще те чакам … след 30 минути добре ли е … да …добре … чудесно”. Той затвори GSM-а и се приближи.
- Говорих с Constantine. Ще дойде след половин час да поговорим за съкровището – каза той спокойно.
Наляхме си по чаша уиски и зачакахме. Constantine не закъсня. Охраната го провери и след като прекоси пеш големият двор на имението, той се присаедени към нас. JazzJack му наля чаша от нашето питие, но Constantine учтиво отказа. С неприсъщ за гангстер начин на изразяване той каза:
- Дошъл съм да говорим делово – без да ни остави да му зададем какъвто и да било въпрос той продължи – Съкровището е истинско. Сигурен съм. Имам много византийки документи и записките на дядо ми. Бях в затвора с цел да говоря с баща ми, който да ми каже къде е оставил тези документи. Сега аз ги притежавам и съм готов да ги споделя с вас, само ако съм сигурен, че няма да бъда изигран и ще получа процент от плячката.
- Думата ми значи много в този град и знаеш, че не мога да си позволя да я наруша – обърна се към него г-н Ghost Master. Предлагам ти 50% от това което намерим, но тръгваме още утре.
- Твоята дума … - тук Constantine спря и се замисли – … ми е достатъчна. Утре сутринта ще донеса всички документи за да ги разгледаме и да решим какво ще правим. Искам само да те предопредя, че това ще е много опасно и много скъпо начинание. Утре ще съм тук в 9. Бъди готов да усетиш треската на бялото съкровище.
Constantine стана и си отиде, а ние си легнахме. Аз взех една от спалните за гости. Много удобно местенце … чаршафът мирише на Cocolino и е толкова мек, няма хлебарки или плъхове … не бях спал в такова хубаво легло от 99-та голямата зима … мисля, че е време да се преместя да живея тук. Друга основателна причина е връзката ми с дъщерята на г-н Ghost Master, за която не съм ви споменавал до сега. Тя се казва Тhe CROW. Наричах я галено Кроуи. Каква красавица само. Имаше крака до врата, дълга руса, права коса и много добре изваяни форми. Радваше окото, но не само него.
- KuzMan, Kuzman?! – задаваше се с вик Sentry по коридора.
Sentry е икономът на г-н Ghost Master. Той беше човек на години, с бяла коса и имаше склнонност към творене. Често рисуваше картини, макар и непрофесионално, но това не му пречеше да е прекрасен пианист. Той беше душата на компанията в студените, зимни дни. Тогава се събирахме в стаята с пияното, палехме камината и до късно слушахме музика, която старият иконом свиреше. Точно в една такава нощ пламна онзи огън между мен и г-ца Crow. Но сега … какво ли иска Sentry в 5 и половина сутринта?

Колкото до шефа, мисля че образа му вече е ясен. Той не е от тези, които се надуват над работниците си, държат се с тях като с отрепки и ги карат да му целуват гъза. Той всъщност е един човек, тръгнал от нищото и за това той уважава тези, които го уважават и се държи с всички добре, защото хората които срещаш докато се качваш по стълбата, ще срещнеш и на слизане. А за правописните грешки ... четох го спецялно за да ги поправям, но явно не съм успял.

Ами мерси, но ще се старая да се спрая сам

Не мога да издам нищо.

ПО добре ще е да пускаш епизодите в една и съща тема

Ето че макар малко налудничево и някак не точно както на мен би ми харесало виждаме някакво начало. Поздравявам за големината и за старанието.
Някак все пак ми трябва още за да кажа мнение, да сега вече имаме някакъв сюжет, но още няма да казвам, че той не ми харесва. Чакам следващия епизод...

Не ми допадна че си негър!
Неможе ли съм Бял гангстер (ма няма значение и така става ако бях бял щеше е по хубаво)
Иначе и първия епизод и сега тоз са яки харесват ми

Еми трябваше да я включиш тази малка подробност в разказа,защото да ти кажа много се набива на очи това,че всеки си говори на 'ти',всеки си сипва уиски когато си поиска,макар че това е домът на Шефа И други малки подробности,които трябва да изпипаш в следващите части.Като цяло на мен ми харесва,завързва се интересна историйка,с много възможни продължения.Дано намериш най-уместният и да ме включиш по-нататък

След като вчера нямах нет, и не съм следил мненията, днес видях и втората част... Ами какво да кажа, на мен ми харесва. Макар знайно-незнайно защо много ми прилича на някаква смес от началото на филмите "National Trasuer" и първия "Tomb Raider". Тази прилика обаче, се ичерпва само със споменаването на съкровище, а за другият филм наистина не се сещам... просто чувството от гледането му, и това от четенето на това са ми подобни. Друго чувство, което изпитах към филма с А. Джоли, е че макар и не толкова добър, разказа ми харесва, но определено трябва да прибваш MS Word с BG Patch и да ползваш автоматичното откриване на грешки

Ghost master даи линк за БГ pach-a определено имам нужда. Голяма част от грешките, ми са защото съм с нова клавиатура и още не съм и свикнал но има и доста правописни грешки. Откривам си един куп при редакцията преди да го пусна, а след като остават и след това .... явно съм доста зле.

Ами сори, нямам линк. Виж в сайта Microsoft и потърси там, аз от там го бях дръпнал...

Къде сте тръгнали да търсите съкровище без великия археолог Индиана Джоунс! КузМан много те моля да ме включиш в следващите части, защото всичко се връзва идеално - Индиана Джоунс и съкровище. Иначе тази част е много добра. Продължавай в същия дух.

Абе гангстера е луд не ни трябва археолог

Хехе Спокойно има време за всичко

Ами другата ми същност, демек върл расист-психопат няма ли да се прояви? Например да пребия Константин с водопроводна тръба защото е негър? Или нещо от сорта...

Ха-ха Не бързай!

Добре ,добре ,похвално...събираш аудитория.Надявам се останалите ,който бяха песимистично настроени да си изкажат мнението
(още не съм видял в другата тема).Надявам се да продължиш нататък ,а пък историята ,е историята...все още няма да казвам мнение.

П.П.Е явно моято роля ще е до този епизод.

Traun, да ти кажа много интересно се развиват нещата - ти си готвач, аз - иконом, сега честно казано очаквам Existence да се появи като чистач на градината

хехехе чистачите на градини винаги са били мистериозни персонажи
Ама замислете се... човек който се грижи за изключително голяма (предполагам в случая) градина, едва ли не е смятана за негова обител, вероятно почти винаги сам, сред природата... хората полудяват малко или много в такива случаи
И си говори с храстите и дръвчетата... просто е жестоко