Здравейте,
искам да отбележа че този епизод все още въобще не е врязан в историята, която ще се развие после. Сюжета ще е доста гъвкав и много интересен. Идеята на този епизод е да видя вашето мнение и да разбера дали има смисал да пиша повече. Тук са включени малко хора, но в следващия (ако има такъв) епизод ще се появят още нови герои. Идеята е в главата ми, но в този епизод почти нищо от грабващата история не се разбира. След многото обеснения ето го разказа. Очаквам вашите коментари. Записването на хора продължава в другата тема и последо: много се нуждая от женски персонаж

Разказ с герои от форума на PC Mania(все още пазя заглавието в тайна)

Епизод Пилотен

Лято, слънце, горещина … мразя тези дни. Скиташ се под слънцето, вършиш си работата и целия плуваш в под, но не и ако си в черна, поръчкова лимозина точно както мен сега. Климатикът работи, DVD-то с големият плазмен телевизор са на една ръка растояние, PC-то е online, бара е зареден до горе … ех … само че съм зад черното стъкло и съм шофьора. Вече трети час разкарвам тази прекрасна кола по улиците на Сан Франциско и се чудя какво толкова прави моят щеф с мистериозното за сега лице отзад. Сигурно вече се питате коя е важната персона за която работя. Нека отложим това малко във времето … като за начало искам да отбележа, че той е един много почтен богаташ. Женен с една дъщеря, неосъждан и с чудесно чувство за хумор, щедър и много добър по душа човек, маняк на тема футбол …. не това не е Роман Абрамович … той ме взе да работя при него преди 10 години. Доволен съм от моментния си статус, а и никога не съм се оплаквал от заплащането. Мисля, че е време да ви разкрия името му. Мазният притежател на тази чудесна кола е г-н *Ghost Master. Наричам го господин, защото след дългото време, през което аз работя за него съм се научил на много неща и имам голям респект към него. Като всеки богат човек, той има много проблеми и животът му въобще не е песен. Това трябва да ви наведе на мисалта, че и моят живот не е песен. Колкото и почтен човек да е той … постоянно има врагове и много напрегнати моменти. Аз съм негов шофьор и карам не само тази луксозна лимозина, а и всичко на колела в което той се вози. Забелязвам, че съм пропуснал да дам физическото описание на г-н *Ghost Master … но мисля това все още да запазя в тайна. Преди да ви запозная с мистериозният гост на моят шеф , отзад в колата, ще ви представя неговия личен асистент, който също има честта да бъде в тази кола. Нисък на ръст, леко хърбав с очилца, заекващ и все пак приказващ много бързо, заекът на г-н *Ghost Master както той обичаше да го нарича е JazzJack. За разлика от мен, JazzJack живееше в имението на шефа, за да му бъде под ръка винаги когато му потрябва. Мисля да добавя, че моят добър приятел JazzJack не беше като повечето асистенти, погълнати от работата. Той имаше достатъчно време за личния си живот. Често с него сядахме над по чаша уиски и си говорехме за жени или за поредното премеждие покрай г-н *Ghost Master, в което ние безсъмнение сме участвали. Случеше ли се нещо около големият бос, ние винаги загазвахем с него. Отпуснах се в тези подробности и за момента ще ги завърша с описанието на госта отзад. Той беше висок и строен, с широки рамене и спортна натура … естествено … та той е футболист. Това е звездата на местния отбор по футбол, централния напададел на състава, острието на атаката `Iron_Maiden` или накратко Maiden. Той беше една от малкото звезди, която познавам и за мое щастие се оказа, че той живее един съвсем земен и спокоен живот … за разлика от мен и JazzJack. Описах го доста сухо, но на него ще се върнем после, защото сега има нещо, което грабна вниманието ми. Чудесно малко и стегнато дупе, над дълги нежни крака, хваща в плен очите ми. То минава на близкия тротоар, облечено в къса розова пола … поглеждам нагоре … чудесно тяло, руса коса и … какво парче само … ако не бях на работа определено бих се пробвал с нея … страхотна мадама е … а и аз не съм за изхвърляне …
- Карай към вкъщи – отсече г-н *Ghost Master, прекъсвайки размисала ми.
Преди да успея да му отбележа мацето на тротоара до нас, той добави: “Веднага”. Без да обелвам нито дума разбрах, че става въпрос за нещо важно и че премеждията отново чукат на вратата ни. След десет години работа за г-н *Ghost Master се научих да разбирам нещата само от няколко думи и от интонацията му, както се случи този път. Включих на трета и засилих лимозината към края на града, където се намираше имението на моят шеф. Пътят ми беше до болка познат и можех да отида до там и със затворени очи … в буквалния смисал, за това бързо пристигнахме. Шефа слезе от колата си, дори не изчака да му отворя вратата … то и аз не бях тръгнал да му я отвярам де … та той припряно слезе и тръгна към входната врата. От там доста припрян излезе Sentry и започна да говори на г-н *Ghost Master:
- Пристигна по пощата адресирано до вас, но понеже на корицата пишеше “спешно”, Рекс го взе и отиде в библиотеката да го прочете. Не можах да го спра!
Г-н *Ghost Master тръгна още по-бързо, а аз и JazzJack тръгнахме тичайки след него. Докато вървим към библиотеката мисля да ви представя образа на Рекс. Той беше вечният многознайко, братът на шефа. Винаги искаше да каже нещо и имаше какво да каже, но не беше дразнещ мърморко, а просто леко досаден умник. Двамата с г-н *Ghost Master си приличаха по външния вид и сега ще дам описанието на шефа. Той беше висок ололо 180, с катранено черна коса, винаги в костюм като истински бизнесмен. Носеше пръстен, но само един и то годежния … но ето ни пред вратата на библиотеката … чувствам напрежението да трепти из въздуха … определено ни предстои една изненада …

WoW! Наистина много добре направено... Радвам се че брат ми доста се различава от истинския. Не знам каква ще е историята по-нататък, но на мен тази част наистина ми хареса, и с нетърпение очаквам продължението! Браво. Всичко е добре ирисувано и пипнато, но определено завбъдеще трябва да удължиш главите

Определено ще са по-дълги. Това е пилотната глава и за това кратка и ясна .... колкото да ви се изясни стила на историята. Радвам се, че на теб ти е харесало.

Ахам, много е добро. Много ми хареса и това, че си имам личен заек

Чакай да видим какво ще кажат другите, за да знам дали да пиша продължението. Не искам да издавам нищо!

Разказа с герой от форума сложи творческата кариера в този форум и сега точно такъв разказ се мърда на първа страница борещ се с тоновете глупости.Хареса ми ,малко хора съм виждал да пишат така ,а ти пишеш добре!Това е пилотната глава ,добре е ,даже много добре такъв разказ в страниците трудно се намира ,като се има на предвид че това е само "демото" ако мога така да се изразя.Мога да отбележа ,че виждам голям потенциал в тази твоя инициятива.Гледай да направиш слеващите глави също така добри ,мразя да ме разочероват.

Браво!!! Много ме накефи първата глава...

Определено съм почнал следващия епизод и в началото малко размит се получава, но историята започва да се развива! Очаквайте продължението

Определено засега това се очертава да е най-добрия разказ с хора от форума! Много ми хареса! Продължавай все така! Очаквам продължение!

УАУ! Това разказче определено ми хареса, напомни ми и за едно мое разказче с юзъри от форума, което бях писал преди време, но твоя разказ определено е по-добър от него... особено ми харесва стилът ти на писане, много изчистен е, описанията не са нито прекалено дълги, нито много къси, а и сюжетната линия (мафиотски истории в Сан Франциско) също ми допада. Абе въобще харесва ми доста разказчето, определено трябва да продължиш да пишеш!

Бтв, ако за разказа ти трябва още някой от ФК ПС Мания, или някой географ, футболен запалянко или хуманист - противник на расиста `Iron_Maiden`, аз съм насреща!

Барса, ще го имам в предвид.

Доста добре написано, повествованието от първо лице наистина хваща окото. Описанията са добре написани - нито са досадно дълги, нито са прекалено къси, с една дума - стегнати. Личи си, че имаш добър стил. Уловил си добре, характера на Рекс, макар аз да го виждам в малко по-различна светлина, но той наистина когато говори(пише) има какво да каже. Надявам се героят с моето име да не се окаже обикновен иконом, който служи на "господаря". Предпочитам някой по-загадъчен образ, не толкова отворен към всички и всичко. Предпочитам да е творец, но не и някакъв пасивен човечец... както казаха и другите последната дума е твоята, писателят си ти.

П.П. Един съвет - опитай се да разбереш какви са отношенията на хората от форума, кой с кого се разбира, кой с кого има някакви разногласия, кой с кого е приятел, пренеси го в разказа и по този начин го направи по-реален

Хубаво е,продължавай все така

Ъхъм доста прилича на " Ще напиша разказ и ще ви зарадвам като ви опиша романтично пък вие после ще сте безкраино радосни че ви почетох " ! Не виждам тук да се намира съживяването на форума камоли неговото спасение ! То какво ли спасение това да не е човек .

Та относно "творението" има прекалено много калпави събратя който се народха през последно време и това го прави негативо в моите очи . Доста пъти съм ги чел тез творениица където автора ужким показва своите представи и наблюдения над юзарите . Само дето за подобно нещо се налага автора да е прекарал достоино количество време в разучаване на навиците и приомите на хората ( да не говорим за мисленето им ). Е това последното важи ако автора иска да покаже трезвпоглед и да опише юзарите във възможно наи достоверният им вид ( а не най-романтичният такъв ). Факт обаче е че подобно нещо не е целта ( щом автора моли записалите се да дават инфо за себеси ) . Като начин на писане - средна работа . Няма разкрасяване което пък прави текста сухо описание . Наистина няма груби грешки но ще ми е интересно в какво време и от кое лице ще продължи от тук нататък автора . Всъщност това което прочетох за момента е едно голямо нищо . Направо ми крещи че е брат близнак от друга майка на творенията на Джаз и Ghost Master ( а те бяха просто плачевни и детски ). Та автора до толкова се придържал към никовете ( и ги е копвал директно ) че Ghost Master е запазил дори и "*" си !
Да знам и аз съм писал подобни неща и още много хора са писали но никога не съм се опитвал да докарвам персонажите си до истинското им лице ( ако използвам нечии ник ) . Това е нещо много сложно особено ако се опитваш да създадеш една що годе свясна фабула ( Актива май най-добре се справи в това отношение ) !


Та оценката ми е - ЗЛЕ !
Препоръки - опитаи отново този път се постараи ! Не пиши просто за да бъдеш забелязан , пиши ако това ти е на душа !
Очаквания - да зарежеш това "творение".

Я, господин Лошко се обади. Честно казано, очаквах го. Злобни нападки от отдавна ненаписалия нищо старец-ветеран към някой, който току що е започнал да пише. За жалост нещата седят така. Не отричам, че преди EviL пишеше изключително добре, а тоновете правописни грешки бяха просто част от стила му. Сега правописните грешки са изчистени, но преценката взе да става малко... необективна. Виждал съм ранни творения на този автор, стилът им е по-лош от този на KuzMan... много по-лош. Сега обаче големият зъл критик заравя в калта нещо непретендиращо за висоти, но в което има някаква перспектива. KuzMan, продължавай да пишеш и не обръщай внимание на Лошко, а ти Зло, вземи попрегледай другите неща в творческия и кажи, не е ли това една класа над повечето, не като сюжет(защото просто такъв в момента няма), а като стил.

Хехе това Сентри може да се каже че беше също доста злостно . Е така е понякога злото се пляска със зло . И все пак твоето е персонално към мен а моето е насочено към творението което стоеше пред мен . На сивото не ще кажа светло нито на светлото сиво . Това че е една класа над тинята не значи че е по хубаво .
Старец ветеран - звучи приятно дали не би могъл да ми го уредиш като ранг ?
Виж обаче дали да обърне внимание на мърморенето на мен "стареца" не определяш ти Сентри . А да те подсетя че ако по често заравяхте в калта ламовете дето "творят" тук напоследък нещата можеха и да са различни а не вечният "лошко" само да мърмори и вие лирично да се появявате и да казвате " ех тоя колко е клеясал дори вече и да критикува не може " . Но щом виждаш преспектива добре - ще почакам ще видя , ако се наложи и ще се извиня ( макар да съм убеден че не ще се наложи ) !

П.П. И като ще даваш примери поне ги даваи точно че и другите да се убедят колко съм бил калпав ( ако решат ) нека не им се налага да се усланят на твоята преценка .

EviL, ако се наложи и аз ще ти се извиня. Честно казано наистина от мнението ми струи много лично отношение и то е заради един разказ, ти знаеш кой, който в момента тъне в забрава. Не казвам, че вината е само твоя, и аз съм виновен и другите участници, но някакси от тогава ми се е създало едно негативно отношение към теб.
Така, сега по темата. Щом виждаш, че е над останалото, то защо не го оставиш на мира, докато не видиш дали ще се окаже прилично изглеждащ на пръв поглед плевел или цвете, което току се кани да разцъвти?

Какво да кажем? Може да се каже, че е по-добро от купищата боклук с които ни заливат напоследък, но това не е никаква похвала. Има още купища работа, докато напарвиш от този разказ нещо, което заслужава овации. Първо идеята на разказите с герои от форума е да пресъздадеш част от тяхнаат личност такава, каквато е тук, а като цяло при теб само имената са в тази насока... 1вия епизод не показва ниаккво развитие, сравнително сух е, само разбрахме, че много се заглеждаш по мадамите по улиците. Стегни го малко, обмисли много добре сюжета и помисли как ще изградиш образите на форумците. Тук поне има някаква надежда...

Хънтър, човека неведнъж написа, че епизода е пилотен, и е почти сигурно, че няма да има нищо общо с истинската история, написал го е както можеш да се сетиш бързо и колкото да видим дали харесваме стила му, за да продължи...
Не си запознат напълно с темата, а говориш

Айде, айде. Запознат съм с темата. Как да харесаме стила му, като той просто нищо не е написал още. Какво е този пилотен епизод? Какъв стил ни разкрива? Как човека описва дупета. Това е стила. Стига глупости, да почва с истинската история, сериозната част и т.н. тогава вече може да му оценяваме стила. Сега написаното е просто "нищо" и въобще няма какво да му коментираме толкова.
Тая забележка можеше да си я спестиш, като вместо това беше помислил малко.