Автор |
Съобщение |
|
Заглавие: Събуждане Публикувано на: 25 Апр 2005 11:41
Това е първият ми опит за писане на разказ,така че моля бъдете снизходителни.
Глава 1:Лоши сънища
Неясни,мъгляви форми се преплитаха във сложни фигури,някой от които напомняха картини,други пък нямаха определена форма или смисъл.Или поне не за човешкото съзнание.Изведнъж те се смениха със празна,тъмна алея.Имаше чувството,че го следят,но колкото и да се оглеждаше,той не виждаше нищо.В ръката си държеше револверът,който бе взел преди много време за защита.Прегледа го-имаше 3 патрона,което беше странно,защото той обикновено не държеше нити един във него,а ги пазеше в една кутия за обувки,за да не се нарани малкият му син-Джошуа.Но това беше минало.Той и неговата майка-Дженифър,бяха...
Изведнъж нещо го сграбчи за гърлото.Потънал в мисли,той беше намалил бдителността си.Сграбчи ръцете на нападателя и с огромно усилие ги махна от гърлото си.Гръмна два пъти по неясната фигура пред него с револвера.Фигурата падна.Той се надвеси над нея и видя...Дженифър
(Не,не, неееееееее)
Той допря дулото на пистолета до слепоочието си и стреля.
Глава 2:Събуждане
Робърт Смит се събуди изпотен и изплашен.Видя,че одеалото му беше на пода-явно се беше мятал насън.Този кошмар го преследваше нощ след нощ откакто се беше преместил от стария си апартамент в Джорджия в този в никому неизвестния град Кейн.Той бягаше от миналото,но изглеждаше,че то го настига...проблемът беше,че колкото и да се бореше,никога нямаше да забрави смъртта на жена си и синът им.Никога.
Мисълта му беше прекъсната(отново!)от слаб,глух шум в кухнята и той изтръпна,спомняйки си съня си,но после се сети,че това сигурно е котката му-Чарли,която си търси нощна гощавка.Излезе от стаята си и се смрази.Пред вратата, в специалната кошница с възглавница в нея,дълбоко спеше котарака.Първата му мисъл беше за револвера,но той веднага я отхвърли.Той беше в един шкаф в същото помещение,от което дойде шума.Тогава той отиде в детската стая,мислено обещавайки си,че вече ще държи револвера си в спалнята,и взе бейзболната бухалка на Джош.Обзеха го спомени,но той бързо ги отхвърли и заслиза бавно и тихо надолу.Стигна до вратата на кухнята и внезапно спря.От стаята се чуваше любимата музика на него и съпругата му-Елвис."Обичай ме нежно...".Това тотално смрази Робърт.Никой крадец не би бил толкова луд,че да пусне песен на Елвис в къща,която смята да обере.Роб отвори вратата и това, което видя,го накара да се замисли дали не халюцинира.В средата на стаята стоеше Джени!
-Скъпи...-прошепна тя.
В очите на Робърт всичко се размаза и той загуби съзнание
___________________________________ Стилян.
http://en.wikipedia.org/wiki/Autism
|
|
|
|
|
|
Заглавие: Публикувано на: 25 Апр 2005 11:54
Кажете си мнението плс няма да се обидя
___________________________________ Стилян.
http://en.wikipedia.org/wiki/Autism
|
|
|
|
|
|
Заглавие: Публикувано на: 25 Апр 2005 12:45
Lord Vader написа: Кажете си мнението плс няма да се обидя
Това е един от малкото ми коментари в този раздел на форума, затова нямам много опит в критиката и оценяването.Честно казано, хареса ми разказа и то доста!Продължавай да пишеш в същия дух, защото става все по-интересно.
|
|
|
|
|
|
Заглавие: Публикувано на: 25 Апр 2005 13:25
Глава 3:Спомени
Робърт се събуди на пода на кухнята,като в първия момент не можеше да се сети къде е и какво е станало.След секунда обаче му стана ясно и се надигна толкова рязко,че си удари главата в кухненеската маса.Това беше невъзможно!Джени беше умряла в онази катастрофа преди една година!Той си спомняше всичко съвсем ясно.Някакъв ТИРаджия се беше напил и беше връхлетял върху Форда му,превръщайки го от средно скъпа кола във вторични суровини.От полицията се обадиха на Роб,тъкмо когато пиеше кафето си.При новината той изпусна чашата и се опръска с вряло кафе,но изобщо не го усети.Стоеше като парализиран ивсе си повтаряше наум:"това не се случва с мен!!!",а от слушалката се чуваше:"Господине?Ало?".Не успя да събере сили да отиде и да види телата им.Те направо са били размазани.Затова и се премести-бившия му апратамент му носеше толкова болезнени спомени...А сега всичко се беше завърнало(Не,не,това е невъзможно!).Схванатият му мозък отказваше да приеме,че това наистина е била тя.Сигурно си беше въобразил(да,точно така!),защото толкова му липсваше.Ето едно разумно обяснение.Време беше да загърби миналото.Но една част от него твърдо вярваше,че това е била тя,че не халюцинира.Робърт беше раздвоен.Реши да сподели с единствения човек ,който няма да му се изсмее.
Глава 4:Разговорът
Робърт се запъти към приятеля си Самюъл.Трябваше да сподели с някой,да потърси отговор.
-Човече,изглеждаш ужасно!
Бяха в апартамента на Сам и това беше първата му реакция.
-Знам.Трябва да ти разкажа нещо.
Роб му разказа всичко.Сам изглеждаше доста замислен.
-Сигурен ли си,че е била точно тя?
-Да.
-Но това е невъзможно!Тя...
-Знам!Но все пак беше тя!
-Може да ти се е сторило.Да си афектиран от смъртта й и да ти се е привидяло.
-По дяволите!Казах ти вече!Тя беше!Не беше някакъв призрак или нещо подобно!Беше тя от плът и кръв!
-Имаш нужда от почивка.Може би си се преуморил.
Роб поразмисли над това.Да се махне за няколко дни от всичко това,от този кошмар за него беше добре дошло.
-Ще помисля по въпроса.Чао.
-Чао.
___________________________________ Стилян.
http://en.wikipedia.org/wiki/Autism
|
|
|
|
|
Sirius
|
|
Регистриран на:
10 Апр 2005 17:18
Мнения: 2233 Местоположение: Тел Авив
|
|
Заглавие: Публикувано на: 25 Апр 2005 14:44
на мен ми хареса, но пък и аз нямам опит с тия неща. 4ете се лесно и приятно. браво
___________________________________
|
|
|
|
|
Existence
|
|
Регистриран на:
15 Мар 2004 16:58
Мнения: 1868
В момента играе: Medieval 2: Total War
|
|
Заглавие: Публикувано на: 25 Апр 2005 15:32
Хмм... двата коментара на произведението ме накараха да го прочета и какво да ти кажа... Добро е, имаш талант! Само че все още има доста да му шлифоваш.
Тъкмо защото ти е първо произведение трябва да се отнасяме по-строго към него, ръбовете се изглаждат в началото, а не когато вече привършваш
Като стил се откроява, което е хубаво, а и като цяло е на ниво сравнение с останалите shit-ове, които намаляха, като се замисля?
Цялата идея на разказа е хитра и може да те накара да се замислиш, но трябва да поработиш повече над нея, самите "глави" са прекалено кратки, което им пречи да привлекат вниманието на читателя, опитай се да описваш повече дадената ситуация, атмосферата, или алеята ако щеш...
Малко лично мнение: като мен си - диалозите ти куцат малко (пак казвам - според мен) та затова се опитвай да ги избягваш, най-малкото да правиш цяла глава за тях... Съсредоточи се в описателната част!
Бих те коментирал още, но нещо засякох напълно...
Две неща - опитай повече описания и го прави по-дълги частите!
Иначе като цяло - keep up the good work!
___________________________________ Ahhh, she looked into your jingles, And saw what laid beneath, Don't try to save yourself, The jingle is complete
Fading gently, Jingling through
Nothing else can jingle
|
|
|
|
|
|
Вие не можете да пускате нови теми Вие не можете да отговаряте на теми Вие не можете да променяте собственото си мнение Вие не можете да изтривате собствените си мнения
|
|