Аз си написах героя, надявам се да ви хареса.


Тъжна фигура седеше на ръба на скалата и наблюдаваше близкия град. Той бе изпълнен с живот, но от тук изглеждаше заспал. Пушек лениво се издигаше във въздуха и подсказваше за кладата. Днес бяха екзекутирали още една вещица. И защо?
За да покажат, че са по-силни от тях? Дали наистина беше вещица или поредната обикновенна женица нежелаеща да се омъжи за поредният градски големец?
Фигурата стоеше и наблюдаваше. В това той беше най-добър. Години наред просто беше наблюдавал и му бяха плащали за това. Беше стоял на пост при атаките на тъмните елфи и дори лично бе спасил принца.
Сега беше просто странник в непозната земя. Знаеше, че този “лов на вещици” не беше нищо повече от обикновенна разправия с по-силните жени. В патриахалното общество те винаги страдаха. В неговото общество това не можеше да се случи... или можеше? След това, което му бяха сторили не вярваше на нищо.
Той вдигна лъка си от земята. Беше къс лък, но му служеше вярно много години. Всъщност не чак толкова много за годините на един елф. Той беше още млад, но беше видял много, повече отколкото някои биха видели през целия си живот. Жестокостите на живота го бяха наклонили към тъмната му страна. Сега той разбираше тъмните си събратя и дори би предпочел да е с тях отколкото със собствения си народ. Дали тъмните елфи не бяха по-добри?
Това нямаше значение сега. Беше видял, че всички народи са жестоки и нессправедливи... но той... той не беше ли по-различен? Правеше това, което смяташе за правилно, но достатъчно ли беше това?
В далечината се чуха писъци. Поредната жена щеше да гори на клада. Не можеше повече да търпи това.
Изправи се и синьото му наметало покри отново почти цялото му тяло. Под него той стисна късия си меч и закрачи по зелената трева. Слизаше от хълма. Повеите на вятъра отместваха плаща му и през кратките моменти на разкритие се виждаха метални отблясъци. Елфът носеше лека броня. Покриваше цялото му тяло, но беше тънка и лека. Не беше тръдно да се пробие от меч или да се огъне от боздуган, но предпазваше от стрели, изтреляни от по-слаби стрелци. Наметалото му беше прикрепено за нараменниците и това му придаваше почти благороднически вид. Косата му беше вързана на опашка, но не цялата. От едната страна самотен кичур коса се развяваше от вятъра. Като малък се чудеше дали рижата коса е характерна за елфите. Не беше.
Наближи портата на стената и видя как двама стражи водеха млада жена. Тя се дърпаше, но те я държаха здраво. “Причиняват и болка- помисли си той- но тя нищо не е направила” Приближи се още малко.
- Веднага я пуснете- извика той, след което прибави по-тихо- пуснете я да си върви!
- Кой си ти, че да ми казваш какво да правя,- излая едииният страж- аз съм закона тук.
- Пуснете я!- едва доловимо прошепна той, след което отметна наметалото си и се видя как стиска къс лък в лявата си ръка. Другата страна на тялото му все още беше скрита.
- Какво си мислиш, че правиш?
- Мисля, че е време да престанете с този цирк! Умряха достатъчно невинни жени.
При тези думи той вдигана лъка. Стражите се втрурнаха към него. Не направи нищо. Те тичаха към него и когато вече бяха достатъчно близо той се завъртя, като по инерция те минаха покрай него. Скритата му ръка се появи изпод плаща и острието на меча се впи в плътта на втория страж. Той изквича и падна на земята. Другият се объна точно на време за да види как туловището на другаря му пада и след няколко секунди бива пронизано от къс меч. Елфът стоеше на коляно и натискаше острието си по-навътре в тялото. Войнът се обърна и започна да бяга. Елфът се изправи и се видя, че на крака му беше прикрепен малък колчан стрели, като част от бронята. Той извади една и я сожи върху лъка.
- Нееееее, не го убивай- изкрещя жената.
Елфът поседя няколко секунди колкото да премисли и пусна стрелата. Тя излетя от лъка след няколко секунди се заби в гърба на пазача.
- Нееееее! Защо го направи! Зашо?- жената отначало крещеше, но след малко се задави и сълзите потекоха от очите и.- Защо, защо- хриптеше тя.
Елфът извади меча си от трупа, избърса го в неизцапаните части от дрехата на войника и го прибра на кръста си.
Още една място, от което трябваше да изчезне. Едно от многото. Казваше се Ален. Някога беше в армията на елфите. Беше един от многото обучени за това. Беше обучен с лъка, но негов приятел от легионерите го научи да върти меча. Той твърдеше, че е от добър, но никога няма достигне класата на професионалистите. Жалко, че точно него би в дуел... Но той не бе от най-добрите. Едно беше сигурно- той нямаше никаква представа какво му готви следващият ден.

А ето го и него - То Да Хирооооуу



Скачайки ловко от покрив на покрив Закара гонеше "плячката" си. Всъщност гонеше двама богати търговци. Беше тъмно, затова не я видяха когато мина безшумно над тях и слезе на земята една пресечка по-нагоре по пътя. Спотаи се във сенките и зачака. Не след дълго търговците се зададоха клатушкайки се по влажния път. Закара покри лицето си с черната кърпа която носеше и излезе пред тях с меч в ръка, казвайки с хладен глас:
- Как сте момчета? - търговците се стъписаха - Парите или живота, мухльовци!
Двамата се спогледаха и посегнаха към мечовете си. "Подяволите!" - помисли си Закара и се хвърли към единия, избивайки меча му с ръка, преди да е успял да го извади докрай. Замахна с дръжката на меча към главата на другия, зашеметявайки го. Никак не харесваше мечове всъщност, но очакваше този да направи впечатление. Предпочиташе добрия стар лък. В това поне беше изключително добра - в стрелбата. С изключителна бързина пресече опита на търговеца да си вземе обратно меча, опирайки своя в гърлото му:
- А сега... парите! - изплашеният търговец нямаше друг избор освен да й хвърли кесията си и да захленчи за милост - Махай се от тук и да не си се обърнал назад, защото в противен случай... - няколкото капчици кръв избили на гърлото му говореха сами за себе си
Търговеца хукна обратно надолу по улицата плачейки. Закара въздъхна - ЗАЩО винаги трябваше да бъде толкова сложно? Не можеше ли просто... да й дадат парите и да си ходят в мир? Въздъхвайки още веднъж преджоби набързо зашеметения тъговец, след което го хвана и го завлече с пъхтене в една странична уличка.
Може би трябваше да се откажи от този бизнес - пари имаше достатъчно, а и винаги можеше да си намери добра работа. Но тръпката беше неустоима - да гониш "плячката" по покривите, неудържимото покачване на адреналина когато не всичко мине както си очаквал... не беше ли прекалено тихо? А и тази тясна уличка... огледа се - улицата продължаваше напред сякаш вечно. Само 100 метра по-напред отдясно имаше друга уличка. Стените бяха перфектни за катерене, а и нейната стихия бяха покривите, затова започна да се изкачва. Не беше изкачила и три метра когато нещо на покрива над нея изтрака... може би все пак не беше толкова добра идея да се изкачи на покривите. Скочи на земята (да, от 3 метра височина, ловко копеленце е тя, представете си я в леглото ) и забърза напред. И ето че страховете й се оправдаха - не много напред се очертаха три фигури. Сигурна беше че зад нея също се е появил някой, затова без да губи време се втурна към уличката. Не! Не можеше да бъде! Бяха завардили и нея! Реши да рискува - хукна точно към двата бандита чакайки ухилени пред нея. Засили се и в последния момент скочи на стената и тичайки по нея мина на сантиметри от опулените им лица. И тъкмо тогава... глезенът й изпука. С крясък Закара се срополи на земята. Опита се да се надигне на четири крака, само за да посрещне удара в главата ... последното нещо което си спомняше беше земята, втурваща се да я посрещне...


ей че хубаво продълженийце ми дойде на ум! Само че мисля че това ще е достатъчно, пък и... малко е късничко, а трябва да съм бодър за утре!

Е,аз също искам да участвам!
Нека героя ми бъде:
Аарок.Некромансер/Друид(ако може де,иначе само Некро) от Северните Земи.Набира армията си най-често от умрели диви животни.Има сили да привика дори скелетски дракон,но това го изтощава до дупка.Човек,макар това почти да не личи-тялото му е почти без плът.Може да се преобразява във вълк-зомби.

Ами сега ще опиша какъв герой искам да съм...

Ами расата не е определена. Той е наполовина немъртъв, наполовина човек. Тази разлика го разкъсва отвътре, понякога е много сприхав и неразговорлив (тоест почти винаги), но има и "пробуждания" на светлата страна. Той е единак, страни от забавата и другите такива. Той не разполага с силата и мощта на другите, но затова пък е дарен с изкусна и бърза мисъл, той е изключително изобретателен, винаги има план в "джоба" си. Също така се придвижва изключително бързо и ловко, може да скача много високо и сръчно, умее да преценява хората като ги види, да разбира може ли да им се вярва или са поредните мошенници и обирджии. Също така има и способността да се скрива в сенките, умело използва всякакви средства за прикритие. Също така е изключително маневрен... За сметка на тези качества, както казах няма умението да се бие добре, не може да борави с оръжия, но затова пък е надарен с способнстта да се промъква иззад гърбовете на хората и да ги усмъртява с голи ръце (удушва ги...). Също така той е и на "една плюнка живот", не може да отдържа много на атаките. Иначе казано - животът му виси на косъм през цялото време. Абе общо взето мислителят, изобретателят, маневреният и бързият, ловкият от групата. Абе с една дума - Убиец (assassin (но не си служи с оръжия, само с голи ръце и е изключително умен))...


Надявам се да съм полезен на групата...


П.С. Това е описание на героят ми в другия разказ...

Та това, бях ли полезен?