"HELLwINd, давай, все по-добър ставаш"
Идната част или нещо много добро или е пълен боклук, не мога да преценя. Но все пак ако се абстрахирам от скромността;) ще кажа, че е точно така;).
"Такаа,забележки имам ама ше си ги спестя,няма смисъл "
Напротив напротив!

Може и аз да се захвана да пиша нещо.Само трябва да прочета написаното досега.И вече ако вие решите може да напиша нещо.(:

Име : Емануел Катерин Уест/Ашина
Клан : Малкавиян Антитрибу
История :
Родена на 13 Юли 1881 година в град Лион,Франция.Баща й е бил английски аристократ,обикалящ Европа,а майка й - френска танцьорка,избягала в Берлин,Германия.След раждането,майка й умира и грижите за невръстното бебе са поверени на баба й.На седем Емануел започва да се държи изключително странно - върши,необясними за околните неща,говори си сама,ходи на сън и т.н.На 10 баба й е убита и тя е оставена в дом за сираци.Там тя прекарва 4 години.Малко след навършването на четиринадесетата си година,директорът на дома я изгонва,защото е видяна как умъртвява дребни животни по най-брутални начини.Месец след това Емануел е затворена в психиатрична клиника за неопределен период с диагноза "Раздвоение на личноста".Там се сприятелява с момче на нейната възраст,но поради недоразумение го убива и разчленява тялото му.Шест месеца е държана в изолатор със строга охрана,но въпреки мерките,които са взети Емануел открива начин да избяга.На деветнадест тя ограбва магазин за оръжия и с парите се качва на кораб за Канада.След успешно преплуване на Атлантика и слизане на канадския бряг,Емануел се отправя към Монреал,където никой не знае за миналото й и не подозира какъв човек е.Намира си богат съпруг,който скоро убива с отрова,наследявайки имуществото и парите му.Бързо се издига сред елитното общество на града.На един от баловете,който тя организира,се запознава с един вампир,който малко по-късно я дарява с безсмъртие.По време на обучението си Емануел набляга най-вече на невидимостта и забравата.След усвояването на уроците си,тя преценява,че създателя й вече няма да й е нужен и го убива.Емануел изоставя имението в Монреал и се отправя на пътешествие из Европа и САЩ,отсяда най-често в малки,порутени къщички или в евтини мотели.През изминаващите години се запознава с много вампири,но малко от тях печелят доверието и приятелството й.Обича да измъчва,а след това да убива жертвите /нападателите си,но също така и да ги подлудява.


Създател : Патрик Греъм
Външност : Кафеви очи;сребристо руса,дълга до кръста коса;Ръст - 174 см;Тегло - 55 кг;
Облекло,грим и аксесоари(Емануел/Ашина): Предпочита тъмно сините дрехи,както и черните,сивите и кърваво червените облекла.Носи червило с бронзов цвят.Никога не се разделя със сребърната си халка,гравирана с древни символи и кинжалите си./Ярки,шарени и екстравагантни дрехи.Не носи грим.Любимото й оръжие са нейните кинжали.

Забрава ++++
Невидимост +++
Аурово зрение +

П.П:Емануел не е мъжко име...

Утре:)
Съжалявам, но и днес не успях да го набера и редактирам(от грешки) цялото. Извинявайте, утре със сигурност е готово. ако иска може някой с готова част да пуска...
(то и мойта е готова по принцип, ама още не съвсем:р

Аз наистина си вярвам, че ставам все по - добър.
Наивен ли съм?

Въобще не си наивен... едно от най-добрите писания, които съм чел, ако не и най-доброто...

Адски велик си!Тази част ме остави без дъх.Разиеле какъв ще е следващия ред на писане?

Ако свършиха всички други от тази врътка, ще помоля да имам право да напиша частта си... която ми се струва ще бледнее адски много пред последната...

Ами аз нямам нищо против лично.....
Пък и без тва ми трябва време....

Аре Сентри давай ,чакаме нещо изненадващо.

Еми пуснах, моля за коментари...

Предимно бой ,въпреки ,че е добре описан.Рядко са двубойте в който героя губи така че може да се каже ,че и края на борбата ми хареса.Оставяш два неразгадани въпроса:Кой спаси Селена и какво стана с Тзимитзето ,така че следващата глава няма да скучаеш ,всъщност тази глава ме наточи повече за следващата.

П.П.Грим ко става искаме критики!

Все пак мисля и още въпроси да повдигна преди да отговоря не тези, а пък напоследък само на бой ме избива

Нема критики .

Не,сериозно,има няколко малки пропуска,ама са незначителни.Последния на който попаднах е на HELLwINd - вампирите са лишени от сексуалните удоволствия,така че девственици или не,кръвта е важна... .Но иначе другите са прави,последния ти пост в разказа беше един от най-добрите,да не казвам най-добрия...

Айде,не ме псувайте,искахте критики,на ви

Ха-ха-ха, е как може да не те псуваме...
Всъщност според мен не мислиш правилно, удоволствието за Силв, не е толкова в сексуалното изживяване колкото в убийството. Това, че е девственица увеличава удовлствието. Но нещо в моя човек явнос е е обърнало наопаки, ще видиме какво защо и за колко дълго...
п.с. Мислех, че по скоро е грешка това, че е толкова неорентиран в тъмното, все пак като вампир трябва да има по - развити сетива?

Съжелявамно просто не мога да я напиша.....Каквото и да ми хрумне все го сравнявам с часта на Адския иси давам смекта че е пълен боклук.....Накрая ми хрумна нещо но така и не успях да го довърша(пълно е с клишета)...Ще пропусна реда си и ще дам път на останалите...Ето накратко какво трябваше да представлява часта ми:

Влака спира,входа за тунела е зазидан,оная гад вентруто е заложила експлозиви за да взриви и срине тунела от горе на влака и да убие участниците,с помоща на Миха(носфератуто) преместваме взривовете и взривяваме зазиданата част....На подземната гара от другата страна на зазиданата стена ни чака онази мадама тореадорка) на Траун.....Бие се с 4ри кучета..почти умира..Блеик и останалите се включват в битката...Блеик я нахранва с кръвта си и я съживява....Тя ги предопреждава за предателството на вентруто.....
Прави се разбор на задачите...разпращам другите да разузнават из града като ги предупреждавам че всички са против тях....С тореадорката на Траун,Валенс,София и моя герои отиват при вентруто....
Валенс остава пред кабинета и прави “Мъртвешка тишина”.Блеик се опитва да вразуми Щстаус..не успява....София омаломощава Щтраус а в пристъп на чуства и гняв тореадорката му отсича главате...Никои не разбира нищо заради “Мътрвешката тишна” на Валенс.....
Тръгват обратно за подземната гара(времена база)...


Ето и какво измъдри кухата ми бездарна тиква(не е редактирано):

Веднага след като влезе в купето си Никалъс започна да преглежда плановете на москва,имена на информатори,местакъдето се събират Събратята и места с концентрация на линкатропска активност.Привидно всичко беше наред,имаше само един проблем,канал под операта в опастна близост с подземната гара и пряк достъп до перона беше станало свърталище на кучетата в последните седмици.Според информатори кучета се инфилтрираха в града точно от този канал и от там плъзваха из канализацията на целия град.Само Бащата можеше да знае какво ще ги чака там....
Заби глава в плановете на града търсеики евентуални места където биха се скрили Кучета и в следващия момент в които погледна чесовника си беше 6 сутринта.Никалъс вдигна щората на затъмнения прозорец и погледна навън...Виждаше само безкраини полета и красивото звездно небе.Звездния ловце(Орион)беше точно над него.Това значеше че вече бяха на територията на Украина...наи вероятно близо до Одеса.Никалъс погледа небето още малко и видфя първите лъчи на слънцето на хоризонта.Бързо спусна щората и с също таква бързина отиде до леглото и заспа”.
Никалъс отвори очи и първото нещо което видя беше мсивната дърворезба на тавана на вагона...изобразяваше изговането на Лилит от Рая.Блеик погледна през прозореца.Слънцето вече беше залязло а в далечината нощоното небе беше осветено от милионите светлини на Москва.”Един празен град,куха бляскава обвивка и вероятно наша бъдеща гробница...само за нас и кучетата.Добре поне че Юриел успя да евакуира града” помисли си Блеик и отиде до постваен на бюрото микрофон и заговри с бавен и възможно наи спокоен глас
“"Пристигаме Москва след час, моля всички да се приготвят за битка.След 45 минути всички в вагон номер 7".
Блеик въздъхна.Замисли за престоиящата битка,за всички които щяха да умрът в ръцете на кучетата,за цялта лудост в която щеше да се превърне това място,за 100ците убити,за смърта за мрака които завинаги щеше да остане заселен тук след предстоящашата ксапница.Смъртинте можеби никога нямаше да го уцетят ноа Москва никога вече нямаше да е същата.И за Ловците..естествено нямаше начин тази паплач да не е разбрала за това.Всеки момент щяха да са появят и да застанат посрдата на конфликта.На Никалъс почти му стана жал за настоящите глупаци и бъдещата кървава каша в която щяха да се превърнат...почти....в този момент си спомни за нея..може би за единственото същество което някога беше обичал и как онези животни му я отнеха...Не нямаше нужда да изпитва съжеление към тях..не ислед това което причиниха на Алексис.В този момен стоманено хладен женски глас разсея Блеик от мислите му оповестяваики:
“Пребятствие по зададения мрашрут.Преминаване невъзможно..сблъсък след 15 мин. Господин Блеик моля веднга се явете в 1 вагон за пренастроиване на бордовия компютър”.
Блеик отпи голяма глътка от чашата оставена на бюрото и с бърза крачка се насочи към 1ви вагон.Всъщност вобще не бе очаквал нещо друго.В момента му беше чудно само какво е и от кого е поставено “пребятстивето”Ловците или Кучетата? Нямаше особенно значени..и без това всичко скоро щеше да свърши.Всички щяха да умрът кучета ,вампири,ловци....всички.
Блеик влезе в вагона на машиниста.Отоври вратата на вагона и се озова с помещение напомнящо гигантски комютър погледнат отвъте.От апаратура,измервателни системи и навигационни такива нямаше празно място по стените.Всичко изглеждаше норално един савършен оркестър на премигващи зелени ижълтисветлини,на тихото вумолененаохладителните системи поддържащи цялата тази хардуеърна утопия.Само самотния пресветкащ в червено монитор нанавигационния компютър нарушаваше иначе хладното математически точно метално съвършенство.Блеик се доближи до монитора и го погледна.Влка беше навлязъл в тунела под Москва.Пътуването протичаше точно както бше планирано по график.С изключени на “пребятствието” по пътя на “Стрелата”.Ато поне изобразено на бордовия компютър представлваше наскро излята желязо бетоннас трена запушваща целия тунел.”Това не е добре.Нито ловците нито Кучетата биха построили това нещо..Не за толкова кратко време.Те дори не трябва да знаят че този тунел съществува”.Пребятсвивето щеше да сблъска в влака след 5 минути.Блеик зададе на терминала да започне спирачни маневри и след секунда усети как влака бавно и сигърно е почнал да забавя скороста си.”При тази скорост би трябвало да спрем на около 50тина метра от стената”.Блеик се насочи към купе номер седем като по пътя сключи телпатична връзка с Валенс и Миха молеики ги да отидат веднага в общото купе.
Когато пристигна асемаита и носфератуто вече бяха тамисе гледаха недоверчиво правики нелепи опити да прикрият явната неприязън и недоверие един към друг.Макар и да бяхацели тримадуши в купето то изглеждаше изключително празно.Сякакш някои бешеизтъргнал въздуха от помещението и го безаменил смрачна тишина.Блеик не знаеше какво става но усщеаше че нещо определено липсва в помещението,сякакш самото купе бешсвои самотен спомен.Другото което напвави впечатление на Никалъс бяха кръвта по пода и откъснато парче от зелена копринеда дреха опръскано с кръв.Никаълс нямаше точна идея какво е станало номиселеш чесе досеща каков се беслучило тук докато е спал.Обърна се към Баленс иосфератуто изаговри с лек страхдали превзелата мястото тишинас няма да погълне думите му..защастие тези мустраховесе разсеяха щомпроизнесе първите думи:
-Господа имаме проблем.Между нас и подземната гара наскоро е била издигната стена.След около 2 минути влака ще спре на 50тина метра нея.Нямаме никаква информация кога и от кого е била изградена.Знам само че ни пречи и ни дели от нашата краина цел.Знам същ така че положението в Москва вероятно се влушава с всяка минута и вясяко забавяне е фатално.Бих помолил да ме придружите до стената и да ми помогнете да се справим с проблема колкото се може по-бързо преди да сме изгубили прекалено мнго време.
Новината че наи-накрая ще слязат от влака видимо оживи 2мата вампира и те само кимнаха в мълчаливо съгласие и инстинкитивно провериа дали целия необходим инструментариуме по местата си.След това отново тишината превзе помещението.
След малко влака спря и труата изляоха в сумрака на тънела.Стената беше на малко повече от 20 метра от първия вагонна влака.Още докато се приближаваха на Блеик му направиха впечателние странните черни кутии разположени из тунела и факта че огромната желязна врата на входа на тунела се беше затворила.Още преди дасе доближът достатръчно Блеик почна да се досеща какво става и да се опасява от това какво вдеиствителност представляват кутиите разположени на различни места из тунела....
Митик се обърна към Блеик и каза:
-Шефе от тука надушвам миризмата на солна кислеина..или някои случаино е разлял някои и друг бидон тук или онези кутии там са със закъснител и взривател на кисленна основа...
-Митик за твое собствено добро искренно се надявам да не си прав.Ако си при тези количестваи при факта че тунела е затворен наи-голямото нещо което ще остане от нас и от влака ще може да се побере на върха на кърфица.
Засъжление Митик се оказа прав.Блеик не знаеше каквода прави усети как страха бавно но сигурно поема контрол над мислите му...Звяра не искаше да умира...не тук не и сега.
Вален се проближи до една от кутиите поогледа я и каза:
-Всъщност мже даже да са ни от полза.Които е решил да се отърве от нас определно е бързал...кутиите не са запечатани.Пък и до детонацията им остава цял час.
След това Валенс сесъсредоточи за момент и след това повдигна един от съндъците.
Остави го на земата и кажа:
-Ако успеем да отстраним достатъчно от ексползива ида преместим повечто от сандъците до стеанта бихме могли да взривим стената....Естествено шанса ексползията да отнесе нас и влака си остава огромен но поне можем да опитаме....

Естествено това ,че трябваше неозначава ,че стана.Вече си строя главата в посоката ,в която не се е случило нищо.Сега обаче идва проблема със Sentry или ще трябва да напрви още един герой на майната си или ще трябва да продължи от момента в който влака спира ,твой избор(към Сентри).Сега най-големия проблем идва от това ,че никой незнае какво да пише ,поради простата причина ,че нямаме план какво и кога трябва да се направи нещо.Ще помоля Разиел да уточни някой неща за следващите глави ,защото както казах сега нещата са хаос!

П.П.Сентри я ми прати ЛС(да не флуудваме темата) да ми кажеш как се пишеш в mIRC-а та да уточним някой неща относно главата ти.

Хех,преди да ме напсуваш се замисли,дали ако ти беше читателя нямаше да си помислиш за секс,като го прочетеш ...

Разиеле само да попитам Емануел къде ще се подреди в редът?

Последна...Иначе предлагам ви компромисно решение..
Како ще кажете да приемемм че играчите почвата входа си в мига след като е взривена стената?
Какво има от другата страна зависи от вас?
Съгласни ли сте?