Посвещавам следните редове на един много специален за мен човек!!!

"Очакване"
Очаквам те... очаквам мига, когато ще те зърна... Времето минава, а сякаш за мен то е спряло. Сякаш то се приплъзва покрай мен. Сякаш то не иска да се съберем... Сякаш то не иска да бъдем най – накрая заедно. Секундите ми се струват като минути, минутите като часове, часовете като седмици, седмиците като месеци, месеците като години, а те ми се струваха като цяла вечност. Желая те... Искам да чувствам горещото ти тяло, искам да почувствам нежната ти кожа върху моята, искам да почувствам влажните ти устни върху моите, искам да чувствам топлия ти дъх до мен. Времето минава... Изнизва се толкова неусетно покрай мен. Очаквам те... Искам да влезеш в живота ми. Искам да му придадеш смисъл. Времето си минава... Желанието се усилва... Чувствам, че трябва да те видя. По някога си съвсем близко, а друг път сякаш си на хиляди, стотици километри от мен... Вечер, когато града утихне, когато всички заспят, аз излизам навън. Студът ме обгръща в жестоката си прегръдка, мракът изтрива от съзнанието ми лошите спомени, поглъща ги и ги затваря в своя мрачен затвор... Движа се бързо, подминавам малкото останали хора. Не виждам лицата им, а само сенките им. Не чувствам нищо човешко около мен. Мракът се опитва да ме обгърне с ледената си прегръдка, но аз успявам да му се противопоставя. Продължавам пътя си... Бързам... Все по – бързо и по – бързо. До къде? Не знам... не помня... но нещо ме тласка напред. Търся нещо, търся някого. Затичвам се... Бягам... Спъвам се и падам... Чувствам човешка ръка да докосва рамото ми. Обръщам се... Виждам странна светлина, която ме заслепява. Затварям очи... Ръката е все още на рамото ми. Отварям очи и поглеждам. Да! Сънищата и мечтите ми са се сбъднали. Ръката беше нейната – на момичето от сънищата ми. Сега вече мракът може да ме отведе, където поиска. Нямам сили да му се противопоставям повече. Всичко зависеше от нея. Погледнах я въпросително, а тя ми се усмихна и ми подаде и другата си ръка. Беше решила... Бъдещето щеше да покаже дали е постъпила правилно. За мен обаче това си оставяше правилният избор...
.......................................................................................................................................................
Събуждам се... Всичко е било сън... Оглеждам се... лежа на леглото си... Не съм сам. Тя е до мен. Усмихвам се, целувам я нежно по устните така, че да не я събудя и заспивам отново...

Чувствено и икрено, харесва ми, макар целта му да не е да се хареса някому. Но пък щом си решил да споделиш с нас..

Дам. Определено е нещо. Повече. Не знам за останалите, но на мен ми хареса.

Определено ми хареса.Няма ли да напишеш още нещо подобно това определено беше добро.

много хубаво.продължавай.

Тва е от разказите, които нямат продължения. Просто незавършеносста им придава определена форма. Поне аз така мисля.

Поздрав Ривен радвам се отново да видя нещо от теб . Това повече на изповед ми мязаше но си имаше чуствата - лични , таени скъпоценни . Неща които без страх можеш да споделиш само тук - своите мрачни надежди и сладки сънища . Надявам се хепиенда да е реалност - искренно !

Мерси за добрите отзиви. Утре най - вероятно (то пък вече е днес ама нейсе) ще постна още нещо малкичко. Просто в момента музата ми действа така. А определено не ми липсват идеи в последно време. Има защо...

Нещо ново посветено пак на същия човек. Всъщност идеята беше да бъде текст на песен, ама излезе нещо... Впрочем идеята ми дойде съвсем случайно от името на една песен на "Within Temptations - Ice Queen". Надявам се да ви хареса.

Ледена Кралица
Ледена кралице,
То която контролираш живота ми,
пощади ме, дай смисъл на живота ми,
освободи ме от оковите,
с които ме държиш,
с които контролираш чувствата ми,
с които контролираш мислите ми.
Освободи ме ледена кралице,
върни кръвта във вените ми,
дари ме със своята ледена целувка,
изпий устните ми,
властвай над вледененото ми тяло,
но накрая ме освободи,
освободи ме от оковите,
дай нужната ми глътка живот,
остави ме да си тръгна,
остави ме да си тръгна по пътя си,
през мрачните дебри на леденото ти кралство,
през тъмните кътчета,
през студените и смразяващи кръвта ми ветрове,
покрай умиращото всяка нощ слънце,
и покрай сковаващата ме от страх луна.
Остави ме, прекрати това сладко мъчение,
освободи ме от оковите,
освободи ме от властта си над мен,
и ме остави да си замина,
да си замина надалеч,
за да мога да изживея живота си както пожелая,
където сърцето ме поведе,
и там, където краката ще могат да ме занесат.
Освободи ме, за да намеря най – накрая покой,
освободи ме, за да заживея...

Ривен, и аз се радвам да видя, че отново пишеш, при това със своя неподправен стил. Още повече ме радва и че и тази творба си е на сщото добро за теб ниво.
Този разказ си е един типичен пример за това, че често разказите се пишат не за публиката, а за самия автор. Хубаво и добро е, че си изразил чувствата си. Това те кара да се съобразяваш с тях, веднъж вече изрекъл ги. Още повече, по този начин вече знаеш, че те са истински!
Продължавай само така и всичко най-хубаво! Поздрави и своята "Ледена кралица"!

И двете са много хубави.

NO MORE KOMUNA 4 ME
izlezoh ot komunata predi 2 dena weeeee
idvam si v BG iuni-iuli !!!!!

PIITE ZA MENE !

P.S.
BraDko, nadminava6 sebe si s vseki izminal den

Мерси много на всички за добрите отзиви, направо ми стопляте душата.... Следващото---> На Свети Валентин.

П.П.:ТУО батка се сетиш бе!!! Айде чекаме те в БГ...

Е малко по - раничко ще е следващото, така че ето го и него...

Огън срещу Лед

Като огън ме изгаряш, когато те докосна.
Прогаряш ме с косите си, щом пръстите ми се вплетат в тях.
Спираш дъха ми, щом устните ти срещнат моите.
Кръвта ми кипва,
сърцето ми започва да бие ускорено и целия настръхвам.
Поддавам се на твойта власт над мен,
и се оставям в твоите прегръдки.
Топлината с която ме даряваш ме обгръща,
покрива цялото ми тяло и сгрява вледененото сърце
- самотно, вкочанено и зловещо.
И тъй започвам аз да се разтапям,
и ледената ми обвивка започва да изчезва,
и с ново тяло и с новото сърце,
започнало да бие в огнен такт,
изправям се, поддържан от твоите ръце и твоя силен пламък,
в миг поглеждам аз света по начин нов,
с новото сърце и новите очи,
с които ти си ми дарила,
изричам твойто име и ръка подавам,
ръцете се докосват, сплитат се в една,
и нов синкав пламък започва своята игра...

П.П. Няма смисъл да казвам за кого е нали...?

Страхоно ее! Брейй...какви творци имало тук... това е добре...

Riven няма какво да говорим ................ВЕЛИКО Е...........