Макар да не значи много, реших да си направя "юбилейна тема".На 1000 пропуснах, но сега 2000-те поста ще бъдат уважени...
И, ъм, четете между редовете.Има скрито послание.Даже две.Правете аналогий.Мислете!
--
Измъчени пръсти хванаха добре заоблен камък, който обаче остана в костеливата ръка.Писък се чу, идващ отдолу.
Знаейки, че му остава малко, катерещият се забърза към върха.Тъмният небесен свод покриваше околността.
На лицето на мъжа се четяха и загриженост, и страх, и увереност.Пореден писък влезе в главата на Пазителя и я разтърси.Сигурността в успеха внезапно премина в отчаяние.Адските създания, носещи зараза и разрушили вече града в подножието, се катереха с бясна скорост.
Пазителя хвърли един поглед през рамо.На няколко сантиментри под крака му мина ена ръка с огромни нокти.Нейният собственик бе въвоняно на мъртва плът зомби.Очите бяха изсушени, кожата бе полепнала, а на лицето бе изписана адова усмивка.Това изчадие явно никога не бе било нормален човек…
Гледката вдъхна нови сили на Пазителя.Видя какво се случваше на неговите приятели, пожертвали се в името на града – зомбитата ги обграждаха и телата на горките защитници ставаха храна за вечногладните демони.
Мъжът извади меча си.Замахна към изчадието под себе си.Неговото тяло се разполови, а частите се струполиха към немъртвите отзад, от които малко успяха да се задържат.Надолу се образува истинска лавина от тела.
Пазителят със нови надежди започна да се набира.Още няколко метра оставаха.Погледна към небесата.Мракът сякаш бе започнал да избледнява.Зазоряваше се…
Катерачът се хвана за ръба.Със сетни сили се прехвърли на върха.Там всичко бе заледено, но това бе първото място, което се осветяваше от слънцето.
Една суха ръка се закачи на ръба.Последва още една и главата на изкачващия се демон се появи.
Пазителят не чакаше нито момент.Мечът му изсвистя и ужасяващата глава падна надолу към сигурното място, където щеше да се разпльоска мозъкът в нея.
За почуда на Пазителя тялото се надигна и се качи на върха, макар и обезглавено.Мъжът бе забравил и се усети, че изчадията са немъртви.
Още преди демонът да посегне, Пазителя го разполови и бутна останките през ръба.
Обърна се на изток.Блестеж в очите му подсказа, че слънцето изгрява…Мъжът хвана главата си в ръце.
Бе тежка нощ.Демоните се бяха появили от никъде.Единственият оцелял от ордата беше Пазителя.Всички други сега бяха в стомасите на изчадията.
Изгарящите лъчи на слънцето вероятно щяха да изпепелят демоните, но това зависише само и единствено от силата на светилото…
---

Е що не напсува някой бе. Все щеше да има някакво изказване дето да заслужи псувнята.
Иначе разказа е добър. Има си описания, има си сюжет, всичко си има и си му е както трябва. Ае сега, понеже не го написа като двехиляден пост, напиши едно продължение(или няколко), така че разказа да завърши на двехилядния пост. Така ще е яко. Разбира се, може да си си намислил нещо друго, знам ли.

добро е

А посланията аз не успях да ги видя нещо. Ще ги кажеш ли? Иначе разказа ми хареса. Леко ми напомни на катеренето на главния герой към върха на планината от "Царството на Сянката". Макар, че става дума за орк, а не за човек(поне "ордата" на мен ми навява мисли за орките от WC3). Ako посланието е скрито в опита на войника да се измъкне от ордата с едничка надежда в душата според мен това е доста общо-конкретизирай малко. За разказче от 40 реда не ни даваш много шансове за reading between the lines

Абе ти май го приемаш много лично този форум? Що така-не е хубаво. Според мен админа го радва да има теми от сорта игра с 3 думи и т.н. което показва, че на хората им е приятно вътре, играят си игрички и т.н. Пък старите кучета като приемат това за флад не го бърка много много май. Прави се че не ти пука и няма да съжаляваш:)
Къде ти изчезна поста уа? Ий що не го цитирах.
ПП. Ако си си изтрил поста за да ги държиш 2000, което не ми се вярва-би трил по-старите хубаво, но ако не си го изтрил ти, то тогава думите ми са потвърдени. Така че...

Мен ли така ми се стори или няколко поста просто изчезнаха ?

Гардияне - кефиш . Ама чесно да си кажа има още бая да шлаифаш преди да заприлича на свесно юбилеино разказче .

Хубави скрити смисли ама ( смисли , смисли - какво подяволите написах ? ) наистина шлаифане дуд !

Да , готин разказ , хареса ми .
Щеше да е още по-хубаво , ако беше направил разказа малко по-дълъг и малко по-подробен .
Щеше да е хубаво да опишеш малко по-подробно с повече детаили градът и самата битка .
Но и така разказа не е никак лош .
Чакам продължение , пазителю ....

До колкото разбрах от един от изчезналите постове, той не знае края. Всъщност разказа е представата му за форума. Надявам се да не съм казал нещо, което не е трябвало да се казва.