И ето той стана от своито място и погледна я-звезда малка,
отнела му само хилядолетие, или две, но за него като дни отминаха те.
Тя стоеше там, малка, на пиедестала и блестяща.
Той вдигна я и в небосвода я пусна,редом с другите му творения да стой, и с своята светлина да блести.
Стана, стар вече бе, от милиони години последния от вида си,и усещаше че смърта го зове...тръгна към друг свят, за да сътвори звезда нова, звезда прекрасна.
Минало за него нямаше,ни бъдеще, животът му това бе, да прави звезди.Спомен далечен сякаш бяха дните когато редом с други твореше, когато сам не беше...И ето започна той, грабна шепа материя и почна да твори.
Мислеше си:Колко ли века ще ми отнеме да я свърша?
Залисан в работата си, той прродължи, и света на бързо забрави, последния от видът си, послдения строител на звезди.

===============
Е как е?Странно но идеята ми хрумна докато гледах едно анимационно филмче:)

Хубаво е ,но доразвий темата.

ммм да става

Щооо гооодеее... добра идея и... нискобюджетно изпълнение
Може би съм прекалено строг, но няма да хвалим напразно я...
ТРЯБВА да поработиш още върху него, ако много държиш на римата - остави я, но го направи по-дълго, по-...обяснено, идеята наистина е добра, но... малко повърхностно, няма замисъл