Гледах по bTV "Ромео и Жулиета" и филмът доста ми допадна. Че се запалих по специфичния начин за писане и се опитах да направя нещо кратко. Дайте някво мнение или пък напишете нещо конкурентоспособно, ако и вие сте се вдъхновили. Мотивът за любовта липсва, понеже историята е съвсем друга, но друг път може да напиша и нещо друго.
...


- Мечът в ръцете ми е вече. Ти, що будиш всичко тук в този час... избери - живей или умри.
- Не! Ще видя слънцето отново аз - по-добре спри. Остави ме да живея!
- Никой не ще се подчинява на твойте капризи, във война законите мълчат. Не чакай милост, а омраза и презрение. Твойта гордост ще помачкам.
- Тръгвай надзирателю, остави войника мъката си да оплаче...
- Ще има време. Не ще излезе скоро...
- Нима аз, войнът ще остана тук - сред мрак и кал? Нима моя крал... почитан и велик... не се смили... а се покри? Нима с мишките ще ям и ще трая този срам?
- Глупак си ти... презрян! Кралят изостави те, тук, в тъмната килия. Ти си пленник на самия теб. Виновен си си сам.
- Но аз... за короната убивах, по нечистите земи аз скитах... Нима напразно е това... и доведе ме до тука да се озова? Съкилийнико, кажи ми, твойта дума честна, не ще я аз захвърля, а ще я осмисля. Защо, кажи ми тука кисна...
- Не, кажи ми ти... Какво ти търсиш, за какво се бориш? Защо си боец, а държиш се кат слепец?
- За чест и слава аз се борех... Лоялен и покорен бях... С какво заслужих тук да гния, с престъпници в една килия?
- Щом за доблест и известност си воювал, в море от блянове си плувал. Действителността друга е, различна, за такива като тебе нетипична. Нито краля, нито някой друг на теб смили се... Нито пък ще те помилва. Ти пленник си на собствената си съдба и ще погинеш от нейната ръка.
- Но аз войн все пак, нали...
- Глупец си ти! Славата се забравя, а честта с времето се отмива. Няма нищо вечно, всичко е това, което е и няма да пребъде. Тук с мен сега си, понеже предпочете доблестта си. След като свалиха краля, ти остана нему верен и това ти беше края. И ти, и той, в килия ще лежите. Той - в ложе... с луксозна мебел и плот. Ти - на влажен дървен нар и хладен под.
- Аз поне останох верен... И на себе си не изнеревих. А те - предателите - първи мене заловиха. След като ме усмириха, вкараха ме в туй зидарство и показаха коварство. И утре крал нов да дойде, те старият ще изоставят, и на новия ще служат. А се пишеха приятели... Предатели! А ти защо си тук?
- Крадец бях аз, но не отрепка. Крадях не за да забогатея, а за да не осиромашея. Проклетият ти крал - ограби мен, квартала и страната...
- Недей говори тъй фалшиво! Вързан съм, но сила имам!
- Недей се пали... Всеки крал така прави. Характерът ти буен тук неще помогне - беди ще ти докара. Изслушай ме и ще ти докажа. Войник, като теб, при мен дойде и имуществото ми отне. Не ми остана нищо, взеха всичко. Крадях кокошки, биволи, свине. После пари, килими, платове. Бях ядосан на търговци, богаташи и князе. Но на краля най-му бях и отмъщение кроях... Веднъж, решен на всичко, и живота си да дам, влязох в палата и промъкнах се до кревата. Короната откраднах и от щастие припаднах. Три дни и три нощи, твоят крал се поболя короната да търси за беля. Най-накрая му я върнах, а той затвори ме безчестно...
- Далече бях от тук... Бих се за стараната. Противниците повалявах, да убивам повелявах. Омразата ми бе към тях, към всеки враг. Убивах ли, се радвах - сега съвсем различно е. Осмислям че и те са хора, че и те семейства имат. Дошли и те, не свои интереси за да бранят, падат ми от меча и забравят. Кралството за мене беше майка, но грешил съм. Глупак съм аз, нека да умра безславно...