Когато се събудих, се озовах точно зад ъгъла до кантината, пред нашия апартамент... Котката седеше там и тихо ближеше белите си лапи... След като приключи, тя се обърна и ме погледна с очите си... ледени дълбоки очи...
Усетих яростта, която беше изписана в тях... Някъде, дълбоко там, в дебрите на неговите безкрайни очи, се таеше една тиха лудост... Една тиха лудост, заложена генетично във всеки един представител на този вид. Тази лудост, бива нарична "инстинкти"... Душата на хищника... да, душа от огън... в нея горика пламъка на вечната битка.. безкрайно преследване по линията на живота и смъртта... Без страх, без мисъл, без разсъдък... само с чиста сила и инстинкти... С повишаването на адреналина в кръвта се разгорява и съзнанието на воина - яростно преследва... протяга лапите си... спъва... и разкъсва. График на живота - вечен кръговрат на младостта, зрелостта и старостта. Само силните оцеляват! Това е жестокия живот, не само на джунглата, ами и на всичко съществуващо в цялата Вселена по нашето време, въртящо се около живота, смъртта и прераждането. Просто правило, със още по- просто тълкувание - покажеш ли слабост, си мъртъв. Чисто и просто - покажи сила, покажи власт и всички ще те почитат... Докато не се появи друг като теб и на заеме твоето място. Доминирай над по- нисшите и ако ти се опълчат ги унищожи. Яж пред всички, пий преди всички, покорявай всички. Битката няма правила - винаги атакуваш и ако се окажеш атакуван, пази се, а ако си загубил - то значи си бил достатъчно глупав, че да свалиш защитата си... от което следва, че не заслужаваш живота, който ти е дарен от майката природа. И тогава умираш. УМИРАШ. Виждат светлината в тунела, последвана от привидно вечна светлина... След което отново виждат светлината... И отново започваш отначало... Раждане-Смърт-Прераждане и пак - Раждане-Смърт-Прераждане... Живееш за тръпката... за адреналина от битката... от вечната битка... Живееш само и единствено за насладата от тази битка, защото знаеш, че тази битка може да прекрати живота ти... И ти даваш всичко от себе си, за да не се случи това... но рано или късно, то се случва. Винаги знаеш, че дните ти са преброени... и тази тръпка в битката със самата Смърт е като болкоуспокояващо... като мехлем за раните на психиката... всяко живо същество е воин... всяко.
Бластерен огън отново разцепва въздуха на бойното поле... Отбягваш няколко изстрела и мощно впиваш острието на меча си в рамото на противника, като почти му отрязваш ръката... след това следва втори дъговиден удар отсичащ главата му... черна кръв се впива в пръстта на бойното поле, а впинът бяга ли, бяга воден единствено от адреналина и събудената ярост в съзнанието му... Ни тежката броня, нито меча, нито реактивната раница, нито бластерната пушка му се струваха тежки. В този момент душата няма ограничения... това е истинската, безгранична сила... Тя няма прегради, няма граници... тя руши... Тя просто руши... Няма нищо и никой, който може да застане на пътя на това създание... То държи живота в ръцете си... разполага със съдбата на всеки, дръзнал да стъпи на бойното поле. То е един своеобразен Бог, стъпил на земята... Продължава напред, отскача настрани, претълува се и изстрелва два изключително прецизни изстрела с тежкия бластер пръсващи черепите на враговете... Това може да продължава вечно... Носителя на смъртта... той държи самата Сила в себе си, но не Силата, която джедаите владееха... другата Сила, която джедаите не усещаха и за която джедаите нито имаха право, нито се сещаха да мислят... Докато изведнъж остра болка на прорязва тялото ти... И отново виждаш светлината... изасващата светлина... казват, че всеки вижда реалната същност на Силата... жизнената Сила на всички създания във Вселената... така казват поне... Виждаш я за миг... и умираш. И това е със всяко едно живо същество - временен възход и евентуално падение.
Във всички ни живее душата на воин... Но малцина са тези, които наистина я овладяват. Тихата лудост...
Когато се съвзех, се озовах вперил поглед в котката си, впреила красивите си очи в мен... В този момент докосвам колана си и се сещам...
- Почакай малко! - казах аз. - Забравих да взема бластера... все пак...
Той влезе и видя идеалния си бластер разположен на масата, след което отново излезе от апартамента... Там котката беше вперила могъщите си очи и съсредоточено наблюдаваше една нищо неподозираща птица... Абсолютно неподозираща колко близо до своя край е живота й...
- Хайде, Джи, остави я!
И точно в този момент, котката най- накрая се нахвърли върху малкото създание, захапа го за врата и за части от секудната, го унищожи...
- Браво, Ейнджъл... браво... Бах, както и да е, да отиваме в кантината... Луда котка...

ако си го писал/а ти,наистина го умееш добре (писането),разказът е много задълбочаващ,и зареден с някаква тайнственост,просто човек на пръв поглед не може да прецени истинското послание,и затова трябва да вникне в него браво,много добро,много описания ,на правилно място поставени,браво...

Хммм остави ме с раздвоени чувства. Стилово определено е хубаво и се чете на един дъх. Заложени са интересни идеи, които не подкрепям, но оценявам заради добрия начин, по който са въведени. Определено едно от нещата напоследък, които си заслужава да се прочетат. Ако не заради смисъла (все ми се струва, че малко ще вникнат дълбоко), то заради красотата на изказа.

Хм,не е зле,но след първата половина цялата мистериозност и задълбоченост на разказа изчезва,и се заменя с нещо много по-слабо от първата част.
Последното нещо за което можех да се сетя докато не го видях,бяха джедаи...
Може би ако разказа завършваше при "всяко живо същество е воин... всяко" щеше да пожъне по-голям успех,но...
Както казах,има мистериозност,и то доста добра,но определено липсва оригиналност...
Джедаите нямат място в такъв разказ,но както решиш

Иначе общо взето може да се нарече МНОГО ДОБРО

А за котките:
Не знам от къде намери тази лудост в очите им,но аз като погледна мойта в очите виждам само липса на интелект и донякъде тотална тъпота .Но едва ли всички котки са така...пък и не знам как такава котка като тази която си посочил ще ми даде това което моята ми дава - щастие...

Накараме много да се замисля...

Воден от любопитството и здравия разум, пак започнах да мисля за смисъла на живота, като "няма смисъл" не ме задоволява. Може би е точно това Битката. Но каква битка в наши дни...?! Това е въпросът, койтъо стои сега пред мен.

Разказът е хубав.Хареса ми но до един момент не можех да разбера за какво точно става въпрос.Само незнам защо си решила да използваш точно една котка като обект на наблюденията си The Grim Reaper котките не са чак толкова тъпи дори е точно обратното...това е мое мнение естествено и не ви обвързвам по никакъв начин с него

Аа,не,не съм казал че са тъпи,и аз мисля че са доста умни по своему,но моята има едно идиотско и някак детско изражение,но въпреки това си я обичам,даже може би за това я обичам повече от колкото бих обичал някоя друга котка .

Не сте очаквали джедаи? И не ви направи впечатление "Мандалорски" в заглавието?... Странно...
Аз имам ужасно много котки, но именно тази, която имам от най- много време беше обект на моите разсъждения. Познавам всяка нейно движение, гримаса и зов. Първоначално разказа се казваше "Астика" и беше съвсем кратък, но завършваве с едно нещо, което реших да премахна, защото щеше да бъде прието със смесени чувства. Едно обръщение към котката, която върви бавно напред и със страх мяук, а именно: "Върви, мило коте, не се страхувай, аз винаги ще съм с теб, където и да си." И такива ми ти работи.
Във разказа безспорно трябваше да бъдат намесени джедаите и Силата, защото аз го постнах първо в БДО, а и още повече цялата идея беше таква... Е, но във БДО темата се казва Mandalorian Chronicles: Warrior Within ..
Е, досвидания.

Определено ми хареса ... Но и аз като Сасуке , не съм съгласен със идеите за съществуването заложени в началото . Ницше го е казал това много отдавна , и наскоро трябваше да разработя нещо точно върху неговата философия . Извел е велики правила , но същевременно ако проследим мисълта му , отиваме на място което не може да съществува ( това е мое мнение - много хора мислят същото за Маркс ) . Като цяло текста е много хубав , най-малкото защото другаря знае как да се изразява ...

Определено разказът беше много добър и смислен.Отначало се зачудих над включването на котки в Манглародски... хроники,но в последствие загрях.Ммммм,според мен НЕ могат да се намерят косури на произведението може би,защото само аз познавам авторът му...истински.Не виня Ранд-а или другите поради несъответствия в мненията ни и се надявам и те да не винят мен.Котката наистина е страшничка...само като си я спомня,бррр .Между другото,за да кажеш,че джедаите нямат място в разказа,няма как да успееш да вникнеш в него.
Освен това за къде без Елдър Года,а Сарумане





Smelly cat,smelly cat...

Хамелеоне, ти не си нормален. :)

АхахАххуахауХУахуахуаХУауауух...
No comment

Не се смей, котенце, това е реалността на Хемелеонското съзнание - чисто и просто. Наблюдавай го и след кратко ще установиш, че Хамелеона... е просто ненормален. Откровено ненормален :) .

Всеки,който влезе в подсъзнанието ми...ъъъ,просто си умря

Освен ако не те познава от 20 години.

Хахаха...а т'ва струва мноо

Не ве... казва се - А т'ва стру'а доста...

Щях да постна, че все е селско,ма са отказах...

Предварително се извинявам за това което ще последва...
-------------------
...оргинал...
Когато се събудих, се озовах точно зад ъгъла до кантината, пред нашия апартамент... Котката седеше там и тихо ближеше белите си лапи... След като приключи, тя се обърна и ме погледна с очите си... ледени дълбоки очи...
Усетих яростта, която беше изписана в тях... Някъде, дълбоко там, в дебрите на неговите безкрайни очи, се таеше една тиха лудост... Една тиха лудост, заложена генетично във всеки един представител на този вид. Тази лудост, бива нарична "инстинкти"... Душата на хищника... да, душа от огън... в нея горика пламъка на вечната битка.. безкрайно преследване по линията на живота и смъртта... Без страх, без мисъл, без разсъдък... само с чиста сила и инстинкти... С повишаването на адреналина в кръвта се разгорява и съзнанието на воина - яростно преследва... протяга лапите си... спъва... и разкъсва.
------------
------------
...малко само пипнато...

Събудих се и се озовах зад ъгъла до картината.Картината пред нашият апартамент.Котката седеше там ,ближеше белите си лапи.След като приключи ,се обърна и ме погледна...ледени дълбоки очи.Усетих яростта изписана в тях.Някъде там, дълбоко в дербите на безкрайните и очи,се таеше тиха лудост.Една лудост ,заложена генетично,във всеки един представител на този вид.Тази лудост се зовеше “инстинкт”...Душата на хишника...душа от огън....в нея гори пламъка на вечната битка.Безкрайно преследване на границата между живота и смърта.Без страх ,без мисъл , без емоция, чиста сила и инстинкти.Адреналина в кръвта разпалва и съзнанието на воина – яростно преследва...замахва с лапи...спъва и разкъсва.
--------------
Целта...беше ...начина на поднасяне е по-важен ,едва ли не и от историята