Връщам се от тренировка. С колелото. Вече е почти тъмно. Изкачвам улицата, която е под лек наклон. Нагорнището не ме затруднява, но не карам бързо, понеже е тъмно, а колелото ми няма нито една светлинка. Това е моята улица. Живея нагоре, на около 500 метра. Преди първата пресечка на скамейка са седнали две момичета. Аз спирам и изчаквам движението, за да мога да продължа. Те ми се усмихват. Аз също. Но сега единствената цел ми бе да стигна до вкъщи. Втората пряка свързвам с една лятна ваканция, когато идвах тук да играя. Е, не останах дълго, защото ми беше по-приятно с приятелите около даскало. По-нагоре в тъмнината съзрях надписът "Марината". Да, тук едно време продаваха най-вкусните сандвичи, които бях консумирал. Сега беше затворено и явно не работеше. Горната улица ли? Свързвах я с моя приятел. Той беше неограничен, падаше си малко хулиган, а аз бях до него. Моят най-добър приятел, с когото седем години съм прекарал като брат с брат и всички се отнасяха към нас с респект. Не, аз имам истински брат, който много обичам, но той живееше в друг свят - имаме осем години разлика и често ме пренебрегваше. Моят най-добър приятел също имаше брат - точно толкова голям, колкото моя. За разлика от моя, който е доста умен, избухлив, силен и не се забърква в неприятности, той му беше пълна противоположност - тарикат, много дълъг и слаб, мошенник и с леко скептичен поглед. Не го познавах добре, но приятелят ми разправяше от време на време за него. Лично аз смятах, че неговия брат е по-добър от моя, понеже моя брат отиде да учи висше, а неговия остана тук и беше по-връзкар. След седми клас пътищата ни се разделиха, той остана при компанията около даскало, аз също ги посещавах, но вече по-рядко. Намерих други приятели, скоро спрях да посещавам приятелите, с които толкова време бях прекарал и се чувствах щастлив. Не знам защо, може би исках промяна. Може би исках да виждам нови лица и нови характери. Ето, че вече мога да пресека и тази улица. Някаква кола обаче ме заслепява с фарове и аз отмятам погледа си. Там, на дърво, стоят няколко некролога. По принцип тези хартийки са ми антипатични, понеже са навсякъде и е малко грозно и старомодно. Но когато видях името, после фамилията, после снимката, стоях като втрещен. През ума ми минаха много мисли. Това там беше братът на моя най-добър приятел. Точно той. Навършваха се девет месеца - почти толкова, когато прекратихме контакт. Не е възможно, помислих си. Че това е той, голямата работа, дългия човек... Възможно бе да е при катастрофа, понеже той си падаше по високите скорости. Не, не изпитвах чак толкова съжаление към починалия, а към брат му - моят приятел. Не, никога не бих повярвал, че на такъв като него подобно нещо ще се случи. Изпитвах съжаление. Ако моят брат загине толкова млад, просто бих си теглил куршум, не бих го преживял. Почувствах се и виновен - може би трябваше да съм до моя приятел, който не съм виждал от доста време. Не знам, вече е доста късно да му оказвам някаква подкрепа или поне да му се обадя по телефона. Ще му стане кофти, както и на мен. Не знам вече как ще го погледна на улицата и да го погледна в очите. Не се и съмнявам, че до него е имало доста хора, които да го подрепят. Съжелявам само, че тогава не съм бил аз до него.


П.С. 100% истина, всичко е реално, сега даже ми е доста кофти...

Много е добро, мен но наистина е малко тъжно. Дано да си оправиш скоро настроението.

Не мога да повярвам че е истина ... колко тъжно

Ооо, Актив, просто...Това ме уби.Някакво носталгино и накрая края...Съжалявам, просто не знам ако аз преживея такова нещо как ще ми се отрази ( не го пожелавам на никой )
И понеже е в творческия...Перфекто е написано.Не ми се четеше, но от първата дума ме грабна и...Браво, страхотно написано!

Това наистина е гадно!Нямам повече думи.

Много е кофти наистина . Не мога да си представя какво му е било на твоят приятел когато брат му е починал толкова млад .
Според мен , наи-добре отиди някои път при твоят стар наи-добър приятел и си поговорете . Сега си намерил нова среда , нови приятели , но от време на време се сещаи и за старите си приятели ....

Да, обмислям да се срещна с него. Мерси за добрите отзиви, наистина се постарах да го напиша красиво.

Прочетох тема ,абе виждал съм и по-добри ,но никое не е било реално.Може и да не е върха ,но замисалът ,скритите мисли тъгата го правят стойностно ,а това че е реално му предава още по-силни емоцйи.Незнам за вас ,но щом го прочетох веднага си оговорих среща със старите авери ,предполагам ,че трябва да поговорите ,но не на тази тема ,няма да е уместно.

СУПЕР затрогващо 4есно казано.

направи го разказа е затрогващ и под тази тъжна история стои темата за приятелството ,което не трябва да се губи

Наистина факта, че е истина трогва, за малко спрях и се опитах да застана на твоито място но не можах живота наистина е гаден.Единственото добро в тази история ,е че ти имаш способността да изразяваш чувствата си и така накара и нас да съжелим за умрелия така направи нещо добро.