Тази нощ отново те сънувах. Беше до мен. Галеше ме, целуваше очите ми. Бяхме толкова щастливи. Минутите течаха толкова бавно. Не исках съня ми да си отива. Но ето, аз се събуждам и отново съм сама. Оглеждам се и разбирам че съня никога няма да е реалност.
Сънувам те отново. Държиш се студено,страх ме е. Усешам че нещо се променя, нещо умира...Ти се отдръпваш от мен и тръгваш. Протягам ръка към теб,обръщаш се, целуваш ръката ми и ме оставяш. Започвам да плача. Сълзите сякаш раздират лицето ми. Погледът ми се затъмнява, сърцето ми сякаш спира да бие...
Сънувам те...Търся те, но не те намирам. Знам че си близо, усешам го, но не мога да те намеря. Вървя без цел, лутам се в нищото, но продължавам. Виждам те, усмихвам се, едва успявам да кажа "Обичам те!" и сърцето ми спира. В този миг се чувствам най-прекрасния човек на света. Обичана, желана, красива...Искам да отворя очи и да те прегърна, но не мога. Все още чувам гласа ти...Ти плачеш...Говориш колко много ме обичаш, крещиш да не те оставям сам на света, но...аз умирам.
Край...!Това беше, вече няма аз. Но...?! Какво става?! Каква е тази тъмнина, която застила пространството около мен?! Присвивам очи, опитвам се да видя нещо в мрака, но...Какво става, къде съм?!
Леко повдигам глава, виждам как спокойно спиш. Изправям се, целувам нежно устните ти, въздишам дълбоко, отново затварям очи и лягам до теб--там, където съм била през цялото време...

Бродя из мрака, търся твоето лице... твоите очи от лед...
Смътно помня краля... но кралицата никога няма да заправя... мрачна и изпълнена с красота... най- красивото създание... една единствена целувка... устните й - алени... усещам, че припадам... с огромна жажда, отпивам дълбоко... тя се предаде на екстаза... we kissed just once, and her life dripped down on me... even now, in life's closing does she still shine... woman of mine you'll never close your eyes...

Харесва ми - както ти казах и в чата. Просто темата ме кефи, както и реализацията. За другото си знаеш.

много,много ми харесва,а и темата е по мой стил и "интерееси",което го прави още по харизматично за мен
много е яко...

То не темата, ами само първото съобщение от нея е за четене...

Простичко и непретенциозно.Подплатено с чувство...истинско и преживяно.Истинските чувства на истинските хора,без маски и пози.

След толкова фантастики,магии...демони...мечове и брони,по страниците на творческият,тези няколко реда със житейни мисли ми действат силно зареждащо.Както каза френдото eminem4o в момента и аз на тази вълна приемам.Затова ми харесва.
------------------------
Няма по-голям дар от това да можеш да се изразиш...и по-голямо престъпление от това да тържиш мислите и чувствата си в себе си.
------------------------
amora ти надви себе си.Поздравления от Резидентния за което.Радвам се ако съм ти помогнал дори със частица за тази малка за нас...и грандиозна победа за теб.

Ти също не се страхуваш от огледалото

Окей, игнорираме граматиката и разсъждаваме върху смисъла на написанто : тъй като не съм достатъчно компетентен, за да рецензирам подобни текстове, мога само да изкажа какви внушение се породиха у мен.
Отначало си направих някакви странни асоциации със смъртта - геринята явно е в беда в съня си - личи си безнадежността и невъзможността да направи каквото и да било, но се чувства някак си "прекрасно". Именно смъртта е онзи кратък миг, когато човек усеща най-прекрасното чувство и отлита в Рая, да речем (или поне така са ми казвали). След това идва и реалността - сънят е свършил, емоциите утихват, което ме кара да мисля, че произведението е написано по истински случай (колко впечатляващо ).

Казах си.

Мон шери не заспиваи повече .
Всъщност минавам да отчета присъствеие защото каквото имах да казвам го казах вече . Но подкрепям че пишеш .


Инаф офтопик от мен .

Damz....
napomnq mi mnogo nostalgi4no na neshto...

EDIT

Всяка нощ виждам твоето лице,
докосвам твоите ръце...
Но на сън знам, че някой друг
ще бъде с тебе тук.
Легло - празно без теб...
Как да забравя?
Но не... е празно без теб -
знам, че ще дойдеш, мисля че зная.

Ръцете няма да спрат,
сякаш за първи път те докосвам сега.
Очите няма да спят,
сякаш за първи път - всяка нощ е така.

Всяка нощ забравям за света навън,
рисувам те сама до мен, все така.
А страха, че ще те загубя пак
те прави по-красива... а чакам, дай ми знак.

Ръцете няма да спрат,
сякаш за първи път те докосвам сега.
Очите няма да спят,
сякаш за първи път - всяка нощ е така.
Ръцете няма да спрат,
сякаш за първи път те докосвам сега.
Очите няма да спят,
сякаш за първи път - всяка нощ е така.


------ Прочетох творението на Amora , и ми хареса много . Много добре е написано , много е драматично , но накрая се оказва просто сън ! Един лош кошмар от които събуждаики се , попада отново в красивата реалност . За нещастие не всеки път реалноста е толкова розова и красива , но понякога наистина може да бъде . За жалост понякога хубавите неща се оказват просто сън , преакалено е хубаво за да се случва в деиствителност .

Мне, не ми допадна...
Някак.... хмм, както и да е.
Поздравления за старанието, все пак.

Гипо,за бой си!Толкова хубаво го беше написал...

Само дето живота ми не е толкова розов ама..това е поправимо(и дано да се поправи скоро):)

Ами аз това го четох още доста отдавна, ама понеже нали като не може да се напише отговор с няколко думи, го оставям за по-късно, та съм го забравил, за което се извинявам много на авторката!

Иначе ми хареса. Беше хубаво, макар и кратко. Кратко, но красноречиво. Поздравления, че си успяла да изразиш себе си в тези редове. Знам, че всъщност това е дори по-важното за теб, отколкото нашите адмирации, така че вярвам няма да са ти толкова необходими.

п.п. Резидънт, добре си ги направил аватарите!

Ауу мерси,че това го написа за мен:)

Дали редиш мозайката по пода,
дали наместваш малките парчета,
или събираш късчета несгода
и болка, разпиляна по мокета ?

Дали се забавляваш и играеш,
дали от свойто време губиш,
или избираш без да знаеш
кое парче къде да туриш ?

Но как си ? Как се чувстваш ?
Объркана ? Самотна ? Променена ?
Аз също, но недей да мислиш
за мойте чувства, мъки и проблеми.

Аз няма да си спомням също
за всеки театрален ден,
копнежа ми да те прегръщам,
скръбта... Но не мисли за мен !

Нареждай пъзела и бавно
сред куп надежди и мечти,
картината разкрий докрай, но...
За Него също не мисли !

За себе си се притеснявай !
Плачи без глас и пей без дух,
но никога не се оставяй
да си зависима от друг.

Аз няма да завися също...
И няма да търпя съдбата
да ме накара да се мръщя,
дори да губя във играта...

Не мога дълго да остана
парче картон, ненужна част...
"Приятел просто" - това е рана
без бинт, памук и лейкопласт.

Но ходът твой е. Ти решаваш
кое парче да вземеш от земята,
къде да бъде, как да го поставиш
и колко дълго да ти е в ръката...

И ти сама разбираш, може би,
че своя избор трябва да направиш.
С кого ще си щастлива размисли
и не забравяй утре да ми кажеш...

Най после и Ловеца да намине и просто не можех да пропусна творението,въпреки бързия преглед който хвърлям.
Кратко,но вместо да е пълно с фантастика,магии и темподобни,тук виждам само чуваствата ти,материализирали се на едовете в това кратко творение.Хареса ми...

Поздрави от изганникът...