Скок.Още един.Все още тичаики крадецът се обърна за да види дали наемника е още зад него.....този беше добър,взимаше скоците също толкова ловко колкото и него.Още един скок.Скоро покривите щяха да свършат, наближаваха площад.Крадецът се замисли какво да прави по нататък, не му се искаше да убива наемника, пък дори и да искаше, не беше сигурен дали ще може.Ръката му кървеше.Ето го и площада, крадеца се закова на място и се обърна.Наемника все още беше зад него, оставаха му само няколко крачки докато го стигне.Крадецът провери дали ножовете му са на мястото си.......и напипа нещо друго в ръкава си, някаква тръбичка....Може би това ще го забави достатъчно дълго за да избягам?Наемника вече беше пред него......

Хех....този е добър....бяга бързо, скача добре,като се има предвид как му кърви дясната ръка...ако не беше ранен, веднага щях да го изгубя.Покривите скоро ще свършат и ще го хвана, ще си взема наградата и ще пиина малко ейл в някоя кръчма, после ще се прибера и ще си почина....покривите свършиха..още няколко крачки.....Защо ми се усмихва?Сигурно светлината си играе с мен.....не, усмихва се...а сега се смее?

Изведнъж наемника бе обгърнат от дим,усети остра миризма....после смеха изчезна, а когато димът се разсея, той беше останал сам на покрива...не му остана нищо друго освен да слезе и да се прибере, чудеики се защо един лорд от Трест се интересува толкова много от един обикновен крадец.Толкова, че да го наеме за да издири крадеца?Трест бе доста голям град, процъвтяващ заради търговията на юг.Трестските лордове контролиха краибрежието и унищожаваха всяко селце което изникнеше близо до морето.След няколко години тези села можеха да конкурират самият Трест по големина и богатсво.Същото се бе случило и с неговото село когато беше малък.Помисли си за старата си майка, която сега живееше до доковете, в един от бедняшките квартали.Почуди се дали да я посети, но се отказа и се запъти към квартирата си, която се намираше в един стар хан.

Постарай се да разгърнеш описанието, така освен ще опишеш същото действие, ще го направиш и по-красиво. А и няма да се притесняваш от малкия обем.

Има нужда от разкрасяване-описал си само случката без детайли и се получава малко сухо.
Иначе си е добре разказа. Ако пуснеш следваща част я поразкраси и ще стане върха.

Thief - Deadly Shadows
Прекалено...много дори Thief - Deadly Shadows

Тъмната нощ го обгръщаше отвсякъде и му напомняше че е сам.Приветстваше го както майка завърнал се син.Нито един прозорец не светеше, нищо не помръдваше.Той ходеше из един от най-бедните квартали на Трест...повечето хора тук нямаха с какво да гонят мракът през ноща, а тези който имаха не искаха за да не привличат внимание...човек който има с какво да си свети в този квартал се считаше за заможен, считаше се че има какво да се краде от него.
Той ненавиждаше хората, които крадяха от този квартал....Крадецът....някога имаше име, толкова отдавна....Мат..Матюс.Това име му се стори чуждо, някак далечно и студено, макар че бе неговото, от много време никои не го бе наричал така.Всички му викаха просто "крадеца".Но "всички" бяха хора от подземния свят, хора за които да знаят името на този с който говорят се считаше за проява на огромно доверие, или на глупост....Мат не вярваше на никои.Студа го прониза, ръката му още кървеше.Той пренабрегна и болката, и студа, бяха го ранявали къде къде по зле от това...замисли се какво иска наемника от него.Наемниците по принцип ги наемаха лордовете, а от както бе в Трест единственото което беше откраднал от някои лорд бе едно малко медалионче което все още бе в квартирата му.Толкова шум за нещо толкова малко?Мат мина по един мост, под който се виждаше друга улица...скоро стигна до една полупорутена сграда на три етажа, прозорците бяха заковани вратата избита.Тази негова "квартира" по нищо не се различаваше от предшествениците си, всички изоставени и западнали сгради, места където вече никои не стъпва, места забравили топлината на огнището, места изоставени и студени.Вече не усещаше болка и ръката му бе спряла да кърви.
-Ти имаш нещо мое!-Гласът бе дълбок и дрезгав, идваше някъде зад него.....Когато Мат се обърна видя едно измъчено лице, лице което някога е било човешко.....лице което ня мястото на очите и устата имаше само дупки, а от дупките излизаха пламъци.....Мат не можеше да отлепи очи от лицето на съществото.....когато устата му отново се отвори, от нея почнаха да излизат пламъци.......
-Жалък човек, нямаш си ни най-малка представа в какво си се забъркал, нали?

Два дена след гонидбата по покривите, наемника Тейрин успя да хване следите на "крадеца".Доволен от свършената работа, Тейрин се насочи към хана в които беше отседнал за да изчака ноща.Ханът се намираше в един от хубавите квартали на града, всички къщи бяха подредени и не по-високи от два етажа.Макар че бе доста късен следобед и оставаше доста време докато падне нощ, някои от прозорците вече светеха и се чуваше смях и музика.Лекия вятър довя миризма на дим до ноздтите на Тейрин.Веднага след като зави зад поредния ъгъл,той видя източника на димъ....една двуетажна сграда,някога била хан...ханът в който той живееше....Доброто му настроение веднага изчезна, той реши да не чака ноща за да се захване с "крадеца".Минаваики през тълпата видя собственичката на бившия хан, която викаше и ревеше.Дъщеря и бе загинала в пожара.Лесно си спомни свелокосата Лателе, която бе едва 20 годишна.Наистина жалко...
Имаше да провери три евентуални "скривалища".Първото беше някаква стара ковачница, в един от крайните квартали...когато пристигна на мястото, от ковачницата бе останала само купчина все още топла пепел с която вятърът си играеше и образуваше малки вихрушки.От другото място също се издигаше тънък сноп дим.
-Май няма смисъл да ходя там.
Прозорците на сградата бяха заковани, вратата бе избита, а от покрива бяха останали само няколко греди."Пропаднало място, чудно защо ли се е заврял тук като най-вероятно има доста пари"- въздъхна наемника и започна да се катери по сградата, щеше да почне претърсването отгоре.Намъкна се през порутения покрив, там разбира се нямаше нищо.Във въздуха витаеше чуството за изоставеност, за самотност.Той слезе на долния етаж, и тогава го видя.Лежеше на земята, увил се в наметало си.Бе блед, постоянно се въртеше и бълнуваше......имаше треска, а раната на ръката му се беше инфектирала.Тейрин без да му мисли много взе една чаша вода и я лисна в лицето на заспалия на пода крадец.Той веднага се събуди, оглеждаики се, сякаш се учудваше че се намира в квартирата си.....и видя наемника.Веднага посегна към един вързоп на няколко метра от него, а Тейрин просто опря върхът на късото копие което държеше във вратът му.
-Недеи, не искам да те убивам...
-Хахаха....да бе!-Гласът му бе дрезгав и прегракнал.-Защо?Дори и да ме убиеш пак ще си взмеш наградата!Ти си жалко подобие на човек!Правиш каквото ти кажат, стига да ти се плати!-Матюс се изплю презрително, а наемника опря копието си още по-силно.Чак сега го огледа по-подробно-беше млад, около 20 годишен.Черна коса покриваше лицето му, а върху черната ризница която носеше имаше малко златно медалионче.
-Няма да те убия, няма дори да те предам.Веднага след гонитбата лордът който ме бе наел ми плати малко и ми каза повече да не се занимавам с теб.Беше ме наел за да намеря това.-С лек жест наемника посочи медалиона.
-А защо тогава си тук?
-Ами просто съм любопитен с какво толкова си ядосал един лорд та да........-наемника не успя да се доизкаже, защото Матюс ритна копието му настрани, грабна вързопа и изхвърча през прозореца.От там крадеца се качи на покрива,и се изгуби неиде из градът.Наемника постоя малко сам в порутената сграда, загледан в посоката в която се бе избягал крадеца, а след запъти към една от многото порти за напускане на Трест.Някой не искаше той да се занимава с този крадец, и този някой беше запалил част от градът за да скрие че такъв крадец въобще е съществувал...
Матюс безцелно вървеше по улиците на Трест, увил се в наметалото си и преметнал вързпоа с всичките му вещи през рамо.Не беше кои знае какво, никога не носеше много със себе си, повечето продаваше.Беше блед, тресеше се и бе гладен.Не можеше да мисли....въобще не забелязваше какво става околко него, цялото му внимание бе погълнато от това да мести един крак след друг...не знаеше накъде отива, не знаеше какво да прави.Трябваше да яде, да намери хан в който да яде..огледа се и видя над една врата знакът които търсеше.Дори не усети как влезна в ханът и седна на една маса в ъгъла на голямото общо помещение.Поръча си нещо за ядене, а когато му го донесоха го погълна на един дъх.Сега на мястото на гладът доиде умората...не трябваше да заспива, може би ако само за малко си затвори очите, за да си отпочине............
Пак беше ноща след гонитбата по покривите, той се прибираше в квартирата си..ръката не го болеше.....ето я и сградата.Матюс смътно си спомни какво би трябвало да стане сега...
-Ти имаш нещо мое!-Гласът бе дълбок и дрезгав,идваше от някаде зад него..Когато Мат се обърна видя едно измъчено лице,лице което някога е било човешко.....лице което ня мястото на очите и устата имаше само дупки, а от дупките излизаха пламъци.....Мат не можеше да отлепи очи от лицето на съществото...
-Това...това е само сън!
-Да...сън е!-Пламъци излизаха от устата му при произнасянето на всяка дума, сякаш жигосваха всичко което казваше.
-Какво си ти?
-Аз съм теб!
-Мен?-Крадецът бе объркан....
-Да, твое отражение, отражение на живота които си живял.Помниш ли детството си Мат?Помниш ли как бе взет от фермата на родителите си, защото нямаха с какво да платят данъците?
-Помня-Крадеца преглътна тежко, като че ли пламъците излизащи от устата на събеседника му изгаряха всяка капка влага в тялото му.
-А помниш ли какво стана по нататък?
-Какво искаш от мен?
-Помниш ли как конвоят с "данъците" бе атакуван?
-Млъкни!Млъкни...-Матюс се сви на земята, хвана главата си с две ръце и завика опитваики се да прогони спомените от умът си...но той продължаваше да чува гласът на съществото в главата си...
-Помниш ли онези разбойници?Защото те бяха точно разбойници!Убиваха и крадяха!
-НЕ!
Когато се събуди, все още беше в ханът..пред него бе ханджийката която го гледаше загрижено.
-Момче,трябва да отидеш на лечител, блед си и бълнуваше......и си много топъл.....изведнъш докато спеше се развика, и трябваше да те събудя....
-Добре съм.-Крадецът хвърли няколко монети на масата, взе си вързопа и излезна от хана....но още продъллжаваше да чува гласът на съществото в главата си:
-Аз за разлика от теб имам име, наричаи ме Арко!АРКО!Запомни го добре!-И той го запомни, запомни го така сякаш бе жигосано в собствената му душа!

Критика? Каква критика-беше перфектно според мен. Да видим другите какво ще кажат

Вече трети ден корабът се клатеше по вълните.Не беше голям кораб, даже напротив, беше доста малък.Пътуваше някъде на юг, не че го интересуваше накъде, само да бъде по-далече от Трест.Бе седнал на носа, и за кой ли път огледа кораба.....точно срещу него, на кърмата седеше огромен мъжага, които с помоща на един грамаден тъпан определяше тактът на гребците.Самите гребци седяха в две редици по дължината на палубата, разбира се имаше и мачта, но точно днес вятъра духаше на север, обратно към Трест.Всички от екипажа бяха мургави и мускулести, а повечето имаха татуировки на лицата...Крадецът избра този кораб защото "капитана" му не задаваше много въпроси, за разлика от капитаните на другите кораби на които се опита да се качи.Беше сигурен че Сахаил, както се нарече мургавият дебелак, съжаляваше че го е взел на кораба си.Треската му се беше влошила,по цял ден седеше увит в наметалото си на носа,а всички от екипажа си бяха съблякли ризите заради жегата.Спеше малко,от части заради "Арко" както той се бе нарекъл,от части защото бе сигурен че ако заспи малко по- дълбоко,"добрия капитан" щеше да се погрижи да не се събуди.Клатенето го изнервяше...и морето също,никога не бе обичал морето.Ако се случи нещо, няма къде да избягаш, ако си в морето.Мислите му блуждаеха, нямаше да издържи дълго така.....утре щяха да стигнат до някакъв остров, там щеше да слезе и да се погрижи за треската си.Клепачите му натежаха.....НЕ!Не трябваше да заспива!Заби леко острието на ножа който държеше в дланта си..никои не го видя, както и никои не виждаше че държи нож.Усети топлата струика кръв да се стича по дланта му.Болката му напомни че е жив, и че за да остане жив не трябва да заспива, не тук, не сега....
-Оставяш си голям избор....ако останеш буден, нещо което е невъзможно защото не си спал от три дни, ще умреш от умора, или в най-добрия случаи, треската ще те довърши....А ако заспиш, капитана ще ти свети маслото защото мисли че ще му заразиш екипажа с някоия ужасна болест....-Арко седна пред него на палубата
-Какво правя аз си е моя работа!-Мат бе преодолял ужасът от вида на "Арко", сега го приемаше по- скоро като някаква халюцинация заради треската.
-Е, виж това не е точно така....технически, ако ти умреш, умирам и аз.....но пък от друга страна аз не съм жив, тъи че не ми пука много много за това....Като се замисли човек, света е пълен с противоречия...според мен съдбата има много демонично чуство за хумор....
-Не разбирам....какво се опитваш да ми кажеш?
-Ами да вземем за пример теб....човек без име, без детство, още от малък отделен от родителите си....
-Не ми се слуша това, мислех че се появяваш само в сънищата ми!Какво правиш тук?-Арко се усмихна, а от очите му започнаха да изкачат искри.Той бавно се наведе напред, и съвсем тихичко прошепна на Мат:
-Но ти спиш!
Очите ми мигновенно се отвориха.Слънцето се отрязявапе в меча с които Сахаил замахваше към главата му.Без да се колебае крадеца опря ножът които държеше скрит под наметалото си във вратът на капитана.Сахаил замръзна, с вдигната ръка с меч ,готов да съсече Матюс.За капитана не беше трудно да се досети че ако се опита да замахне, неговата кръв първа щеше да обагри палубата.
-Недеи и да си го помисляш!Платих ти добре за това пътуване, слизам на първото пристанище в което спрем.Ще те оставя жив, в замяна искам същото от теб!-Сахаил кимна, а Мат прибра ножа си обратно под наметалото.Крадецът не вярваше на капитана, но ако го бе убил, екипажа веднага щеше да се нахвърли върху него.Не трябваше отново да заспива!

Много е добро. Става като книжка-интересно и свързано с определена насока.

Седеше на покрития със слама под и гледаше през малкото прозорче на килията си,макар че виждаше само покривите на сградите които бяха срещу затвора.Бившия наемник Тейрин.Хванаха го веднага щом се опита да напусне града,на една от портите.Някой се бе погрижил описанието му да бъде разпространено навсякъде.Тейрин въздъхна и се огледа.Килия като килия-голи каменни стени,и желязна решетка вместо врата,нямаше нищо друго.Никакви мебели.Пълна липса на каквото и да е удобство.Точно срещу него имаше малко прозорче през което полъхваше свеж въздух.След малко щяха да го изведат от килията и да го обесят.Обвиняваха го за пожарите и за няколко убийства,които не бе извършил.Той стана от пода и пак погледна през прозорчето.Видя собствената си бесилка.Приближи се за да подиша чист въздух.Чудеше се как да избяга от тук,но бе прекъснат от грубия глас на палача.
-Стига си зяпал бе,време е!-Тейрин не помръдна.
-Хаиде ве!Глух ли си?-След като Тейрин отново не помръдна,палача реши да го "премести".Мърмореики си,той отключи вратата на килията и влезе вътре.
-Ах ти нещастно к...-Бившия наемник хвана палача за вратът и го удари с все сила в стената.След това най-спокоино излезе от килията и заключи припадналия палач вътре.Това че нямаше стражи въобще не го учуди.В Трест никога не е имало дори някакво подобие на градска стража.Лордовете си наемаха лична охрана,която да пази тяхната територия,а за да спират крадците имаше наемници като него.За негова радост затвора не влизаеше в територията на нито един от множеството лордове.Въпросът бе:Какво да прави след като се измъкне от там?
Вече бе на улицата.Небето сивееше и имаше облаци.Щеше да вали.Тейрин погледна към бесилката и на бърз ход се отдалечи от нея.Трябваше да се покрие някъде.Скоро половината град щеше да го търси.Изведнъж спря на място....после се обърна и тръгна обратно към затвора.

-Земяя!-Мат погледна в посоката в която плаваше кораба.И наистина,на хоризонта се виждаше тънка ивица земя.Плаваха вече шести ден,точно след случката със Сахаил вятарът задуха силно срщу кораба и това ги забави.Мат от два дена бе с качулка заради вятарът.Бе успял да поспи малко.За негова почуда капитана си държеше на думата,и нямаше нови произшествия.
След околко един час малкия кораб навлезе в пристанището на град Ахра.Ахра бе много по-голям град от Трест.От пристанището се виждаха кулите на минарета,а повчето сгради бяха жълти и правени от някакъв непознат на крадеца материал.Той никога преди не бе виждал град от юга.До самото пристанище имаше пазар,а след пазара се виждаха огромни и масивни стени.
-Стигнахме!Каза че слизаш в първия град в който спрем.-капитана на кораба му посочи кея.
-Добре де,не бързаи толкова!-Крадеца бавно си взе вързопа,и още по бавно стана.Отметна си качулката назад и подиша чист въздух.Погледна към почервенелия от яд капитан и се запъти към кея.Насочи се към вътрешноста на града,искаше да намери хан в който да си почине.И да поспи като хората,без да се притеснява че може да не се събуди.
=============================================================
Phantom,маи само ти проявяваш интерес към разказчето ми.Както и да е,ето я и новата част,чакам да чуя какво мислите!

Tази тема ми стана любимата във форумите на ПЦМ . Относно това дали само аз проявявам интерес това едва ли е така. Просто трябва да има някой, който да те юрка за следващата част . Сигурен съм че и други четат, но предпочитат да не постват да развалят поредицата

аре следващата част! Ако няма коментари си знай че мълчаливо чакаме.

Мат лежеше на твърдото легло и гледаше тавана.От няколко дена не бе излизал от тази малка стая.Първоначално отседна в някакъв хан, там имаше лечителка, която се погрижи за треската му.Но после се изнесе и се премести тук.Беше някакво таванско помещение над стар магазин.Градът бе огромен, щеше по рано да се премести, но му отне няколко дена само докато намери подходящо място.Чудеше се какво да прави по нататък и продължаваше да гледа тавана.Като за начало трябваше да си открадне някакви пари, защото тези които имаше от Трест бяха вече на привършване.
-Дааа....колко си предсказуем, отиваш в друг град и веднага започваш да мислиш как и какво да откраднеш!Браво!-Арго иронично му ръкопляска.Беше се облегнал на стената срещу Мат.
-Все пак съм крадец.
-Знам какво представляваш много по-добре от теб самия!
-Отгледан съм по този начин.
-Дааа...от същите хора, които тероризираха селото ти и подпалиха фермата на родителите ти.
-Нямах друг избор!Иначе щяха да ме убият!
-Дааа....и ти избра да си крадец...и бе обучаван за крадец, цели 12 години.И после избяга, остави новите си приятели да бъдат изклани!
-Те...те...имаха много кръв по ръцете си,не исках да ставам като тях....затова избягах....
-Ха!Не искал да става като тях!Както те винаги ще имат кръв по ръцете, така и ти завинаги ще останеш един от тях!Един от тези убийци и разбойници....
-МАХАЙ СЕ!МАХАЙ СЕ!
Мат се беше изправил в леглото и викаше на празната стая....смеха на Арко още витаеше във въздуха..
Крадецът се сви на леглото и спомена за ноща, в която напусна Нощните Остриета се върна, той се опита да го прогони, но не успя....
Дъждовни облаци покриваха луната.Беше се скрил зад едно малко храстче.Бе само на шестнадесет, в ръкавите си усещаше два ножа, остри ножове, способни да убиват.А ръцете му знаеха как да ги използват.Досега ги бе използвал само за защита, никога не бе убивал.Тази вечер, всичко щеше да се промени.В малкия си шлифер бе напъхал всичката храна, която успя да свие по време на вечерята.Никой дори и не подозираше за намерението му да избяга.Бе го обмислил,сега чакаха конвой с данъци, щяха да избият стражата и кочияшите и да вземат парите.Само че Мат въобще не мислеше да убива когото и да е.В суматохата щеше да се измъкне и никога повече нямаше да се налага да краде за прехраната си.Мислеше да си намери работа в някоя от фермите.Вече чуваше конвоя.Крадецът започна бавно да отстъпва.Запромъква се между малките храстчета, докато не се изравни с каретата с данъците, тогава той замръзна.Защото видя, че в каретата няма пари, а хора.Хора с брони и оръжия.Беше капан!Матюс се обърка....можеше да предупреди приятелите си, и така най-вероятно щеше да ги спаси....но щеше да се наложи да убива.......
Бягаше през гората и се опитваше да не обръща внимание на виковете от битката.Опита се да се концентрира върху звука от дъжда, върху успокояващия звук от сблъсъка на хиляди капки със земята...но не успя!Все още чуваше виковете, предсмъртните викове на хора, които познаваше...на неговите приятели....Не успя да се овладее и заплака.Дъдждът отмиваше сълзите му,а на тяхно място идваха нови,още по-солени.......

---------------------------------------------------------------------------
Тая част маи не се получи много много....вие преценете....сори че я постнах толкова късно ама треа да ходя на даскало и просто нямам много време за писане!Enjoy!:)

Тази част много ми хареса. Все пак е хубаво да си критичен Аре давай следващата

Последната част беше може би най-добрата. А и разказа като цяло е много добър. Няма излишни описания и деиствия, деиствието не се развива мудно и мъчителлно, обстановката се поменя с всеки пост. Крадеца е представен много детаилно но без прекалено и досадно акцентиране. Дребни неща като тъпана на отмерващ такта на гребците в една от частите прави от един любителски разказ нещо повече. Изобщо обстановката, описанията са много умело опотребени и на място. Единствената забележка или по-точно лек пропуск беше при измъкването на Ловеца (наемника) от килията. Много бързо стана и малко бозаво, твърде лесно му беше. Но това е единнствената слабост която видях.

Гледаше карнавала и се смееше.Един от клоуните се подхлъзна и падна,изглежда не по сценарии и колегите му не успяха да се овладеят и също се засмяха.Сега около мястото на бесилката, на която допреди нвколко дена щяха да го бесят бяха подредени в кръг около триисетина фургона.Тейрин му омръзна да зяпа карнавала и се върна на импровизираната си постеля.Трябваше да ходи наведен, защото разтоянието между третия етаж на сградата в която се помещаваше затвора и покривът, където той се бе наврял, бе не повече от метър и шеисет.Прозорци и стени нямаше,само греди който отделяха последния етаж от покрива.Наемника потръпна като си представи какво е тук по време на буря.Вече шест дена се криеше, и все още го търсеха из градъ.Вечерта излизаше да си открадне нещо за ядене от спрелите наблизо фургни.Ако бе прекалено опасно, хващаше някой гълъб и го опушваше на димът от комина на покрива на сградата.Тази вечер щеше да се махне оттук и да откраден лодка, с която щеше да плава нагоре по брега няколко километра.После щеше да остави лодката и да поеме на където му видят очите.Той легна и скоро сънят доиде....трябваше да изчака ноща......
Тихият звук на вълните го успокояваше.Баща му беше беден рибар,който умря в мизерия.И все пак Тейрин обичаше морето.Над пристанището цареше гробна тишиина.Из целия град имаше карнавали и повечето хора бяха или пияни ли заспали.Търсеше малка лодка която с която да може да преплува няколко километра.Избра си една лодчица с две гребла и малко платно.Тейрин хвърли късото си копие вътре, отвърза лодката и зе захвана да разгъва платното.Толкова бе улисан в задачата, си че не забеляза че в лодката има един заспал рибар.
Вече наближаваше пладне когато Джамал се събуди....спомни си как се бе напил вчера, и си обеща повече никога да не прави така.Болеше го глава.Той се измъкна изпод рибарските мрежи с който се беше завил и когато погледна към кърмата на лодката видя някакав брадясал дългуч които седеше на руля.Дългуча изглеждаше също токова изненадан да го види,колкото и той него.
-Вчера маи сам се напил повече отколкото си мисля!Не си спомням да сам продавал лодката!Кои си ти уачата?-В този момент дългуча стана и удари Джамал по главата.
-За ко ме удряш ве?Кво сам ти направил те ме удряш?
-Заспиваи бе!-Дългуча пак се опита да го удари,но Джамал бе по-бърз и избегна удара му.
-Писна ми от тебе!-Както си седеше, Джамал се подпря на една ръка и ритна Тейрин в главата, без дори да си прави труда да става.

Гласът се чуваше сякаш някаде от далече,от много далече.
-Аиде бе, уачата такъв,ставаи бе!-Първоначано Тейрин виждаше само някакво светло кавяво петно наведено над него.
-Ааааа събуди ли се бе?Кво ме зяпаш така?Никога ли преди не си виждал Акумас?
-Какво да сам виждал?-Главата страшно много го болеше, не си спомняше много много какво се е случило....и още виждаше замъглено...
-Акумас!Аз сам от племето Акумас!Имаш касмет че когато падна в водата наблизо имаше някакъв кораб, та се наложи да те издърпам....иначе щях да те уставя да се удавиш....-Тейрин се огледа и чак сега забеляза че лодкота изглежда много по-малка от вътре от колкото отвънка.
-Ти си контрабандист?
-Ахам....и кораба вече е достатъчно далече...-Наемника не чу остатъка на изречението защото когато Акумаса се обърна пак го ритна в главата, уш неволно, и той припадна.....отново.
================================================
Такаа....сори че се забавих ама исках малко да си почина та да ми се "напълни главата с свежи идеи".Всъщност последвах савета на една fr, но както и да е.
Ето я новата част,днес мисля да постна поне още една:)
enjoy!

p.c. И аз мисля че онова с бягството на Тейрин не е както трябва,и даже съм измислил как да го оправя,но сигурно няма да е скоро:)

Мат седеше и гледаше залеза.Искаше да се наслади и на последния слънчев лъч, защото знаеше какво му предстои веднага щом слънцето се скрие.Знаеше какво трябва да направи, правил го бе хиляди пъти преди.С това си изкарваше прехраната.Стоеше на плоския покрив на стария магазин и гледаше как деня си отива, за да доиде ноща.Ноща.Матюс познаваше ноща.През ноща се чустваше истински жив.Чустваше се господар на собствената си съдба, макар да знаеше че това никога няма да е така.Ноща го приветстваше, така както той приветстваше нея.Обгръщаше го, скриваше го за всички, сякаш за да го предпази... сякаш за да предпази единствения си син.Човек прекарал по-голямата част от живота си в тъмнина...в пълен мрак.Той знаеше всяко слабо място на ноща, но също така знаеше и неината сила.Силата да го скрие от хорските погледи, да го направи видим само в съзнанието му, силата да го освободи.И последния слънчев лъч вече се скриваше...Крадеца си сложи качулката и стана...време бе да се захваща за работа...
От някаде се появи вятър и пламъка на свеща потрепна.Изведнъж сякаш стана по тъмно, сякаш и малкото сенки в стаята се бяха надигнали и искаха да задушат пламъка на малката свещ...Митничарят се почуди и погледна към единствения прозорец в стаята...беше отворен.Той срита колегата си който спеше на пеиката от ляво на него и му се развика:
-Ах ти нещастник грозен!За кво си оставил прозореца отворен?Да не искаш да настина?
-Се търсиш за кво да ме събудиш!Остави ме да спя бе!Като доиде моита смяна ще стоя буден....и иди да затвориш тъпия прозорец...
-Смяната ти почва след десет минути.СТАВАИ!
-Добре де добре.....поне иди да затвориш прозореца!-Митничаря отиде до прозореца и дръпна къпака.Незнаино защо когато затвори прозореца почуства хлад.
-Да не става течение?-Една от сенките срещу пазача потрепна..
-От каде да знам?-Свеща изгасна..
-Да му се не види!Къде е огнивото?-Чу се съвсем тихо ищракване..
-Къде е тъпото огниво?-Пак се чу някакав звук, съвсем тих...като от затваряне на врата..
-А!Ето го!Само секунда...-Малката стая бе озарена от светлината на свеща, тъмнината отстъпи пред светлината и се отдръпна...
-Нали каза че ще затвориш прозореца?
-Затворих го!
-Да бе!А защо в момента е отворен?-Митничарят се обърна...и деиствително прозореца бе отворен..
-Хех и таз добра!Вече не знам какво правя!-Той бавно се върна и погледна през квадратния отвор в стената...стори му се че видя някаква човекоподбна сянка върху покрива...
-Леле, тази вечер как си играят сенките...направо тръпки ме побиват...-Той пак дръпна къпака и прозореца отново бе затворен...сякаш нищо никога не бе ставало..
=====================================================
Толкова за днеска,утре пак...сори за правописните грешки, доколкото ги има..
Чакам да видя какво мислите за 2те нови части!

Аре де кво става с тва утре. Може да се забавиш няма ищо лошо в тва, само че все пак е добре да понапредваш или поне да не се отказваш по средата. И писането трябва да ти донесе удоволствие, не нашите отзиви, ако е притеснява тва че няма интерес...не знам, учи се да не очакваш това от тоя форум, поне докато не напишеш някой хумор с приключенията на разгонения ебач-еблю. Аре продължавай, не губи стила си, вилята си и доброто темпо. Успех!

Отвори очи и мигновенно усети паника.Намираше се под вода...опита се да си поеме въздух..замаха панически с ръце..и миг преди да стане прекалено късно умът надделя над паниката, волята за живот надделя над умората и болката.Тейрин се огледа и видя слънцето над водната повърхност..той заплува с всички сили натам.Бе съвсем близо...толкова близо....започна да му притъмнява...настъпи мрак...НЕ!Наемникът отвори очи и пак заплува към светлината, цялото му внимание бе погълнато от това да се придвижва бавно към светлината...ето отново почти стигна...остана му съвсем малко, с няколко силни тласъка Тейрин изплува на повърхноста и жадно си пое въздух.Дори не усети как доплува до брега и се просна на тревата..после заспа от умора..
Когато се събуди слънцето отдавна се беше скрило, сега над него бе луната.Чустваше се добре, макар че го болеше глава.Провери какво има в джобовете на туниката си и разбра че Акумасът го е ограбил.Всичките му пари ги нямаше, намери само някакви листа и едно малко ножче..Тейрин стана и тръгна по брега...надяваше се някъде на близо да има село, в което да си намери работа и да изкара поне малко пари..после щеше да се насочи на север..

Беше нощ...Мат стоеше на едно малко хълмче и гледаше надолу, виждаше пътя и гората, виждаше ги перфектно, въпреки тъмнината.От гората изкочи едно малко момче, облечено в кафеникав шлифер, с кървяща ръка.Момчето спря и се огледа..времето замръзна, една капка падна от едно листо до крадеца и замръзна във въздуха..Матюс се озова на няколко метра от момчето, и го позна...това беше той.Той, когато бе на петнайсет, той в ноща в която избяга от нощните остриета..
-Виждаш ли страха в очите му?Паническия страх, който ти изпитваше тогава?Помниш ли защо изпитваше такъв страх?-Арко излезе от сенките и застана малко зад момчето...времето бе все така замръзнало, нищо не се движеше, цареше пълна тишиина..
-Те...те ме видяха...стражите на конвоя ме видяха докато бягах...и ме подгониха...-Матюс гледаше само в една точка, но нищо не виждаше, погледа му сякаш минаваше през всичко пред него..
-Даа...и те раниха, докато бягаше като заек из гората.-Спомена проблесна в съзнанието на Мат, как спря за да си почине, и как стрелата прониза рамото му...
-Сигурно знаеш какво ще стане по-нататък...или си изтрил спомена от случилото се?Не, знаеш, виждам го в очите ти, виждам паниката и страха, не можеш да забравиш..не можеш!Капката падна на земята.
Момчето се огледа.Бе излязъл на малка полянка, реши да се запъти се към гъстата стена от дървета, която виждаше на дваисетина метра от себе си.Но когато стигна до средата на поляната от дърветата към които се беше запътил изкочи човек..висок и едър човек с алебарда, беше войник.Момчето се закова на място, чудеше се дали да избяга обратно в гората или да се опита да претича покрай стражът..
-БЯГАИ КЪМ ГОРАТА!БЯГАИ!
-Няма смисъл да викаш, той не те чува.-Арго бе застанал между момчето и войника..те започнаха да се дебнат, да обикалят в кръг един срещу друг...В ръката на момчето проблесна нож.
-НЕ!Върни се в гората...върни се...-Мат се свлече на земята от безсилие.Знаеше какво ще последва, колкото и да не му се искаше, той знаеше..
Човекът с алебардата скочи към момчето и замахна..
Момчето се наведе и скочи напред..
Ножът премина през него като през масло..
Още една капка падна на земята..

==================================
Ето..сори че се забавих ама кво да се прави,мързелът е велика сила!Всъщност съм измислил целия разказ и трябва само да го напиша но е доста..enjoy!

Студът го пронизваше до костите му, отвяваше и най-малкия спомен за топлина от него и го запращаше в студените дерби на собственото му измъчено съзнание.Сякаш цялата болка натрупана през живота му се връщаше, но този път не можеше да избяга, както бе правил досега.Не можеше да се скрие в удобната и приятна тъмнина на сенките, не можеше да усети прегръдката на ноща...сякаш част от него бе мъртва.Всичко около него беше размазано...сън, знаеше че е сън, движеше се по улиците на голям град без хора, мрачен и студен.Сенките в които доскоро намираше топлина и закрила се отдръпваха от него веднага щом ги приближеше и откриваха студените стени на сгради в които никога не бе стъпвал човек, в които никога нямаше да стъпи човек.Мат продължи криволичеики по улицата, докато не стигна до голям площад.Смътно се сети какво предстои, сенките се завихриха и го подканиха да продължи, към огледалото по средата на площада.Той погледна в него, и видя...някакво същество, приличащо на човек, свило се от студ.С черна разрошена коса, хлътнали очи и кожа която като че ли всеки момент щеше да се свлече от лицето му, облечено в изпокъсан къс черен шлифер с качулка.Той...това бе той!Крадецът с ужас се опита да се отдръпне от огледалото, но то само се приплъзна към него, и образът му продължаваше да го гледа с очи от които сякаш някой бе изсмукал и последната капка живот и топлина.Мат се обърна и побягна към сенките, но те се отдръпнаха от него, изоставиха го, а огледалото продължи да го преследва.И така в лудежки бяг из кривите улици на градът без хора, те продължиха да се гонят...докато накрая Мат не стигна до задънена улица."Наяве и насън...навсякаде задънена улица" Неизречени думите заплуваха в съзнанието му....на стената срещу него стоеше малко медалионче, което висеше на златна верижка.Той го позна, беше го взел от имението на Трестския лорд.Усети че е зад него.Той бавно се отбърна, и там видя себе си...едно жалко подобие на човек, с изпито лице и хлътнали очи, с мъртвешки бледа кожа.С ужас Мат сведе глава към земята, за да не гледа образът си...и забелеляза, че няма сянка.Сякаш въобще нямаше тежест, той се почуства лек, издигна се..."Нямам сянка!Нямам сянка!НЯМАМ СЯНКА!" не знаеше защо тази мисъл така му се натрапчваше, не знаеше какво значение има това.Към него се приближи висока фигура с качулка.....стана му студено, сякаш и спомена за топлината се изпари от тялото му.Човекът с качулката го посочи с кокалестия си пръст, едва сега крадецът забеляза че той носи коса в дясната си ръка.Той се вгледа в острието, и забеляза две очи, две огнени очи да го гледат от гладката стомана...не можеше да отлепи поглед от тях, дори и когато те почнаха заплашително да се приближават към него, към вратът му...просто ги гледаше, не помръдваше въпреки че вече почти усещаше как хладната стомана го пронизва и как от раната му бликва топла кръв...НЕ! С цялата воля, която може да събере един обречен човек които няма какво да губи той се отдръпна от остритето.Качулатия спря, сякаш замислил се дали това което върши е правилно...после се обърна и си тръгна с бавни крачки...огледалото лежеше счупено на хиляди парченца на земята...
Дни, седмици, месеци....колко ли време беше живял тук?Като че ли никъде другаде не се задържаше толкова много, нямаше място което да можеше да нарече дом.Дом?Думата увисна в създуха веднага щом излезна от устата му...не знаеше какво е дом, не знаеше какво означава да се застоиш.Приятел?И тази дума му бе непозната...някак далечна.Сянка?Даа..."сянка"..така го бяха нарекли като малък, защото винаги се криеше в сенките..защото като че ли те бяха част от него, като че ли ходеха по него и го скриваха от всичко и всички наоколо.
-Сянката си загуби сянката.-На лицето му изплува саркастична усмивка...пак си говореше сам, гледаики залеза, за кой ли път.Дали не беше полудял?Имаше ли значение?Вече не...вече не...Мат се измя късо и остави ноща да го обгърне, пускаики сянката отново на свобода.

==============================
Малко остава до края...ще го довърша...

Еми на човек като мен, който има ~500 часа на Thief поредиците, остава да не ми хареса. Бива, бива...