Предговор (март '04): "Сагата на Форуманиаците" е хумористичен разказ, който писах повече от година. Започнах го февруари 2002. Все още не е завършен. Героите са измислени, но имената им са на потребители от форума на pc mania...

добавка август '04: слабо редактиран! (толкова ми е акъла)


Епизод 1 :

Историята, която имам намерение да разкажа е толкова стара, че никой не помни кога се е случила, много малко хора я знаят, защото след това, което се е случило тогава са останали много малко човеци... Аз я научих от моя прапра дядо. Той я знаел от неговия дядо ,а неговия дядо от своя и тн., както казах никой не знае кога се е случило това. Никой не знае дали наистина е вярна...Но знайте едно - когато дойде нощта и вълците завият оставете запалена свещта ,защото не всички тогава заспиват!

- Хайде Клипър, закъсняваме!
- Добре бе, какво си мислиш ,че като сме близнаци имаме и един номер гащи ли ?
- Аз ли съм те карал да си късаш празничния костюм бе Сиймен!
- За пореден път ти казвам - не съм го скъсал аз!Беше една много готина пичка, която толкова ме искаше, че ....
- Да бе, пък аз съм най - великия АрхиЗлодей !:) Хьхьхь
В този момент на врата се позвъняло...
-Аре братле, отвори !Може да е Манияка.
- Добре, отивам!
Хм, на вратата стоеше някакъв висок тип, който много приличаше на Шао Кан...
- Хайде момчета! Закъсняваме за сбора на Некромансърите! Никой Генерал на Злото не може да си позволи да закъснее за тази сбирка! Още повече ,че тази година съм решил да кандидатствам за повишение!
- КАКВО???-извикаха в един глас близнаците Клипър и Сиймен.
- Точно така. - отговори спокойно Х- Манияка.
- Мислиш да ставаш Придворен Некро-Генералисимус???
Последва потвърдително кимване от страна на ентусиазирания Манияк.
- Но ако те приемат ще трябва да събираш трупове по цял ден ! Ще те лишат от нормална храна, ще ядеш само трупове , разлагащи се органи и това, което най - много ме притеснява - ще трябва да ти сложат от сините лещи ....С тях ще виждаш много добре през ноща но през деня ще си сляп като къртица! - възмущаваше се Сиймен.
- Това ни най-малко ме притеснява! Защото знам какво ще получа ако ме повишат - пълно безсмъртие, здрави нокти и челюст, нечовешка сила и най-важното сметка в Швейцарска банка !:))
- Мммм,това звучи страхотно...Може и ние да се помъчим!
- Това е! Убеди ме. И ние ще кандидатстваме!
-Yesссс! Иху-у-у-у!
- Но почакайте има едно условие ,което малко ще ни затрудни...
- О-о-о , няма такова нещо ние вече сме приети!:) Нали братле, ние сме гений!
- Точно така Клипър , мисля ,че нищо не може да ни спре!
- Хм.Явно не знаете за правилото...
- Какво правило? - сепнаха се изведнъж Клипър и Сиймен.
- Всеки кандидат за Придворен Некро-Генералисимус трябва да е извършил през годината поне едно нечовешки зло деяние !
Ентусиазмът и на тримата в стаята се смали толкова много колкото и репродуктивните способности на 80 годишен дядка ...
- А ние цяла година "сърфираме" из интернет и пишем из форума на Pc Mania.
- Ми аз правех същото но все още имаме време! По пътя можем да сътворим нещо зловещо!



Епизод 2:

По същото време , на същите географски координати ,но над земната повърхност...
-Бабо, ще отвориш ли вратата най-после!!! Тъкмо смъквам от нета един много здрав клип на Black Sabbath.
- Я, fuck off ! Да не съм ти прислужница?!
- Офф! Какво стана с тая еманципация...Бабата на 22 век - хибрид между селски кръчмар и Гробаря ! - въздъхна The Fear.
На вратата го чакаше Линкин Гърл...
- Хайде бе, Fear!
- Сори, ама бабето много се надъхало, иска да става екшън звезда и сега се вживява в ролята.Не иска да ми направи закуска дори! А вчера едва не счупи монитора ми, искаше да пречука Max Payne - бил голям гей ,според нея!
- Ok ok! Хайде да вървим, защото Рейвън сигурно се е натряскал вече!
Fear взе раницата си, черните очила и кутия кибрид и излезе с гръм и трясък , при което бабето наостри уши в очакване на поредната си жертва.Linkin girl и Fear се качиха на автобуса , въпреки пресата,която им направиха двайсетината червени бабички,които бяха поели път към поредния им протестен митинг , чийто лозунг беше "Си**он - не те щем на трон, пенсиите ни вдигни или бързо се махни! "
Когато в автобуса Linkin и Fear се опитаха да си намерят място да седнат надеждите им се сгромолясаха с трясък.На първото място един дядка беше заел 3 места - дебелия му задник, двата плаката с поетичния лозунг и една торба пълна с камъни - за всеки случей ако нещата загрубеят.На други две седалки пък се беше разположила 65 годишна бабка , държаща в ръцете си бухалка. До нея беше поставила чучуло на премиера...
- Пфу, пълно е с мумии тука! - тихичко възкликна Fear.
- Тухо,че я виж онзи с големите мустаци! Взел си е бокс дивака. - отвърна Linkin girl.
След околко двайсет минути двата измъчени приятели слязоха от автобуса с облекчение, което може да се сравни само с това на пингвинче на екватора открило фризер. Фризера обаче явно се е повредил ,защото още на спирката Linkin съзря Sweet Gun...Последния път ,когато той се беше събрал с Рейвън всичко беше свървило в 3-то РПУ...
- Ахой, индианци! - ентусиазирано извика Sweet Gun.
-Хей , дивчо кога те пуснаха ве?!
- Е,не знаете ли ,че чичо ми е ченге бе, хора?! Рейвън ми звънна и каза ,че ще става голям купон !
- О,да вече е сигурно ,че ще стане диво. - унило въздъхна Linkin.
Тримата продалжиха още 5 минути до апартамента на Рейвън ,и когато почти бяха стигнали забелязаха някаква жълтеникава светлина в далечината.
- Някой пироман пак се е развихрил сред гората... - предположи Sweet Gun , с усмивка прилягаща на 60 годиншен дядка изпробвал за пръв път виагра заедно с 20 годишната си съпруга.Няколко минути дружките зяпаха "веселата" гледка след ,което продалжиха до Рейвън.
- Аре ве, от кога ви чакам!? - възмущаваше се домакина.Fear , взе ли пиячка ?
- Естествено, не ставай за посмешище!
- А ти Sweet, взе ли оная книжка за ,която ми разправяше 100 часа в чата ? Последва потвърдително кимване от страна на Sweet Gun.
- Ми тогава влизайте, чисто е - нашите са на село ,а съседката ,която трябваше да ме испектира от време на време съм я изпратил при баба ,където ще разменят клюки и гледат сериали цяла нощ!

Епизод 3:

- Алоу?Алоу?Алу бйе!Пужарната ли йе? Тука имъ голйям пужар! Илати! Бързо!
30 минути по- късно...
- Пфу писна ми от тази работа! По цял ден разни ни се правят някакви на остроумни! " Ало , 160 ли е?Елате бързо ,че пръднята ми се подпали и ще ми изгори задника" или "Бързо елате ,че подпалихме един мангал!Докато дойдете ще е идеално изпечен!". А сега какво ?Вече и пенсийте ни се подиграват! Какво е това ? Няма и следа от пожар!
- Стига си мрънкал ве! Я погледни натам! Виждаш ли тези храсти светят !
Зад тези храсти ....
- Казах ви! Не ме инструктирате правилно и това е! Аз си знам пътя , но те не , та не! - кряскаше Сиймен.
- Аз ти казвах да завиеш наляво а не да давш газ нагоре! - викаше на свой ред Клипър.
- Стига сте се карали! Вижте какво става ! Всичките ни оръжия се изпаряват в някаква жълтеникава светлина!
- Това е от взаймодействието с кислорода! - отвърна умно Клипър.
- Голяма работа! И без това единствеонто ми оръжие си е в гащите ми и е 100 % в изправност! - захилен каза Сиймен,поглеждайки надолу в протрития си панталон...
- Ей я вижте! Онези в жълтите костюмчета! Какво зяпат към нас? - изръмжа Х- Манияка.
- Ей , това е голям късмет за нас! Хайде да ги...нали разбирате да им кръцнем гърлата!:) - ехидно се изсмя Сиймен.
- Ми да! Тъкмо ще си изработим повишението! Ако извършим това жестоко двойно убийство!
- Хм, за жалост това далеч няма да ни осигури повишение , защото подобни убийства се случват ежедневно ! Вече хората се трепят под път и над път ! Но малко тренировка ще ни е доста полезна! - каза Х-Манияка, запътвайки се към жертвите.
Последва една ужасна картина. Х- Манияка затича срещу вцепенените пожарникари и с един замах откъсна главата на единия. Другия имаше по - лоша съдба. Братята го нападнаха в гръб. Първо откъснаха левия му крак.После разпориха стомаха му и чак, когато Клипър започна да се задавя от кръвта ,която шуртеше от гръкляна на жертвата , трупа беше захвърлен в храсталака, въпреки ,че Сиймен можеше да продължи докато не разфасова окончателно нещастния човек.
- Беше много,ама много приятно! - кефеше се Сиймен, облизвайки с език кръвта около устата си.
- Отдавна не се бяхме забавлявали така! - радваше се Х-Манияка.
- Хм, сега е време да потърсим помощ. Не може да се връщаме под земята.Аз имам един приятел ,който може да ни преведе през гората на елфите . От там ще тръгнем на изток и може би с известно закъснение ще успеем да пристигнем на сбирката ! - мъдро се изказа Клипър, след което извади лап-топа си и започна да чатка по клавиатурата...
По същото време в апартамента на Рейвън се вихреше див купон...
- Аре ве, пуснете Gunzzz! Пуснете или ще се изпикая на дивана ви , Рейвън!!!
- Никакви Гънз , никакви Роузес , viva las vegas! ( това е песен на ZZ Top)
Други водеха по-интелектуални спорове.Като Sweet Gun и Wolverine, които се надпреварваха кой ще погълне повече от гадните спагети ,които Линкин гърл беше сготвила ,явно по някаква виетнамска рецепта,защото вкусът им наподобяваше повече печено куче с гарнитура от скакалци и червей, отколкото нормални спагети с доматен сос с подправки и месо...Но това не беше толкова лошо , колкото факта ,че надпреварата се провеждаше пред компютъра на Рейвън , който дори не подозираше ,че на сутринта го очаква да откие клавиатурата и мишката си в нов цвят .
По едно време от кухнята се чуха някакви викове. Всички се втурнаха на там и когато влязоха видяха The Fear под масата, гледащ като хипнотизиран , мятащ ръцете си отбранително...
- Преследват ме марсианци! Те са тук! Ще ме вземат! Трима са! Единия се скри в хладилника ! Другите двама минаха през стената, сега са в спалнята ! - викаше Fear.
- О-о-о , не! Кой е донесъл трева? Казах да не носите! Вижте какво става! - възмути се Рейвън.
- Не съм пушил, ве хора! Повярвайте ми !
Рейвън отвори хладилника и след като всички погледнаха вътре последва минута гробна тишина....
- Хахаххахахах!
-Хохоххохо!
- Пълно е с марсианци! Ако така наричаш киселото мляко и замразеното месо....
Рейвън се оспокой , но въпреки всичко реши да провери и спалнята на родителите си.Приближавайки се натам все по- отчетливо чуваше някакво странно мляскане.Това му вдъхна увереност ,защото реши ,че Линкин гърл се е осамотила с някой приятел ...
Щом отвори вратата обаче , той остана повече от разочарован. Краката му се вцепениха и от този момент не беше способен на никакво движение...
- Здрасти ,пич! - поздрави го малкото същество с пълна уста лежащо на леглото.То нагъваше вафли като обезумяло.Другото се беше заклещило в щкафа , където майката на Рейвън си държеше бельото... - Ей Омега- Х ,поздрави човека бе!
- Ъъъ, здрасти! извика таласъмчето след като успя да се измъкне от хватката на шкафа.
- Аз съм Блек ,а това е приятеля ми Омега -Х. Ние търсим Клипър. Да го познаваш случайно? - избръщолеви тъпчещото се съществово , което се завъртя в леглото и се приближи до Рейвън.
- Ъ? Това беше всичко ,което можа да каже в отговор на въпроса ,той.
В този момент всички започнаха да викат и бягат из апартамента.Те не знаеха за двата неподозирани госта . Бяха изплашени от нещо друго. Когато Рейвън успя да се извърти назад ,той съжали за напразно направеното усилие.Прииска му се да не се беше обръщал , защото нещото ,което видя беше още по -страшно.
- Аз ви казах! Предупредих ви! В тази книжка , която донесох има само истина ! Не трябваше да си играете с нея! - викаше от някъде Sweet Gun .
В дъното на коридора стоеше един огромен призрак .В дясната си ръка държеше голяма брадва ,а в лявата метален щит.
- Пази се човече! - извика той на Рейвън. - Аз съм Unreal , дошъл съм тук заради трима малки крадци, които ми отнеха Пръстена на Живота! ( Пръстена на Живота е антична накит, за която има много легенди.В някои от тях се говори за целебните й сили,а в други ,че е съживявала мъртви хора )
- Ах ти, мръсен дивак ! - извика Омега - Х.
Явно тази нощ беше най-лошата в историята на панелния апартамент на Рейвън , защото от кухнята се чу експлозия. Хладилника беше гръмнал.
- Атентаторе, стига си се занимавал с глупости време е да тръгваме! - викнаха смутено двата таласъма.
От някъде се появи същество много наподобяващо ефрит , но вместо огън то използваше динамит , което си личеше от външния му вид , който наподобяваше вида на неопитен коминочистач.
- Много бързо се наядохте бе! О-о-о, пак ли този ? Да се махаме ,че ще ни разбие! - изплашено закрещя Атентатора.
Тримата джепчии се измъкнаха през прозореца , викайки :
- Ще намерим Клипър и ще ви покажем на вас ! Особенно на теб Unreal!


Епизод 4:


Със светкавичното изчезване на трите таласъма , в апартамента на Рейвън нищо не се промени.Освен ,че спря да се чува дразнещото мляскане ,което беше породено от нестихващия апетит на Блек.След експлозията в кухнята, осветлението в апартамента спря да работи, по някаква необяснима причина (може би трябва да се търси в ел. техниците на блока) единствената светлинка идваше от монитора на обсипания с доматен сос компютър. От 120 ватовите тонколонки звучеше Iron Maiden, сещате се коя песен.Но никои не слишаше музиката.Повечето от компанията бяха избягали надалеч, други се криеха на места като тоалетната, банята , шкафове , дори коша за мръсните дрехи беше зает....Всички изплашени до смърт бяха застинали в очакване.Рейвън беше в най-незавидно положение, очи в очи с разярен призрак на викинг.Е , положението на Fear също не беше много добро - затрупан от остатъците от хладилник и съдържанието му...
Единствено Unreal не схващаше защо е толкова тихо . Той пропусна този факт и продължи с ядосаното си викане....Това още повече усложни ситуацията...
- Ах,тези мръсни таласъми!Ще ми платят !Ще ги намеря и тогава никой няма да може да им помогне! - заканваше се Unreal.
По едно време, от някъде се показа Sweet Gun.В ръцете си държеше книжката ,която беше донесал.Тази книжка.Тя беше докарала таласъмите и призрака в апартамента на Рейвън.Sweet Gun знаеше това.
- Ммможе би , тази книга може да ви помогне! - уплашено промълви Sweet Gun.Той постави книгата на пода, след което направи няколко стъпки назад.
Unreal вдигна книгата и замислено зачете...
- От каде имате това издание?
- Ъъъ, то ,такова, от един приятел - Лорда. - отговори Gun.
Сега е момента да разкажа малко за тази книжка ,която се оказа толкова важна за по нататъчното развитие на историята.Та книгата беше доста старо издание , но по нищо не личеше ,че е серийно прозводство ,защото нямаше нито издателство, нито някъде се споменаваше името на автора.Корицата беше протрита ,а страниците пожълтели.В нея имаше толкова странни неща. Като оставим настрани садържанието й. Тя имаше някакво странно ухание, характерно за старите вещи, носещи своята история и белези от дългото им използване, те сякаш говорят за предишните им притежатели.Садържанието и беше изпълнено с рецепти за отвари , магии, начини за призоваване на мъртви и карти на неизвестни (и сигурно според 100% от географите по света - несъществуващи) местности и държави.
- Хей, погледнете това! - възкликна призрака. - Текста продължава да се пише!
Рейвън и Sweet Gun се престрашиха и надникнаха.След всичко ,което им се беше случило през този дълъг и изпълнен с преживявания ден , този факт им се стори почти нормален.
- Може би Лорда ще ни каже от къде я е намерил ! Трябва да открием този ,който я е написал! - изрече Рейвън.
- Той явно продължава да я пише! - допъни Sweet Gun.
- Но текста е на друг език! Вижте досегашните страници. Текста ,който се появява в момента е на някакъв неразбираем език! - каза Unreal. - Това не ми харесва ! - казаха в общ глас Raven и Sweet Gun.
- Трябва да ми помогнете ! Вие сте последната ми възможност да си върна Пръсена на Живота, без който ще остана призрак завинаги!
- Но как бихме могли да ти помогнем?! Ние сме обикновени хора, при това сериозно облъчени от компютрите си !
- Трябва да говоря с Лорда!
Рейвън направи първите си крачки от много време насам ...Стигна до телефона и откри ,че връзката му със света току що е предала БеТеКа дух.
- Ако телефона бачкаше , това щеше да стане много лесно, но сега ще трябва да ходим чак до дома му! - каза с известна доза задовлство Рейвън.
След няколко часа (голямото забавяне се дължи на Линкин гърл , естествено цялата банда - Unreal , Fear, Linkin girl, Raven и Sweet Gun вече бяха на улицата на път към Лорда.Те бяха взели всичко необходимо за едно дълго пътешествие ,защото ги чакаше дълъг път.Но първото нещо , което трябваше да направят бе да намерят транспорт.Това се оказа доста трудна задача в 2 часа сутринта...Sweet Gun обаче имаше решение на проблема - един перманентно "весел" пънкар , който незнайно как се беше сдобил с 8 местна каравана, или поне нещо ,което е било каравана ,защото след 2 седмичното му експлоатиране тя заприличала на подвижен кукошарник...Петимата спътници не след дълго достигнаха до полянката, където се беше остановил техния бъдещ шофьор.Sex Pistols се чуваха отдалече.Явно пънкаря се беше настанил тук преди доста време ,защото в радиус от 100 метра беше минирано с ****.
- Маверик?!Маверик, дърт несретник такъв , покажи се !!! След няколко минути безрезултатно викане , изведнъж музика спря и се чу изтрел . Вратата на караваната се отвори . Пред очите на всички се появи висок , брадясъл мъж с пушка "помпа" в ръцете. Лицето му беше грубо и намръщено, косата му беше вързана на "конска опашка", но перчемът му се спускаше пред очите , това правеше погледът му още по-зъл.По коремчето ,което беше пуснал брадатия мъж , можеше да се предположи ,че е на около 35-6 години.След като огледа добре посетителите си , той извика :
- Sweet Gun, ти ли си ? Последва положителен отговор. - Защо си ги довел тия тука?Какъв е ония с наметнатия чершаф?
- Доста дълга история е. Ако почна да ти разказвам...
След около 2 часа , след подробен преразказ на случилото се и анал-изиране на полужението Маверик отсече ,че това са пълни глупости и ,че хлаетата са прекалили с водката.Наложи се Unreal да му доказва ,че е призрак и може да прави разни неща,които живите хора не могат ,като преминаване през стени (въпреки ,че след едно шишенце текила и Маверик се е опитвал, но безрезултатно.(Всъщност с резултат но отрицателен за главата му:)) , потъване в дън земя и експресно ядене (при този вид консумация на храната , това което ядеш преминава през теб и пада на земята(характерно е за призраците и е често срещано явление в техните закусвални и ресторанти ,което е довело до създаването на нов вид чистачи - хранително - подови)).След като Unreal демонстрира повечето си екстри , Маверик припадна( не от страх , а просто ,защото беше изпил повече от 10 литра бира докато му разказваха преживяното, демонстрациите на Unreal също го бяха принудили да попийне...) .Докато се събуди мина още около час и към 5 часа сутринта всички потеглиха към провинцията на 400 километрово пътешествие .
Но те не бяха единствените пътешественици тази нощ.Блек , Омега -Х и Атентаторът също прекараха ноща в лутане из улиците на града, плашейки хора и животни, грабейки хранителни магазини.Атентаторът дори за малко не провали тяхната мисия , когато се опита да взриви полицейския участък (е той не знаеше ,че тази зграда е точно гнездото на ченгетата но това не го извинява).Но тогава се прояви пословичния шанс на съществата от тъмната страна на Земята - фитила на динамита , който беше заредил до сградата бил препикан от нищо подозиращо куче...
След всичкото лутане и правене на бъркотии най-после бандата на таласъмите се срещна с Клипър,Х-Манияка и Сиймен.Но и това се дължеше на чистия късмет ,а не на прозорливоста на малките злобни създания.Те бяха решили да отпочинат на спокойствие някъде ,където никой няма да им досажда , и няма да се налага да убиват когото и да било, въпреки ,че Блек нямаше да откаже някоя висока,синеока блондинка.Или поне краченцата й . По същото време пък некромансърите бяха решили да се позабавляват малко, пък и бяха огладнели нечовешки.
Та както казах срещата стана неочаквано и за малко щеше да завърши доста ...как да кажа - самоунищожително.





Това е достатъчно за сега, много стряскащ ще стане постинга... Приятно четене!

Майкооооо ебаси дългото,дано намеря време да гопрочета!Май наистина трябва разказите да се пускат на части(малки).

Хъм мен ми се струваше доста по дълго като го четох едно време! Много добър разказ! Спомням си каква еуфория беше около него:) Няма да е зле и да го завършиш

Има още 10тина епизода, ще ги публикувам малко по-късно
виждаш колко дълги стават постингите, затормозява се окото хахаа

Eпизод 5

Мястото на срещата беше ако все още не ст разбрали - градското гробище, вечен дом за стотици хиляди ... хора и вечно пълна трапеза за други ( буболечки,некрофили,некро , абе всякакви некро-та и тн. ) .
Трите таласъма не се колебаха дълго и за кратко време намериха подходящо място за дрямката си.Атентаторът и Блек заспаха за секунди, унесени от приятната миризма , която се носеше от един прясно разровен гроб.Този факт обаче не им направи голямо впечатление.Единствено Омега-Х не можеше да заспи.След като се въртя из пръста повече от час, в съзнанието му изникна мисълта ,че ако се поразходи между гробовете ще се поуспокой и ще може да заспи .
Както се разхождаше из гробището, Омега-Х беше изненадан.В далечината той разпозна три фигури ровещи някакъв гроб с огромен паметник от черен мрамор.Таласъмското му чувство за принадлежност към злите сили на О.Ч.З. се пробуди още от момента в ,който очите му съзряха неопределимата светлинка , която го отведе до мястото , където натрапниците извършваха богохулственото престъпление.
Мисълта за още три трофея в колекцията му от жертви го накара да наточи зъби и нокти.За секунди таласъмът се промакна до жертвите , но тъмнината му попречи да ги разпознае.Омега- Х не издържа на изкушението и прибързано се нахвърли върху единия от тримата.Първо захапа кръкляна му, в същото време дългите му нокти пробиха гръдния кош на нищо подозиращият човек (тук май сбърках) и таласъмат усети как пръстът му преминава между ребрата , пробива мускулите и достига до сърцето на жертвата.В този момент Омега - Х разбра за ужасната си грешка,която за негово щастие се оказа поправима.На допир сърцето на човека (пак бъркам) наподобяваше замръзнала стоманена топка, нали знаете как през зимата метала замръзва и ако го пипнеш ти замръзва ръката- е чувството беше нещо такова.Неочаквано някаква сила изхвърли таласъма на няколко метра встрани.Омега-Х се строполи на земята и погледна нагоре.По нападналия нямаше и следа от кръв, той беше спокоен , но по погледът му си личеше гневът , който здържаше.Тримата странника приближиха падналият таласъм и ,когато стигнаха близко до него, по лица на всички се изписа чувство на изумление.
Очите на всички бяша широко отворени и всякаш никой не им вярваше.
- Омега, ти ли си ??!!
- За Сатаната, ДА! Аз съм ! А ти ... не си ли Клипър??
- По дяволите ! Аз съм! - отвърна той.
- Каква съдба, да се намерим по такъв начин!
- Едва не ме уби бе,дяволе!
- Ееее, развиваме се и ние !:) Как сте ве момчета?Сиймен, защо си с такива с такива тесни панталони?Х-Манияк много си се издокарал:)!
- Дълга изтория - отвърнаха и тримата некромансъри и започнаха дългия разказ за тяхното пътешествие досега.
По средата на ,изпълнения с преувеличения и хиперболизирани варианти на случилото се, разказ се появиха и Атентаторът и Блек , които явно се бяха събудили от крясъците ,които Сиймен издаваше при преразказването .За да пресъздаде цялата история , Сиймен жистикулираше и викаше повече от 2 часа.Накрая всички бяха толкова изморени,че предложението за лека дрямка ,което Х-Манияка отправи кам останалите злодеи почти беше прието.В този важен момент обаче се намеси здравия разум на Клипър , който прекъсна порива на мързел в останалите.Времето тече против тях, защото сбирката на некромансърите наближаваше ,а те все още бяха в началото на пътя си.
- Трябва да потегляме! - призова останалите Клипър.
- Единственият път към Портала минава през гората на елфите. Но за да стигнем до нея ще трябва да прекосим Земята. - поясни Блек.
- Ако стигнем до 3 дни до САЩ , ще можем да използваме помоща на един приятел там - bloody M ! - допълни Омега -Х.
- Но кой ще ни прекара през океана? - запита Клипър.
Последва дълго гробно мълчание....
- ПС - Манияка!!! - извика Атентаторът, в явен момент на прозрение.
- Но той не е ли задържан в ... лудница? Тук смятат ,че ако си признаеш ,че си некромансър , си някакъв откачалник. - тюхкаше се Омега- Х.
- Да но само той има кораб...Едва ли някой човешки кораб ще ни вземе...Пък и няма да можем да се здържим...толкова хора на едно място...толкова месо... ) - отговори Атентаторът.
След като уточниха плана си , всички поеха пътя към Ротердам , където се намираше бърлогата на ПС-Манияка.
По това време караваната на Маверик летеше по пътя с бясна скорост.
- Няма ли да спрем някъде за малко?Трябва да подишам малко чист въздух! - каза Линкин гърл.
- Спирам след секунда! - с готовност отговори Маверик.
Това обаче се случи твърде драматично и спирачният път на караваната свърши в близкото дере.
След няколко минути всички благополучно се измъкнаха от преобърналата се каравана.
- Не мога да си обясня как стана всичко!! Точно спирах...Ах-ах, какво ще правим сега?
Оставаха повече от триста километра и за продължаване на пътя пеша беше немислимо.
-Можем да вървим до близкото село и от там ще намерим телефон.Ще се обадим на пътна помощ и готово. - предложи Фиър с оптимизъм.
Всички бяха съгласни и след като измъкнаха багажа си от колата тръгнаха към близкото селце , което не беше на повече от 20 километра.



Епизод 5 и 1/3

Винаги съм се удивлявал на начина по, който некромасърите успяват да се предвижват .независимо от положението, силите и коефициента им на интелигентност те винаги намираха най-бързия начин да стигнат там, където ги зове злата им природа. Не трябваше и да пренебрегваме малките магиики, който някои от тях можеха да правят. Когато поеха пътя към Ротердам , обаче , те не подозираха колко приятно може да се окаже пътуването с двайсетина роми поели пътя към Европа. И въпреки, че единствено Блек се изявяваше като отявлен скинар, в този случай и останали показаха такива наклонности. 666 километра преди холандския пристанищен град обаче се случи непоправимото( поне за двайсетината роми в автобуса ). Атентаторът не издържа и докато траеше почивката в немския град Франкфурт на Майн , постави няколко шашки динамит в багажника на автобуса. Когато всички почнаха да се събират около автобуса , и шофьорът призова всички да се качват ,защото трябва да тръгват, Атентаторът овореше точно обратното на бандата злодеи.
- Казвам ви не се качвайте!
- Стига бе,какви са тия глупости?! Да не би някой мангал да си е събул чорапите и вътре да се е газифицирало? - чудеше се Х-Манияка.
- Ммм нещо подобно. - отвърна Атенататорът . - Но не трябва да се качвате на автобуса!
- Аве какви са тия глупости бе,Атентаторе ?!Как ще стигнем до ПС - Манияка като изпуснем тоя рейс? Може да е пълно с чернилки ама все пак ...
- Повярвай ми след малко няма да е пълно със....
В този момент шофьорът завъртя клуча на машината си.Това задвижи механизмът ,който Атентаторът беше инсталирал ...Това активира бомбата....БУУмММ,Буф,бам,джуджинг,джуф,трясс,БАМММ,БУУМ....
Колата се издигна на десет метра височина след ,което се приземи на метри от Х-Манияка,Сиймен,Клипър,Омега - Х, Блек и Атентатора. Те бяха покрити с пепел и сажди , а на главата на злия гений, който предизвита това шоу се бяха нахлупили едни съдрани гащи, явно притежание на някой от жестоко убитите от автобуса. А той (автобуса) вече приличаше на смачкана вафла с разтопен шоколат...
- Сатана мой! Какво ще правим сега? - извика Омега-Х.
- Ще вземем ето тоя камион! - посочи Атентаторът.
-Атент! Ти си виновен за това! При други обстоятелства бих те разпорил и хвърлил на кучетата още на момента! - ядосваше се Х-Манияка.
- При други обстоятелства бих ти заврял грозната мутра в г*зъ ти ! В мен е Пръстенът на Живота и дори да получите повишението , което възнамерявате да искате, пак ще си по- нисш от мен! - извика Атентаторът.
- Ако ти притежаваш Пръстена аз доброволно ще си отрежа шестия пръст на левия си крак! - отвърна му Х-Манияка.
Спорът завърши с леко кръвопролитие и последвало бинтоване на левия крак на Х-Манияка.Шестият му пръст остана на немска земя, защото минути след спора , вече всички бяха в един голям тир с реклама на "Dove" на каросерията. Сатана, колко много сапун има на този свят...и колко много материял за направата му има във Филиповци!
На злодейската група им оставаха 600 километра до срещата с PC-Манияка. Сиймън вече кроеше планове как ще го измъкнат от лудницата в, която беше настанен той.Атентаторът естествено предложи използването на пластичен експлоазив, който си беше набавил от Германия, но предложението му единодушно беше отхвърлено. Измъкването на PC-Манияка трябваше да стане тихо и незабележимо.

Епизод 6

Двайсетте километра до селцето, които катастрофиралите пътешественици трябваше да изминат се оказаха доста голямо изпитание за тях. Едва пристигнали те веднага побързаха да си намерят място за пренощуване. Една рядко добре направена табела към селски хан ги отведе до "Мечата дупка" - сравнително голяма къща,която беше превърната в нещо като кръчма с спални на горния етаж...Фиър, Линкин гърл, Рейвън,Sweet Gun и Маверик бяха любезно посрещнати от широко захиленият собственик на страноприемницата.
- Здравейте м'чета, ахъ' и м'ичета! От дйе стйе вий въ? - изклокоти с тютюнджийски дрезгав глас и с някакъв странен диалект , който ми напомняше как веднъж си опарих езика с варен картоф....
- Пътуваме ...всъщност няма значение.Има ли места за пет човека? - отговори ,явно смутен Рейвън. Но сякаш нещо му подсказа ,че е нужно още едно място...за Unreal,чието присъствие не се забелязваше в този момент, защото никой не гледаше към голямата саксия в дъното на помещението , която се ... самополиваше от някъде...
- Имъ мйеста мъъъъ, ша трябвъ да съ спозгъститйе...М'ичето ша гу сложим в еднъ стайъ с ино лигло, вий двамцатъ ( собственикът посочи Sweet Gun и Фиър) ша стйе в инъ стайъ , пък тебя ша та сложим с чичо ти . - умно разпореди селянинът.Това значеше,че Рейвън щеше да се запознае отблизо с ексцентричността на Маверик, който цяла нощ се мъчеше да запали огън в стаята ,но въпреки настойчивите си опити изпълнени с ругатни и завършващи с дълги "поздрави" към цялата рода на дървото от ,което беше направено леглото му, той се примири и изигра крайогънния си танц за хубави сънища без съпровод.
За останалите ноща минаваше спокойно и сравнително приятно, като изклучим досадното скрибуцане ,което издаваше леглото на Sweet Gun, който се въртя цяла нощ.За неговия съкилийник Fear това се оказа решаващо за неговия сън...и въпреки, че по едно време умората му надделя над изнервящия звук, той така и не успя да се наслади пълноценно на "мекото" си легло, което би нанесло непоправими увреждания на гръбначния му стълб, ако той не носеше "kOSmoDisk ".
По едно време на вратата на стаята на Фиър и Гън се почука. Точно в този момент Фиър сънуваше как комуникира с едно красиво русо момиче... Когато чу чукането на вратата, сънят му премина в по-нецензорен вид, но за негово съжаление всичко свърши твърде бързо с отварянето на вратата.На пода се строполи едно високо,русокосо момиче.Фиър се надигна от леглото и погледна с недоумение и явна изненада.Съжалението му от бързото прекъсване на сладкия му сън премина в невиждана радост.
- Ъъъъ, как мога да ви помогна? - запита , оцъклено Фиър.
- Аз съм дъщерята на собственика, трябва да се махна от тук! Може ли да ме вземете с вас? - отговори момичето, с тон който много се хареса на Фиър.
- Ами, аз такова, ние сме тръгнали надалеч....
- Баща ми иска да ме жени за някакъв скапан богаташ - мутряга, тука в нашия край така ни продават от малки...А аз съм само на 16! Вие сте единственото ми спасение! Моля ви !
- Ами тогава може и да те вземем , дори ако зависи от мен - веднага, но ние ще тръгваме сутринта.Как мислиш да се измъкнеш от вашите?
- Аз ще ви чакам край пътя, къде се разделя към магистралата и другия междуселския... - отвърна с нетърпение момичето...
- Ами тогава добре...Ние ще минем от там и ще те вземем.С една шарена каравана би трябвало да сме...
Момичето вдигна торбата си , прокара пръсти през русите си коси и отвори прозореца през , който беше решила да мине незабелязан.
- И все пак как е името ти ? - усещайки края на срещата, запита Фиър.
- Можеш да ме наричаш Катерин. - отвърна тя и изчезна така бързо ,както се и появи.
Тази среща не остави спокоен Фиър до края на ноща,което доведе външният му вид до още по-странно състояние, говорещо за нездравословния му начин на живот, хронично недоспиване и непостоянно хранене.Но сутринта донесе със себе си много събития и на останалите.Най - изненадващото нещо обаче беше ,че караваната на Маверик беше паркирана пред хана , в отлично състояние , до нея се беше подпрял Маверик с широка усмивка и явно задоволство от факта ,че колата му се е оказала толкова издръжлива.
Единственият проблем ,който остана на дневен ред за групата беше плащането...Още със ставането ги посрещна мазната мутра на собственика, държащ в ръцете си сметката за стаите и телефона...Интересно ,но никои не беше забелязал да има телефон, камо ли да го използва...Но парите дойдоха от най-неочакваното място - джоба на Unreal ,който се беше сетил за този проблем и още през ноща беше влязъл в хазната на ханджията , използвайки предимствата си на дългогодишен призрак.
- Де съ йе забутълъ , тая заблудена паткъ, дъщирйътъ?! - чудеше се собственика шарейки из двора.
- Ми ние такова , да платим. - плахо подзе темата Фиър.
- Оуу, дубрйе! Йето смйеткатъ.
- Ма то такова, телефон имаше ли?
- Аааа, вие си знаити , питъй твойти приятйелчетъ, аз всичку съм ви усигурил! - - сякаш се засегна собственика...
- Добре,добре , ето . - отвърна Фиър, явно осъзнал ,че си има работа с изпечен селски мошеник. - Хайде , оправих сметката, да се махаме от тая дупка , колкото се може по-бързо! - призова останалите той.
-Уфф, още усещам някакво диво гъделичкане по краката ми...май тоя си отглежда хлебарки в къщата! - вайкаше се Рейвън.
- Мен питате ли ме! Сигурно съм изял дузина мушици ,докато съм спал, тук е като зоологическа градина! - на свой ред се оплака Sweet Gun.
- Направо терариум!
Така разговорът продалжи около половин час, но това не значи ,че темата за "перфйектноту" обслужване в страноприемницата се изчерпа, просто Маверик подсети останалите ,че са тръгнали нанякъде и трябва да побързат.
В девет сутринта всички бяха заели местата си в караваната на стария пънкар в очакване на запалването на колата.Маверик завъртя клуча - стартерът му отговори с дрезгаво ръмжене, завъртя го отново и двигателят задвижи изпатилото возило, което беше готово да излезе на път отново.

Мани, тва е диво човече, нямам търпение да видя още

Аз пък съм го чел преди.

Мислиш ли да го продължаваш или нови форумци да аддваш?

Трудна работа, със сигурност няма да включвам нови герои, на първо време ще публикувам това, което съм написал досега...

Ами щом така си решил, то и нее лесно във такъв разказ да аддваш хора.

На времето когато го пишеше разказа ти беше #1. Помня го в основни линии, но ще чакам продължението... някой ден.

Определено много добър разказ , спор няма . Я пусни и останалите епизоди , да си ги припомня млко ....

Епизод 7

- Ъъъ, такова, аз забравих да ви кажа...трябва да минем...да вземем едно ... ъъъ, момиче. - измъчено подхвана въпроса Фиър.
- Как така да вземем някакво момиче? От къде бе ? Кога го намери ? - зачудиха се останалите.
- Ами аз, тя, тя дойде вечерта.Дъщеря е на собственика на ханчето. Каза .че той искал да я жени за някакъв и тя затова иска да избяга.- заразказва Фиър.
- Аве, Фиър, защо се забъркваш в такива работи бе?! Сега какво ще правим?Ще я взимаме с нас? Защо не ни каза по-рано? - вайкаше се Рейвън.
- Ама тя , такова вчера вечерта бе! Кога да ви кажа? Аз отговарям ! Ще я вземем пък ако нещо стане аз съм виновен! Аре, поне веднъж ми се доверете!
- Фиър, Фиър...Не се научи ! Маверик ще може ли да я вземем? - запита Sweet Gun.
- Ще я вземем естествено! Нали го видяхте оня, баща й! То от такъв мазник и балхите биха бягали! - заяви Маверик.
- Да де, ама тва не пречи ханчето му да е пълно с тях! - отбеляза Рейвън. Така си мечтая за легалцето вкъщи! И една мека възглавничка...Компютъра ми!
- На твое място не бих си мечтал за това, защото май забравяш в какво състояние го оставихме... - каза Фиър. Хайде тя ни чака на край пътя, където магистралата се отделя от другия път....
След по-малко от пет минути пред погледа на Маверик и останалите се откри едно прекрасно 16 годишно момиче. До него имаше брезентова торба, доста препълнена. Момичето имаше руси коси, но този път те имаха друг утенък, който Фиър не беше забелязал при първата им среща.В този слънчев ден тя имаше съвсем различно излъчване от миналата нощ. Но лицето й не личеше радост, спокойствие или жизнерадост, напротив - страх и неспокойство се четяха по набръчканото и чело.Това я правеше още по-привлекателна.
След като Маверик успешно спря караваната (ако може да се нарече така след един счупен десен фар и одраскана броня), Фиър слезе от нея и отиде до Катерин, която пребледня още повече щом видя шофьорските способности на Маверик, който граничеха със способностите на Силвестър Сталоун в изобразителното изкуство (интересното е че той найстина рисува! ).
- Радвам се да те видя! Ето, ние дойдохме....
- Здравей, аз, искам да ти благодаря ,че удържа на думата си. Много съм ти задължена!
- Хм, да, аз такова, с каквото мога ще ти помогна....
- Ами останалите, те какво казаха? Сигурен ли си ,че нямат нищо против ?
- Не! Те, аз,ти, абе, хайде качвай се! Нямат нищо против. - отвърна Фиър.
В този момент от някъде изкочиха два тъмно червени джипа. В съзнанието на Raven веднага се избистри спомена за загубата на ЦСКА от Левски, миналата седмица, и той реши, че червените са тръгнали по петите на най-изявените фенове.Но това предположение на Рейвън се оказа грешно, мутрягите бяха дошли за Катерин.Тя веднага разбра това след като ги видя и побърза да се качи с Фиър в караваната. Маверик се беше приготвил за жестоко преследване и каране на ръба на катастрофата, той умееше това най-добре.
- Дошли са заради мен! - каза Катерин. Толкова съжалявам! Не исках да ви замесвам в това!
-Ние сами се замесихме. - отговори Фиър.
- Няма да им се дадем на тия мръсници! - изсъска Маверик, с изражение на лицето, което показваше вътрешното му настроение. Той беше свил очите си, погледът му беше като на готвещ се да нападне жертвата си тигър, в този момент се прояви и природната му пънкарска натура, винаги готов за бунт и революция, той пусна радио "Тангра", където случайно звучеше едно парче на Motorhead - Louie, Louie , това придаде още повече напрежение и дух на ситуацията.
- Едва ли ще се откажат лесно! Изпратил ги е годеникът ми! Явно баща ми е забелязал отсъствието ми. Не си е губил времето, тоя мръсник. - едва се чуваха обясненията на Катерин.
И найстина двата джипа бяха далеч по-бързи и маневрени, дори , от потрошената каравана на Маверик.Само няколко километра трябваха на мутрите за да овладеят положението и да изблъскат караваната извън пътя.
- Копелета! - извика Маверик. Щом искат борба ще я имат! Не ме бърка да караме и из полето!
Е това не бъркаше сериозно удавения в бира мозък на Маверик, но пътниците отзат едва издържаха на яросното препускане през бабуни и долове.
В един момент преследването се пренесе в една царевична нива. Беше края на лятото и царевицата беше станала изключително висока, стъблата бяха толкова дебели, че бронята на караваната се изкриви като крака на Кривия след две-годишен престой в Коджаели. (за тези, които не разбират много много от футбол, Кривия, Александър Александров беше футболист на Левски, много добър, според мен, халф, който спечели титлата Футболист на Годината на България през 1999 г., викат му Кривия, защото му били криви краката...е аз предполагам и нещо друго:)
Маверик се беше изморил до толкова, че вече не мислеше за абсолютно нищо друго освен как да се отърве от преследвачите. А двата джипа притискаха от двете страни караваната. С всяка секунда ударите им ставаха по-силни. В един момент точно преди да завият за да блъснат за пореден път караваната, Маверик натисна спирачката дръпна и ръчната, завъртя кормилото наляво. Двата тъмно червени джипа се блъснаха един в друг със страшна скорост. Сблъсъка обаче не беше толкова ужасяващ, колкото последвалите го събития.Единия джип се преобърна на една страна, а другия продалжи напред. Но след една неравност в нивата, предницата поддаде надолу, през предното стъкло, което беше счупено преминаха няколко дебели царевични ствола. Двамата мутряги в джипа бяха жестоко пронизани.
Съдбата на другите беше още по-ужасна. Заклещени в обърналия се джип те не можеха да се измъкнат. Шофьорът беше в съзнание, но краката му бяха счупени, другия беше изпаднал в безсъзнание след като при катастрофата лявата му ръка беше почти отделена от рамото.
Само минути след случилото се започна страшен порой, който не спря два дни. Но само часове бяха нужни за да наводни земята. Тежкия джип започна да потъва в рохката почва. С настъпването на ноща двете мутри бяха погребани живи в царевичната нива...
По това време Маверик и компания вече бяха далеч от мястото на катасрофата. При тези атмосферни условия всички бяха решили да отседнат в един крайпътен мотел. Поради ограничените финансови възможности на групата пътешественици, те се настаниха в две стай с по две легла. В една бяха Линкин гърл и Катерин, а в другата Фиър, Рейвън и Sweet Gun, Маверик беше останал в караваната си, заради дъжда, боеше се да не й се случи нещо.Unreal му правеше компания, след като реши да не плаши хората из мотела с бледата си физиономия.
- Какви неща се случиха днес! Аз съм виновна за всичко... - не спираше да се окурява Катерин. Линкин гърл едва я успокояваше, но самата тя не знаеше какво да каже, защото и тя беше на това мнение.Сълзите на Катерин се лееха също като капките на поройния дъжд отвън. В този сантиментален момент, изпълнен със сълзи и драма, характерен за треторазряден венецуелски сериял (11, 16 часа - Бтв) на врата се почука.
- Аз съм Фиър. Може ли да спа при вас?
- Ами, как така? Защо? - отвърна Линкин гърл.
- Не де, на пода ще спа, спокойно. Sweet Gun и Рейвън пак проявят ексцентризма си... Гън си направи палатка с одеалата ни, а Рейвън се е барикадирал в банята...Няма къде да се искъпя, къде да спя, с какво да се завия...
- Ами добре. Но ще спиш на пода! - съгласи се Линкин гърл.
След всичко, което се беше случило този ден, всички заспаха за секунда.Умората ги повали толкова бързо, че единствено назряващите чувства, държаха Катерин и Фиър будни. Те си говореха от часове и Фиър едва не се беше качил в леглото й. Все пак Катерин го остави да мръзне близко до леглото си, но на земята. Жената си е жена...
- Въпреки всичко, не разбирам как може баща ти да е способен на такова нещо. Та тези можеха да ни убият!
- Тцтц, та той дори не ми е истински баща! Взел ме е като съвсем малка, защото по-големият ми брат, който ме е гледал до тогава, изчезнал незнайно къде.Аз не си го спомням, но знам ,че е бил с десетина години по-голям от мен и много се интересувал от скандинавската митология.
- Значи ханджията те е осиновил!?
- Той ме третираше като слугиня, дори по-лошо.Вършех всякаква работа в хана и сега, когато взех да проявявам характер той реши, че като ме продаде на тоя мутряга ще се отърве от мен и ще спечели!
- Знаеш ли Катерин, въпреки проблемите аз се радвам, че дойде с нас....
Тук ще пренеса разказа по-назапад, към Холандия, защото някак все клоня към сценария на "Бавачката"...


Епизод 8

Dove". Спомняте ли си още? Тирът на злодейте се носеше по магистралата от Амстердам към Ротердам. Оставаше съвсем малко време. Всички обсъждаха плана за освобождаването на ПС-Манияка.
- Взривът е решението на всички наши проблеми! - убеждаваше останалите Атентаторът.
- Взрив...на нас ни трябва нещо по-безшумно! Трябва да се промъкнем, тихо, без да оставяме следи... Х-Манияка беше внезапно прекъснат от Сиймен:
- Аз ще се занимая с заличаването на следите! Хъхъхъ...
За повече мислене нямаше време.В 3:40 сутринта дългия, пълен със съпун и злодей тир спря пред областния затвор в Ротердам. Но Клипър, Сиймен, Х-Манияка, Блек, Омега-Х и Атентаторът напразно търсеха там ПС-Манияка. Тази тяхна заблуда донесе само несгоди на персонала в местния затвор, резултатът от разочарованието беше еднозначен - около седем трупа (не мога да бъда сигурен за броя на жертвите, защото Сиймен по принцип изпитва изключителен апетит в ранните сутрешни часове), пускането на свобода на четирима опасни психопата, разбит бюфет (защото таласъмите бяха много,много гладни) и масирано задръстване на тоалетните в целия затвор, което отне на работниците от "Канализация и вИк" повече от три дни и осигури извънредно заплащане на главите на много работнически семейства вРотердам. Въпреки благо-
родната постъпка, за която споменах все още не се знае чий са заслугите за нея.
След неуспеха в областния затвор злодейте поеха към една близка местност, строго секретна, където получиха информация, че се намира ПС-Манияка. Още в началото на пътя обаче тирът с енигматичното "Dove" на каросерията беше спрян от руси, много сериозно изглеждащи охраните, с физиономии силно наподобяващи тези, които Бритна (Спиърс) прави докато пее (много измъчено, всъщност сега разбирам, че неправомерно я обвинявам в некадърност, родственост с неизвестни субекти от животински произход(всъщност аз не съм я обвинявал в такива неща, но то се подразбира, нали:), защото нейните песни се отличават с забележителна "музикална" стойност и е нужна известна доза виртуозност за да се изпълняват...
- Съжалявам, нямате достъп до този обект. Ще ви помолим да напуснете околноста. Всъщност какво търсите тук ?
- Защо нямаме достъп бе ей ?! - не здържа нервите си Омега-Х.
Повече думи нямаше...Общуването между холандските полицай и съществата от Тъмната страна на Земята премина изцяло в един дътлъг и изпълнен с кръв монолог от страна на ... сещате се на кого. Ченгетата извадиха по една базука и пратиха Клипър,Сиймен, Атентатора и останалите във въздуха! Всички злодеи изхвърчаха в необятното синьо, всъщност не, холандското небе съвсем не е синьо. Сивото холандско небе беше изпълнено с некромансъри и таласъми, секунди по-късно пък земята се покри с зелената им кръв...
Хммм, тоя край не ми харесва. Опасявам се, че и на вас не ви хареса. Затова малко ще променя нещата.
Когато пазителите на реда отказаха да пуснат представителите на злите сили, те от своя страна решиха да им покажат какво се нарича "монолози за вагин...",ааа не "монолози за изкормване и рязане на крайници". Пръв атакува Омега-Х. Той направи един забележителен скок, прескачайки бариерата, с един замах прониза единия от полицаите в сърцето. Х-Манияка беше огледал положението докато приказваха и знаеше, че противниците ги превазхождат по брой, затова и побърза да повали колкото се може повече ченгета. Ударите му бяха премерени и смъртоносни. След себе си той остави четирима охранители- двама със строшени гръбначни стълбове, един с счупен крак и ръка и един нещастник, чийто счупени ребра се бяха забили в сърцето му.
Останалите злодеи не действаха така експедитивно. Блек се наслаждаваше, разкъсвайки жертата си, също като хиена на мърша...(много дискавъри гледам напоследък) Сиймен и Клипър се нахвърлиха върху един от полицаите, който се опитваше да сигнализира за нападението. Главата му не се задържа дълго на раменете му, след като Клипър забеляза намерението му. След като се справиха с него, братята близнаци се насочиха към следващата си жертва - близо двеста килограмов, гигант, с нож в ръка и зъл поглед. Той сам беше предпочел този вид оръжие пред беретата, която носеше в кобура си. Това беше и единствената му грешка. Клипър проряза търбуха му. Червата му се свлякоха в краката му. Погледат му придоби по-човешки вид, дори овчи.От очите му обаче още струеше злоба.
- Ах, ти,мръсен холандски пес! Заслужи си го, свинчуга такава! - злобееше Сиймен, докато режеше лявата ръка на гиганта. На китката му имаше индификационна гривна, която щеше да помогне много на похитителите, да освободят ПС-Манияка.
Единствено Атентаторът не успя да убие никого, защото вместо да вземе участие в мълниеносната атака на Омега-Х и Х-Манияка, той се върна в тира за да намери някоя граната или екслозив. Това му отне малко време, но докато се върне на "бойното поле"
всичко беше приключило. Единствено Блек продалжаваше да гризе гръкляна на един мъртвец.
- Сега какво? Ще вървим и ще трепем на ред ли? - каза Клипър, бършейки кръвта от челото си.
- Ммм, ДА! - възкликна въодушевено Сиймен.
- Да, точно така! - отговори и Блек, въпреки, че беше с пълна с кръв уста. Сместа от лиги и кръв се стичаше по брадичката и слизаше по врата му.
- Говоря сериозно! Няма да успеем да измъкнем ПС-Манияка ако продължаваме по този начин.
- Нали затова взех гривната бе, братле! Сега ще можем да проникнем, където си искаме! - каза Сиймен.
- Но няма да можем да влезем всичките, накуп. Ще трябва някой да подсигури тила ни. - отвърна Х-Манияка.
- Аз предлагам аз да вляза, защото го познавам най-добре от всички, а и аз дадох идеята да го потърсим. - каза Атентаторът.
- Аз също ще дойда. - каза на свой ред Омега-Х.
- Добре! Ние със Сиймен можем да пазим тила, ще стойм в местноста около сградата. - предложи Клипър.
- Х-Манияк, ти идваш ли ?
- Вътре съм!
- Тогава Блек, ти оставаш с Клипър и Сиймен.
- Няма проблем, само да донесете малко плячка! - отвърна Блек, който още не беше приключил с угощението си.
Преди да предприемат каквото и да е било, бандата трябваше да оправи цялата бъркотия, която беше предизвикана от непокорният дух на Омега-Х.
- Вие тръгвайте навътре! Ние ще завлечем труповете до горичката. - предложи Клипър.
- Но ако тръгнем сега много лесно могат да ни забележат! - възкликна Омега-Х.
- До залес слънце има не повече от половин час. - каза Сиймен.
- Ако завлечем труповете сред дърветата, останалите пазачи ще забележат отсъствието им, рано или късно! - каза Х-Манияка.
- Тогава нега ги понагласим малко, сякаш са си живи.
- Ахам, Клипър, как да го "понаглася" тоя дето току що му разпори стомаха?! - възмути се Атентаторът, явно съжалявайки, че Клипър го е преварил.
- Хм, нека се замислим. Ако открият тази кочина тука, останалите пазачи ще обявят тревога. Всички ще се насочат натук, към постовете, по периферията на ареата на затвора. Ако до тогава сте проникнали в сградата, сравнително лесно ще можете да достигнете до ПС-Манияка.
- Та ние дори незнаем къде е килията му! - каза Омега-Х.
- Първо ще отидете до регистратурата! - отвърна Сиймен.
- Малко трудно ще останем незабелязани....
- Без малко кръвчица няма да минете, наистина. - отбеляза Блек.

Eпизод 9

За малко повече от двайсетина минути, след усърден труд и постоянство (само Блек си знае как е закрепил главата на пазача, на когото гриза гърлото половин час, когато битката беше в разгара си) всичко беше възвърнато в началния му вид(поне наглед) - пазачите си бяха в кабинките, на пост, пушейки цигарки... Блек, Сиймен и Клипър се бяха покрили сред храстите, дебнейки за първите патулрулиращи, които ще разберат за "маскарада". Х-Манияка, Омега-Х и Атентаторът вече можеха да тръгнат напред към лудницата. Слънцето тъкмо беше залязло, времето застудя много бързо. До същинската част обаче имаше известно разстояние, което даде време на таласъмите и некромансъра да премислят какво ще правят в детайли. Докато стигнат до комплекса нощта от слънчевия ден нямаше и следа, мрак покри гористата местност край Ротердам.
Близнаците и Блек още чакаха. В един момент по гладко асфалтирания път се зададе полицейски джип със знака на психиатричното заведение отстрани. Ченгетата не подозираха абсолютно нищо, защото постът, който бяха заели колегите им (бившите им колеги) беше доста отдалечен и не се виждаше с просто око от централния корпус. Джипът спря. От него излязоха трима души, един остана на предната седалка явно предаващ съобщение на централата. Блек веднага наостри уши. Таласъмския му слух беше голямо предимство в този момент.
- Централа, тук патрул #47. Пост #1. Всичко тук е нормално продължаваме патрулирането нататък.... Тримата полицаи се разделиха, двама се насочиха към лявата кабинка, а третия пое към дясната. След секунди вече всичко беше разконспирирано.
- Божеее!
- Набирай централата, обяви извънредна тревога! Девета степен!
- О Боже! Който и да го е направил няма да се измъкне безнаказано!
Трудно е да се опише ситуацията на пълен смут и неориентираност на холандските полицаи. Сякаш някакво чувство за нереалност ги беше завладяло след сблъсъка с обезобразените трупове на колегите си.
Блек побърза да даде сигнал на Омега-Х и останалите но опитите му да вие като вълк се провалиха. Въпреки безуспешните опити на Блек, все пак, Х-Манияка, Атентаторът и Омега-Х разбраха за вдигнатата тревога навреме и бързо се вмъкнаха в главната сграда на приюта с висока степен на охраняемост, където по принцип посетители не се приемаха.
- Хей, вие! Какво търсите тук?!
- Търсим ПС-Манияка, приятел. Ако искаш да останеш жив кажи къде се намира нашия човек и ни дай ключовете за килията му! - каза Омега-Х.
- Абе какво си го зараспитвал тоя? - изнервено каза Х-Манияка след, което прескочи ловко преградата пред него и преряза гърлото на нервиращия го пазач. Това създаде доста "неприятности" (слагам кавички, защото не трябва да забравяме природната привързаност на некромансърите към насилиетоооо:). От дъното на левия коридор изкочиха няколко куки, от другата страна се задаваха повече от пет полицая... Омега-Х се пресегна и взе помпата под бюрото на администрацията и застреля с няколко точни откоса двама пазители на реда. Х-Манияка направи един невероятен скок и с ловко движение покоси един полицай, той падна на земята. Х-Маниякът събра всичката си сила и заби десния си крак в стомаха на падналия. Следващият удар беше смъртоносен- с премерено движение некромансърът се издигна във въздуха, на повече от три метра, след което се приземи на десния си крак върху главата на ченгето. Какво да ви кажа дори размазан малинов сладолед би седял по-добре на фона на излъскания под на приюта за изключително опасни душевно болни. Атентаторът се беше подготвил и с помоща на две гранати отстрани пазачите отляво, с което битката приключи.
Всички впериха погледи към регистрационната книга. Омега-Х прелистваше листите с нечовешка скорост. Очите му шареха по страниците, излъчвайки таласъмска лукавост и хитроумие.
- Ето! ПС-Манияк, номер 666, етаж 15, поделение 7, стая 666! Това е нашия човек! - извика победоносно таласъма.
- Какво чакаме ? Хайде да тръгваме! - призова Х-Манияка.
Първоначалният ентусиазъм на Атентаторът и останалите се изпари още след четвъртия етаж, главно заради повредата, която беше блокирала всички асансьори и ескалатори в това крило на сградата.
Етаж 15.
- Пфу, аааа...
- Ибаааа....
- Т'ва ма изциди.....
Ще прекратя по нататъшното пресъздаване на ситуацията, защото диалогът беше изпълнен с ругатни, богохулства и злословия. Въпреки всички тези прегрешения тримата злодей намериха килията на ПС-Манияка.
- ПС, тук ли си ? Ние сме ! Аз съм Омега-Х, до мен е Атентаторът. Ето го и Х-Манияка!
От тъмната килия нямаше отговор. Ако не беше характерната некромансърска миризма никой не би предположил, че има някой в това мрачно и неприветливо помещение.
- Ехо! ПС-Манияк?
- Аре бе, човек! (опс, сори, не човек ами некромансър, ама нали израза такъв...
- Ами може да е заспал. Аз да пукам вратата пък той ще се събуди. - предложи естествено Атентаторът.
- Действай Атент !
Атентаторът извади от бездънната си торба едно парче пластичен експлозив, закрепи го близо до ключалката на вратата на килията на ПС-Манияка и извърна глава към останалите, които гледаха сръчните му и професионални действия като третокласници в час по сексуална култура.
- Готови ли сте?
- Давай Атентаторе, да го измъкваме тоя мързеливец! - рече Омега-Х.
- Действай! - обади се и Х-Манияка.
Таласъмът нагласи часовниковия механизъм на експлозива и се отдръпна на безопасно разстояние. Всички зачакаха. Секундите течаха по-бавно от всякога. Секундите изтекоха...Взрив нямаше!
-Хей, Атент, какво става???
- Не знам! Но не се преближавайте, защото може внезапно да избухне.
В това време в килията на ПС-Манияка се забеляза раздвижване. Звуците, които се дочуваха от там наподобяваха тези на разярен опосум... ПС-Манияка се надигна от леглото си, разроши чорлавата си коса и мудно се свлече на земята.
Отвън всички очакваха резултатът от това раздвижване. Вратата се отвори....
- А вие сте дошли вече! - каза изненадано ПС-Манияка. Отвърнаха му само с обезумели от страх погледи. Експлозивът си стоеше на вратата.....



Eпизод 10

До градчето на Лорда оставаха не повече от двадесет километра. Unreal очакваше срещата с приятеля на Sweet Gun. Лорда беше човекът, който можеше да помогне най-много на призрака за да възвърне човешкия си образ, и още повече - да стане безсмъртен.
Познатата ни вече каравана се носеше по изпълнения с дупки път със завидна за състоянието й скорост. Маверик се наслаждаваше на любимото си радио (време за реклама - "Тангра") и с охота не забелязваше пресичащите пенсионери, които по някаква щастлива (за тях) случайност се спасяваха само с уплахата...която в последствие ги довършваше под формата на инсулт или инфаркт.
- Маверик, колко километра остават ?
- Ами до колкото виждам по тази карта вече трябва да сме ....
- Какво?
- Ааааа, FUCК! Т'ва е прецакня! Минали сме градчето! - затюхка се пънкарят.
- Еее, бравос ! - възкликна Unreal.
Тази малка грешка в навигацията на групата отне известно време в повече но след много препирни и още повече литри бира всичко се нареди както трябва.
11:24, градчето на Лорда.
- Не мога да поВярвам! Най-после пристигнахме след толкова премеждия... - радваше се Рейвън.
- Вервай си! Тука сме. Сега остава да намерим Лорда. - каза Линкин гърл.
- Да, найстина аз нямам представа дори как изглежда !Въпреки, че сме големи приятели, запознахме се от един форум - за манияците уфолози. - избръщолеви, явно притеснен Sweet Gun.
- Ами ще питаме хората ве, акълии такива! - отвърна Рейвън.
- Аве вече е лесно, все някак ще го намерим! - каза Unreal. Тези негови думи бяха упровергани още след първите няколко минути в опити да се разговаря с местните жители. Щом чуеха името на Лорда хората бързаха да се отдалечат безмълвно. Така минаха повече от три часа в безполезно обикаляне из улиците на градчето, докато в един момент усилията на всички се ознаменуваха с успех.
Докато се разхождаха далеч от останалите Fear и Катерин, някъде из тучните поляни (постлани с кравешки фекалии, гъмжащи от кърлежи и всякакви досадни насекоми) в околността, видели порутена постройка скътана близо до гората...
Успехът се изрази в това, че докато Рейвън разпитвал хората в един краен квартал едно хлапе му казало, че човекът, който търси се намира в еднофамилна къща на три етажа в източния край на града, близо до местната фабрика за пластмасови матрьошки.
Когато всички се събраха в едно местно кафене, за да обсъдят резултатите от търсенето на Лорда, Рейвън разказа за това, което е научил.
- Ами остава да отидем до там и ако е там - супер! - заключи Маверик.
- Чудя се, защо всички хора ни избягват щом споменем името му. - каза Линкин гърл.
- Може би е хакнал спестовна каса, или пък е източил месечните пенсии от пощата... - предположи Sweet Gun.
- Не ви ли направи впечатление, че Фиър и Катерин ги няма? - запита Рейвън с капка ревност...
- Да, найстина, няма ги от както дойдохме.
- Мисля, че отидоха да се разхождат нагоре към поляните. - каза Маверик.
- Защо не се връщат още? - чудеше се Рейвън.
- Е, нека ги оставим, гълъбчетата. - мъдро се изказа Линкин гърл.
- Ще кажа на сервитьорката ако дойдат да им каже, че ще сме тук към девет вечерта. Те до тогава да правят каквото искат. - печално каза Рейвън.
- ОК, хайде да тръгваме. - каза Unreal, който за пореден път пи безплатно кафе благодарение на способността си да става невидим, за съжаление обаче чашата от, която той пи не стана невидима и сметката му бе поета от Рейвън.
Къщата явно беше добре потдържана. Имаше цветя и полянка отпред, американси стандарти, какво да се прави... Правеше впечатление обаче, че всякаш никой не жиее в нея. Имаше колибка за куче. Куче нямаше...
Sweet Gun пристъпа по-напред и позваня на званеца на къщата. От вратата се показа мъж на средна възраст, с леко набола брада и късо подстригана, кестенява коса. Погледът му беше сериозен и проницателен.
- Добър ден, кого търсите ?
- Ние, такова, Лорда... - отговори Маверик, вместо Sweet Gun, който беше изгубил ума и дума.
- А, Лорда... Ей,ей, това момче си има име бе.... Този интернет...какво ни докара само - мислеше наглас господинът. - Ей сега ще го извикам! Ако е тук, де.
След около две минути на вратата се показа друга, не по-странна фигура. Среден на ръст, младеж с силно излъчване (явно придобито вследствие на перманентното влияние на седемнадесет инчовият му монитор над все още подрастващият му организъм ), погледът му беше замъглен и хаотичен. Никой не можеше да повярва, че това е човекът, заради когото всички преживяха толкова премеждия и изпитания. Не, никой не очакваше от него да каже.....
- Аз съм Лорда! Приятно ми е да се запознаем.
- А, о, аха, амчи и на нас. - отогвори от името на всички Sweet Gun, който имаше специално отношение към интернет приятеля си. - Ние ако знаеш от кога пътуваме до тук!
- Аха, ами добре, заповядайте! - отвърна Лорда, който все още не схващаше целта на неочакваното посещение.
Лорда ги водеше нагоре по стълбите. Unreal още не се бе представил и можеше да разгледа къщата незабелязано. Отвътре тя изглеждаше още по-красива. Впечатление му направиха странните картини, които се срещаха все повече с приближаването към стаята на Лорда... Хм, стаята на Лорда. Ако мога така да се изразя тя беше като язва сред този добре аранжирания интериор, с който можеше да се гордее семейството на младежа с благороднически прякор. Помещението приличаше повече на статистичен център отколкото на тийнейджърска стая. По пода, на леглото, навсякъде, всичко беше покрито с книжа, рисунки и снимки на всякакви НЛО-та, свръхестествени явления и същества, документи, показания на свидетели. Въпреки това Лорда приличаше повече на нещо средно между Фокс Мълдър и Били Джо (вокалистът на GREEN DAY) отколкото на Хари Потър. (сигурно с това изречение съм засегнал милионите фенки на дребосъка с очилцата и магическия бастун, опс, магическата пръчица, но не виждам голяма вероятност сред вас, читателите на този разказ да има подобни създания)
- Та с какво съм заслужил неочакваното ви посещение? - запита Лорда.
- Спомняш ли си онази книга...която ми прати преди време? За тайните на древната магия и тн. - каза Sweet Gun
- Онази дето няма автор? Старинната? - ококори очи Лорда.
- Точно тази. - отвърна Sweet gun, вадейки я от раницата на Рейвън. - Виж страниците продължават да се пишат на някакъв древен, непознат език!
- Това, това .... Не беше така като ти я дадох! Мислех, че всичко е отминало!
Всички зяпаха очудено Лорда в очакване на следващите му думи, е освен Маверик, който си беше намерил приказка с бащата на Лорда - и двамата бяха футболни манияци. Е, с някои различия.... Маверик фен на Левски....Бащата на Лорда ... на ЦСКА. Ще ви оставя сами да си представите ситуацията в дневната на тази така приветлива къща, която се наложи да се раздели с някои от мебелите в нея, които помогнаха за бързото оттегляне на Маверик от спора с домакина.
- Марш! Говедо такова! Левскар! Да ти ....
- Ари ве, ша ти....
Този диалог беше пропуснат от Лорда и останалите, които слушаха в захлас разказа му за книгата.
- Значи в крайна сметка се оказва, че книгата започва да се пише сама преди всяко велико сражение между доброто и злото. - заключи Линкин гърл.
- Тоест... Армагедон? - каза Рейвън.
- Именно! - отвърна Лорда. - Книгата е съставена, в нейната начална форма от неизвестен магьосник, преди хиляди години, в навечерието на това, което те са предполагали, че е краят на света. Предназначението й е да предизвестява хората за наближаването на краят на света.
- И все пак има нещо, което все още не мога да разбера. Защо всички хора, които питахме за теб, къде се намираш и тн. ни отбягваха. Какво си сторил? - попита Линкин гърл.
- Историята е доста дълга...Преди две години, когато чаках края на света, знаете датата беше предречена от мнозина предсказатели, бях станал леко казано свръх подозрителен...Взех компютъра, няколко диска с музика, известно количество храна и всички спестявания, които бях събрал от "закуски" (под закуски Лорда имаше предвид кражбите, които беше осъществил по интернет, благодарение на мудната и лесно разбиваема защита на американската спестовна каса). Sweet Gun го прекъсна за момент: - Ех, тези кредитни карти, Виза, Мастър карт, какви времена бяха... От думите на Гън струеше искренна носталгия по старите, рицарски времена, когато цялата българска пи-си нация се беше вживяла в ролята на Робин Худ. Лорда продължи : - Та взех си всичко нужно и се изнесох, отидох в една къща, съвсем близо до гората, която беше изоставена в резултат на огромната вълна от емиграция от тези земи, преди години, когато фабриката за електрически китари на батерии фалира. Както виждате останала е само тази срещу нас - за пластмасови матрьошки. Та отидох там, нашите почнали да ме търсят...безрезултатно. Нямаше ме една седмица. През това време отброявах времето до Края...Една нощ вниманието ми беше привлечено от някакав шум идващ от храсталака около къщата. Взех фенера си и ловната пушка на баща ми, която бях свил преди да избягам. Излязох. Огледах се и.. в един момет пред мен се изпречи черна фигура, с качулка, торба на гърба и заплашителен поглед. Не можех да различа човек или звяр стой пред мен. Стрелях от разстояние, от около петнадесет метра. Нещото отхвръкна на метър назад, започна да вика истерично, да се превива от болка....
- Малее, застрелял си таласъм! - извика удивено Sweet Gun, с възхищение, като това което изпитва всеки шест годишне хлапак към Скалатаааа, докато го гледа в захлас как прави ребротрошака или жабешко цамбурване...
- Не, секунди по-късно разбрах, че това е почитаемият кмет Страшен . Имаше шанс, че стрелях за първи път и куршимът само бе удраскал левия му крак... Възстанови се бързо, но въпреки мойте извинения, той представи нещата така, че хората, които по принцип са му много верни и го слушат за абсолютно всичко, което той каже, се настроиха срещу мен. Страшен ме изкара някакъв сектант, привърженик на Антихриста и тн. Каза, че съм бил в гората на преклонение и тн.
- А ти не си такъв, нали. - каза Линкин гърл.
- По дяволите, Не! Точно обратното, от както се помня винаги съм изучавал паранормалното за да мога един ден да се изправя срещу злите сили, да мога да ги разбера и тн. - отвърна разгорещено Лорда.
- Но едно нещо остава неизяснено - какво е правел кмета Страшен в гората през ноща с торба на гръб !? - озадачен, промълви Рейвън.
- Това беше първия въпрос, който му зададох, когато той ме обвини във всички тези неща, които ви казах преди малко. Той отговори, че е бил за гъби!
- Но това е абсурдно! - възмути се Unreal, който до този момент беше останал невидим. Неговата моментна разсеяност породи огромна доза страх в Лорда, който едва не получи диабет.
- Боже мой, кой си ти??? - уплашено запита Лорда, докато вадеше някакви амулети от раницата, лежаща до леглото му. - Стой там, не искам проблеми! Можеш да пострадаш! - заплашваше той.
- Не, аз съм от добрите, повярвай ми! - смутено каза Unreal.
- Оф, забравихме да ти кажем. Той е с нас. Именно заради него дойдохме до тук. - започна обясненията Рейвън. Останалата история я знаете много добре - няколко часа разкази за приключенията, за целите и тн. , много бира и кафета, десетина плика (оп, секунда за реклама, не че ги обичам тия чипсове ама за тия се сетих в момент) Чио чипс и още толкова пропилени надежди от страна на Маверик, да изкара останалите от тази проклета къща. Когато всичко беше разказано, всички едва не бяха заспали. Проглушителният вой на клаксона на добрата стара каравана на Маверик ги извади от света на сънищата към, който се бяха запътили доброволно.
- Хайде ве, какво направихте вие! Ще стане девет часа, трябва да отидем до кафенето! Катерин и Фиър сигурно ни чакат от часове! - викаше Маверик, облегнал се на предната част на колата, пред заплашителния поглед на бащата на Лорда, който воден от омразата си към всичко синьо във футбола, беше жертвал една тъмно синя възглавничка от канапето в хола, която вече се вееше в пламъци на един кол, развяван енергично от "армееца".


Eпизод 11

...Експлозивът си стоеше на вратата...
- Хей, момчета! Радвам се да ви видя! Атентаторе как си ве, друже! Момчетата стояха безмълвно в очакване, ококорили очи, опитвайки се да кажат по някакъв телепатичен път на ПС-Манияка за опасността от пластичния експлозив. Друг е въпросът какво разбираше под телепатия Х-Маниякът, който в опитите си да предупреди доскорошния затворник, едва не извади очите на Атентатора от ръкомахане.Накрая силите му не издържаха и се провикна :
- ПС-Манияко!!!Пази се!!! Експлозивът е на вратата!!! След което скочи върху нищо подозиращия Манияк и се затърколиха обратно в килията, при тази "маневра" някой закачи крайчеца на вратата и тя бавно, но сигурно започна да се притваря. Когато ПС-Манияка и Х-Маниякът се огледаха видяха тежката, стоманена врата затворена пред тях.
- Хей, защо го направи? - очуди се ПС.
- Съжалявам, не знам какво ме прихвана. Но на вратата има пластичен експлозив! - отвърна задъхано Х-Манияка.
Атентаторът и Омега-Х бяха хванали главите си с ръце, примрежили очи, очаквайки всеки момент жестока експлозия... Омега-Х надигна лявата си вежда. Опита се да подуши какво става, размърда и дясната вежда. Последва го голяма изненада всичко си беше наред, освен, че вратата на килията беше затворена отново.
- Атент, какво стана ве, друже?!
- Ами...цър,цър... Сгафихме с освобождаването....
Именно зад тази врата Х-Манияка се тюхкаше неспирно, под безгрижния поглед на ПС-Манияка.
- Какво сторих само! Сега как ще се измъкнем?! Сигурно вече цялата сграда е обкръжена! И как ще се измъкнем?! В какво положение сме само.... Така минаваха секундите след току що случилото се произшествие. Х-Манияка не получаваше отговор на нито един въпрос, друг е въпросът дали очакваше такъв. ПС-Маниякът взе да събира багажа си без никакво притеснение...
- Но ти, какво правиш, ПС? Защо си събираш работите, как ще се измъкнем? Да не си полудял? - викаше Х-Маниякът на ръба на истерията.
- Аааами! Как ще излезем?! Естествено както излязох преди малко!
- Найстина! Чак сега се сетих, че ти излезе съвсем безпроблемно! Как го направи?
- Ами имам ключ... - отвърна ПС-Маниякът без нито капка свян.
- Какво? Имаш ключ?!
- Ами, да.
- Ами ние защо се блискаме тогава, да идваме тука да те спасяваме?! - палеше се Х-Маниякът.
- Може би, защото ви трябвам... - отвърна хитро ПС.
- Хмм, да. Ами тогава хайде да се измъкваме.
ПС-Маниякът извади от джоба на раираните си панталони една връзка с ключове и направи няколко крачки до вратата. В този момент нещо просветна на Х-Манияка. Той се сети за пластичния експлозив и заплахата от внезапното екслодиране.
- Неее, недей! Забрави ли експлозива?! Това нещо ще ни отнесе всичките!
ПС спря и се помъчи да измисли някакво решение на проблема. Х-Маниякът също придоби замислен вид. Нямаше и следа от предишната му нервност, въпреки напрежението, което всяка секунда се засилваше във вените му. Отвъд дебелата врата заредена с мощния експлозив настроението не беше по-различно. Атентаторът обаче премина в действие.
- Ей, манияци! Чуйте ме! Не се доближавайте до вратата! Ще се опитам да обезвредя бомбата! Стойте далеч от вратата! Разбрахте ли? Х-Манякът чу тези думи, сякаш идваха от преизподнята. Мисълта му беше приела съвсем други, несвързани с действителността и моментното състояние измерения. Като че ли цялото това напрежение от всичко случило се до момента, сега, точно в този инфарктен момент, затрупа съзнанието на Х, така изведнъж, без предупреждение. Докато треската обгръщаше Х, ПС-Маниякът го придърпа далеч от вратата и зачака сигнал от Атентаторът, който бавно, но сигурно премахваше механизма. Омега-Х отиде към дъното на коридора, там от където бяха дошли преди, за да види какво е положението надолу. А това, което видя Омега-Х съвсем не го успокой. Само няколко етажа по-надолу той видя двайсетина командоси, с внушителни пушкала.
- Атент, побързай! Съвсем скоро ще ни достигнат! - извика Омега-Х. Атентаторът не му отвърна. Дори може да се каже, че не го забеляза. Мисълта му беше изцяло насочена към обезвреждането на злополучната бомба.
Х-Маниякът нервно пристъпваше и мислеше наглас :
- Няма ли друг изход от тази мръсна килия?! ПС, не си ли измислил нещо, някаква дупка да беше издълбал!
- Какво да се прави, няма и един процеп за прозорец дори! - отвърна ПС-Маниякът.
В този момент Омега-Х извика :
- Атент побързай, щом обезвредите бомбата тръгвайте нагоре към покрива! Аз слизам надолу ще се опитам да ги задържа тия нещастници!
Омега взе две гранати от екипировката на Атентатора и се затича по стъпалата с яростен поглед. Никой не можеше да го възпре , нито крясъците на ПС-Манияка, нито приглушеното " Недей " на Х-Манияка, нито последната капка
здрав разум в главата му. Всъщност точно тази последна доза трезвеност го ръководеше в този момент. Решителните му действия не бяха проява на жертвоготовност, напротив - той много добре знаеше какво ще се слуши ако не се справят с командосите още докато са по-надолу, и имат по-неясна видимост и по-лошо стратегическо положение. От това дали ще успее да ги спре с тези две гранати зависеше не само живота на Атент и Манияците, но и неговия.
Секунди по-късно таласъмът беше вече на удобна позиция за изненадващото си нападение. Спец частите бяха два етажа по-надолу. Той махна халката на едната от гранатите. Оставаха му по-малко от пет-шест секунди. Омега-Х отново, мисленно, прецени траекторията и пътя на гранатата след, което плавно я захвърли с изключително спокойната си ръка. Въобще целият той беше забравил за всичко останало, за Х-Манияка, Атентатора и останалите некромансъри. Това беше неговата битка. Сам срещу двайсет отлично подготвени боици. Само с граната в ръка, без план в съзнанието си. Водеше го само инстинкта му.
Атентаторът почти беше отрязъл последната жичка, когато оглушителен шум го прекъсна. Почти хипнотизираният му поглед се насочи към стълбите, той помисли за Омега-Х. А той вече беше готов да хвърли и втората граната, която трябваше да покоси тези, които са се отървали от първата. Омега пристъпи няколко крачки за да погледне последиците от експлозията. Въпреки точността му, бяха оцелели повечето врагове и петима от тях вече бързаха нагоре по стъпалата. Те бяха само етаж по-надолу. Таласъмът извади и втората граната, издърпа халката и я пусна леко по стълбите така, че да се взриви точно в момента, в който бойците трябваше да минат от там. След това се прикри зад ъгъла, само това позволяваха няколкото секунди преди експлозията. Няколкото спецове бяха само на около два метра, когато гранатата избухна. Всичките бяха покосени от ударната вълна и летящите със страшна скорост шрапнели. Омега-Х излезе от прикритието си и слезе надолу по стълбите за да види пораженията. Изпълнен с победоносни чувства, премесени с предишната тревога, той заразгежда труповете. Имаше един-двама тежко ранени, другите бяха мъртви. Това беше от полза за него и другите от бандата, защото ранените щяха да задържат прииждащите полицаи и бойци от спец частите.
Атентаторът преряза и последната жичка, с което бомбата беше обезвредена.Той отвори вратата и извика ПС и Х - Манияците. Тримата излязоха от килията, сякаш с това силите на всички се възвърнаха. Те забързаха към Омега-Х. Слязоха етаж по-надолу и Атентаторът извика :
- Омега, хайде, ние сме готови!
За Омега-Х това беше като зов от отвъдното. До този момент той триумфираше. Сега отново се върна към действителността. Сякаш за да засилят това чувство от някъде започнаха да се задават множество полицаи и командоси. Омега-Х знаеше кога да се оттегли. "Идвам Атент! Очистих ги тия дървари!" - извика той. Секунди по-късно всички се събраха. Но нямаше време за сантименталности, те се отправиха към покрива, където се надяваха да намерят някои хеликоптер. Поне ПС-Маниякът предполагаше, че ще намерят. По стъпките им ги следваха повече от трийсет ченгета и командоси. За връщане назад не можеше да се мисли. Щом се изкачиха до покрива на сградата всички започнаха да се оглеждат.
- ПС-Манияк, какво става, къде са шибаните хеликоптери? Тук и гълъби няма ве, брат! - ядосваше се Х-Маниякът.
- Но аз съм сигурен! Чувах ги почти всеки ден.
- Да! Сигурно и разни гласове чуваш, нали затова си в това заведение! - отвърна Х.
Това едва не разпали ожесточена битка между двамата некромансъри. За щастие и двамата знаеха, че не сега е момента да се карат. Това не им попречи да се посдърпат по братски, но всичко свърши твърде бързо. Докато вниманието на всички беше насочено към тяхната разпра от някъде се появи един боен хеликоптер КА-20 оборудван с два чифта тежки картечници и ракети. Холандците не си губеха времето и започнаха да стрелят веднага щом забелязаха групата злодеи на покрива. За Атентаторът и останалите това явно не беше очаквания хеликоптер и те бързо се прикриха зад една барака, която странно защо стърчеше на покрива.
- Е това вече не го очаквах! - възкликна Омега-Х, запъхтяно.
- Не се чудете! Тук не си поплюват. - каза ПС-Манияка, въпреки че искаше да успокой останалите. Ефекта от изказването му беше отрицателен.
- Вижте какво, тоя хеликоптер няма как да го свалим с голи раце, но ако.... Атент ти имаш ли нещо останало? Някои бомбичка, нали разбираш. - опитваше се да измисли нещо Х-Манияка.
Атентаторът не отговори. Той моментално извади от някъде една граната и кимна потвърдително. След това се показа за момент за да види положението на хеликоптера, скри се отново, даде сигнал, показа се пак и захвърли граната с жест явно показващ опитността и рутината му. За съжаление, обаче, гранатата не порази целта. Тя мина на метър встрани и ефективността й можеше да се сравни само с тази на опитите на лезбийска двойка да си направи дете по естествен път, пък била тя дори холандска. Атентаторът се надигна отново след което се свлече посърнал.
- Нищо не се получи!
-Какво ще правим сега?! Няма изход, а съвсем скоро ще дойдат и тия ченгета, дето се задаваха отдолу. - тревожеше се Х-Маниякът.
- Ех, ако можеше някак да се свържем с Сиймен, Клипър и Блек! - възкликна Омега-Х.
В един момент вятърът идващ от хеликоптера (а той летеше много ниско, така че вятърът можеше да те запрати метри назад ако не внимаваш) се засили. Шумът също стана по силен и покутевицата съвсем заглуши всякакъв друг звук, освен един друг, последен. От някъде се чу ясно и проглушително свистене, като при фойерверките но доста по-силно. Свистенето продължи няколко секунди и завърши с невероятна експлозия. Разхвърчаха се всякакви парчета метал, тенекии, перки, стъкла. Единственото, което спаси групата злодеи беше това, че се бяха скрили зад бараката, която между другото съвсем не беше типичната барака, повече приличаше на бункер. (дори сега като си помисля май е било бункер) Изведнъж всичко притихна, вятърът затихна. Само многобройните отломки се търкаляха, горяха. Единствено те напомняха за предишната ситуация, за стрелбата и експлозиите. Едва сега започна да се чува това, което Атентаторът викаше през цялото време - " Мрете! Мрете! Тъпи рижави прасета! Само един ви Ван Бастен не ви оправдава, тъпи сте! ..." (това е само малка част от целия репертоар, цялата палитра на пъстрия речник на ефритоподобното):)
- Еееее, т'ва също не го очаквах! - повтори се Омега-Х, но той не знаеше, че го очаква да се изненада за трети пореден път.
За всички предстоеше една голяма среща с една нова, непозната за тях личност.

Mania. Viva La Revolution

E12Epizod XII - Izmukwane ot misha dupka po wreme na lqtnoto sluncestoene

След като положението попритихна, злодеите излязоха от прикритието си и започнаха да се оглеждат, като сънени мърмоти по време на разможителния период през пролетта. Но в погледите им не се четеше сексуално желание или нарцисизъм. Не, просто, всички искаха да разберат, кой ги е спасил от сигурна смърт. ПС-Маниякът явно беше на предела на силите си. След толкова дни изолация в смрадливата килия, след толкова делници прекарани в компанията на гризачи от всякакъв вид и разновидност (някои дори неописани в специализираната литература), изминалите премеждия му костваха много физически, но главно психически сили. За разлика от него останалите чувстваха, че трудностите са към края си, или поне се надяваха. Имаше нещо писимистично в погледа му. Някаква сарказтична усмивка започна да се изписва на лицето му. Може би това се дължеше на природната му способност да вижда на изключително дълги разтояния.
- Ах, този кучи син! Велик е !Хехе, знае си работата! - каза ПС-Маниякът.
Останалите се спогледаха.
- Какво искаш да кажеш, ПС? - побърза да зададе пръв, въпросът, който вълнуваше всички, Атентаторът. Отговът не закъсня. Гъстите облаци дим и прахоляк взеха да се разсейват,вятърът от преди малко се възобнови, въпреки, че сега беше малко по-слаб, отломките отново "уживяха" и се понесоха в неспирна гонидба. Всички се загледаха нагоре в небето. Един неясен силует бавно започна да се очертава на фона на оловното холандско небе. Величествено творение на майката природа (и еволюционния процес на ципокрилите мишки:) - един огромен дракон, бълващ огън, с размах на крилете повече от десет метра. Всички разпознаха БлекДрагън - главния отговорник по проблемите с персонала на ОЧЗ. Вярно, вече беше излязъл в заслужена почивка, но нали знаете - бивши членове на ОЧЗ няма.
- Тцтцтц, докога ще си създавате проблеми бе, момчета? - запита ги той, като плавно се приземяваше, оглеждайки пораженията от взрива на хеликоптера. Никой не понечи да отговори на въпроса му. Той и не очакваше подобно нещо. - Имате късмет, че сте с такива приятели като Сиймен, Клипър и Блек. В този момент Х-Маниякът не се сдържа :
- А те къде са?!
- Те са там където трябва да бъдат, а вие, вие ще трябва да дойдете с мен!- отвърна леко раздразнен Блек Драгън.
- Но къде, защо, как??!! - започна да пелтечи Омега-Х.
Блек Драгън не отговори. Посочи на незнаещите какво да правят злодеи да се качат на гърба му и заплашително изпусна една струя дим през ноздрите си.
Омега, Манияците и Атент. се спогледаха. За тях това беше единствения избор, въпреки, странните обстоятелства. Независимо от това, че ги беше спасил, Блек Драгън не им вдъхваше доверие. Надделя вярата в Организацията и те бързо се качиха на мощния гръб на Блек Драгън, на който имаше място за поне още толкова души. Драконът замаха енергично с криле и плавно започна да се издига. Атентаторът, който по принцип мразеше височините и самолетите бързо забрави предишните си притеснения, на тяхно място дойде страхът от падане. Но скоро и това чувство го напусна под действието на опияняващият въздух. Всички заспаха като къпани бебета.Навярно не подозирате за "отпускащото" действие на разредения кислород във висините...Ами освен да ви препоръчам да катастрофирате със самолет...

Е`13...XIII epizod...Home sweet home let me be a tree next to you...


Сега, нека разгледаме какво се случи с "Добрите", които прекараха първия си ден в градчето на Лорда. Е, някои го прекараха в околностите му, и точно с тях ще започна тринадесетият, фатален, епизод.
Катерин и Фиър, както вече знаете, подлъгани от романтиката и идиличната външност на една спретната къщурка (странно как не забелязаха колко запустяла изглеждаше тя външно), която видяха. разхождайки се из тучните (ежедневно фекализирани) полянки около градчето, забравиха за основната цел на посещението си, а именно да намерят Лорда. После (след като влязоха вътре в къщата, и видяха, че от вътре тя изглежда доста по добре) пък забравиха за свойте приятели и за това, че по някое време трябва да се връщат. Горещите чувства, които назрваха между тях още от първата им среща избликнаха и се изразиха в сцени подхождащи повече на венецуелски сериал. По тази причина ще прескоча тази романтична част от техния ден. За тези, които не са ме разбрали нека гледат някои от милиардите сериали по нашите кабелни телевизийки. (т'ва за хората без особенно развито въображение:)
Когато взе да се стъмва Фиър потърси ключ за лампа в стаята в, която бяха се настанили. Самата стая се намираше на втория етаж и беше съвсем обзаведена. В началото това смути влюбените, но в последствие старинните мебели и златни свещници се превърнаха само в разов фон на разразяващата се буря от чувства.
Навън беше към десет часа и пълната луна отразяваше слънчевата светлина някак странно, както огледален образ във фолио. Небето беше много чисто. Имаше само една- две падащи звезди, които преминаха през небосвода, радвайки циганчетата от квартал "Джагалци", които веднага започнаха да се подготвят за голямо празненство по случай раждането на новото отроче на баба Фихте.
- Туй придзгазание! Нашито дети Мисиря (месия)! - зъбеше се една от прабабите на новопоявилото се човече, което в този момент, покрито с ципа, всякакви течности и слуз, в тази първа минута от живота си беше толкова чисто, колкото никога повече нямаше да бъде.
Всичко това Фиър успя да види през отоворения прозорец на стаята, която беше потънала в сумрак. Той не намери ключ за осветлението. Катерин стори това преди него. Но лампата не светваше...
- Може би няма електричество?!- каза Фиър.
- Ами незнам, но виждаш от пет минути щтракам ключа.- отвърна Катерин.
- Може би проблемът е в бушоните? Или самата лампа е изоряла? Или пък... Катерин не го остави да продължи и каза :
- Защо не идеш да провериш бушоните?
- ...или пък някой нарочно е изключил захранването в цялата къща и сега иска да ни сготви на супа топчета. В този момент вратата на стаята се отвори и силна струя вятър навлезе в стаята, мина покрай свещниците, изгасяйки и последната светлинка в стаята, разроши русите коси на Катерин и излезе през прозореца като преди това премина покрай Фиър, който изтръпна от ужас. Последните думи на Фиър съдържаха голяма доза истина и той разбра това съвсем скоро. Грешката беше незначителна, е не и за изявените чревоугодници, като Блек или Омега-Х например.
- На шкембе.- прозвуча един дрезгав и много дълбок глас. Шкембе чорба, със повечко люто. Топчетата не са ми по вкуса, макар че ако остане нещо ръчичка, краченце ще видим какво ще го правим.
По лицата на Катерин и Фиър се изписаха недоумение и назряващ ужас. Човекът на вратата беше с качулка на главата и торба на рамо. Беше висок на ръст. Погледът му беше свиреп, но и хитър и спокоен. Катерин и Фиър сякаш замръзнаха в студенината на тези зли очи и краката им отказваха да помръднат. Катерин се опита да каже нещо но не съумя. Те последваха с примирение похитителя си надолу по стълбището до първия етаж. После до мазето. Погледите им бяха празни и замъглени. След като преминаха през мазето, което си беше обикновенно мазе пълно с престарели и вкиснати консерви между, които щъкаха малки мишлета, тримата се спряха.Катерин, усещаше лека болка в китките и глезените, това обаче не и направи голямо впечатление, защото някаква непонятна сила я караше да следва, човекът с качулката. Той се наведе и отвори един капак, два на два, който криеше още едно стълбище. То водеше до една подземна галерия, просторна и дълга. Тунелът през, който минаваха беше достатъчно висок за да не се навеждат, а до стените на всеки десет метра имаше по един страж. Удивителна бе еднаквостта на тези същества. Зеленикавата им кожа беше избледняла, явно, поради продължителното им живеене под земята. Главите им бяха малки и квадратни. Дребните им очички бавно "сканираха" тесния периметър, който всеки един охраняваше. Но зрението им беше най-слабо развито. Слухът и обонянието им бяха най-силните оръжия.
Човекът с качулката погледна часовника си след, което забави крачка. Обърна се за пореден път да провери пленниците си. Когато стигнаха до една врата от някаква дупка в стената се появи едно бледо старче с подпухнали очи и зачервен нос. Явно тримата бяха прекъснали почивката му и той леко притеснен забръщолеви :
- Г-не, радвам се да ви видя, т.е. да ви срещна! Вие такова, много добре изглеждате! Страшен го премери с поглед, от който на старчето му се повдигнаха няколкото бели косъма на темето и той побърза да се поправи. - Аз, таков, изках да кажа "много сте Страшен"! Извинете ме, хълц,кхълц...
- Гипо, Гипо, с всяка година разумът ти се изпарява като сутрешна роса под жарките слънчеви лъчи. Един ден ще станеш съвсем годен за рапър...Внезапно от дъпката на портиера се изтърколи една празна бутилка. Кмета г-н Страшен сведе поглед надолу и Гипо непохватно се опита да я срита обратно на мястото й, но не успя. Бутилката бавно се затърколи до наклонената земя и се спря във вратата, издавайки слаб шум.
- Ъъъъм, олиото е свършило...прекалявам с това пържене.
- Да. От това олио знаеш ли колко кръчми в градчето печелят. -засмя се едва едва кмета. Хайде сега отвори вратата началника ме чака трябва да отскоча до централата.
- Разбрах, че празненствата по събора вече са започнали. Няма ли да има допълнителни отпуски тази година? Няма да забравя преди години, когато злите сили не бяха така мощни и О.Ч.З беше млада организация. Колко битки водихме, колко трудно беше да се открие качествено месо, как само сме обикаляли, по няколко месеца сме дебнели... - потокът от спомени, който бликаше от беззъбата уста на старчето беше прекъснат от Страшен, който въпреки търпението си вече предчувстваше, че е време да даде вечна почивка на Гипо като го прати в пъкъла.
- Едва ли ще има отпуски Гип. Напоследък организацията не е много добра, говори се, че има деструктивни сили от най-висшите постове.
- Аз дочух, че ветераните негодуват за новите телепортационни режими и въвеждането на молекулярно планиране.
- Ветераните са на път да бъдат избити до един! - яростно каза Страшен. Взели са да се обаждат много и пречат на членовете на Организацията! -Казвайки това Страшен се досети, че трябва да бъде по предпазлив и да не говори много. Настъпи тишина и Гипо се досети, че трябва да отвори вратата. Скри се в дупката си и след секудни започна да се чува шум от някакв механизъм. Вратата бавно започна да се отваря и когато и двете и крила се скриха в стените в страни кметът закрачи навътре в поменщението. То беше в пълен контраст с досегашния ландшафт. Алуминият и стоманата бяха направили тази огромна зала по студена и от сърцето на Страшен. Това беше любимото му помещение. То беше нещо като портал към останалия свят. В центъра на залата се намираше телепорта. Кмета влезе в него и Катерин и Фиър го последваха...





P.S. latinicata q priemaite kato specialen (d)efekt... Have fun

Това са и последните редове, които съм писъл за "Сагата...", поствам ги направо, защото и без това темата се превърна в някакъв много дълъг монолог, а не искам да натоварвам форума, все пак е хубаво, че ако някой се сети за разказа вече ще може да го намери и тук.





Epizod 14 - USA, BTk, problems, patriotzm

Някога задавали ли сте си въпроса - "Колко братя още може да има главната героиня Раймунда от едноименния сериал???"? Аз не. Но да ви питам, все пак...
Духаше лек, топъл вятър. Няколко мухи жужаха из тъмната стая. Някой лежеше в леглото и странно защо в главата му се рееха безброй кучета, яхнали мухи. Той стана и затвори прозореца. Изведнъж безмилостното лаене в главата му спря. Но мухите продължиха да го тероризират. Телефонът го спаси. Вървеше опипвайки стените, защото не искаше да се пробужда. В този момент той проклинаше съдбата си, американското БТК, т.е. частната - АКК (Америкън Комюникейшън Къмпани) - и по точно клонът във Вашингтон.
Докато си още сънен чуваш някои звуци сякаш усилени на мах, а други остават почти недоловими. Телефонът беше на мах.
- Ало? -прошепна дрезгаво той.

Epizod 15 - Kruw, Teleportaciq i malko romi

В квартал "Джагалци" ставаше нещо забележително. Раждаше се "Мисиря". Повече от сто души се бяха събрали около старата порутена барака на семейство Сюлеймънпръдлю. Баба Фихте раждаше за дванайсти път и въпреки напредналата си възраст ( 36 години) се справяше чудесно за момента. През цялото време до нея стоеше облещеният й съпруг - Аасан, придобил изражение наподобяващо изнасилен от слон, гибон. Само два часа след началото на раждането бебето вече вдишваше за първи път напоения с газове и гъмжащ от микроби въздух в новия си дом.
Навън тълпата, чакащи почерпката роми, се раздвижи. Щастливият баща- Аасан излезе гордо, с новото си дете, в ръце, и го вдигна във въздуха победоносно. Радостни викове се разнесоха из целия квартал. Предстоеше една дълга и пропита с алкохол нощ за всички жители- от улица "Цар Кирчова" та чак до "Дон Цецьова ".
По-това време по главната улица на градчето можеше да се наблюдава друго интересно събитие - Маверик караше, вбесен, запъхтяната каравана.
- Лорде, не се обиждай, но баща ти е много нетолерантен! - опита да се извини, той, на новия си познат, който сега разбираше какво се нарича ядосан пънкар зад волана.
- Знам, знам г-н-е. Но той си е такъв, червен по-душа...
- Хей, скивайте! Май трябва да спреш вече Маверик! - каза Линкин гърл.
Две полицейски коли вече настигаха Маверик, със включени светлини и сирени.
- ще им спра, когато ми кацнат на ... - гневеше се Маверик.
- Ей, шефе, не ги знаем тука какви са, аре спирай, че ако ни задържат! - опита се да го осмири Sweet Gun.
Рейвън погледна през прозореца, към задаващите се патрулки и се обърна към дъртия пънкар.
- Маверик, нямаме шанс, спирай!
Шофьорът видя, че наистина няма смисъл от дълги гонидби, пък и не беше вкусвал алкохол, което му вдъхна увереност, че може да се измъкнат само с малко мъмрене. Той спря караваната, вече около двеста метра извън градчето. Всички застинаха в очакване на представителите на реда. Само Маверик не спираше с ругатните...
-Ах, тяхната вяра! Их, че са каруцари недни...
От двете коли излезе по един полицай.
-Добър вечер, господине. - прекъсна го един от униформените. - Документите за проверка!
Маверик подаде шофьорската си книжка със завидна готовност за съдействие.
- Имате ли представа с колко километра в час карахте, господине?
- Аз, да, тоест, май, то такова, хавата, бензина, нали разбирате?
- Излезте за проверка! - промени тона едрото ченге.
В този момент полицайте отзад се раздвижиха и един се провикна. Едрият отиде при останалите, които се бяха събрали до едната кола. След кратко съвещание двама влязоха в едната патрулка и отпрашиха обратно към градчето. Едрият забърза към караваната, а партньорът му зае мястото зад волана на колата им. После набързо огледа всички в караваната повторно и каза :
- Карай след мен, ако не искаш да спиш няколко месеца в компанията на десет-килограмови плъхове. Маверик вдигна рамене, каза "Добре" и завъртя ключа на стартера.
Пътуването трая около десет минути и беше забавено главно заради дълбоките, като католически гробове дупки, по улиците. Друсането се очести, когато колите свиха по улица "Цар Кирчова". Пред местната кръчма се бяха събрали петдесетина роми, които викаха и сипеха закани по нечий адрес. Няколко полицаи вече бяха пристигнали на мястото и се разправяха с разгневените представители на малцинствата. Един, който беше най-сериозно обграден и вече не виждаше възможност да се измъкне от сипещата слюнки и неразбираеми думи напаст, изведнъж се развика и започна да изблъсква непокорните цигани настрана, в опитите си да достигне двамата новодошли полицаи. Маверик, по тяхно нареждане беше спрял за патрулката и чакаше спокойно в караваната.
Лорда, който беше седнал отпред до шофьора, смъкна прозореца на вратата от неговата страна и се провеси за да може да чуе разговора между полицайте.
-...Истинска истерия ги е обхванала всичките!
- Но, чакай малко, Инчхай, как са могли да го отмъкнат, не е ли било до майка си през цялото време?
- Майката, майката каза, че една от прабабите го взела за малко и тогава...
- Къде е тази баба?
- Това се опитваме да разберем сега. Знаем, че е живяла в същата барака, с майката и бащата, но сега я няма. Дори внуците и от "Дон Цецьова" не знаят къде може да е. В този момент вратата на бараката на Сюлеймънпръдлю се отвори с трясък и усвирепелия поглед на бащата Аасан премина по всяко едно лице от тълпата, той извади ножа за хляб, който досега се намираше в гащите му и нададе вой :
- К'м гурътъ мангали с мангали таквиз, там ща гу тързим дитйето ми!
На прага пълзейки излезе жена му, обляна в кърви, с подпухнало лице и няколко липсващи зъба - "Моля въ, спасят гу!". Любящият й съпруг я срита в ребрата и затръшна вратата пред носа й. (или по точно в носа й)
Всички се завтекоха към него. Повечето ченгета също се насочиха към муравия Аасан.
Инчхай, обаче, веднага влезе в бараката и постави Фихте на леглото. В ъгъла на тъмната стаята се беше свило едно мръсно създание наподобяващо таласъм. Инчхай се приближи и разбра, че това е дете. Малко, слаботелесно, чорлаво, гледащо като хипнотизирано, хълцащо, плачещо циганче, с дълъг отдавана засъхнал зеленикав супол стигащ от носа му - чак до брадичката.
- Защо баща ти тръгна към гората? Защо преби майка ти? - пита полицая. Малкия не отвърна, само премести погледа си към очите на униформения. Инчхай му пусна една банкнота от пет лева и то веднага започна:
- Баба Гъшмъ често ходи за гъби, в гората и нали нея я мислят за дето откраднала бебито и я няма, пък тати щото мама я остайла и бой, бой, бой. Инчхай кимна и тръгна да излиза. На вратата го чакаше още едно разревано циганче.
- Ее, ще ми свършат парите! - възкликна той.
Ромчето го погледна (нали знаете като циганче пред витрина на сладкарница) и каза тихо:
- Чича, мога да ти пумогна! Инчхай му пусна два лева и зачака.
- Ееее, мъ на него защо повече? Полицаят го изгледа нервно и то започна:
- Аз знам точно къде е баба щото съм я виждала там, ама нали няма да и правите нищо? Добре, значи тя ходи до една къща- там, изоставена. И винаги носи по няколко бутилки ракия! Все пари има и ги купува преди дда ходи в гората! Инчхай напусна смърдящата дупка и бързо се върна към едрия полицай, който беше наредил на Маверик да кара след него.
- ТТ2, карай към изоставената къща, нали се сещаш- онази до гората!
- Коя, оная където онова момче стреля по кмета преди години ли ?
- Да! И побързай, трябва да стигнем там преди бащата- незнам какво може да стори.
Лорда чу това и веднага излезе от караваната, завтече се към Инчхай, който вече се качваше в колата на ТТ2, и го спря.
- Трябва да ме изслушате, полицай!
Но Инчхай нямаше време, ТТ2 подкара полицейската си "Лада" и по чудо не погуби няколко почерпали се вече роми, които се опитваха да влязат в контакт с ламариненото тяло на съветския автомобил. Лорда от своя страна се върна при останалите. Маверик го гледаше с почуда.
- Какво? Да не се опитваше да ми издействаш по-солидна глоба?
- Пфу, не. Но дочух нещо, което ме заинтересува.
Маверик проследи колата на ТТ2 и предаде наглас изключително подробно поздравите си към цялата рода на полицаите.
- Карай след тях! - каза Лорда.
- Какво, в никакъв случай! Тоя тъпак ме кара да дойда чак до тук при тия мангали, вече няма никаде да го следвам. - възпротиви се Маверик.
- Послушай ме, мисля, че най-после ще мога да докажа, че кмета Страшен е служител на Злото!
В този момент Линкин Гърл се обади :
- Хей, вие май забравихте, че трябваше да отидем до онова кафене - може би Фиър и Катерин вече са тръгнал да ни търсят. Повече от десет часа е!
- Вярно бе! Хайде- първо да вземем влюбените гълъбчета и после ще видим тия ченгета какво са намислили.
Но пернатите не бяха там където ги търсеха. Фиър и Катерин бяха в просторното помещение на телепорта, чийто настройки все още се гласяха от ловките ръце на Страшен. Бледите им лица все още издаваха силната им уплаха, която сковаваше крайниците и парализираше мозъците им. Страшен, пък, не можеше да намери точната комбинация, която щеше да ги изпрати в щаб квартирата в САЩ. След десетина минути суетене той се излезе и се обърна към Гипо :
- Хей, Гип, дай Телепорт-справочника!
Никой не отговори.
- Хей, Гипо, стар, глух, дъртако, дай шибания справочник, БЕ!
Този път ехото, което се получи от крещенето на кмета се върна като бумеранг и се блъсна в недоумяващото му лице. Това ядоса Страшен. Той излезе от залата и с гръм и трясък нахлу в дупката на стария портиер. Но там нямаше никого. Страшен отметна качулката си, погледна часовника на лявата си ръка и изруга наглас. После с бърза крачка тръгна обратно към повърхността на къщата, като предупреди подземните стражи да пазят двамата пленници. Но и в къщата нямаше никого. Страшен обаче не се отказа, воден от все по-нарастващата му ярост, и, и успя. Гипо стоеше отвън, на стъпалата, и нервно отпиваше от една малка двеста грамова карнобатска... Кмета бавно го доближи и сложи ръката си на рамото му.
- Уааа! Какво става?! А, шефе, какво има?!
- Много добре знаеш, че нямаш право да излизаш от дупката! Каква ти е работата? Да пазиш вратата!
- Да, да, но аз сега, вие...
Разговорът им беше прекъснат от пронизителен детски плач. Страшен гледаше очудено едрата, мургава жена, с бебе в ръцете. Гипо извърна поглед, след което се завтече да поеме новороденото. Взе го и плачът секна. Циганката позна кмета и предпочете да изчака да види какво ще стори Гипо. Страшен беше потресен. Още не можеше логически да свърже това, което виждаше, не разбираше какво става. Гипо се обърна с детето в ръце и плахо сподели:
- Най-накрая ще си имам наследник! Виж го! Красавец! Вече виждам как одира първата си котка! Ех... Страшен мислеше какво да стори. Мислеше си, че няма нищо лошо в това Гипо да отгледа едно зверче, ромския произход беше попадение понеже щеше по-лесно да постига резултатите без да задава много въпроси, но от друга страна това беше опасен експеримент и като се има предвид интелигентността на старчето и умствения потенциал ("") на ромите, кмета започна леко да се съмнява...
- Гипооо, много си се разнежил. - каза той.
- Да,да. Ето запознай се с Гашма, моята мургава пчеличка. Циганката се приближи и подаде ръка.
Гипо и отвърна само със "Здравей" и побърза да се измъкне без да докосва катранените ръчички на мецаната.
- Гипо, за жалост няма да можеш да задържиш бебето.
- Какво? Не, няма да ви го дам!
- Да, да, ще ми го дадеш, защото нямаш право да гледаш дете, тук си на работа и освен това аз взимам детето с мен и ще го предам в главната централа в Щатите и ще го изядем на събора заедно с новите придворени некро генералисимуси! - каза спокойно кмета Страшен приближавайки се към Гипо.
В този момент, някъде от гората се появиха няколко роми, които щом видяха бебето и Гашма, завикаха и започнаха да сочат натам. Изведнъж отвсякъде започнаха да изкачат мангали, които крещяха и заплашително размахваха тоягите, с които се бяха въоражили. Картинката напомняше много на индианско нападение от времето на Винету. Тези български роми удивително напомняха "сиукси", а тактиката* им беше сходна с тази на коварните "чероки"! Но за разлика от американските си братовчеди и прароднини, нашите роми вместо пера имаха листа в чорлавите си глави.

* тактиката - уникалното в тази тактическа стратегия или по-точно казано стратегическа тактика е възможноста на всяка бойна единица или пощурял мангал да действа независимо от останалите в бойната група, което прави наблюдаването на битки, в който се използва, много интригуващо и забавно. Един велик стратег беше опреличил тази тактика с цитирам - " Паническо бягане на кокошки!"Всички знаем колко опасни могат да бъдат кокошките когато изпаднат в паника...

Гашма се завтече към къщата, викайки. Гипо също се стресна и погледна Страшен . А той -спокоен, сигурен в успеха си и много, много нервиран от забавянето на пътуването си до центъра на ОЧЗ в САЩ, реши да остави добри спомени за себе си в това мизерно градче.
- Гипо, прибирай се с жената в дупката! Аз идвам след малко; вземи и детето! Намери телепорт-справочника и въведи комбинацията за Вашингтон ДиСи! Хайде по-бързо! Гипо побягна с бебето в ръце, Гашма бързо се ориентира, защото явно беше идвала и друг път до тук. Мангалите викаха все по-силно и в един момент някои от тях, които бяха по-назад извадиха пистолети и пушки - може би двама трима, но стреляха на поразия и представляваха някаква опасност. Но не и за Страшен. Той стоеше приведен, забулен в мантията си, чакащ да започне сечта. Първият циганин вече беше на пет, четри, три метра. Кметът се изправи и запрати в земята една малка стъкленица пълна със зелена, прозрачна течност, дъното и беше покрито с утайка. С разбиването си в земята тя предизвика звукова вълна, която повали на земята всичко живо в радиус от двадесет метра. Мангалите стенеха жално, виеки се на земята като дъждовни червей. Но пред Страшен отставаха още двайсетина роми предвождани от отчаяния баща. Кметът не знаеше що е пощада. В ръцете му се появиха няколко малки диска, покрити със зъбци остри като бръсначи. Кръвта бликаше от вратовете, бедрата, рамената, стомасите на агонизиращите цигани. Земята се напои с мангалска кръв. В момента, който кметът довършваше и последната си жертва от гората се появиха двама полицаи - Инчхай и ТТ2. При вида на тази гледка те не знаеха какво да сторят. Градчето им беше спокойно, малко, рядко имат работа от ранга на грабеж, а сега те гледаха една поляна постлана с трупове, гледка подхождаща повече на Виетнам от '68. Страшен побърза да се шмугне в къщата. Ченгетата го последваха. Той тъкмо затваряше капака към подземието, когато Инчхай отвори вратата. Кметът нареди на всички стражи да се покрият и те се сляха с почвата, после стигна до стаичката на Гипо и натисна бутона за отваряне на врата. Двамата му преследвачи го видяха от дъното на коридора. Той влезе в залата, където вече се бяха събрали Гипо, Гашма, детето и Катерин и Фиър. Знаеше, че вратата е непоклатима, а копчето за отварянето й вече беше блокирано, затова бавно и спокойно влезе в телепорта, който се беше пренаселил.
- Съжалявам Гип, но ти и Гашма ще трябва да останете за втората телепортация! Хайде излизайте. Гипо го погледна със злоба , но знаеше, че не може да направи нищо. Само прошепна -"Аз съм те въвел в тази организация Страшен, аз съм те кръстил, ти си неблагодарник и ще гниеш в рая!!! Страшен му отговори със спокоен поглед, който идваше да му покаже, че няма от какво да се бои. Гипо дръпна циганката за ръката и излезе от телепорта. А той започна да се осветява все повече и повече...
Навън, на поляната пред къщата, Маверик си проправяше път като се стараеше да не осквернява труповете на представителите на ромското малцинство. Лорда изкочи от караваната и се завтече към къщата. Никой не говореше, всички просто гледаха осеяната с трупове поляна. По едно време Лорда извика някъде от къщата и всички влязоха вътре. Там бяха полицайте и Лорда, разговаряха оживено. "Какво става, какво е станало?"- попита Маверик, почесвайки дългата си брада.
- Не можем да отворим вратата, зад нея стават разни неща, там се скри кмета. - отвърна Инчхай.
- Нищо не мога да разбера! - вайкаше се ТТ2.
- Хм, нека погледнем тая порта.- каза Рейвън. Тогава Unreal се материализира. Погледите на полицайте добиха странно изражение.
- Аз минавам през всякакви стени, ще ви помогна.
Всички се втекоха към подземието и се скупчиха пред масивната врата на залата с телепорта. Само Unreal премина необезпокоявано.Но там намери само Гипо и Гашма, които все още се опитваха да се справят с притенциозния изкуствен на телепорта. Духът поразгледа помещението и щом откри копче в близост до вратата го натисна. Тя започна да се отваря и бавно да разкрива тайната си пред униформените и групата авантюристи. Гипо нямаше шанс. ТТ2 и Unreal го измъкнаха от телепорта и започна един дълъг разпит. Старчето си каза всичко, още повече, че имаше и интререс да се хване Страшен. Лорда тържествуваше - той се бе оказал прав и вече можеше да изчисти името си, вече щчха да го уважават всички и хората щяха да се гордеят с него. Инчхай и ТТ2 бяха силно заинтригувани, малко притеснени, но и много мотивирани да направят разследването на живота си. Само Маверик не можеше да свикне с новите реалности, с новите истини и разкрития. Пред всички стоеше един проблем как биха могли да намерят Страшен, Катерин, Фиър и бебето; пред стоеше нова задача, появила се още преди да решат първата.
- Аз знам кой може да ни помогне в САЩ! - възкликна Линкин Гърл. - Имам един приятел, съсед, който отиде да учи там, студент е във Вашингтон!
- Ами, ЗВЪНИ Му тогава и да поемаме с тоя скапан телепортт!! - извика Лорда.
- Къде ми е джесмето, завайка се Линкин, а май ще се наложи да ползвам интернет, не си спомням телефона, трябва само да вляза в пощата си да го погледна. Гипо посочи бараката си и каза - "Заповядайте - бързоскоростен интернет на ниски цени - City Lan.

Духаше лек, топъл вятър. Няколко мухи жужаха из тъмната стая. Някой лежеше в леглото и странно защо в главата му се рееха безброй кучета, яхнали мухи. Той стана и затвори прозореца. Изведнъж безмилостното лаене в главата му спря. Но мухите продължиха да го тероризират. Телефонът го спаси. Вървеше опипвайки стените, защото не искаше да се пробужда. В този момент той проклинаше съдбата си, американското БТК, т.е. частната - АКК (Америкън Комюникейшън Къмпани) - и по точно клонът във Вашингтон.
Докато си още сънен чуваш някои звуци сякаш усилени на мах, а други остават почти недоловими. Телефонът беше на мах.
- Ало? -прошепна дрезгаво той.

Epizod XVI - Teleporta ili Wrata wse na panti e i tq


- Ало? Ало? Ало, Патриота? - викаше на слушалката Линкин гърл.
-Да. Кой ме търси? - отвърна заспало Патриота.
- Аз, обаждам се от България! Линкин гърл, съм!
- Линкин?! - възкликна Патриота. - От кога не сме се чували! Каква изненада! - изведнъж гласът му се промени.
- Да,да, и сега ми трябваш много! Трябва да ми помогнеш. Няма да повярваш но след по-малко от половин час ще съм във Вашингтон.
- Какво? От къде се обаждаш? Трябва да се видим!
- Ами от България! Но сега идвам, ще се телепортираме и понеже, нали, ние тука....
- Хайде! Просто му кажи да ни очаква, ние като пристигнем ще му се обадим пак от някой уличен телефон. - каза нервно Инчхай.
- Ами виж - нека се чакаме пред Белия Дом, защото натам всеки може да ни упъти!- каза Линкин гърл.
- Добре, но нали разбираш, че ако пристигнеш след половин час, тук ще е 2:30, и няма да има много хора по улиците!
Линкин гърл се засмя.
- Не се притеснявай ако не се оправим ще ти звънна пак, я си кажи номера на мобилния телефон. - тя записа бързо номера и добави- " И не съм сама, сам ще видиш." След което разговорът приключи. Лорда държеше телепорт справочника и си мислеше нещо на глас.
- Ще се наложи да се телепортираме на две групи. - заяви той, със задоволството на мишка, която току що е открила, че сиренцето не е това, което изглежда.
- Защо? - попита Маверик, който все не можеше да осмисли всичко.
- Ами просто телепорта е направен така, че да може да телепортира най-много четирима човека наведнъж. Това означава, че ще пристигнем с трийсет минути разлика!
- Няма значение важното е че ще се съберем там. Тези, които пристигнат първи ще чакат останалите! Задължително! - каза ТТ2, със присъщата на полицаите строгост.
- Добре. Първи ще сме - ТТ2, Лорда, призрака ("Unreal" се казвам! - обади се той) и Аз!- каза Инчхай.
Всички се съгласиха и първата група зае местата си в телепорта. След миг залата се озари от ослепителна светлина. Стените изгубиха очертанията си. Телепорта засия в синьо и започна да се върти с изключителна бързина. Беше тихо. След миг всичко се върна по старо му. Само телепорта беше вече празен. Самото прехвърляне се беше осъществило, но при пресмятането на данните се губеше определен период от време, който е свързан с отдалеченоста на мястото, където е целта на телепортацията. Така фактически Линкин гърл, Рейвън, Гън и Маверик тръгваха минута след първата група, но на практика щяха да пристигнат половин час по- късно. Така и стана. Но с една малка подробност...

Е17

Навън прехвърчаше сняг. Бурята, която бушува преди по-малко от час беше отминала и сега снежинките спокойно падаха по "побелялата" земя.
В Сенил всичко се бе променило с идването на снега. Когато той започна да вали, всички се очудиха. Когато се натрупа и не спря да се сипе от небето като вода от обществена тоалетна, повечето хора започнаха да се притесняват, мъжете успокояваха жените, а старците тихо коментираха природната аномалия. В Сенил никога не бе валяло сняг, а сега вече валеше в продължение на повече от седмица. Някои свързваха това с новопостроената фабрика за пластмасови матрьожки, някои със завода за велосипеди с дистанционно управление за домашна употреба. Имаше всякакви мнения...
На два километра от Сенил се намираше щаб квартирата на ВВВ - ОЧЗ (Вечно Верни Ветерани - ОЧЗ). Буквално в центъра на една гъсто залесена местност, огромната средновековна сграда, изпълнена в готически стил, се издигаше на височина от над 100 метра. Но разположението и беше така проектирано, че благодарение на естествения релеф на мястото, дърветата, перманентната мъгла и мръсен въздух - тя не се виждаше дори и на спътникови снимки от космоса.

Масата беше направена от някакъв, непознат за Клипър, материал - при допир повърхността започваше да се затопля и за секунди се нажежаваше до 60 градуса. Това го караше, както и Сиймен и Блек, да стой като наказана ученичка. Нямаше изход. Този път не.
Малко след като Х-Манияка, Атентатора и Омега-Х тръгнаха към лудницата да освобождават ПС-Манияка, Клипър, Сиймен и Блек попаднаха в коварна клопка. Някъде от гората се появи дребно човече, което пълзейки достигна до мястото където те се укриваха, след което каза, че е слуга на Злото и трябва да им помогне да отидат на вярното място. Блек за малко не му отсече мазната, пъпчасала топка, която някой погрешно беше нарекъл "глава", но човечето, доказа вярността на думите си като представи членска карта за ОЧЗ. Те решиха да го последват и в последствие се оказа, че са сгрешили. Повече от двайсет дни без храна, каквато и да е било кръв и топла завивка. В тъмната килия на деветата кула на замъка "Сенил", те гниеха без всякаква надежда за избавление. Сега за пореден път комисията от трима разпитващи на ВВВ-ОЧЗ се опитваше да извлече информация за предстоящия събор на ОЧЗ. В центъра на стаята едно дребно, силно позеленяло същество шляпаше с огромните си стъпала по пода и нервно подръпваше крайчеца на военната си униформа.
- Ах вие, малки, гадни твари, ще ми кажете къде е портала към тазгодишния събор или ще ви накарам да ядете чипс и краве масло, до края на живота си! - заканваше се обезумелият ветеран. Некромансърите и злобният таласъм му отвръщаха с апатични погледи и лош дъх.
В един момент разпитът беше прекъснат. Дебелата дървена врата в дъното на стаята се разтвори и в помещението влезе забързан младеж с лист хартия в ръка. Той явно беше човек, но появата му не предизвика никаква изненада в очите на разпитващите.
- СКСА - няма нужда да се тормозиш с тези плъхове. Тук е цялата информация за "Съборът - 2002" ! - СКСА бе на ръба на припадъка. Двамата му помощници от комисията по разпитите извикаха весело "Урааа !'" и след миг седнаха в столовете си и приеха предишните си "железни" изражения. СКСА превъзмогна първоначалната си изненада и недоумение и всичките му чувства се преляха в една върховна екзалтация. Той подскаше гордо, смееше се наглас, дори запя някаква човешка, весела песничка...Сега вече повишението му изглеждаше сигурно. Само трябваше да вземе тази информация от верния си помощник МоцАрт и да я предаде на прекия си началник. Щеше да представи всичко като данни извлечени по време на разпита, а МоцАрт, който беше истинският виновник за намирането й щеше да получи нов компютър, с който да продължи хакерската си работа още по-успешно.
Клипър, Сиймен и Блек наблюдаваха тези изпълнени с щастие и жизнерадост сцени и стомасите им се свиваха на топки.
Изведнъж СКСА се спря, втренчи се в разпитваните и каза :
- Ооо, не няма да ви разпитвам повече. Защо да го правя? Хаха! Вие ще бъдете наши заложници и най-вероятно ще бъдете убити показно, когато направим преврата! О, Велики Жрецо на Злото, вдъхни ми сили за да се изкача колкото се може по-нагоре по стълбицата на злодейството и аз ще ти се отблагодаря! (по-нататък монологът на СКСА заприлича на реч на водещ/а на благотворителен концерт с участието на Лили Иванова II)
Сега планът на ветераните за преврат изглеждаше сигурен, а надеждата, че ще се спасят започна да се изпарява... Клипър, Сиймен и Блек обаче дори и не подозираха, че само на няколко метра от тяхната килия, точно под тях, бяха затворени Омега-Х, ПС-Манияка и Х-Манияка, които благодарение на "помоща" на Блек Драгън се озоваха в това "приветливо" място.

Ами, какво да кажа - този разказ винаги е бил и си е върховен. Беше класиката на форума и си остава, въпреки всичките опити за други разкази - готини и жалки (кат мойте жалки :Р) Радвам се, че си пуснал всички епизоди тук и се надявам да продължи... Макар че се съмнявам (за съжаление)

О БОЖЕ ГОСПОДИ КАКВО ВИЖДАТ ОЧИТЕ МИ

Не мога да повярвам че любимият ми разказ е отново тук и мога да си го припомня. И не само аз а и всички членове които не са го чели (няма да останете разорачеровани) Много се радвам Many че пускаш това повторение, дано след него видим и продължение

А за тези които не знаят в една от главните роли съм аз - Sweet_Gun
Приятно четене и Have Fun

Явно доста малко хора си спомянт този разказ (съдейки по това че мненията не са много) което е много жалко!

А-а-а Many, велик си! Знаех си, че не си ни забравил Кеф! Време да покажем на новите какво беше едно време