не мога да си представя,
че някъде, някога
с някого сме имали
причините, желанието
и късните есенни следобеди

Ще ви разкажа за моя късмет
в един кратък куплет.
Днес ключалката на входната врата заяде
и нова надежда се зададе.
Но уви! Отде тоз късмет?
Ключар се намери в 3 без пет.
И с наведена глава
към даскалото вървя.

играя си в нощта
и песни пея
кой ли ще ме чуе
и дали ще разбере

дъхът на лятото погали ме
косите ми разроши
разпиля ги като малки теменуги
нощта настъпи после в миг
студено е и няма слънце
къде съм аз
не мога да те видя
дали желанията ще ме погубят
дали желание съм аз
или видение безплътно
което броди в мрака
и търси сродната душа

Сбирам всичко в туй,
Показвам ти душата,
В тих покров се руй,
Едничка дума от устата.
Чувството във "Там".

СВетлина , светлина от ме прозира
и мрака срива . Мрачна душа
за пръв път на свобода излиза .

Няма мъка и страдание за поробеното съзнаие
когато светлина прозре едно мъртво сърце .

Тънка струика светлина
като сламка за удавник
е тя за моето сърце .

На съд ли ще ме води,
Смъртта ще заръми.
Защо той ще ме гони,
Защо мен ще коси?
Защото имам качество,
Качеството на човек.
Аз притежавам алчност,
Алчност за копнеж.
Копнеж за чистата река,
Река, река... Тече за моят идеал.
Човешкият копнеж,
копнеж, изпълнен само от смъртта.

Хубави добри и свидни, слунчеви моменти и слова
в паметта ти гонят се игриво спомените днешни
в теб подскача радост, знаеш сън не е това
и всичките проблеми и неволи вчерашни са смешни

Повдигаш ти глава, поглеждаш пак лицата днес различни
и те посрещат твоя поглед с звънак смях
навеждаш се ти пак над листа, за да кажеш колко са ти симпатични
А там вув дъното далечно подпраял глава замислен мъж стои
и мрази той и теб и тях

Поглеждаш с очите му, докосваш с ръцете, чувстваш сърцето му...ти си там
поруган забравен и сам
аз съм...

Сам избираш,правиш го,решаваш съдбата на някого,твърдо и непоколебимо.Избираш пътя му,слагаш рамка на зрението му,спираш полета му.Кой ти даде това право?Кой ти даде правото да ограничаваш и да насилваш?Защо реши,че си Бог?Защо реши,че имаш правото да стъпкваш в мрака,защо реши,че можеш да палиш страха в очите на дете,на твоето дете?Защо?..

Сам избра,направи го,реши съдбата на някого,твърдо и непоколебимо.Избра пътя му,сложи рамка на зрението му,спря полета му.Ти сам си даде това право - правото да ограничаваш и да насилваш.Да нараняваш своето собствено дете...Твоето дете...

Като ефирна сирена се рее духът ми –
жената в мен е подчинена,
орелът е прободен от стрела.
Но не спирам да се усмихвам,
защото знам,
че няма да свалиш очи от мене.

Нощ.Звезди по небето.А в мрака един силует.
Бавно върви и потъва където нищото тъне във лед.
Студ.Грохот от стъпки.Болка потриса пръстта.
Стене земята от ледени тръпки,стене една тишина...

Любов, заклета клетнице!
Добре дошла, проклетнице!
Пирувай, скитнице!
Отворих ти вратата.
Сядай, блуднице.
Вдигни наздравица
със самотата.

Умът ми е наи-накря свободен
От лудиста и лицемерието на обществото
От келетката наречена мода
От затвора наречен на мнението на другите
Аз съм свобден от веригите на фалшивата мъдрост и заблуда
Веч знам исинското значение на думата възможност....
Наи-накря видях един свят освободен от човешката глупост и алчност.
Свят без страдание и болка
Свят където човек сам може да изкове съдбата си без да се интерсеува от околните
Без тои да им пречи и те да му пречат
Раи.....рая на вечния мрак....

Ще си позволя да използвам като източник текста на една песен за да изразя чувствата си:
Some people seem to think they allways know what's best for you
Their little minds created school just to keep your will
They throw the key for this cage that they locked your soul
You saw this don't you lie
And first you cry,but now you hate those people,stole your wil...

They say:

Do as you are told and maybe then we'll let you out
You will be dead and cold,soon you won't be so bold
Don't try to escape cuz you don't have nowhere to go
And this thing is your fate... soon or later you will fall
Can't do nothing...

They called my name
they wash my brain
My eyes are blurry,I can't see the world anymore
They called my name
They created my pain
My hard is bloody,I can't take it any more...

My fate is lost...

прекрасен ден,мой любим,
с любов изпълнен час не един,
ех очи красиви,
ех устни тъй сладки,
ти седши срещу мен,
поглеждаш ме,питаш ме,
аз ти отговарям,но не това,което искам,
ти,моя...ех,ако беше моя...,
но уви часът свърши и теб изведнъж те нямаше,
самота,любов,липса,
ти,ти,ти,ти
ти,която си до мен,срещу мен и ти,ти,
ти,която си тъй далеч,уви

Стоманено въже опасва клетката,
приютила златното птиче.
Остри нокти е разперила
старата котка в глада си.
По радиото се носи симфонична естетика,
примесена с шума на пералня.
В стаята са птичето и момчето.
И двамата спят непробудно.
Над леглото на детето
се е надвесила смъртта.
Вкусва кръвта му в съня.
Котката с премерен скок
се отказа от птичата си вечеря
и изгони неканената гостенка.
Доволна се приюти в мрака.
Момчето засънува райски градини.
Птичето запя.
Звездите изгряха.

самота,
ден на тъга и липса,
ден на радост-не-на болка!
защо?защо те няма?защо трябва да те няма?
защо не си до мен?
животът бил жесток!животът бил гаден!
осъзнах защо е такъв,осъзнах...уви
а ти-ти,за която мъка се изля,
ти,която си символ на тъга,на далечина!
дано ти пука (поне малко),дано