Господаря на мъртвия легион

Част първа

Както деца, така и възрастни се бяха събрали тази вечер в ‘Крайпътника’. Малък хан в селце, намиращо се недалеч от границата на две от големите кралства. Това на хората наречено Градарин и това на пустинниците - Салисис. Тези същества напомняха на поотраснали гущери, не само заради факта, че са люспести, но са и студенокръвни, поради която причина условията в пустините бяха най-добри за тях, но това никога не им беше пречило да напускат пределите на земите си. Изключително интелигентни и миролюбиви твари, чиито умения бяха доста близки до тези на хората. Йерархичната им система беше доста необичайна в сравнение с другите. Когато решаха, че владетеля им има нужда от смяна, целия народ избираше новия. Но да се върнем на ‘Крайпътника’ Оживлението дне с се дължеше на пристигането на един от най-известните бардове в Градарин. Когато им направи знак, всички затихнаха и насядаха по масите. Той беше на нещо като подиум, така че всеки да има възможност да го чува и вижда.
- Днес ще ви разкажа историята на един от героите ни, от детството му, та до момента на неговото изчезване – започна с тих, но могъщ глас барда. Сред хората не се чу дори едно прошушукване или подхилкване. Дори децата седяха мирни и тихи – Историята му започва през година 617….

В дома на беден войник тъкмо се бяха родили близнаци. Главно благодарение на една от най-добрите селски знахарки и децата и майката бяха добре.
- Поздравления, Джахран, имаш две дечица и двете са момченца.Жена ти е вътре и те чака – каза с усмивка знахарката на бащата.
- Слава на Ливрия*! Благодаря ти, Кариса – с тези думи той се поклони на знахарката и й целуна ръка. После й подаде малка кесийка и отиде при семейството си.
- Изглейдаш прекрасной Тарка – каза с умиление тойй виждайки жена сий прегърнала двете деца.
- Как ще ги кръстим – попита тя.
- Арнет и Логрус – това бяха първите имена, които се появиха в ума на бащата
- И двете са прекрасни – промълви жена му и се усмихна….

Времето минаваше и момчетата растяха все по-големи и силни. Още от малки показваха завидни лидерски способности пред другите деца и бъзо си намираха приятели, а бяха и практически неразделни. Когато станаха на десет баща им се зае с бойното им обучение, а майка им ги учеше да четат и пишат. Арнет беше по-добър във въртенето на меча, а Логрус в схващтането на нещата, които ги учеше майка им. Но това вместо да ги отчужди ги събираше дори повече, защото си помагаха. На петнадесетия им рожден ден двамата бяха излязли да потичат из гората, когато Арнет попадна във вълчи трап. За съжаление наоколо нямаше нищо, с което Логрус да може да помогне на брат си и тогава се проявиха за пръв път способностите му в Изкуството**. По някакъв начин бе накарал един корен да израсте нагоре и Арнет се изкачи по него.
- Как го направи – попита стъписано той, но бързо видя, че брат му е не по-малко озадачен – По - добре да остане наша малка тайна. Изкуството не е на почит в тази част на кралството.
- Прав си, но… - Започна Логрус
- Трябва да развиеш умението си – довърши Арнет.
Връзката между братята бе толкова силна, че можеха да довършват мисълта на другия без никакви проблеми. Логрус се усмихна.
- Ще ми помогнеш, нали? – попита той
- И питаш – отвърна весело брат му и двамата се засмяха…


_______________________________________________________________________
*Ливрия – богиня на лечението и милосърдието.
** Така наричат магията по тези земи.

П.П. незнам кога ще имам време за втора, но стискайте палци да е скоро.... Ако случайно ви хареса тази

Добро е... Дай продължение.

Хехе май мина доста време от както от тук бе минавало свесно фентази . Свежа идея е това че този път ще видим двама братя който ще работят заедно ( поне така си мисля де ) щото обикновенно се обеъщат един срещу дргу . Даваи ММ чакам а то може и аз денс да посна разказа си макар да не е готов съвсем ( първата част де ) ! Я сподели от къде ти доиде идеята за тези "гущери" да не е от " Хроники на драконовото копие " ?

Ам.. да от там ми доиде, но тези не са същите. Те са по скоро като дракоидите от Лендс ъф Лор (готинка игричка бтв) Нямат крила като тях. Абе.. Нататъка ще има още за тази както и други раси. Само от сега предупреждавам че е силно повлиян от ЛотР и Драконовото копие. Както някой вече и усети Ще се радвам да видя нещо ново от теб Ивъл.

Ако се замисля няма нищо толкова впечатляващо, но ме накара да изтръпна... не знам, може би някакво предчувствие а бе дай да го видим ако не цялото, то поне нещо съществено...

Е за известно време не се вясвах тук и пропуснах премиерата на твоя разказ, но веднага бързам да добавя, че ММ се завърна с гръм и трясък...както винаги на ниво!!!

Абе аз не ти ли се скараш че не си продължил Дневника на Вампира?
Както и да е тук искам стабилно количество продължения-на теб писането ти се отдава адски много. Много ми хареса. Само да не кажеш пак: " Мъ мързел". Много внимавай че ще има бой

Ами... почти няма какво да ти кажа, освен че това че е повлиян от ЛотР е доста безкрайно банално, но ако успееш да го направиш хубаво- хвала. Ако ли не - няма да си първия, подвел се да се опитва да подража на Толкин.

Хехехе споко Knjaz Varggoth, само ще заема една... хм.. идейка. По заглавието се сещайте коя точно
Phantom и по дневника ще работя, ама след време, защото седа работя по проект за книга, която ако имам късмет ще бъде издадена в съавторство.
Останалите... Стига хвалби ве, изгрев е прав, прекално е рано да се каже, но благодаря все пак де
П.П. Таз седмица може и да драсна продълженийце.

Ето и новата част:

След като научиха за способностите на Логрус момчетата използваха всичкито си свободно време да търсят полезни книги из затънтените дебри на градската библиотека. За щастие никой не я беше претърсвал щателно и се намираха книги за магия. Времето минаваше и скоро Логрус беше изчел всико и изучил малкото, което имаше. Елементарна магия за светлина, малка мълния, която ставаше единствено за леко погъделичкване и огнена топка, чиято сила беше толкова голяма, че можеше единствено да запали огън, ако си струпал сухи съчки. Нещата, които имаха под ръка, просто не бяха достатъчни. За това време баща им Джахран все по-често викаше само Арнет на тренировките, разделяйки близнаците за все по-голям период от време. Това не се харесваше на момчетата. Една вечер след поредното им разделение се оплакаха на майка си, че подобно нещо им е безкрайно неприятно.
- Джахран, не разделяй момчетата, знаеш, че това ги наранява – каза със спокоен глас тя, докато всички се бяха събрали да вечерят.
- Така е по-добре за тях, Тарка. Логрус пречи на развитието на Арнет като воин – отсече бащата.
- Не е така – отвърнаха в един глас момчетата.
- Вие не го осъзнавате, но си пречите на потенциалите – каза им Джахран с ядосан израз на лицето.
- Не е така! Ние си помагаме! – отвърна не по-малко ядосан Логрус.
- Като казвам, че си пречите, значи си пречите. От утре Арнет ще учи в академията, а ти ще седиш тук и ще правиш каквото ти каже майка ти.
Бащата се беше изправил и заплашваше всеки момент да удари Логрус, но това което стана не го очакваше. Хлапето също стана и направи рязък жест към баща си. В следващия момент един от ножовете се вдигна от масата и се насочи право към врата на Джахран. Когато Логрус усети какво става моментално спря острието на няколко милиметра от гърлото на баща си. Когато беше бесен правеше доста неща, които не разбираше. Тази гледка веше замразила всичко. Никой не смееше да гъкне или помръдне. Сякаш всяко движение би накарало ножа да погуби близкия им човек. Няколко мига прелетяха така. Студена пот бе избила по челото на Джахран. Логрус отново махна и ножа падна с глух звън на земята.
- Какво стана – попита объркано майката.
- Синът ни е проклет магьосник, това става – изръмжа отговора си Джахран – От днес нататък ти не си мой син, Логрус. Още днес напусни дома и града ни, защото иначе ще те предам на властите, те ще се оправят с теб.
- Татко, не… - опита се да се противопостави Арнет, но бързо млъкна след знак на баща му.
- Магията не се толерира, още повече когато я обръщаш срещу собственото си семейство – отсече Джахран. Логрус сведе глава примирено и излезе от малката кухня. Брат му го последва.
- Защо го направи? Сега вече никога няма да можем да се виждаме – каза с огромна тъга в гласа си Арнет
- Ако не отида да се обучавам никога няма да мога да контролирам силата си. Радвай се, че навреме осъзнах какво става и някакси успях да спра ножа. Ще отида да си намеря учител. Обещавам, когато мога да се върна…. – отвърна с не по-малка тъга Логрус и сложи ръка на рамото на брат си.
- Прав си, но… Хей, не изоставяй практиката с меча, никога не се знае кога може да ти потрябва – гласа на момчето вече беше малко по-жизнерадостен.
Двамата събраха някои неща и след близо час Логрус вече беше на път. Джахран не му позволи да вземе коня си, но момчето нямаше нищо против да ходи пеш. Опитите на майка им да вразуми баща им се бяха провалили. Той мразеше магията от дъното на душата си, а факта, че едно от децата му е маг, го беше вбесил още повече. Цяла нощ в къщата почти никой не мигна. Арнет се чустваше ужасно далеч от брат си, а това, че няма да го види повече, направо щеше да го побърка. Майка им също не мигна. Та Логрус беше едва на петнадесет, а сега трябваше да се оправя сам. Беше успяла да му даде малко пари, но те нямаше да му стигнат за дълго, а и по улиците се скитаха какви ли не бандити. Баща им също почти не спа. Притесняваше се за момчето въпреки всичко. Логрус също прекара нощта буден. Излезе от града през западната порта и се запъти към Тангрантос. Град известен с това, че е пълен с различни магове. Цяла нощ вървеше край полетата. С наближаването на утрото се чустваше все по-уморен, но нямаше
къде да спре.
По първи петли Джахран измъкна Арнет от леглото и го замъкна в тамошната академия да го запише за редовно военно обучение. Далеч от брат си обаче той изпитваше пълна апатия към всичко, което го заобикаляше. Едно от най-жизнените млади момчета се беше превърнало в ходещ труп за една нощ.
Логрус най-сетне откри местенце, където да поспи; сви се на топка между едни скали и още щом затвори очи мигновено заспа……