Заглавие: И поредния ми творчески опит....
Господаря на мъртвия легион
Част първа
Както деца, така и възрастни се бяха събрали тази вечер в ‘Крайпътника’. Малък хан в селце, намиращо се недалеч от границата на две от големите кралства. Това на хората наречено Градарин и това на пустинниците - Салисис. Тези същества напомняха на поотраснали гущери, не само заради факта, че са люспести, но са и студенокръвни, поради която причина условията в пустините бяха най-добри за тях, но това никога не им беше пречило да напускат пределите на земите си. Изключително интелигентни и миролюбиви твари, чиито умения бяха доста близки до тези на хората. Йерархичната им система беше доста необичайна в сравнение с другите. Когато решаха, че владетеля им има нужда от смяна, целия народ избираше новия. Но да се върнем на ‘Крайпътника’ Оживлението дне с се дължеше на пристигането на един от най-известните бардове в Градарин. Когато им направи знак, всички затихнаха и насядаха по масите. Той беше на нещо като подиум, така че всеки да има възможност да го чува и вижда.
- Днес ще ви разкажа историята на един от героите ни, от детството му, та до момента на неговото изчезване – започна с тих, но могъщ глас барда. Сред хората не се чу дори едно прошушукване или подхилкване. Дори децата седяха мирни и тихи – Историята му започва през година 617….
В дома на беден войник тъкмо се бяха родили близнаци. Главно благодарение на една от най-добрите селски знахарки и децата и майката бяха добре.
- Поздравления, Джахран, имаш две дечица и двете са момченца.Жена ти е вътре и те чака – каза с усмивка знахарката на бащата.
- Слава на Ливрия*! Благодаря ти, Кариса – с тези думи той се поклони на знахарката и й целуна ръка. После й подаде малка кесийка и отиде при семейството си.
- Изглейдаш прекрасной Тарка – каза с умиление тойй виждайки жена сий прегърнала двете деца.
- Как ще ги кръстим – попита тя.
- Арнет и Логрус – това бяха първите имена, които се появиха в ума на бащата
- И двете са прекрасни – промълви жена му и се усмихна….
Времето минаваше и момчетата растяха все по-големи и силни. Още от малки показваха завидни лидерски способности пред другите деца и бъзо си намираха приятели, а бяха и практически неразделни. Когато станаха на десет баща им се зае с бойното им обучение, а майка им ги учеше да четат и пишат. Арнет беше по-добър във въртенето на меча, а Логрус в схващтането на нещата, които ги учеше майка им. Но това вместо да ги отчужди ги събираше дори повече, защото си помагаха. На петнадесетия им рожден ден двамата бяха излязли да потичат из гората, когато Арнет попадна във вълчи трап. За съжаление наоколо нямаше нищо, с което Логрус да може да помогне на брат си и тогава се проявиха за пръв път способностите му в Изкуството**. По някакъв начин бе накарал един корен да израсте нагоре и Арнет се изкачи по него.
- Как го направи – попита стъписано той, но бързо видя, че брат му е не по-малко озадачен – По - добре да остане наша малка тайна. Изкуството не е на почит в тази част на кралството.
- Прав си, но… - Започна Логрус
- Трябва да развиеш умението си – довърши Арнет.
Връзката между братята бе толкова силна, че можеха да довършват мисълта на другия без никакви проблеми. Логрус се усмихна.
- Ще ми помогнеш, нали? – попита той
- И питаш – отвърна весело брат му и двамата се засмяха…
_______________________________________________________________________
*Ливрия – богиня на лечението и милосърдието.
** Така наричат магията по тези земи.
П.П. незнам кога ще имам време за втора, но стискайте палци да е скоро.... Ако случайно ви хареса тази