Тази идея ми е хрумнала много отдажана и сам се опитжал да я осъществя сам много пати.Идеята ми е да се саберем 9-10 човека от форома и да напишем пен'н'пейпър рпг.

А ти съзнаваш ли какво значи това? И какво по-точно смяташ да му напишеш? Системата, историята, света или самото приключение? Защото да ти кажа за да напишеш всичкото ще ти е доста трудно (с което не искам да те обезкуражавам). Какво по-точно смяташ да направиш?
И освен това ще ти кажа още нещо - не съм играл настолно РПГ, но съдейки от това, което знам за тях, то всичко в тази игра зависи единствено и само от Дънджън Мастъра и това дали той е добър или е просто ламер, седнал "да се пробва". Т.е. той трябва да ти измисли историята, приключенията, препятствията и бонусчетата, да играе за НПЦ-тата, както и враговете, така и обикновените хора, с които е необходимо да може да се общува за да стане интерактивно и съответно интересно.
Това което исках да кажа с последните си думи е, че според мен самото създаване на една такава игра не е голямата трудност (макар че балансът в системата е жизнено необходим), а самото и играене и по-точно пресъздаване в конкретната ситуация. Надявам се, че ме разбираш.
И последно искам да попитам нещо - защо реши, че мястото на тази тема е в Творческия? Според мен е по-скоро за Специализирания или дори Общия. Да, наистина ще става дума за един вид творчество, но според мен докато на практика не се създаде нещо, мястото на темата не е тук. Не знам дали ще е правилно, но си мисля, че модераторите могат да сортират темите според тяхното предназначение. Или с други думи, иска ми се тази тема (а и доста други де) да бъдат преместени от тук. Навявам се, че не звуча прекалено надменно и нахално или че искам прекалено много, просто смятам, че така ще е правилно.

Правенето на такава игра наистина е трудно,но затова няма да почвам да пиша сам!Мисля,че ако се саберат хора ще направим основно системата и по-важни неща от историята,както и препоръки кам разказвача и играчите.

Ами добре, само обаче ми начертай някакъв план на действие. Тъй де, може и да пробвам да направя нещо, но просто ей така да ми го пльоснеш това "да правим настолно РПГ" и без някакъв по-конкретен план и т.н. няма да стане. Вярно че първо трябва да се появят повечко ентусиасти и така да се каже вече като е готов "екипа" да се направи "разпределение на труда", но пък не знам, помисли добре какво и по-точно как ще правиш/те/ме!
п.п. Пак споменавам, че според мен тази тема не и е тука мястото. Моля някой мод да се намеси!

Като искаш план за дейвствие-ето ти го.
1-история,малко,само основни неща
2-описание на расите,класовете,умениятя,оръжията,показателите
3-създаване на бойна и магическа система
4-секция на разказвача-списак на чудовища,няколко парвоначални приключения и тн.
А за местенето-какво ти пречи тази тема тук?

УСПЕХ!!!

Като казваш "успех" това значи ли че ще учавстваш в проекта

Веднъж седнах да мисля магическа система в която няма първоначално написани магии, от които героите да си избират, а сами да си ги измислят... това настрана нищо не стана отказах се... мисълта ми е земи си купу/вземи на заем/открадни книгите на Dungeons&Dragons и играй народе... А за света вземи прочети The legend os Seerdoom в този форум и ми кажи какво мислиш. Като идея за свят стаа въпрос...

Аз книгите на ТиД сам си ги драпнал половината,но няма ли да е по-добре да се създаде още някоя система?
Така ще има по-голям избор от игри и дори може да се получи нещо много-добро,ако се саберат хора с добро въображение и опит в тия неща.

Ти все пак прочети тази тема която ти казах. Все пак съм си измислил чисто нов свят. Може така да участвам!

Я дай линк кам темата си бе човече.

Браво,greeny,много-добър текст,чудесен свят си измислил!Предполагам,въпреки че не са се сабрали хора,че тази незапочнатата игра трябва да има история,подобна на тази:
В началото била водата… Светът ни тънел в мрак. Нямало кой да го прогони, нямало ги трите слънца даряващи живот и магическа светлина. Минало и настояще не съществували, бъдещето – потънало в гъста и неясна мъгла. Хладната прегръдка на забвението обвивала свят без име.
Тогава дошъл той – Макорл’Сяиин – създателят на светове. Хилядолетия наред той полагал началото на безброй светове. Сега дошъл ред на нашия. Невероятната и почти безграничната му сила била събрана в един от най-издръжливите елементи във вселената – диамантът. И нарекъл той новият свят Сиирдуум.
Отпървом прогонил Макорл’Сяиин мрака, като създал трите слънца – Липсо, Кали и Хелиос. Те разделили тъмнината от светлината на ден и нощ. Липсо и Кали били двете най-ярки слънца, а Хелиос – сребърното слънце – било най-красивото от трите.
Макорл – създателят решил, че е дошъл краят на господството на безкрайната синя шир – океанът. Тъмни облаци покрили небето скривайки лъчите на трите слънца. Закипяла водата, разтърсил се Сиирдуум и се надигнал първият континент обширен и величествен, обхващащ огромна част от света ни. Нарекъл го Макорл – Акнар – първият континент. Благословил го Създателят да бъде вечен и влял в него магията..
Акнар не останал единственият континент за дълго, оттеглили се водите на океана и се показал нов, по-малък континент. Дал му Създателят името – Пелтос. Благословията му обаче била по-различна от тази на вечния Акнар. Пелтос станал изворът на магията на Сиирдуум – неговото сърце.
Всичко, което Макорл’Сяиин-творецът създал, му отнело твърде много сили и време. На прага на изтощението сътворил той последния континент в далечния север – най-непристъпното и опасно място на Сиирдуум. Надигнал Макорл малко парче земя. Лъчите на животворният Липсо и тъмната Кали не достигали отдалечения край на света – превръщаики го в леден ад. Там съградил Макорл’Сяиин своя леден дворец. И заискрял Диамонд – ледения континент, дом на Макорл’Сяиин - създателят на светове.
Гръм разтърсил Сиирдуум и завалял дъжд над Акнар и Пелтос, а сняг над Диамонд.
Дошло времето, когато животът щял да се зароди на Сиирдуум.
Отначоло изгрял яркият Липсо. Красивото слънце на живота озарило новият свят. Огромни ливади покрили Акнар и Пелтос. Всяка гънка на земята: ниските долини, високите хълмове и непристъпните плата. Малки и големи цветя озарили ливадите в милиони цветове. От магичната светлина на Липсо се зародили и житните класове и плодните дръвчета. И разцъфнали разноцветните ябълкови, сливови и всички други дръвчета. В дълбокия океан създали се по-малко растения, понеже светлината на Слънцето на живота пронизвала по-трудно водата отколкото въздуха.
После Липсо създал животните. Милиарди видове насекоми, птици, гризачи, тревопасни, хищници и други невъзможни за изброяване.
Докато птиците огласяли с песните си клоните и небето. Малки и големи животни пасяли кротко, докато в засада ги дебнели свирепи хищници. Около тях жужали или пърхали всевъзможни мухи, мушици, комари и пеперуди.
Под водите на океана огромни пасажи от риби търсели храна докато акулите ги разпръсвали, само за да се съберат отново и да отплуват по-надалеч. Красивите делфини подскачали на повърхността, а до тях величествени китове шумно изпускали вода.
От високите планини създадени още от Макорл потекли бързоструйни поточета, които се разливали във величествени и пълноводни реки. Езера се образували от тях и пак се разливали, за да се слеят с океана.
Когато Липсо залязъл, се показали лъчите на Кали. Тъмно-червеното слънце на смъртта хвърлило лъчите на своята участ над пробуждащият се свят. Растенията увяхнали, дърветата изсъхнали под изпепеляващата горещина на слънцето. Хищниците пирували с беззащитните бозайници. Докато самите те не били покосени от грозната участ на Кали. Кръв потекла в реките и напоила земята на Сиирдуум. Радостта от живота, дори самият живот изчезнали. Всичко се сляло в кърваво-червеният оттенък на залязващото слънце на смъртта.
Тогава дошла нощта и заедно с нея Хелиос. Бледите и прохладни лъчи на баланса се разляли по целия Сиирдуум. Сребърното слънце излекувало света балансирайки живота и смъртта в цикъл. Животът се създавал и процъфтявал докато не дойде смъртта, която да го обхване в хладната си прегръдка и да го поведе към новата му форма.
Хелиос обединил Липсо и Кали. За да възтържествуват баланса и справедливостта всяко слънце родило по един бог, по свое подобие, който да следи за волята на трите слънца.
Липсо създал богинята Еланна – покровителка на живота, красотата и щастието.
Кали родила богът на смъртта: Шетхор – властелинът на смъртта и тъгата.
Хелиос пък сътворил богинята Терея символ на справедливостта и баланса.
Денят на Хаоса – онзи ден, в който Липсо и Кали изгряли разделени един от друг – дал живот на Сетх богът на раздора и войната.
От онзи ден насам Липсо и Кали греят над Сиирдуум обединени в едно-единствено слънце денем, а Хелиос бди над света нощем.С последните си магически дъх, сътворил Макорл’Сяиин драконите – същества с огромна сила и интелигентност. И станали драконите пазителите на Сиирдуум. Онези, които щяли да бдят над света ни по време на вековния сън на Твореца.
След него се възправила Еланна в цялта си красота. И създала тя елфите красиви почти колкото самата богиня. Дала им разума и извисената духовност. Населила с тях Акнар и Пелтос. Те заживели в прослава на своята създателка. Векове наред разкривали тайните на магията и омилостивявали Еланна, която дарявала своите жреци с мощ непозната в онези блаженни дни. Елфите помагали на Богинята като се грижели за природата и живота на Сиирдуум.
В знак на благодарност Еланна подарила на своите чеда, чудодейните семена на Тейлос-вечните дървета. И засадили ги елфите, и покрили тейлосовите гори двата континента. В сърцето на Пелтос – там където магията била най-силна и чиста – корените на едно от тези велики дървета достигнало толкова дълбоко, че започнало да черпи сили от самият ”магически извор”. Нарекли елфите това дърво – Ескилион – Дървото на живота. Ескилион се превърнал във връзката на елфите с магията. Техен тотем.
С времето Еланна започнала да пренебрегва молитвите на чедата си от Акнар и да обръща почти цялото си внимание към своите деца на Пелтос. Онези най-близко до Ескилион. Те започнали да наричат себе си Златните елфи. Еланна ги дарила с безсмъртие и благоразположението си.
Времето отминавало, а Златните елфи помъдрявали и ставали все по мили на Богинята. Забравените елфи на Акнар обърнали молбите си към Терея. Мощта на богинята на баланса не била за подценяване. Тя откликнала на молбите на елфите. И въпреки, че не можела да им даде безсмъртие като събратята им – Златните елфи – тя удължила живота на пренебрегнатите от своята богиня елфи, до над 2000 години.
С времето Елфите на Акнар забравили Еланна. Те започнали да служат на Природата. И да я почитат като могъща сила. Тейлосовите гори станали техен дом. Върху короните на 20 метровите дървета те построили своите домове. Нарекли себе си Елфите на гората и се заклели във вечна вярност на Природата и нейните стихии.
Природата се превърнала в сила. И от нея се родили: Сирос – повелителят на водата, Келстор – властелинат на камъка, Нейя – владетелката на земята и Телейнин – богът на въздуха.
Тяхната сила и величие олицетворявало Окото на Природата – огромно езеро – породено от природните стихии. Именно на острова в центъра му. Елфите съградили най-големия свой град – Телис.
Келстор – вечно сърдитият бог на камъка - създал джуджетата. Келстор се страхувал за своите чеда – джуджетата. Затова създал богът на камъка нова планина висока и величествена. Въпреки, че не била така масивна като тези от времето на Макорл той я харесал, нарекъл я Азур’Кел и заселил там джуджетата. Дълго време останали чедата на Келстор затворени в планината техният брой се увеличавал, затова наложило им се да копаят. След много години те станали ненадминати миньори и заобичали недрата на земята. Над всичко джуджетата почитали металите, които започнали да добиват от своите мини. С песен в прослава на Келстор и Нейя те от сутрин до вечер копаели огромни тунели и шахти. С които разширявали владенията си и от които добивали злато, сребро и желязо. Техните дворци и храмове имали най-причудливите и великолепни форми на Сиирдуум.
Съюза на Келстор и Нейя създал гномите. Братовчедите на джуджетата били по-весели и безгрижни. Те заживели в обширна долина, най-плодородната на Сиирдуум и нарекли я Нейял - символ на Нейя – която благословила долината. Там пораснали най-големите и красиви гори след елфските Тейлоси. Гномите обичали хубавите шеги повече от всичко друго, като изключим ейла. Всеки ден те измисляли по наякоя джаджа (такова име слагали на всички още безименни изобретения), която да се взривява в облак дим или да издава странни звуци, които да ти пробият тъпанчетата това те намирали за безкрайно смешно. С годините гномите станали майстори на “зъбните колела” и илюзиите.
И джуджетата и гномите достигали живот над 1000 години под закрилата на Нейя и Келстор.
Златните елфи живеели на Пелтос в разкош и благоденствие. Техните жреци придобивали все по-голямо разбиране, за силата на живота. Те знаели къде и как се заражда живота и какво е нужно за да бъде изворът му максимално използван. Но голямото знание води до голяма поквара.
Съветът на великите жреци и най-вече Пейрон-Нейис-един от Мъдрите- решил, че е време да изпитат могъществото си с един грандиозен ритуал. Но това, което не знаели останалите жреци, било, че Пейрон имал собствени цели за себе си и за най-приближените си, той искал божествена власт и сила.
В разрез със елфската си същност Пейрон бил властолюбив и хитър. Той винаги искал все повече и повече просветление и сила. Медитациите му ставали все по-дълги и въпреки, че неговите братя от Ордена на Еланна не знаели, било му все по-трудно да върне душата си обратно до тялото. Докато един ден той открил нещо, което никога не трябвало да открива…
Пейрон Нейис първи заговорил пред съвета на Стоте за велик проект, проект който щял да докаже на Еланна, че златните елфи са нейни достойни поданници. Нова раса щяла да стъпи на земите на Пелтос. И въпреки, че приели идеята на Пейрон със съмнение, все пак те се съгласили да използват Ескилион-Дървото на живота- за грандиозният ритуал.
Три дни мълвяли молитви и непонятни думи около Ескилион стоте избрани. Малки светлинки започнали да блестят и кръжат около Тотема на елфите. Те станали стотици, дори хиляди. Даже когато слънцето залязвало около Ескилион било светло като в ден.
Докато настъпил денят наречен от някои: Денят на най-ярката светлина, а от други: Денят на най-гъстия мрак.
Светлината около свещенните поля на Ескилион била непоносима, а въздухът изпълнен с мирис на магия. Дървото на живота се покрило с магически огън, огън, който насмалко щял да го унищожи. Големи кълба се отделили от него и започнали един по един да заличават жреците в тази им същност. Накрая не останал и един златен елф край Ескилион. Там стояли сто същества от нова раса. Раса без име, защото нямало кой да и го даде.
Петдесет мъже и петдесет жени стояли и гледали с почуда и недоумение своите голи тела…
Само няколко мига стояли те втренчени един в друг, Ескилион изгаснал изведнъж и пламъкът изгарящ неговата материална същност изчезнал, заменен с мрак, по-тъмен и от най беззвездната нощ.
Мракът заменил светлината, започнал да поглъща жадно животворните и топли лъчи на слънцето. Сякаш денят бил прекъснат в самото си начало. Слънцето помръкнало, а новата раса завладяна от животинския си инстинкт за самосъхранение побягнала в паничерски страх…
Предателят на елфите Пейрон-Нейис успял да изпълни своят план. Нов бог започнал да пристъпва през Ескилион. Дървото на Живота пращяло и скърцало, сякаш надаволо вик на агонизираща болка.
Дарн Муад-демонът прекрачил през дупката в Ескилион и надал боен вик. Сякаш хиляда дракони умирали. Целият Пелтос потреперил…
Точно в момента, когато Дарн Муад надал воя и елфите обърнали с ужас очите си към Ескилион. На жреците на Еланна станало ясно предателството. Всички златни последователи на Богинята потръпнали пред участта, която ги сполетяла.
Демонът не минал сам през разлома в Ескилион. Заедно с него се изсипали неговите орди на смъртта. Черните му изчадия заляли като море на безумието Тейлосовите гори-земите на златните елфи.
Дошли годините на вечната борба за оцеляване. Елфите събрали новите същества. Те били като тях само малко по-набити и високи. Ушите им били кръгли, а не заострени като при децата на Еланна. Нямали тяхната галантност и красота. Въпреки това били интелигентни и силни като своите създатели. Те ги нарекли Хора.
След като разбрали за предателството на Пейрон елфите го проклели навеки и забранили да се споменава името му. Жреците на Златната богиня предполагали, че новата раса – Хората - била страничен ефект от плана на Пейрон, но ги приели като свои деца и последователи.
Тъмни били вековета на Вечната битка за елфите. Сякаш последната надежда била на път да се стопи. Молитвите към Еланна ставали все по-трудни за изричане. Децато й били заслепени от отчаяние и ужас. Всички все по-често се обръщали на юг – към Планините на челюстите, обитанието на Макор

Тва сичкото го е написал greeny,де.линка е отгоре

Бравос. Много оригинална история, пълна и интересна. Бих искал да се присъединя, стига да ми остане време,
но 100% гарант че няма да кръшкам !!!

П.С. Колко сме вече ?

Направо ме пиши сериозенсъм и си държа на думата.
След 3 секунден размисъл вече се чуствам член на екипа затова проверих тва онова.На първо място ще трабва да разгледаме няколко системи.Няма екип които без да се е запознал с това което ще прави.Може да сме ентусиасти но трабва сериозност.Има два сигорни источника D&D 2-ра девизия (трета е прекалено сложна) и едно малко бежу наречено Ендивал.Това е българска игра и вече излезе 2. Незнаино защо в Плевен я няма никаде затова трабва да се потърси дълбоко в интернет ъндърграунда.А всеки които знае от каде да дръпнем D&D книга на български(има преведени) ще стане моа комир.Това е номер едно след това ще опсъдим всичко останало(вдъхновени).Няма да копираме, а учим.

Пиши ме в кюпа. Дано се получи нещо...

Ето списак с очастващите за сега:
1-Johny
2-denislin
3-Diabolic_Soul
4-IDontForgive
5-Hewwind
6-Lord Of Darkness
За greeny не сам сигорен дали ще ъчаства и за това не сам го писал,но вече е измислил свят и сигорно с това ще учавства(така каза той самия).

На ендивал и имам првата "версия",а за ТиД сега ще потарся на балгарски,но едвали ще намеря друго освен
basic D&D.
А ето я и ня:
http://www.rpg-rebellion.net/index.php? ... menuitem=6
Тук има и още няколко неща,които могат да бъдат полезни.

Абе какъвти ти свят това е завършена вселена.Момчето има истински талант.Никога несъм виждал толкова добре оформен разказ с такава дълбочина.Ако наистина разреши да вземем разказа му за основа вечи сме 30% напред.
Какво мислите?

Абсолютно сам сагласен с теб.И аз мися че това страшно ни улеснява,а ако greeny работи с нас ще направим далеч-повече.