I'm back!
at last...
Първо, едно огромно извинение за хората, които накарах да чакат(не вярвах, че ще има толкова заинтересувани), ама спя при едни роднини извън града(по необясними за мен причини) и в пролуката между училище и среднощносто ми пътуване към тяхната "къща" нямам никакво време... уф, стига съм се оправдавала. Enjoy!
Една доволно тъмна нощ в Х град. Валеше пороен дъжд, отвреме навреме святкаха и светкавици.
Чу се гръм, след по-малко от секунда небето светна. Като че ли успя да освети целия град, но не, гръмотевицата падна от небето и удари едно дърво. На никой нямаше да му пука за него, ако то не се намираше на града. Огънят се разпространяваше бързо и всички излязоха от къщите си. Със задружна помощ успяха да погасят пожара за няколко минути. Бяха спасени...
Никой и не подозираше, че в катедралате, издигаща се посредата на града, стоеше момиче и наблюдаваше случваащото се. Тя се бе скрила от дъжда, от света, от хората които я заобикаляха, от близките си. Беше се свила до един водоливник и бе увила ръце около коленете си. Наблюдаваше, без да показва никакъв интерес към случващото се долу. Седеше и размишляваше...
От предишния й живот не бе останало нищо. Сега тя бе принудена да се крие от всички, да се крие от собственото си семейство. Никой не си спомняше за нея, освен старата й болна майка. Никой от смъртните не помнеше името й, а дори и да го помнеше не го споменаваше.
Ксела, както я наричаха нейните познайници и създатели, бе продала душата си в замяна на безсмъртния живот. Сега жестоко съжаляваше за това. Беше разбрала от какво трябва да се откаже, но прекалено късно. Отначало не й пукаше, че ще се прости със Слънцето, но сега то й липсваше - нежния допир на лъчите му, които преди години я събуждаше всяка сутрин, усмивката, с която го посрещаше. Липсваше й живота на светло, но тя не можеше да стори нищо, за да си го върне обратно. Вече бе прекалено късно. Но това не беше единственото, от което тя трябваше да се откаже. Всъщност слънцето беше една съвсем малка частица в огромния списък. Това не беше и нещото заради, което тя съжаляваше и се страхуваше най-много. Най-страшното бе неутолимата жажда за кръв. Тя бе принудена да преследва смъртните и да отнема най-скъпото им - живота, единствено за да поддържа своя собствен. Не искаше да го нарича "живот". За нея това не бе живот, а наказание. Да убива хора, само и само, за да живее... преди не беше такава, но сега не беше останало нищо от старата Ксела. Преди нямаше смелост да направи каквато и да е промяна в живота си и единствения път, когато се престраши , тя сбърка...
Сега трябваше да си изтърпи последствията... с единствената разлика, че трябваше да ги търпи вечно.
Ксела...
Преди да я превърнат в такава, каквато е в момента, тя си имаше живот. Бе едно обикновено осемнадесет годишно момиче, ходещо на училище, имащо приятели, любяща майка... Сърцето й се стопляше при мисълта за майка й - любяща и красива жена, винаги готова да помогне в трудни моменти, винаги готова на саможертва. Ксела искаше да види майка си още един, последен път, но се страхуваше нуждите й да не я погубят. Така тя би погубила и последния човек, който някога я е обичал.
А бащата на Ксела... всъщност тя не познаваше баща си, който още преди раждането й се бе жертвал да спаси живота й и този на майка й от крадци, нападнали къщата им. Дори и да го бе виждала само на снимка, Ксела чувстваше, че той е бил добър човек, въпреки лошата слава , която с еносеше сред съгражданите му.
Поредната светкавица освети небето и почти успя да освети целия град... за част от секундата...
Жаждата се надигаеше в нея. О, в какво чудовище се бе превърнала.
Младата вампирка се изправи. Засили се и скочи от ръба. Приземи се на четири крака и побягна в търсене на жертвата за тази вечер...
Дъ енд(надали някога ще мога да измисля някакво, какво да е, продължение)
П.П. Трето - извинявам се, че няма заглавие, ама в тази чест ме бива най-малко, както и в измислянето на имена.
П.П.П Четвърто - Постарала съм се да няма никакви хомосексуални сцени
И, бай дъ уей, Мон шери, спокойно, аз се гнуся и от лезбийското порно, а какво остава за гейското
"Чу се гръм, след по-малко от секунда небето светна." 
