|
Заглавие: Една пародия: Властелина на Пръстените(дневникът на Саурон) Публикувано на: 28 Сеп 2004 22:45
Така... мисля, че е този дневник е много як .. вижте го ... заслужава си !!!
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САУРОН
Ден 1
Изгорих се. Ма си заслужаваше. Направих си много готин Пръстен. Сега съм най-големият пич в Средната Земя. Ще взема да подаря по един и на другите владетели, та да завиждат, че моя е по-хубав.
Ден 4 568
Ха ха ха. Деветима от глупаците, на които пратих пръстени, ми се натресоха на гости. Казаха, че просто искали да опитат от прословутия ми конфитюр от пепел, но аз знам че са дошли, за да се уверят, че моят Пръстен е по-хубав.
Ден 4 578
Бахмааму. Така са го зяпнали, че забравят да ядат. Толкова са изкльощавели, че човек би ги помислил за призраци.
Ден 16 353
Идеята ми да превърна Ородруин в местна забележителност действа безотказно. Целият е заобиколен от елфи и хора, дошли да си направят пикник. Твърдят, че можели да си подгряват супички направо върху скалите и т'ва мнооо ги кефело. А за какво ли са им онези малки създания с косматите крака?...
Даветимата навлеци още не са отлепили поглед от пръстена ми.
Ден 16 355
Разбрах за какво са им млаките човечета. Брррррррр! По-добре да не бях.
Ден 16 372
Писна ми от глупави туристи. Писна ми от глупавате им песни. Писна ми и от цветята, които ентусиазирано засаждат в задния ми двор. Отивам да ги изгоня.
Писна ми и от деветимата глупаци.
(по-късно същият ден)
Никой не обърна внимание на виковете ми, че това е частна собственост. За сметка на това един елф и двама от извратеняците, дето правят разни неща с малките същества, веднага ми се лепнаха. Знам, че съм най-големият пич в Средната Земя, ма чак пък толкоз! Наложи се да използвам груба сила, за да се оттърва от тях. Май без да искам убих двама. Третият ми отряза пръста. Не знаех, че от т'ва се умирало.
Поне се измъкнах.
P.S. Мамка му, изгубих си Пръстена!
Ден 1 118 307
Баси гледката има оттука! Само да нямах страх от високо...
Ден 1 118 309
Успокоих се. Установих, че не мога да падна. Лошото е, че и почти не мога да се движа. Мога единствено да се въртя насам-натам. Логично, имайки предвид сегашната ми форма. Всъщност май съм само едно око. Е, и духът ми си е тук!
Все пак съм доста хубаво око.
Ден 1 118 310
Трябва да си намеря пръстена. Не че точно сега има къде да си го сложа, но ще е хубаво да го държа под око.
Не че има и под какво друго да го държа, де.
Все пак е крайно време отново да стана най-големия пич в Средната Земя. Започвам да търся.
Ден 1 118 311
Търся, търся...
Ден 1 118 311
Къци, къци малко Пръстенче. Ела при тати.
Ден 1 118 312
Хванахме няква твар, за която се предполага, че знае къде е Единственият. Естествено, не иска да каже доброволно. Проблемът, обаче, идва от друго място - орките единодушно заявиха, че не биха докоснали този изрод и с върха на копието си, камо ли пък да използват някои по-радикални средства за разпит. Пратих го да гледа "Титаник" с Назгулите, докато измисля к'во да правя.
Ден 1 118 314
Тъкмо кротко си гледаха "Факултета" за осми път, когато гнусното създание започна да пищи. Нещо за Пръстена. Не можах да разбера точно какво, още по-малко защо. Пратих деветимата безделници да разберат. Да им купя по един кон и по една тога (щото иначе е трудничко да ги забележиш) излезе по-евтино от СЕДМИЧНИЯ им абонамент за вестници с кръстословици. Изхвърлих пищящата твар.
Намерих си и няква кристална топка, от която ме зяпа някъв, дето се представи за най-могъщия магьосник в Средната Земя. Изобщо не му вярвам, ама е сладур. Каза, че огнени сенки много ми отиват. За следващата ни среща ще си сложа и спирала.
От онази с броката.
Ден 1 118 315
Казва се Саруман. Като ме видя със спирала, обеща да създаде непобедима войска специално за мен. А маникюра му е толкова хубав. Издадох му, че взворът ми прониква през облаци, сянка, земя и плът.
Май не разбра, че това включва и дрехи.
Ден 1 118 317
Ха! Хванах ви! Някой надяна пръстена ми. Дам, даммм... Няква кръчма... Ех, ако не духаше такъв вятър!.... Хайде де... Избистря се... Ето! Фродо Бегинс от Графството. Сложил го е, за да се скрие от Арагорн, син на Араторн, наследник на онези глупави туристи, който го зяпаше доста подозрително. Хммм. Напълно разбирам малкия хобит. Скиталеца дори извади... меча си. Смелчага. Сам ще го утрепе, ако се пробва.
Погледнах мързеливците толкова злобно, колкото позволяват сенките и спиралата ми, и те веднага тръгнаха натам.
Ден 1 118 323
Аааааа!!! Петима от глупавите ми Назгули скочиха на беззащитните хобити. Един от тях дори си вкара... кинжала в рамото на онзи с изключително красивите сини оч... да, де... на Фродо. Арагорн толкова се ядоса, че чак го подпали. Другите просто ги нарита. Глупави Назгули. Бяха само петима, щото другите ги тресе убийствен махмурлук.
Абе тоя човек не се ли къпе?!
Ден 1 118 328
Е, явно махмурлукът им е минал, щото сега и деветимата са се втурнали след малкия сладък хобит с много буйната, къдрава, сияйна кос... ъъъ... след Фродо исках да кажа, да, след Фродо. Мамка му, как да им изкрещя, че искам Пръстена, а не хобита, като нямам уста?! Има и няква елфка. Що ли се бърка в мъжките работи?
Упс. Реката повлече Назгулите. Не съм ли ги учил, че реките имат навика да прииждат, когато снеговете се топят или пък мацки, дето се мислят за страшни пички, почнат да им дрънкат разни глупости?! Сега отново ще трябва да похарча цяло състояние.
Глупави Назгули.
Ден 1 118 333
Нещо изтървах нишката. Май ще трябва да си взема очила. Не е лека работа да се взираш по цял ден. И по цяла нощ. Сега към дребосъците и Арагорн се присъединиха някъв дядка, още някъв перверзник, дето непрекъснато предлага на мъниците да подухат Рога на Гондор, няква мацка с лък и... още нещо. Ще трябва да се консултирам със Саруман за произхода на последното.
Ден 1 116 334
Разстроен съм. Саруман каза, че трябвало да я караме по-полека. Наскоро прекратил много сърдечна връзка с един ент от близката горичка и още не бил готов да се обвърже наново. Не е честно! Защо точно сега трябваше да завали дъжд, който да угаси огнените ми сенки?
Все пак Белият ми даде информация за новите членове на Задругата. Дъртака бил Гандалф Сивия. Подозирам, че са стари гаджета, ама Сари така и не си призна. Мацката пък не била мацка, а елфически принц. А аз тъкмо щях да реша, че става за... че е много готина, де. Определено ми трябват очила. За нещото каза, че е странен вид космат воден гущер. Хм.
Сигурен съм, че е лисица, преживяла трудно детство.
Ден 1 116 335
Инструктирах няколко отряда орки да се поразходят отвъд Мордор, за да придобият малко тен. Трябва да са представителни.
Ден 1 116 337
Попаднах на нещо много интересно - Гандалф и Балрога в доста провокативни дейности навръх Мъгливите планини. Хе хе. Мислеха си, че са се скрили. Но аз виждам през облаци, сянка, земя и плът. Записах всичко. Ама как само Сивия си я завря тая шапка! Сари много ще хареса това филмче. Току-виж сме се сдобрили.
Ден 1 116 338
Не се сдобрихме. Каза, че не мога да му направя впечатлемие с такива подаръци. Бил виждал и номера с шапката, и Гандалф гол от доста по-близо. Но си призна, че някакво бижу би оправило нещата.
Майната му! Гаден материалист.
Ден 1 116 361
Щастливият ми ден. Щом Носителят ме видя, веднага си падна по мен. Т.е. падна оттам, където беше застанал, но аз знам, че това не е просто случайност.
Ела при тати, малко, сладко, синеоко, къдрокосо хоб... да, де, Фродо.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРАГОРН, СИН НА АРАТОРН
Ден първи:
Убити назгули: 4. Бива.
Срещнах се с хобитите. Изминахме 40 км. Одрах една катерица и я излапах.
Още не съм Крал.
Ден четвърти:
Забихме се с хобитите в планината. Боромир адски ме дразни.
Ми още не съм Крал.
Ден шести:
Убити орки: нема. Кофти. Вид: брадясал и мъжествен. Мно'о яко!
Иска ми се да сритам Гимли. Е, друг път.
Абе, не съм Крал.
Ден десети:
Сори, ама заебах малко писането. 'Баси тъмницата е в Мория. Нек'ъв Балрог има тука.
И днеска не станах Крал.
Ден 11:
Убити орки: 7. Яко! Мязам на просяк.
Леголас май е по-готин.
Ако бях Крал дали щеше да си пада по мене?
Ден 28:
Фродо напоследък 'почна мно'о да ма кефи. Сам ще ме утрепе ако му се пробвам. А пък и косматите крака са малко гадни.
Не съм Крал.
Ден 30:
В Лотлориен. Галадриел май ми е метнала око. Сочно парче.
Полафихме си с Боромир. Абе май не е лош.
Взех душ. Еха!
Ама още не съм Крал.
Ден 32:
Убити орки: нема. Вид: леко брадясал.
Леголас ми каза, че сянка на заплаха трови ума му.
Май тоя Леголас е обърнал резбата.
Тц, не съм Крал.
Ден 33:
Убити орки: хиляди. Супер яко.
Орките видяха сметката на Боромир. Тъпак.
Вярно, умря достойно в ръцете ми, но поне се убедих, че е абсолютен педераст.
Почвам да се съмнявам и в Гимли.
Лека ти пръст, Боромир.
Не съм Крал, но поне Боромир ме мислеше за такъв. Може да е от загубата на кръв.
Ден 34:
Фродо отпраши за Мордор. Каза, че отива сам, ама взе и Сам със себе си. Защо ли? Боже мой, само аз ли не съм педераст в тоя филм?
Хаха, кой го казва...
Мамка му, още не съм Крал.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРАГОРН, СИН НА АРАТОРН - ЧАСТ II
Ден първи:
Търчах 40 км. през Рохан, а няма дори една катеричка за ядене. Гимли се побира точно в фурната. Чувал съм че джуджетата имат вкус на печено пиле.
Все още не съм крал.
Вид: брадясал и мъжествен..
Ден втори:
Налетяхме на армия от Рохирими. Попитах Еомер дали знае къде са хобитите. Получих много оскъден отговор. Може би Еомер още е ядосан, за дето написах мръсни думи на елфически върху коня му на последния купон на който ходих. Реших да не споменавам очевидното че е копирал прическата си от Леголас. Нямаше да се отнася така ако бях крал.
Ден трети:
Веднъж като си видял един куп пушещи, мъртви орки, значи си ги видял всичките. Това ша ви кажа.
Ден четвърти:
Натъкнахме се на Гандалф. Изглежда че той всъщност не е умрял, а е бил насилен от балрога да продава прах за пране, и сега е Гандалф Искрящо Белият. PR мазник. Следващото нещо с което щял да се занимае, ще е трика с островърхата шапка.
Ден шести:
В Едорас. Крал Теоден ми се прави на мъж. Все разправяше, "Ти ли си краля тук? Последният път когато проверих, аз бях краля тук. Оглеждам се, и не виждам никой друг с корона на главата си. А?"
Бях насилен да призная че все още не съм крал.
Като отмъщение, му откраднах портфейла, когато не гледаше. Използвах го за да си платя пътните такси за Роханската равнина. Купих и еднакви бонета за Гимли и Леголас.
Ден седми:
Подозирам че Еовин ме сваля. Не мога да я видя, след като имам толкова брадясал и мъжествен вид.
Ден девети:
Паднах от една скала. Тъпи вълци от Исенгард. Мислех си че съм спасен от Арвен, но когато се събудих пусках езици на коня. Загубих любимата си огърлица в реката. Много съм кисел, щото няма такова нещо като грозна бижутерия.
Добре де, пръстена може би.
Външен вид: мокър.
Ден 12:
Триумфално завръщане в Шлемово Усое. С Гимли се погушкахме. Като че ми беше нужно да ми се напомни че той стига до колана ми. Ура, Леголас ми върна огърлицата. Измрънка нещо на елфически, което предполагам беше "Закъсняваш", или май беше "Прасни ме на земята и давай да почваме". Ама не съм сигурен кое от двете беше. Трябва да си припомня елфическия, щото не искам да гадая.
Още не съм крал, ама съм много зает да насърчавам хората. Битката ще е фасулска работа.
Ден 14:
Седя си на стената на Шлемово Усое. Абсолютно абсурден брой орки са се насочили към нас. Ама ние кой залъгваме? Наебаха ни яко. Дано това място има странична вратичка.
По-късно:
Елфите ни пратиха, на помощ армия от най-изтънчените и грациозни бойци. Разбира се няма да са ни от полза в битката, но поне ще умра гледайки нещо красиво. Теоден продължава да мрънка за елфическата армия, "Това е невероятно". Бях принуден да се съглася - невероятно е че веждите на Халдир имат различни вълни. Опитах се да се измъкна през страничната вратичка, но Гимли ме следи навсякъде. Никога няма да стана крал, при тези обстоятелства.
Ден 15:
Неочаквано победихме в битката при Шлемово Усое. Веселбата обаче беше съсипана от противната картичка от Фарамир. Беше пратил своя снимка на плажовете в Осгилиат, заедно с дребния носител на пръстена и дебелият му спътник, облечени в хавайски ризи и пиейки Пина Колада. На гърба пише:
Скъпи Арагорн,
Благодаря ти за пръстена и хобитите. Те са малки, но много развратни. Както винаги съм искал. Все още си спомням за онази нощ, която прекарахме заедно в Минас Тирит.
Любов и целувки, Фарамир.
Шибан Фарамир. Може би трябваше да оставим Боромир да вземе пръстена и да прецакаме Фродо. Поне знам че Сам ще го утрепе ако му се пробва.
Все още не съм крал.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АРВЕН
Ден първи:
Днес скъсах с Арагорн. Той настояваше да ми подари лула и чифт панталони за Свети Валентин, когато изрично го бях помолила за онази нощница. Разкарах го от Ломидол.
Ден втори:
Отегчена и самотна. Съжалявам че изгоних Арагорн. Какво като ме караше да си слагам къдрава перука и да подскачам на колене по време на най-интимните моменти? Сигурна съм, че и другите хора имат странни сексуални фантазии. Ще ми се да се интересувах от елфическите мъже, но откакто през Втората епоха Глорфиндел ме обвини че съм копирала прическата му, изгубих интерес към моя вид.
Ден трети:
Някой ми е пробвал роклите отново. Всичките са разтеглени, особено лилавата.
Ден шести:
Леголас избесня като го обвиних че ми е пробвал роклите. Той каза че съм поставяла под съмнение неговата мъжественост. Каква мъжественост?
Ден единадесети:
Леголас още се цупи. Казва че другите елфи го ебавали след цялата работа с пробването на роклите ми. Те вече не го взимали насериозно като мъж. Явно е пропуснал когато татко го нарече на последния съвет "най-обратния елф педал, който някога е виждал". Но пък може и да не го разбрал - Леголас е красив, ама е доста тъпо парче.
Ден 13:
Мноооого отегчена. Може би ще напусна Ломидол за да потърся приключение или ще отида на пазар.
Ден 15:
Изминах целия път до Роханският проход за да открия, че всъщност няма Рохански проход. Дори и бананова република няма. Скапани реклами!
Ден 17:
Отидох до Брее. Попитах Мажирепей дали не е виждал наскоро Арагорн. Той каза," Кой, онзи перверзен тип, падащ си по хобити?". Казах му че говори за друг Арагорн, син на Араторн. Но той отговори," Онзи дето още не е крал ли?" Не му отговорих, някой хора не заслужават да разговарят с мен.
Ден 18:
Следя Арагорн от два дена. Никога досега не бях виждала хобити отблизо. Изведнъж започнах да проумявам номера с къдравата перука и косматите крака. Много съм разстроена. Явно бавно загрявам.
Ден 20:
Ама той никога ли не си мие косата когато не съм наоколо?
Ден 24:
Няма грешка. Арагорн е един перверзен тип, падащ си по хобити. Очевидно е че сваля малкият синеок хобит на име Фродо. Сам ще го утрепе ако му се пробва.
Ден 25:
Издебнах Сам докато береше билки. Обясних му как може внезапно и тихо да убие човек с вилица и гумено въже. Насочих го, дадох му тласък в посока на Арагорн, но уви без успех. "Но ние се нуждаем от него за да защитава Фрооодо, страховита елфке!".
Циврещ малък хобит. Започвам да губя търпение.
Ден 26:
Реших сама да се погрижа за Арагорн. Тъкмо щях да прережа лъжливото му гърло, когато ревливите стенания на Носителя на пръстена ми отвлякоха вниманието. Реших да ядосам Арагорн като заведа малкия хобит на дълга разходка с пони.
Малкият хобит наистина е много очарователен, мамка му.
Не мога да повярвам, че започвам да си падам по един хобит. Повтарях си "Стой настрана, недостижима елфическа принцесо, стой настрана." О боже, не мога да повярвам че започвам да си падам точно по зеленикав, полумъртъв хобит.
Ден 27:
Преследват ме духовете на пръстена. Толкова е досадно. Отивам в Ломидол.
Ден 29:
Е, не мога да се добера до Носителя на пръстена, Сам винаги е там, пък и хванах Арагорн да се промъква в храстите около стаите на хобитите. Твърдеше че търсил парче от Нарсил, ама бил пообъркал мястото.
Ден 30:
Хобитите са толкова досадни. Моткат се около кухнята и морковите, около банята също и всичко е в гадни балончета от елфическия ягодов гел. Леголас не ме пуска да отида на тайния съвет, защото нямало вече да е най-красивия. Татенцето определено нещо се е шашнал. Вчера доста вманиачено ме попита дали мисля че лилавото е неговия цвят. Казах му, разбира се че не, толкова е явно че е по му отива кафявото.
Ден 32:
Прекарах целият ден висейки на моста и изглеждайки добре, преди да цъфне Арагорн. Обвиних го че сваля хобити. Той ми отговори че Исилдур бил перверзен и той само се опитвал да изгради кариерата си по подобен начин. Казах му, "Ти си наследник на Исилдур, а не самия него", а Арагорн ми отговори "Само ако беше малко по-ниска и имаше по-големи крака...".
Ден 40:
Прекарах ноща с Гимли. Какви плитки! Каква брадва! Нямам думи. Никакви хобити повече. Сега джуджетата са на ред. Е, може да отида да погледам как Сам къпе Фродо за пореден път. В крайна сметка, не напразно задигнах ключа за банята от джоба на Арагорн.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ГАНДАЛФ СИВИЯ
Ден 1:
Графството. Зашеметяващ изглед към една невинна овчарска красота. Само аз ли така си мисля, или Фродо наистина се шляеше из това поле и мастурбираше преди аз да намина?
Ден 2:
Купона за рождения ден на Билбо беше подобрен от значително количество хобитова трева. Вшишки ша толкова милишки. Билбо също е милишък. Шветлините ша толкова крашиви. Фродо също не е зле. Хобитите ша толкова приятни за гушкане. Ууупс. Паднах.
Ден 3:
Убийствено тежък махмурлук. Отивам в Минас Тирит за аспирин.
Ден 12:
Отидох при Саруман за съвет относно Пръстена, но той бил станал зъл. Никой нищо не ми казва. Както изглежда е имало бележка. Радагаст Кафявия сигурно пак краде хартия от пощата ми.
Ден 13:
Набутан съм на върха на кулата. Страхотна гледка, но непрестанния валеж не е полезен за островърхата шапка. Забавлявам се като плюя дъвки върху орките.
Ден 14:
Саруман отново ме посети. Опита се да ме опипа.
Ден 16:
Самотен съм. В крайна сметка Саруман може и да не е чак толкова непривлекателен. Само да не бяха гигантските разширени ноздри и огромните, почти животински нокти... Добре де, мислите си, че съм могъл и по-рано да разбера че е зъл.
Ден 19:
Избягах. Вече съм в Ломидол. Сам е леко извън контрол. Не спира да къпе Фродо. Елфите останаха без сапун с аромат на ягоди. Елронд започна да се изнервя.
Ден 20:
Елронд реши да отпрати Фродо, защото му писна да не може да се дореди до банята на първия етаж. Голяма олелия се вдигна за тъпия пръстен. Съгласих се да тръгна със задругата в случай, че Сам реши да изкъпе и МЕН. Имам нужда от една баня.
Ден 21:
Арагорн очевидно е хвърлил око на Фродо. Сам ще го утрепе ако се пробва. Помолих Сам да ме изкъпе. Той каза, "Ха ха ха, господин Гандалф, не говорите сериозно!" Безполезен тъпанар.
Ден 23:
Баси клинча е на върха на Карадрас. Арагорн спечели спора за това, кой да носи Фродо през планината. Боромир се цупи. Ако Леголас продължи да подскача като педераст по снега може да се наложи да го цапна с жезъла си.
Ден 25:
Не искам да минавам през мините на Мория. Подозирам, че Балрогът още е ядосан за срещата ни през Втората епоха, когато не му пуснах.
Ден 26 :
В мините на Мория. Мдааа, Балрога още е бесен.
Ден 27:
Паднах в сянката. Балрога е такъв задник. Трябваше да извърша няколко доста отвратителни неща преди той да реши да ме пусне от пещерите. Реших да не казвам на Задругата. Ще измисля история за голяма битка или нещо подобно. Отивам при Елронд да се погрижа за изгарянията си трета степен, които получих на някои доста срамни места. Надявам се той да не се смее. Ако се изхили ще разкажа на всички за мръсния му уикенд със Саурон. Ха!
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА АМ-ГЪЛ
Ден първи:
Отишли на срещатата на Aнонимните перверзни хобито свалячи в Мъгливите планини oбаче открили, че било капан на Саурон.
Шибан Саурон.
Ден пети:
Пленени от орки, в Барад Дур, да безценни. Накарали ни да гледаме "Титаник", отново и отново, за да им кажем къде е пръстена. Гадните методи за измъчване се изменят с времето.
Но ние, безценни, няма да се предадем, ние сме силни.
Ден шести:
Орки, сменили филма, сега въртят "Факултета", с Илайджа Ууд. Не издържали, казали къде е пръстена.
Ден осми:
Избягали от Мордор, тръгнали към Графство. Много разичаровани, че никой не отговорил на обява в "24 Графства". "Беззъбо, вонящо, и зеленикаво същество, търси синеок, къдрокос хобит. С интерес към клеченето в тъмнина, намиране на бижута, и обръщащ се към себе си в трето лице. Да не пуши."
Ден десети:
Най-накрая, открили Носителя на пръстена в Ломидол. Не могли се доберат до него, някакъв месест изрод постоянно ни топил във вана и почти ни удавил. Пък и развили страх към водата откакто в Мордор гледали филм за делфини, около 300 пъти.
Гадост, ягоди. Да, безценни, мразим ягоди.
Ден единадесети:
Пробвали да се промъкнат на съвет на Елронд. Провалили се като прикритие в градина. Досадния Глорфиндел ни спипал и затворил в килер. Там, безценни, дълго стояли заключени, докато Елронд, пробвал пред огледало всички рокли на Арвен, и мрънкал нещо, че Леголас не бил най-красив. Липсват ни отколешните дни, когато хора били хора, джуджета били джуджета, а елфи носили панталони. Е, полата и ботушите на Леголас си отиват.
Ден 13:
Напуснали Ломидол, следвали задругата. Изпратили на Елронд анонимно писмо. Казали му, че лилаво не му оттва, очаква да чува викове, чак до Рохански равнини.
Ден 15:
Не можем повярва - хора още използват изтъркан, стар номер с духането на рога на Гондор. Помни как първия план, за ксилофон на Гондор, бил прецакан от Наместник, за правене на глупав рог. Май вече знаем защо.
Много кофти за наследник на Исилдур, няма "Рог на Гондор" (хобити не интересуват се от негова набола брада) Той явно сваля Фродо. Сам ще утрепе, ако му се пробва.
Ден 30::
Баси клинч на Карадрас. Всички искали носят Фродо. Никой не искал носи нас, да, безценни. Скътали се в раница на Леголас, но прекалена женственост лоша за стомах. Вече лошо ни от козметичен комплект за поддръжка на коса на елф. Надяваме се, елф не забележи.
Ден 31:
Много тъмно в мини на Мория. Лошо за кириз. Ориентирали се по оплаквания на Леголас. Той недоволен от състояние на негова раница, а и влажен въздух в Мория, кофти за негова кожа. Гандалф залепил дъвка на косата му, когато елф не гледал. Безценни, харесва Гандалф, винаги има дъвка.
Ден 33:
Срещнали Балрог в една скромна ергенска дупка. Балрог много подтиснат. Още обиден на Гандалф. Казали му, че трябва поговори с Гандалф за това. Да обясни му, че въпреки те много различни, с различни ценностни системи, различен начин на живот; въпреки че те пълни противоположности един-друг, романс не изгубен.
Балрог казал, мои думи звучат като модерни дрънканици. Казали на балрог да спре живее във Втора епоха, и започне нов живот сега.
Ден 34:
Разговор между балрог и Гандалф не минал толкоз добре колкото очаквал, даже и двама умряли зверски. Явно, ние не добри сватовници.
Промъкнал се, и скивал, голямо гушкане на хобити на скали. Никой не искал гушка нас, защото ние с лоши пропорции на тяло, и покрит със слуз, не честно. Гимли също не хубав, но получил, голяма прегръдка от Боромир.
Ден 36:
В Лотлориен. Опитали да примамят незабележим второстепенен хобит далеч от Носител, като поставили моркови тук, там. Леголас, провалил всичко, като намерил моркови, и си направил маска за лице. Арагорн казал, че уплашен при вида на морковена каша, върху лице на Леголас. Леголас, оплакал се, че не ставал по-млад, но Арагорн му казал, че елф също и не остарява.
Ден 39:
Никой не ни се натиска на нас. Да, безценни, не издържали и отива на разходка до Мордор, с Носител на пръстен. Може би Носител излезе с нас на вечеря, след като му отхапем пръст и откраднем пръстен. Само трябва измислим как отървем се от Сам, първо.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САМОЗНАЙ МАЙТАПЕР
Ден първи:
Фродо е прободен от Моргулско острие.О, не! Пипин се разплака. Казах му че всичко ще се оправи, защото господин Фродо е прекалено секси за да умре.
Това на глас ли го казах?
Ден трети:
Последвах господин Фродо в Ломидол, където елфите ще го излекуват. Гандалф ми каза да помогна на бедния, изпаднал в безсъзнание господин Фродо, да се отърве от мръсните дрехи. Така че свалих му дрехите и го изкъпах. Още веднъж, и още веднъж. После Гандалф дойде и ми каза: "Шест къпания са повече от достатъчни, Самознай Майтапер".
Надут тъпанар, сигурно не се е къпал от Втората епоха насам.
Ден четвърти:
Чудя се, дали не е време да изкъпя господин Фродо още веднъж?
Ден пети:
Елфическият ягодов гел за баня на Елронд е много цветен и приятен.
Гандалф е адски скучен.
Ден шести:
Господин Фродо се събуди! Изглежда че се оправя бързо, само дето много се притеснява защо пръстите му са така набъбнали.
Реших да не му казвам за всички къпания.
Ден седми:
Промъкнах се на тайният съвет на Елронд.Фродо предложи да занесе Единствения в Мордор. Господин Фродо е толкова смел, красив, висок и прекрасен.
Е, добре де, може би не чак толкова висок.
Ден осми:
Пътуваме за Мордор. Ако ме питате, другите от задругата са много съмнителни. Най-вече Боромир."Уча Мери и Пипин как да се бият с меч", да бе на баба ми Лобелия шапката. Очевидно е, че е един перверзен хобитосваляч, който обича да се въргаля с малки човечета.
Ден девети:
Арагорн е също толкова перверзен, колкото и Боромир. Явно е навит на господин Фродо. Ще го утрепя ако се пробва.
Ден десети:
Баси тъмницата е в мините на Мория. Трябваше да опирам меча в гърба на Арагорн всеки път щом се пробваше да обара господин Фродо отзад.
Гандалф падна в бездънната пропаст. По-късно господин Фродо каза нещо за островърхата му шапка, но аз не го разбрах, щото съм един невинен млад хобит от Графството, и не разбирам от изкусни речи.
Пипин каза, че Леголас е пуснал на Гимли.
Гадост!
Ден петнадесети:
В Лотлориен е адски гот. Само дето елфът блондинка се пуска на господин Фродо. Казах на Пипин че разликата във височината ще направи връзката им невъзможна. Пипин каза че, господин Фродо може да си вземе кокили.
Мразя Пипин.
Ден 22:
Тръгваме си от Лотлориен. Чао, чао алчна елфке.
Не съм сигурен къде точно отиваме, но явно е свързано с вода, тъй като ни дадоха лодки. Всъщност, не ми пука много, стига да съм в една лодка с господин Фродо.
Ден 23:
В крайна сметка Боромир се нахвърли на господин Фродо. Разбира се, бе пронизан от стрела (Урааааа), но не си призна, че е перверзник. Твърдеше, че е искал да вземе пръстена, за да властва над света, и да унищожи злото завинаги, но всички знаем че това не е така.
Ден 24:
Боромир е убит от орки. Знаех си че и орките стават за нещо.
Фродо тръгва за Мордор, и се съгласи да ме вземе със себе си, урааа! Трябва да развеселя господин Фродо. Необяснимо защо е много тъжен, че трябва да се сбогува с Гимли. Сега както е силно депресиран, твърди че ще умре девствен в безплодните обширни владения на Черния владетел.
Хмм, ще я видим тая работа.
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА САРУМАН БЕЛИЯ
Ден 1:
Отегчително. Няма кабелна в Исенгард. Няма какво да прави човек, освен да пише груби анонимни писма до Радагаст Кафявия и Манфред Светлото Екрю.
Може да хвърля едно око на Палантира.
Ден 2:
Срещнах един пич чрез Палантира. Изглежда ме харесва заради самия мен, а не само защото съм най-могъщият магьосник в Средната земя. Чудя се как ли изглежда.
Ден 3:
Пича от Палантира ме разочарова. Отказа да ми прати снимка в цял ръст. Само една очна ябълка в близък план. Каза, че е срамежлив, ама тия не ми минават. Мисля, че е дебел... или, може би, космат. Чух няколко наистина неприятни истории за запознанства чрез Палантира. Може би ще позарежа камъка за мъничко.
Ден 7:
Брей! Излезе, че пичът от Палантира е Черният господар на Мордор. Баси шибания късмет! Все пак ... можеше и да е по-зле ... Саурон не е нито дебел, нито космат, просто безтелесна сила на Злото. Трябва да тръгвам. Имам да подготвям колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони - бич за всяка жива твар в Средната земя. Пък що да е жива ?... Освен това имам час при маникюриста ми. Не е лесна работа да поддържаш ноктите си така заострени.
Ден 9:
Типично. Току-що, с танцова стъпка, ми се натресе Гандалф. Знае, че мразя посетители. Дойде, за да ми бръщолеви непрестанно за пръстена, който подарил на своя нов приятел. Старият Гандалф е просто отвратителен, извратен на тема хобити. Позор за Ордена. Само се фука, че той си имал хобит, а аз - срещи с око. Саруман Белия няма да търпи такова отношение. Показах му разни мятания от Световната Маг Асоциация. Разказах му играта. Ей, велик съм.
Ден 13:
Уморен съм от катерене нагоре-надолу по 8 милиона стъпала, само за да се изгъбаркам с Гандалф. Трябваше да го заключа на по-лесно достъпно място... подземието например. Подигравките ми щяха да са много по остри... ненакъсани от запъхтяване. И щях да вечерям навреме.
Ден 14:
Хей! Кой си плюе дъвките върху орките ми. Честно!
Ден 15:
Бях точно по средата на много добър бъзик и... Гандалф избяга. Добре... ще ми спести всекидневното изкачване по стълбите.
Ден 16:
Гледах в Палантира. Гандалф потегли на продължително пътешествие с четири хобита, един сесксапилен елф и някакъв доста привлекателен мъжага... Мамка му! Това е Арагорн, син на Араторн. Веднъж го изхвърлих от Исенгард, докато хленчеше, че още не бил Крал. Има и някакъв тъмен субект, може би странен вид космат воден гущер.Но може и да е джудже.
Каква сбирщина тъпаци!!
Ден 20:
Кръстосах орки с гоблини в пещерите под Исенгард. Много досадно преживяване, като се има предвид упоритостта, с която отказваха да се чифтосат, въпреки вечерята и цветята. Следващия път ще опитам нещо по-лесно като например сутеньорско посредничество между гоблини и танцьорки, за да създам супер-надута армия, която може да се движи през деня и не се оплаква от розовите униформи.
Ден 22:
Когато приех да създам колосална, ужасяваща и непобедима войска от демони за Саурон, не знаех, че навсякъде ще е такава мръсотия . Проклинам деня, в който реших да бъда Саруман Белия. Защо не си избрах Саруман Кално Кафявия... неее... гадникът Радагаст щеше да ме обвини в плагиатство. Тогава, може би, Саруман Бледо Зеления.... Мамка му! На бялото си личат всички петна... И изобщо не се изпират!!!
Ден 24:
Ако продължа да се взирам в Палантира, може би ще видя как Гандалф прави онзи номер със завирането на шапката?
Ден 25:
Гандалф успя да си я навре. Носителят на Пръстена беше дълбоко впечатлен. Арагорн очевидно си представя как би изглеждал Носителя със смъкнати панталони.Сам ще го утрепе ако се пробва.
Ден 26:
Косматият гущер определено е джудже. Хванах го да играе на "Скрий Шлема" с един от хобитите. Другият човек изглежда е Боромир от Гондор. Аз ли съм единственият с непреодолимо желание да язди до Минас Тиринт, с едничката цел да каже на Денетор, че "Гондор" звучи точно като "говно" и е крайно време да измислят нещо по-малко глупаво?
Май съм единственият.
Ден 28:
Урук-хай са почти готови за тръгване. Погледах Задругата мъничко днес. Боромир убеди най-малкия хобит да "Подуха Рога на Гондор". Не съм се смял така, откакто уредих среща на Балрога с Гандалф през Втората епоха, а Сивия глупак го набута със сметката.
Палантирът е велико нещо. По забавен е и от кабелна..
[
ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ТЕОДЕН
Ден 1
Спешно се нуждая от нов личен асистент. Свързах се с фирмата "Раболепен слуга за деветдесет минути" в Исенгард. Тяхната оферта изглежда най-добра щото ако слугата не пристигне за 90 минути в добавка получам и един безплатен орк. Не знам кво кво да го правя тоя орк затова се надявам слугата да дойде навреме.
Ден 2
Новия слуга пристигна. Малко грозноват ми се вижда, но пък не всеки може да е малоумен красавец като Еомер. Пък и Грима ми обеща да ме уреди с новата линия продукти на Саруман. Каза, че ще изглеждам свеж и млад.
Ден 3
Това бял косъм ли е?
Ден 4
Нещата не вървят на добре. Не само че не изглеждам свеж и млад, но и приличам на джудже албинос киснало две години в Мъртвешките блата.
Подозирам, че Грима си пада по Еовин. Не го виня щото Еовин е гадже та дрънка. Ама тя нали е воин не му пуска.
Ден 6
Защо никой не ми е казал, че съм заприличал на гъгрица? Еомер дори не забеляза новия ми имидж. Толкова е разглезен. "Искам пъзел. Искам пони." Прокудих го от Рохан да не ми циври.
Ден 7
Новият имидж май си има и добри страни. Сега никой не ме безпокои. Мога да си седя на трона по цял ден. Откога си мечтая за почивка. Едорасци са толкова досадни и нехигиенични.
Ден 8
Почивката свърши. Пристигна Гандалф при това и той с нов имидж. Скапан Гандалф. Не може да понесе когато и другите са по-така. Суетен дъртак!
Довлече със себе си и три момченца различен размер. Моите лично подбрани бодигардове бяха размазани от дребен космат гущер, напудрен елф и небръснат клошар. Явно ми трябва по-добър фейс-контрол.
Ден 10
Нападнаха ни орки. Арагорн син на Араторн уж падна в урвата ама искаше да се скатае от битката, знам аз. Голям герой, няма що.
Ден 11
Пристигнахме в Шлемово усое. Време е за дълга дрямка.
(по-късно)
Не можах да поспя, тъй като Арагорн се завърна. Все пак не е мъртъв, а? Изтърси няква глупост, че "десетки хиляди" орки идвали насам. Попречих му на няколко пъти да се измъкне през страничната врата. Все пак за всичко е виновен той.
Не знам по какъв начин, но определено е.
Ден 13
Где ли е конят с ездача? Не, сериозно, къде са? Тва ми беше любимия кон.
(по-късно)
Драматично губим битката. Изобщо не съм изненадан.
Ден 16
Героичната ми жертвоготовна сцена бе провалена от пристигането на Гандалф и все тъй непоносимия Еомер. Защо ли чакаха до изгрев за да дойдат? Сигурно да е по-ефектно спускането им по склона. Театрални фльорци. Отмъстих си, като казах на всички мои хора, че Гандалф носи мрежесто бельо под бялото наметало. Първият който му дръпне жартиера получава целувка от Леголас.
Кой носи пламъкът на Арнор сега, шаврантия такава?!
КРАТКАТА ВЕРСИЯ НА "ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ"
ЗАДРУГАТА НА ПРЪСТЕНА
Фродо: Мараба, Гандалф!
Гандалф: Билбо, дай му пръстена.
Билбо: Оки. Чао.
Гандалф: Ш'са видим в бара, Фродо.
Фродо: Ша-ля-ля.
Назгул: Бау!
Фродо: Олий!
Мери: (изскача изневиделица) Олий!
Пипин: (също) Олий!
Сам: Хаха, а хвани ни, де.
Том Бомбадил: Здравейте, малки приятелчета.
Фродо: Чупката, изрод!
Том Бомбадил: (изчезва)
Саруман: Гледай, всичко ми е наред - само вместо "добър" на визитките си трябваше да пиша "Лош".
Гандалф: Това пък кога стана.
Саруман: Извини ме, но възнамерявам да сбера огромната си армия от зли орки и да унищожа де що се мерне на хоризонта,
Гандалф: Ехх, вместо в тази тъмница, да ме беше заточил на върха на висока кула, без стени или таван, нямаше как да попречи на огромния орел да ме спаси. Хм, я почакай.
Фродо: (шепне) Тихо!
Пипин: (вика) И да не споменаваме името ти, а?
Мери: (вика) Или пръстена, нали?
Бързоход: Да. Не споменавайте пръстена. (Смее се) Нямате проблеми бе, аз ще ви спася.
Пипин: (хленчи) Още ли не сме пристигнали?
Назгул: Муахаха. Давай тука пръстена, червей такъв.
Фродо: Клончета и камичета да счупят моите крачета, ама имена...
Сам: Хмм, тия неща как приличат на мечове.
Бързоход: Назад, лоши хора!!!
Назгул: Петима от нас трябва да побягнат, защото този Скитник числено ни превъзхожда.
Фродо: Ехаа, най-сетне в Ломидол.
Мери: Фасулско беше.
Пипин: Не чукайте.
Сам: Елфите са супер.
Елронд: Абе, разкарайте се оттука, само вие ми липсвате.
Гимли: Не можеш да ги изгониш, не и докато аз съм тук.
Леголас: И аз.
Елронд: Добре, айде сега всички чекиджий марш оттука.
Гандалф: Ама аз току-що пристигнах.
Боромир: Я да се самопоканя. Нямам особена причина. Нищо, че съм замислил да отмъкна нещо. Мдам.
Бързоход: Гледайте, оправиха ми меча! (замахва) Ехааа!
Фродо: Каква прекрасна гледка. Зелената тревица и листата са толкова...
[ТУП]
Пипин: Бре, от де се взе тоя сняг?
Гандалф: А, не гледайте мен. Кой можеше да предполага, че на върха планините са толкова студени.
Гимли: Аз като ви разправям да минем през Мория.
Бързоход: Нека бъде волята на Джуджето.
Леголас: Хубаво, супер, няма ли да я отваряте тая врата?
Гимли: Ммм, идея си нямам как да влезем.
Боромир: Баси тъпаците.
Гандалф: Разбира се ( прилага експлозив C4 с дистанционно управление ) [ПУФ]
Сам: Каква магия!
Мери: Олеле, тука има умряло джудже!
Гимли: Уха-Буха.
Пипин: ЧУДОВИЩА ЕЛАТЕ НИ ХВАНЕТЕ, ДЕ!!!
Гандалф: Изрод.
Орки: Майчице, колко сме гладни. Нямате си представа колко е трудно да се изхрани една армия от орки в тия мини.
Боромир: (Сече)
Леголас: (Фиуу)
Гимли: (Тряс)
Орки: Ето, това вече развали отношенията ни.
Фродо: Ох!
Бързоход: Уви, Пазителя на Пръстена е повален! Мисията ни пропадна!
Фродо: Шегувам се, бе. Направих оня номер с мушкането на меча под мишницата, докато ме гледахте отстрани. Забавно беше, а?
Балрог: По дяволите, как съм захъркал. Много мразя като правя така.
Гандалф: Обречени сме.
Бързоход: Не и ако не си спасяваме кожите. (побягва)
Боромир: Най-сетне и ти да измислиш нещо умно. (следва го)
Хобитите: (в редичка)
Гандалф: (пълзейки) Няма смисъл. Не можете да избягате от демона.
Леголас: Не се и налага...
Гимли: ...само да изпреварим теб.
Балрог: Падна ли ми, магьоснико! (повлича Гандалф със себе си)
Бързоход: Злочестие застигна задругата - Гандалф умря!
Фродо: Дреме ми.
Сам: Да, к'во чакаме, тука няма нищо за ядене.
Леголас: Прекрасни тез гори са.
Гимли: И бъкат с кръвожадни елфи.
Келеборн: Съобщиха ни за идването ви, или ако трябва да бъда точен - бяхме предупредени.
Галадриел: Познавам ви по-добре от самите вас.
Сам: Вие нямате ли си друга работа?
Галадриел: Фродо, събуди се и погледни в огледалото.
Фродо: Баси, тука не може и пет минути да подремне човек. И за к'во огледало ми дърдориш, тук има само нек'ъв леген с вода.
Галадриел: Ама има магически сили, показва неща които могат, а могат и да не се случат.
Фродо: Ти да не си нещо като амбулантна търговка? Ето, 'земи тоя пръстен.
Галадриел: Не мога. (клюмва глава) Загубих упътването.
Фродо: Супер, не мо'а се отърва от това нещо.
Селеборн: Време е да си плащате и се пръждосвате оттука.
Пипин: (пее) Минаваа, големия кораб минаваа...
Гимли: Млъкни, бе! От седем часа го слушаме това.
Бързоход: Цялата тази красота направо ме подтиска.
Боромир: Дай пръстена.
Фродо: Глей, като си го сложа, не стига, че ме прави невидим, ами и направо ме телепортира далеч от лапите ти.
Боромир: Аррггххх! Опитвам се само да спася кралството си. Къде има гребло да го настъпя, че да ме прасне по главата? Май това ще свърши работа. (прас)
Фродо: Най-доброто което мога да направя сега е да се отправя към най-страшните земи на този свят.
Сам: Устройва ме. (отплават)
СуперОрки: Кръв! Кръв! Кръв!
Мери: Помощ, помощ, лельо Ем! (размахва отчаяно малкия си меч)
Пипин: Исусе, гледай ги какви са огромния тия, направо ни разказаха играта.
Боромир: Не се страхувайте, малки хобити, ще надуя специалния си рог и воините ще ни спасят ...те са...стотици...километри... далеч... май съвсем я втасахме. (умира)
СуперОрки: Убивай! Убивай! Убивай!
Леголас: Леле, в каква форма съм. Направо съм велик.
Гимли: Аз действам природосъобразно - кръвта кара тревата да расте.
Бързоход: Май Фродо си замина. Аз в никакъв случай няма да мръдна и крачка напред към Мордор, така че...да потегляме обратно.
Леголас: Добре.
Гимли: Нямаш проблеми.
КРАЙ
КРАТКАТА ВЕРСИЯ НА "ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ"
ДВЕТЕ КУЛИ
Орки(пеят): Вървии народе възродениии
Други орки: К'ъв народ бе?
Първите орки: Трай бе. За нас пеем.
Вторите орки: Гладна мечка хоро не играе
Първите орки: Ми да изядем тия двамата
Мери: Супер. И аз огладнях.
Пипин: Аз искам двойно. ъъъ... кои двамата ще ядем?
Първите орки: Вас двамата!
Вторите орки: Няма да ги ядем.
Пипин: Съгласен съм с тях (поглежда към вторите орки)
Първите орки: Тогава вас ще изядем (сбиват се)
Рохански конник: К'ъв ви е проблема на вас?
Орките: Ааа, ъъъ.. няма проблем (сбиват се и с тях)
Пипин: Пич, аре да вдигаме гълъбите, че ще ни се стъжни...
Мери: Имам по-добра идея. Аре да се омитаме (духват)
Дървобрад: Ей, ситнежи, марш, че ви настъпих почти.
Пипин: Ще ни поносиш ли и ти?
Мери: Гърбовете на орките са неудобни.
Дървобрад: Аре, катерете се. Дневна тарифа 30 стотинки на километър.
Пипин: Ще ми развалиш ли десетачка?
Дървобрад: Нямам да ти върна.
Мери: Егати. Аре, карай ни.
Арагорн: Какви са новините, роханци
Роханец: Шефе, гледай го па тоя. Прилича на крал в елфийски плащ.
Арагорн: На такъв ли ти приличам? Правилно.
Гимли: Търсим група диви селяни, понесли двама малки селяни.
Роханци: Утепахме ги.
Леголас: Ай Ай Ай. Ще разгледаме гората.
Гандалф: Ку-ку. Изненадка.
Гимли: О, Дурин, тоя па откъде се домъкна.
Леголас: Ма ти не умря ли?
Арагорн: Днес на никого не можеш да имаш доверие.
Грима: Шефе, Гандалф се довлече. Изгони го бързо, че имам малко работа с Еовин, не мога да се занимавам с него.
Гандалф: Марш бе, свиньо!
Грима: Аййй. Отивам да кажа на Саруман.
Гандалф: Теоден, ставай бе, дъртак. Погледни се на какво си заприличал.
Теоден: Я, верно бе. Айде да се скрием в Шлемово Усое.
Гандалф: Аз такова... малко ще се поразходя... не ме чакайте за вечеря поне пет дни.
Пипин: К'ви са тия пънове?
Ент: Пънове, ама говорят.
Пипин: Аре да ви водя да ви покажа Исенгард. Ама тоя чвор ще ме носи до там.
Мери: Кой е чвор бе?
Пипин: Не ти бе. За Дървомустак говорих.
Дървобрад: Дървобрад се казвам...
Мери: Трай бе, чвор. За наказание и мен ще носиш.
Дървобрад: Съдба.
Саруман: Орки?
Орките: Тук.
Саруман: Марш!
Орките: Къде бе, шефе?
Саруман: Шлемово Усое
Теоден: Идат
Гимли: Не ги виждам
Леголас (повдига го)
Гимли: А, да ето ги. Ей, никой не вдига джудже.
Леголас: На никой ли ти приличам?
Гимли: Аре да видим кой е по-печен в боя.
Гандалф: Орки, марш, че нямам спирачки (помитат орките)
Хуорни: Орки, слушайте Гандалф.
Дървобрад: Саруман, ела да ти кажа нещо.
Саруман: К'во искаш бе, чвор?
Ент (към Дървобрад): Май ще ти излезе прякор.
Гандалф: Саруман, уволнен си.
Грима: Дай да те видим колко си добър в бейзбола (мята палантира)
Гандалф: Залеее...(ТУП)... гни! (пада)
Пипин: Хаха, ама пръв падна
Грима: Май го утрепах.
Гандалф: Надявай се. Пипин, айде с мен като най-отворен. Отиваме в Гондор.
Пипин: Ехаа, ще видя бялата кула.
Мери: Злорадствай ти...
Фродо: Ам-Гъл ни следи
Ам-Гъл: Забелязаха ме. Да си взимам пръстена и дим да ме няма.
Сам: Хванах го!
Ам-Гъл: Надявай се.
Фродо: Надявам де.
Ам-Гъл: Какво надяваш?
Фродо: Надявам елфическо въже на шията ти.
Ам-Гъл: МЯУУУУУУ
Сам: БАУУУУ
Ам-Гъл: Аре да ви водя в Мордор.
Фродо: Е, аре де. След теб.
Ам-Гъл: Ето я черната порта
Фродо: Що е червена половината?
Ам-Гъл: Не знам. Вчера цялата беше зелена.
Сам: Айде да влизаме
Ам-Гъл: Луд ли си?
Сам: Аз? Луд? Може...
Ам-Гъл: Ще обикаляме
Фродо: Пеша ли?
Сам: Да хванем някой назгул на авто стоп? Ще кажем, че сме само до планината.
Фродо: И ако ни пита какво ще правим там?
Сам: На ски.
Ам-Гъл: Абе я ходом марш!
Фарамир: К'ви сте вие бе?
Фродо: Защо все това ни питат?
Сам: Отиваме в Мордор.
Фарамир: А визи имате ли?
Сам: Не, ако имахме щяхме да минем през митницата, а не да се промъкваме.
Фродо: Бе пак няваше да минем през митницата, че тоя пръстен не ща да го декларирам. Краден е, някой може да си го познае.
Фарамир: Аре чупката.
ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ
___________________________________
Dj_Zmei™ - Lud@D®agon™
|
Браточка аре следващия път наистина внимавай дали нещо вече не е било сложено.Иначе продължава да е все така яко
Супер смях,само че следващия път първо провери и тогава поствай