Искам само да предупредя бъдещите ми читатели,че ако не сте чели поредицата на Колелото,ще ви бъде много трудно да разберете за какво става дума,макар да се опитвам да обяснявам от време на време,ще бъде доста трудно и пълно с въпроси,така че предупредени сте
.Също така искам
пак да предупредя,че разказчето ми е малко дългичко,така че ако не ви се четат дълги работи напълно ви разбирам
.Имате някакви критики?Плюйте наволя мама му старааа!
Иииии...стига предисловия и почвайте да четете
.
=================================================================================
Светкавица проблесна! След това всичко утихна, започнаха да се появяват серия от образи и несвързани спомени и мисли... имаше нещо,което обаче си спомняше!Нещо... като обучение!Дааа, плътни строени редици от мъже и жени със суров поглед.Крещящи заповеди навсякъде,вечна тъмнина,спомняше си откъси от началото му,как го захвърлиха като помияр,гол сред много други момичета и момчета,много го беше срам,оглеждаше се трескаво и се опиташе да прикрие колкото се може повече от голата си плът,виждаше,че повечето от хората в огромната тъмна стая бяха като него,може би освен един-двама,които гледаха с горчив поглед и не промълвяха нито дума,нито се опитаха да се прикрият по някакъв начин,така се започна!Неописуем гняв почна да го завзема из дълбините на съзнанието му,неописуеми страдания!Постоянни тренировки по дванадесет часа на ден,почти ежедневно пребиване поради неизпълняването на така невъзможно изглеждащите заповеди...почнаха да се промъкват спомени за неговата същност,постоянното повтаряне на кодекса на война-“Винаги изпълнявай заповедите,винаги слушай висшестоящ,убивай само,когато нямаш друг избор”.Започна бавно да си припомня всичките учения,които е преминавал,всякакви странни бойни стилове,както с ръце така и с оръжие,как да се биеш,когато си паднал,как да нанасяш удари с максимална сила при минимално усилие и най-вече!Работа със силата.Имаше само знанието за силата от това,което беше чувал от приятелите си,спомняше си,че му бяха казали,че той има искрата.Но всъщност...точно така!Всички в онази стая имаха искрата!Иначе не биха ги избрали.Спомняше си още,че силата има пет главни елемента дух,въздух,земя,огън,вода,да,точно така,но си спомняше още нещо,учеха го,че има един добре скрит елемент на Силата,който можеше да се докосне само,ако се обединят всичките пет,но не като ги използва,а като се присегне направо към него,за това се искаше много опит и отлично духовно равновесие на човека,спомняше си как много от тогавашните му приятели загиваха като се опитаха да го направят,просто изчезваха,нишката им от Шарката се откъсваше,като при белфира,само че в случая сам си го причиняваш.Побиха го тръпки.Едно име постоянно му се въртеше в главата Ша’Кан.Да.Точно така.Той беше Ша’Кан,в превод на Древния език значещо вечно служещ.Но откъде знаеше древния език?Не знаеше, всичко му изглеждаше странно, изведнъж нещо проблесна в дълбините на мрака и забравата-Дракона. Той служеше на Дракона. Но си спомняше,че командващите го бяха дали ясно да се разбере,че по никакъв начин не трябва Дракона да разбере за тази така наречена помощ,която ние щяхме да му указваме в подходящия момент,а именно Тармон Гай Дон,последната битка между Дракона и Тъмния,която всъщност не е една,а е вечната битка м/у Доброто и Злото,която е затворена във вечния въртеж на Колелото на Времето,което се върти и върти,никой никога не е споменал каквото и да е за тези от нас,които сме му помагали,но в нашите архиви сме записали точно събитията и нашата намеса преди битката за да може Драконът да се изправи в пълната си сила срещу Шайтан!Тъмният господар на мрака,който е покварил Сайтин-мъжката половина на силата,спомняше си как измежду хилядите страници архиви беше намерил,че създаването на Ша’Кан е станало по времето на една много амбициозна амирлин на Бялата Кула,не си спомняше името й,но тя го беше направила от група стражници и бели сестри,които да се заемат да помогнат доколкото могат с тяхното усвояване на силата им с цел да заловят Дракона и да го пречупят за да може Бялата Кула да го използва само при Голямата битка и след това пак да го захвърли в невидимия затвор,който представлява Бялата Кула за него,планът беше брилянтен!Нищо не можеше да се обърка,стражниците,които са контролирани от своите сестри и са лоялни към Кулата,щяха лесно да заловят младият Дракон,но това амбициозно начинание завършило с погром след като сестрите разбрали огромните различия м/у мъжката и женската половина на Силата и след като стражниците станали не контролируеми,е трябвало да ги откъснат завинаги от силата(и по-точно да ги опитомят),а за тази цел са били избрани собствените им сестри,но една успяла да избяга от прегръдката на Бялата Кула заедно с нейния стражник и повече нищо не се чуло за тях,казва се,че точно този стражник и неговата любима създали всичко това,което са сега.Дааа,тогава се чувстваше като герой от сказанията,хубаво си помисли той,но си спомни Голямата битка,когато злото вече беше почнала да става прекалено силно,с мъка си припомни той,горчивите спомени почнаха да прииждат,тогава почнаха да се освобождават отстъпници и почнаха да събират армия,в тази тежка битка се бяха обединили всички срещу дракона и несъмнено щяха да победят,ако не направеха нещо,това те не можеха да го допуснат,събраха се всички от тях,навсякъде по света,нямаше значение дали са ученици или учители,всички тръгнаха на война,всички едновременно,всички с/у врага,тогава си спомни,че беше “единствената им надежда” както си спомни да казват учителите му,трябваше да се подложи на изпитание,което промени живота му,понеже имаха съмнение дали е избраникът,а именно най-тежкото изпитание,което можеше да понесе,който и да е човек,изпитание в неговия ум,крясъците му огласяваха тогавашната нощ,Тогава му дадоха ново име Ко’Рин-безвременният.Тогава не ги разбра,нито ги разбираше сега,казваха,че е бил избраникът,който да спаси основата от тяхното учение и да продължи мисията им за вечни времена.Беше изплашен,не искаше да прави нищо!Беше го страх. Защо той? Защо той! Искаше му се да се скрие някъде, където никой не го познава и да остане там завинаги. Защо трябваше да остава тук в топлата стая, когато всичките му събратя тръгваха на война? Не знаеше, никой не му казваше, никой не му обясняваше. Тогава направиха някакъв странен ритуал, бяха на открито, вечерта преди тръгването им. Четирима от учителите му почнаха напевно да говорят някакви странни неща, някакви заклинания? Не знаеше, но нарисуваха в/у голата пръст някакъв знак и обединиха силите си и го положиха в/у руната, където го накараха да легне гол по средата й и докато се осъзнае шепнещата земя го погълна. Не знаеше колко време е стоял в прегръдките на земята, но знаеше, че чувството му за дълг го притискаше, дългът, дългът... дългът.Събуди се с рев на меката трева през тъмните дебри на нощта, огледа се, какво беше това място! Паника започна да го обхваща, беше сам, не знаещ къде се намира и седеше гол в тревата! Отърси глава, вече беше започнал да се размеква, с негодувание си помисли той, като леко се намръщи. Но както и да е. Трябваше бързо да се ориентира в обстановката и да направи необходимото, още не знаеше какво е то, но щеше да го открие. Започна бързо да се ориентира,макар че не му беше много лесно след като ги нямаше всичките масивни сгради,които закриваха погледа ти от небето,но изведнъж видя, светлини,почна да върви в тяхната посока и скоро почна да чува и звуци,звуци на веселие!Ахх, колко отдавна не беше си дори помислял за такова нещо. Огледа се и си каза, че първо трябва да си вземе дрехи, а после ще помисли какво да прави, сякаш се беше преродил в един нов свят, усещането му за нещо чуждо се бяха показали на повърхността още откакто беше стъпил на тази земя. Боже какво е това! Тези къщички са от... кал и камъни!Поклати глава,това не му харесваше,имаше чувство,че е при някакви първобитни животни,въздъхна,огледа се набързо и си избра една тъмна малка къщичка,която очевидно собствениците й не бяха вкъщи,сега трябваше да се облече като местен,а после щеше да помисли над ситуацията какво да прави.Какво да прави.