Регламент за Втори Кръг на Арена

Текущите правила на играта са:

Цел:
- Писане на разказ, представящ ни двубои между двама противници или сражение между два отбора от по двама, в краен случай трима срещу един. Основна цел е подобряване на умението за писане на “правдоподобни” и завладяващи бойни сцени.

Изисквания:
- Разказа трябва да е минимум 2500 знака.

Регламент:
- Всеки кръг на играта трае до постването на минимум 5 разказа. Ако до два дни след представянето на 5-ия разказ не бъдат постнати други – кръгът приключва.
- За всеки кръг на играта се предоставят популярни персонажи, като под това се разбира най-малкото информацията за тях да е лесна за намиране в интернет. Всеки автор решава кои двама/четирима от тях да са основни действащи лица в разказа му.
- Победителя от всеки кръг получава правото/задължението да избере пет персонажа, които да са герои на битките в следващия кръг. Неизползваните персонажи от предишните кръгове се прехвърлят като "резерви".

Оценяване:
- Системата е точкова.
- След приключването на кръгът, всеки от авторите трябва да ми прати лично съобщение – в него да пише кой според него/нея е най-добрия разказ, кой е на второ място и кой смята за най-слаб. Автора няма право да посочва своят разказ – освен като най-слаб, ако така смята.
- Първите четири коментара от “не-автори”, спазващи горепосоченият формат и постнати след завършването на кръгът, също влизат в определянето на победителя.
- Авторите имат правото да пишат ползвайки свои персонажи, но получават по наказателна точка за всеки от персонажите, който не е от предварително предложените. Изключение е 2 на 2 битка, в която участват три от предложените персонажи - тогава наказателна точна за четвъртия (саморъчно избран или собствен персонаж) няма.
- "Резервните" персонажи се ползват без наказателни точки, но само при условие, че в разказа присъства и поне един от избраните за кръгът персонажи.

Новият кръг:
- Всеки нов кръг ще започва в нова тема, естествено правилата ще бъдат постнати в началото й.

Класиране от Първи Кръг на Арена:
Mistral - Sentry - Evil - Reaf - TheGuardian - HELLwIND

Персонажи избрани за Втори Кръг на Арена:
Ангуа - DiskWorld
Ахил – Митология
Кърт Хектик- MDK
Принцът на Персия - ако някой се сети името му - да каже
Tyrael - Diablo
The Master Chief - Halo

Резерви:
Elminster - D&D
MadCat mkII + пилот - Battletech
Strider Hiryu - Strider, MvsC
Chipp Zanuff - Guilty Gear series

Преди да поствате въпроси, моля първо се уверете дали отговора не се крие някъде в посочените горе правила.

На решилите да участват - Успех!

Не изках, аз да съм първи, но ето на! До няколко часа ще съм постнал разказа... Земете се организирайте, не отчитам никаква активност...?

Май аз ще съм първа. Веднага казвам, че съм използвала необявен персонаж (-1 точка). Това, btw, е вторият ми опит за писане на нещо в този форум (1вият беше хипер мизерен и, плюс това, не го завърших). Малко е дълго, надявам се да ни ви отегчи. Не съм го редактирала, защото току-що га написах, сори, ако има дразнещи грешки.


Туриел (от “Diablo”) vs. Глад (трети Конник на Апокалипсиса, взет от замразеният проект “The Four Horsemen of the Apocalypce”-инфо)

В едно друго време, в една друга Вселена...Там, където формата на материята се определя от въображението на някой си от някоя си друга Вселена. Където мисълта и фантазията създават живот, материя, форма.

Апокалипсиса вече 2 години бушуваше, опитвайки се да накаже хората заради греховете им, заличавайки ги от лицето на изстрадалата земя . Силата на Четиримата Конници беше отприщена и малкото останали хора се осланяха на Ангелите, които им беше пратил техния Бог. За Небесният легион бе изключително важно да запазят живота на 2-та милиона души. Да, толкова бяха останали. Натикани дълбоко под земята, принудени да оцеляват, а не да живеят. Никой не влизаше или излизаше от огромния “бункер”, освен ангелите.
Небесните същества успешно защитаваха хората, но от известно време бяха разбрали, че така няма да се стигне до никъде-Апокалипсиса на Война отдавна беше факт, Чума продължаваше да мори всичко извън бункера, Глад беше на път да обрече оцелелите на гладна смърт, а самият Смърт...Неговата роля бе повече от ясна. На ангелите им стана ясно, че от дефензива трябва да преминат в атака и веднъж за винаги да изтласкат Четиримата...
Един ден, в който слънцето жарко печеше по напоената с кръв земя и от нея се изпаряваше онази така специфична миризма на смърт, архангел Туриел и още няколко ангели излязоха от бункерите, за да намерят Четиримата. Архангелът, като най-висш, разпредели другите на два екипа, а той тръгна сам. По следите на Глад, които водеха към Калкута . Туриел носеше лека златна броня и меча на Светлината, лично даден му от Бог. Крилете му, както се полага на архангел, не бяха от пера, а разтилащи се водоравно 10 метрови и от някаква неопределена светла материя, на допир напомняща коприна. От далеч приличаха на пипала на медуза. Най-странното в него обаче бе лицето му, скрито под качулката на дрехата-тъмно, нямаше материя или поне не такава, която хората познаваха. Приличаше на вода или плазма, която непрекъснато се движеше, като от време на време напомняше на контурите на лице.
-Добре, време е. Това е единственият ни шанс. Да го направим.-каза той на подчинените си.
Когато те отлетяха в различни посоки, Туриел се загърна в крилата си, образувайки сфера от светлина и се издигна в небето.

3 часа по-късно, Калкута, Индия

В двора на древния храм не помръдваше и листо. Не се чуваха и птички. Древната статуя на Буда в центъра на двора едва се осветяваше. Плевели и бръшлян бяха пропълзели по стените, скривайки от поглед дребните каменни орнаменти и фигури. Изведнъж лъч светлина прониза мрака, а след секунди сфера от светлина го подплаши в най-крайните ъгли на големия двор. Крилата на Туриел се разгънаха и той, вече стъпил на земята се огледа. После отиде до статуята и изведнъж заби меча в камъка, който започна да се рони и скоро се оформи друга статуя-на огромна отворена уста.
-Да, значи е тук.-тихо каза архангелът.
Пообиколи статуята, пипна тук-там и запечатаното гърло рухна, разкривайки стълби надолу.
Туриел вървя доста по каменните стъпала, водещи под земята, докато накрая стигна до масивна врата, на която пишеше: “И той има силата над житото и ечемика, така че земята ще гладува и мре от глад. Откровение 6:6”
Вече нямаше съмнение. Туриел бутна портата и се озова в огромно помещение. Подът му не се виждаше от вътрешностите и плътта, разхвърляни по него, от тавана висяха вериги и куки, а на тях-цели или оръфани трупове. В четирите ъгъла на Кали Алтар имаше големи каменни чешми, от които течеше кръв. Туриел се прекръсти и нагази в разлагащата се плът. Достигна дългия коридор в средата на залата, в чийто край се виждаше друга порта. Архангелът се забърза към нея.
Когато влезе в другата зала, отначало не можа да се ориентира-тя беше бяла, стерилно бяла, така че бе трудно да се каже къде свършва. Тук-там имаше големи стъклени кубове без покрив, в чийто под се влачеха полу-разкъсани живи хора или червясваха безформени купчинки плът. Потресен, Туриел продължи да върви напред. По едно време съзря Глад. Той беше в един такъв куб, с гръб към него. Архангелът се забърза и извади меча. Глад изглежда го усети и бавно се обърна. В костеливите си ръце държеше малко дете, с което се хранеше.
-Мразя да ме прекъсват, когато ям!-изхили се той и жълтите му очи примигнаха. Той счупи стъклената стена с трупа, след което излезе и го захвърли на пода. Глад беше висок над два метра, кожата му бе черна и съсухрена. Беше адски кльощав, като лицето му имаше вид на череп без плът, но все пак съсухрената чернилка го обгръщаше. Носеше налудничаво бомбе.
-Знам защо си тук, Туриел, и ще ти кажа, че си губиш времето-вече съм унищожил всяка една реколта, пратил съм гладни скакалци навсякъде, убил съм всички домашни животни, пресушил съм реките. Въпрос на време е безценните ви хора да измрат.
-Но не и ако те убия.-изръмжа Туриел.
-Мен?!?-изсмя се истерично Глад. Аз, който карам хората да ядат собствените си деца, аз, който повалям и най-силният войн, аз, който карам хората да желаят смъртта. Мен?!?...Не, не можеш. Винаги ще има глад, където има живот, има и глад. А той не познава насищане!
-Длъжен съм да опитам.-каза Туриел и с извадено оръжие се запъти към Глад.
Той се ухили и коремът му се изду, стана огромен. Архангелът се спря-Глад му напомняше на малко дете, гладуващо от седмици, което е кожа и кости, но с издут корем. Това обаче не го спря и той нанесе удар, разцепвайки рамото на Глад. Той изпищя и замаха с костеливата си ръка. Туриел обаче успешно блокира ударите и използва това, че Глад хаотично замахва без да се защитава и го ритна в корема, отблъсквайки го. В интерес на истината Глад бе най-слаб от другите 3-ма и не го биваше в боя. Докато той лежеше замаян, Туриел му скочи отгоре и го притисна в пода. Вдигана меча, насочи го надолу и започна да мушка. Мечът пробиваше Глад и тъпите му удари кънтяха в мраморния под, а самият Конник се гърчеше от болка. От раните му извираше тъмна, мъртва кръв. Като му отмаля ръката, архангелът стана и остави безжизнения Глад. Обърна гръб и се запъти към портата. Не бе изминал и 5 метра, когато чу зад себе си влаченето на Глад. Обърна се и видя как Конника измъква от един от кубовете двама души и ги гълта цели. Архангелът се ядоса и с бърза крачка се върна към Глад. Неговите рани обаче веднага се затвориха и той се изправи. Успя да избегне няколко удара на Туриел, но архангелът замахна надолу с меча, наранявайки краката му.
-Ха-ха!-изхили се Глад и посегна към третия човек, който все още беше жив.
Туриел усети каква е работата и изпревари Глад, посичайки човека. В този миг падна на колене и светлите му крила потъмняха, изсъхнаха и паднаха на белия мрамор. Глад изненадано го гледаше. Гърбът на Туриел се раздвижи, нещо запука и след секунди от там поникнаха нови, перести криле. От болката архангелът остана на колене, а на "лицето" му се беше появила уста, разтеглена в беззвучен вик.
-А, така значи! Ето, виждаш ли как Господарят ти те прецаква?Забранено ти е да убиваш човек, нали?...Изглежда те понижиха от архангел в ангел!-захили се Глад.-Сега е мой ред!
Конникът заби пръстите си, напомнящи клечки в подутия си корем. Пред смаяният поглед на Туриел, той започна да го разтваря. Небесният войн бързо стана.
-А какво ще кажеш за няколко гладни плъха?-ухили се Глад и рязко разтвори корема си, от който се изсипаха десетки плъхове.
Те се устремиха към шашнатия Туриел и, превръщайки се в огнени езици, го полазиха. Струпаха се на крилете му и за секунди ги изгориха, правейки ги на пепел. Накрая изчезнаха, а от прекрасните ангелски криле останаха само костите, които ги образуваха.
-Ха-ха, приличаш на плашило, Туриел!- изсмя се Глад.
Ангелът, обездвижен от болката, едва вдигна глава. На цепнатината в подутия си търбух, която беше направил Глад, сега имаше огромна, лигава уста с дълги, остри зъби. Тя се отвори лакомо и от вътре се показа голям, силен език, който разби най-близкия стъклен куб и замъкна в гротескната уста поредния нещастник. След това се уви около освестилия се Туриел, здраво го стисна, карайки го да изтърве меча на Светлината и го доближи да лицето на Глад.
-Казах ти, че си губиш времето.-ухили се той, а жълтите му очи се присвиха.
Езикът започна да го блъска в мрамора, биеше го с все сила в пода, като от време на време го придърпваше към озъбената уста. Но така и не го вкарваше там.
Туриел, съвсем беззащитен и отмалял, без възможност да достигне меча, се чудеше какво да направи. “Гладът е неунищожим. Той не може да се сломи...Може би може, ако се засити...Но как, това е невъзможно...” . В този миг езикът го подхвърли нагоре и го пусна. Ангелът падна тежко до меча си.
-Хайде, вземи го, че взе да ми доскучава. Резни ме тук-там, аз пак ще се регенерирам. Този път не ще ме спреш, ако убиеш още някой, за да не го погълна, сигурно съвсем мизерен ще станеш!
“Плът, даваща неизчерпаема енергия...Плът, засищаща глада...”-мислеше Туриел, вече допълзял до меча.-Ами да! Ето защо Глад никога не е ял ангели! Да! Ангелската плът!”
В този миг езикът отново се овърза около тялото му и го повлачи към Глад. Ангелът успя да отреже пръста си и докато езикът го развяваше около гротескната уста, той го хвърли в нея, а тя лакомо го погълна.
Смехът на Глад секна, той започна да се дави и да се разпада, да тлее. В този момент по света от земята започнаха да поникват ограбените реколти, заблика вода.
-Не! Не, Туриел, нищо не е свършило! То тепърва започва! Аз бях лесен, но как ще победиш Чума, Война или Смърт?!? Ти ще...-и не довърши, защото окончателно изчезна.
Туриел уморено седна на пода, от стърчащите от раменете му кости се издигаше тънък дим. Ангелът бе наясно, че Глад е прав. Едва започваше.

В същият момент, в Пекинската канализация

Чума бе получила нареждания от Смърт. Тя остави нещастника, който преследваше и отиде на някъде...Да намери Туриел.

Undeadgirl, сори, не съм го чел още, но глад е третия конник на апокалипсиса, и в замразения проект(който май ще си остане замръзнал завинаги) и в библията. Четвъртия винаги е Смърт.

Ъ, да, ще го оправя. 10x.
От тук нататък ще оправям грешките, които сте посочили, без да отговарям, за да не задръствам темата.

Изпревари ме значи,... няма да бързам в такъв случай. Много е хубав разказа, страхотен. Направо кажи какви герой избираш за 3-ти кръг. Шегувам се, нека видим конкуренцията какво е приготвила...
Абе Сентри ти намисляш ли нещо вече като разказ имам предвид??? Твойто участие е много ценно???

Между другото какво ще стане с арена първи кръг, никога ли вече няма да видим разказите от там, щото кат гледам скоро ще се затрие некаде по втора - безкрайна страница???

Ъ и аз да кажа за една дребна грешка- не е Туриел,а Архангел Тириъл.

Имам много неща да пиша, т.е. няма да е днеска или утре разказа.
Иначе имам и още малко забележки по фактологията, но Undeadgirl да не променя нищо повече!
Така, Тираел има малки крилца на гърба, а пипалата са му в допълнение. Също така, апокалипсиса е пратен от бог, съответно ангелите няма защо да се бият срещу конниците, които са си пак вид ангели. Битката за душите е малко преди това, когато на земята се появява лъжливият пророк- Антихристът. Битката е между него и Христос и армиите им. В играта не са представени точно така нещата, но това си е друг въпрос. Както каза вселената е родена в ума на някой друг.

Уау този разказ ми хареса.Особено атмосферата

Така, дойде и време за моята велика изява. Не се смейте много като я четете. Предварително се извинявам, за пунктуационните и превописните грешки които може да съм пропуснал да коригирям, както и за мозъчните клетки които ще изгубите четейки. Не поемам никаква отговорност за нанесена трайна морална щета...
Малко е дълго, но за сметка на това на дали си заслужава...


- 3,...2,...1,...Активиране! - мощна имплозия. Всички в залата бяха зашеметени от ярката светлина и последвалия трус...
- РАБОТИ, УСПЯХМЕ, РАБОТИ, РАБОТИИИИИ!
- Ами Юри?
-...

Адска жега бе настанала във Файрум. Така се бе случило, че три поредни дни на небосвода блестяха и двете слънца - Прима и Лопсюм. Това не бе спохождало онези земи от няколко години. В гората покрай градчето Сенчеста Долина, между двете реки - Елза и Пали, беше най-хладното място в околността и това бе причината, за липсата на свободни места по пейките. Елминистър, навред известен плейбой и опитен магйосник, търсеше кът за отдих, придружаван от своята любима (няма месец) Символ. Тя бе считана за най-могъщата магйосница в Файрун, а и бе една от седемте дъщери на богинята Мистра. Двойката зае първото свободно място, до рекичката (в същност така наречената рекична на места достигаше до 30 метра широчина и 8 дълбочина) и се отдаде на приятна шестъчна дрямка. Традиция бе, човек да си поспива в парка, през свободните дни в средата на десетника. Обладани от приятни сънища, изведнъж любовниците, както и всички други спящи и неспящи бяха разтресени от експлозия, придружена от свистящ, скърцащ тътен. Пред тези звъци, гласовете на демоните от ада, (където Елминистър доскоро бе на почивка)приличаше на детски хор, изпълняващ испански пьонерски песни. Последвалата ярка светлина, по-заслепителна от изгрева на двете слъца, привлече вниманието на всички. Десет метрово изчадие като от дебрите на ада, се появи изневиделица. Не минаха повече от три секунди и единствените запазили самообладание, а именно Елминистър и Символ бяха прегазени от некоординирано движещата се талпа, жители на Сенчеста Долина. И нищо чудно, не беше често явление демон да гостува на градчето. Докато двамата се съвзеха, всички се бяха прибрали по къщите си, но не, за да почистят и да приготвят гостната, нито, за да се организират и да защитят селището си.
- През триста годишния си опит, като магйостник, съм срещал всякакви зверове, но с такъв никога не съм се сражавал...
- Елмо (така го наричаха по галено) - прекъсна го тя - нали ми каза, че двестате още не си ги навършил!
- Ами-и-и, мхъхъ...грууу... - изгрухтя той сякаш бе по-притеснен от последните си слова отколкото от гигантския изрод намиращ се на 200 метра от него - ...ще ти обясня... - отчаяно добави той.
- Нека бъде някой друг път - сряза го тя, изрече няколко слова и с грацьозно движение на дясната си ръка изчезна. Елминистър бе опитен в тези неща и знаеше как ще се оправи. Сега трябваше да мисли за другия си десетметров проблем.
За кой ли дявол, на пилот Юри Романов (по заслужен прякор - Дивака) от трета роботизирана девизия за вътрешна защита, му трябваше да боядисва бойната си машина в тигрово-червено. Кой ли не би сбъркал произхода на такъв обект, камо ли магйостник на доброто.
Първото нещо, което се запита Юри, след края на телепортацията бе : "Къде съм?". Подтикнат от желанието си да отговори на този въпрос, той даде на радара команда Сканиране, изстреля сигнални светлини и запали мотора (Дивака бе спечелил на състезание както един уникален дизелов MadCat mkII така и правото да го пилотира). Огледа се и единствения признак на цивилизация, който забеляза, бе някакъв странно облечен, треперещ старец с брада до кръста, бращолевещ нещо.
В същия момент великия магйостник Елминистер, шашардисан, наблюдаваше поведението на демона пред себе си. Злото от неизвестен произход въртеше главата, си във всички посоки, сякаш нямаше грабначен стълб, ръмжеше агресивно и пара излизаше от ноздрите му, мяташе огнени топки във въздуха и от рога му, струюха зелени лъчи светлин в всички посоки. Магйостника, бе чувал за Апокалипсиса и донякъде вярваше в него, но не мислеше, че ще доживее, за да му бъде свидетел. Примерния гражданин беше на крачка от призоваването на светкавица, с която щеше да прониже звяра, но нещо отвътре го спираше да довърши заклинанието. Той си спомни стотиците сънища, в които майка му, богиня да я прости, му повтаряше закона за опазване на резерватите : "Всякакъв вид магия, дори и най-нищожната може да смути животните". А светкавицата бе солидна магия от 2-ро ниво университетско объчение. Елминистер, таеше голямо уважение към природата, беше член на организацията " Любов Към Природата ". Освен това, в резервата на чиато граница се намираха, пребиваваха екземпляри от застрашения от изчезване вид, Лирми (малки тревопасни и изключително пухкави бозайници)...той направи избора си...
-...зЕРа!... - Но ефекта не бе такъв какъвто очакваше мага. Мълнията изчезна, образувайки лабиринт от светкавици, във формата на сфера около изчадието, а прехвърчащи електрически заряди опърлиха околните обекти. Такава красота мага не бе виждал.
- ДИРЕКТЕН УДЪР, ДИРЕКТЕН УДЪР, ЩИТОВЕ НА СЕДЕМДЕСЕТ ПРОЦЕНТА, ВРАЖЕНСКО ПРИСЪСТВИЕ НЕ Е ЗАСЕЧЕНО! - докладва бордовия компютър. Юри ококори очи. Той беше сред хората, който не вярваха в нищо друго, освен в осемдесетте тона стомана и хидравлика под тях. Той смяташе магийте за съществуващи само в детските приказки. За една секунда смаяното му изражение изчесна и на лицето му се очертаха гняв, решителност и изпъкнали вени, очите му карвясъха, а на устата му - усмивка, по мазна от най-лютото шкембе. Дивака в него се пробуди. Който се бе опитал да нарани съкровището му, щеше да си плати.
- ПЪЛНО БОЙНО СНАРАЖЕНИЕ!... а това, не беше никак малко : две огнехвъргачки, два дългобойни лазера, четири късобойни лазера., две тежки картечници и осем късобойни ракетни площадки, по дванадесет ракети всяка. Склада за амуниции се късаше по шевовете. - Скокови двигатели - ОСМА СТЕПЕН! - издаде заповет Юри докато мага, вече заел прекритие зад една скала намисляше нещо. С бърз, петдесет метров скок, през който Юри натисна червения спусък, ЛудатаКотка излезе от полезрението на Елминистер...
-Либрис-Ранта-Протектум! - светкавично реаегира защитника на доброто, поставяйки себе си в кълбо от магическа енергия, в центъра на огнен ад. Взривове от ракети, лазерни лъчове и патрони се отбиваха от защитната стена. Той падна на колене изтощен и се огледа. Когато хвърчащата пръст и пламаците затихнаха, мага се видя в приключение. Намираше се на стълб в средата на кратер с радиос не по-малък от десет метра, а всичко отвъд ямата, бе покрито с пурпурно-червена огнена мантия. Свърши се с опазването на околната среда. В този момент, за великия магйостник, пропит от гняв и умраза изчезнаха всякакви граници на магическа енергия. Сега тя струеше от него като гейзер от твърдата земя и по изражението му си личеше, че не го беше страх да я използва.
-Какво ще кажеш за това, а мутанте! - в този момент, Юри, приземявайки се, не беше по-малко убеден в надмощието си и въпреки, че от сегашното си положение не се виждаше целта, дългогодишния му опит го успокоява. Не бяха много обектите, оставащи цели, след пълен откос от робот, от неговия клас. Той запази чуствата си още няколко секунди, докато не забеляза, че пространството, което до скоро бе окупирано от турбо дизелът му, сега принадлежеше на обвит в синьо-сиви пламаци, метеор. Презимяването на на грамадата, бе образувало падина далеч по-страховита от дупката в която се намираше Елминистър. Изглежда мага не си поплюваше. Въпреки изпитания страх, Юри не мислеше да се откаже. Като изключим старомодния мотор, всичко в котарака бе последен модел техника, директно от завода на НаноХард : фузйонен реактор за щитовете и енергийното снаражение, усъваршенствана система за прицелване, трититаниева фибро-стомана. В рамките на секунди, всички датчици показваха в негова полза - щитове на 98%, ракети презаредени, картечници презаредени, лазери готови за стрелба, гориво 94%.
- Двигател - ПЪЛНА МОЩНОСТ! - изкрещя Дивака, и само след стотни, тридесет и двете бутала заиграха в синхрон, като танцов състав Филип Кутев - родопско право хоро. От хидравликата навсякъде по робота, почна да пръска машинно масло. Никой до сега не беше насилвал така подобна машина - сто километра в час за единадесет секунди. Всеки пилот би казал, че това е невъзможно. Вече само на около 30 метра от мястото на скорошните експлозий, издигащия се силует на Елминистер го стресна.
- ЕрГО-ДОМИНЕ-алТУм-ФоСИЛуС!.!.!. - гърчещ се извика мага с отворена по посока на робота длан, изтръпнали пръсти и трепереща ръка...
Едър обект се появи изневиделица пред мека. След няколко стотни прекарани в изчисления, бордовия компютър включи спирачните двигатели на пълна мощност. Те не бяха предназначени да спират осемдесет тонови роботи, движещи се с деведесет и пет километра в час в рамките на двадесет метров спирачен път. Но ето, че нямаше невъзможни неща. Турбините спасиха пилота, но не и себе си. В следващите няколко секунди, под действието на адската температура, те се изляха на земята, образувайки локвички течен метал. Юри не осъзна, какво се бе случило, докато не погледна напред. "Каменна стена!?!", спокойно възкликна той, но емоцийте му коренно се измениха, в момента в който, вековната скала отвори очи и започна да се засилва към него.
- Хххххххааъъъъъъъъъъ... - дълбоко си пое дъх пилота.
- ООГЪЪЪЪН... - проработиха реакцийте му и четиресет сантиметрови гилзи захваърчаха навсякъде, пушек се вдигна от дулата на лазерите и огнеметите, а ракетите оставиха тридесет метрова диря зад робота. Металическите звуци, пламъците излизащи от стоманените дула и стабилния вид на произведението, на човешката технология в което се намираше, накараха пилот Романов да изтръпне. "Човечеството е непобедимо, то е велико, човека ще превземе вселената..." и други подобни мисли минаваха не за първи път през съзнанието му, докато долината се изпълваше с взривове, искри и ярки светлини. Нямаше начин, каменното чудовище да удържи на последен модел човешки арсенал. Скални късове стигнада чак до градчето Сенчеста Долина. От призованото същество остана само гъст облак прах.
- зЕРа-ПРимА-зЕкТА-ТедРИс... - чу се гласа на мага някак далечен, но останките от гиганта ограничаваха полезрението на Юри... Ретината му придоби размера на песачинка...
-Неееееееее... - серии светкавици и огнени кълба, почнаха да заливат робота.
- ЩИТ НА СЕДЕМДЕСЕТ ПРОЦЕНТА!...ПЕТДЕСЕТ И СПАДА!...ДВАНАДЕСЕТ ПРОЦЕНТА!...КРИТИЧНА ТЕМПЕРАТУРА - РЕАКТУРА ИЗКЛЮЧЕН!... НУЛА ПРОЦЕНТА ЩИТОВЕ!...ДИРЕКТЕН УДЪР... - робота бе повален на земята -
ЛАЗЕРНИ ОРЪДИЯ И ЛЕКИ КАРТЕЧНИЦИ В НЕИЗПРАВНОСТ!...!ЖИВОТОПОТДЪРЖАЩИ СИСТЕМИ В НЕИЗПРАВНОСТ!...!ЛЯВ КОРПУС НАПЪЛНО УНИЩОЖЕН!... - но нямаше кой да чуе тези предопреждения. Катапулта, вече се бе активирал и Юри търпеливо чакаше своето презимяване. От небето той забеляза спирането на обстрела, последвано от експлозията на MadCat-a му. Вече приземил се на четиредесет метра от мястото на взрива, с АК-587R в ръце, пилота отиде да провери, какво бе станало. Зърна тялото на Елминистър проснато на земята, явно от някоя прехвърчаща част, на бившото двукрако возило. Избърза, насочи автомата към главата му и...
-Елмооооо, Елмоооо... - се разнесе на мястото на сражението - О, господине вие спасихте моя любим от адския демон, много сме ви благодарни, какъв герой, смелчага. - тези слова идваха от устата на Символ, придружена от половината граждани, най-накрая събрали смелост да проверят какво се бе случило с великия маг. Младо момиче, на около двадесет години се приближи до Юри, сложи ръце на раменете му, целуна го по бузата и небрежно примигна - О, благодаря ти смел боецо, че спаси баща ми от това отвратително чудовище, дължа ти всичко, ще ти се отплатя по какъвто начин пожелаеш. - декламира девойката без капка зла мисъл в думите си. Досегашната идея на Юри, да изпразни пълнителите на автомата, по посока на всичко мърдащо се изпари и блажната филия почна да обмисля възможностите. Той можеше да е всякакъв друг но не и глупак.
- О милейди, вашата осмивка е достатъчна отплата, за това което направих. - мазно каза той и се втренчи в очите й, с най-дълбокия поглед, който можа да изработи…



Приемам коментари , лоши чуства и обиди (само не намесвайте роднини).

Има рима, ама е добро

abe tyi deto vikate trqvalo da e 2500 znaka e golqm ta6ak 4esno ! ina4e bih igral no tez znaci ma draznqt !

Поздравления, Horror, умело смесване на герой и време, а и хуморът си е място! Това за испанският детски хор беше добро. Да живее конкуренцията!
Аз искам да благодаря на всички за коментарите и препоръките, можете да сте сигурни, че съм ги взела впредвид за следващия път.

Мерси за подкрепата Немъртва. Радвам се че съм оцелил на правилното място с тоя хор:). Относно Джони, ние се чудиме и се маеме , какво да съкращаваме та да не надхвърлим 8К-10К знака а на теб 2500 са ти проблем. Съветът ми е : почни да пишеш и ще видиш как набързо ще го прехвърлиш това 2500. Такова е правилото, а и да го нямаше, не мисля, че някой би написал по-малък разказ...

еми окс начи ше пробвам само да ми доде музата

Аиде бе Джони, какво става с теб, нали щеше да пишеш? Къде се загубиха и всички други от първи кръг, забравиха ли или какво, Reaf, Evil, Mistral, The Guardian, Hellwind, Sentry... земете се размърдайте, такава хубава тема, а ще я оставите да западне . Защо се трудих аз толкоз да пиша, кат няма кой да оценява???

Не мога да си избера герои. иначе щях да пиша. От този кръг героите няма въобще как да се срещнат.

Можеш да напишеш примерно Червената шапцица и баба й срещу вълка.Ще е яко

Избери си твой герой. Струва си, поне не си убиваш желанието. Виж, аз бях вмъкнала Глад. Струва си да жертваш една-две точки, но поне да знаеш, че пишеш с кеф.