ТОВА НЕ Е МОЕ но го намерих много кумично.





Ловджийски бивалици



Заешка


Едно време наше село го бе нападнала една заешка банда разбойници - ошушкаха, де що има зеле и моркови по градините. Зайци стръвници ви казвам. Народът пропищя и кметът рече: "Край!" Събра ловната дружинка и - на война като на война.


Аз, като най-учен, взех най-отговорния пост - пусията. Значи като се юрнаха ония ми ти гневни селяни из полето, като се развикаха и като се разлаяха кучетата, като подхванаха от три страни землището и взеха да стягат обръча и на мен оставаше само като картечар да разстрелвам безчетния агресор.


Застанал съм на една пътека точно в края на един пролом - тесен и стръмен и чакам първия дзвер. От другата страна на пролома хайката стяга обръча и изтласква врага към тясното, така че да няма накъде да бяга, ами само по пътеката. Очаква се всеки момент зайци да започнат да изхвърчат от пролома като тапи от новогодишно шампанско. Моето куче, дето съм го извел за пръв път на лов - пес да става, страшилище за вегетарианската напаст, върти радостно опашката с нетърпение да го пусна, за да ми покаже как ще им разкаже играта на дългоухите.


Тук обаче трябва да дам едно обяснение. Точно в края на пролома има малко възвишение, нещо като язовирна стена, като насип. Викат му гърбицата - изкачваш десетина метра и се спускаш десетина метра.


Та, застанал съм аз пред гърбицата и съм взел на мушка билото ú, там, откъдето се очаква да заизскачат зайците. Кучешкият лай оттатък се усилва, виковете приближават и това моето пале - кандидат пес, явно подушило наближаващ заек, се откъсва от ръката ми и хуква с бясна скорост към върха на гърбицата.


В следващия миг се случи един от най-комико-трагичните епизоди, разигравали се пред очите ми. Точно в момента, в който палето стигна върха на височинката, от другата страна изхвърча заек. Срещата беше така изненадваща и за двете воюващи страни, че те не успяха да предприемат нищо, освен да се сблъскат. Гнякнаха се във въздуха челно и отхвърчаха настрана. Заекът както падна, така и остана - на място, с вирнати крака, а тоя моят, несъстоялият се пес, изквича жално и като се съвзе след секунда-две, подви опашка и беж - в краката ми.


Други зайци нямаше. И слава Богу, щото моят “пес” щеше да умре от страх, преди да се е добрал до нас в панически бяг от “преследвачите”.


Като надойдоха тия от дружинката, трябваше половин час да ме чакат да дойда на себе си от смях, та да им обясня свързано случката.


Оттогава моето куче, като му замирише на лов и зачезва из махалата.


Обаче това е нищо в сравнение с една друга история...





Свинска


Мотая се нещо един ден из двора - моята къща е последната, накрая на селото е и от нея нагоре има малка поляна, след която почва гора. Та подмотвам се аз из двора и не щеш ли, в тоя момент от гората изхвърча едно диво прасе. Изхвърча и не само това, ами в още по-див галоп се насочва право към мен. А така - викам си - те сега я втасах! Стоя, както си бях в крачка, статуя с увиснало чене, и си виждам погребението значи. И тъкмо започвах “Прощавай, мила ми Венето! Знай, че след отечеството най-много съм обичал тебе...", когато прасето умря. Да бе, умря си като едното нищо. Ей така - гътна се на един метър от мене и край.


Като се поокопитих малко, се поогледах, да не би някой да ме е констатирал в тая глупава поза, след това се изпъчих героично, с ръце на кръста и се опитах да си спомня дали я изрекох оная глупост за Венета и за отечеството. Като съобразих, че май не съм имал време, съвсем се успокоих. Абе тя Венета (жената) не си беше в нас, та нямаше как да чуе и да се бях изпуснал, ама друго си е и пред очите на смъртта да не се разсополивиш.


Хвърлям един поглед към прасето - абе умряло си е. И как няма да е - шурти от него кръв на поразия, цялото надупчено.


Тогава се сетих, че него ден бяха излезли ония лъжльовци, ловната дружина, да отстрелят какво що намерят останало недотрепано от предишния сезон. И както го гледах, изведнъж ми трекна нещо, взех циганските клещи, отрязах парче стоманена тел, дето ми се търкаля из двора и криво ляво му турнах белчук на зурлата. Това белчукът е халката, дето се слага на свинете отпред, за да не могат да рият.


Те ти след минута излиза от гората Асен Пичицата (какво сега, такъв му е прякорът) и запъхтян тръгва да ме пита нещо, обаче аз се тръшкам до прасето и почвам да се вайкам на глас - кой ми уби хайванчето. Асен с прякора седи като треснат и вика:


- Ама кво става бе, Петре?


- Какво става ли? Сега че видиш какво става. Отивам при кмето да се оплачем. И на съд че ви дам, дека сте тръгнали по дворовете добитъка на хората да стреляте.


- Ама какъв добитък, какви дворове, бе, човек? Ама това е диво прасе... вика Пичицата.


- Какво диво прасе, бе? Я погледни белчука. От малко си го отглеждам. У гората го намерих преди време отгледах го, като родно си ми беше. Кротичко беше. Бех го пуснал да си похапне желъди, а вие касапи неедни... пияници кьорави - да ми прасето затриете...


Те ти ги идат и останалите от дружинката и се пулят и дзверят, а аз турам каскета и тръгвам да паля москвича. “Сега че ви научим аз, пладнешки разбойници такива, как се трепе чужда стока”. Тия се споглеждат, споглеждат, па Санде Кривото вика: “Петре мани, бе, грешка е станала. Ама не знаехме, че било твое. Епа откъде да знаеме на кой какво му има у кочината. Дай да се разбереме. Те тука сме фанали неколко заека Земи ги сичките за компенсация и една туба 10 литра черешова ракия че добавим, ама мани, недей с’а с лошо - хора сме, грешки праиме...” Аз обаче паля москвича и форсирам на място. Тия се споглеждат пак и Санде добавя: “Абе, такова... Петре... Чекай малко, бре! Ти нали немаше вода?”. Вярно нямах - последна къща на баир, кой ще вземе да ти прокопава канал за тръби в тия преходни години. То кога немаше лабаво не ги турнаха тия от ВиК, та сега. “Те как сме се събрали мъжете - продължава Сандо - дай че прекопаме до Крушевецо (съседа) е го колко е, некакви 20 метра я има, я нема (море бая повечко са). Нали сме затова, да си помагаме...”


Айде от мене да мине - кандисах. Викам си, дай да не преигравам много, да не пресвирим работата.


И така: Аз слагам свинско и заешко у буркани, а ония копат. След две седмици, като ми прокараха водата, ги събрах заедно всичките и го отпразнувахме. Изядохме и прасето, и зайците, и ракията изпихме. Абе друго нещо си е селската задруга. Обаче това е нищо в сравнение с друга една история...





Меча


Прибирам се аз един път от странство в родния карай и какво да видя. Като разбрали, че си иде такъв славен съселянин и си рекли хората, дай да го посрещнеме, като как си требе, ако искаме да го дрънчиме нещо да ни помогне тука за селото. И ме посрещат, значи, с хляб и сол, музики и прочее. Дечурлигата от училището издзупаха едно хоро и - хайде в стола на кооперацията. "Ама - викам - чакайте, бе, хора! Ама аз само такова..." "Не, господин Петре - заявяват - не може така да те оставиме. Тука сега сме ти приготвили една програма. Почини си довечера, па утре е неделя, че излеземе на лов, хем родния край да си припомниш, хем един дзвер - мечка е излезнала, да я утепаме, оти изеде на Крушевецо магарето." Опинях се, опинях се, ама като гракнали целото село, айде вашата да е.


На другия ден: Петрé седи на пусия пак на онова място, дето кучето му не стана хрътка, а заекът умря от страх, щото да не се съм се цапал - кално било. Те щели да я подплашат мечката. Сигурно било, че оттам щяла да излезе. Седя аз на полянката пред гърбицата и си броя шишарките около мене.


По едно време откъм пролома изхвърча като реактивен бай Иван Пощата. Аз мислех, че се е пенсионирал вече, ама човекът си обичал работата и след пенсия с колелото радост на селото да носи продължил. Хубаво, ама тоя път бай Иван нямаше ни колело, ни поща, даже и единият галош му го нямаше, а бягаше, като да му остават още 40 години до пенсия. Мина покрай мене като трабант по магистрала. Даже не разбрах отначало дали ме е видял. Обаче като отмина на петдесетина метра се спря и вика "Бегаййййй! Мечка..." После се завъртя и изчезна от хоризонта.


А, така - викам си. Те сега си е... оноде таковата. Вдигам чифтето и както миналия път, държа връшката на мерник.


По едно време взе да се чува някакъв шум, като кога някой се учи да кара колело - падне, па пак подкара... Понадигнах се малко, забих поглед в гърбицата и какво да видя. Оттам излиза мечка на велосипед. Вярно ви казвам. Мечка кара велосипед. Обаче нали стръмно, претърколи се, колелото издрънча пак, а меца измуча нещо, па отново взе да възсяда велосипеда.


Седя аз така и почва да ме напушва смях като предишния път със заека (Бог да го прости) и те ти в това време ония, моите съселяни, организаторите, идат отзад като пос... и не знаят какво да кажат. Появи се и кметът, па срам, не срам си призна: “Мани, мани, господин Петре, много се изложихме. Нали викаме да не се посрамиме и решихме нашенско сафари да ти направиме. Отидехме у цирко и я купихме тая мечка, за по-сигурно - мечки тука отдавна нема. Евтино ни излезна, щото била вече стара и болна, ама откъде да знам, че баш днеска у неделя бай Иван Пощата че тръгне оттука да минава, писма да разнася...”


Гледах ги, гледах ги, па им рекох: "Я викнете Яшко циганина, ако е жив още, па му я дайте тая мечка да си изкарва хлебеца, вместо да ви краде кокошките, а ние да идем да изпием по едно за моя сметка в пивницата."


Прие се без възражения.




Ето ви сега нещо мое,това го писах за олимпийските игри но никога не се публикува.


-Пене айди ставай-измърмори Лена
-Ко искаш ма,осави ма да спа.
-Тика не мойе Пене айди ставай,трябва козите да пасат бе Пене-примори се Лена.
Като се огледаш в къщата от пръв поглед можеше да познаеш че е селска къща.Задния двор беше една голяма градина,а във ляво имаше външна тоалетна или както някои индивиди я наричаха "Киндзев".Отвъд градината имаше колиба която беше обитавана от кози и една крава.До там можеше да стигнеш по една лайняна пътечка.
-Лено какво че ядеме ма-попита Пенето-де е сиренйето.
-У хладилника е,де другаде може да е,под кревато ли-извика Лена от другата стая.
-А лебо де е ма Лено?
-У шкафо е лебо,тебе май вече те фаща склерозата Пене-изхили се тя.
-Ша видиш ти слероза.'' ЦЕНЗУРА,ЦЕНЗУРА,ЦЕНЗУРА"-отговори настървен Пенето. Той вече беше извадил сиренето и един домат от хладилника и набиваше стар хляб.Магазина работеше два пъти седмично и за това те винаги имаха хляб на по ден,два. Лена се присъедини в закуската и започна да пришпорва Пенето да тръгва със козите че слънцето щяло да изгрее.
-Лено то слънцето и без това че си излезнйе-беше отговора на Пенето. След малко сладки приказки Пенето потегли към задния двор.
-Оди дръж предната врата та козите да излезнат-извика Пенето.
-Добре ба Пене Я вече я държим-каза Лена. Пенето влезе в колибата която беше придобила ужасна смрад на преработена храна че чак той си запушваше носа.
Успя да изгони козите и да ги накара да следят патечката.Кучето му,ги пази да не ходят в градината и когато сложната операция свърши Пенето потегли на Изток.Слънцето вече печеше августските цветя а Пенето се беше прилегнал на една поляна.Козите си пасяха спокойно около него.Всичко минаваше гладко.Той редко имаше проблеми с Козите.А пък и мършавото му куче винаги го придружаваше.Те бяха най-добри приятели.Когато огладня Пенето извади от торбата си едно парче хляб,малко сиренце и домат с които той нахрани и кучето си.Кучето се казваше Шаро и ядеше каквото господ даде.В този случай Пенето.
СЛЕД 4 ЧАСА.
-Лено отвори вратата ма-извика Пенето,Слънцето не му действаше добре,целия беше потен и го мъчеха изродски сърбежи.
-Ида Пене,Ида-извика Лена която слизаше по стълбите. След 20 минути още по сложната операция свърши Пенето се намести на един стол и пусна радиото.
Намери някаква станция със новини и след пет минути го спря.
-Едно и също слушам по новините Лено,че най-добре се живеело в студентския град!!!!
След като за вечеря излапах пърженото което Лена прави почти цял ден Пенето отиде по "ГОЛЯМА НУЖДА".Лена нямаше какво да прави и се настани в леглото.Сложи си очилата и зачете един роман.Тя правеше това когато нямаше време да ходи до съседката да гледа дързост и красота.Пенето официално поднови рекорда си в тоалетната с 15 минути когато Лена започна да се тревожи.
-Пене добре ли си бе-попита тя и почука леко по вратата на кендзефа.Цялата къща се разтресе от звука който тоалетната издаваше.След секунди Пенето излезна.
-Какво ми викаш,сия ме прекасна и ни си довърших работата-подхвърли Пенето.
Двамата отидоха в спалнята.Лена продължи романа си а Пенето като усети завивките захърка като бебе.Лена се отказа да чете при това хъркане и тя се присъедини към Пенето.Така един ден от живота на Пенето свърши.

ПО живо ПО здраво

Доста забавно . Наи ми хареса с прасето макар и с мечката да не беше лошо . Не са много смешни но са някак приатни историики и отпускат съзнанието . Абе добре браво . От "дека" си ги копнал ?

http://pembicia.com/hit5/ Од те тука

QKO

Някой такива разказчета има ли??