В залата беше тъмно.На огромната маса с около 50 места седеше един единствен човек втренчил поглед в огромната видеостена пред него. На нея в момента вървеше някъв очевидно документален филм:
,, - И сега ще предложим на нашите зрители малък разбор на събитията от последните години,довели до кризата в която се намира Свободната Африканска Република днес:
.03.12.2011- Ескалация на международните спорове по въпросите на тероризма. САЩ,Русия и още няколко държави искат радикални мерки (накратко война със страните които се смята че поддържат тероризма), но ООН категорично отказва да се намесва.
САЩ за пореден път поемат инициативата с атаката си върху няколко северно-африкански републики и това отключва нова вълна терористични атаки.
11.01.2012 - След предупреждението на ООН САЩ се изтеглят от Южна Кореа,оставяйки разрастващият се конфликт със Северна Кореа. След тежките загуби във войници и военна техника и разрушаването на база Танго и американското посолство в страната, САЩ са принудени да се оттеглят. Жертвите и надвишават 3000.
01.04.2012 - Над Пентагона е разположена система за противовъздушна и спътникова отбрана за $300 млн.Масовите протести сред населението са потушени от Националната гвардия. 30 жертви.
03.06.2012 - Северна Кореа превзема Южна. Генералният секретар на ООН е уличен вкорупция,заедно с част от новосъздадената комисия по терористичните въпроси
08.02.-06.06.2012 - Зачестяват терористичните атаки и отвличания на влиятелни граждани в Африканските страни. Сринато е посолството на Великобритания в ЮАР. В Либия след отвличане от терористи е екзекутирана делегация на ООН,дошла да преговаря за отваряне на границата за хуманитарни помощи.
08.06.2012 - С избирането на нов Генерален секретар и гласуване по въпроса за тероризма са представени нови доказателства че Либия, Алжир и по-големите африкански страни поддържат тероризма.Взето е решение за намес и на 26.06.2012 силите на ООН, предвождани от САЩ дебаркират в Алжир.
19.06.2012 - Заловени са хора от правителството и президентът на Либия от специален екип на ЦРУ.
30.06.2012 - Главната квартира на ООН в Ню Йорк е превзета от терористи и след неуспешни преговори в сградата е взривена малка неутронна бомба. Взривът се разпространява на 300 метра от сградата,жертвите се оценяват на приблизително 7300.Светът е в траур. В Европа се пораждат масови протести срещу войната.
31.06.2012 - Повтаря се историята от 11.09.2001. Самолет натоварен с 3тонна бомба удря Пентагона. Защитната система се оказва безполезна поради грешка в софтуера. Пентагонът е сринат до основи.

07.07.2012 - Националната гвардия отново потушава протестите във Вашингтон срещу военния бюджет и пускането на новите танкове ,,Паладин",които ще струват на данакоплатеца по $27 млн.
24.07.2012. - след няколко атентата в Русия дали над 1000 жертви и последвало разследване е доказано че терористите са финасирани от африкански страни. Русия се включва в настъплението в Африка.
13.08.2012 - Коалиционните сили напредват към централна Африка. Няколкобивфи лидери на терористични държави са осъдени на смърт.
11.09.2012 - За 2ри път на тази дата се случва трагично събитие. Група от над 150 взема президентът на САЩ за заложник,след като избива голяма част от охраната му и на следващият ден CNN предава екзекуцията му на живо.
25.09.2012 - САЩ замразяват настъплението си в Африка.Използва се суматохата за да бъде сформирана Свободната Африканска Република. Няколко известни милиардери от цял свят се обявяват за нейни лидери и твърдят че няма да позволят нашествието на САЩ,защото разполагат с голяма военна мощ,внесена нелегално в страната. Създаденият преди 2 години Южноамерикански Съюз се обявява в подкрепа на САР.
Всякакви военни действия са замразени и за момента ООН води преговори със САР и ЮАС."
- Еххх,ако знаехте иполовината от истината... - прозвуча гласът на седящия. Той изключи видео екранът,стана и тръгна към вратата на залата. Охраната в дългият коридор му отдаде чест.,,20-годишни сополанковци,не виждали война до сега, не могат дори да държат пушката си правилно. Охрана,армия?Пушечно месо." Помисли си. Вече беше виждал лицата на много майки, след съобщението че сънът им е мъртъв. И това нямаше да свърши. Поне не скоро.
Оставяйки тези мисли зад гърба си,човекът си извади пропуска и влезе в огромна компютърна зала.Там го чакаше друг човек. Тъмнокож,на около 50,с костюм на Версаче и хавайска пура. Това беше шефът на Агенцията за специални операции на ООН - Третият Ешелон.
- Е,господин Фишер,смятам че имам задача за вас.


Очаквам мненията ви. Ако ви хареса ще напиша продължение.

Пиши продължение! Само гледай някой либиец или друг от Северно Африканските държави да не го прочете! Само един въпрос - защо системата за защита на Пентагона се оказва безполезна?

Много обичам такива разкази,които пресъздават алтернативно развитие на историята.
П.С. Горкия президент.

И мен ме кефят! А кой тогава е президент на САЩ?

Пиши продължение защото ми хареса доста!Браво!

Разказа е добър, но защо 3 Декември 2012 г. е преди 11 Януари 2012г? И пак ще те помоля, преди да постваш някакъв разказ го препрочитай и след това слагай интервали след препинателните знаци!

Готино е,дори и малко изтъркано вече.И малко ми напомня на Дженералс с тия танкове "Паладин" и тероризма,ама карай това може и да е за добро.Чакаме продължението.

П.П.:Само не ми казвай че тоя Фишър е този дето си мисля.

ПАЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЦ!Евала брато4ка ного е диво!Давай със следващата 4аст!

Благодаря че ме подсети. Оправих каквото видях.
Иначе бъдете спокойни,ще напиша продължение,когато имам време.Все пак няма да е днес и ще е по-дългичко от това.

ЕДИТ- Ами съжалявам ако съм повторил нечия идея.Аз поне не съм забелязал да има чак толкова подобен разказ,или поне не съм чел такъв във форума.А и засега не съм разкрил нищо от историята,това беше само въведението.

Май М-Тайкун беше писал подобно нещо... не че те обвинявам в плагиятство, просто искам да покажа колко съм наблюдателен. Иначе разказа е добър, давай продължението.

Хънт как ги измисляш тия?!
Човече ти си ми идол.Аре и продължавай в същия дух!!!

Транспортният хеликоптер Хавок се придвижваше безшумно под булото на нощта и Стелт покритието си.Вътре седяха петима души.Това беше ударният екип за операции дълбоко зад вражеската линия.Те бяха от всички краища на света - Николай -командос от Алфа,едър руснак със сериозна физиономия,той би дал живота си за приятел.Не говореше много,но колегите му се бяха научили да го разбират само с поглед.
бившият тюлен Стивън, 40-годишен,ветеран раняван няколко пъти,той беше тактикът на екипа.
Джони Сий - бивш командос от японкото разузнаване - новият в екипа.Никой не знаеше много за него още.
Питър - снайперист от австарлийските специални сили,имащ зад гърба си стотици операции.
И командирът на екипа - Самюъл Фишер - Старши агент в Третият Ешелон,още от времето когато организацията беше под командването на ЦРУ.Това беше човекът чиито заповеди никой не смееше да оспори. Суров,преживял много битки,погледът му беше студен и безизразен.Той се беше научил да вижда нещата от живота в черно и бяло,за него мисията беше на първо място,а останалото на заден план.
Екипът вече работеше като една добре смазана машина.Членовете му бяха лишени от личен живот и единствената им цел беше Мисията.Дните им минаваха в изучаване на тактики и тренировки и рядко излизаха сред цивилните,но те бяха първите които научават лошите новини в света.
,,Защо продължаваме с тази война?Нищо не печелим,само хиляди невинни жертви и за какво?Интересите на Америка,Русия,Китай и останалите,за нефта,диамантените мини.На кой ли му пука за хората?"
Брифингът преди мисията прекъсна разсъжденията на Сам.
Мисията ви е лесна.- на монитора се появи шефът на Агенцията Трети ешелон - Майкъл Сиймор. - целта ви е да заловите премиера на ЮАС в Столицата Бразилия и да го ескортирате до Фолкландките острови за разпит. Смятаме че той притежава важна информация за оръжия,които са на път за САР и е готов да съдейства. В сградата има 15 души охрана. Има и над сто цивилни,така че се въздържайте от жертви сред тях.
Хеликоптерът се спусна ниско над къщите и почти се приземи на покрива на резиденцията в която живееше премиерът. Екипът разби аварийният изход и слезе по стълбите.Излизайки във коридора на четвъртия етаж пред тях с разкри ужасяваща гледка.Четири тела лежаха окървавени на пода,но само едно от тях беше на охраната. Останалите бяха на две жени и някакъв чистач - очевидно бяха от персонала на сградата.Кабинета на премиера се намираше на втория етаж и уговорката беше да чака там екипа за ескортиране. Но слизайки по стълбите намираха десетки трупове - окървавени и надупчени от автоматично оръжие. Гледката на дете на не повече от десет години лежащо безжизнено на пода стъписа агентите.,,Какво е станало тук?" - през главите им минаваха подобни мисли,но само за части от секундата.Те бяха свикнали да не обръщат внимание на подобни неща. Те мислеха за Мисията,абстрахирайки се от ужасяващата картина.
- Внимание! - изкомандва Фишер.Беше чул изтрели,Петимата се прилепиха до стените.
- Вие четиримата обезопасете етажа,аз ще се оправя с премиера.Агентите се разпръснаха безшумно.
Сам нахлу в кабинета(по-скоро апартамент с площ над 100кв) и изненада въоръжен човек претърсващ тялото на вече покойният премиер.Под прилепналия костюм агентът ясно различи че това е жена.Тя се изправи бавно и ритна пистолета си настрани.Беше само на метър от Фишър.Жената не носеше маска,беше на около 30 и имаше най странните очи които той беше виждал.Тези очи все едно казваха ,,Бягай Сам.Ще намериш смъртта си тук.Бягай!"...Чу че някой зад него зареди оръжието си.Миг в който се подвууми,последван от мълниеносен ритник имащ за цел да избие карабината от ръцете му.Но той не беше вчерашен.Изненада го следващият миг в който усети пистолетът опрян в гърдите му от загадъчната жена.
- Сбогом ... Фишер! - чу гласът на жената и миг след това чу два изтрела от пистолет със заглушител,усещайки едновременно с това острата болка в гърдите.Възприятията му полудяха само за секунда,причерня му и се свлече на пода.Чувстваше болката,виждаше болката,помирисваше я,вкусваше я...Стаята изчезна,а гласовете на агентите от екипа замлъкнаха.
... - Скенерът за сърдечна дейност угасна сър!...
... - Сам,там ли си?САМ???... - откъслечни гласове,сякаш от друго измерение.Мебелите,подът,на който лежеше,всичко изчезна,имаше само болка,а след това тъмнината замени болката или може би се сля с нея, в студеният танц на смъртта.Тишина.

Надявам се тази част да ви хареса.Скоро ще продължа историята...ако има интерес.

Еее, втората част е направо МУЦКА

Хм! Защо тея от специялния отряд не носят бронежилетки или по това време титанът вече е на изчерпване!

Дейлона,много ти благодаря за мнението и критиката.Натам ще продължа със подобни събития и обещавам истинска мистерия и конспирациий.Във стаята - съжалявам опитах се да избегна този момент.Мацката го ритна защото той чу че има някой зад него.И се опитах да покажа че е професионалист - не изпусна оръжието си,но и мацката е професионалист,предполагаме след това което е свършила.В тази част описвах героите.В следващата очаквайте разясненията.Все пак се надявах да постигна някаква драматичност и напрегнатост в края на епизода,ама май не съм се справил подобаващо...

Сам лежеше отпаднал на шезлонг на плажа.До него лежеше жена му и го гледаше.Наслаждаваше се на последните си мигове спокойствие.Предстоеше му да бъде реместен в Агенцията.Все още не смееше да каже на жена си.
- Замислял ли си се някога за деца Сам? - попита тя.
- Виж Джулия,аз... - той не успя да довърши защото се чуха изстрели и после експлозия.На плажа тичаха няколко въоръжени хора с маски.Преди да успее да направи каквото и да било беше прострелян в крака.Можеше само гледа как похитителите отвеждат жена му и още няколко души.
Изведнъж се озова на погребение.Сестра му.племенникът му и всичките му приятели бяха тук.Сам не осъзнаваше как се е озовал тук.Всички се бяха вторачили в ковчега.Сам се надвеси над ковчега.,,Не,това не може да е истина!" - вътре лежеше Джулия.Лицето му пребледня,стана му лошо.
- Сам,добре ли си? - чу гласът на сестра си. - Ще се оправиш.Дишай спокойно,чуваш ли ме? - гласът и звучеше глухо,все едно беше в празна стая.
... - Сам,чуваш ли ме?Не се опитвай да говориш.Просто дишай. - това не беше вече същият глас. - ще се оправиш,след час пристигаме.Сам се съвзе в хеликоптера Хавок.Вече почти беше превъзмогнал смъртта на жена си преди 10 години.Този спомен събуди много горчиви чувства в него.
- За щастие бронежиелтката издържа на 45 калибър.Единият от патроните я е пробил,но си ранен съвсем леко.Предполагам че болката е намаляла.Дишай дълбоко.Можеш ли да кажеш нещо? - това беше лекарката доктор Смит.
- Да,чувствам се по-добре но още съм замаян.Какво стана?
- Ами нкратко... - започна Стивън - в сградата имаше друг екип.Те не бяха от охраната или въобще от страната.Движенията им бяха такива каквито не съм виждал досега.Нямаха никакви опознавателни знаци.Бяха въоръжени като специални части.Всички бяха едри,поне по 2 метра и с тежки бронежилетки.Общо петима души.Но имахме по-добра позиция и успяхме да ги отблъснем.Всъщност може би те вече се изтегляха.И после те намерихме.Какво ти стана?
- Ами жената?Какво стана с нея?
- Нима си се оставил на жена?Ни е поне не видяхме такава.Почини си сега,защото имаме да даваме много обяснения.

*****

Главна квартира на Третият Ешелон,Манчестър,Великобритания,3 часа по-късно
- Какво стана там Фишър?Комисията е бясна.Погледни новините:
... - Телевизия CNN,новините в 3 следобед. - над 120 убити в столицата на ЮАС след масов бунт сред населението,потушен от местната армия.ВСе още не се знаят причините,но се смята...
Сам погледна другият екран - Националната телевизия на ЮАС,информационната емисия в 6 сутринта.Предполага се че след нападение на голяма група американски командоси е убит премиерът Франсиско Снчес както и още 120 души...
- Отново никой не знае за какво говори,нали шефе?Там беше истинска касапница.Имаше над 100 трупа когато пристигнахме и някакви командоси и една жена...
- Каква жена?Според останалите от екипа ти е имало петима тежко въоръжени командоси но не и жена.
- Видях я шефе,тя ме простреля.Сега като се замисля преди да стреля тя каза нещо:
,,Сбогом,Фишер" - Откъде по дяволите знаеше името ми.
- Не знам Сам.Ще проучим въпроса.Това никак не ми харесва.Надявам се че не сте оставили някакви доказателства за присъствието си в резиденцията.Сега отивам да разпоредя раследване,а ти си почини.Довечера зами наваш за Русия.
- Да шефе.
- А и още нещо. - каза Директорът - Радвам се че си добре Сам.- за годините които са работили заедно двамата бяха станали приятели,но Фишер знаеше кой е агентът и кой шефът му,въпреки честите спорове.

Летище Хийтрол,19:00 часа

Малкият Фалкон 3000 се отлепи бързо от пистата и пое курс към Москва.Мисията му беше да води операция срещу руски бизнесмен за който се предполагаше дърпа конците в южна Африка.Всъщност доказателства нямаше и намирането им беше основна цел на Фишер.Общо взето ставаше въпрос за безизвестен милионер в Русия,не чак толкова богат,за който се предполагаше че държи търговията на оръжия в Северо-западна Европа и изнася за Африка.Сам не вярваше в тези истории за световани конспирации и хора които стоят зад закона.Ако имаше такива Ешелонът щеше да знае нещо,освен ако не управляваха и него - поредната смешна мисъл.Размисшленията на агента отново бяха прекъснати,този път от гласа на пилота:
- Сър,след десет минути ще имате видео връзка с президента Абрамович. - ,,Роман Абрамович,един от богатите хора на планетата,защо ли беше избран за президент на последните избори?Може би защото е хубав. - мислеше си Фишер.
- Господин Фишер. - поздрави го президентът.
- Господин Президент. - отговори Сам.Всъщност те се познаваха от година,дори бяха почти приятели,преди Роман да бъде избран за президент на Руската федерация.
- Знам как работиш Фишер.Не искам никакви цивилни жертви.Нито искам да се месиш.Остави моите момчета да си свършат работата(очаваше се да работи с екип на ,,Алфа") и търси това за което си дошъл.Ако зависеше от мен тази операция нямаше да се състои,но ООН настояват.Надявам се че бях пределно ясен.
- Да,господин президент. - и връзката прекъсна.

23:20 местно време,малко летище до Москва.
Двата хеликоптера с командоси от Алфа очакваха само агента за да излетят.След пет минути излетяха.Командирът на екипа раздаваше команди на руски и Сам разбра,че е тук само като наблюдател.Но и в тази си роля той се справяше добре.Още в хеликоптера забеляза че двама от командосите не продумват и дума,освен това изглеждаха някак си по-различни.Бяха по-едри от останалите,с тъмна коса и очи,те дори не приличаха на руснаци.Още със слизането Сам забеляза начинът по който се движат,като тигър готов да сграпчи плячката си,те се отцепиха от основната група.Въпреки че му беше наредено да не се намесва,Сам ги последва.Те явно познаваха имението.Чуваха се изстрели,но те бяха в другият край на огромното имение.Двамата командоси влязоха в някакво мазе.Сам Фишер се промъкна след тях и погледна през малкото просорче на врата.Вътре беше обектът на мисията - Михаил Угренов,а двамата водеха разгорещен спор с него.Сам долепи ухо до вратата и се заслуша:
- Предупредихме те Михаил.Гилдията не е доволна.няколко пъти ти казахме да си изпълниш задачата.
- Не,не,не ме убивайте,повече няма да се дъня,ще вкарам танковете до седмица,моля ви.
- Вече е късно Михаил.Третият ешелон вече те е надушил.Нашият човек във властта се опита да забави атаката,докато успееш да напуснеш страната,но е вече късно.Не можем да позволим да те заловят. - Тези думи изумиха Фишер.Откъде тези двамата знаеха за Третият Ешелон?Това беше най секретната организация на Земята.Ами техният човек във властта?Кой можеше да е той.Малко хора могат да осворват решенията на ООН и никой от правителството не се е обявявал против подобна операция на Руска територия.Но подобни мисли не можеха да откъснат Фишер за повече от секунда.Това което чуваше в момента беше от първостепенна важност и агентът се беше усетил да включи лазерният микрофон,кой беше монтиран на пистолета му.
- Ще направя всичко,ще се откажа от дяла си.МОЛЯ ВИ! - Михаил Угренов стоеше на колене пред двамата.
- Няма друг начин,Михаил.Имаш прекалено много информация за Гилдията. - Каза единият и извади пистолета си.Фишер трябваше да реши мигновено.И го направи.Нахлувайки той пръсна мозъка на единия с точен изтрел в тила,между каската и бронежилетката и миг по-късно с втория се оказаха с насочени към лицата пистолети.И в този момент от устата на командоса се стече малка тъмно червена ивица.Той се хван за ножа който Сам беше забил в гърдите му и се строполи на пода.При вида на кървата сцена Угренов припадна.Сега следваше трудната част - Фишер трябваше да го заведе в квартирата на ООН и да разбере за какво ставаше въпрос.Проблемът беше.че навън го чакаха над 50 командоси от Алфа и полицаи и Фишер не знаеше как дори ще излезе от имението,камо ли да стигне до летището.

Тази част е разяснение на главната история и въведение в нея.Утре ще гледам да напиша следващия епизод.

Cool, братче! Какво да ти кажа!

Яко.Много яко.Аре давай следващат част

За щастие тактиките които Сам беше практикувал толкова години му помогнаха още веднъж.Имението беше голямо и една от оградите беше оставена неохранявана за няколко минути.Но и тези минути се оказаха достатъчни за агента да се измъкне,дори и с информатора в безсъзнание,който трябваше да носи на гръб.Дългогодишната му работа в Третият Ешелон му беше спечелила съюзници и длъжници във всички сраища на света и Москва не беше изключение.След като се луташе по улиците известно време най-после успя да намери къщата.Трябваше да уговори Борис(Местен ,,бизнесмен" който отдавна му дължеше живота си.) да се измъкнат бързо с информатора,преди руската полиция да ги е обявила за издирване(което и правеше в момента).
- Борис?Идвам при Борис.-прошепна Фишер
- Борис не тук. - Отговори му горилата на вратата.
- Кажете му че притежавам живота му! - ядосано отговори Фишер.- Кажете му че Фишер е тук!
- Добре,добре.Спокойни.Сега ще пита шефа.
След малко горилата се върна с приятелче и ги пусна да влязат.Въведоха ги в ,,тронната зала",както я наричаше Сам.По стените висяха скъпи картини - оригинали,от личната колекция на Борис.В дългата зала имаше и няколко ценни склуптури с безумни цени под стъклени похлупаци.Ценител веднага би разбрал че тази колекция струва стотици хиляди,дори милиони долари.На бюротов края на залата седеше петдесет-годишен мж.Това беше Борис.
- Kакво искаш Фишер? - каза Борис без да вдига поглед от документите в които се беше заровил. - Властите вече те търсят.Няма място за теб тук.
- Май си забравил че спасих жалкият ти живот.Май вече си мислиш че си президентът на Русия а?
- Ха та той е само една...- започн Борис,но се усети и замълча.
- Какво?Какво е той.Кажи.Имаш информация нали?
- Не,не искам да се забърквам в това.А и всичко може да се окаже само слухове.
- А предпочиташ ли да отнема това което ти дадох?Ти си информатор и се заклевам че ако не ми кажеш ще съжаляваш,ровейки в някоя кофа.
- Добре де,ама това са само слухове...може би.Знаеш че от 1-2 години федеративната власт губи позициите си.Корпорациите стават все по-силни и властта вече не може да ги командва.Говори се че няколко богати фамилии имат свои хора на най-високи постове във властта - министри,посланници и т.н.Говореше се за фамилия с безумно богатство,която нарежда на политиците какво да правят.Мойте информатори вичи твърдят фантастични неща,дори че президентът е само пионка в ръцете им и то не само нашия.
- Глупости!Аз познавам Роман.Преди да стане президент беше човек който не би се примирил да е нечия пионка.Сега е различен,но все пак не вярвам в тези глупости.
- Това е което ми казаха информаторите.Сега предполагам че искаш транспорт до Манчестър,нали?Ще видя какво мога да направя.Няма да тръгнем след по-малко от 6 часа така че засега се почини и не създавай проблеми.
Сам се беше унесъл и потопен в спомените си не мислеше за нищо друго.Пред очите му минаваше като на филм деня на отличането на жена му.никога нямаше да си го прости,никога нямаше да го забрави и въпреки че го беше скрил в дълбините на съзнанието си този спомен изплуваше и се случваше пред очите му всеки божи ден от 10 години.
- Хайде ставай! - беше Борис - да тръгваме,уредих малък самолет да те закара в Манчестър. - времето беше минало неусетно,вече беше обяд.
Качиха се в колата и потеглиха към малко частно летище в покрайнините.Навсякъде около тях минаваха полицаи които търсеха Сам.Профучаваха полицейски коли и претърсваха почти всеки автомобил.Но не и патрулката в която се возеха в момента - поредната странна,но очевидно работеща идея.
Пристигнаха на летището.Там ги чакаше малкият самолет - спасението.
- Е Борис,мисля че се разделяме - стиснаха си ръцете. - Благодаря за помощта.
- Имах ли избор? - каза Борис и стисна ръката на агента.
Самолетът бавно се отлепи от пистата.Сам пусна телевизора и загледа навините.
- CNN - новините в 15 часа,централно време.С избирането на новият президент Арнолд Шварценегер военната офанзива срещу САР продължава.Съединените щати отчитат че коалиционната държава притежава голяма военна мощ и хиляди танкове и авиация.Вече 3 самолетоносача и голям международен военен флот се намират по бреговете на югозападната част на африканския континент.Конфликтът ескалира.ООН твърди че вече са унищожени над 100 противникови танка и над 50 изтребителя.Американските танкове М10-А1 HAOT - Paldine се оказват най доброто оръжие на съюзниците.100 тонният танк струващ $27 млн. вече има зад гърба си над 80% от унищожените вражески танкове.Но дали е оправдана невероятната цена на тези танкове.Военното подразделение на Дженерал Мотърс вече има поръчки за над 300 такива танка,а офертите общо се оценяват на над 9.5$млрд. което ще покрие напълно средствата вложени от корпорацията в разработки.Интересът към други американски и руски оръжия също много се увеличи след като се доказаха в боя.Камов се готви за поръчка от 196 Ка-52, изтребителите Сухой-7000 са най търсени в момента заради ниската си цена и високо качество.
- Новините от Европа - с избирането на нов президент на Франция настъпиха разследвания защото това са най-високите резултати в Европа на президентски избори - 80% от гласоподавателите са гласували,а 75% от тях за Франк Балзак - безпорно лидерство.
- Войната срещу бунтовниците в Индонезия продължава,както и доставките на O.I.C.W за редовната армия.Предполага се че печалбите от 3те сделки възлизат на $30 млн.
- Heckler&Koch продължават доставките на G-36.Австралия на скоро поръча нова доставка...
Сам не издържа и изключи малкият телевзор.Беше му омръзнало да слуша за печалбите на големите корпорации.Всеки ден едно и също.Без тези постоянни войни нямаше да има печалби,оръжия и жертви.Сам си мислеше какъв ли ще е светът без войни.Какво щяха да правят корпорацийте без войни.
Той погледна Михаил.Човекът беше мълчал през цялото време.Погледът му беше празен и безизразен.
- Няма ли най-после да кажеш нещо.Спасих ти живота,но може и да реша друго ако не ми съдействаш.
- Не ме интересува.Мислиш че си ме спасил.Наивник!И двамата сме мъртви от момента в който уби драконите.Те ще ни намерят и никой не може да ги спре.
- Какви дракони?В безопастност си и можеш да ми кажеш каквото знаеш.Водя те на безопастно място.Но ми трябва информацията.
- Сигурно място?Няма такова!Те притежават всичко и нещо не стои над тях,те правят каквото си пожелаят и дори смешният ви Трети Ешелон не може да ги спре.
Фишер вече беше разбрал че този Михаил знае прекалено много неща.Трябваше да очаква всичко.Дали това което каза руснакът беше вярно?Дали това което Борис каза беше истина?Дали всички грешаха или всички знаеха повече от него,или никой не искаше да му каже какво става?
Самолетът се приземи тромаво на летището.Сам не бързаше.Никой още не знаеше че е влязал в страната.Смяташе първо да направи малко разследване,така да се каже и после да се обади в Ешелона.
Но слизайки от самолета в огромния хангар мислите му за пореден път бяха трубо прекъснати този път от зареждане на оръжие.Пред него стояха петдесетина полицаи и тридесет командоса от SAS,които бяха се прицелили в него.А посредата стоеше директорът на Третия Ешелон.


Ето го и продължението... ако има интерес още,щот кат гледам 2ма човека => яко е дай още и нищо повече...