Аплауз!

Хехе Deywona добро продължениице ама късичко до безобразие . Един парагреф . Иначе както казах в предишната тема - РУЛЗ . Може усперодно да развиваме разказите си тук - ако се навиеш . А може и тема да направя та да видим какво ще стане с "Кирил Велики" !

Аре и чакам истинското продължение !

Ами Ивъл каза че това е продължение,но не съм чел предишната част.Но това доста ми допадна.Успял си наистина да създадеш уникална атмосфера.Но ще приемеш ли няколко идеи от мен?
Първо имената на планетите във фантастичните разкази винаги са някакви странни и с мъка трябва да ги произнасяш.Смятам че нямаше нужда от такива имена на планетите,а от нещо по-семпло.А и имената на бойните кръстосвачи - взети от старобългарски богове стоят някак странно за подобен разказ.Иначе ми хареса страшно като една творба която се отличава.Надявам се да има продължение.

Ами всъщност това е първата част с малко раширение ( от последните удебелени думи ). Иначе мисля че прекрасано си стоят имената на корабите . Това според мен е супер хрумване . А иначе най-яки са битките . Настръхнах но така си е Деилона си е просто един курифеи измеждо равни ( има още бая народ дето заслужава хвалебствия от творческият форум ).

Върховно.Само това мога да кажа.

Ами,обикно човечеството като цяло има навика да кръщава планети,и нови места с твърди звучни имена например.Ако се замислиш над имената на планетите от системата ни примерно.Но кактои да е,просто предложих.Планетарният съюз беше малко странно това Веаи-Адарна-Са.За имената на крайцерите - ми добра идея е и е оригинално.Просто може би съм свикнал да чувам за имена кораби от тъпите американски филми ,,унищожителя" ,,разрушителя" ,,надареня" и т.н. и кат видя нещо ново и различно ми става странно.Ама айде хващам се за сламката.Продължавай много ни хареса.

Благодаря за разрешението Вортекс . Мисля че идеята да развиваме успоредно два толкова приличащи си разкази е много добра . Както сам каза така ще се поучаваме от грешките а аз за следващата си част има бая да се поуча ( а и малко от теб ще копирам най-вероятно ).



“Кирил Велики”
Полета на последният гигант !

Масово унищожение . Хиляди згради се разклащаха и пропадаха в нестабилната почва отворила жадна за смърт паст . Стотици хиляди бяха поглъщани от огнениете кълба на протоните оръдия на главния космически Деднауд . Всичко приключи за по-малко от час . Цялата повърхност на планетата бе обгорена , заличена , стерилизирана . Това бе края на битката . Само десетина космически кораба от кралската флотилия на Наали се бяха измъкнали . Един от тях беше Дреднауда на кралските легионери “Кирил Велики”. Могъщ коръб поробил хиляди планети , изпепелил хиляди животи , прекарал стотици роби . Самият той бе внушителен . Десетократнo по голям от всички кралски кораби , дълъг тридесет и шест мили, широк десет , боядисан в черно , опасан от стотици фотони и плазмени оръдеини гнезда , изпълнен със стотици изтребители и бомбандировачи , дом за над стохиляди война ! Сега тази някога могъща флотилия бе победена и лишена от дом . Корабите и се носеха безмълвно през космоса в търсене на смисъл за съществуване . Но смисъл нямаше те бяха като прашинки изгубени в необятния мрак на съдбата .
- Адмирал Хела ! Тук адмирал Заал от Дреднаута “Кирил Велики” на кралските легионери ! Сензорите ни засякоха голямо количество наближаващи ни кораби ! Два от тях са клас Дреднауд а седем са от клас Звезден разрушител следват ги голямо количество по-малки бойни кораби !
В командната зала на адмирал Хела настана тишина . Никой не продумваше . Всички бяха наясно че не можеше и да става дума за битка . В момента кралския флот наброяваше не повече от десет кораба като само един от тях бе Дредналд и имаше едва три Звездни Разрушители .
- Адмирал Заал – заговори тихо Хела – този флот преследва ли ни ?
- Така предполагаме мадам !
- Нямаме шанс срещу такава войска ! Дори да стигнем до най-близката си колкония пак няма да имаме шанс !
- Наясно съм с това мадам !- отговори Заал – Въпреки всичко има надежда ... макар .... не за всички !
Настана още по тягосно мълчание в двете командни кабини . След няколко секунди Заал проговори а гласът му бе изморен и някак грохнал .
- Наясно сте че екипажа на моя Дреднауд е от елитните легионерски отряди на кралството . Дори и този флот няма да може да ни сломи за по-малко от един звезден час . Това време ще ви осигури нужната преднина да стигнете до колонията Драд и да се обедините с флота там !
Последва ново затишие , всички чакаха отговоря на вишестоящата Хела . Всички искаха да се измъкнат от този ад но не смееха да обелят дума .
- Така да бъде – отговори с дрезгав глас Хела – саможертвата ви няма да бъде забравена ! Ще отмъстим за домът ни и за вас ! На добър час !

Огромния Дреднауд се отдели от останалата флота и зае боина позиция а от хилядите му илюминатори надничаха стотици лица с посърнал поглед . Всички те гледаха заминаващите им другари докато те оставаха за да загинат . Говорителите на кораба изпукаха и се чу тихо прокашляне .
- Другари говори адмирал Заал . Всички сте наясно с нашата мисия . Всички сте наясно че шанса да оцелеем е нищожен . Няма да ви лъжа страх ме е , страх ме е от смърта , страх ме е . Но също така ме е страх и за семеиството ми на Драд . Повечето от екипажа на този кораб сме събрани от границите на империята ни . Всеки от вас има семеиство някъде там в безкрая . Днес аз ви моля да се биете както никога до сега , да се биете не само за нашите заминаващи другари , да се биете не само за нашата опожарена родина но и да се биете за всички ваши близки който ще загинат ако не спечелим време на флота си за да се прегрупира . Благодаря ви , вярвам че няма да ме подведете .
Високоговорителите изпукаха отново и заглъхнаха !
В командната кабина адмирал Заал разпалено започна да издава команди .
- Всички офицери в командната кабина да се въоръжят , вратите насам да бъдат затворени и заключени . В слуаи на бунт най-важното е да задържим курса си към вражеския флот . – след тези думи адмирала се обърна към навигаторите срещу него – Увеличете скороста и се насочете към най-малкият кораб в центара на вражеската флотилия – ще го вземем на таран !
След тази команда се чу разгорещено шушукане . И после пак настана тишина.
- Веднага щом се врежем в тяхната формация всички изтребители и бомбандировачи излиат в открита бикта . Веднъж вклинили се добре измеждо тяхните кораби спрете двигателите . Щом всичко това стане те няма да могат да използват големите си оръдия и ще трябва да разчитат на изтрбителите си . Ние от своя стран ще можем да използваме 940мм си протонни галбици . Остава да определим скороста и да деистваме . – след тези думи адмирала се облегна на креслото си и се вгледа в панорамния илюминатор пред него . “ Е това е, време е да видим на какво сме способни “ каза си сам на себеси адмирала и продължи да се вглежда във звездите пред него .

В кораба течеше трескава подготовка , навсякъде гърмяха сирени , по всички коридори притичваха хора . Часът на сблъсъкът наближаваше !
- Как мислиш има ли някакъв шанс да оцелеем ? – попита Стюбър .
Човекът към който беше насочен въпроса се изправи бавно от койката . Този човек се казваше Ръбър но всички му викаха Лимонката . Висок , слаб с обагрено от белези лице , черна коса и бели очи той бе нещо като генен мутант . Бум в генното инжинерство . Заченат като обикновено момче и обработен в лаборатория за да се превърне в непобедимият войник . Макар да не беше станал перфектен в унищожението на враговете си то поне беше доста добър . Така той беше спечелил уважението на всички който го познаваха и страхът на всички който не го познаваха . Винаги на предните редици на битката , винаги готов да избухне . Така се бе родил и прякора му .
- Какво ти пука дали ще оцелееш ? – попита безчуствено Ръбър .- С какво си дарил света ? А да родил си се ама то по-добре да не беше така щеше да спестиш мъката на вашите да ти гледат грозната мутра !
Стюбър който от своя страна не бе особено спокоен бързо почервеня от гняв а дебелото му тяло се разтресе . Всички който го познаваха знаеха че по-добър пилот на бомбандировач както и лъжец от него няма !
- Мамка ти питам те човешки и искам да ми отговаряш човешки ! – изкрещя Стюбър .
- Момчета, момчета спокойно всеки от вас ще има възможност да ми се докаже след по-малко от половин звезден час ! – прошепна Али . Али младата дама от телепатични воиски прехвърена на Дреднаута само преди месец бързо си бе спечелила уважението пък и сърцата на повечето мъже ! Е от време на време караше някой войник да си мисли че е лудо влюбен в нея за да и изпълни някоя услуга но това се случваше рядко .
- Както винаги нашата мила дама е там където е най-нужна ! – дочу се сухият глас на Мануал . Строг офицер от щурмовите воиски и той като Али наскоро бе прехвърлен на Дреднаута но беше показал умения в двубойте което му отреди място в този затворен колкетив . Черното му минало бе тайна за всички макар някой слухове да бяха долетяли заедно с него от последното му назначение . Един от тях беше че по време на една операция по усмиряване на разбонтували се работници Мануал наредил над заводите на бонтуващите се да бъдат исипани генно изменени вируси така че всички да измрът но да не бъдат засегнати предприятията . Въпреки всичко това не повлия на мнението на околните .
Разговорът продължи изпълнен с пиперливи шеги относно родословното дърво на Стрюбър и сексуалната орянтираност на Ръбър още няколко минути . Всички се смееха както когато бяха разквартирувани за пръвпът в столицата на кралството Наали . Внезапно смехът и разговорите секнаха . Ръбър се изправи с леко натъжени очи стиснал малка чашка и се провикна въз силничко в опита си да заглуши виещите сирени по коридорите на кораба !.
- Предлагам тост ! Тост за нас !
Набързо в ръцете на присъстващите се появиха малки чашки със силен алкохол !
- Тост ! – провикнаха се всички в един глас и вдигнаха чашите разко .
Внезапно от високоговорителите долета команда всички да се явят на бойните си места .
Компанията се спогледа още веднъж след което тръгнаха с бърза крачака по коридорите на втора паулба . Навсякъде тичаха запахтяни войници в бойни скафандри стиснали плазмени карабини . След още някоко крачки четеримата влязоха в хангара . Корабите им бяха готови . Всеки един от тях беше произведение на изкуството и наука . Прекрасни машини създадени за да рушят . Леко идължените им прозрачни корпуси им придаваха някак ефирна същност . Формата им бегло напомняше кондор в летеж . Обзаведени с протонни картечници и два ионни двигателя те бяха перфектните прихващачи . В хангара имаше още дузина изтребителя но те бяха доста по-стар модел и се оправляваха от не толкова заслужили пилоти . Докато тези на четеримата другари бяха спецялно изработвани за офицери и доказали се войници . Това изпълваше със чуство на преимущество собствениците им .

Самотният Дреднаут вече не бе самотен на пет звезни мунит от него стоеше флотата на Иберииците . Перфетният им кубообразен строй бе изпълнен с блещукащи светлинки на хиляди каюти и илюминатори . Из междо корабите се виждаха огромните тела на Дреднаутите и по-малките Звездни разрушители . Макар и по-малки тези кораби бяха чудесни за преследване . Дълги дванадесет мили и широки две , с два плазмени двигатели те бяха върхът на щурмовите бойни кораби способни да развиват невероятна скорост и достатачно силни за продължителна битка . Но въпреки всичко в защита бяха слаби . Това бе и салбото им място , слабото място на цялата флота те се готвеха за атака а всъщност щяха да се защитават ! Изведнъж двигателите на “Кирил Велики” присветнаха с ярка светлина а тялото на огромния кораб тромово се раздвижи . Ревът на фотонните двигатели се усили а също така и скороста . Скоро зловещия Дреднаут набра скорост . Пред него във все така перфектен строи се движеше флотата на Иберииците . Объркването в чуждите кораби продължаваше да расте докато “Кирил Велики” наближаваше центара на формацията . Последваха първите изтрели на 940мм галбици на самотният Дреднаут . Смъртоносните аленочервени снаряди се насочиха към два от малките кораби в центара на вражеската флота и със зловещ звук се взривиха в тях . Само след миг корабите се взривиха в облаци от алени пламаци и отломки . Последва още по голямо объркване за Иберииците . Скоро объркването бе преодоляно . Стотици червени и сини снаряди полетяха към кралския Дреднауд . Битката започна ! Навсякъде летяха плазмени и фотонни заряди . Хладния безкраи в един миг се възпламени . Стотици гласове крещяха във вихрушка от команди и предсмъртни прокоби . “ Кирил Велики “ продължаваше победния си марш . Оставаха секунди . Огромното му черно тяло се вряза в един Звезден разрушуте разделяики го на две . Поразения кораб започна да премигва , фотонните му двигатели замряха , от разсеченото му тяло започнаха да излитат малки сасителни капсули и изтребители . Само след десетина секунди ярка светлина от плазменното му ядро оповестиха края му в мощна експлозия . “ Кирил Велики” се разтресе под напора на взривът . Нявсякъде в корпуса му замигаха предупредителни червени светлини , из коридорите му избухнаха стотици пожари . Екипи от инжинери бягаха от една критична точка към друга . Няколко сектора окончателно се запалиха . Високоговорителите на Дреднаута пропукаха и от там се чу гласът на адмирал Заал .
- Доиде момента ! Всички в АТАКА !!
Последва раздвижването . Вратите на хамбарите започнаха да се отварят бавно пускаики на свобода хиляди изтребители и бомбандировачи в кървавата битка . Извън доковете адът бе отворил портите си . Милярди светлини заряди поразяваха повърхноста на кралският Дреднаут . Стотици изтребители се приближжаваха на ята към раненият гигант . От своя страна нажежените до бяло галбици на “Кирил Велики” не спираха своята адска песен от пискливи изтрели завършващи с могъщи експлозии .
Вратата на втори док се отвори . Напрегнатото чакане за , Ръбър , Стюбър , Мануал и Али бе свършило . Сега ги чакаше битката в цялата си красота и смъртоносно ! Трите изтребителя и бомбандировача се оделиха от гладката повърхност и с едно форсиране на двигателите излязоха в хладния безкраи . Около тях в лудешка въртелешка се дебнеха изтребителите на “Кирил Велики” и Иберииците . Само след секунди дозина Иберииски изтребители се залепиха на опашката на Стюбър .
- Хора ще съм ви признателен ако помогнете ! Все пак аз съм бомбандировач а не изтребител !
Още недовършил изречението си Стюбър стана свидетел на въодошевяваща каскада . Лимоката засили изтребителя си “Сокол” право към вражеските преследвачи и в мигът в който бе междо тях се завартвя около оста си сипеики смърт през фотонните си оръдия . Само за няколко секунди единственото което бе останало от иберииските изтребители беше звезден прах !
Двата Дреднаута на иберииците осещаха цялата мощ на “Кирил Велики” върху себеси . Хитрият хот на адмирал Заал ги беше лишил от тяхните галбици поставяики неговият Дреднаут в по-добра позиция . Все пак двата Дреднаута застанаха плътно до огромният кралски кораб непозволяваики му да бяга и пуснаха изтребителите и бомбандировачите си в деиствие . Хиляди светлинки се оделиха от корпусите на гигантите . Още по тежка престрелка почти от упор започна . 940мм гаубици на Кирил засипваха вражеските Дреднаути с онищожителен огън от своя страна бомбандировачите на дреднаутите прорязваха хиляди горящи рани по корпуса на Кирил . Само след петнадесет звездни минути битката вече започваше да затихва . Стотици хиляди вече бяха станали жертви на фотонните оръдия на Кирил . Навсякъде летяха отломки от всякаки кораби . Единия вражекски Дреднаут вече изнемогваше под тежкият обстрел на Кирил . Сега половината му корпус бе завзет от пожари а от онищожените му паулби изригваше кислорт примесен с смазочни тености . Последва нов зауп от 940мм гаубици , този път унищожителен . Десетината снаряда се врязоха точно до двигателите на гиганта . Започна верижна реакция която бе невъзможно да бъде спряна . Навсякъде по ранения звяр се появиха пламаци и експлозии . Стотици спасителни капсули полетяха извън умиращия гигант . После настана тишина, тишина предвещаваща зривът . И той наистина последва , ударната му мощ бе толкова жестока и яросттна че след ядреното кълбо което изригна всички кораби бяха захвърлени настрани . Радосна вълна от викове се разнесе по радиото и коридорите на легионерският дреднаут . Но “ Кирил Велики” пострада лошо . Два от четирите му двигатели бяха спрели , десет от шестнаисете му галбици бяха избухнали . А всеки изтребител който беше в обсегът на експлозията просто изчезна .
Ескадрилата на Ръбър изнемогваше . Около тях изтребителите на кралството се стопяваха докато изтребителите на Иберииците се множаха . Всеки погрешен ход бе равен на смърт . Стрюбър отново заходи към командната рубка на един от звездните унищожители . Около него се бяха наредили Лимонката , Али и Мануал готови да го защитят на всяка цена . Нова дузина вражески кораби се залепиха за тях . Али рязко сви опитваики се да стане от преследвана в преследвач но маневрата и бе забелязана . Два от вражеските кораби продължиха да я следват неотлъчно заливаики я със стотици снаряди . Нов лупинг от неина страна я освободи от преследвачите . Сега тя бе на ход . Плазмените оръдия на кораба и засвириха безмилостно докато и последният от групата пред нея не се превърна в прах .
- Благодаря сладурче ! Длъжник съм ти !- подвикна Стрюбър след което се съсредоточи върху командната рубка на вражеския унищожител – Четри , три , две , ЕДНО умри гадино !!!
Два неотронни заряда се оделиха от кабината на бомбандировача и се насочиха към илюминаторите на командната зала . Последва мощна експлозия . Зарядите бяха достигнали целта си . Поразеният звезден унищожител загубил оправление и се килна тежко наляво . Огромното му тяло продължи да се отклонява на лявао към един от другите унищожители . Пространството се нагнети от викове , красяци , молитви и прокоби . Последва тежък слбъсък . Още хиляди спасителни капсули се изтреляха в откритият космос следвани от зловещо зарево на експлозията ! Поредната победа за кралските легионери . Битката отново се разгорещи . Иберииците забелязаха че кралските сили са готови да се бият до смърт и хвърлиха всичките си сили в битката . Още стотици изтребители се спуснаха към Кирил велики следвани от големите кораби на флота . Примката околко Дреднаута се стягаше все повече . Лишен от оръдията си този гигант не представляваше такава заплаха . Корпусът му вече не можеше да издържи на яросните атаки , от хилядите му фотонни и неотронни оръдеини куполи бях останали само една четварт . Наближаваше дългоочакваният краи .
Адмирал Заал седеше в креслото си със все така вперен в безкра побглед . Лицето му се бе състарило за минути . Сега вместо него там на този стол стоеше просто един старец със бяла коса . Нямаше и следа от жизненоста му и решимоста му . Там седеше просто едно бледо подобие на Адмирала . Устните му се размърдаха с усилие .
- Докладваите какви са щетите !
Няколко гласа започнаха да изреждат един през друг .
- Трети двигател ще се взриви всеки момент ...
- Втори , десети и педесети хангари са тотално онищожени ..
- Корпус в точки петнаисет дваисет и тринаисет дваисет и пет е напълно пробит . --- Изтича голямо количество въздух ....
- Носовата част до трета миля е разбита и инжинерите не могат да стигнат до трета и четвърта гаубица ......
Тревожните гласове на операторите продължиха разгорещено да докладват но адмирала вече не ги чуваше . В мислите му едно единствено нещо бе заело централно място . Снимка на неговото семеситво . Жена му Хелена и двете близначки . тези ангели давали смисъл на живота му от толкова години . Ако не оспееше да задържи флота още десет светлини минут всичко щеше да бъде загубено а саможертвата на хората му безмислена ! Но вече нищо не можеше да се направи . Дреднаута беше на върхът на възможностите си , изтребителите чезнеха като последните лъчи на слънцето . Тогава в главата му се роди идеята че “Кирил Велики” още достатачно силен да унищожи вражеския Дреднаут гръбнака на Иберииският флот .
- ТИШИНА ! ПУСНЕТЕ ГЛАСЪТ МИ ПО ВИСОКОГОВОРИТЕЛЯ – извисяващият се глас на адмирала накара всички да замълчът и да изпълнят покорно заповедта му . Високоговорителите във целият коръб изпукаха в знак на готовност .
- Говори адмирал Заал от кралските космически сили, командир на легионерският дреднаут “Кирил Велики” . Искам да ви благодаря за всички тези години на вярна служба към мен и краля . Вие доказахте че носите смели сърца и сте готови да пожертвате живота си за живота на кралството . Днес всички вие записахте имената си в аналите на историята . Всеки един от вас е десет пъти повече войник от омразните ибериици . Вашите усилия можеби спечелиха живота на нашата родина но аз трябва да ви помоля за още една голяма услуга . Трябва да спечелим още десет звездни минути на нашият флот за да може да отблъсне врагът . Всичките ни възможности бяха изчерпани освен една . Двигателят на този кораб е ионен реактор с възможност да унищожи цял град . Ако използваме кораба като подвижна бомба можем д онищожим и другият Дреднаут на иберииците . Така гръбнакът на тяхният флот ще бъде строшен ! Всеки готов да даде животът си за благото на цивилизацията ни нека остане на поста си и нека помогне да подкараме този ранен звяр към последната му цел . Адмирал Заал край .
По коридорите хиляди войници се бяха спряли от лудешкият си гълоп и със свити сърца обмисляха съобщението . Нов зрив растресе кораба . И сякаш това им даде решимост . Всички тръгнаа към постовете си , инжинерите продължавах да тичът към критичните раиони а войниците продължаваха да отбраняват кораба .
Двигателите на умиращият гигант изреваха зловещо докато се включваха . Макар да бяха останали само два двигателя гиганта оспя да се наклони на една страна . Навсякъде из корпуса се ранзесе скърцане и гърмене . Възможноста двигателите да не оспеят, да не издържът на напрежението вцепени всички .
- Не се страхуваите войни мой ще оспеем . Имаите вяра ! – изкряща от високоговорите гласът на Заал .
Хората отново поеха задълженията си . Двигателите изреваха отново този път по-яросно . Корабът се разтресе но потегли . Тежкото му тяло се насочи към вражеският дреднаут .
Високоговорителите отново изпукаха и от там се понесе траурният марш на легионерите .
“В свят на смъртта ний бяхме родени с цел една да защитим другарите си . От мрака ний доидохме за да дарим със светлина света . Света който ни роди сега в кръв лежи покрит от нашите тела . За да отмъстим смърта ще победим и отново флагът на свободата ще развеем . Защото ние сме родени в свят на смъртта ! Защото ний сме легионери !
Телата ни от стомана , крилата ни от стомана , душитени от стомана защото нии сме легионери защото .......
Тежкото тяло на дреднаулта се разтресе още по силно . Двигателите изнемогваха а реакторите прегряваха . Всички осъзнаха колко близо са до смъртта и запяха заедно с тъжният глас от високоговорителите .
След миг Дреднаута се вряза в иберииският супер кораб . Всичко замря и спря . Всички погледи бяха насочени към двата гиганта който бяха сплели тела . От корпуса на иберииският дреднаут започнаха да искачат спасителни капсули но не и от “Кирил Велики” . Тогава доиде и експлозията , експлозия която може да се види веднъж в живота и най-вероятно ще бъде последната гледка за човека който я наблюдава . Ръбър и другите гледаха с възхищение и покруса прекрасната супернова на двата гиганта . Ярка светлина се разля в простора последвана от свиреп зрив по-свиреп от зривът на планета . Стотици кораби се стопиха в пламаците на експлозията .
- Стрюбър ВНИМАВАИ ...... – изкрещя Али но вече беше късно . Бомбандировача на Стрюбър избухна в пламаци .
Само след секунда останали без подкрепата на великана кралски изтребители бяха тотално прегазени . Единствено Али и Ръбър бяха останали достатачно далече за да имат време за още един ход .
- Али пази ме ! – изкрещя Ръбър .
- Добре Лимонка да им покажем на тия копелета от какво сме направени .- изкрещя Али и запя следвана от Ръбър - “В свят на смъртта ний бяхме родени с цел една да защитим другарите си . От мрака ний доидохме за да дарим със светлина света . Света който ни роди сега в кръв лежи покрит от нашите тела . За да отмъстим смърта ще победим и отново флагът на свободата ще развеем . Защото ние сме родени в свят на смъртта ! Защото ний сме легионери !
Корабите им летяха покраи враговете им следвани от стотина изтребителя . Но те нямаха какво да губят и бяха решени на всичко . Целта им беше един Звезден разрушител . От всички кораби наоколо долитаха плазмени откоси но безмислено . Изтребителя на Ръбър се вряза в командната кабина на Звездният унищожител следван от Али . Последното зарево на битката утихна .



Някаде там в безкра летеше последният оцелял от “Кирил Велики” търсеики някой на който да разкаже историята на живота си . Един малък черен диск записал всяка дума от станалото , заключен в метална кутия с надпис “Кирил Велики” .

Ето това чаках от много време ! Истински рай за феновете на научната фантастика ... Искрено се възхищавам на автора и невероятното му умение да разказва ...

Лилииййй и Аз така мисля,просто е супер.Измислени са и много добре написани.Въпреки че не съм толкова голям фен на Ски Фи/така му казва майка ми/ но ми беше интерестно. Продължавайте.

Признавам,доста интригуващо,но за съжаление прекалено кратко за да покаже някакво развитие.Надявам се скоро да напишеш още.

Изгрев интереса не е заспивал та да го будиш,аз лично от доста време чакам продължението.И както обикновено е перфектно.
Имам един малък въпрос,не знам дали само на мен ми се е сторило но момента с появяването на съществото беше странен.Те все пак са наемници,професионалисти и са на странна планета,все пак трябва да очакват появата на нещо и да са подготвени,а не когато някой вижда нещо да пиши като луд и да се стъписва. И как разбраха толкова толкова много за него след като е нещо като сянка?"чисто зло","изтъкано от зло" ми се видя малко прекалено да правят такива задълбочени "изследвания",по-скоро трябваше да изглежда странно,мистично,но веднага "чисто зло" нещо не ми допадна.Краят е просто зарибяващ,давай тълпата казва "още".

Хееей това 100% ще го прочета... като мммуу дойде времето
Размера изисква да отида до тоалетната с него!
Даа... сега остава само да ми се доходи и съм...





П.С. това ще бъде edit-нато като прочета всичко... дотогава... have a pleasant existence, my dear post...

ЕДИТ: 02.10.2005 хмм... още не ми се е доходило...

Чета,чета всичко което си струва го чета.Просто тук момента беше малко по-странно и нестандартно представен и затова някакси ми изглеждаше нерзбираемо.След малкото ти разяснение всичко ми се изясни.Поздравления от мен,перфектен е разказът и се надявам да продължаваш все така.

С две думи - харесва ми. Ще очаквам с нетърпение продълженията.
А само една забележка към Evil - пич перфектен си както винаги (не е четка) ама пунктоацията малко.... я даи по - сериозно... Peace!

Досега съм се въздържал от мнения, но не мога да не похваля тези разкази. Мого са добри. Аз самия в момента подготвям еди фантастичен разказ, не знам кога ще го завърша, нядявам се да е скоро и да е конкурентно способен на тези тук . Отново ви поздравявам момчета, фантастиката е любимия ми жанр и се надявам да се развие малко повече във форума.

Ами какво да ти кажа изгрев?Перфектно е.Просто нямам забележки.Този път си описал по-добре битката,самите "същества" и техните действия,емоциите и действията на екипа Далити са просто перфектно описани.Не знам какво да кажа освен "публиката очаква продължението".

Поздрав братко . Както винаги спиращо дъхът . Не знам как оспяваш но описанията ти са невероятни и винаги оспяваш да задържиш интереса на четящия ! Уви сега прочетох само едната нова част но съвсем скоро ще прочета всичките . Просто исках да изкажа възхищението си ! Критиката после ( ако има такава де ( сериозна имам предвид )) !

03:41 / 12.12.1251 г. (Астарски календар)
Покрайните на мегаполис Калла
на повърхността на Веаи (планета от земен тип)
.....................
Резиденция на Главнокомандващ-флот Дегар

Главнокомандващ-флот Дегар спокойно спеше в огромната си резиденция, която величествено се издигаше върху един хълм на няколко километра от премигащите светлини на големия град. Калла, столицата на планета Веаи, както винаги пулсираше в ритъма на нощния живот. Ала тази вечер във въздуха над града се долавяше и нещо друго. Светлиците проблясваха тревожно, а мракът се бе сгъстил повече от обичайното за това време на годината. Над полиса беше надвиснало онова чувство на скрита заплаха, което караше сърцата и на най-смелите да изтръпнат. Чувството, което известяваше идването на хаоса, на паниката, на смъртта и разрухата.......
Малко след полунощ резиденцията на главнокомандващия внезапно бе залята от десетки звуци, които упорито се бориха за вниманието на Дегар. Той се стресна и инстинктивно изхвърча от леглото си. И веднага съжали за стореното. Съзнанието му бе прегазено от всякакви проблясвания, писукания и други неопределими шумове. Алармите на жилището виеха свирепо, компютърната система жално стенеше под натиска на невероятно количество заявки за директно включване, а трите лични комуникатора също не оставаха по – назад с протяжния си рев и зловещо мигащите червени лампички, отбелязващи изключително спешни повиквания. Дегар за момент си помисли, че самият Ад бе нахлул в покоите му. Съвсем скоро щеше да разбере, че е почти прав......
Главнокомандващият се олюля няколко пъти, преди крайниците му да се приспособят към внезапната промяна на състоянието. След още няколко мига сънят бе прогонен и Дегар се отправи към най – близкият терминал за видео връзка. Слухът му все още се опитваше да определи всички източници на звук и доколкото успя да прецени, като че ли всички средства за комуникация в дома му се надпреварваха да му предадат някакво очевидно нетърпящо отлагане съобщение. Дегар бе висок и леко мършав мъж, със приятно, макар и преждевременно остаряло лице. Черната му коса все повече се изпъстряше със бели кичури, които главнокомандващият не се стараеше да прикрива. Воднистите му очи болезнено се присвиваха, когато червеникавата светлина от бог знае кое устройство в резиденцията ги застигаше. Най – накрая Дегар се добра до терминала и позволи контакта. На видеостената моментално изникна пребледнялото лице на един от свързочниците, зачислени към армейската част на станция „Сентра”. Ако паметта не му изневеряваше, човекът се казваше Робърт Даун. Отговарящ за междупланетарната комуникация.
- Какво по дяволите става, свързочник?! Сякаш всички демоните на Преизподнята са нахлули в дома ми...... – Робърт Даун като че ли въобще не чу думите на главнокомандващия. Цялата кръв се бе оттеглила от лицето му и изглеждаше, че не може да предприеме каквото и да е разумно действие. Това състояние обаче премина за секунди и свързочника проговори с треперещ глас.
- Командир.......главнокомандващ Дегар......Трябва веднага веднага да се явите в щаба, сър. Всъщност, незабавно! Положението излиза извън контрол....... Изпратихме глайдер към резиденцията ви. Скоро......
- Какви ги говорите, Даун?! Искам да получа обяснение! При това възможно най – скоро! Говорете! – Дегар бе напълно объркан от думите и изражението на свързочника.
- Сър,.......Адарна.....Адарна в момента е под ударите на непознати нашественици. Няма да издържат повече от половин час, сър. Нападателите явно се прекалено много и прекалено силни. Те ги прегазват, главнокомандващ! - лицето на Даун вече напълно приличаше на бяло платно, а Дегар изглеждаше като ударен с мокър парцал.
- Превоза до щаба ви вече трябва да ви е достигнал, сър! – Смаяният мъж втрещено усети вибрациите по пода в стаята. Мощният звук на двигателите на бойния глайдер бе възприет от съзнанието му малко по – късно.....
- Идвам......


03:50 / 12.12.1251г. (Астарски календар)
Военен щаб
на повърхността на Веаи (планета от земен тип)
...................
Конферентна зала


Дегар нахлу като хала в залата за съвещания на Военният щаб, придружен от цяла свита офицери и други длъжности лица, които можеха да помогнат във взривоопасната ситуация. Главнокомандващия-флот с облекчение отбеляза, че повечето от помощниците му вече бяха заели местата си и напрегнато обменяха информацията, която бяха получили досега. Паниката засега се криеше в тъмните ъгълчета на помещението, ала дори в момента призрачното й присъствие се долавяше в жестовете и думите на хората събрали се около огромната конферентна маса. Погледите на всички присъстващи се обърнаха към новодошлия и въздишки на облекчение се разнесоха между редиците на Военният щаб. Както винаги, Дегар реагиращи своевременно на събитията. Неслучайна му бе поверена високата длъжност, която в момента заемаше. Главнокомандващият се отправи към мястото си, поздравявайки тревожно колегите си. Сякаш само това чакал, от далечният край на залата изникна Виктор Тоус, ръководител на дефанзивно звено „Орбитална защита” и със необикновено сковани движения се приближи към голямата черна видеостена, инсталирана на една от стените. Тоус пое в движение предложената му от някакъв войник показалка, застана до видеостената и натисна някакъв бутон близо до нея. Залата странно притихна, всякакви разговори секнаха, а хората полууплашено се втренчиха в оживялата картина пред очите им. Тоус заговори с плътния си, басов глас:
- Господа, предполагам знаете причината, поради която Щаба се събира в това необичайно време на денонощието. – сякаш подтикнати от невидим диригент, колегите на Виктор едновременно заклатиха глави в знак на съгласие.
- Тази вечер, в 03:22, свързочниците от станцията за междупланетна комуникация „Сентра” загубиха връзка както със приятелската ни планета Адарна, така и с външния защитен пръстен, който се грижи за охраната на космическото пространство на съюза. От над триста изтребителя, поне толкова орбитални бомбардировачи и шест тежки бойни крайцера клас „Супернова” не е бил изпратен зов за помощ. Не са пратени предупредителни съобщения......нищо. Всички просто изведнъж са се изгубили на радарите и не са могли да получат нашите съобщения за установяване на създалата се критична ситуация. Между флота и Адарна има три военни станции – „Изгрев І”, „Изгрев ІІ” и „Изгрев ІІІ”, снабдени с най-модерната апаратура и отбранителни съоражения, които са ни известни. Те замлъкват в същия момент, в който го прави и изведения в космоса флот. – Виктор спря за да навлажни пресъхналата си уста с пресметливо поставената наблизо чаша вода. Елитът на Веаи стоеше като хипнотизиран, докато преценяваше туко-що получените данни. Това бе невероятно, невъзможно, недопустимо. Фактите бяха прекалено нереални за да са истина. Явно прочел мислите им, Тоус върна чашата на мястото й и продължи:
- Колкото и да не ви се вярва, това е истината! Интересното обаче тепърва предстои. Докато свързочниците са полагали отчаяни опити да осъществяват контакт с изгубените бойни единици, сателитите са получили съобщение за незабавна помощ от Адарна. Самото то е било несвързано и донякъде замъглено от някакви необясними смущения. Всъщност, чуйте го сами! – Виктор се протегна и натисна втори бутон от панела до себе си. От високоговорителите се разнесе глас, издаващ паника и ужас:
-Тук.........до всички...........от непознат враг........пречупват защитата ни..........не можем.......пратете.......не повече от тридесет минути..........нещо......МРАКЪТ Е ЖИВ! – последните думи бяха изкрещяни сякаш от луд, който е на прага на смъртта. Мълчанието бе покрило залата с нагнетяващият си покров, а съветниците глупаво се оглеждаха. Никой не знаеше какво да мисли, а тези които се опитваха разбираха, че мислите им са прекалено хаотични за да могат ги съберат в една обща картина. Главнокомандващ Дегар се бе отпуснал в своя кожен стол и опитваше трезво да прецени положението. А то никак не изглеждаше добре. Никаква информация, никакви данни за противника, разположението и огневата му мощ. Всъщност се досещаха, че въобще има някакъв противник само от това....... най-малкото стряскащо съобщение. Дегар бе напълно объркан. За пръв път в живота си не знаеше какво да стори. Естествено, трябваше да пратят военна помощ веднага към Адарна, но инстинктите му подсказваха, че нещата не са такива каквито изглеждат. Сърцето му караше да изчака с преценката, но останалите съветници едва ли щяха да одобрят подобна проява в час, в който съюзниците им сигурно умираха под ударите на непознат враг. Виктор Тоус пръв разкъса нямата пелерина на събранието:
- Господа, смятам че единствената възможност е да пратим всички готови бойни звена към Адарна. И то незабавно. Уведомихме правителството на Са за случая. Съвсем скоро ще можем да разчитаме и на техните войни. Ако обаче продължаваме да се бавим, няма да има какво да спасяваме. Пък и трябва да ударим сега, докато противника не се е окопал напълно. – Повечето офицери закимаха при тези думи. Точно от това се боеше Дегар. Той се изправи и бързо заговори:
- Усещам, че така нареченият ни враг, съвсем няма да бъде толкова лесен за побеждаване. Както сами се уверихте е успял да разбие цял флот, три орбитални станции и строго охранявана планета без да издаде присъствието си....почти. А това не може да бъде извършено от никоя звездна сила, която познавам. Дори прехвалените наемници не могат да осъществят подобна светкавична атака. Освен това съобщението, което получихме ми се струва изключително съмнително. Уж ни предупреждава, но същевременно не ни дава никаква информация. А и имам чувството, че врагът не би изпуснал подобен елементарен сигнал след като е успял да предотврати всички други.
- И какво предлагате, главнокомандващ Дегар? Да стоим и да чакаме? И докога? Докато нашите съюзници гинат или докато заплахата не се стовари върху самите нас? Както сами се уверихте, нямаме връзка с Адарна и близките бойни части. Това може да бъде само знак за непосредствена опасност! – Виктор Тоус, по начало спокоен човек сега бе на прага на избухването. И тогава Дегар внезапно се досети за един разтърсващ факт. Жената на Виктор бе на Адарна като посланик на Веаи в тамошното правителството. Главнокомандващият дори се зачуди как Тоус все още успяваше да се овладее. И въпреки това Дегар отново опита да разубеди съветниците от Щаба:
- Колеги, макар и изправени пред осезаема заплаха, аз Ви съветвам да мислите трезво. Дори и да пратим незабавно помощ, ще можем да разчитаме само на някои от бойните си звена, предимно съставени от изтребители. Само два от крайцерите ни са в космоса и то патрулиращи в друг сектор, а останалите се нуждаят от няколкочасова подоготовка за полет. Зареждане с гориво, проверки на системите и събиране на екипажа. Ако сега изпратим помощ, няма да можем да осигурим покритие на изтребителите. А това може сериозно да обърка плановете ни. Моля Ви, премислете няколко пъти! – Миг след като Дегар замлъкна, пултовете за гласуване пред всеки един от съветниците се активира. Главнокомандващият даде своя глас против атаката, макар да знаеше, че това няма да промени нищо. На компютрите им трябваше само секунди да изчислят резултати и да ги предадат на визуалните приемници. Тридесет и шест гласа „за” и едва три „против”. Дегар започна да разтрива слепоочието си. Съзнанието му крещеше, че правят огромна грешка.....

Засега доста обнадеждаващо. ЛИчно на мен дост ми хареса, но за момента нещата се завързват малко объркано като цяло, пък 3 сюжетни линии са малко объркващо положение като цяло. Няколко неща ме учудиха, но те са си мои виждания просто, пък и сюжета е изграден доста пълно и няма място за някви генерални забележки. Описанието на повърхността на планетата и случващото с етам доста ми хареса. Както винаги и тези части на разказа са перфектни. да се надяваме че ще продължиш, има кой да ги чете.

Здрасти хора,как сме?

Дейлона/номаде/изгрев всяка част е страхотна. Добре че се мярнах за да видя ъпдейта.