Firzen написа:
Башо не би предположил, че това е "ХайкО"
Между другото вие съвсем не сте схванали смисъла на тази поетична форма. От много време спазването на тия срички не е толкова важно, всъщност дори правилото за изразяването на сезона ми се струва, че вече не е задължително, но все пак самият формат предполага изразяването на миг/секунда от случващото се около нас и то поетично, а не вулгарно.... Мразя да пиша толкова дълги изречения. Въпросът беше че си нямате понятие от хайку, четете повече!!!
Ще си позволя да приложа и малко сведения, които бях копирал навремето от интернет (писах съчинение по философия за хайкуто преди време), ако има ентусиасти - хев фън!
Останалите - ша ма извинявати!
А, и надявам се никой да не ме цитира
Преди Башо
През XV-ти век в Япония процъфтява поетична форма, наречена "ренга".
Ренга е поема, която няколко поети създават съвместно. Те последователно прибавят стихове от 17 срички (5, 7 и 5 срички) и от 14 срички (7 и 7 срички), докато се получи стихотворение, състоящо се обикновено от 100 стиха.
Ренга е поема от елитарен и академичен характер. По традиция, от създателите й се е изисквало да представят стиховете си по правилата на средновековната естетика, цитирайки класиците.
Вместо ренга, през XVI-ти век става популярна хайкай - поема от хумористичен характер. Както ренга, така и хайкай (или хайкай-ренга) е стихотворение, съставено от стихове от 17 и 14 срички, но то пародира ренга като внася съвременен смехотворен елемент. Поетите, създаващи хайкай използват игри на думи и предпочитат да описват събития от ежедневния живот, които не представляват интерес за ренга.
Първият стих на ренга и хайкай се нарича "хокку". Пишещите хайкай поети понякога представят своите "хокку" като независими стихотворения. Това е и произхода на хайку.
По традиция, първият стих на ренга и хайкай е трябвало да съдържа "киго" (дума, отнасяща се към сезона). Това изискване за включване на "киго" е валидно също за хокку и за хайку.
Башо Матсуо (1644 - 1694)
Башо Матсуо е известен като първият голям поет в историята на хайкай и хайку.
Следвайки тогавашния литературен вкус, в своя ранен етап той също пише стихове, съдържащи смехотворен елемент и игри на думи; но от около 1680-та година нататък, той започва да отдава значение на ролята, която има мисълта в хайкай (особено в хокку).
Учението на Чуанг-тсеу, философ от IV-ти век преди Христа, силно повлиява на Башо. В своите хокку той често цитира откъси от "Книга на учителя Чуанг".
Чуанг-тсеу отричал изкуствеността и утилитаризма и намирал, че ролята на човешкия интелект е незначителна. Твърдял, че истинското качество се съдържа в наглед непотребните неща и че един правилен житейски път не бива да противоречи на естествения закон.
Да принадиш към крака на чаплата
дълъг
фазански крак.
Башо
Този стих пародира следния текст от "Книгата на учителя Чуанг": "Когато видиш дълъг предмет, не трябва да смяташ, че той е прекалено дълъг, щом като дължината е качество, дадено му от природата. Това се доказва от факта, че едно пате ще изкряка от болка, ако се опиташ да издърпаш късите му крака, за да ги направищ по-дълги, а жеравът ще се възпротиви със сълзи в очите, ако се опиташ да подкъсиш дългите му крака с нож.
Играейки си преднамерено в своето хайку с идеята за насилствено снаждане на птичи крака - нещо, което Чуанг отрича - Башо показва безмислието на такова действие и шеговито изтъква безпомощността на човешкия интелект.
Хайку на Башо са драматични: те преувеличават хумора и мъката, екстаза и объркването. В основата си, неговите драматични експресиии са парадоксални. Хуморът и отчаянието му не изразяват вяра в човешките възможности и не възвеличават човека. Колкото повече описва човешките дела в творчеството си, толкова повече, изпъква човешката нищожност. И толкова повече ни кара да осъзнаем величието на природните сили.
***
Давам на ветрилото
вятъра от Фуджи.
Ето, сувенир от Едо.
* Eдо - старото име на Токио.
***
Яздейки, сънувам,
далечната луна в неспирен сън -
пара от приготвен чай.
***
Отминава пролетта -
плачат птиците,
очите на рибите са пълни със сълзи.
***
Лятно зашики -
Люшват се и влизат
планината и градината.
* зашики: стая в японски стил, покрита с татами и отворена към градината.
***
Какво щастие!
Долината лятна
кара снега да ухае.
***
Есенният вятър -
по е бял
от скалите в планината.
***
От вси страни
довяват ветровете
черешови венчелистчета
в езерото на гмурците.
***
Дори глиганът
ведно с всичките създания
рева във тази буря.
***
Полумесец осветява
мъгливата земя.
Елдата цъфти.
***
Полюшва се разцъфнал детелинов храст -
не разсипва
капчица роса дори.
Йоса Бусон ( 1716 - 1783 )
През 18-ти век хайкай-ренга губи популярност и хайку-поетите насочват усилията си към създаване на хокку. Бусон, блестящ художник и поет, постига в своите хокку чисти, изпълнени със светлина образи. Бусоновите хокку се различават от тези на Башо; нито имат философски характер, нито съдържат драматични жестове. Изразните му средства са толкова изчистени, че в техническо отношение той няма равен на себе си. Гениален творец, чрез пейзажа, чрез описанието на една тиха природна картина, той може да накара читателя да усети вечността. Поемите му са описателни, но пейзажът не е реалистичен, а идеализиран. С други думи, той търси да изрази същността на нещата, а не намиращото се на повърхността. В Бусоновите хокку действената красота на езика е доведена до съвършенство. Очаровали безброй поети, те оказват голямо влияние върху хайку в наше време. За съжаление, неговите хайку силно зависят от структурата на японския език и това ги прави труднопреводими.
***
Въздухът блести.
Белезникав полет
на неизвестно насекомо.
***
Оран в полето.
Изчезна
неподвижен облак.
***
Лети хвърчило -
там
където летя вчера.
***
Пролетна вечер.
Прибавям я
към полузагасналия тамян.
***
Къса лятна нощ.
Капчица роса
по косматия гръб на гъсеницата.
***
Жужва комар.
Всеки път
щом падне цвят от орлови нокти.
***
Четирима - пет мъже танцуват в кръг.
А над тях луната
аха да тупне на земята.
***
Луната свети в зенита си.
Аз съм в най-мрачната си четвътинка.
***
Буден е
а казва, че вече спи.
Мразовита есенна нощ.
***
Водни птици.
От крепостта излиза фенер.
Масаока Шики ( 1867 - 1902 )
Масаока Шики се появява в жанра хайку като критик на Башо. Той критикува известните хайку на Башо в полемичната си творба "Башо Затусдан" (Разни мисли върху Башо). Той не отхвърля всички произведения на поета, но намира, че на неговите хокку липсва поетическа чистота и че носят прозаично-обяснителни елементи.
От друга страна, той се възхищава от непознатия по това време Йоса Бусон. Намира неговите хайку за технически изтънчени успяващи да предадат чистите си образи на читателя.
След като открива западната философия, Шики се убеждава, че лаконичните описания на обектите са подходящо средство за литературно и образно изразяване. Той подчертава значението на "шасей" ( скициране ). Тази идея придава на неговите хайку краткост и визуална описателност.
Новаторския подход на Шики предизвиква сензация из цяла Япония и вдъхва нов живот на западащия по онова време жанр.
Според Шики, хайкай-ренга няма художествена стойност и той винаги използва понятието "хайку" вместо "хайкай" или "хокку". Днес името на хайкай-ренга е "ренку", но са малко изследователите, интересуващи се от тази поетична форма.
***
Хладен дъжд вали
върху голия трън.
***
Стопи се ледът във водоема.
Шмугва се скарида
в стари водорасли.
***
Оръдието нарежда своя тътен.
Листови гранки по дървото.
***
Колко е студено!
Малко раче под дъжда
покачва се на бора.
***
Из езерцето препускат
лотусови листи.
Юнски дъжд.
***
Димът се завихря
след отминалия влак.
Млади листи.
***
Половин ден
бурята вилня.
Счупи стръкчето на слеза.
***
Дори луната не можем види
а вдигаме големи вълни.
***
Над хралупата в скалата
виси бръшлян -
малък храм.
***
Цъфна луфата*.
Аз съм душа
удавена във храчки.
(Луфа - растение от рода на кратуните, със удължени плодове, които след изсъхването им, се използват като гъба в домакинството - бел. прев.)
).Но както и да е!Забавно,засмяно 
