ha, ei sega go skivah i 6te go pro4eta, zaintriguva me tova 4e izpolzva6 bylgarski imena i nqkakvo nivo realizam, pozdravleniq!

-Какво дириш тук,момиче?
-Търся Отец Георги-отговори Ваня леко смутена от вида на стареца.
Настъпи мълчание,през което Ваня предположи,че попа се опитва да се сети за отеца.Накрая обяви доволна:
-А,да,Отец Георги.Елате с мен,момиче.
Ваня прекрачи портата и се озова в двора на манастира,който беше във формата на кръг.Стареца тръгна към друга,по-малко врата.Преведе я през стари и почти напълно тъмни коридори и изкачи доста стълби.На Ваня й се стуваше,че се намира в голям замък,обитаван от духове.Спряха пред малка стаичка,в която светеше само една малка свещичка.Ваня влезе и намери Отец Георги легнал на едно дървено легло.Тя се приближи и каза плахо:
-Здравейте,Отец Георги.
Не последва никаква реакция от страна на служителя на Бог.Ваня се притесни и се обърна към стареца,но него вече го нямаше.Погледна отново към Отедца,който сякаш се беше събидил и каза изненадано:
-О,чедо,какво правиш тук?
Ваня се умисхна,успокоена,че отеца не е умрял и отвърна:
-Дошла съм да търся отговори и се надявам,че вие ще ми помогнете.
Отеца се изправи-доста бързо,имайки предвид напреднала ми възраст.Сега излеждаше по-жизнен и ведър отколкото,когато беше легнал.Сините му очи все още излъчваха онази увереност от времето,когато беше постъпилв манастира,в търсена на спасение от ужасната реалност,която го заобикаляше.
-Говори тогава чедо.Какво ти е на душата?
Ваня си пое въздух и започна да разказва за всичко,което й се слуваше на скоро.Отецът почти не я прекъсваше само,когато я молеше да повтори.Когато Ваня приключи,настъпи тишина.Слънцето клонеше към своя залез и небето беше посивяло,а облаците се сгъстяваха.
-Дете,-започна Отеца-по твойте думи разбира,че вярваш,че си имаш работа с Демон-Ваня само кимна.-И вярваш,че този демон е малко момиченце,което манипулира някой,който убива приятелите ти.
-Да!-отговори Ваня,тъжно,спомняйки си за ужасните убийства.
-И ме питаш как може да се прогони този демон?-Отецът сякаш беше започнал да говори на себе си-Нека ти обясна нещо,дете мое,когато един демон се завърне в света на смъртните,той е само една сянка,която се крие в тъмнината.Той няма форма,за това обладава някое човешко тяло,за да може да върши злини чрез него.Често демони се връщат,за да могат да довършат нещо,което не са успели.Тогава няма нужда отново да приемат старата си форма и използват само чуждото тяло...
-А как могат отново да се материализира?-Ваня се зачуди от къде се е сетила за тази дума.
-Нека ти кажа нещо дете мое-смъртта както отнема живорт,така може и да връша.За да може отново да върви свободно по земите човешки,демонът трябва да плати данак на Смъртта.Трябва да бъдат пожертвани невинни животи на същия брой хора,който демонът е убил докато е бил жив.Демон,който иска отново да се завърне,са рядкост и никога не се завъщат без причина,най-често това е отмъщение,за нещо,което е било много ценно за него приживе.
-И как може да се спре това създание?Със ексорцизъм-Ваня попита,нявайки се,че ще бъде лесно да се справи със създанието.
-Ексорцизъм се използва за човек,който е обладан,но когато демон се завърне,никой смъртен не може да се справи с това създание.
-Но тогава,как ще се прогони?
-Когато демонът се завърне от Подземния свят от небето се праща закрилник,който да се справи с него,ако започне отново да борди свободно.Само той може да отстрани демона и да го прати отново в дълбините на Ада-Отецът беше започнал да изглежда изморен.Навън вече беше тъмно,но Ваня нямаше намерие да си тръгне преди да разбере всичко.
-Но къде е този закрилнил?
-Никой не знае.Той сам ще се появи,когато сметне за необходимо.Дете,недей да се месиш в неща,които са далеч от твоите способности.Сигурен съм,че всичко е ще се оправи и извършителя ще се намери.Сега върви и спи спокойно.
Ваня благодари на Отеца и излезе.На вратата я чакаше друг старец,който я изпрати до входната врата.Ваня се огледа,но не успя да види колата на Димитър.Къде ли беше?Минаваше 9 и Ваня искаше да се прибере и да си почите.Тя се обърна отново към манастира и видя на прага момиченцето,което гледаше към замята.Изведнъж призрака вдигна глава и бялото й лицете се втренчи в Ваня.Детето протегна ръка,сочейки нещо зад Ваня,която пристъпи назад и разбирайки,че момиченцето й сочи нещо се обърна и изпищя.

Добре си го измислил това с данъка за смъртта.Продължавай все така.

Reaf дано мн не ми се сърдиш(ти ще разбереш защо)

-По спокойно-каза весело познатия глас на Димитър.От къде се беше взел?-помисли си Ваня,но беше твърде изморена,за да мисли и върху това.Митко я заведе до колата му,която беше паркирана на паркинг малко встрани от манастира.Ваня се унесе,връщайки се към дома й.С почти затворени очи тя гледаше през прозореца как Луната грее високо в небето и осветява пътя.Помисли си,че може би има светлина и за нея на пътя,която ще й покаже на къде да тругне.Умислена,тя не усети кога заспа.Събудия нежния глас на Димитър,който тихо и шепнеше нещо в ухото.Ваня се усмихна и отвори бавно очи.Двамата останаха загледи един в друг дълго време,нактая Димитър посегна към нея и я целуна бързо и страсно,както се целува едно време в гимназията.Още не беше открила причината да скъсат и все се придържаше към официалния вариант,които беше,че са се разделили,защото просто са изчерпали всичко от връзката.Колкото и да се опитваше да се заблуждава,Ваня знаеше,че това не е така,но вече беше минало много време и едва ли щеше отново да изпита същите чувства,които и тогава.
Ваня се одръпна и слезе от колата без да казва нищо.Сметна,че Митко сам ще разбере това,което искаше да му каже.Така и стана-колата потегли малко след като се Ваня се отдалечи от нея.Въпреки всички си опити да не заплаче,няколко сълзи се стекоха по лицето й,но тя бързо го избърса,смятайки че това е само знак на слабост.Нямаше да остави старите рани отново да я нараняват.Какво беше станало между тях двамата щеше да си остане в миналото,погребано заедно с хубавите и лошите спомени.
Ваня се изкачи по стълбите бързо,без да има търпение да си вземе един душ.Беше учудващо спокойно,нещо което не беше й се случвало от много време насам.Стигна етажа,на който се намираше апартамента,но завари вратата леко отворена.В началото я обля вълна от напрежение и притеснение,но след това отново се успокой,спомняйки си,че не двете й приятелки често оставяха вратата отворена.Влезе и извика съквартирантките си.Никакъв отговор,само тишина носеща със себе си подозрение и страх.Ваня отвори вратата на кухнята,но там нямаше нищо освен няколко чинии,които едва ли някои може да определи от кога лежат в мифката.С леко скърцащ звук се открехна и вратата на банята,където нямаше никой освен хубавия мирис на рози,които се носеше от две запалени свещи.Пулсът на Ваня започваше да се ускорява,усещаше,че нещо не е наред.Стигна до вратата на спалнята им,която беше плътно затворена.Не знаеше дали да я отвори или не.Нещо й подсказваше,че няма да хареса това,което ще види вътре.Седейки няколко пред вратата,Ваня събираше сили да погледна.Тя хвана дръжката на вратата и бавно я завъртя,плавно вратата се плъзна напред и разкри празната и непокътанта стая,където всичко беше изрядно подредено.Ваня си отдъхна.Явно двете й приятелки бяха просто излезе и забравили вратата отворена.Тя тръгна към стаята си и спокойно я отвори,но замръзна на прага.В този момент жовтът й сякаш свърши.Не чувсташе краката си,не чувставаше ръцете си,не чувсташе сърцето си да бие в гърдите й.Всичко,което можеше да усети и мириса на засъхнала кръв,на разложена плът и изгорели дрехи.Пред нея седяха двете й приятелки,които бяха овиснали на едно важе,спуснато от лапмата,което се увуваше около вратовете им.През главата им беше прокарал шиш за готвена,а дрехите им бяха свалени,изгорени и напъхани в стомашната им кухина,която беше изпразнена,а вътрешностите им седяха на леглото.
Ваня започна да вижда всичко размазано....усети как пада....накрая остана само тъмнината.

Нееееееееееееееееееееееееееееее.Защо,защо .
Трябваше да го предположа.Така става в тези истории.Е ще трябва да го преживея.Обаче искам демона да гори в Ада,ЗАВИНАГИ.

-Ваня...Ваня...Ваня-отново от далечината се носеше тих глас,които сякаш галеше ушите й.
Тя отвири очи,но всичко все още й беше замъглено.Болеше я силно главата и се чувставе някак опянено.Бавно всичко пред нея започна да се изяснява и Ваня видя приятеля си,който я гледаше леко притеснено,но все пак облекчен от фанкта,че приятелката му беше добре.
-Къде съм?-попита Ваня,оглеждайки се и виждайки,че около нея няма нищо друго освен състемата,която вливаше в кръвта й болкоуспокояващи.
-В първа градска.Снощи се върнах да ти кажа нещо и те заварих припаднала.Взех те на ръце и веднага те доведох тук-все още в гласът му се усещаше нотка на притесненост.Очите му шареха на ляво и на дясно,сякаш оглеждайки се за нещо.Ваня се облегна на възглавницата и тогава в главата й отново връхлетя спомена за двете й приятелки,които видя в спалнята.
-Какво стана с Елена и Гергана?Уведоми ли полицията?Какво казаха те?-Ваня говореше бързо,опитвайки се да изгони ужасната картина от главата си.
-Когато отидох там нямаше никой-беше сама на земята, изпаднала в безсъзнание.
Ваня се облегна назад.Можеше ли всичко да е било плод на нейното въображение?Всичко изглеждаше толкова реално,толкова истинско.Все още можеше да усети миризмата на кръв,която имаше цялата стая.Не,не можеше да си е въобразила.
-Казвам ти,бяха там.Двете бяха чисто голи...-от лицето започнаха да й се стичат сълзи.Не можеше да каже нищо повече и се остави на прегръдките на Димитър.Поседяха така няколко минути,когато влезе една медицинска сестра,за да провери състоянието й.След като се увери,че Ваня вече е по-добре с усмивка излезе и остави ги отново сами.Вратата на стаята беше желязна,което от начало се стори доста странно на Ваня,но мислите за случилото се преди....
-Кой ден сме?-попита Ваня,осъзнавайки,че незнаеше,колко време е била в безсъзнание.
-Четвъртък.Почти 24 часа спеше,но най-важното е,че вече си добре.
Ваня тоново се облегна назад,облекчена,че все пак нищо не беше й се случило.Димитър погледна към часовника си и с разочарование каза:
-Трябва да тръгва.Ще мина да вида как си утре.
Двамата се целунаха за довиждане и Митко излезе,ставяйки желязната врата сама да се затвори зад него.Ваня остана сама в малката стая,която започна да й се струва някак позната,но след като се замисли осъзна,че болниците си приличат и ева ли има нещо,за което да се безпокои.Огледа се и забеляза малката камера,която се въртеше бавно в ъгъла над леглото й.Ваня се замисли за какво може пък да им е камера,но някаква умора я налегна и скоро заспа без повече да търси отговор на този въпрос.
Силен трясък я събуди.Ваня отвори очи,но не успя да види от къде идва ужасният звук.Стана и осъзна,че се чувства доста по-добре.Нямаше я онази болка в главата,която я караше да спре да мисли.Погледна към системата и видя,че шишето е изтекло.Въпреки,че нищо не разбира,Ваня беше твърде решена да махне ужасната игла от ръката си.Бавно я издърпа назад и след миг вече държеше металното парченце в ръката си.По ръката й започна да тече малка рекичка от кръв,но Ваня бързо я запуши с бинт.Тръгна към вратата,но за голямо нейно учудване установи,че вратата е заключена.Опита отново да я отвори,мислейки се че може просто да не е дръпнала достатъчно силно,но така и не успя.
Погледна през малкия отвори,но всичко,което виждаше беше друга бяла врата,която изглеждаше точно като нейната.Ваня чу в далечината звук от токчена.Сестрата идваше.Ваня незнаеше дали идва при нея,но не й се рискуваше.Обегна се на стената и зачака.Видя как дръжката се накланя надолу и вратата бавно се открехва.Ваня затаи дъх,в стаята влезе сестрата,която при вида на празното легло придоби ядосано изражение.Тя се обърна.но Ваня се засили и бутва.Дръпна таблата с яденето от ръцете на сестрата и я халоса с нея.Жената я бяло остана да лежи в безсъзнание на леглото.Ваня се затича към коридора и още с излизането му я връхлетя ужасното чувство на „дежа ву”.Огледа се и,когато видя отворената врата в дъното на коридора осъзна къде се намира.Беше в психодиспансера,където лежеше и Елена.Ваня се затича към стаята на пряителката й,която беше отворена.Влезе и я намери легната на леглото,с мъртво бяло лице и едва долавящ се пулс.Ваня седна до нея и я попина по челото-цялата гореше.Огледа се за идващи сестри,които вече са видели случлото се,но за нейно успокоение нямаше никой.В момента не можеше да разсъждава върху това защо е тук.
-Мила,чуваш ли ме?-попита шепнешком Ваня.
Елена отвори бавно очи и погледна приятелката си,която познаваше от толкова дълго време.Опита се да се усмихне,но нямаше сили дори за това.
-Езерото...-отвърна едва доловимо Елена.Искаше да каже още нещо,но въздухът й не и стигаше.Какво бяха й направили?Ваня стисна ръката й още по-силно и попита:
-Какво езеро?Къде?
Лицето на Елена сякаш ставаше все по-бледо,очите й се затваряха.Тя осъзнаваше,че трябва да се опита поне да помогне на Ваня.От другия край на коридора се чуваха стъпки-сестрите явно бяха разбрали за малката беля,която Ваня беше извършила.
-Марково....езерото...момичето-Елена не каза нищо повече,а остана неподвижна на леглото.Ваня стисна ръката й по-сино,но усещаше как тя става все по-студена.Тогава забеляза някакъв къс хартия на земята.Вдигна го и го прочете бързо:
„...но както и демонът,спасителят не може да направи нищо срещу злото съществото.Когаото демонън,наричан още дете на Дявола, се освободи от оковите на мрака,ангелът има право на застане срещу злото създание..”

Да ти кажа и това щеше да е добър край.Ваня в лудницата.Но все пак се радвам че ще продължиш .

Ваня се втренчи за миг в късчето хартия,сега си спомни,че в библиотеката беше намерила книга,чиято половин страница липсваше.Въпреки новото си откритие,Ваня нямаше време да се занимава с него.Погледа към приятелката си,която беше застинала.По лицето на Ваня се стекоха сълзи,тя хвана ръката на Елена,но веднага я пусна-цялата беше студена като лед.Сега прекрасните й очи се взираха в тавана,в необятното,а душата й беше се възкачила на едно по-добро място,далеч от жестоката реалност.
По коридора се задаваше една ядоса сестра,която държеше в ръцете си спринцовка.Ваня стана,но тогава погледа й беше привлечен от нещо друго.До главата на Елена беше оставена голяма,празна спринцовка.Ваня я взе в ръце и разбра какво беше станало.В изблиг на необоздона гняв,тя се хвърли към сестрата и двете паднаха на земята.
-Вие я убихте!Как можехте?-Ваня крещеше,а лицето й беше станало кърваво червено,от очите й се стичаха сълзи,които капеха по бялата мантия на сестрана.
-Какво говорите?-думите на сестрата незначеха нищо за Ваня в този момент.Тя искаше да отмъсти за приятелката,колкото и грешно да беше това.
-Само я тъпчехте с хапчета и й слагахте тези инжекции,които я убиваха.
-На Елена никога не й беше бита инжекция.
Ваня спря.Сякаш за момент отново видя Елена да седи в другия край на коридора.Усмихната и весела какво беше преди да попадне на това място.Тогава Ваня започна отново да мисли трезво и попита по-спокойно:
-Какво искате да кажете?
-Елена беше при нас на лечение при психоаналитик и единственото лекарство,което й давахме бяха приспивателни.
Ваня се отдръпна.Въпреки че все още не вярваше на думите на сестра тя я пуна и застана на колене.
-Тогава как намерих това в стаята й?-Ваня показа празната спринцовка.-Кой последен е бил при нея?
-Тази сутрин я видя едно момче,същото,което доведе и вас.
Ваня се втренчи.Димитър!Тя стана и се затича към стълбището.Сестрата се опита да я спре,но не успя.Всичко беше тъмно,коридори пусто и никаде не се чуваше нито звук.Мина през един,но се спря внезапно.Погледна отново и видя,че в другия ми край седи Елена.Ваня се усмихна,а призрака посочи някаква стая.Ваня се запъти и видя,че вътре има ключове.Езерото-отговора дойде като гръм от ясно небе.Погледна отново към приятелката си,но нея вече я нямаше.Случките,който бяха споходили Ваня и помогнаха добре да понесе мисълта,че току що беше видяла призрак.
Грабна един и не след дълго вече пътуваше към Марково.Беше пълнолуние и Луната осветяваше пътя пред нея.Не след дълго вече виждаше малките къщурки на селото,намиращо се в подножието на Родопите.
Лунните лъчи падаха точно върху водата,която беше все така спокойна.Някакво странно чувство обзе Ваня след като слезе от колата.Сякаш мястото беше омагьосано и магически сили се носят из въздуха.тя тръгна по неравния път,водещ до брега.Нямаше никой,само самотата цареше наоколо.Ваня се изкачи на едно малко хълмче,от което се виждаше цялото езеро.Преди една година тук бяха си изпънали палатката.Погледна надолу и съзря две фигури,които седяха близо до водата.Мракът й пречеше да ги различи,но тя се досети коя беше едната.
Спусна се надолу внимателно,но се спъна на един камък и започна да тича,опитвайки се да запази равновесие.Успя да стигне до долу без да падне и видя,че едната от фигуре е легната на земята,а другата беше се надвесила над нея.Надвесилата се,вдигна един голям нож и го насочи към жертвата.
-Не!-извика Ваня и нападателя се обърна.Пред нея седеше Димитър,но момчето,което познаваше от гимназията,не онова,с което беше изгубило девствеността си.Сега пред нея седеше някой друг,някой,който тя не познваше,приличаше на Митко,но не беше той.
-Най-накрая дойде-каза студен глас зад Ваня.Тя се обърна,но не видя никой

-Кой е там?-попита тя изплашено.-Покажи се!Не ме е страх от теб?
От мрака се показа фигура на мъж.Беше облече в черен,дълъг шлифер.Очите му бяха черни като катран,а косата му прилежно зализа назад.
-Знам.Няма и от какво да се страхуваш-гласа му беше станал по-скоен.Човекът тръгна към нея,но Ваня го спря,казвайки:
-Кой си и какво искаш от мен и Димитър?
Новодошлият погледна към Митко с някакво пренебрежение и отговори:
-Така ли се казва?Така и не разбра,но ми служеше добре цяла година,но тази вечер мисля да го освободя от длъжност-мъжът продъклжаваше да говори спокойно,сякаш всичко за него беше една шега.-А,аз, името ми не мисля,че е от голямо значение за теб,поне колкото твоето за мен.
-Какво искаш да кажеш?-попита Ваня,която все така отстъпваше назад.
-Ванче,нека те попитам нещо-колко добре познаваш баща ти?
Бащта й.Добро ченге,което беше простреляно по-време на служба,но това бепе се случило преди повече от 5 години.Какво общо имаше този човек с баща й?
-От къде познаваш баща ми?-Ваня реши да не отговаря на неговия въпрос,а да разбе колкото се може повече за този човек.Беше повика полицията на идване и смяташе да го забави достатъчно.
-Мила,не отговори на въпроса ми,а това не е хубаво.Мама и тате не са ли те учили,че не е въпитано да отговаряш на въпроса с въпрос-гласът му звучеше като на някой гей-изтънен и спокое,изговарящ всяка дума ясно и отчетливо.
Ваня все така изглеждаше притеснена.Димитър седеше като статуя държащ в ръката си ножа,а този странник се повече се приближаваше към нея.
-Бащта ми беше добър човек.Най-добрия човек,който някога съм познавала.
-Грешен отговор,моето момиченце.Но ти не би могна да знаеш,тогава беше заета с това да се забъвляваш.Защо ти е било да питаш бащта си за това,какво върши?-мъжът сякаш си говореше сам.-Виж в каква прекрасна дама си станала.Моята дъщеря щеше сега да е на същата възраст,на която беше ти,когато бащта ти почина.
Ваня разбра,че явно случилото се с дъщеря му го натъжаваше,защото гласа му стана някак монотонен и забавен.
-Какво е станало с нея?-попита тя,нядавайки се,че ще получи отговор и ще спечели време,но явно с това разгневи още повече човека.Очите му стана червени като на вампир.Чак сега Ваня забеляза,че човека срещу нея няма сянка.Беше застнала точно под лунната светлина,но сянака така й не се появяваше.
-Тя почина,беше убита.
-Много съжалявам-отвърна Ваня,търсеща в джоба си телефона си,но се сети че го е забравила в колата си.
-Съжаляваш!И мислиш,че това ще успее да върне дъщеря ми.Неее,виж моето момиче,бащта ти убие моето момиче и аз няма да мирясам докато не видя и теб мъртва.
Ваня застина.Вече разбираше какво става.Пред нея седеше врага,който се надяваше да бъде измислен,пред нея седеше-демонът,детето на Дявола.
-Но защо искаш да ме убиеш.Аз нищо не съм направила.Бащта ми е веновника,не аз-Ваня започна да плаче,усещаше,че едва ли ще успее да се измъкне.Силите й изведнъж започнаха да я напускат.Човекът пред нея,не беше никакъв човек и едва ли дори полицията щеше да я избави от това създание на мрака.
-Защото той ще страда повече като види как умира дъщеря му.Да види как се гърчи от болка докато не издъхне.
-Но можеше да ме убиеш отдавна.Дъщеря ти е мъртва от години,а ти чак сега решаваш да си отмъстиш-Ваня се спъна на един камък и падна.
-Защото не е лесно да си играеш със смъртта и Дявола.Да се върнеш отново сред смърттните не е привилегия за всеки,но аз чаках своя момент,когато ще мога да видя как се молиш да умреш по-бързо-гласът му отново беше станал смразяващ и дълбок.
Ваня незнаеше какво да каже.Не виждаше спасение,погледна към приятеля си,който все така седеше като замръзен.
-И ще накараш него да ме убие.Що за създание си ти?
-Мислиш,че бих път толкова път,за да видя как умираш?Момиче,работата е по-сложна отколкото мислиш.За да мога отново да бродя по земите като нормален трябва да умират толкова хора,колкото аз съм убил приживе.Този ще е последния и след това ще мога спокойно да те довърша.Ще запазя за спомен сърцето ти,за да мога видя да си спомням за насладата,която съм изпитал докато те убивам.И като ме подсети-демонът щракна с пръсти и каза нещо на неразбираем език.Димитър се размърда и се насочи към лежащия мъж.Това беше шансът на Ваня да се измъкне.Тя тръгна към хълпа,помагайки си и с ръцете.Изкачи се,но пред нея отново се по появи мъжът в черно,който я гледаше ухилено.Ваня се обърна за последно към Димитър,който точно в този момент щеше да забие ножа в сърцето на жертвата.Изведнъж започна да духа силен вятър.Домитър се огледа,но демонът му даде знак да продължава,но момчето отказа,нещо го спираше.Вятъра все повече се усилваше и сякаш изчезваше в една точка сред езерото.Изведнъж от водата се появи човешка фигура.Ваня видя малкото момиченце да седи върху водата сякаш беше Христос.Тя се обърна към демона и видя,че той гледа с изненада към случващото се.Митко стоеше вцепенен,а ножа сякаш щеше да падне всеки момент и да прониже мъжа.
Ваня се усмихан и каза:
-Май нещо се е объркало в плана ти.
Демонът я изгледа с кървясалите си очи и отговори с басовия си глас:
-Никой не може да развали плавете ми.Убий го!-нареди на Димитър създанието.
-Не!-изрече тънък,писклив глас.До Ваня седеше момиченцето,все така облече в стари дрехи,от които се стичаше вода.Главата й беше наведена надолу,а косата й се спускаше пред лицето й.
-Как смееш?Какво,в името на бащата на мрака, си ти?
Момичето вдигна глава и демонът се втренчи сякаш виждаше призрак.Той заостъпва назад,опитвайки се да отрече това ,кеото вижда.
-Миглена...но...това не е възможно.
-Тате,защо си се върнал?
Тате?Ваня се втренчи не по-малко от съществото.Значи малката не се е опитавала да я убие,а да й им помогне,но защо просто не им е казала.
-Но,скъпа,какво правиш тук?-демонът изглеждаше едновременно весел и тъжен.
-Знаеш цената,за да се върнеш- с теб се връща и един ангел,който да те спре.ТОЙ,прати мен тате,за да те спра-глацчето й беше станало нежно като песен.
-Но,аз трябва да си отмъстя.Трябва да отмъстя за тяб-гласът звучеше сякаш се извиняваше на майка си за лоша постъпка.-Но дъще аз го направих заради теб,за да можеш да почиваш в мир.
-Тате,за смъртта ми не е виновен нейния бащта,а ти!.
Демонът стана и се втренчи.Изражението му се промени и стана ядосано и нампръщено.
-Как смееш да ме обвиняваш?Аз те отгледах,аз бях единствения ти приятел, така ли ми се отблагодаряваш.
Ваня се беше одръпна,оставяйки демона и ангела да се разправят сами.
-Ти беше едиствения ми приятел и едиствения ми враг,защото в онази нощ ти ме сложи пред теб,за да се защитиш от бащта й.
Демонът падна на колена и закри лицето.Истината го прободе като нож.Той погледна към Ваня и гневът му придоби още по-необуздана форма.Щракайки със пръсти той накара Димитър да изпусне ножа,който падна и прободе жертвата в сърцето.Създанието на мрака стана и изгледа двете момиче с ужас.
-Няма да се проваля накрая.Сега вече отново мога да прободя по земите на смъртните като един от тях и ще довърша това,за което съм дошъл.
-Тате,недей,можеш да спреш сега.Моля те,недей-момиченцето започна бавно да се промения.Скъсаните й дрехи засияха със силна светлина,детето се отдели от земята и засия като звезда.Ваня прикри очите си и последното,което успя да види беше демонът,който беше също се преобразил в някакво ужасното създание,хвърляйки се вътрху дъщеря си.Последва глух тътен,който се разнесе навсякъде и вълна от бяла светлина,която заля цялото езеро.
Тишина.Това остана след сблъсъка между двете сили.Ваня отвори очи и видя,че пред нея няма нищо освен голямата камениста поляна,която потъваше в мрака.Обърна се и видя Димитър,който лежеше в безсъзнание.Нямаше и следа от момичето и детето на дявола.В далечината се чуваха сирените на полицията,които както винаги идваха след инцидента.Ваня отиде до Митко и се опита да го събуди,но не успя.Той стоеше все така като заспал,а тя плачаше от мъка.
Скоро се появи и полицаите,които осветиха цялата местност с фенерчетата си.Бързо отцепи района и не след дълго,Ваня вече пътуваше в една от колите им,убиита идеяло.Дни наред тя не можеше да си обясни случолото се и повече не чу нищо за приятеля си.Може би така беше по-добре?Може би така отново можеше да заживее по-спокойно.Тя седеше на задната седалка на колата,гледаща към беззвезното небе.Изведнъж нещо проблясна и изчезна.Ваня се надяваше,че ще го види отново,но така и не успя.


Епилог



Цялата местност беше пуста.Не се чуваше дори отекчителното бухане из гората.Всичко беше заспало, в очакване на новия ден.Сред пустоща имаше само един човек,който бягаше сред дърветата.Нещо зад него приближаваше все по-бързо.Мъжът знаеше,че ако спре няма да може да се измъкне.Стигна до кръстопът и без да се замисля тръгня в произволна посока.Хвърли един поглед назад,но в този момент се спъна на един клон и падна.Остна да лежи на земята със счупен крака.Скоро над него надвисна стара жена,чиито очи бяха изцъклени,а в едната си ръка държеше братва.
-Мамо,моля те,недей-крещеше мъжът с последни сили.
-Хвърли оръжието-чу се женски глас зад старицата,която изведнъж замръзна като статуя.
В тъмнината се разнесе гърлен смях....

Това,това беше просто...Беше...
Абе ти ме разби,най-готиния разказ който съм чел.А сблъсъка между Ада и Рая ме икефи тотално.Само не можах да разбера Епилга,ама надявам се това да стане по-нататък.

П.П.:Сори,че не писах толкова дълго,но в Варна имаше гръмотевична буря и все още нямам нет.Дори сега не пиша от вкъщи.

В последният момент ми дойде идея за продължение и там ще обясна доста за края и епилога,но до тогава има време