Значи,идеята е следната.Реда,в който са се записали участниците,ще бъде и реда в който ще играят.Този ред ще бъде известен само на мен.Да кажем,че първо се записва А ,после В,след него С и накрая Д. Когато играта започне, А ми праща по ЛС някакъв разказ.След това аз пращам разказа на А на В.В ми връща свой разказ,който играе ролята на продължение на разказа на А.Когато дойде ред на С да играе,аз му пращам само разказа на В.Той ми праща продължение,но без да знае какво е писал А.Накрая,Д получава само разказа на С,без да е чел тези на А и В.Сами разбирате,че накрая ще се получи доста смешен разказ.Колкото повече хора се запишат,толкова по-интересен ще бъде разказа накрая.За записване пращайте ЛС на потребител Въпроси.

Са последно не разбрах , на кой трябва да пратиме ЛС , понеже аз определено искам да участвам ? Идеите ти са стахотни Джак , продължавай в същия дух !

Пращайте ЛС на мен!И ако искате да играете,в никакъв случай не го казвайте в темата!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
JazzJack

Вече 4 човека се записаха.Ще чакам до довечера и ще почнем утре.Мисля после да направим още нещо,но ще видим.....

Е,играта започна вече.Играчите да очакват скоро текста си!

Eто какво се получи.Отделните части са разделени с празно място:

Малко по малко мракът се сгъстяваше.
Прелестните рубинени лъчи на Слънцето докосваха с жарки пръсти небесните простори дарявайки на облаците пламенните си цветове.В залеза на един свят се зараждаше друг, чиято красота не бе по- малко възхитителна.
Последни птиците в небето изпратиха огненото зарево зад свежите зелени хребети, чиито сенки падаха морно по просторните поля.Цял ден сочните стръкове трева, китните теменуги и редките брястови дръвчета се бяха радвали на милувката на златните лъчи, на топлината, на живота...Сега бе време всеки да склони глава и да посрещне нощта със затворени клепки.Бавно светът изстина, всеки звук притихна, само малкото бистро поточе процеждаше водите си бълбукайки.Обляно от лунна светлина то по- скоро напомняше изящните извивки на прелестно втъкана нишка...
Внезапен тътен огласи тази мирна картина, от север заприйждаха черни камари облаци, светкавици раздираха небето и мълнии поваляха дърветата.
Сякаш подгонен от бурята, самотен ездач препускаше като вихър през поляните.Рязко дръпвайки юздите странникът закова разпененото си животно, извърна се бързо на север, сетне на северозапад, към скалните масиви, гръбнакът на мощната планина Пелекар.Недалеч от него, на около миля, миля и половина той съзря подрит каменен хълм, надежда за подслон навярно...Всяка дупка бе добре дошла, стига да го предпазеше от виелици и пороен дъжд...
Колкото и бързо да препускаше сивият жребец, тежките талази, гонени от северните ветрове бяха двойно по- бързи.Постепенно Терн усети студения полъх, който безмилостно забиваше ледени капки в лицето му.
Скоро мъжът достигна своето скривалище.Неголяма пролука сред скалите, висока едва около два метра, но достатъчна да подслони както ездача, така и неговото животно.Сега Терн можеше да накладе малко огън, изправи се до сивия си Мистрал и го освободи от тежките дисаги.Конят го погледна кротоко, сетне изпръхтя тихо.
Странникът бавно отвори една от кожените торби и извади наръч дърва, които бе събрал по пътя си.Тихият пукото на дървото и миризмата на нажежените въглени унасяше и скоро Терн потън в дрямка.
Пълчища бяха Валките.Тези същества не отстъпваха по нищо на червените демони, дори бяха по- добри от тях.Варас създал нова раса, по- мощни , по- силни...Огромните им криле шиббаха безмилостно въздуха, едрите им тела бяха неуязвими за стрелите на защитниците, бяха покрити от изродена кожа превърнала се в броня.Острите им нокти разкъсваха, свирепите им зъби погубваха...Крепостта Карадас бе тяхната плячка, още един град оставил руините си под безмилостните набези на тварите.
Хората на севера бяха предадени...Пролетта едва бе разпукала пъпките на дърветата, когато огън и пепел заляха земите на Леденото царство.Ден след ден градовете падаха облени в пламъци.Сега Варас трябваше да вземе всичко, всичко...и последната капка кръв.
Терн се събуди облян в пот, сетне го прониза остра болка...Съвсем бе забравил, толкова бе изтощен, че...Надигайки ризата си, мъжът не хареса това, което видя.Четирите дълбоки диагонални резки минаващи през гърдите му, отново бяха почнали да кървят.
- Мръсни изчадия - промълви севернякът и се зае да промива раните.
Терн Кодан бе по- малкият син на Зен Кодан- лорд на Сел, едно от крайграничните графства на Леденото царство.Момчето от дете се учеше да борави с оръжието, да ловува, да броди из горите, да познава сладите както през лютите зимни нощи, така и през летните хладни дни.Бе печелил три пъти турнира за "Многообещаващи бойци"От кралската гвардия планираха да го вземат, веднага щом навърши двадесетте лета...и щяха, но нещо се обърка...Сега целта на Терн бе да достигне Егендин- градът на четирите кралства.Там се помещаваше съветът на мъдреците и кралските пратеници, там трябваше да стигне и да извести за погрома на Варас над Крал Орвин и неговото царство...
Сега трябваше Лиденсар- източното кралство, Варандир- западното кралство и Отокрас- южното кралство да се обединят...Или светът щеше да потъне в прах и пепел...







Терн се отърси от мрачните си мисли и излезе от дупката, в която беше нощувал. Резките на гърдите му все още кървяха, но нямаше време за губене, трябваше да тръгне на юг и да предупреди другите кралства за настъпващите орди на Валките. Демоничните създания нямаше да причинят на другите кралства това, което бяха причинили на неговия дом. Той яхна коня си и продължи по пътя.
След около час езда в далечината пред него изникна малка къща, вероятно страноприемница. Там той можеше да хапне и да купи храна за из път. Терн пришпори коня си след около десетина минути вече стоеше на прага на малката къща. Той потропа на вратата и след малко му отвори червендалест човечец с бяла пристилка. Вероятно това беше съдържателят.
- Какво искаш?- каза той.
- Искам да хапна и да взема малко храна, чака ме дълъг път.
Човечецът облиза устните си, предвкусвайки скорошната печалба и каза с по-приветлив глас:
- Влизай, може да оставиш коня си в яслите отзад.
Терн благодари и направи това, което му беше казано. Коня беше измъчен и малко зоп щеше да му дойде добре. Вече в кръчмата севернякът се огледа и видя, че наоколо има още странници, някои може би тръговци, други- бандити, но това не го интересуваше, важното беше да стигне до съвета на мъдреците и да съобщи за Варас и неговата демонична армия. И все пак не можеше да остави тези хора непредупредени. След като съдържателят му донесе ядене, Терн се обърна към него и му разказа за участта на Леденото кралство. Каза му и за целта си- Егендин, града на четирите кралства и го попита дали знае по кой път трябва да тръгне. Съдържателят се размисли и след малко кимна.
- Да, знам къде се намира града- отрони собственикът на гостоприемницата и му даде подробни указания като накрая завърши- Аз не мога да остана така тук, много е рисковано.
Терн Кодан се усмихна и дояде гозбата на съдържателя. След това стана, плати си за яденето и отиде при коня си. При него лежаха и 2 хляба както се бяха уговорили със съдържателя. Терн ги пъхна в дисагите си и пое отново на юг.
След известно време той стигна до кръстопът. Имаше дървен знак с указания, които една се четяха. ''Исток- Лиденсар, Запад- Варандир, Юг- Отокрас''. Тези кралства нямаше да имат участта на неговото, сега беше сигурен в силите си и можеше да се закълне в това.




Терн помисли и тръгна на юг-към Отокрас, оставяйки назад страноприемницата и опустошеното Ледено кралство.Той вървя около ден.Конят му отказваше да върви вече.Терн спря край едно поточе,завърза коня за едно дърво,нахрани се,напи се и заспа.
Присъни ха му се дома,приятелите,семейството…и изведнъж всичко това-разрушено от армията на Варас! Той трябваше да предупреди трите кралства-Лиденсар,Варандир и Отокрас за нашествието на валките.
На сутринта се събуди, но нещо липсваше… кесията му! Всичките му пари липсваха! Той погледна коня си,но и него го нямаше!Още толкова рано в пътешествието си пеша и без пари!Той трябваше да се доверява единствено на меча си.Вървя няколко часа и срещна някакъв човек, който му каза:
-Човече, трябва да ми помогнеш!Някакъв глупак ми тормози! Иска да се ожени за дъщеря ми,но тя го мрази и тоя заплашва да ни убие! Помогни ни! Ще ти платим!
-Ще ви помогна-отвърна Терн, като си мислеше ‘И без пари шях да им помогна, но съм в безизходица.'
Терн тръгна с човека на изток...където Торн щеше да се изправи срещу злосторника.






Когато най-сетне Терн пристигна при къщата на младата девойка , той почука на вратата и от вътре се чу един силен мъжки глас :
-Махай се !
Терн разбра , че става нещо гнило вътре и с огромната си сила разби вратата ! Когато се огледа той видя , че някакъв мъж е застанал на масата с една чаша бира в ръката си , а в ъгъла седи една красива жена и плаче ! Досега по-красива от нея не бе виждал ! Мъжът с бирата се поогледа още малко и извади сабята си , която както изглеждаше отдавна не беше използвал и се насочи право срещу Терн :
-Казах да се махате , да не би да сте глухи !
В това време Терн извади неговия свещен меч , от който направо ахна мъжа и извика :
-Предизвиквам те на дуел !
-Дуел , ха ха ха и какво ще спечеля от този дуел - каза мъжа
-Ако ти победиш , ще вземеш девойката за своя жена и ще ти дам меча си , но обаче ако аз спечеля , ти ще се махнеш от тази страна и ще оставиш тези клети хора на мира ЗАВИНАГИ - рече Терн
Мъжът се замисли и накрая се реши да опита да го победи :
-Добре утре ела на стадиона за развлечения в 14:00 , бъди там или си страхливец
-Бъди сигурен , ще бъда там - каза с присмех Терн
След тези думи мъжът прибра сабята си в калъфа й , и си отиде наперено.Терн също прибра неговия меч и тръгна да излиза от къщата , но тогава младата девойка го хвана за ръката :
-Каде отиваш , трябва да ти се отблагодаря за стореното ! Единствено ти реши да се опълчиш на този зъл и противен човек ! Мъжете в нащо малко градче се страхуват от него !
-Че какво толкова ги плаши той - попита изненадано Терн
-Ами как какво , че той е командир на едни от баталъоните на армията на Варас , всички се страхуват от Варас - каза младата жена
-Е явно не и аз - каза с присмех Терн
Младата жена леко се засмя и после изведнъж извика :
-Но къде са ми обноските , казвам се Силвия , приятно ми е
-Моето име е Терн , и се радвам , че се запознахме - каза Терн
Младата дама затвори врата и отиде да приготви стаята на Терн , за да пренощува тази нощ в тях.През това време бащата на Силвия седна на масата с Турн за да си поговорят за утрешния дуел и семейния живот на семейството
-Красива е нали , не мога да разбера как така може да изоставят такова малко ангелче - каза бащата на Силвия
-Изоставена ли - изненадано каза Терн
Бащата го погледна и рече :
-Да , намерих я като малка в една кошничка до реката с бележка да се грижа за нея , но все още не съм и казал , не й казвайте и вие
-Няма , аз съм човек , който умее да пази тайни - рече Терн
След този разговор Терн се почувства изморен и реши да си легне , за да може да си е отпочинал за дуела утре.
Ето и че дойде утрешния ден.Часът е 10:00.Оставаха 4 часа на Терн до двубоя.Закуската беше почти готова , и затова Терн реши докато тя стане да излезе навън и да потренира с меча си - съвършенното оръжие за него.
Докато той тренираше девойката (Силвия) го гледаше с замещан поглед - Само да имаше тя до нея един такъв човек , добър , сръчен и разбира се , да я защитава , както той прави в момента.Но мечтите и бяха прекъснати от звука на готовото мляко.Часът е 13:15 - Терн вече се назакусва и реше да полегне още малко за да има още повече сила за двубой , който му предстои.Ето , че вече стана 14:00.Торн тръгна за арената без дори да се замисля , като беше почти убеден , че ще победи , освен ако не му бъде скроен някой гаден номер.
Терн вече е на арената , а срещу него и самия капитан , всичко изглеждаше добре докато двама пазачи не изтичаха и не закачиха вериги за краката му - краищата на веригите бяха закачени за стената.
-Ти ме измами мошенико - рече с ядосан и изпълнен със злоба глас
-Не съм казал правилата , ха ха ха - каза командира с огромна усмивка на лицето си.Тогава започна и двубоя.Терн извади меча си , а командира някакво си секира с доста странна форма.
Терн без да чака се протегна да замахне към командира , но веригите го държаха отлично и той беше като закован на едно място.Но в този момент командира замахна , Терн блокира удара и го наръга в гърба.Пазачите освободиха веригите от краката му , след което избягаха.Терн се приближи до командира и му рече задъхано :
-Кажи на армията си да се махне завинаги от тези свещенни земи , иначе ще ги застигне същия разгром , както теб днес.
Терн го пусна на земята и потегли към изхода на арената , след като пристигна в къщатата , девойката го разцелува за огромната помощ , след което избяга в стаята си.Терн започна да си приготва багажа и в този момент бащата доведе един кон он конюшната и го подари на Терн , за да му е по-лек пътя , Торн благодари и потегли към кралствата за да ги предопреди за опасността ........


После имам една изненадка......

А стига бе,много добре се е получило.Чакам изненадата.

Дам и аз това гледам ! Най се кефа на мойто !

Не знам кое точно е твойто, на като дотук разказа си го бива. Ако трябва да съм откровен обаче, последната част е доста под нивото на другите.

Като действие тя е най-добра, ама като стил или идеи-не. Третия се е изсипал да пише, между другото.

Така,сега ето какво измислих.Давам ви имената на участниците,но в разбъркан ред.Вие трябма да познаете кой коя част е писал.Предположенията пращайте по ЛС!!!!!!!!!!!!!!!
Ето ги участниците разбъркано:
J10
Sentry
Spider-Man™
Join

Ами...
1.Сентри
2.Джойн
3.J10
4.Spider Man
Познах ли?
БТВ, разказа си го бива.

Аз обърнах първите двама

Ммм аз мисля...
1. Джоин
2. Сентри
3. Джей 10
4. Спайдър-мен

1.Join
2.Spider-man
3.J10
4.Sentry

Дано да си прав!

Ами начи първата част която безпорно е най-добра . С невероятно живи описания и атмосвера е на Сентри !
Втората част която е малко попретупана мисля е на .. не нам мисля че е на J10 ( не го нам тоя человек и как пише ).
Третата част е сто процента от Спаидар Мен . Толкова късичко и куцо нещо одавна не съм чел !
Четвъртата част мисля е на Джоин ама не съм оверен .
всъщност само за първата и третата част съм сигурен !



П.П. Разказа на моменти е добър на други не е . Причина - различни хора , различни способности , различни интереси !

Зло, смятам обаче, че грешиш! За първата част особено. Замисли се - само описанията на Джоин са такива, обширни, красиви да ги нарека, че до претруфеност, макар да са много добри. Просто това му е отличителна черта, припомни си какво е писал! Сетри... не се разпростира чак толкова много в описания, не и на природа.
Според мен само първата и втората част са хубави, затова слагам на второ място Сентри, пък и прилича на неговия стил... не казвам, че другите не могат да пишат, но просто... замисли се, 3та и 4та част са толкова нескопосани, а имаме двама, които могат да пишат наистина добре (Джоин и Сентри) така че... you do the math!
Джей и Спайдър-мен не съм ги виждал да пишат (не съм чел), но Джей е нов, а обикновено всички нови пишат КРАТКО... хъх... а и спайдър-мен незнам откъде, но имам някакво останало впечатление, че не е ЧАК такава скръб...
така че, моя ред бе казан...

Ами Екзистънс чесно казано аз съм запознат само с творчеството на Сентри . Останалите трима може и да съм им чел нещо но то или е било отдаван или е било скапано и не ми е направило впечатление . Иначе си много прав . Я даи един линк към някое творение на Джоин за да ти кажа какво мисля !

Така, по твое желание давам линк...

http://www.pcmania.bg/phpbb/viewtopic.p ... highlight=

И фиксирам вниманието ти на втората част, която, може да се каже, подчертава стила наистина добре:



Прочети целия разказ, ако искаш, ако не - това което съм ти дал като пример, смятам, е достатъчно!

П.С. И моля те... викай ми Екс

П.С. И моля те... викай ми Екс

Хехе знам го тоя разказ . Чесно казано след като видях че е на латиница ( в часност първоте две части ) изобщо не се насилих да го чета ! Сега може и да се напъна !

Екс май ще се съглася . Първото е на Джоин - наистина много описателно . Ворото на Сентри а другите не ме и интересуват много щото са слаби !
Ма чесно казано вече се обърках и няма представа какво става . Не ме бива да познавам пък чесно казано не искам и да ме бива .

Всеки пише много различно в зависимост от разказа ! Или може би не ....


П.П. Най-добре не считаите постовете ми изобщо !