Така, ето ги текущите правила на играта:

Цел:
- Писане на разказ, представящ ни двубои между двама противници или сражение между два отбора от по двама. Основна цел е подобряване на умението за писане на “правдоподобни” и завладяващи бойни сцени.

Изисквания:
- Разказа трябва да е минимум 2000 знака.

Регламент:
- Всеки кръг на играта трае до постването на минимум 5 разказа. Ако до ден след представянето на 5-ия разказ не бъдат поствани други – кръгът приключва.
- За всеки кръг на играта се предоставят по пет популярни персонажа, всеки автор решава кои двама/четирима от тях да ползва в разказа си.
- Победителя от всеки кръг получава правото да избере четирите персонажа, които да са герои на битките в следващия кръг.

Оценяване:
- Системата е точкова.
- След приключването на кръгът, всеки от авторите трябва да ми прати лично съобщение – в него да пише кой според него/нея е най-добрия разказ, кой е на второ място и кой смята за най-слаб. Автора няма право да посочва своят разказ – освен като най-слаб, ако така смята.
- Първите четири коментара от “не-автори”, спазващи горепосоченият формат и постнати след завършването на кръгът, също влизат в определянето на победителя.
- Авторите имат правото да пишат ползвайки свои персонажи, но получават по наказателна точка за всеки от персонажите, който не е от предварително предложените. Изключение е 2 на 2 битка, в която участват три от предложените персонажи - тогава наказателна точна за четвъртия (саморъчно избран или собствен персонаж) няма.

Новият кръг:
- Всеки нов кръг ще започва в нова тема, естествено правилата ще бъдат постнати в началото й.

За настоящият кръг:
- Не отговаря на сегашният регламент за персонажите, защото почна преди той да е готов. Всички други горепосочени правила важат.
За настоящият кръг се ползват двойките:
Strider Hiryu (Strider, MvsC) V.S. Chipp Zanuff (Guilty Gear)
Кака Лара (Tobm Raider) V.S. Хищника (AvsP)
- Една бонус двойка, включена по любезната молба на Sandro, “персонажите” от която ще участват като допълнителни и в следващият кръг:
Elminister (D&D) V.S. Mad Cat mkII (Battletech), пилотиран от елитен боец на кланът Ghost Bear.

Пич, идеята е добра ама има един проблем-УСЛОВИЯТА.Защо трябва героите да са известни,защо въобще трябва да имат имена.Не е ли по-важно историята да е добре написана.А и Лара и Хищника са малко неравностоини.

Аз бих се съгласил просто защото ми се пише а няма с кой.А пък и идеата не е никак лоша ,ама аре да не е с герои или пък поне да не е с някви неизвестни дето да ги търсиме по гугъл.

Съгласен съм с двамата над мене.
А това 2000 символа...Да не мислиш че ще тръгна да си броя символите?!По-добре да е така...
Да речем 1 страница на Уърд със шрифт 10.
Пък това за персонажите не е лошо, ама ще дойде някъв безизвестен Карагър(само пример) дето няма да го знам кво може да прави и всичко ще се обърка...
Трябва първо правилата да се оправят и тогава да се пише.

И аз съм за.Включвай ме и мен.

Така, по ред на номерата...

Реаф, просто ми се струва, че ако се ползват вече съществуващи герои, а не всеки разказ да си измися свои, ще е по-лесно както за писане така и за сравнение и оценяване. Дали противниците са равностойни или не... то от писача си зависи как да ги изкара нещата. Ако сметне за добре - нека помогне малко на Хищника . Между другото, Хириу и Зануф са относително равнопоставени.

АДСКИвЯТЪР, предложените от мен персонажи ги смятам за интересни, поне Хищника, Зануф и Хириу де...

Пазителю, Таймс шрифта при десятка на една страница е над 4000 символа. Символите не е нужно да ги броиш на пръсти, Word си има функция правеща това вместо теб.

Какво ще кажете да направим така:
За първия кръг разкази: ако искате пишете с предложените от мен персонажи, ако искате с някои други, ако искате пък си измислете свои. Победителя от всеки кръг обаче ще има правото/задължението да избере дали следващия тур да е с избрани от него герои, или не. Разбира се, ако ще се пише по зададени персонажи е добре те да са или достатъчно популярни, или инфото за тях да е лесно за намиране.

По-добре е с измислени от нас персонажи, отколкото с вече съществуващи.

Колкото до битката между Lara Croft и Predator-а, тя може да се опише по следният начин:

Въздухът зад Лара се размъти и постепенно очерта мрачната фигура на хищника. Той държеше в ръката си дълго копие, което щеше да е оръжието, от което госпожица Крофт щеше да умре. В следващият момент върха на копието вече стърчеше между гърдите на Лара. Белите и дробове се пълнеха със собствената и кръв и тя започна да се дави. Хищника извади копието си и го заби отново. Този път то премина през гърба на жертвата и стърчеше през корема и. След около пет минути един хищник търсеше нова жертва, а от ръката му висяха главата и гръбнака на доскоро красива жена.

Аре кога почваме или сме почнали като гледам Sentry?

Не сме почнали, просто давам пример какво може да стане ако са неравностойни противниците.

Кой казва, че Лара трябва да има шанс?
Не, сериозно, на Sentry описанието ми хареса. Има едно нещо обаче.... Когато пишеш - ти определяш правилата. Винаги можеш да даденя накакъв handicap на "по-силния" противник, за да направиш нещата по-интересни. Никой не казва, че трябва да следваш очевидния път...

Колкото до това, кога почва първият кръг... Ами когато някой постне достатъчно дълго описание на сражение, с което сериозно смята да участва. До тогава можем да обсъждаме правилата клкото си искаме.

Вече три дни тя вървеше през джунглата.В началото вярваше, че е на прав път, но от три дена не бе зърнала храма дори веднъж и надеждата й се изпаряваше бавно.А и околната среда въобще не й помагаше да се ориентира.Имаше чувството, че колкото по-навътре върви, толкова по-мрачно и задушно й става.Комбинацията от покрива от растителност,жаркото слънце и влажния въздух караше капчици пот да се стичат по цялото и тяло.Целите й дрехи бяха подгизнали и прилепнали по тялото заради влагата, което я караше да изглежда още по секси.Капчици вода се стичаха по кичурите й коса ,продължаваха по бузите й и завършваха пътя си капейки от брадичката й.С себе си носеше двата си пистолета,раницата си,чието съдържани знаеше само тя,защото всички други любопитковци се бяха разделили с най-святото си,и едно мачете,с което си проправяше път през джунглата.а дали имаше и друго?Можем само да си представяме какво може да скрие под оскъдните си дрешки,освен физиката си.А физически,като изключи прелестите й,присъщи на модел,тя бе като акробат.Стегната,пъргава и страшно гъвкава.Тези нейни качества я бяха измъквали от ноктите на смъртта десетки пъти,и ако зависеше от нея-така и щеше да продължи.
Тя мълчаливо си проправяше път през гъстата растителност.Вече не си спомняше кога бе спряла за да си почине от това кастрене,за което Greenpeace биха я убили без дори да се замислят.Ако бе труженичка от някоя социалистическа партия сигурно щяха да я обявят за най-продуктивната им косачка.Такива мисли само я развеселяваха и й даваха нови сили да продължи.Но изведнъж през джунглата се разнесе рев.Лара замръзна на място.Това бе най-страшното нещо което бе чувала след рева на онзи Тиранозавър,който имаше неблагоразумието да и се изпречи на Южно-тихоокеанските острови.По страшното обаче бе,че рева звучеше повече като победен вик на войн,а не като нещо което би дошло от животно.Инстинктите я накараха да приклекне и да се прикрие зад един храст.Не че това би я спасило,но старите навици умират трудно.Тя се огледа бавно,изкара пистолетите си и се подготви за битка.Но втори вик не дойде,ревът си бе отишал така бързо както и бе дошъл.Все така бавно тя се изправи и направи няколко крачки,увери се че няма опастност и прибра желязото в кобурите.Издърпа мачетето от земята,където бе стояло до сега,и се приготви за следващия преход.
Последваха още няколко часа сеч,пот и мъки докато нещо във въздуха не я накара да спре.В началото не можа да разбере какво бе толкова странно,но в следващия момент забеляза,че кичурите и се движат от самосебеси.Имаше вятър!След три дена в задушлива среда свежия въздух и се стори странен,но и прекрасен.Тя бързо се насочи по посока на вятъра.Сечеше растенията с нова сила,превъзбудена от идеята че най-накрая бе стигнала храма.Но защо нищо такова не се виждаше през дърветата.Наистина ставаше все по-светло,но не се виждаше камък.Все пак тя продължи,дори и да нямаше храм там трябваше да е по добре от сегашното и положение.Тя вече тичаше с все сила когато инстинктите й пак я спряха.Този път й се стори,че чу мъжки викове,но те загръхнаха сякаш отсечени с нож.Последва странен гърлен звук,напомнящ и за Велосирапторите от островите,и всичко заглъхна.
Вече сигурна какво я чака тя тръгна към светлината бавно и предпазливо.След 10 минути,учудващо без никакъв контакт,тя излезе на осветеното място и чак сега осъзна ужаса.Нищо в това светло,открито място насред дърветата не бе естествено.Земята бе покрита с гилзи,гранати,парчета от дрехи,пълнители и някакви странни остриета,забити в почвата.А и мястото бе разкрито насилствено-всички дървета бяха на парчета и пръснати с другите останки.Сякаш бяха избухнали отвътре.Но това бе приемливо в сравнение с това,което имаше по дърветата около това място.Чак сега осъзна,че наистина бе чула мъжки вик и защо бе спрял така отсечено.На дърветата висяха около 7 трупа всичките одрани,всичките обезглавени и всички още пресни.Явно тук се бе разразила ужасяваща битка с катастрофален край за командосите.Лара огледа по-внимателно замята пред себе си и забеляза друг войник.Той за разлика от останалите все още бе невредим,като изключим че бе доста мъртъв.Крофт се наведе,хвана го за косата и надигна главата му.Саркастична усмивка се разля по лицето й.
- Е...този път Арни май не се е справил - изглежда това малко я забавляваше,но нямаше време за това сега.
Тя пусна главата му,която тупна в калта.Чак сега се бе замислила над въпроса защо той все още бе цял.И веднага се досети какво бе чула тичайки насам.Явно тя бе спряла разфасоването му,явно бе отвлякла вниманието на убиеца,сега тя бе плячката.Светкавично изкара пистолетите като преди това заби мачетето в най-близкото цяло дърво.Моментално след това чу отново гърления звук зад гърба си.Акробатичните й реакции веднага се задействаха и тя отскочи в ляво.Движението й пак я отърва на косъм,в момента в който оскочи тя усети свистене покрай дясното си ухо.Претъркаляйки се след скока тя се скри зад най-близкото й дърво и погледна към мястото,на което се намираше допреди секунда.Сега там бе забито още едно от странните остриета.Инстинктивно тя докосна мястото покрай което мина острието и усети,че сега десния и кичур коса липсвваше.
- Какво за бога е това-промърмори Лара и след това извика яростно-Как подяволите успя да ми отреже коса.
Нямаше отговор,само един сатанински саркастичен смях й отговори.Но той звучеше някак далечен и това само опъна нервите на Лара.Обаче не й остана много време да мисли над смеха,тя чу свистене което я накара да излезе иззад укритието си.Тя скочи назад и летйки видя как някаква синя светлина се заби стотни след скока й в злощастното дърво.Пред очите й то експлодира и горната му част започна да пада към нея.Веднага щом се приземи Лара направи няколко крачки в дясно и скочи за да избегне дървото.Тя се строполи в калта и удара я зашемети.Сигурна че това е края Лара остана да лежи,но смъртоносен удар не последва.Чу се само отново онзи рев,но сега звучеше ядосано,а след това го последваха човешки думи.
- Ще е удоволствие да те убия и да взема черепа ти,човеко.-Думите му звучаха страшно,яростно и неестествено,но се усещаше и уважение.-Отдавна не съм имал истинско предизвикателство като теб.Как ти е името човеко?
- Лара Крофт,но приятелите ми викат Томб Рейдър-отговори на свой ред Лара с известна доза сарказъм.- А дали ще мога да разбера твоето,приятелче.
- Ха,да кажем че няма да можеш да го разбереш,но може да ме наричаш Хищника през малкото живот който ти остава.
Хищника дори не бе свършил,когато Лара забеляза как като че ли джунглата се приближава към нея.Досега стоял на високо на едно дърво той я бе търсил с плазменото си оръди,но калта му пречеше да я прихване и се видя принуден да ползва копието си.С огромна сила той се отласна от клона и полетя към нея,разкриваики й се едва когато бе на три метра.Или поне така си мислеше той.Лара бе забелязала аномалията,която създава стелт генератора му,и веднага с циганско колело се отмести настрани.Щом застана отново на крака тя най-накрая зърна нападателя си в пълна светлина.Хищника бе около 2 метра висок с мускулесто хуманоидно тяло покрито с брони на бедрата,гърдите,предмишниците и подбедриците.И все пак те не ги покриваха напълно както веднага забеляза и Лара.Носеше маска покриваща лицето му,но въобще не изглеждаще да е само за защита като броните.На рамото си имаше мини оръдие,а на дясната ръка вместо броня имаше мини компютър.На гърба му стоеше нещо,което Лара определи като пушка,а в ръцете се държеше дълго копие.
Лара веднага вдигна пистолетите,но Хищника вече бе готов и тръгнал в атака.Разрази се схватка, в която Лара нямаше инициативата.Тя отбягваше атаките му без особени проблеми,но и неможеше да атакува.И затова вече отчаяна след поредната му атака тя скочи право към него и прескачайки го ритна в тила.Това й даде нужното време тъй като противника и залитна.Хищника бързо се окопити и се обърна към нея,тя на свой ред веднага се прицели в гърдите му и стреля.За нейно учудване нямаше никакъв ефект,патроните просто отскочиха от бронята и сега тя изоставаше,а Хищника замахна на момента и с два удара отсече дулата на патлаците й.Лара отчаяна пусна остатъците на пистолетите и скочи назад и застана за момент на рацете си.Точни тогава тя усети ,че е хванала едно от остриетата разпръснати наоколо.Веднага застана на крака,отнаво на ръце хващайки още едно,и пак се приземи на крака.Хищника бе на няколко крачки от нея и тя не се поколеба.Той замахна с идеята да й отсече главата,но тя се наведе и забоде остриетата в бедрата му.Учудващо те преминаха през броните и пронизаха плътта.От раните потече зелена течност,а Хищника се строполи на колене.Лара пъргаво се отмести настрани,а след това му застана в гръб.Противника и ревеше от болка и страх че идва края.Лара взе пушката от гърба му и я насочи към сърцето.
- Е изглежда не си имал такова предизвикателство...никога-изплю с ярост Лара и натисна спусака.
Над джунглата се разнесе предсмъртен вик,но веднага бе последван от смях.
- Глупав човек,нима мислиш че ще те оставя да се радваш на успеха си?-и той натисна няколко копчета на компютъра си преди да издъхне.Но дори и мъртъв той създаваше илюзията за победа.От компютъра се разнесе неговия саркастичен смях.
Лара веднага разбра,че нещо не е наред.Тя чу отброяването на таймер и мисълта й се проясни.Тя се обърна и започна да бяга към джунглата и минавайки покрай крайните дървета тя грабна мачетето.Бягайки си пробиваше път и не след дълго чу експлозия,а след секунда ударната вълна я повали и тя изпадна в безсъзнание.
Събуди се в болнична стая.Наоколо нямаше никой.Тя се опита да си спомни колко е спала,но не можеше и да предположи,след експлозията всичко и се губеше.Изведнъж отвън се чуха стъпки и тя веднага се престори на заспала.След половин минута вратата се отвори.
- Ето я генерал,спи откакто я намерихме преди три дни.Какво да я правим.
- Искам да я пазите,никой да не влиза,никой да не излиза.Искам я тук,тя е единственото обяснение за смъртта на хората ми.А и единствения заподозрян.

Ето ви първия разказ.Незнам дали е 2000 знака,защото след като форматирах харда заради вирус нямам Word.Дано ви хареса.Просто като не видях развитие не се сдържах.Той разказа щеше да е постнат още на 15,но имах проблем с нета.

П.П.:Знам кой е Чип Зануф,ама кой е другия.(Само да не е от същата игра,че ще е голям резил.)

Реаф, престарал си се даже в обема, но лошо няма - над 9000 знака си. Добър разказ, последния ред най ми хареса. Дано и други участници скоро да се включат.

Strider можеш да го видиш в едноименната игра, в Marvel VS Capcom и в няколко други. Радвам се, че Зануф ти е познат.

АРЕ ВЕ ХОРА,МОЛЯ ВИ СЕ ПИШЕТЕ,ИДЕЯТА Е ДОБРА.
Той Мистрал ще ги измисли правилата стига да има интерес.

Има интерес,сега преди малко написах половината си разказ ,но ще предпочета да го пусна цял.Утре го чакайте.

И аз почнах моя разказ.До довечера(разбирай - 1-2 часа) сигурно ще е готов.

Hehe zapazete mi mqstoto na Hishtnika . Utre shte bude gotova chasta !

Ето и моето.Може да не ви се стори много добре, ама го надрасках набързо(досеа бях навънка).Героите са измислени.Ето:
--
Боен вик огласи пустоща.Чу се сблъсък на мечове.Всички затаиха дъх…
Могъщият войн повали още един от своите противници.Арената бе покрита с трупове.Публиката ликуваше.
Бойното поле не просто приличаше, то беше гладиаторска арена.На робите даваха оръжия и ги изправяха пред Тандер “Могъщия”.
Той бе облечен в тежка черна броня.На главата си носеше каска със рогове от слонски бивни.В ръката си държеше окървавена сабя.
Ръста му бе огромен.Бе почти два пъти по-голям от повечето хора край него.Това често плашеше противниците му и те бяха принуждавани да бягат.
Отново бурен вик от публиката.Тандер бе наръгал в корема поредния жалък нещастник, пожелал свободата си.От острието на сабята течеше кръв.
-Скоро ще си свободен, му-ха-ха-ха-ха!Лети, приятелче, лети! – гръмогласно говореше Тандер.”Могъщия” размята над главата си сабята.Кръвта направи кръг около грамадата.Най-накрая тялото на наръгания изхвърча надалеч.Отново – подобаващ вик на публиката.
Във тунела, през който се отиваше на арената, се бяха насъбрали около десетима слуги.Всеки от тях си избираше оръжието, което щеше да му служи в битката.
Кемит бе беглец от горите на Келарите.Майка му го оставила още като бил бебе в полето.По чудо той оцелял и бил намерен.Израснал в семейство на тъмни елфи.Новите му родители го научили да жертва всичко за целта си – научили го да се изпълва с омраза, та да изпълнява целите си.
В юношеска възраст Кемит тръгнал да пътешества.Вярвал, че баща му е бил пътешественик, и че ако тръгне по неговите стъпки, може би някога ще установи контакт с него.
И така след години Кемит бе заловен от търговец на роби.
Келарът в момента беше в тунела.Неговото оръжие беше среден на дължина меч.Щит не взе – реши че ще се бие до смърт.
Русата коса, високия ръст и дългите “заострени” уши бяха белези при почти всички елфи, каквито бяха келарите.В кафявите очи на Кемит личеше омразата към всеки противник.Пламакът в тях нивга не угасваше.
Пазачът отвори портата.Когато робите видяха огромния ръст на Тандер се дръпнаха с ужас назад.
-Хайде, глупаци, тръгвайте! – каза пазачът и избута нелепите бойци.
Арената отново се изпълни.Публиката гледаше шоуто, а търговците пъхаха златни монети в кесийките час по час.
Тандер бе опрял сабята си у земята.Той дори не гледаше противниците.
Робите, нямайки какво да губят освен жалкия си животец, се втурнаха към “Могъщия”.Кемит обаче изчака.Преди бе виждал какво може да направи Тандер, та затова чакаше ответния му удар отстрани.
“Могъщия” замахна със сабяха.Прониза през кръста четирима.Бронята му се напръска с капки от алената течност, а черта от кръв се образува зад робите.Разполовените тела на разсяканите изпопадаха част по част безпомощно и безразборно.
Тази гледка надъха още повече публиката.”Мо-гъ-щи-я!” крещяха наблюдателите.
Проблясък.Една глава тупна на земята.Тряскане на мечове – наръган бе още един.Сега остана последния жив роб, овсен Кемит.
-На теб съм приготвил страхотна изненада – каза “Могъщия”.
Нещастникът се разтрепера от страх.Изтърва меча си.Падна на колене пред Тандер и се молеше за милост.
Публиката крещеше.Всеки от тях сочеше палеца си надолу.
“Могъщия” надигна сабята.Със страшна сила я заби отвесно в главата на робът.Острието премина паралелно до гръбначния стълб и се спря чак до кръста.
Публиката за пореден път ръкопляскаше и ликуваше.
Досега Тандер не бе забелязал Кемит.
-О, пъзльото се скрил! – каза “Могъщия”.
-Браво на теб.Победи тези нещастници.Не знаеш обаче кой съм аз!УМРИ, ИЗЧАДИЕ! – отвърна Кемит.Вдигна меча си и се засили към Тандер.
“Могъщия” просто се изсмя и изчака търпеливо удара на келара.
Кемит провали всички очаквания.Мощният му удар по бронята на Тандер го повали на земята.Това беше първия допир на земята със гърба на Тандер.
Публиката ахна.Всеки се взираше в поваления и чакаше с нетърпение “отражението”.
Всъщност на Тандер нищо му нямаше.Тежката му броня го предпазваше от всичко.
-Ще си платиш жестоко…Ще ти отрежа скалпа и ще го дам на кучетата, нещастник! – каза “Могъи.Замахна със саи.Зеьгж а с рА кбята си.Тя се сблъска с меча на Кемит.Келарът падна на земята, но все пак парира удара успешно.
Тандер с бавни стъпки тръгна към Кемит.Елфът чакаше с нетърпение.Сякаш беше намислил нещо.Обърна глава към другата страна и започна да се превива.
-Ха-ха-ха!Сучеш се като умиращ червей, какъвто всъщност си! – каза Тандер и вече бе на крачка от Кемит.
В този момент келарът изненада отново всички.Когато Тандер се доближи достатъчно до него, Кемит го повали отново, този път с подсечка.
Бронята направи страшен трясък със земята.Публиката отново ахна.
Кемит оставаше безмълвен и спокоен.Сякаш бе подготвил свой план.
-Мръсен нещастник!Сега ще съживя кошмарите ти!
-Ти дори не знаеш кошмарите ми…аз НЯМАМ кошмари!Скоро може би ще разбереш защо – отвърна Кемит.
Тандер се изправи, този път по-трудно от предишния.Замахна със всичка сила.Келарът вдигна меча си.При сблъсъка Кемит пусна меча и ритна Тандер.”Могъщия” бе твърде бавен да отвърне на този удар – изтърва меча си и падна за пореден път на земята.
Пламъкът в очите на Кемит все така гореше.Той скочи върху невъоръжения гигант.Свали му каската…..
Под нея се криеше лицето на Тандер.Очите му бяха сини.Изражението му бе…ужасяващо.Косата му беше дълга, къдрава и черна.
Кемит за секудна се вгледа в очите на противника си, а в следващия момент започна да го млати.Юмруците му се забиваха със страшна сила в носа на “Могъщия” та той извика.В прилив на ярост Тандер изхвърли с ръцете си Кемит.Келарът падна настрани.
Тандер бе окървавен зверски.Капки кръв оставяха черти по лицето му.Той се изправи със сетни сили.Публиката онемя.
Кемит се съвзе от падането.Омразата му нарастваше.Вдигна ръцете си.С тях образува невидимо кълбо.То постепенно прие форма и бледосин цвят.Келарът запрати това “кълбо” към Тандер.
Каква почуда изпитаха зрителите.На бойното поле имаше магьосник!
Тандер бе блъснат от кълбото и се заби в стената зад себе си.В краката му кротко седеше меч.Без много-много да мисли, “Могъщия” се наведе и взе меча.Със последните си сили той хвърли към Кемит оръжието с острието напред.
-Хо-хо-хо…Не си много умен, а? – промълви Келарът.Направи някаква магия.Мечът се обърна към Тандер!
“Могъщият” затвори очи.Сети се за всички хора които е убил тук.Явно вече си намери майстора.
Острието мина през врата на Тандер и се прикова в стената.
Публиката след толкова драма заликува.Кемит стана новият им любимец.
--

Честно да ти кажа не ми хареса много,не мисля че сюжета беше достатъчно заплетен.Идеата това да не са просто римски гладиатори а приказни същества елфи и така на татуюък също не ми допадна отново.Все пак дарбата ти да пишеш пролича в моментите когато "Могъщия" поваляше свойте недостоини противници.