Гандалф в близки срещи от третия вид
-
[_7\_]ProtoSS@
- Мнения: 247
- Регистриран на: 08 Юни 2003 08:48
- Местоположение: IN ORTANK
- Обратна връзка:
хахаха яко ме кефи това бе я в същия дух напред..... 
BURN IN HELL MUTHERFUCKER.....
come in hell and burn....
[LP]Linkin Park forever!!!!!!
Форумна Инициатива, моля прочети
come in hell and burn....
[LP]Linkin Park forever!!!!!!
Форумна Инициатива, моля прочети
Айде като съм почнал да давам нататък.
-----------------------------------------
Гандалф се отправи залитайки към таванската стая с мъгливата мисъл да сподели с другарите си по чашка необичайната среща. Блъсна вратата, влетя в помещението и се помъчи да фокусира образа пред себе си. Не успя, но в съзнанието му остана странно натрапчивото усещане, че Фродо и Ам-гъл правеха нещо, което не би трябвало да правят двама разумни хетеросексуални индивиди. Разбира се, Гандалф не формулира мисълта си така - той просто си помисли "Абе Фродо наистина ли му ****?"
Веднага се чу звукът от бързо закопчан цип на нечий панталон, Ам-гъл и Фродо се изправиха на крака (доколкото можеха) и Гандалф ги успокои с фъфлещо произношение:
- Не знам какво сте правили тука, момчета, ама пък и не искам да знам.
Фродо тъкмо мислеше да обясни, че на Ам-гъл внезпно му се е припикало, отворил си е ципа, после Фродо е залитнал и е паднал върху него. За нещастие обаче Фродо беше мъртво пиян, което практически го лишаваше от възможността да свърже няколко думи в смислено изречение.
Тъкмо в този момент обаче вратата зад Гандалф се пръсна на трески, последвана от синкавобял лазерен лъч. На празното място застанаха трийсетина десетсантимертови зелени човечета, насочили малките си атрибутчета (за лазерчета става въпрос) към тримата пияни.
- Този! - каза един марсианец, който между другото беше мокър до кости, и посочи към Гандалф. - Този ме опика!
- Баси... - измрънка Гандалф под мустак. - Много неочаквани обрати се появиха в тоя сценарий...
-----------------------------------------
Гандалф се отправи залитайки към таванската стая с мъгливата мисъл да сподели с другарите си по чашка необичайната среща. Блъсна вратата, влетя в помещението и се помъчи да фокусира образа пред себе си. Не успя, но в съзнанието му остана странно натрапчивото усещане, че Фродо и Ам-гъл правеха нещо, което не би трябвало да правят двама разумни хетеросексуални индивиди. Разбира се, Гандалф не формулира мисълта си така - той просто си помисли "Абе Фродо наистина ли му ****?"
Веднага се чу звукът от бързо закопчан цип на нечий панталон, Ам-гъл и Фродо се изправиха на крака (доколкото можеха) и Гандалф ги успокои с фъфлещо произношение:
- Не знам какво сте правили тука, момчета, ама пък и не искам да знам.
Фродо тъкмо мислеше да обясни, че на Ам-гъл внезпно му се е припикало, отворил си е ципа, после Фродо е залитнал и е паднал върху него. За нещастие обаче Фродо беше мъртво пиян, което практически го лишаваше от възможността да свърже няколко думи в смислено изречение.
Тъкмо в този момент обаче вратата зад Гандалф се пръсна на трески, последвана от синкавобял лазерен лъч. На празното място застанаха трийсетина десетсантимертови зелени човечета, насочили малките си атрибутчета (за лазерчета става въпрос) към тримата пияни.
- Този! - каза един марсианец, който между другото беше мокър до кости, и посочи към Гандалф. - Този ме опика!
- Баси... - измрънка Гандалф под мустак. - Много неочаквани обрати се появиха в тоя сценарий...
След половин час Гандалф, Фродо и Ам-гъл бяха на покрива на сградата, всеки завързан за някой гръмоотвод. Марсианците се суетяха напред-назад и си подвикваха един на друг. В крайна сметка не правеха нищо, защото бяха докопали "тайните запаси" на Фродо и в момента бяха доста некоординирани.
- Ейш! -викаше един от тях. - Нема'д'пипш!
- Ама таз бутилка аз си я намерих бе!
- Ей, вие четиримата, спрете да се карате!
- Бръх...
- Мали, мали... а това нещо какво прави?
- Мня.
- Не пип' там!!!
А героите седяха вързани за гръмоотводите, ситен дъждец капеше над тях, а нейде в далечината проблясна мълния.
- Ганди...
- Да, Фродо?
- Ам Гъл почна да се възбужда май...
- Как разбра?
- Ми... - посочи с глава Фродо, тъй като ръцете му бяха вързани. - Нещо в панталоните му очертава смътния образ на дръжка от метла.
- Аха....
Заваля силен дъжд. Порой се заизсипва над участниците в нелепата сценка. Пияни марсианци търчаха и трошаха бутилки в малките си зелени глави, от някъде се дочу песен: "Ветровееее, носят ме през нощните кладииии...."
Отвсякъде хаос, бъркотия, крясъци, врява, анархия, Лили Иванова, разруха, безмислие....
- Стига! - викна Фродо. Всички го зяпнаха (доколкото можаха). - Не издржам вече! Вие, нескопосана сган! Десет години кръстосвам космоса с хаймани като вас! Писна ми!
Марсианците се спогледаха.
- Ъъъ... моля?
- Аз съм, въшльовци! Аз съм Бакруд'н'фарагот'скипитрул Маркестриевенскичкорменевски! Аз съм вашият предводител!!!
При тези думи той разкъса чорапогащника, с който беше завързан, разкъса кожата си и отдолу се показа дребно марсианско същество. Той викна:
- А вие сте едни нищожества! Мразя ви! Пукнете всичките!
Трясна светкавица и бившият Фродо падна на земята с пламтящи антенки.
- Зугруб! - викна един марсианец и целия отряд понесе водача си към миниатюрния им кораб.
- Не! - крещеше водачът. - Нееее! Помощ! Спасете ме! Неееееееееееееееееееееее...
- Ейш! -викаше един от тях. - Нема'д'пипш!
- Ама таз бутилка аз си я намерих бе!
- Ей, вие четиримата, спрете да се карате!
- Бръх...
- Мали, мали... а това нещо какво прави?
- Мня.
- Не пип' там!!!
А героите седяха вързани за гръмоотводите, ситен дъждец капеше над тях, а нейде в далечината проблясна мълния.
- Ганди...
- Да, Фродо?
- Ам Гъл почна да се възбужда май...
- Как разбра?
- Ми... - посочи с глава Фродо, тъй като ръцете му бяха вързани. - Нещо в панталоните му очертава смътния образ на дръжка от метла.
- Аха....
Заваля силен дъжд. Порой се заизсипва над участниците в нелепата сценка. Пияни марсианци търчаха и трошаха бутилки в малките си зелени глави, от някъде се дочу песен: "Ветровееее, носят ме през нощните кладииии...."
Отвсякъде хаос, бъркотия, крясъци, врява, анархия, Лили Иванова, разруха, безмислие....
- Стига! - викна Фродо. Всички го зяпнаха (доколкото можаха). - Не издржам вече! Вие, нескопосана сган! Десет години кръстосвам космоса с хаймани като вас! Писна ми!
Марсианците се спогледаха.
- Ъъъ... моля?
- Аз съм, въшльовци! Аз съм Бакруд'н'фарагот'скипитрул Маркестриевенскичкорменевски! Аз съм вашият предводител!!!
При тези думи той разкъса чорапогащника, с който беше завързан, разкъса кожата си и отдолу се показа дребно марсианско същество. Той викна:
- А вие сте едни нищожества! Мразя ви! Пукнете всичките!
Трясна светкавица и бившият Фродо падна на земята с пламтящи антенки.
- Зугруб! - викна един марсианец и целия отряд понесе водача си към миниатюрния им кораб.
- Не! - крещеше водачът. - Нееее! Помощ! Спасете ме! Неееееееееееееееееееееее...
Летящата чиния се стопи в далечината. Гандалф погледна Ам-гъл и каза:
- Ам-гъл, това да ни е за урок.
- Да.
- Следващия път ще сме по-внимателни.
- Аха.
- И няма да пием толкоз, че цяла вечер виждам разни зелени човечета.
- Тъй, тъй.
- Айде да си ходим.
Двамата се развързаха и отидоха в таванската стаичка, където се наспаха хубаво и Ам-Гъл най-после успя да задоволи жаждата си за... бананови кексчета.
А сега, дори в този момент, някъде из космоса се носи един кораб, пълен с глупаци.
- ААААА! Пукнете, нещастници!
К Р А Й
- Ам-гъл, това да ни е за урок.
- Да.
- Следващия път ще сме по-внимателни.
- Аха.
- И няма да пием толкоз, че цяла вечер виждам разни зелени човечета.
- Тъй, тъй.
- Айде да си ходим.
Двамата се развързаха и отидоха в таванската стаичка, където се наспаха хубаво и Ам-Гъл най-после успя да задоволи жаждата си за... бананови кексчета.
А сега, дори в този момент, някъде из космоса се носи един кораб, пълен с глупаци.
- ААААА! Пукнете, нещастници!
К Р А Й