Айде като съм почнал да давам нататък.
-----------------------------------------
Гандалф се отправи залитайки към таванската стая с мъгливата мисъл да сподели с другарите си по чашка необичайната среща. Блъсна вратата, влетя в помещението и се помъчи да фокусира образа пред себе си. Не успя, но в съзнанието му остана странно натрапчивото усещане, че Фродо и Ам-гъл правеха нещо, което не би трябвало да правят двама разумни хетеросексуални индивиди. Разбира се, Гандалф не формулира мисълта си така - той просто си помисли "Абе Фродо наистина ли му ****?"
Веднага се чу звукът от бързо закопчан цип на нечий панталон, Ам-гъл и Фродо се изправиха на крака (доколкото можеха) и Гандалф ги успокои с фъфлещо произношение:
- Не знам какво сте правили тука, момчета, ама пък и не искам да знам.
Фродо тъкмо мислеше да обясни, че на Ам-гъл внезпно му се е припикало, отворил си е ципа, после Фродо е залитнал и е паднал върху него. За нещастие обаче Фродо беше мъртво пиян, което практически го лишаваше от възможността да свърже няколко думи в смислено изречение.
Тъкмо в този момент обаче вратата зад Гандалф се пръсна на трески, последвана от синкавобял лазерен лъч. На празното място застанаха трийсетина десетсантимертови зелени човечета, насочили малките си атрибутчета (за лазерчета става въпрос) към тримата пияни.
- Този! - каза един марсианец, който между другото беше мокър до кости, и посочи към Гандалф. - Този ме опика!
- Баси... - измрънка Гандалф под мустак. - Много неочаквани обрати се появиха в тоя сценарий...
