Харумакс поотръска прахта от себе си и започна да мърмори древни реплики.Надяваше се скоро някой мъртъв варварин да "се вдигне на крака" отново...Той не беше сигурен,че щеше да се получи,но бе длъжен да пробва.Забеляза,че не бяха останали много варвари...реши да се концентрира още по-силно.

Закара се приготви за нов сблъсък. Атакуващият я замхна диагонално, тя се стрелна светкавично встрани и избегна удара. Отправи свой право напред като се стремеше да достигне целта си с ноктите. Варваринът ловко се извъртя и също избегна атаката. От своя страна той атакува с удар с дръжката на секирата си. Закара приклекна и мина под свистящата метална дръжка. Последва хоризонтален удар с острието при връщането на брадвата. Този път тя скочи високо и прескочи и това нападения.
Продължиха с тези серии от атаки и отбрани, като нито едната, нито другата страна можеше да надделее в двубоя. Това изглеждаше сякаш никога нямаше да завърши. Закара бе бърза и ловка, варваринът бе силен и умел в боя мъж. Изглежда всичко щеше да се реши от издръжливостта на двамата бойци. А това решаваше битката в полза на не този, когото тя искаеш. Смръщи се при тази мисъл, което пък едва не и коства главата при поредното замятане с брадвата от страна на якия варварин.
Тогава тя забеляза, че на помощ пристига странният и зловещ вампир. Реши да изчака помоща му. И бездруго не можеше сама да промени нищо в хода на битката…

Изглежда Тангра наистина бдеше над своя жрец, защото Фирил не прпоусна целта си. Острието на меча му се заби в тялото на опитващият се да се изправи варварин. Но и изглежда, божеството не бе доволно от своя слуга, защото след като прониза целта си, меча се заби в земята и Фирил поднесе под устрема на тялото си напред, като по този начин също прелетя варварина и падна тежко на земята зад него. От удара изгуби въздуха си в гърдите, но не беше сериозно пострадал. На свой ред другия варварин не бе в добро състояние. Кървеше и със сетни усилия се опитваше да извади меча от себе си и да се изправи на крака. Но това не му се отдаваше много. Очите му се спряха на лежащата наблизо брадва на падналия върху него и вече мъртъв негов другар. Искаше му се да я вземе в ръце и да обезглави това дребно момченце. Но изглежда имаше по-неотложни неща за правене – да се освободи най-накрая.
Биещият се със Закара варварин въобще не забелязваше приближаващия се към него вампир, понеже крадлата се стараеше да го държи с гръб към нападащия и съотборник.
Последният жив варварин се бе свил на топка на земята от удара нанесен му в слабините. Но вече се бе съвзел и се изправяше, търсейки с очи оръжие и следейки амамита.
Отново странно за Харумакс, но магията му не подейства. Очакваното зомби така и не се появи. Това озадачи мага. Нещо много странно ставаше с него. Къде бяха неговите магически способности…

Вампира изгледа търпеливо схватката и изчака момент за атака.Варваринът бе застанал с гръб към него.Аарок се възползва.Засили се и заби едната си ръка малко под врата.Последва още един такъв удар.Тогава вампира дръпна рязко надолу ръцете си и гърбът на варварина буквално се разпори.
Аарок погледна към Закара.
-Добре ли си?-попита той.

С крак измести отпуснатото тялото на гладиатора.Изправи се малко вдървено,промърмори някакво проклятие на своя чужд език по адрес на противника и се огледа за случващото се на Арената. Един единствен гладиатор бе оцелял клането и в момента се биеше с Елфката.Изглеждаха равностойни противници, и както се очертаваше битката щеше да бъде интересна.Несмяташе да се намесва,нямаше никаква чест в това да убиеш противника си в гръб.И тогава чу слаб стон да долита откъм гърба му.
Какво подяволите...- и с невярващ поглед проследи изправянето на гладиатора.

Фирил замаяно се огледа . Ударът в земята не бе толкова слаб колкото си помисли отначало . Явно бе счупил ребро или нещо такова защото гърдите го боляха зверски . Той съсредоточи погледа си към изправящия се варварин .
- Това не може да е истина ти трябва да умреш дявол те взел . - промълви невярващо жрецът докато гледаше как варварина как се изправя и изтегля острието на меча от гърбът си .
Фирил побърза да се изправи от което нова вълна болка го блъсна в главата . Той продължаваше да гледа с невярващи очи варварина който сега нападаше жреца със собствения му меч . Фирил се огледа търсеики нещо с което да се отбранява . Но на земята около него се въргаляха само счупени копия и щитове . " Щитове точно така !" . Жреца грабна два малки щита в ръцете си и зае очаквателна позиция . Варварина със все по-учестено дишане се приближи . Последваха два не много бързи и не много силни удара с меча който бяха отбити с легота . Фирил продължаваше да се отбранява така още малко и когато усети че варварина губи всичките си сили се дръпна и рязко метна единия кръгъл щит като диска към стомаха на варварина . От всоя страна северния човек вече замаян не можа да се защити . Сега фирил взе едно острие на копие и се затича към привития човек срещу него . След няколко крачки точно когато бе на няколко метра от врагът си метна и втория си щит . Когато и втория щит уцели мишената си нищо друго не оставаше на Фирил освен да нанесе съкрушителен удар . Той се засили и отвесен удар запи острието във вратът на варварина . Сяверния човек усетил цялата устрота на смърта изви поглед нагоре към жреца и с последен премерен удар го цапна право във счупеното ребро и после тихо умря . Фирил с замъглен поглед се свлече на земята и малко преди да припадне гневно изплю " Взе да ми става навик " после всичко потъна в мрак !

Харумакс беше объркан,уплашен и в недоумение...Все пак реши,че няма смисъл да се намества повече от необходимото в битката.Зачака нейния край...

- Нищо ми няма, благодаря за помощта! - отговори на вампира Закара. Не и се харесваше гледката на издъжлените му и кървави зъби, но трябваше да се съгласи, че без помощта му, сигурно щеше да умре.
Огледа бойното поле. На него бяха останали само нейните съотборници, учудващо но всичките живи, дори и онзи младеж, и един изправящ се варварин. Друг, силно окървавен, се изправи и нападна младежът, но най-вероятно хлапакът щеше да го довърши. Затова тя се насочи към първия. Непосредствено до него седеше онзи чужденец, който все още не предприемаше нищо. Глупак...

Последният останал жив варварин грабна една въргаляща се наблизо алебарда и чак тогава се огледа. Като забеляза, че е останал сам, се реши на отчаян ход.
- Нека се бия с един от вас - с този, с когото се борих досега! Нека никой от вас не прекъсва двубоя ни! - извика воинът. Надяваше се, че ще се прояви чувство на доблест и чест и молбата му ще бъде спазена.

Харумакс,свикнал с нечестностите в живота захвърля камата си към торса на варванина...
Не мога да позволя някой от нас да умре!-каза той със зловеща усмивка на уста.

Камата пропуска целта си - слабичкият и неумел с оръжието маг, омаломощен допълнително от боя, понесен този ден, въобще не е способен да запрати добре хвърлена кама към противника си.
- Значи няма да зачетете молбата ми, така ли? - попита варваринът. - Или може би искаш да се бия с теб, магьоснико?

Аарок прибра шестте големи и остри кокала.Седна на земята и зачака нетърпеливо края на битката.През това време гледаше публиката и си набелязваше възможни жервтви за след битката.

Магьосника изгледа варварина с презрение и реши,че ще се справи с него лесно,нали беше ранен:
-Защо не простосмъртни...
Харумакс се засили към него и се пробва да го подкоси.

Фирил се чустваше зле . Бавно погледът му рзгони мъглата на безсъзнанието . Погледът му се проясни и той можа да види слънцето което напичаше лицето му .
- Какво , кога , защо .... Варварина - при тези думи с всички сили жрецът надигна глава . Пред него лежеше окървавения тръп на северния човек . - ДОбре . После погледът му се съсредоточи върху последния прав северен човек . - Още ли има .

След тези думи главата на жреца отново тупна на земята и светът почерня за пореден път !

- Много добре! - промълви варваринът.
Спокойно зачака атаката на мага, като смени оръжието си преждевременно - взе един от мечовете по земята. Изгледа плонжа на Харумакс към краката си. Макар и добре засилен, мага просто се блъсна в тях без дори да ги помръдне, макар и ударът му да попадна право в раната на крака му. Както държеше меча си, варваринът спусна дръжката на меча си надолу и халоса безпомощния маг по главата. От това той загуби съзнание. Мечът се вдигна нагоре, завъртя се във въздуха, обръщайки се с острието надолу и само след миг щеше да се спусне надолу...

Моя грешка...

Веднага прозряла изхода от сблъсъка, Закара вече се бе втурнала към варваринът, когато всичко това се случи. Но бе закъсняла - нямаше да стигне навреме. Затова предприе отчаян ход - извика. Това накара надвисналата над Харумакс смъртна опасност да отклони вниманието си за момент от нанасянето на смъртоносния си удар, за да се обърне. Но именно понеже бе подготвен, той успя да посрещне жената с удар с обърнатата нагоре дръжка на меча си. От това тя отхвръкна настрана и падна на земята. Всичко това се бе оказало напразно, бе дало само още няколко мига живот на мага. Мечът отново бе приготвен за спускане надолу.

Мечът се спусна и прониза лежащия по корем магьосник точно в тила. Това причини моменталната смърт на Харумакс. Черният маг загина на Арената...
- Добре! - възтържествува варваринът. - Следващият!
Варваринът отново грабна алебардата, като сложи меча си на кръста си в ножницата, висяща там.

...

Тангра се появи от нищото сякаш самото нищо бе върховният бог . Могъщото му тяло изплетено от хиляди мълнии се спусна до свелия глава жрец .
- Господаря , отец мои позволи ми да даода във царството ти на мълниите .
Могъщ тембър отекна в пространството .
- Обеща ми жертво приношение . Искам свежа , млада кръв . Ти ще живееш и ще победиш защото така казах аз ТАНГРА единствения . А когато оцелееш ще изпълниш обещанието си !


Ярка светкавица присветна пред погледа на Фирил . Тялото му се разтресе а съзнанието ми се свести . Младия жрец с притворени очи се изправи от прахта на арената . Болката в реброто я нямаше . Силата му пак бе тук - несъмнено дар от Тангра но какво ли щеше да му струва това ?