Кралство Скейлс е една малка страна. Малка по площ, но голяма по власт, влияние, военна мощ, богатства и възможности. Теренът и представлява пустиня с множество малки свежи и бъкащи от живот оазисчета и дори малки горички с разнообразни животни в тях. Най-източните и части са обширни поля, които са единствените места в цялото кралство, където се отглеждат храни. Принципно това е най-важната част за малката държавица, понеже там са хранителните и запаси, но благодарение на това, че източната и съседка е много миролюбивото кралство Акад, Скейлс не се безпокои от евентуална загуба на безценните си земи.
Столицата и Брин е голям и много оживен град, разположен в оазис с голям воден басейн, който е и източникът на живот в града. Целият град е опасан от бойна стена и представлява непревземаема крепост. Търговията е второто по важност нещо в града и практически от нея се добиват най-големите доходи за кралството. По големите и широки базарни улици денонощно щъкат хора и се уреждат безброй сделки.
В града е и кралският дворец, който е разкошен и пищно окрасен с множество картини, дърворезби и хиляди диаманти и други скъпоценни камъни. В близост до него са разположени и казармите за редовната войска, но те не са големи поради факта, че те не са основната бойна мощ на кралството. Тя идва от факта, че Скейлс е осеяна с множество гладиаторски арени из цялата страна, а в Брин е и най-голямата, носеща простото име Арената. Тя е мечтата на всеки воин желаещ да натрупа богатства и слава, и кошмарът на безбройните роби гладиатори, които ежедневно се докарват от търговци на роби за да се избиват и умират на арената. По време на война, богатствата на кралството се използват за да се плати на собствениците на гладиаторите, те да участват като войски на кралството. При тази ситуация армията на Скейлс надхвърля триста хиляди души и практически става непобедима и поради факта, че тази войска се обновява постоянно чрез безбройните воини, които биват докарвани от търговците. Самите те са най-влиятелната част от обществото на Скейлс. Кралят винаги се съобразява с тях, понеже власта му се крепи именно на техните войски. Всеки един търговец притежава собствени арени из цялата страна, а най-добрите си воини от тях изпраща в Арената.
Така кралство Скейлс и особено столицата му Брин се превръща в едно много примамливо място за всякакви хора. Дори и не само за хора. Не рядко се случва в него да се забележат и джуджета, елфи, та дори и орки и гоблини. Професиите също са многобройни - от търговци и воини, които са най-често срещани, има място и за много занаятчии и дори крадци.

Именно привлечени от разнообразието или богатсвото на Скейлс, шестима приключенци се оказват едновременно в Брин. По-точно в неговите тъмни и неприветливи затвори-казарми за роби гладиатори.
Един от тях е странен човек, със странно облекло. Личи си, че човекът е от много далечни земи, защото и самият той изглежда много различен. Той е амамит, но всъщност никой от тези земи не знае какво точно е това. Героят идва от земите на хиперборейците и е хитър и изобретателен. Заловен е бил при сбиване в един бар, където успява да измами всички, като срязва въжето на свещника на тавана и покрива всичко в мрак. Успява да убие предизвикалия го човек и да избяга през един прозорец в тъмното. Но за негово нещастие отвън попада точно на патрул на градската стража и бива заловен. Веднага след като научава за битката му, местния търговец на роби го изпраща на Арената.
Вторият е тайнствен вампир, от когото всички се страхуват. Самият той е тук по собствена воля, понеже е жаден за битки и кръв... След като се разбира, че е и некромант, веднага бива заключен със специални гривни, които му пречат да прави заклинания. Невъзможно е да бъдат свалени тези гривни, освен с много силно и специално заклинание, което обаче не е по силите на вампира. Името му е Аарок и всеки се вцепенява от страх при произнасянето му.
Ийл’Тор беше полу немъртъв, полу жив. Преди години, когато все още бе напълно обикновен човек, той бе воин в армията на кралството си. Но понеже неговият господар го бе изпратил, заедно с армията си, на сигурна и мъчителна смърт, сега той вече не бе просто човек. Над него бе паднало злокобно проклятия, което го бе превърнало в полу немъртъв, полу човек. Фигурата му се бе променила – от физиката на воин не бе останало нищо и сега той бе слаб човечец, с подпухнало и изтормозено лице, бяла коса и сива суха кожа, загърната в обикновени дрехи фигура. За сметка на това обаче бе помъдрял доста, бе захвърлил на боклука наивноста си и бе прогледнал света, какъвто е той в действителност. Бе научил за човешката подлост и злоба, за алчноста и измяната. Това го бе направило по-мъдър и по-хитър. Вече не използваше силата си, както когато бе човек, сега използваше ума си, което го правеше още по-смъртоносен и опасен, навсякъде другаде освен и на бойното, за което се искаше повече това, от което му бе отнело проклятието – силата на живото тяло. Затова и Ийл’Тор вече не посрещаше битката лице в лице, а се стараеш винаги да се промъкне отстрани или в гръб на противника си, да му направи капан или чрез някаква друга хитрост да победи в битката. Когато не бе в битка, той се криеше, промъкваше, спотаяваше в сенките… Беше станал забележителен майстор в оставането незабелязан. И в такива моменти, той нападаше изненадващо, светкавично и смъртоносно неподготвените си противници. Не биваше да се забравя и факта, че умееше да говори много убедително и умееше да получава от хората, това което искаше от тях. Всички тези забележителни негови способности го бяха превърнали в опасен противник, който не бива да се подценява.
Черният маг бе облечен по подобаващ начин за него – в черно. Черната му роба бе с островърха качулка и дълга до земята, с изписани на нея червени знаци, изобразяващи магически символи на силата. Дългите му и широки ръкави скриваха напълно и бездруго тънките му и слаби ръце. Но по дългите и кокалести пръсти можеше да се познае, че бе наистина умел маг. Сега обаче той имаше и още едни допълнително украшение - около двете му ръце имашие странни гривни от тънък сивкав метал. Те не бяха част от обичайното му облекло. Но макар и тънки и слаби на външен вид, когато се опита да хи махне, не успя. Те много наподобяваха тези, носени от вампира Аарок. Името на мага бе Харумакс и той бе висш жрец на своя тъмен господар. Но само преди три дни неговият таен храм бе нападнат от трима воини на светлината, които унищожиха цялото светилище и избиха всички аколити. Самият той едва не падна под ударите им, но успя да се спаси с бягство. Пое на път към кралство Скейлс, където обаче предния ден бе заловен от стражата на малкия граничен град Дортен и изпратен в столицата Брин за да се бие на Арената.

Шестимата герои нервно очакват първата си битка на Арената. Битките в проходите към самата арена са забранени и се наказват със смърт. Затова и гладиаторите само си разменят кръвнишки погледи помежду си.
Всеки от тях застава пред оръжейната. На нея са окачени многобройни и разнообразни оръжия и брони. Понеже всеки гладиатор няма право да носи оръжие, преди всяка битка трябва да се екипира наново. За тяхно щастие, изборът е много богат, макар и никое от тези оръжия да не е магическо. Всеки може да си избере каквото си поиска.

Ийл дълго разглежда оръжейната, сякаш цялото време на света е негово. Най-накрая се спира на комплект ножчета, или по-точно двайсетина къси, заострени като бръснач ловни ножчета, като си ги закача на най-различни места на тялото - на колана, в ботушите, в ръцете.. Той вече е огледал хубаво съекипниците си, макар да не го показва. Той е 'прочел' в единия от тях, дарбата да танцува със смъртта, макар още да не знае какво точно означава това. Но няма време за губене - битката ще започне всеки момент. Ийл, с уж завеян и нехаен поглед се запътва към центъра на арената, където го посреща мощния рев на тълпата. Впрочем това не го притеснява ни най-малко, но на лика му се изписва възхитен и боязлив вид, сякаш за пръв път се готви да посрещне смъртта, но разбира се това е нарочно, за да си придаде вид на някой новак.. Но ето че битката ще започне..

Изчаквайки реда си да излязат на арената, шестимата се оглеждат един друг. Странна картинка са - жена крадец, вампир некромант, странник от далечните земи на хайборейците, висш елф войн, странен човек, чието тяло изглежда полумъртво и магьосник загърнат в черни одежди.
В един момент обаче се чува много силно изреваване от страна на публиката! На арената е излязъл не особено висок мъж с руса коса и държащ меч в едната си ръка, но по странен начин - с дръжката нагоре. Елфът запитва един от пазачите кой е това, а той му отговаря, че това е любимецът на публиката, но нищо повече, защото самият той бърза да се нареди на някое от прозорчетата и да го наблюдава.
По бурните аплодисменти на публиката героите разбират, че там става голяма битка. Подготвят се психически. И точно в момента, в който трябва да се отвори голямата желязна решетка към арената, един заблян в суматохата млад страж отваря друга врата и на арената с бърз бяг изкачат шестима воини облечени в златни доспехи, вместо очакващите битката шестима герои.

Изнервени и очудени какво по дяволите ставаше, героите се развикват и разбунтуват. Във входното помещение пристига старшият страж и се развиква, защо на арената е пуснат отбора "Златния шлем", а не групата самостоятелни гладиатори. Младият страж буквално се напикава пред гнева на старият закоравял пазач. Пристига и разпределителят и тримата започват да се чудят какво да направят, при положение, че на арената след малко ще трябва да излезе отбор, а не шестима бойци, които ще се избият помежду си още преди да са се срещнали с противниците си.

На погледа на Харумакс се спря една ритуална кама.Той се зачуди как ли се е появила тук,но без много да му мисли я скри в робата си.Загледа се в нелепата сцена и със иронична усмивка зачака развоя на събитията...

Първата му работа когато се събуди в тъмницата бе да провери дали мечът му е на мястото си и след това изруга тихо,когато установи неговата липса.Сега застанал пред стената окичена с многобройни оръжия,той просто взе първия меч попаднал му пред очите,развъртя го за да свикне с тежестта му и бавно се насочи към арената.

-Хей! Ще може ли да обясните какво става?... Ако мога да попитам, разбира се.. сър. Какво ще стане с нас? - Ийл се обръща към непознатият, появил се току-що и се прави, че не разбира какво става. Гледа изплашено и с престорено благоговение, но достатъчно, че да задържи съмнението от един, прекарал в служба живота си войник. Той разбира, че новодошлия има по-голяма власт от стражите..

Закара се чувстваше като пребита... Не очакваше мъжете в тъмната уличка да са стражи... иначе нямаше да им бяга... но това беше минало, последствията бяха, че сега главата и пулсираше от удара. Огледа наличните оръжия... мечове, секири, чукове... разбира се имаше и една малка секцийка с по-нестандартни оръжия. Спря се на нея и я огледа - даа, ето какво й приличаше най много - сложи го на ръцете си - метални нокти с дължина около 5 см. Надяваше се да не се налага да ги използва... мразеше кръв...

- Какво ще стане с вас ли? - засмя се разпоредителят. В очите му заиграха жестоки пламъчета - вие ще сте отбор! Хахахаха!
- Но сър - учудено заговори младия страж - те не са обиграни като такъв, лесно ще загубят.
- А ти какво искаш, да не пуснем отбор и после господарят да ни отреже главите ли? - скастри го стария страж. - Освен това, тази бъркотия стана поради твоя грешка, така че мълчи!
- Да, точно така ще направим, да... - захили се разпоредителят. - Пригответе се, мой малък отбор. Хахаха!
Смеейки се гръмогласно, разпоредителят се изгубва по някое от многобройните коридорчета на сградата.

Харумакс започна да си припомня заклинанията наум,докато трескаво оглеждаше отбора си....

Амемита огледа подозрително сбирщината неудачници сред която бе попаднал.Огледа внимателно един,по един всички като извърна глава от погнуса,когато видя полуразложените тела на двама от непознатите,но когато очите му срешнаха тези на мага,в тях блесна неистова омраза.

С това ли трябваше да се съюзява пък сега!? Полумъртъв, черен магьосник, а и някакъв тип, оглеждащ перверзно... нямаше да я бъде тая! Закара се отдръпна настрана от странната групичка и зачака

-Хаха, как ти заповядва. - казва Ийл със злобна усмивка. - ако бях на твое място... Но както и да е. Предай на този ваш 'господар' много поздрави. Съмнява ме, че ще живее още дълго, особенно след това което готвят за него. Несъмнено... - последното го изрече потайно, мистериозно.. - Но, селянче, заведи ни на арената, та да се свършва най-сетне. - В фигурата на Ийл'Тор се забелязваше кралска грациозност, а в говора - повелителност. Всъщност той можеше да накара всеки прост човечец да заработи за него... 'Има си начини за всичко' Обичаше да казва..

Фирил се съвзе малко , главата му полсираше бясно . Той прокара длан през косата си и осети нещо лепкаво . Само един поглед над ръката му го накара да се сети за силничкият удар който го изкара от строя вчера . Сега се намираше на някаква арена или по-точно в орънжеината на някаква арена . С недвосмислен поглед един пазач му подсказа че е време да се въоръжи защото скоро щеше да му се наложи да се бие . Изборът му измеждо разнообрзните оръжия бе бърз . Хвана един къс и доста лек меч и малък кръгъл щит . След още няколко секунди се сети за неприятната случка вчера и реши да сложи и лек шлем защитаващ основно задната част на главата му .
Сега той се чустваше малко по-сигурен в себеси . Но след кратък оглед на останалите присъщващи тази сигурност изчезна !

- Имаш да ми казваш нещо ли, разложена купчино месо? – извика по-старият страж, дочул думите на Ийл’Тор.
След като заплашва със смърт всеки от останалите, ако му направят нещо, влиза в клетката, където са шестимата и отвежда Ийл, оставяйки новият отбор в още по-тежко положени с човек по-малко.
- Селянин ли ще ми викаш, селски труо такъв! – крещеше младока след завлечения грубо навън гладиатор. – Сега, благодарение на вашия приятел, ви измислих име за отбора! Какво ще кажете за “Селяните”? Мисля, че ще ви отива… - засмя се той.

-Копеле... - промърмори Закара - а кога ще излизаме да се бием, това поне можете ли да ни кажете!? "Селяните" са готови да сритат задниците на всичко на Арената!
Закара се доближи до решетките и зигледа предизвикателно младия...

Трудно можеше да преглътне тази обида,и ядно се закани наум,че някой ден специално ще се върне в този прокажен град и ще му изпрати Монета с лика на Секмет.

- Според кодекса на Амемите не можеш да извършиш убийство без да предупредиш жертвата си и бе прието да се изпращат монети с лика на Секмет - Богът на Смъртта.

Фирил гледаше втрещено как отборат му се стопи след като пазачите затвориха един от съотборниците му . Явно щеше да бъде трудна битка пък и главата му още пулсираше тежко . Той реши че сега единственото което му остава е да се помоли за късмет на Тангра . Но тангра нямаше да му помогне без жертвопринушение . Това го поставяше в трудна ситуация . Погледът му шареше по стените сякаш търсеше някъде да е изписан отговор на въпросите му . И когато стигна до ъгълът на отсрещната стена сякаш провидението му се осмихна . Там малък плъх гризеше полуразложен пръст . " Какво пък поне е нещо " си каза тихо Фирил и се приближи към плъхът . Животинчето осъзнало опасноста побърза да избяга но напразно леко сверичния щит на младия жрец го похлупи по средата на пътят му . Сега Фирил можеше да започне ритуала за омилостивяване на Тангра . След две-три мунити молитви жрецът отряза главата на гризача и отпи от кръвта му - нещо за което щеше да си плати някой ден , защото това животно не можеше да бъде чисто и нямаше начин неговата кръв да се сравнява с човешката или елфската . Но единствената мисъл на Фирил сега бе да оцелее !