Написано "преди текста" :
Казах ти, няма хумор. Или поне аз не го усещам. Но не е за изхвърляне. Има си стойност... някаква.


И какво от това?

Колко си повърхностен!Познай колко съм бързал.

Добре, браво! Забравям за миналото и чакам продължение на историята ти. Съвсем сериозно очаквам да прочета следващата ти творба.

Едва ли ще има следваща част.Този стил не ми се отдава пък и съм казал ,че ще продължа стария си.

Е кой е стария ти стил?

Да беше написал едно "Wдъхновено от Пътеводител на Галктичексия Стопаджия" поне...

Както и да е... ако се отказваш, аз ще драсна нещичко, нещо против? Съмнявам се.

Събуди се нашият славен педагогически настроен хартийно-информационно жаден индивид от един фъсътк, който му падна в устата и си каза:
-Какво стана? Къде ми е филията?
Едва произнесъл думите си, и вратата се отвори. Чак тогава славният учител забеляза липсата на бредмети изработени от неговата собствена раса с изключение на хладилника, от който по почти невъзможен ъгъл падаха фъстъци. Поради фактът, че храненето е основна жизнена функция и че не я беше практикувал от предостатъчно време, той изяде фъстъците доката гледаше голямото синьо нещо, което нареждаше с металически глас:
-ИДИОТИ!!! Казах им да го обезопасят, но не...
-Кво?
-Не обезопасиха безкрайние невероятностен генератор и са ти се телепортира тук.
-А филията ми къде е?
-Заседна в процесора на главния компютър и са не можем до никъде да стигнем.
-Това вестник ли е? ДАЙ ГО!!!!
С един удар смелият педагог повали робота и съсредоточено си зачете вестника, въпреки, че не знаеше езика.

Толкоз засега. Извинявайте за запетайките, ама ме мързи много.